Мисли на Учителя за Душата

[Guest Дриада]

Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най- великите моменти в битието.Това отделяне е известно в ангелския свят под названието Зазоряване на човешката душа.Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч и влиза в необятната вселена, за да извърши работата, която и предстои.Душата е вечна.Тя е така вечна, както Бог е вечен.Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества.

Човешките души живеят и се движат в Бога.

Душите- това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във време и пространство.Затова ние казваме:има само една велика божествена душа, а всички други души са само нейни прояви.Всичко може да изчезне в света, но душите никога.Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне божествената душа, божественото съзнание.

Само в душата може Бог да се изяви в своята пълнота.Любовта може да се изрази напълно само чрез душата.Ако вие изразите любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена.Ако я изразите чрез ума си, тя пак ще бъде само наполовина изразена.А всички слабости в света произтичат от половините.

Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка.Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разтваря.Туй разтваряне на пъпката- душа е един от най- великите моменти в Космоса и се нарича разцъфтяване на човешката душа.И всички възвишени същества в Божествения свят очакват разцъфтяването на човешката душа.

Те знаят, че човешката душа е една свещена книга, в която Бог по особен начин, непознат за тях, е написал развитието на цялото битие.

Цветът, в който ще се разцъфне тази душа, ще блесне във всичката си красота, и Бог ще влее в него своята светлина и своята любов.

А човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света.Тази красота с нищо не може да се сравни.Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и той се весели.

Душа "Учителят говори"Беинса Дуно

[Guest Дриада]

Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички сужители на Бога ще дойдат.Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването и, за да вкусят от нейния нектар.А със своето идване те ще донесат една нова култура, която аз наричам култура на любовта.

Когато Христос слезе на земята, той слезе да помогне иминно на човешките души.Защото всяка душа, която е слязла на земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши.

В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно.За тях слизат на земята великите учители, на тях помагат и всички любещи и светещи души, които работят в света.Защото само души, които любят и които светят, могат да помагат на другите души.Те са завършили своите изпити на земята.В тях Божественото съзнание е пробудено.Ето защо те не искат да напуснат земята.Те казват:"Сега ние ще живеем на земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска.Ние разбираме сега как трябва да се живее"

За човешката душа, която иска да се повдиге, няма нищо невъзможно.Тя е силна благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските и ближни.

Душа "Учителят говори" Беинса Дуно

[Guest Дриада]

Говорил съм в една книга, която има заглавие"Царският път на душата".Но знаете ли какво е Царският път на душата?Имате ли някаква представа за душата?Тъй както се разглежда, душата си има своя форма.И може да кажем, че тя има най- красивата форма в света.И всички други форми са произлезли от формата на душата.Всички неща в света са създадени за душата.Това са забавления заради нея.Възможностите в тия неща са, за да има душата, какво да учи.

Вие си представяте душата, че тя няма какво да учи.Трябва да имате ясна представа за душата и духа на човека.Аз ще взема две думи.Това, което изтича е духът.Не, че изтичането е духа.Това, което възприема е душата.Туй, което създава нещата е духа.Туй, което съгражда отвътре е душата.Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата.Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал.Всичко това е складирано в душата.Душата, това е една бибилиотека, написана с най- хубавата книга.И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете.Душата е една галерия, в която са турени най- хубавите книги.Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни.Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там.Душата е склад на най- сладките работи.Душата е склад на най- хубавите плодове.И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите.

Значи каквото търсите, ще го намерите в душата.Вие сега за душата имате съвсем друго схващане.Христос казва"Скръбна е душата ми!"Защо е бира скръбна душата на Христа?Понеже като дошъл на земята, чувствал ,че няма какво да яде и пие.Гладен е човекът.Няма кой да ти каже сладка дума, няма кой да ти каже светла мисъл, няма кой да ти даде светло чувство.И ти се чувстваш скръбен.Когато казваш, че е скръбна душата ми, какво подразбирате вие? То е едно временно състояние.Това го наричат низшата душа, която не разбира Божиите пътища, скърби.Човешката душа, която Христос носеше, скърбеше, че работите не стават, както тя иска.Пък никога работите не са ставали, както душата е мислила.

Ценности и възможности 21.07.1937г."Лъчи на живота" Рилски беседи 1937г.

[Guest Дриада]

Да възлюбиш душата на човека- в това се състои истинския морал.Ала който иска да борави с човешката душа, трябва да има велик ум.Той трябва да разбира дълбоките процеси, които се извършват в нея.

Дълбочина има в човешката душа, дълбочина и необятност.Защото човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения.Тя има само една малка проекция на земята.Явява се само като временна гостенка на ума и сърцето.И когато душата посети човека, той става велик, вдъхновен, благороден.Оттегли ли се душата, той пак става обикновен човек.

Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата.Душата пък се пои от друг извор-човешкия дух.Човешкият дух се пои от още по- велик извор-божият дух.А божия дух се пои от най- великият извор- абсолютния, незнайния дух на битието, за когото никой нищо не знае.

Душа "Учителят говори" Беинса Дуно

[Guest Дриада]

Земният живот никога не може да даде на човешката душа това, което тя изисква.Много е взискателна душата.Душата изисква като я погледнеш, да я погледнеш с най- хубавата светлина, с много мил поглед, после като и дадеш цвете, да и дадеш цвете с най- хубавото ухание.Ако и дадеш нещо, което и допада, тя всякога остава доволна.После душата изисква, като говориш, да бъдеш много внимателен;тя иска ни най- малко да не бъдеш разсеян;щом види, че ти си разсеян, веднага се докача.

Та най-естествената храна за човешката душа, това е храната, която иде от любовта.Трябва да започва със светлина.Светлината и топлината, това са храни за душата.Това са храни, които идат от любовта.Светлината е плод от любовта.И топлината е плод от любовта.Светлите мисли и светлите чувства, това са неща, които хранят човешката душа.И след като се е нахранила душата със светлина и топлина, след като се е нахранила с хубави мисли и чувства и добри постъпки, след това идва вече любовта.

Умен, добър и силен02.08.1939г."Езикът на любовта" Рилски беседи

[Guest Дриада]

Великото в живота е пробуждането на човешката душа.Аз уподобявам това пробуждае на пъпките на цветята.Като символ го взимам.Всяка една душа в Божествения свят прилича на една пъпка, която чака своето време.Това пробуждане на става така произволно, но то е най- великото събитие на битието! Като в един дом най- великото събитие е раждането на едно дете;така и в Божествения свят най- великото събитие е пробуждането на човешката душа, за която ангелите се радват.Защото всеки, който се обръща към бога, другояче трябва да се разбира- не един грешник, който се обръща, то са човешки схващания.Пробуждането на това, великото, то заличава всичките грехове, каквито човек е имал през цялата вечност по човешки като се говори.Като се събужда човешката душа, като цъфне, всичко това се съблича.Онова, великото събитие, събуждането как става?Там е сега величието на божията любов.То е първият лъч на топлината, която душата приема от любовта.Първият лъч на топлината го наричам, не на светлината.Тази, божествена топлина, която внася този, първия импулс.И тогава душата се разцъфтява, така се отваря като един малък цвят.На това ангелите се радват, понеже в това разцъфтяване се проявява битието.В това разцъфтяване се проявява божият дух.И оттам се започват всички радости, които човек сега очаква на земята.

И сега вие сте наблюдавали пчелите, които пеят в своите кошери.Но знаете ли защо пчелите пеят?- За цветята, които са цъфнали, за живота, който се проявява.От тях те събират своя мед.И тогава уподобявам ангелите на пчелите:че като цъфнат човешките души, ангелите имат от къде да събират мед за своите кошери.И затова се радват те.Ако вие развалите един живот, вие разваляте работата на ангелите.Това е една проста мисъл, която трябва вие да имате в ума си, за да се осмисли земния живот.Защото човешкият живот няма смисъл, без туй разцъфтяване на човешката душа.Разцъфтяването на човешките души е най- великото събитие, което трябва да очаквате.Щом това събитие дойде, цялото небе обръща внимание на вашата душа.

Първият лъч на топлината 18.07.1937г.Рилски беседи "Лъчи на живота"1937г.

[Guest Дриада]

Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него.Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната вселена.Сама по себе си всяка душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата вселена.Но едно велико свойство на душата е да се смалява- да става безкрайно малка и да се разширява- да става необятна като вселената.

Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, каквито се намират тоновете един към друг.В своите отношения душите съставят хармонични групи.

Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата.Душата пък се пои от друг извор- човешкият дух.Човешкия дух се пои от още по- велик извор- божия дух.А божия дух се пои от най- великият извор- абсолютния, незнайния дух на битието, за когото никой нищо не знае.

И тъй помни:

Ти си душа, не тяло!

Ти си душа, зачената някога в Божествения дух, зачената в любов.

Душа Учителят говори Беинса Дуно

[Guest Дриада]

в Христовото учение стойността на човешката душа зависи от вътрешните качества- да бъдем свързани с Господа, т.е. да бъдем облечени в Истината, а то е да бъдем облечени в Любовта.Слънцето познаваме по неговата светлина и топлина, Бога познаваме по истината и любовта.Когато истината влезе в нашия ум, ние мислим, а когато любовта влезе в нас, ние действаме.Истината е вътрешния зародиш на душата.Ако я имаме, ще усещаме винаги едно засилване- няма да има старост, а все младост, ще се чувстваме всякога бодри.

Христос иска да ползваме пробния камък, а това е нашата Божествена душа.И когато я намерим, ще бъдем свободни.Христос е учил хората как да намерят своята заровена душа- скритото богатство.Много от нашите души са заложени и трябва да ги намерим.Когато човек е слязъл от небето към земята, той е заложил своята душа, затова трябва да я откупим.Всички хора живели преди нас, са обработвали земята, натрупали са пръст, и ние трябва да работим с душата си върху същата почва.За това се иска да имаме условията за мярката , т. е. пробният камък- обръщане, покаяние и прочее.И тук става процесът на новораждане.

Истината ще ви направи свободни 26.04.1914г.Сила и живот- първи том НБ

[Guest Дриада]

Човешката душа е във вечно движение,тя не седи на едно място, тя има вечно движение.

Или другояче казано:Душите предвечно съществуват.Душите на децата, на стари и на млади предвечно съществуват вътре в Божествения ред на нещата. Единственото различие е, че тия души, всяка душа е облечена в една форма, която намери за благоугодна.Душите се отличават по форма, по формата на материята, в която са облечени.Или другояче казано, според организма, в който живее, или в света, в който трябва да се намират.Човек на земята е съчетание от милиарди.Аз предполагам, че има около 60 милиарда клетки души.Човешката раса наброява около 60 милиарда.Човешката раса наброява около 60милиарда.Два милиарда са на Земята, а другите са в пространството.Не мислете,че пространството е празно.То е организиран свят.По някой път на душите, като им дотегне,интересуват се да влязат в нашия свят като екскурзианти.Някоя душа попадне като екскурзиант, после,докато вземе билет да се върне назад, види, пати главата и.Постоянни съобщения няма, за слизане е лесно, но за отиване, за връщане е много мъчно.

Та казвам:Всички тия клетки-60 милиарда, са организирани в разни органи и от съвкупността на тяхната деятелност зависи здравето на човека.Той е като една монада, като една душа, която е сгрупирала всички сящества до себе си.Зависи от неговата разумност какво ще бъде неговото бъдеще.Ако той е във връзка с онзи велик Божествен закон, той всякога ще има съответното здраве, ще има отличен ум, ще има отлично сърце и воля.Най- малкото прегрешение, което направи, може да му докара за хиляди години нещастия.Следователно, понеже всичките тия души се намират под прякото влияние на великия Божествен закон, ние косвено сме свързани с душата.Божествения принцип е пряко свързан.Следователно, щом нарушим Божествения закон, тогава се скъсват ония връзки, понеже Божествените енергии от Божествения свят минават през тези души.Те са канали, през които ръководните души в тялото, това, което вие съзнавате, че сте човек, всичките тия души служат като проводници на Божествените блага.Ако вие направите най- малкото престъпление, започват да се затварят условията за вашето проявление.

Има време 27.05.1934г."Приготовленията на сърцето"НБ

[Слънчева]

Тялото на човека не е реалност, а Реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата – с възвишени. Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждате, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум и вашето сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съществено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки един човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползваш. Всеки човек трябва да знае своето име. Доста скъпоценни камъни има в човека, но трябва да дойде златар и да направи брошки от тях. Силата на човека стои в неговото име. Колко разумно е създал Бог света – хората да имат нещо ценно, поради което да се привързват един към друг. По-хубав свят от този няма. За онзи човек, който разбира, Животът е красив в своите подробности. И за в бъдеще Напредналите висши същества са намислили нещо още по-хубаво. Така като се гледа на Живота, той е приятен. Някой път ние мислим, че Животът няма никакъв смисъл. Душата е нещо велико! Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения.

Някой път човек се съмнява в себе си. Кое е онова, което се съмнява в него? Съмнението произтича от човешкото, а има нещо по-възвишено в човека, нещо Божествено, което знае нещата. В Небето бяхте гениални, но като слязохте на Земята, станахте други. Причината е вашата инсталация. Във всеки човек се крие Божественото; ако не е то, би било безпредметно да проповядваш на хората. Големи богатства се крият в човека. Всички хора са написани Божествени книги. В следващата епоха ще има условия за проява на човешката душа. Най-първо всички вие трябва да съзнаете, че сте добри. Всеки да казва: „Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. Човекът-животно се мъчи, животното-човек се двоуми, човекът-човек мисли. А Божественото в човека е съвършено.

Човек е безкрайно малка част от това, което е. Неговият Дух на Небето изпраща само една малка част от себе си, чрез която черпи опитност и ако Духът изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален. Под обикновен човек разбираме този, който не е развил дарбите си; талантливият ги е развил, а геният вече твори. Сега извадете вашите таланти. Например някои от вас имате глас, с който може да дадете концерт на няколко хиляди души, но не сте го развили. Някои от вас имате таланти по художество. В Новата култура ще има нужда от хора подготвени. В Новата култура ще дойдат не обикновени хора, но талантливи, гении и светии. Някои от вас можете да бъдете първокласни, гениални поети. Много ужасно е положението, когато човек мисли, че е сиромах...

...Всеки човек, като идва на Земята да се преражда, минава през едно място, дето го потопяват в една река, за да забрави всичко, защото ако помни всичко, той няма да учи новото. И като се връща, пак го потопяват в тази река, за да си припомни всичко.

Една сестра попита: „Кога душата се показва такава, каквато си е в своето истинско естество?“

Само на този, когото обича, а се крие от онзи, когото не обича. Душата се показва такава, каквато е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича. Само като обичаш някого, душата му се разкрива пред теб. Ние често постъпваме спрямо хората според тяхната външна проява, а не според това, което имат дълбоко в душата. Аз виждам как и най-големият престъпник всяка вечер плаче, моли се, съжалява за своите погрешки. Значи има две същества, които живеят едновременно в човека. От гледището на Любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самите тях. Достатъчно е човек да дигне завесата на забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало.

Възвишеното в човека Редактирано Май 1, 2012 от Слънчева

[Лъчезарна]

"По какво се отличава умът на човека? Умът на човека може да хвърли отлична светлина в съзнанието. Трябва да знаете, че съзнанието е една област, в която, каквато мисъл имате, тя ще се проектира в него. И човек според закона на съзнанието трябва да знае как да чисти своя ум. И колкото умът ти е по-светъл, толкова и изображенията са по-ясни. И колкото светлината е по-слаба, толкова и изображенията са по-слаби и неясни.

 

Някой път ние казваме, че не можем да мислим – значи и образите са неясни. Съзнанието на човека е, в което се проектират неговите мисли и човешките чувства. Човешките чувства, това е платното, с което се поддържа човешкият живот. Една мисъл не може да се поддържа без едно чувствание. Ако пък човешкият ум в даден случай не функционира и човешкото сърце не функционира – и човешката воля не може да се прояви. Тогава и в човека силата му не може да дойде.

 

Та много пъти вие се намирате в едно затруднително положение. Казвате: Толкова години като се учихме, какво сме спечелили? – Чудна работа. Че създаденият свят е за вас. Вие трябва да спечелите целия свят. Направете едно сравнение. Писанието казва: Какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а ощети душата си?

 

Следователно, ние се стремим да спечелим, но какво? Светът е външната страна, а душата е вътрешната страна на човека. Та турете един контраст. Казвате: Какво сме спечелили? – Най-първо ще спечелите душата си, а после ще спечелите света. Това е правият път. Майката най-първо трябва да роди детето си, здраво да е то. Ако го роди мъртво туй дете, тя нищо няма да спечели. Щом роди детето си тъй, както трябва, тя вече е спечелила много.

 

Обръщайте внимание върху ценността на вашата душа. Осветлявайте добре душата си и я отоплявайте добре. Пък и служете на тази душа. Научете се да служите на душата си.

 

Някой път някой казва: Как да служа? – Според мен три вида служение има: Да знаеш как да служиш на ума си, да знаеш как да служиш на сърцето си и да знаеш как да служиш на душата си. Ако вие не знаете как да служите на ума си, на сърцето си и на душата си, как ще служите на другите хора? Това е невъзможно. Трябва да се научите да служите, и то добре да служите.

 

А пък след като знаем да служим на сърцето, на ума си и на душата си, тогава ще се държи един изпит и тогава може да се служи на Господа. Защото умът е едно благо, което Бог е дал на човека. И сърцето е едно благо, и душата е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека. И вдъхна, казва, Бог дихание на човека и той стана жива душа."

 

 

Ценността на вашата душа, Утринни Слова, 14 май 1935 г.

[Слънчева]

Често религиозните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че щом е благ, Бог трябва да бъде снизходителен към човека, независимо от това, дали живее правилно, или не. Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо човек умира? При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Не е въпрос, защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно. Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то – с висшето аз. Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието – живот на душата.

 

Следователно личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човека да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път. Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са: страх, омраза, ревност и т.н. Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт“. Същото се отнася и до останалите отрицателни качества. Кой човек мрази? Който няма Любов към Бога. Има ли Любов към Бога, човек е придобил вечния живот...

 

Личност и душа

[Лъчезарна]

"Ето какъв е вътрешният смисъл на растенето – човек да разпознае сенките от самите неща, да освободи своята душа, като понесе всички страдания.

 

И когато крушата и ябълката растат, те растат само по една причина – да дадат място на един плод, който ще завърже ново същество. И вие също сте дошли тук на земята да дадете живот другиму. Някои искат да се женят и народят деца. Защо? Ще ви кажа защо. Искат да се оженят, защото са вече уморени, не могат да вършат друга работа; като се оженят, ще им се роди син или дъщеря, които ще довършат тяхната работа. Някой казва: „Аз не искам да се женя“. Ще рече, ти си силен. Но не можеш ли да свършиш сам работата си, трябва да се ожениш.

 

Да не мислите, че това е алегория, това е една истина. „Развитие“ подразбирам работа, която Бог ни е предал и която или трябва да свършим, или да дадем мястото си на други да я свършат. Ето защо хората на земята се раждат и превъплътяват – слизат и възлизат. Един ден, като кажеш, че си се уморил, ще те пита Господ: „Искаш ли да отстъпиш твоето място на брата си – той да свърши твоята работа?“ Това е. Тези познания са елементарни; в бъдеще вие ще научите нещо повече. Бог е вече започнал преустройството на света. В тази епоха на растене ние се намираме при най-благоприятни условия, при действието на Божествения огън, и в този Божествен огън по-твърдите вещества ще се стопят, материята ще се префини, и Господ ще образува с нея свят с други порядки.

 

Онези, които не ще завършат своето развитие, Господ ще изпрати на друго място. Погинване в света няма, има само лишаване от длъжност, от работата, която не вършим. В нашите училища, в известен клас ще те задържат 2–3 години, докато го минеш; същото е и за самия живот. Желателно е тази мисъл да стане централна във вашия ум.

 

Не е важно каква работа вършиш: математик ли си, химик ли си, доктор ли си, това са сенки, форми в живота; същественото е: осветяваш ли името Божие, влагаш ли волята Божия в душата си? Човек, който иска да бъде силен, трябва да държи тези неща отпред: името Божие, което е най-висшето благо, царството Божие – по отношение на човешката душа, и волята Божия – по отношение на земния живот.

 

Духовният свят има връзка с физическия: човек едновременно е същество духовно и физическо. Тези два елемента съществуват едновременно, има една връзка между единия и другия, която ги съединява и управлява, а тя е душата, която е полудуховна и полуматериална. Това състояние вие никога не може да измените.

 

Под думите „физическа материя“ разбирам света на формите, необходима за проявата и битието на нещата; под „духовен свят“ подразбирам онези сили, които работят за създаване на тези форми; а под „душа“ разбирам условията, които подготвят съграждането на тези форми. Следователно без форми животът не може да се прояви. Всяка душа трябва да има тяло в света, за да се прояви като индивид, единица. Тя трябва да има тяло, за да я посети Господ.

 

Без къща може ли да повикате гости? Когато човек иска да се ожени, най-напред трябва да си направи къща, тъй както птиците, преди да снесат, си приготвят гнезда. „Втасахме я!“, ще си рекат ония, които нямат къщи. Да не схванете думите ми буквално. Аз разбирам да си имате къща в духовния свят. В Небето без такава къща няма да ви приемат; трябва да имате такава. „Растене“ – подразбирам да имате в тази къща: градина, плодни дървета и цветя, които да я красят. За да растете, трябва да забравите вашите сенки, вашите недоразумения."

 

 

Растете в благодат!, Неделни Беседи, 7 януари 1917 г.

[Лъчезарна]

Въгленът винаги може да се превърне в диамант. Как? – Като се подложи на висока температура и голямо налягане. Значи, когато върху въглена действа една разумна сила, той се превръща в диамант. Една разумна сила може да превърне и диаманта във въглен. Може да стане това нещо, но то се отнася до ония диаманти във физическия свят.

 

Но що се отнася до човешката душа, имайте предвид следното: никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното Царство. Чистата душа не може да се опорочи, тя всякога си е чиста! Помнете това, дръжте тази мисъл в себе си, за да не се обезсърчавате!

 

Дойдете до някое противоречие, кажете: Моята душа е чиста. Ако аз се опетних, то е външно, не се отнася да душата. Следователно, ще мислите, че погрешката ви е в постъпката, а не че вашата душа е станала по-добра или по-лоша. Аз мога да ви кажа, че някой път сте постъпили разумно, а някой път неразумно, но то не се отнася до вашата душа.

 

~

... условията на вашия живот, в който се намирате, а най-добри за вас. По-добър живот от този, който имате сега, не може да ви се даде. За в бъдеще може, но при сегашните условия, при разбиранията, които имате сега, този ви живот е най-добрият. Погрешката, която правите в живота си е, че вие не сте верни на идеите на вашата душа.

 

Знаете ли какъв е свещеният трепет на душата? Знаете ли колко е нежна човешката душа? В душата няма абсолютно никаква грубост. Тя е готова да раздели последната хапка със своя приятел, с най-бедния човек. Тя не прави никаква разлика между мравката и себе си. Когато душата отправи един свой нежен трепет към някое малко същество, то трепва и казва: Ето една душа, която ме разбира. Нежността, благостта, които притежава душата това са качествата на Бога. Един поглед на Бога е в състояние да измени условията ти, да те подигне да растеш. Неговият поглед всякога носи знание, Мъдрост, свобода, живот.

 

 

Основа на знанието, МОК, 4 ноември 1923 г.

 

 

 

[Лъчезарна]

Питам: Дал ли си отчет на себе си, защо не обичаш някого? Опитвал ли си да обикнеш този човек? Зимно време, ако влезеш в неотоплена стая, печката ти е неприятна, грозна. Щом запалиш печката и стаята се отопли, печката ти е вече приятна. На същото основание и човека, когото при известни условия не обичаш, при други условия може да обикнеш. Има една външна обстановка на нещата, която може да се сменя, както етикетите на шишетата. Обаче това, което е печката за човека, не е неговата душа. Душата никога не губи своята цена. Друг е въпросът за тялото, т.е. външната страна на тялото. Там отношенията на хората се менят.

~

Срещнеш един човек – благодари, че си го видял. Виж поне една добра черта в него. Лошото всеки може да види; важно е да видиш доброто. Всеки има ум, сърце, воля, душа, дух – Божествени неща. Ако видиш и оцениш едно от тях, ти си видял и познал поне отчасти човека. Те може да не са проявени, както трябва, това нищо не значи. Един ден ще се проявят в своята пълнота. 

~

Помни: Каквато е обходата на хората към тебе, такава е твоята обхода към разумния свят. Ако отидеш в село и започнеш да раздаваш от своите блага, селяните ще бъдат доволни от тебе. Обаче ако нямаш нищо и започнеш да просиш, те ще гледат час по-скоро да напуснеш селото. Където отидеш, трябва да даваш. Богат, учен, силен трябва да бъдеш. Ако си учен, ще прилагаш знанието си. Ако нямаш знание, ще учиш, да го придобиеш. Ще работиш върху себе си, като се ползваш от енергиите, които протичат през ушите, носа, устата и очите. Отвреме–навреме ще пипаш очите, ушите, носа, устата си, за да си въздействаш. Обаче трябва да знаеш кога да правиш тези упражнения. Ще бъдеш внимателен към себе си, за да бъдат и хората внимателни към тебе. Ако не се почиташ и уважаваш, и хората няма да те почитат и уважават. За да обичаш някого, първо трябва да имаш отношение към душата му.

 

 

Полза от знанието, ООК , 12 април 1933 г.

 

[Лъчезарна]

Какво тълкувание можете да дадете на мотото:"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди"? 

В какво трябва да бъде човек верен? - В Любовта. 
В какво трябва да бъде истинен? - В мъдростта. 
В какво да бъде чист? - В Истината. 
И най-после в какво трябва да бъде благ? - В Правдата. 

Значи в това мото са застъпени четири неща: бъди верен по отношение на Любовта, истинен - по отношение на Мъдростта; чист - по отношение на Истината и благ - по отношение на Правдата. Съдиш ли някого, думата ти трябва да бъде пълна с благост. Само тогава Правдата трябва да се прилага. Приложите ли Правдата и Истината в живота си, вие ще почувствувате в душата си вътрешна лекота.

Казвам: Човек трябва да бъде верен в Любовта. Верността е качество на Божията Любов. Обикновеният човек може да говори за проявите на обикновената любов, но не и за проявите на Божията Любов. Когато някой обича по Божествено, всички около него възприемат тази любов, радват се, изпитват импулс към нещо възвишено, но и те сами не знаят, откъде иде всичко това. Започне ли човек да рекламира своята любов, да ви убеждава, че ви обича, че е готов на всякакви жертви заради вас, това са празни думи, проповядвани от памтивека още. 

И това е обич, но особен род, от която умират малките на маймуните. Маймуните толкова много обичат своите малки, че от обич ги задушават. Една майка в България някъде толкова много обичала детето си, че от страх да не се простуди, завила го една нощ с юрганчето му през глава. Като станала сутринта, намерила детето си задушено, мъртво. Защо трябвало да го завива през глава? Тя трябваше да остави главата му открита, свободно да диша чист въздух. 

Оттук ще извадим следното заключение: не покривайте главите си със своите идеи! Понякога вашите идеи могат да бъдат такива, че като ги турите в главата си да ви задушат. Оставете всяка Божествена идея, всеки Божествен импулс на душата да се изяви така свободно, така естествено, че да предизвика у вас вътрешна радост, която никой да не е в състояние да я отнеме. Тази радост е резултат от това, че Бог живее в нас и ние изпитваме Неговата сила. 

Дойде ли човек до това положение, всички души ще бъдат във връзка помежду си. Всеки трябва да се свърже най-първо със своята душа. За тази цел той трябва да я търси постоянно, докато я намери. Щом я намери, човек трябва да знае как да влиза и излиза от нея. Влезе ли в душата си, той ще усети голямо разширение, свобода и лекота в себе си. Рече ли да излезе оттам, той трябва да знае де е вратата, през която се излиза.

И тъй всички трябва да направите връзка с Бога, после със своята душа и най-после със своите ближни.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди."
 

Голямата радост и малката скръб, ООК, 30 декември 1925 г.

[Донка]

 Няма човек, който, като види душата, да не се влюби. Лошото за нас е там, че като я видим, тя веднага се скрива. Ходиш, плачеш, търсиш я, но не можеш да я намериш. Следователно, това, което човек търси и за което плаче, е красивата човешка душа. Тя не стои на едно място.

Отвреме-навреме тя само посещава човека за момент и веднага изчезва. Струва си, човек да живее хиляди години на земята само за този момент - да зърне красивата душа, да се наслади от красотата на живота, да види, с какво богатство разполага тя. Велик момент е да видиш своята красива душа! 

 Колкото да е красив човек външно, неговата красота не може да се сравни с красотата на душата. Неизмерима е нейната красота.

  Да зърнеш красотата на душата, това значи, да видиш Христос. Той е във всеки човек. Не е достатъчно само да Го зърнеш, но трябва да бъдеш като Него. - Какво да правим, за да дадем място на Христос в себе си? - Не цапайте душата си! Не засенчвайте лицето на красотата! Това значи: Не грешете. Грехът е тъмнина, която закрива светлото лице на душата. - Защо хората не живеят в душата си? - Защото не учат. 

 

Христос дойде на земята да повдигне човешката душа, да я освободи и да покаже, че в нея са вложени несметни богатства. Казват, че Христос дойде да спаси погиналите. Аз пък казвам, че Христос дойде да спаси човешките души; да извади скритите богатства от тях и да покаже истинската им стойност. Когато греши, човек не оценява душата си. Тогава той слиза в ада, в света на мъчението. Като съзнаваш това, не търси щастието си отвън, в този или онзи човек, а го търси в себе си.

 Красотата на Душата 

[Лъчезарна]

Христос се обръща към Своите ученици, казва: „Не бойте се“; отправя очи нагоре и добавя: „Не бойте се за тия малки къщи, които имате, не се терзайте за тия дребни работи, защото вашият Баща ви е определил велики работи“. Гледайте да запазите душата си чиста и светла; имате ли я за капитал, можете да пътувате през тия пространства. Един ден, когато тръгнете за Небето, няма да вземете тялото си – ще тръгнете с душата си; тялото ще оставите на земята, защото от тук е взето. То е каруца, направена привременно от елементи на земята, и докато сте в царството на тия четири елемента на земята, ще бъдете в тази каруца; като дойдете до планинско място, дето ще трябва да вървите по козя пътека, ще оставите каруцата и ще тръгнете пеш. Затуй казва Христос: „Не бойте се; когато дойде планинската пътека, да не изгубите вашата душа и спрете вашата еволюция“.

Страхът, Неделни Беседи, 19 октомври 1914 г.

[Слънчева]

Царският път на душата

 

(Йоан 10:12-22)

Съблюдавайте следните четири неща в живота си:

Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си!

Гледай на добрите си постъпки като на скъпоценни камъни, които си придобил в живота си! Те са награда на твоя живот.

Радвай се повече на пътя на светлината, в който ходиш, отколкото на изгубения път на тъмнината, който си напуснал!

Помнете: Царският път на душата е добрата мисъл на духа.

Радвай се повече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и изхабява.

Когато слънцето изгрява, светлината се възцарява.

Когато слънцето залязва, тъмнината се въдворява.

Съблюдавай разумния порядък на Божествената Душа, в който силата предшества свободата; свободата предшества светлата мисъл; светлата мисъл предшества добрите чувства; добрите чувства предшестват добрите постъпки. По този път се постига щастието, което търсиш.

Помни и не забравяй:

Ти не си пратен на земята да глождиш изоставените кости на твоите предци.

Всяка разумна душа има свое определено място в света.

Бъди благодарен на това, което ти е дадено!

Изплитай своето благоденствие тъй, както паякът изплита своята мрежа.

7 август, 5 ч.с. - Учителя

[Слънчева]

Едно малко обяснение: Нека да допуснем сега един въглен да представлява една форма, която изгоряла, образувал се един въглен, който представя човешкия порядък. Ако вие можете да го стопите, ще образувате диамант. Този, стопеният въглен, който кристализирал и станал диамант, представя Божествения порядък. Въгленът не може да пречупи светлината, да даде тия краски, диамантът, обаче, може. В Божествения свят има красота на цветовете, пречупване има, в човешкия порядък е един въглен, който всичко поглъща в себе си, как ще мине. Трябват най-малко 10 хиляди градуса топлина, за да се разтопи един въглен и да се образува диамантът. Колкото топлината е по-грамадна, толкоз кристализацията ще бъде по-голяма. Колкото налягането е по-голямо, толкоз кристализирането на въглена ще бъде по-правилно. Следователно, законът в природата, който действува, е почти същият. Един човек от човешкия порядък не може да мине тъй лесно в Божествения порядък, през грамадната топлина в топлината на Любовта и в налягането на мъдростта, мъдростта в тебе ще тури такова налягане, ти ще се чудиш какво правиш. Туй атмосферно налягане ще бъде, докато се кристализираш. Щом ти се кристализираш, веднага ти ще се освободиш от това налягане. Тогава ще бъдеш на главата на някой цар, на някой княз, като скъпоценен камък се ще бъдеш поставен някъде. Една душа, щом се кристализира, един ангел обръща внимание, обикаля я, обича я, но когато е въглен, не се интересува от нея. Ангелите не се спират върху души, които са въглени. Христос дойде да спаси хората, но да превърне въглените-души в диаманти чрез големите страдания, чрез огъня, чрез голямото външно налягане, докато се изчисти, тъй да може Божествената светлина да се почувствува и да образува една аура около тях с цветове. Йоан видял, че около главата на онзи, който говори, имало дъга. Той е един от съвършените.

Та когато Христос събуди Своите ученици, казва: Станете, онова, което видяхте, задръжте вътре в душата си, в себе си. Мойсей и Илия говориха на Исуса за голямата топлина, която ще дойде върху Него, за голямото налягане, което ще стане върху Него. За кристализацията, за всички последствия, които ще излязат от тази кристализация. Казва, какво има да се обезсърчавате в един порядък, в който Бог ръководи всичките тия работи, какво има да го обезсърчавате, когато най-възвишените същества, всички наши приятели, които са завършили своето развитие, съвършените взимат живо участие, всички праведници, които са завършили, вземат участие. Ние на земята се обезсърчаваме, че няма никой да мисли заради нас. Право е, докато сте въглени, само Бог мисли заради вас. Той мисли каква температура да тури отгоре, не малка температура, голяма да ви тури под някой калпак, като пусне онзи ток, изведнъж ти ще поскърцаш малко, понеже, бързо ще бъде, бързо ще стане. Няма да бъде продължително. При сегашните условия вземете тази мисъл. Любовта е път за кристализиране на човешката душа. Мъдростта е път за пречупване на Божествената светлина. Истината е път за реализиране на тази Божествена светлина, да я почувствувате. Тя ще ви даде свобода.

 

Кристализиране на човешката душа