142. Каквото вържете на земята

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Красивата молитва -молитва

Каквото вържете на земята - беседа

Молитвен наряд за край:

Няма любов като Божията Любов - формула

Истина ви казвам: каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето. (Ев. Матея 18:18)

Този стих е един коз, най-големият коз в ръцете на църквата и на служителите ѝ, на правоверните – че каквото те вържат на земята, вързано ще бъде и на небето; и каквото те развържат на земята, развързано ще бъде на небето. Следователно те казват: „Ако не ни слушате, връзваме, а ако ни слушате, развързваме“. Аз тази вълна ще взема малко да я разчепкам на дарака си – както стивосарят (дръндарят), който стивосва, – да я раздрънкам. Връзва, кой? – Който е силен. Развързва кой? – Пак силният. Право е. Но кой е силен човек? – Умният. А кой е умен? – Добрият. Следователно силният, умният, добрият човек може да връзва и развързва на земята и на небето. Но да връзва какво? – Сега Христос е казал това, но те вземат този стих и го нагласяват съобразно, както един търговец си нагласява сметките. Той има две фактури: една за истинската цена, както е купил стоките, и друга фактура фиктивна, на каква цена трябва да ги продава. Значи има две фактури. Да развързваш вързаните от злото, затворените да ги развързваш; ако развържеш вързаните на земята, те ще бъдат развързани и горе на небето.

Да свържеш някого с доброто: онзи човек, който се дави в морето, да го вържеш със спасително въже.

Христос, като казва на своите ученици: „Всичко, каквото вържете...“, говори на ученици, които разбират законите на Царството Божие и се съобразяват с тия закони: „Каквото вържете на земята, ще бъде вързано и на небето“. Да не мислите, че можете нещо да вържете без волята Божия, т.е. разбирам ония закони, които действат в живота....

Следователно, казва Христос: „Каквото вържете с Любов на земята, вързано ще бъде с Любов на небето; и каквото развържете с Мъдрост на земята, развързано ще бъде и на небето“. И тъй, някой се стреми да се развърже с Любов – не може, трябва да бъдеш много умен, много умен. Аз съм изследвал много случаи. Знайте, че едно изкуство има, то е Любовта. Който разбира този велик закон на Любовта, той е Божествен, и който разбира Мъдростта, той може да развързва. В тия два велики закона седят скрити условията, при които можем да съградим бъдещия си дом и да намерим бъдещите си приятели. А не както са сегашните държави и общества – вижте какви са те...

...Всичките външни форми в човека се дължат на известни промени, които стават в умствения свят: най-първо се явяват в подсъзнанието, после в съзнанието, и най-после в свръхсъзнанието, а съзнанието е едно преходно състояние. Щом дойде съзнанието във вас, вие ще виждате само своите грешки; като станеш един съзнателен човек, ти ще виждаш и ще си казваш: „Това не трябваше да направя, онова...“ Съзнание, значи един слуга, който постоянно трябва да внася и да изнася пари от банката на своя господар. Съзнанието, то е едно товарно животно, което ту товарят, ту разтоварват. И казват: „Той води един съзнателен живот“. Аз казвам: Да водим един подсъзнателен и един свръхсъзнателен живот. Това е живот. Ако една идея турнеш в подсъзнанието си, тя ще се сбъдне; ако я туриш в съзнанието, няма да се сбъдне. Направете един опит. Съзнателният живот разваля: той е онзи, който носи чука и постоянно троши камъни, приготовлява материали. И затуй в окултната наука и умните хора казват, че трябва да мълчим, т.е. да живеем в подсъзнанието, много да не говорим. То е една философия – да не бъде твоето самосъзнание болезнено. Защо? – Ако ти станеш толкова самосъзнателен, че постоянно да се самоосъждаш, трябва да знаеш закона да минеш в свръхсъзнанието. Ако ти си направил една погрешка, няма какво да се спираш на нея. Ако онзи ученик, който свири на цигулката си, направи една погрешка, той няма да остави цигулката си и да му потекат четири реда сълзи. Учителят ще каже: „Дръж цигулката си, поправи тона“. И съвременните християни все плачат, па и вие ще плачете, но Господ казва: „Дръж цигулката и лъка, доста тия сълзи!“ Като свирите много, тогава плачете. И сега някои казват: „Нека си поплачат“. – Хубаво, да плачат, но свири и плачи, не да оставиш цигулката и да плачеш, този плач не е на място. Ти нито връзваш, нито развързваш. Следователно в съвременния свят жените не бива да плачат. Аз казах в една беседа: Жената не бива да плаче. Как? – Не бива да сложи цигулката си долу и да плаче. Не бива да казва: „Защо се аз ожених за този мъж?“ Никой не те е вързал, ти сама се върза. Този мъж насила не те взе. Ами че ти обиколи света, от България до Америка, зарад него. Колко писма любовни си му писала: „Без тебе не мога да живея“. И застави го да се ожени за тебе, а после казваш: „Защо се ожених?“ Ти си се свързала и хубаво си направила, че си се свързала. Сега ще научиш втория процес: разумно да се развържеш. Връзване – какво е връзване? – Когато аз турна пръста си на цигулката, то е Любовта, след туй една малка пауза, пренасям един тон от една позиция в друга, следователно Мъдростта ще влезе да турне разлика между тоновете, да ги разедини, да ги турне в хармония...

Сега и аз връзвам и развързвам. Аз ида в света и тъй ще вържа, че този възел никой не ще може да развърже! И тъй ще развържа, че туй, което ще развържа, никой няма да го върже! Ще вържа хората да живеят в Любов, та всеки да вижда в лицето на брата си брат, за когото всичко да жертва. И ще развържа тъй, че нито помен от лъжата да не остане. Това са думи Христови, превеждам Неговите думи. Тъй е казал Христос: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи... И аз ще бъда с вас до скончанието на века“. То е сега. То са Неговите думи. Следователно Той връзва и развързва. И ако Христос живее в твоето сърце, ти ще връзваш и развързваш с Него заедно. Ще научиш новия закон.

Каквото вържете на земята

Редактирано Април 10, 2011 от Слънчева

[Слънчева]

Опитала съм разрушителната сила на самосъзнанието - /скорпиона е цар на самоосъждането/. Докато разбрах, че не е нужно да се самонаказвам и самоизяждам. Нищо добро не произтича от това. Вкопчвам се в сянката и не позволявам на положителните енергии да влязат вътре в мен и да са външен израз... Сянката, сенки привлича.

Но виж, когато съм наясно, че в нещо съм сгрешила и искрено се старая да продължа напред, като опитвам /поне!/ да не правя същите грешки нещата се подреждат. Хубаво е да отчита човек и добродетелите си, тях да развие, на тях да се концентрира. Бавничко, полека усилието не е напразно. Проявена обич, жест към някого, към цвете дори събуждат в нас вярата, че сме добри хора. Важно е да има воля за развитие и приближаване към доброто... Постепенно изчиствайки своя вътрешен свят се свързваме с чистият свят и на ближния... У всеки го има... частицата божественост.

Хармонията между подсъзнание и съзнание - в подсъзнанието залагаме мисъл, съзнанието я осъществява, води до хармония и в самосъзнанието /познаване на себе си-вкл. смирение/ идва и връзката със свръхсъзнанието/светлината, познанието, вътре/.

Идва миг, в който разбираме, че ние сме си моделирали, програмирали сами живота. Никой на никого не е виновен, всеки си има своя модел, форма в която е поставен, за да се пробуди, като си учи уроците.

Редактирано Април 10, 2011 от Слънчева

[Донка]

Христос казва: „Онзи, който иска да връзва и развързва...“, може само по два начина: чрез Любовта и чрез Мъдростта – това е идеята, която не е изказана тук, в стиха.

Любовта винаги връзва, тя никога не развързва. ....

А развързва, кой? – Мъдростта...

Следователно, казва Христос: „Каквото вържете с Любов на земята, вързано ще бъде с Любов на небето; и каквото развържете с Мъдрост на земята, развързано ще бъде и на небето“. И тъй, някой се стреми да се развърже с Любов – не може, трябва да бъдеш много умен, много умен. Аз съм изследвал много случаи. Знайте, че едно изкуство има, то е Любовта. Който разбира този велик закон на Любовта, той е Божествен, и който разбира Мъдростта, той може да развързва.

Това с развързването много пъти ми го е доказвал живота. Наистина доста работа с ума е нужна, за да развърже човек проблеми, да развърже себе си от своите зависимости, да постигне в крайна сметка свободата ... И ако човек се усеща завързан, то значи време е да поработи умът, да постигне някакво ново просветление. Постигне ли го, усет ли се развързан, значи малко мъдрост се е вляла в нас и това е като бисера на мидичката.

Завързването - още ми е малко трудно да го осъзная, да го просветля. Всеки път ми отива към връзването на някакъв плод от цвета - явно девата в мен надделява.

[Слънчева]

Истина ви казвам: каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето. (Ев. Матея 18:18)

Да свържеш някого с доброто: онзи човек, който се дави в морето, да го вържеш със спасително въже.

...Всичките външни форми в човека се дължат на известни промени, които стават в умствения свят: най-първо се явяват в подсъзнанието, после в съзнанието, и най-после в свръхсъзнанието, а съзнанието е едно преходно състояние. Щом дойде съзнанието във вас, вие ще виждате само своите грешки; като станеш един съзнателен човек, ти ще виждаш и ще си казваш: „Това не трябваше да направя, онова...“ Съзнание, значи един слуга, който постоянно трябва да внася и да изнася пари от банката на своя господар. Съзнанието, то е едно товарно животно, което ту товарят, ту разтоварват. И казват: „Той води един съзнателен живот“. Аз казвам: Да водим един подсъзнателен и един свръхсъзнателен живот. Това е живот. Ако една идея турнеш в подсъзнанието си, тя ще се сбъдне; ако я туриш в съзнанието, няма да се сбъдне. Направете един опит. Съзнателният живот разваля: той е онзи, който носи чука и постоянно троши камъни, приготовлява материали. И затуй в окултната наука и умните хора казват, че трябва да мълчим, т.е. да живеем в подсъзнанието, много да не говорим. То е една философия – да не бъде твоето самосъзнание болезнено. Защо? – Ако ти станеш толкова самосъзнателен, че постоянно да се самоосъждаш, трябва да знаеш закона да минеш в свръхсъзнанието. Ако ти си направил една погрешка, няма какво да се спираш на нея. Ако онзи ученик, който свири на цигулката си, направи една погрешка, той няма да остави цигулката си и да му потекат четири реда сълзи. Учителят ще каже: „Дръж цигулката си, поправи тона“. И съвременните християни все плачат, па и вие ще плачете, но Господ казва: „Дръж цигулката и лъка, доста тия сълзи!“ Като свирите много, тогава плачете. И сега някои казват: „Нека си поплачат“. – Хубаво, да плачат, но свири и плачи, не да оставиш цигулката и да плачеш, този плач не е на място. Ти нито връзваш, нито развързваш. Следователно в съвременния свят жените не бива да плачат. Аз казах в една беседа: Жената не бива да плаче. Как? – Не бива да сложи цигулката си долу и да плаче. Не бива да казва: „Защо се аз ожених за този мъж?“ Никой не те е вързал, ти сама се върза. Този мъж насила не те взе. Ами че ти обиколи света, от България до Америка, зарад него. Колко писма любовни си му писала: „Без тебе не мога да живея“. И застави го да се ожени за тебе, а после казваш: „Защо се ожених?“ Ти си се свързала и хубаво си направила, че си се свързала. Сега ще научиш втория процес: разумно да се развържеш. Връзване – какво е връзване? – Когато аз турна пръста си на цигулката, то е Любовта, след туй една малка пауза, пренасям един тон от една позиция в друга, следователно Мъдростта ще влезе да турне разлика между тоновете, да ги разедини, да ги турне в хармония...

Сега и аз връзвам и развързвам. Аз ида в света и тъй ще вържа, че този възел никой не ще може да развърже! И тъй ще развържа, че туй, което ще развържа, никой няма да го върже! Ще вържа хората да живеят в Любов, та всеки да вижда в лицето на брата си брат, за когото всичко да жертва. И ще развържа тъй, че нито помен от лъжата да не остане. Това са думи Христови, превеждам Неговите думи. Тъй е казал Христос: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи... И аз ще бъда с вас до скончанието на века“. То е сега. То са Неговите думи. Следователно Той връзва и развързва. И ако Христос живее в твоето сърце, ти ще връзваш и развързваш с Него заедно. Ще научиш новия закон.

Каквото вържете на земята

В човека има четири прозорци, чрез които той може да наблюдава живота. Те са неговото подсъзнание, неговото съзнание, неговото самосъзнание и неговото свръхсъзнание. Ако иска да разгледа живота на своето подсъзнание, човек трябва да се върне в своето минало, понеже подсъзнанието съдържа всички опитности на миналото, векове не само на неговия живот, но и на безброй същества. Не само на човешките раси, но и на растенията, и на животните. Всичко това е складирано в подсъзнанието и онези, които разбират тези закони, могат да се ползуват от неизчерпаемото богатство на миналото. Съзнанието пък е една област, в която специфично е вложена опитността на животинското царство. Човек, който иска да изучава животните, той трябва да има съзнание. Някой път ние казваме, че трябва да се живее един съзнателен живот. Аз съм за това. Най-високата точка, до която животните са дошли, това е съзнанието. И най-великото нещо, което съзнанието на животните роди, това е страхът. Животните разрешиха всички противоречия чрез страха. За основа на своето царство те поставиха закона за насилието и казаха: Докато имаш дълги и здрави крака, бягай. Пази се, страхувай се и бягай. Те казват: Слабият да бяга, а силният да го гони. Така правят всички животни. Ако силният хване слабия, той има право да постъпва с него, както иска. Ако пък слабият изпревари силния и той не може да го хване, тогава слабият е свободен, може да прави, каквото иска. Когато човек се яви на земята, в него се събуди тъй нареченото самосъзнание. Самосъзнанието донесе на хората почти непоносимо страдание. Когато се казва, че човек (е) бил създаден по образ и подобие Божие, това е само едната страна. Самосъзнанието се роди в човека от момента, когато той почувствува, че е съгрешил. До това време човек не знаеше какво нещо е грехът. Той беше свободен. От момента, когато съгреши, той започва да чувствува в себе си две състояния, едното тъмно, а другото светло. Сега той усеща, че има друго нещо в себе си. Съвсем се измени неговото състояние. Самосъзнанието е една област, през която трябва да минем. И тя си има своите граници. Там човек няма да остане вечно. Следващата фаза е, когато хората ще излязат от състоянието на робството. Те от състоянието на самосъзнанието ще влязат в свръхсъзнанието. Ние сме близо до тази граница. Дотогава, докато човек е в самосъзнанието, той всякога ще прави погрешки и ще ги поправя. Той ще прави погрешки и ще ги поправя, ще прави и ще ги поправя. Защо? Защото условията, при които живее, са такива, че той не може да не прави погрешки.

За да бъдете синове

от тук

Да върже на земята-с любов! Да, в началото човешка, със зависимости. Да направим добро на някого, да му покажем, че има и хубаво, че има обич... Понякога, като търговийка, а постепенно свободно, заради радостта от проявеното добро... Изчистване на зависимостите... Но светлината в ума, разбирането на причините за противоречията носят мъдростта и се развръзва "небето"-свръхсъзнанието, истината за нещата, абсолютната Любов, простили сме на себе си и на всички...

/Така си обяснявам Донче, може и да не съм права:feel happy:/