aiia Добавено Април 10, 2011 Доклад Share Добавено Април 10, 2011 Май говорим на различни езици Донка.Любовта и емоциите могат да се изразят и в думи и в изречения.С това твое изречение ти игнорираш цялата световна любовна лирика и поезия. Какво могат мислите? Там е работата че мислите когато се отнасят до любовта те само пречат и объркват човека.Аз не съм филолог но говоря свободно повече от един език -апропо това какво има общо с темата ? В крайна сметка изказах лично мнение и това как тълкува думите на Учителя всеки човек зависи от самия човек.Един ги усеща с ума си -друг със сърцето а тези които ги усещат и с ума и сърцето мисля че са на най-верния път. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 10, 2011 Автор Доклад Share Добавено Април 10, 2011 А аз мисля, че ние се опитваме да кажем едно и също нещо, но всяка по своя начин.. Обаче темата не е за литературата и любовната лирика, иначе съзирам друга интересна тема за разговор в това. Както и да е - по-важният въпрос, над който разсъждавам отдавна, ми беше в края. Ще се опитам да го формулирам по-ясно. - Какво означава да "спомена на жива душа, че я обичам и с това да я огранича?" Може би е това, за което говори Слънчева: Понякога и без да са ми казали, че ме обичат с поведение показват, че съм длъжна, че изискват от мен нещо... Търговийка.... За това внимавам кой и защо ми казва/показва обич... Да спомена на жива душа може би означава да стигна по някакъв начин до душата на човека, но в любовта, с която съм стигнала до там, да има примеси от очаквания, желания, правила, норми? Може би "изказването" на любовта я вкарва в някаква подобна рамка? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 10, 2011 Доклад Share Добавено Април 10, 2011 Да, прекаленото мислене може да обърка човек, не само когато се отнася до любовта. Но поне аз по този въпрос съм видял не само един цитат от Учителя и мисля, че той съвсем директно се изразява по въпроса и това е ясно от доста беседи, както и съм казал по-нагоре. Повдигаш много интересна тема: "С това твое изречение ти игнорираш цялата световна любовна лирика и поезия." Не знам как Донка се отнася към това, но лично моето мнение е, че огромна част от световната любовна лирика и поезия е подвластна на условната любов. А също и почти цялата любовна проза. Или поне нашето тълкуване е условно Ето едно прекрасно стихотворение на Пушкин: Я помню чудное мгновенье: Передо мной явилась ты, Как мимолетное виденье, Как гений чистой красоты. В томленьях грусти безнадежной В тревогах шумной суеты, Звучал мне долго голос нежный И снились милые черты. Шли годы. Бурь порыв мятежный Рассеял прежние мечты, И я забыл твой голос нежный, Твой небесные черты. В глуши, во мраке заточенья Тянулись тихо дни мои Без божества, без вдохновенья, Без слез, без жизни, без любви. Душе настало пробужденье: И вот опять явилась ты, Как мимолетное виденье, Как гений чистой красоты. И сердце бьется в упоенье, И для него воскресли вновь И божество, и вдохновенье, И жизнь, и слезы, и любовь. Какво бихме могли да кажем за настройката на лирическия герой? На първо място за него неговата героиня трябва да е мимолетно видение, за да може да усети той "истинската любов". Мимолетна, да е жажда, да е недостижима и в това е нейната красота. Разбираме, че тук любовта се представя като един блян, един копнеж по идеализиран образ, такъв какъвто явно няма на земята. Затова и героят иска да има само мимолетно видение, което да е далечно и да не нарушава неговите представи. Лирическият герой е фиксиран към "нежен глас" и "небесни черти". Пределно ясно е, че героят си няма представа какви са тези небесни черти (надали е бил на небето), но за него те са истинската красота. Той не знае каква точно е тази красота, но точно нещо неизвестно му трябва, защото си изгражда един идеализиран образ, който го опиянява. Втори пример. Една забележителан песен на Сигнал: Да те жадувам аз , да те жадувам, а ти все повече да се отдалечаваш. И аз все повече да съм виновен - това е толкова недопустимо. Защото ти, все пак ще ме помилваш, главата ми ще падне на гърдите ти - ще се стопят китарите, /2 защото аз не съм готов да те загубя като ключе от пощенска кутия - не съм готов. /2 Това е пример за най-честия спътник на условната любов: вината. На лирическият герой хем му се ще, хем не се получава и на всичкото отгоре е натоварен с вина. Искам да кажа, че говорим за безусловната любов и предполагам във връзка с учението на Учителя, както и с личния ни опит. Има прекрасна поезия, която не бих нарекъл любовна, защото самото название любовна поезия е условно претоварено с очаквания, надежди и заблуди. Безспорно има прекрасна поезия и примерите които дадох не са с цел тя да се омаловажи, а да покажа как условният ни мозък я товари с условности в общия случай. Също така нищо лошо няма в наличието на известни условности. Все пак живеем в този свят. Важно според мен е общото отношение и разбирането. Така човек просто ще се усеща като прекалява с условностите. П.С. С горните стихове поздравявам момичетата във форума FoxMulder, Донка, Слънчева и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Галя_М Добавено Април 10, 2011 Доклад Share Добавено Април 10, 2011 Понякога и без да са ми казали, че ме обичат с поведение показват, че съм длъжна, че изискват от мен нещо... Търговийка.... За това внимавам кой и защо ми казва/показва обич... А не смяташ ли, че не е честнто да товариш други с чужди отговорности? М? Някой нещо ти поискал, някой нещо ти показал.... И това е един удобен модел, който ти позволяв да не се замисляш над други. Разбира се, защо да си правиш труда? Толкова по-лесно е да приемеш, че всеки иска да те прецака. Не е нужно да разделяш, разбираш и избираш.. Да отбираш и да носиш отговорност за избора си. Така ли? Аз не смятам. Ти на какво мнение си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
KirilChurulingov Добавено Април 11, 2011 Доклад Share Добавено Април 11, 2011 .Ще се радвам да споделиш лично отношение . Основно препятствие пред струята на Божествената любов ,преминаваща през нас е чувството, че за да имаме пълнота, за да бъдем цялостни се нуждаем от нещо,което се намира извън нас самите.Това е една от най-старите, коварни и лукави лъжи на змията още от Адамово време насам и тази лъжа е била програмирана в съзнанието и подсъзнанието ни като човешки същества от хиляди години.Когато поне веднъж изпитаме Божествената любов разбираме, че пълнотата,която сме търсели отвън е в нас.Когато преживяваме такава любов се чувстваме цялостни, защото Божествената любов стопява всяка празнота в душите ни. Истината е че Божествената любов може да дойде само от едно място-Божественият човешки Дух, който е отворена врата за безусловната Божия любов към нашите души.Един Духовен Учител с Христово съзнание може да се превърне в инструмент, който да улесни процеса на преживяване на безусловна любов. Любовта не идва от Учителя или от духовно или човешко същество. Любовта идва от Божественият човешки Дух - Царството Божие е в нас. Донка, wonderful и Розалина 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 11, 2011 Доклад Share Добавено Април 11, 2011 (edited) Божидар, благодаря за чудесния стих. Първо е влюбването. То е нещо, което се случва-химия, физика. Не е търсена в повечета случаи. И само към един е неповторимо, истинско, вълшебно... Малко по-късничко разбираме, че е нашата душа, т. е. другата ни половинка... Обикновено, когато се срещне душата, тя е за малко, за да обърнем тази любов към Бога, към всичко. И тогава любовта се проявява към и от всичко... Няма условия, няма зависимости, просто сме, Едно с Цялото... Но пък, за да стигнем до това има доста вътрешни битки. Външните не са толкова страшни... Любовта - за нея може и да се говори, но тя е в мълчанието, най-истинска... Като не могат да се справят с противоречията, хората казват, че животът е тежък. Не е тежък животът. Кой го е мерил, за да знае колко тежи? Никой не е слагал живота на теглилки, а при това всички се оплакват, че бил тежък. – Кога е тежък животът на хората? – Когато нещата не стават, както са ги очаквали. Значи всеки човек мери живота със своя мярка и всички заедно казват, че животът е тежък. Като видял, че хората не могат да си помогнат сами, Господ решил да слезе сам на земята, да се яви като Спасител на човечеството. Затова, именно, Той изпратил Духа си, въплътен в Христос, Когото нарекъл Свой Син. „Този е моят с тях завет, говори Господ. Духът ми, Който е в тебе, и Словата ми, които сложих в устата ти, не ще оскудеят от устата ти, нито от устата на семето ти.“ Като четете този стих, вие трябва да вярвате, че е така. Представете си, че един млад момък бяга от момите, не обича нито една. Той прилича на незапалена свещ. Един ден сърцето му се отваря към момите и той започва да се разговаря и да играе заедно с тях на хорото. Сега свещта му се е запалила, гори и свети, и на него, и на окръжаващите. Ще кажете: Какво допринася той с любовта си към момите? – Учат се. Кое е по-добре: свещта ви да гори или да не гори? Кое е по-добре: свещта ви да гори в стая, където няма нито един човек, или да я изнесете вън, да свети на хората? Ако свещта гори в стаята и не свети на никого, най-после ще изгори или изгасне, без да е свършила някаква работа. Обаче, ако гори в стая, където няколко деца учат уроците си, или пък е вън, да осветява пътя на минаващите, тя е свършила някаква полезна работа. Ето защо, не питайте какво нещо е вярата, обичта и служенето, но запалете свещта си и вървете напред. Все ще срещнете някой ученик или минувач, който ще се ползва от светлината ѝ. Като се говори за Любовта, хората я делят на физическа, духовна и Божествена. Всъщност Любовта е една, обаче има различни прояви: на физическия свят, на духовния и на Божествения. Или Любов, изразена чрез ума, чрез сърцето и чрез волята на човека. Докато живее повече на физическия свят, човек изразява Любовта си по физически начин: да пипне, да прегърне, да целуне. По-далеч от тези прояви той не знае нищо. Духовните прояви на Любовта изключват тези неща. Изучавайте себе си и ближните си и вижте какви са духовните прояви на Любовта. – „Не може ли да се живее без Любов?“ – И без Любов може, но животът ви ще бъде като живота на мъртвеца – неосмислен. Единственото нещо, което осмисля живота и дава подтик на човека, това е правилно проявената Любов. За да влезе в целокупния живот, т.е. в трите свята – физическият, духовният и Божественият, човек трябва да мине през трите врати, т.е. през трите степени на Любовта – физическа, духовна и Божествена. Физическата любов разкрива физическия свят на човека, духовната любов разкрива духовния свят, а Божествената – Божествения свят. Без тези три вида Любов, светът остава за човека затворен, като скъпоценна, но затворена книга. Мнозина отричат Любовта, само поради това, че не могат да я обхванат изцяло. – Това е невъзможно. Обширна е областта на Любовта и обикновеното човешко съзнание не може да я обхване. В даден момент можеш да разбереш само една проява на Любовта. Милиони са формите и проявите на Любовта. Забележете, човек обича животното по един начин, а подобния си – по друг начин. При това любовта ви към различните хора е различна. Не можеш да обичаш двама души по един и същ начин. Радвайте се на разнообразието, чрез което Любовта се проявява, и стремете се да обичате. Да обичаш, това е твоята задача. – „Ами да ме обичат?“ – Това е задача на твоя ближен. Трите врати Редактирано Април 11, 2011 от Слънчева Донка и wonderful 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 11, 2011 Автор Доклад Share Добавено Април 11, 2011 (edited) Благодаря на Божидар - точно същото имам предвид за любовната поезия и въобще литература. Няма да забравя леко огорчените думи на моя дълбокоуважаван преподавател по литературознание в университета "Вие четете от любовната литература само нейната обвивка, само романтиката, но затваряте очите и ума си за цялата идея на автора. Иска ви се истината да бъде наполовина - първата." Какво значи "Аз не съм готов да те загубя" - ами точно това, че те усещам като "моя". Ето един от най-сигурните начини да изгубим безусловната любов и свободата - "Аз те обичам = ти си моята любима". Ох, колко само връзки се основават точно на собствеността и претенциите към нея... Сещам се за още една сега "Аз те обичам, а ти...." Мъничките думички след запетаята не е задължително да са изречени, достатъчно е и само да бъдат помислени или усетени като емоция и... любовта е убита. Сещате ли се за други синоними или продължения на "Аз те обичам", които ограничават душата, която обичаме? Съвсем не твърдя, че ограничаваме съзнателно или умишлено - обикновено ограничаваме, защото такава е инерцията, защото нас така са ни обичали откакто се помним... Редактирано Април 11, 2011 от Донка Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 11, 2011 Доклад Share Добавено Април 11, 2011 В Любовта има един велик закон. Той е следният: ако ти си позволиш само да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката Любов. Бог, Който е направил света, напълно спазва този закон. Кой е чул досега Господ да каже някому: „Аз те обичам“? Другите говорят за Него, че Той е Любов, но Бог никога не споменава това. Защо? – Той спазва този велик, свещен закон, за да не се ограничи Любовта. Затуй Бог е неизменен, свят, чист. Любовта трябва да бъде чиста във всички свои проявления. И само така тя е в сила да повдигне човека. Туй ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, но да ви насърчава. Живите образи Когато преди години за пръв път прочетох вариант на тази мисъл, останах изумена. Някак не можех да схвана как така ограничавам човека, на когото споделям своята любов към него. По старата ми логика би трябвало да е обратното. Обаче, от друга страна си спомних как наистина ми ставаше на мен самата малко "тясно", ако някой ми заявяваше така открито, че ме обича. Радвах се в първия момент, но после оставаше едно усещане, че с нещо съм задължена на този човек, който ме обича. После си спомних и абсурдните случаи, в които ми бяха казвали "най-много те обичам, когато плачеш".... Прибавиха се и думите на моя близка за девалвацията на тези думи и за това, че толкова сме свикнали с тях, че понякога ги казваме по инерция или задължение.... Какво е вашето отношение към "Аз те обичам"? Излизат ли тези думи от душата и от устата ви? Очаквате ли да ги чуете? Какво изпитвате, когато някой ви ги каже? Има ли значение за вас кой и кога и как ви ги казва? Ами ако тези думи ги казваме на дете - те отново ли го ограничават? Има ли заместител на тези думи, с които можем да изразим любовта си без да ограничаваме свободата - своята и на другия? Това е вселенско правило. Не го казва само П. Дънов , ето го същото изкарано от суфите. " “Когато нещата опират до самата Любов, каквото и да съм казал, описвайки и обяснявайки Любовта, се срамувам от него.” Джалал ад-дин Руми. Не го умеем. Нито можем да го разберем, защото все още сме на нивото на символите. Ограничени сме да се разбираме главно чрез думите. Като всеки човек придава на една и съща дума различен смисъл, различно звучене, различна вибрация. И това ни обърква много. Освен това думата любов ....... с такава Любов обичам детето си, с друга любов обичам съпруга си, с трета приятелите си. Ако приятел ми каже "обичам те" - как да го разбирам? А друг е въпроса - какво влага той в това? Има много сила в тези думи, но..... това са отново думи, дори и изречени от мъдри хора, и по тази причина те достигат до нас различно. Слушането на думите е изкуство, виждането през тях е умение. Какво представлява тълкуванието на думите, ако не притежаваме уменито да виждаме през тях????? ansisi, Ани, FoxMulder и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Април 11, 2011 Доклад Share Добавено Април 11, 2011 Любовта е и в мълчанието, и в говора. Само трябва да е истинска. А това, че някой, някога, някъде ни е излъгал – не трябва да се превръща в аксиома. Нима може едно дете да отрасне без да чуе думата обичам те? http://www.unicef.bg/bg/videos/mulchanieto-dnes-rajda-vikove-utre Защо трябва да приемаме, че добрите думи са винаги обвързващи, агресия едва ли не? Какво толкова страшно има в това някой да ти каже „обичам те”? Ако наистина влага агресия в тези думи, ако иска да ограничи - то си е за негова сметка. Божествената любов наистина не може да се изрази с думи, но човешката – да. Много ми харесват думите от песента на Булат Окуджава: Давайте восклицать, друг другом восхищаться. Высокопарных слов не стоит опасаться. Давайте говорить друг другу комплименты - Ведь это все любви счастливые моменты. Давайте горевать и плакать откровенно То вместе, то поврозь, а то попеременно. Не надо придавать значения злословью, Поскольку грусть всегда соседствует с любовью. Давайте понимать друг друга с полуслова, Чтоб, ошибившись раз, не ошибиться снова. Давайте жить во всем друг другу потакая, Тем более что жизнь короткая такая. aiia 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 11, 2011 Доклад Share Добавено Април 11, 2011 (edited) Май говорим на различни езици Донка.Любовта и емоциите могат да се изразят и в думи и в изречения.С това твое изречение ти игнорираш цялата световна любовна лирика и поезия. Какво могат мислите? Там е работата че мислите когато се отнасят до любовта те само пречат и объркват човека.Аз не съм филолог но говоря свободно повече от един език -апропо това какво има общо с темата ? В крайна сметка изказах лично мнение и това как тълкува думите на Учителя всеки човек зависи от самия човек.Един ги усеща с ума си -друг със сърцето а тези които ги усещат и с ума и сърцето мисля че са на най-верния път. Любовта и въобще емоциите могат да се изразят в думи и изречения, НО едва след като са "преработени" чрез мислите (а както казваш сама, това само пречи и обърква). Ние това го правим винаги и много бързо, за частици от секундата; излишно е да казвам, че го правим и съвсем несъзнателно. Относно езиците и синтаксиса им - ами щом говориш, замисли се, Антон_ даде един пример за това, което се опитва да обясни и Донка. В случая няма нужда от някакво специално тълкуване на думите на Учителя - те са както казват и други на много места в беседите и съвсем в прав текст. Благодаря на Донка за темата и цитата, сетих се за разни неща от младежките ми години и чаааак сега ми светнаха. Редактирано Април 11, 2011 от Диана Илиева Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Април 11, 2011 Доклад Share Добавено Април 11, 2011 Миналата седмица едно детенце на около 2 г. от блока ни ме видя навън и дойде при мен. Протегна ръчички и поиска да го гушна. Толкова чиста прегръдка беше... А аз само ги поздравявам, не сме близки. От тогава ми казва како и иска да се гушне като се видим... Ей, и аз като едно малко дете, ми се е прищявало да се гушна у некоя кака!Сега, не давам гаранция, че прегръдка чиста ще има, но пък близост със сигурност би се установила. Добре, че се понаучих да гушкам по разни начини без ръци и от дистанция, щото иначе на таквиз каки... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 11, 2011 Автор Доклад Share Добавено Април 11, 2011 Ани - благодаря за Булат Окуджава! - Точно в неговите стихове - по скоро "зад" тях е изказано същото, което казва и Учителя. Давайте восклицать, друг другом восхищаться. Высокопарных слов не стоит опасаться. Давайте говорить друг другу комплименты - Ведь это все любви счастливые моменты. Да намираме в човека до себе си божественото, да му се радваме. Но не пее Булат да казваме на човека, че го обичаме. Ако ние сме видяли в него красивото, божественото, значи го обичаме безусловно.. Давайте горевать и плакать откровенно То вместе, то поврозь, а то попеременно. Не надо придавать значения злословью, Поскольку грусть всегда соседствует с любовью. Любовта се изразява в съ-чувствието - когато разбирам другия и неговите болки и се опитвам не да му ги взема, но заедно да видим в тях живота и уроците му, които са ни на всички задължителни тук в училището земя. Да чухте да пее "Я люблю тебя"??? Давайте понимать друг друга с полуслова, Чтоб, ошибившись раз, не ошибиться снова. Давайте жить во всем друг другу потакая, Тем более что жизнь короткая такая. Е, без коментар... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Април 11, 2011 Доклад Share Добавено Април 11, 2011 (edited) Благодаря, ти мило Слънчице! Пожелавам на всички ни да изгрее Слънцето на Любовта в сърцата ни, както милото Слънчице огря днес цялата Земя! Нека лъчите ни достигнат до всички човешки сърца. До всички, които имат нужда от топлинка и светлина, до всички наши братя и сестри. Думите Благодаря ти, за мен носят същият слънчев поток от любов, както и думите Обичам те! За това , когато сърцето ми прелее и прелива започвам да благодаря за всичко! За въздуха, водата, светлината, за хлябът , за всичко........... Довечера от 22:00 общата молитва е за Благодарността! С Благодарността започва Любовта! Понякога думите не стигат , тогава мислено продължаваме да изпращаме посланията си! Една вечер говорехме с Йоанна. Казвах и да Обичаш Бог, означава да обичаш всичко съществуващо! И в същият миг тя видя през прозореца падаща звезда, на мига тя се разплака и преобрази, заблестя. Каза: за първи път виждам падаща звезда, за какво, за какво говорехме. Нека никога не задържаме любовта си, никога да не слагаме прегради пред нея. ................. Редактирано Април 11, 2011 от wonderful Донка и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 11, 2011 Доклад Share Добавено Април 11, 2011 Идеята да не натоварваме хората с любовта си има и своята обратна страна. Известна тежест не само, че е необходима, но без нея следва деградация. Същото е и със страданията. Живот в безпроблемни условия обикновено не води до развитие. Любовта е саможертва, отговорност, загриженост и в определени случаи може да донесе много трудности. Но кой е казал, че не трябва да имаме трудности? Любовта не трябва да е обсебваща, задължаваща, но не трябва и да отнема възможността на другия да израсне. Като цяло когато кажеш на някого, че го обичаш възможностите са три. Тук в темата е описана едната крайност: той/тя да се почувства задължен(а). Другият вариант, който е не по-малко срещан, и не само при децата, е този, човек да иска постоянно „да доказваш“ любовта си. Т.е. вместо задълженост биват предизвиквани очаквания. Тогава обсебващият се оказва не този, който казва „обичам те“, а човека отсреща. Третият вариант изключва всякакви задължения и опити за обсебване. Розалина, aiia и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Април 11, 2011 Доклад Share Добавено Април 11, 2011 Много хубава тема и с почти всичко съм съгласна! Та Любовта има толкова много и различни форми и прояви! Например на едно цвете не е нужно да му казваш, че го обичаш, навярно му стига да му осигуриш, вода въздух, светлина...но въпреки всичко аз говоря на моите цветя и им казвам, че ги обичам, усмихвам им се, галя ги! На животните също! Понякога изпитвам такава радост и Любов в себе си, че ако не излезе, тя сама започва да прелива... Ето и един пример. Веднъж на гости ни бяха дошли някакви роднини, с двете си малко момиченца, които толкова ми се радва и сами идваха да ми се гушкат и да искат целувка...тогава на моята свекърва баща й /мир и светлина на душата му/, дойде при мен и ми направи забележка, че трябва да зная, че малките деца не се целуват...и ме понахока. Добре де, донякъде е прав вероятно, но при положение, че това дете е дошло при мен и ме е прегърнало толкова по детски, толкова чисто и аз просто с радост съм отвърнала на това негово чувство, не е ли по-добрият вариант, отколкото да избягам или да го отблъсна макар и по най-деликатният начин! Децата разбират, те усещат по-добре и от нас! Навярно то се е почувсдтвало добре, аз също-няма как да скрия този факт! И това не е единичен случай, много пъти дечица са идвали при мен и се гушкали, дори не на наши приятели, а на непознати семейства с които просто сме някъде заедно! Веднъж пък едно съвсем малко детенце току що беше проходило и толкова по детски в един парк просто дойде и ми даде целувка с ръчичка...от далече се засили и дойде при мен! Имала съм подобни ситуации и с кучета и други животни! Също и с хора! Просто влизам някъде и започвам непринуден разговор с някого, и някак е много приятно и на тръгване същият този човек ми казва...пак да дойдете, чувството беше много приятно, а се оказва, че е приятно! Това не е било само емоция, а някаква форма на Любовта! Как да не кажа на майка си, че я обичам и да не я прегърна, независимо кога и по какъв повод! Как да не кажеш благодаря, когато изпитваш подобно чувство към някого! Не е задължително винаги да му го казваш с думи, и да гониш норматив, можеш да го кажеш с поглед и под още много други форми да го проявиш! всеки обича по различен начин и разбира се приема Любовта по различен начин... А замисляли ли сте се къде отиват неизречените думи, непоказаните чувства! Къде отиват всички тези думи на радост и любов, които сме изпитали и не сме изрекли??? Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 11, 2011 Автор Доклад Share Добавено Април 11, 2011 (edited) Имаше една беседа - сега не мога да я потърся - в нея учителя дава пример с въжетата. Нещо от рода на "Правете въжета, но не бесете хората с тях". Същото според мен важи и за "Обичам те". Какво по-хубаво от това - да!, но ако следва продължение от рода: Обичам те и затова се жертвам за теб... Обичам те, защото.... (както и да продължи по многоточието , вече няма любов) Обичам те и затова... (някак започва на човек да му пригорчава от тези жертви) Любовта изключва дълга. Казвам го като майка на две пораснали деца. За децата - ако ще кажете на детето "обичам те, когато си..." - вие го учите да обича условно и то ще порасне, убеден, че обичта означава да изпълняваш очакванията на хората, които ти искаш да те обичат и съответно да очакваш от хората, които обичаш, да изпълняват твоите... Редактирано Април 11, 2011 от Донка Креми (късметче) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вятър* Добавено Април 11, 2011 Доклад Share Добавено Април 11, 2011 По същност обичането е чувство и разсъжденията са му чужди. Мисленето за чувствата има по- скоро наблюдателен характер. Правилно- грешно пак са оценъчни и външни за чувството разсъждения. Не мисля, че мога да прочета мислите на реципиента (който и да е той) и затова се отнасям и вслушвам само в себе си, когато искам да кажа на глас "обичам те". Бих се ограничила, ако очаквам реципрочност и бих се наранила, ако очаквам да мълча. aiia и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Април 11, 2011 Доклад Share Добавено Април 11, 2011 Не съм се изумявала, напротив: радвах се, когато прочета от Учителя, че като кажеш "обичам те" с това ограничаваш човека и един вид го задължаваш.И също да не говориш за любовта си никога, пред никого. Такава е и моята вътрешна нагласа и когато съм го срещала по книгите, си казвах: Ето! Значи, правилно е!" Не съм го казвала, няма и да го кажа. Учителя казва, че любовта е нещо свещено и не бива да се изказва, защото ако я изкажеш, ще те поставят на изпит. И преди да съм знаела каквото и да е по въпроса, по този начин го мислех и го чувствах . wonderful и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
galyovna Добавено Август 29, 2011 Доклад Share Добавено Август 29, 2011 (edited) И аз не съм съгласна,спо В Любовта има един велик закон. Той е следният: ако ти си позволиш само да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката Любов. Бог, Който е направил света, напълно спазва този закон. Кой е чул досега Господ да каже някому: „Аз те обичам“? Другите говорят за Него, че Той е Любов, но Бог никога не споменава това. Защо? – Той спазва този велик, свещен закон, за да не се ограничи Любовта. Затуй Бог е неизменен, свят, чист. Любовта трябва да бъде чиста във всички свои проявления. И само така тя е в сила да повдигне човека. Туй ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, но да ви насърчава. Живите образи Когато преди години за пръв път прочетох вариант на тази мисъл, останах изумена. Някак не можех да схвана как така ограничавам човека, на когото споделям своята любов към него. По старата ми логика би трябвало да е обратното. Обаче, от друга страна си спомних как наистина ми ставаше на мен самата малко "тясно", ако някой ми заявяваше така открито, че ме обича. Радвах се в първия момент, но после оставаше едно усещане, че с нещо съм задължена на този човек, който ме обича. После си спомних и абсурдните случаи, в които ми бяха казвали "най-много те обичам, когато плачеш".... Прибавиха се и думите на моя близка за девалвацията на тези думи и за това, че толкова сме свикнали с тях, че понякога ги казваме по инерция или задължение.... Какво е вашето отношение към "Аз те обичам"? Излизат ли тези думи от душата и от устата ви? Очаквате ли да ги чуете? Какво изпитвате, когато някой ви ги каже? Има ли значение за вас кой и кога и как ви ги казва? Ами ако тези думи ги казваме на дете - те отново ли го ограничават? Има ли заместител на тези думи, с които можем да изразим любовта си без да ограничаваме свободата - своята и на другия? Според мен ,моя избор е,да прегърна,целуна,погаля и кажа,че обичам,но тогава,когато наистина блика от от мен обич,а не просто така.Стопля се някакси душата ти,виждаш погледа отсреща,който също излъчва обич.Не зная,така чувствам.Кое е погрешно и кое не,просто когато е истинско е прекрасно. Редактирано Август 29, 2011 от Донка tonika64 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Август 29, 2011 Доклад Share Добавено Август 29, 2011 Според мен ,моя избор е,да прегърна,целуна,погаля и кажа,че обичам,но тогава,когато наистина блика от от мен обич,а не просто така.Стопля се някакси душата ти,виждаш погледа отсреща,който също излъчва обич.Не зная,така чувствам.Кое е погрешно и кое не,просто когато е истинско е прекрасно. Прекрасна тема, наистина. Поздравления и за Донка, че е оставила, да се развиват мненията и в двете посоки. А понякога се оказва, че тези две насоки са части от едно цяло или с други думи, че "противоречията" са допълнение към една истина, която изясняват и й дават пълнота и ширина. Иначе съм съгласна с Гальовна, но не отхвърлям и обратните мнения, опитвам се да ги разбера. Исках да задам точно тези въпроси от една страна, но от друга страна не очаквах, да се приемат мнения противоположни на Учителя. И затова съм щастлива, че вече я има тази тема, точно с мнения и в двете посоки. Лично не мога да го приема този принцип като принцип за Любовта и ще обясня защо./може и да греша, но засега поне, не мога/ Може да е правилен в някои ситуации и за някои хора, може, но не винаги и не за всички. Аз се основавам на писаното в Библията. Там се казва, че смърт и живот има в силата на езика/Пр.18/ Тоест думите изказани с вяра, от сърцето имат творческа сила/в някое мнение беше споменато записването на думите в Акашовите записи/. Казва се още, че ако вярваш и кажеш на тази планина "Стани и премести се" - тя ще се премести/отново за силата на думите/ Магиите също са основани на заклинания и думи. Световете са съградени с думи. Думите имат творческа сила. Тоест когато ние произнасяме от сърцето си с вяра думи на живот - градим живота си. Когато произнасяме думи на болест с вяра- градим болест. Чрез нашите думи градим нашия живот! Това е библейски принцип/и не само библейски, по-скоро житейски, както и този за сеенето и жъненето. С тези принципи се гради не само в материалният свят, а и в духовният/невидим/. И от принципа за изречените думи с вяра следва, че когато говорим за Любов - съграждаме любов, когато говорим за живот, съграждаме живота. Тогава защо да не говорим за Любовта, след като и Учителят говори за нея? И защо да не казваме "Обичам те" на онзи, който толкова много иска да го чуе/било дете или съпруг, или майка, или баща/? Ако някой ще се ограничава с тези думи, няма да му ги казваме, но то който се ограничава и без тях пак ще си се ограничава. От друга страна има и нещо верно, че тези думи задължават малко или много, но когато хората се обичат истински, те се разбират и без думи и не се хващат толкова за думите, а за излъчването от сърцето на топлината и светлината. По принцип се казва, че Любовта свързвала всичко в съвършенство и че в нея е събрана цялата пълнота, че носи свобода и дава крила. Та не разбирам, как би могла да ограничава? А думите имат творческа сила. След като се изричат толкова негативни думи, защо да не се изричат и думи на любов, защото могат да разпръснат Светлината сред мрака ли? tonika64 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 29, 2011 Автор Доклад Share Добавено Август 29, 2011 Да отбележа една на вид незначителна подробност в заглавието - Фразата е "Аз ТЕ обичам". Това, според мен, е доста по-различно внушение от "Аз обичам". Моите опитности и размисли показват, че любовта не се ограничава от глагола "обичам", а от допълнението след него... Какво или кого обичам вече не е точно "обичам". Уточнението вкарва фразата в съвсем ново и различно семантично поле... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Септември 3, 2011 Доклад Share Добавено Септември 3, 2011 (edited) Любовта страхува ли се от ограничения? Питам, защото се казва, че в съвършената любов няма страх. ПП А дали е възможно да се поставят ограничения на истинската любов? За мен Истинската любов не би могла да бъде ограничена. Редактирано Септември 3, 2011 от dcveta Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aiia Добавено Септември 3, 2011 Доклад Share Добавено Септември 3, 2011 Любовта страхува ли се от ограничения? Питам, защото се казва, че в съвършената любов няма страх. ПП А дали е възможно да се поставят ограничения на истинската любов? За мен Истинската любов не би могла да бъде ограничена. Любовта не се страхува от ограничения.В съвършенната любов няма страх.Любовта не се анализира.Тя извира от душата и от сърцето.Любовта се дарява.Пресметливят човек очаква еквивалент на дарената любов.Истинската любов не може да бъде ограничена Така е Цвета . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Септември 4, 2011 Доклад Share Добавено Септември 4, 2011 Донке, така е и доказателство са децата, от които трябва да се учим. Когато едно дете, което преди това постостоянно е боледувало, но вече е здраво и преодоляло болестта, влизайки при мен, то ме гледа с огромните си пълни с радост и доверие очи... тук всякакви думи били, как да кажа... излишни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Уенди Добавено Септември 6, 2011 Доклад Share Добавено Септември 6, 2011 Когато за първи път,като много млада,прочетох,че има хора по света,които встъпват в т.нар.уговорени бракове,бях потресена.Моминското ми съзнание отказвше да приеме подобно потъпкване на чувствата и правата.Дълги години носих това негодувание в себе си,и съчувствах на 'горките хора'. След време гледах интервю с индийски духовник,запитан/от западен журналист,разбира се/ за традицията на уговорени бракове,защо го правят,той простичко отговори "за да се научим на Любов..." Изумлението ми беше пълно.Усетих надигаща се вълна от позабравен гняв- как смее този човек да намесва Любовта в подобна варварщина! Даа...От тогава не съм спирала да мисля за това,четох,говорих и наблюдавах такива хора,дори съм присъствала/по работа/ на такива сватби ...и започнах да разбирам. Започнах да разбирам какво е сбърканото в нашите 'западни" общества и възпитание.Как може любовта да е функция на егото?Да се тръшкаш,че "аз го обичам,пък той..." Всички разбити семейства,ИЛЮЗИИ... Ако носиш Любовта в себе си ,си готов да я подаряваш и споделяш.Дори повече,научаваш се да я генерираш и да я изливаш навън,като първо тя е насочена към най-близките. Изтокът ни предлага една друга гледна точка за любовта.Достатъчно е само да помислим върху нея,дори да се представим в подобна ситуация?Размислете,чисто хипотетично,бихте ли приели такова положение в живота си?Ще намери ли сили сърцето ви да генерира Любов и да я дарява? Дори стигнете по-далеч,представете си за ден,че връзката ви с човека до вас е плод на уговорен брак,че не сте го избрали вие ,и че сте се научавали през годините да го обичате и да му дарявате щастие. Различно и интересно е,освен това прибавя нови елементи във взаимоотношенията,а какви неща може да прозрете за себе си!На какви неща сте способни...ще се учудите,обещавам... Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.