Диана Илиева Добавено Септември 6, 2011 Доклад Share Добавено Септември 6, 2011 Ами защо, какви хора по света, то и у нас нашите баби и дядовци често са встъпвали в уговорени бракове, а техните родители - още повече (говоря за времето преди 60-80 години, не толкова далечно все пак). Говорила съм на времето с моите баби и дядовци - имало е и бракове по любов, когато по-възрастното поколение кандисва на желанията на по-младите, имало е и уговорени между родовете. По тяхно мнение процентът успешни/неуспешни бракове като че ли е еднакъв и при двата варианта, като дори уговорените може би водят по успешност - защо ли? Според мен психологическата оценка, дадена безпристрастно, отстрани от доайените на рода, без замъгляване от влюбеност и т.н., както и с отчитане на специфичните родови характеристики, явно е по-точна, отколкото обратно. Пак оттогава е израза - Котка да е, от сой да е! Ще преведа - каквото и да избираш, дори нещо дребно, добре е да внимаваш от какъв род произхожда. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Септември 6, 2011 Доклад Share Добавено Септември 6, 2011 (edited) А според мен ние българите казваме толкова рядко "Обичам те",че просто няма такава опасност,да накараме някой да се почувства задължен . Аз самата съм произнасяла тези думи директно много малко пъти в живота си,а ми се е искало да са повече.Всеки един разговор между двойка чужденци,/примерно американци,французи,германци,англичани или каквито и да е от по- развитите страни/ завършва с "обичам те ",дори това играе ролята на "довиждане,чао,до скоро и т.н." Ние не си казваме "Обичам те". Не мисля,че има нещо лошо в самото казване,а по- скоро в очакванията и собственическите чувства,които идват след това. А може и никога да не си казвал "Обичам те" на даден човек,но всъщност да чувстваш и мислиш всички тези неща към него или нея.Смятам,че това е по - тежката ситуация. По- горе прочетох "съвършената" любов,това звучи абсурдно и малко глупаво . Просто ние хората сме несъвършени ,няма как да излезем от природата си и да изпитваме "съвършена любов". От друга страна Любовта си е любов.Или я има или я няма. Според мен не може да има такова определение като"съвършена" или пък"несъвършена" любов. Любовта е космическа сила,когато я изпитваме просто сме тотално разклатени от Вселената,хаха,това,че ние сами по себе си сме несъвършени и не знаем как да управляме тази Вселена е отделен въпрос. Мисля,че в момента е трудно дори да бъдем за по- продължително време част от нея,камо ли да я управляме,да я владеем,ние самите да бъдем източниците на нея. Не мисля,че думите на Петър Дънов трябва да се разбират буквално,т.е. никога да не говорим за любовта си ,защото може да я убием. Това много би затормозило отношенията,комуникацията между хората.Всеки един жест и дума са важни,те проектират реалности след себе си.Така,че е важно да си казваме "Обичам те",но без да поставяме каквито и да било условия след това,без да изискваме и без да очакваме.Не мисля,че всъщност тук става дума за произнасяне на заветните думи,а просто на един вид съзнателна работа,която трябва да извърши всеки един от нас вътре в себе си.Това е една напълно самостоятелна работа на съзнанието за всеки човек.Аз така разбирам нещата. Редактирано Септември 6, 2011 от Inatari Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 6, 2011 Автор Доклад Share Добавено Септември 6, 2011 (edited) В Любовта има един велик закон. Той е следният: ако ти си позволиш само да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката Любов. Бог, Който е направил света, напълно спазва този закон. Кой е чул досега Господ да каже някому: „Аз те обичам“? Другите говорят за Него, че Той е Любов, но Бог никога не споменава това. Защо? – Той спазва този велик, свещен закон, за да не се ограничи Любовта. Затуй Бог е неизменен, свят, чист. Любовта трябва да бъде чиста във всички свои проявления. И само така тя е в сила да повдигне човека. Туй ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, но да ви насърчава. Живите образи Мисля, че мнението на Ина казва същото като в мисълта в началото на темата... Петър Дънов не забранява да говорим за любовта, която изпитваме. Той ни съветва да не споменаваме НА друг човек (жива душа - т.е., човек като самите нас), че обичаме него. При това изрично уговаря - и с това споменаване да я ограничиш (т.е. да накърним свободата на човека, на когото сме признали своите чувства) За опитностите - аз се омъжих по любов и силни чувства и бракът ми беше силни чувства - ако знаете само колко се обичахме в кратките мигове на сдобряването - до следващия скандал от ревност, дреболия и какво ли още не... но след него следваше страстта на сдобряването - в един момент започнах да осъзнавам, че ние май търсим сдобряванията и затова... Моята приятелка преди седмица ми призна, че със съпруга си винаги са били само много близки приятели и никога не са били влюбени - повярвайте ми, не съм виждала по-спокойно, сплотено и свободно семейство! Вече 33 години.... Редактирано Септември 6, 2011 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 6, 2011 Доклад Share Добавено Септември 6, 2011 Страстта е желание за притежание, там любов няма......... няма значение към какво е насочена, но когато е насочена към човек, се явява като спънка към безусловната любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.