Mindfield Добавено Май 19, 2006 Доклад Share Добавено Май 19, 2006 Здравейте форумци обични. Зависи какво разбираме под "любов", и какво под "подхранване". За мен, любовта към любовта е повече от любовта. Същото е за любовта към любовта към любовта... и така все пвече може да се развива тази верига, и чувството е ... още съм млад да говоря за него, но е най-силното и градивно от всички. Зависи къде поставяш твоята любов. ако искаш тя да се развива, трябва нови неща, естествено, ама не защото "трябва", а защото знаеш колко прекрасна е смислена е тя. Нови неща - винаги! Животът е там, където има течение. Където има по-малко движение, има по-малко живот. Почти винаги анализирам и чета чуждите мнения във форума, но сега не го направих. Ще чакам някой моето. ЛСМР Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Май 19, 2006 Доклад Share Добавено Май 19, 2006 В "трябва" се долавя оная модалност, която прилича на принуда. Има ли я любовта, тя следва естествения процес на своя ход и развитие и баз да е водена и насочване умишлено приема ония изразни форми, от които има нужда. Моите цветя една единствена година измръзнаха.Защото мен ме нямаше при тях...И любовта тогава измръзна... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 19, 2006 Доклад Share Добавено Май 19, 2006 "Една мравка пълзяла,пълзяла,пълзяла по един стръмен склон и с последен дъх стигнала до върха,където за свое учудване видяла да стои друга мравка.Разочарована ,първата мравка попитала втората:"Какво правиш тук,мила?А втората й отговорила:Аз не съм мила,а съм Людмила и тук съм се родила." Горното е цитат от Силвия Ако сме наистина в Любовта, бихме ли я търсили и стремили се към нея? И да сме в добро състояние в момента, в такова ли ще сме след няколки дни или часа? Любовта е сила, и за да я заслужим, трябва да се стремим към нея. Разбира се, с отворено сърце, готово да я приема и преживява. А тази - половата любов, за която пеят поетите, която наистина дава някакви проблясъци за връзка с Любовта - докато ги дава, същевременно отнема и ресурсите за постигането и! Да, Любовта трябва да бъде подхранвана - със неотклонен стремеж, жертва, служене! Когато човек служи на Космическата Любов и подчинява живота си на Нея, тогава ще има в него достатъчно, за да я отдава на всички, на всеки и всичко. Защото тя е състояние, не само чувство! А ако човек жертва тази Любов за да служи на капризите на едно единствено малко същество - съпруг или съпруга, любовник или любовница - ако отдаде само на него цялата си Любов в чувствени експлозии, тогава неминуемо съвсем скоро човек ще загуби както тази висшата, така и малката земна междуполова любов! Бъдете здрави! Напоследък пиша рядко, защото съм затрупан от хиляди задачи и бе мога да си поема дъх - но това само ме радва! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Май 19, 2006 Доклад Share Добавено Май 19, 2006 Ами, развам се за тебе , Орли. Радвам се също и за "мравката", която дори с пълзене, но е стигнала до Върха. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 19, 2006 Доклад Share Добавено Май 19, 2006 Това за отдаването и служенето на всеки,всичко и всички,за жертвата съм съгласна и точно щото е състояние,а не чувство, да я подхранвам никак си не мога,не ми харесва нещо да я отглеждам като саксиено цвете или като домашен питомник тази де,Космическата.Аз май трябва да се храня от нея,че тогава ще има какво да давам.Тъй смятам,не,че много зная. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 19, 2006 Доклад Share Добавено Май 19, 2006 Ти - съзнанието ти - я подхранва, тоест се подчинява на принципите и, отваря път за достъпа и! Тогава тя се превръща в цял един нов носител на съзнанието, който заменя грубият смъртен физически ковчег, в който си мислим че живеем, а всъщност сме живи погребани! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 19, 2006 Доклад Share Добавено Май 19, 2006 Любовта определено трябва да се подхранва, но трябва да става като вътрешен, естествено развиващ се процес! Тя фотосинтезира - ние трябва да и осигурявам нашите мръсни дихания, а Тя ни ги пречиства. Без тях обаче не може да диша! Та значи трябва аз да и отдавам Егото и привързаностите си, а Любовта от това расте... Когато тази храна свърши, няма нужда вече да я храним, понеже сме част от Нея, а Тя е нашата същност! Тя и сега е нашата същност, но не я храним и тя се крие немощна и малка в най-затънтените ни местенца... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 19, 2006 Доклад Share Добавено Май 19, 2006 Тя и сега е нашата същност, но не я храним и тя се крие немощна и малка в най-затънтените ни местенца...Любовта - немощна и малка? По-скоро ще се съглася със Силвия.... Когато споделям мнение, се старая да се опирам не на нещо прочетено, научено, проповядвано, а най-вече на личните си усещания и опит.... Та сега, връщайки се назад във времето, си давам сметка, че винаги съм била изтъкана от Любовта. Тя не е била малка и немощна, нито се е криела в затънтените ми местенца - точно напротив! Любовта е успяла да ме опази жива въпреки Паразита, оплел съзнанието ми с паяжината на измислени ценности и правила и душата ми с "благородно страдание и саможертва".... За съжаление, Любовта е подхранвала мен, а аз съм давала от Силата и на Съдника и Жертвата.... Когато ми "просветна" (благодаря на книгите...) и успях да отрежа пипалата на Паразита, да спра да се самосъжалявам и да съжалявам, да се старая, за да "подхранвам" чуждата любов към мен и да я чакам да расте, цъфти и връзва ..... в следващия момент Силата се преля от страданието и старанието в Щастието и Спокойствието.. за мен и за всичко около мен Благодаря ти Любо за : Зависи къде поставяш твоята любов. ако искаш тя да се развива,..... не защото "трябва", а защото знаеш колко прекрасна е смислена е тя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 19, 2006 Доклад Share Добавено Май 19, 2006 Леле, горкият паразит! Той просто си впил пипалцата нежничко и си пийва субстанция живителна! А ти, Донка, му се сърдиш и се отърваваш от него! Милият паразитчик! Всъщност може би именно защото толкова години си била обсебена от паразит, сега живота ти два нещо стойностно. Заслужила си си го! Иначе не би разбрала е си щастлива. Доро нещо повече - ако не беше преживяла дългите години на мъка, сега нямаше да преживееш щастливото съжителство! Всичко е на мястото си! Лав анд Пийс! :) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 19, 2006 Доклад Share Добавено Май 19, 2006 Брей,какви ловзнайчовци! Големи определения,милата,изтърпява,почти като аксиоми звучат...Не смея,не съм достойна,така да я ограничавам и не ми се ще повече да я разпъвам на кръста! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 20, 2006 Доклад Share Добавено Май 20, 2006 Всъщност може би именно защото толкова години си била обсебена от паразит, сега живота ти два нещо стойностно. Заслужила си си го! Иначе не би разбрала е си щастлива. Доро нещо повече - ако не беше преживяла дългите години на мъка, сега нямаше да преживееш щастливото съжителство! Всичко е на мястото си!Благодаря ти, Орлине! Не бих могла да дам толкова добра дефиниция на ЯЙЦЕТО НА ПАРАЗИТА. Колкото и да се старете да унищожавате пипалата му, той ще се излюпва отново, по-резистентен от преди, ако "посеете" в съзнанието си казаното от Орлин. А сега следете как се излюпва Паразита: 1. ако не беше преживяла дългите години на мъка, сега нямаше да преживееш щастливото съжителство 2. Ако не преживяваш дълги години мъка, няма да преживееш щастливо съжителство. 3. За да постигнеш щастливо съжителство, е необходимо да преживееш дълги години мъка. 4. Осигури си дълги години мъка, ако искаш после да си щастлива. 5. Постарай се да живееш в мъка в този греховен свят на Земята, за да си осигуриш щастие в "другия свят". 6. Паразитът е този, който ще ти осигури така желаните мъки тук - необходимото условие за щастието Там. Подхранвай старателно с любовта в себе си Съдника и Жертвата, съжалявай или носталгично си припомняй за стореното от теб в миналото и прави предположения и планове за бъдещето. Бъди непрекъснато недоволен "човек" (от себе си - дете на греха и от света си, сътворен от сатаната) а не доволна, щастлива свиня. .... А ако искаш да направиш и най-близките си и любими хора щастливи в "истинския свят отвъд", осигури им достатъчно страдания в този.... Малко смешно, много тъжно, нали? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 20, 2006 Доклад Share Добавено Май 20, 2006 Аз гледам от към смешната страна на живота винаги,затова ще ти обърна малко мисълта Донче-много смешно,малко тъжно И това за мръсните дихания,нека да не обобщаваме кой какво давал на Любовта и как я подхранвал,захранвал и угоявал. При Любовта винаги на дневен ред е чистотата и каквото и мръсно да има из нас,моменталически изгаря,щото Тя не го търпи,пък камо ли да си го хапва.Другото е любови разни,кой както си ги разбира. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 22, 2006 Доклад Share Добавено Май 22, 2006 Болка - Удоволствие, Донка! Няма ли едното, няма и другото! А трябва да надраснем и двете, за да достигнем до по-високо състояние! По-добре благодари вътрешно на "паразита" си, предполагам на бившия си съпруг! Иначе пак ще се върне преживяното! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 22, 2006 Доклад Share Добавено Май 22, 2006 Напомня за един стар виц: ".... О, боли ме, как да не ме боли, но ако знаеш колко е хубаво в паузите!" Трябва да те разочаровам, Орлине. Болката се редуваше с удоволствие тогава - при Паразита (няма нищо общо с човек от живота ми - това е начинът ми на мислене и емоционалните ми реакции, измислените от средата ми и от самата мен правила и ценности). Не съм им благодарна - когато си спомня за онези години, ми става тъжно за всички, които все още подхранват с Любовта си своите принципи, желания, гордост (макар и скрита зад гордо понасяне на болките...), ревност, амбиции, недоволство... Благодарна съм на Светлината - книгите на Учителя, в които прочетох, че ние сме създадени, за да бъдем щастливи и живеем добре, а страданията само ни показват какви, къде и с кого НЕ ни е писано да сме. Благодаря на Учителя за това, че ме научи какво означава Любов и че тя не се нуждае от подхранване, заслужаване, търсене и т.п. Тя си е в нас и ни храни с всичко необходимо, за да сме щастливи такива каквито сме - свободни и добри. За справка - термините Паразит, Жертва и Съдник са от прекрасната книга на Дон Мигел Руиз - Четирите споразумения.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 22, 2006 Доклад Share Добавено Май 22, 2006 Целият живот е наука как да надрастнем паразитите вътре и около нас. Самото ни тяло е тежък паразит за духа. Както и всички други тела - мисловни, емоционални и прочие... И именно за да надраснем паразитите, трябва д асе научим да обърнем процеса и ние съзнателно да се храним от тях. Тоест да съумеем да впрегнем низшите си нагони, кривите си ментални схеми в служба на висшето и така да ги претопим и им дадем нова насока! Ето това е подхранване на Любовта! Благодаря за разочарованието, Донка - не съм ясновидец и не познавам личния ти живот! Аз обичам разочарованията - учат ме на сила и непривързаност! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Невенна Добавено Май 23, 2006 Доклад Share Добавено Май 23, 2006 от любовта , която иска да я храниш, за да живее между двама души много боли.....по-скоро дори се пречи на Любовта, като й се слагат оковите на очакванията и разочарованията... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Май 23, 2006 Доклад Share Добавено Май 23, 2006 Приятели, изпълвате душата ми с думите си, с хумора си , с мъдростта си, с разбиранията си, със сърказма си/и той ни е необходим за духовното ни израстване/,със споделения си опит,с любовта си един към друг и тъй като в момента не съм зависима нито от Съдника си , нито се чувствам като Жертва, ще ви поздравя с песента на Учителя: Зов на планината И скачам аз като птичка от клон на клон, да се чуди всякой, кат` ме види. Запявам аз песен чудна за Слънцето; бистри изворчета зашумяват. И виждам аз Връх изправен пред мен стои. Той зове ме кротко там Нагоре. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lekota Добавено Юни 19, 2006 Доклад Share Добавено Юни 19, 2006 Здравейте, Най-напред искам да благодаря на всички участници във форума. Дни наред общувах с вас, четейки постингите и ви чувствам свои приятели. Едва сега се решавам да се включа и то с няколко въпроса, на които си мисля, че съм открила отговорите, но вашето мнение ще ми помогне много за вземане на категорично решение. 1. Можеш ли да помогнеш на партньора си да обикне себе си ? - Не ! Каквото и да правиш за него, той намира начин да го изтълкува с отрицателен знак, защото това съвпада с обичайното му чувство на неприемене на себе си. 2. Загубил си доверие в партньора си, той не "съзаклятник" с теб, простила си му многократните прикрити маневри и лъжи, искаш да му помогнеш да се осъзнае и продължаваш да живееш с него все едно нищо не се е случило, смирено понасяйки кармата си. - Мечешка услуга. Той решава, че всичко му е позволено и прави каквото си иска, защото ти си си там на поста до него в името на една криворазбрана любов. 3.В "дебелите книги" пише, че няма нужда да търсиш подходящия човек, Господ го е сложил до теб. - Все пак надявам се понякога не за цял живот. Искаш да сложиш край на връзката, но иска ли се от теб да проявиш активност ? Не трябва ли да чакаш раздялата да се получи от само себе си, чрез външни обстоятелства, което ще означава, че си си изкупил кармата и ти се дава зелена улица за нов живот. Благодаря предварително на всички, които вземат отношение по тези въпроси. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Юни 19, 2006 Доклад Share Добавено Юни 19, 2006 Ето ти моето скромно мнение, макар и едва ли да се приеме от всеки тук. Ако не се чувстваш добре с някого, не мисля, че трябва да продължаваш да се чувстваш не добре. Вероятности 2. и 3. ми изглеждат доста...мъчителни. Да, той ще е и подходящият, дори да ти донася куп неприятности, защото така или изкупуваш свои минали прегрешения срещу него, или се научаваш на смирение и куп добродетели, които да проявяваш, дори да ти "играят хоро на главата". Прости, но го остави. Може би това е разрешението. Защото дори и да бъде след това най-чистият и благородният, винаги сянката на миналото ще стои и ще те гризва понякога съмнението, че той се е трансформирал. Много малко са хората, които действително биха успели да се променят, повечето превръщат поднесената им доброта в наивност, любовта в подчинение и вярата в заблуда. Много често се нуждаем от външен импулс, който да ни накара да предприемем или осъществим някое решение. Търсенето на съвет от теб е търсенето на такъв импулс - отговорите ни ще бъдат за теб насоката, помощтта, напътствието. Не познавам човека, за когото пишеш, но виждам, че си забелязала неговите основни характеристики и не си изтъкнала никоя положителна. Кармата в никакъв случай не е примирение. Кармата е справяне. Дори нещо да ти е писано, бъде несъгласна, опитай се да го промениш, прояви активност. Не се оставяй на течението, защото не знаеш в какво море ще те захвърли. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 19, 2006 Доклад Share Добавено Юни 19, 2006 1. Можеш ли да помогнеш на партньора си да обикне себе си ? - Не ! Каквото и да правиш за него, той намира начин да го изтълкува с отрицателен знак,Животът ми предостави двама партньори, които имаха нужда да се научат да обичат себе си. На единия се опитах да помогна като прехвърлих цялата си любов върху него. Презирах себе си - той беше всичко за мен. Резултатът беше повече от печален - параноя, предизвикана от непрекъсната нужда да доказва на себе си колко е ценен. На втория никак не се опитвах да помагам. Любовта към себе си е Пътят, който всеки от нас трябва да измине сам. Преди да го срещна се бях научила да обичам себе си толкова, че да нямам нужда от обичта на другите, за да съм щастлива... Той остана с мен, защото ни беше хубаво и му хареса начина, по който обичам себе си и него. Две години по-късно - той вече няма нужда да му показвам, че го обичам, за да обича и уважава себе си и да бъде щастлив. Ние живеем свързани, но не обвързани, заедно, но свободни... Искрено желая на всички нашето спокойно щастие. По останалите точки напълно подкрепям Милкана - не знам доколко тя говори от позицията на личен опит, но моят определено потвърждава казаното от нея... Загубил си доверие в партньора си, той не "съзаклятник" с теб, простила си му многократните прикрити маневри и лъжи, искаш да му помогнеш да се осъзнае и продължаваш да живееш с него все едно нищо не се е случило, смирено понасяйки кармата си. Прости ми , мила, но това твое твърдение е пропито с агресия, а не със смирение... Много е дълго да се обясни, но се надявам да го разбереш един ден. За да не прозвучи назидателно, ще призная с ръка на сърцето, че аз самата изповядвах съвсем същите мисли почти 20 години семеен живот! Когато проумях агресивността на позицията си, се промених така, че дори най близките ми приятели бяха изумени и не можеха да повярват, че съм същия човек... Единствения начин да променим света и хората около себе си и съдбата си е да променим СЕБЕ СИ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Никола_ Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 Не! Тя трябва да бъде създавана, всеки ден сякаш за първи път, никога да не едно и също, то омръзва. Любовта трябва да се развива. Ако само единият се бори, тя е половинчата и несподелена, няма смисъл да се "подхранва нещо, което на практика го няма! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 Да, не можем да променим другите... Освен ако те не го поискат! Тогава можем да бъдем приятели и помощници в процеса на промяната! Иначе оставаме или безсилни, или насилници с вмешателствата си! Ако човек реши да се промени обаче, разбира се че можем да му помогнем - особено ако иска помощта ни! Ако не можеше, нямаше да има психотерапии с терапевти, нямаше да има духовни Учители и ученици! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 21, 2006 Доклад Share Добавено Юни 21, 2006 Не зная дали трябва да бъде подхранвана Любовта, но знам едно - никога не я подлагайте на съмнения, че ще избяга!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Юни 21, 2006 Доклад Share Добавено Юни 21, 2006 Не зная дали трябва да бъде подхранвана Любовта, но знам едно - никога не я подлагайте на съмнения, че ще избяга!!! Любовта е дар от Бога. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mishelina Добавено Юни 22, 2006 Доклад Share Добавено Юни 22, 2006 Кое ни кара да бъдем верни дори и тогава, когато любовта си е отишла? Кое ни кара да сме верни дори и тогава, когато сме влюбени в друг? Мене лично - Любовта и уважението към Бог и неговите закони. Изневярата е лъжа, предателство, нещо зло. Основен мой принцип е да не започвам нова връзка преди да съм приключила предишната. Тогава е честно и човек е свободен да избира отново. Можем ли да сме верни наистина..,при условие че сме влюбени в друг .....?Не започваше ли изневярата именно с мисълта...?.."не пожелавай жената на ближният си..." 1. Можеш ли да помогнеш на партньора си да обикне себе си ? - Не ! Каквото и да правиш за него, той намира начин да го изтълкува с отрицателен знак, защото това съвпада с обичайното му чувство на неприемене на себе си. 2. Загубил си доверие в партньора си, той не "съзаклятник" с теб, простила си му многократните прикрити маневри и лъжи, искаш да му помогнеш да се осъзнае и продължаваш да живееш с него все едно нищо не се е случило, смирено понасяйки кармата си. - Мечешка услуга. Той решава, че всичко му е позволено и прави каквото си иска, защото ти си си там на поста до него в името на една криворазбрана любов. 3.В "дебелите книги" пише, че няма нужда да търсиш подходящия човек, Господ го е сложил до теб. - Все пак надявам се понякога не за цял живот. Искаш да сложиш край на връзката, но иска ли се от теб да проявиш активност ? Не трябва ли да чакаш раздялата да се получи от само себе си, чрез външни обстоятелства, което ще означава, че си си изкупил кармата и ти се дава зелена улица за нов живот. Наистина,мила-мекота ,и аз усещам доста агресия и непремиримост в думите ти така че,ако се зачетеш в тях-ще видиш че си си отговорила вече сама на въпросите... Все пак и аз искам да дам мъничък пример от своят мъничък опит.. ... При мен нещата започнаха да се сменят на бърз каданс..имах няколко кратки връзки и две не чак толкова кратки..,едната все още продължава..,и макар че все попадах на добри..чудесни хора/мъже/ ..,все нещо ми липсваше..и продължава да е така...,накрая усетих ,че проблема си е в мен..,просто желанията и търсенията ми са насочени в много грешна посока.Най вече -аз съм човека който не се приема такъв какъвто е..зная че това е проблем,но за сега си остава не разрешим за мен...,и за това за сега имам връзка..която една част от мен вярва че не трябва да я има/връзката/,но другата част от мен,пък си казва че в този момент за мен нищо не е достатъчно реално,най вече преценките..и чуствата ми..защото не съм наясно със себе си..И за това чакам...може би просветлението да ми падне от небето.. ..и се моля.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.