Диана Илиева Добавено Януари 19, 2014 Доклад Share Добавено Януари 19, 2014 Хм, нещо не ми работят бутоните за "Цитиране", но искам да допълня пост №49 на Стан. Да, именно борбата срещу законите е твърде глупава, както впрочем и срещу обективната действителност. Това показва, че или сме твърде невежи и не познаваме /виждаме, осъзнаваме/ законите, които действат в света, или сме твърде инфантилни и си вярваме, че можем да променим законите така, както на нас ни се иска към момента. А че в света действат закони и то не само физически, мисля всички сме убедени. Разбирам какво дразни Деяна - самата дума "смирение", която в нашия съвременен език има по-скоро нюанс на примирение, дори ... овчедушие или пък, както е коментирала Лиула, все едно, че смирението е бездействие, липса на реакция, бягство и то от страх. Ако бяхме казали така "Знанието и разбирането за законите на Всемира, както и съзнателното ни действие съобразно тях, е фундамент.", предполагам, че и двете щяха да го приемат за разумно, а не за абсурдно. Cveta5 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Януари 20, 2014 Доклад Share Добавено Януари 20, 2014 Ще разкажа един пример за смирение и ползата от него. Примерът е от книгата на Геше Майкъл Роуч - "Шлифоващият диаманти" Геше - означава титла - нещо като магистър по будизъм, Авторът е учил 22 години будизъм в Тибет През това време е работил във фирма за ювелирни изделия Докато бил на поредното си двуседмично учение в Тибет, поддържал връзка с фирмата по телефона и шефът му поръчал да намери 10 000 карата диаманти. Той успял да намери и като се върнал във фирмата още първия ден очаквал овации за сделката, защото да се намери такова голямо количество не било никак лесна работа. Вместо това шефът му бил много ядосан, че пилеел парите на фирмата за ненужно големи количества диаманти Всъщност били нужни само 1000 карата. И тук авторът надълго и нашироко обяснява (според будизма) как трябва да се постъпи точно в този момент, когато шефът стои срещу него разярен. В никакъв случай не бива да се поддава на гнева и също да се развика на шефа си, кой е виновен и кой какво е казал и чул по телефона. Смирение - това е изходът от ситуацията, смирението запазва ума бистър. В резултат още същата вечер той измислил приложение на ненужно закупените диаманти - златно сърце с 50 диамантчета в него, което се превърнало в хит на пазара, така че след време шефът му поръчал да намери още 10 000 карата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Януари 27, 2014 Доклад Share Добавено Януари 27, 2014 Нищо не разбирате. Глупостта е велика поема, муза за простака. Така ще е вечно, ала аз ще мълча, защото не мога да се боря. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Януари 31, 2014 Доклад Share Добавено Януари 31, 2014 Деяна , сравняването на смирението с глупостта ми изглежда странно ....Виж пост 51 ...Естествената реакция , да признаеш силата на света .И започнеш да изпълняваш законите му ,може да наречем смирение .А силно изявеното недоволство и борбата срещу него , ми прилича на ревящо бебе размахващо крачета нагоре . Не става въпрос за преклонение пред някой човек, бил той и цар дори .Нито пред някоя организация или държава , дори .Истинското смирение идва следствие познанието (или усещането ) на причината за съществуването на нещата .Нали всяко нещо има основателна причина за съществуването си .Всичко в обкръжаващия ни свят е породено от човешките взаимоотношения , на основата на космическите закони .Първо трябва да познаем тези непреходни закони и едва после да се борим за промяна на самите нас , на нашето отношение към света . С др. думи,, Смирението " е личното съгласие на всяка душа с правилата на този земен свят ,осигуряващ ни достъп до живот в него .Нормално е в първите години да не помним за даденото съгласие Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Февруари 11, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2014 Човек е противоречиво същество. Мъдрец е този, който успява да приеме своята вътрешна противоречивост с разбиране, да примири противоречията, да постигне вътрешна хармония и баланс, да съумее да изгради необходимата основа, наречена „душевен мир”, от която възрастват Божествените добродетели, необходими в процеса на Богопознание. Но трябва да се има предвид, че тази основа е производна – тя възниква от смирението. Ако не си смирен, не е възможно да имаш този мир, за който апостолът казва, че превъзхожда всяко знание. Поради тази причина смирението е основополагащ камък във всяка една религиозна система и духовна традиция. Ако липсва смирението, можем да говорим за интелектуалност, но не и за Мъдрост. Ако липсва смирението, достъпът до Божествената съкровищница ще ни бъде отказан, колкото и да упорстваме… ако ще и денонощно да се молим, защото закон е: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат”, тъй като горделивостта е като планински връх, на който нищо не цъфти и зрее, а смирениенито – плодоносна долина. То поставя човека в състояние на възприемчивост, което позволява на Божественото да прелее в човешкото и така да се роди Богочовекът. Докато горделивостта, грубата или рафинираната самомнителност са като похлупак, който ни затваря за Благодатта и възпрепятства Тя да се излее в нас и да се превърнем в свещен съсъд Божий. В такъв похлупак се превръщат обикновено и личните връзки и отношения, когато липсва достатъчно осъзнатост. Тогава партньорите се захласват един по друг, вторачват се един в друг, и във взаимното желание да се притежават, да си принадлежат един на друг, се обсебват, отдавайки сърцето си на любимия човек, превръщайки го в свой емоционален център, изтласквайки по този начин Бог някъде в периферията и забравайки в опиянението си Словото: „Сине мой, дай Ми сърцето си!” И така, вместо да получим „хляба наш насущний”, получаваме само трошици от Божествената трапеза, които не могат да утолят глада ни. Ето защо не случайно Учителят казва: „Пази свободата на душата си!” Изкуството на живота се състои в това да обичаш хората, но да останеш верен на Бога, отдавайки сърцето си единствено Нему! И тогава ще ти се даде преизобилно според закона на Благодатта, наречен „Опуленс”, и ще видиш как от житеното зрънце на твоята монада израства класа на твоята множественост – полиада. Ето защо за този, който е предопределен да се превърне в мост между Небето и Земята, не е желателно да се обвързва, да встъпва в брак, защото закон е: „Този, който е слезнал, за да служи на Цялото, не може да намери щастие и удовлетворение в личните си взаимоотношения.” Опита ли се да го направи, ще се изпълни с усещането, че пие солена морска вода, за да утоли жаждата си - че не може да разгърне потенциала си и да изпълни предназначението си. Самото понятие „лично щастие” е абсурдно, защото по своето естество щастието е безпределно, а личността – пределна. Така че, ако една личност срещне действително щастието, тогава тя се разтваря в него, изчезва… защото Океанът Божественост не може да бъде побран в кафяна чашка… А когато личността по този начин е надмогната, унищожена (това, което в суфи традицията се нарича „фана”) се появява усещането за безпределност, за блаженство, за вечност. И единствено такъв човек не само може да се нарече „блажен”, но е блажен и в действителност! borislavil, самата дума БАЛАНС ме притеснява. Вътрешната хармония и душевния мир са следващите в съмнението ми за истинност - те са временни явления в света, т.е. не са най-висшето духовно измерение, колкото и всички да ги славим. Просто защото те са следствие, а не цел. Мисълта ми е, че когато е необходимо усилие за поддържане на нещо, каквото и да било, това за мен означава, недопускане, т.е липса на смирение. Смирението е тотално и безусловно допускане и приемане. Това му е божественото. Btw сетих са за Ordo ad chaos – ред от хаоса или опитът да подредиш нещата, които не харесваш за да се почувстваш по-добре J Та не е ли приемането, с други думи смирението, точно обратното на това, да се опитваш да спазваш баланс, или да подреждаш, украсяваш и т.н. за да си в мир! Така потекоха мислите ми... Душевният мир, за мен, е като мечтаният рай - недостижим идеал в суровата действителност, която трябва да приемем и това е нещото, което ни прави истински смирени. Защото другото е насилие, не е естествено някак си. Всички искаме доброто да победи. Но то не може да има битие без злото, губи консистенцията си. Та, в присъствието на злото, желаем добро и естетвено забравяме за „...силата, която желае зло, а все добро твори!” Не искаме да приемем и разберем, че едното без другото не може да съществува. И какво е смирението тогава? Не е душевен мир, а е приемане на нещата такива каквито са, добри или лоши, хубави или грозни, приятни или болезнени. Смирението не е избор между добро и зло, то е приемане на Бог с двете му лица, с лявата ръка, която наказва и с дясната, която помилва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 11, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2014 В света всичко се движи. Движението е живот, а баланс може да има единствено в движението. И това е най-лесният, и всъщност, единственият осъществим баланс. Например, много по-лесно е да запазиш равновесие върху движещ се велосипед, отколкото ако велосипедът е спрял. Дори и планетните и звездни системи поддържат своя баланс с движение. Липсата на движение е смърт, чието неминуемо следствие е разложението и хаотичността. А където е хаотичността, равновесието е невъзможно. Да, проявеният свят е двуполюсен. Всяко действие предизвиква съответното противодействие. И какво от това? Дори и за да се преместиш от едно място на друго е необходимо мускулно усилие (и умствено, и волево, и такова свързано с нервната система). И в духовния свят предвижването също не става без усилие (умствено и волево). И какво от това? В крайна сметка и отчупената клонка може да следва течението на реката, но жива ли е тя? И не се ли изразява животът във възможността да не следваш въпросното течение? В крайна сметка всяка една система основана единствено на физическите закони стига до състояние на смърт, на липса на движение и единствено волевите импулси на духа могат да я съживят и приведат отново в движение. Всичко в света се поддържа не от бездействие, а от нечия воля и нечия мисъл. Опитният моряк се възползва от благоприятните течения, но неблагоприятните преодолява. И само така той достига до желаната цел. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Февруари 12, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2014 Без живот, няма смърт, без ред, няма хаос. Да не даваш място на смъртта и хаоса, е като да не даваш място на живота и реда. Тук идва необходимостта от смирение пред този неоспорим факт. Да опитваш с усилие, да употребиш личния си контрол, така че едното да надделее над другото е насилие над Бог и просто безсмислена гимнастика. Равновесието е естествен процес в ръцете на Бог. И когато стане въпрос за твоя личен контрол, идва предизвикателството на смирението. Смирението е фундамент, именно защото е единствената липса на усилие в духовния свят, единственият урок, който трябва да бъде научен, единственият и най-голям прогрес по пътя. За това е необходимо умението да правиш разлика между какво трябва да бъде според теб и какво е в действителност, след което да приемеш кардинално естественото развитие на живота. Защото когато не приемаш и променяш естественото равновесие, излизаш от естествения баланс. „Всичко тече, всичко се променя и нищо не остава едно и също”, но не ти го променяш, защото и без теб то тече и се променя. Къде е мястото ти тогава? Като единица, отделна от всичко останало или да бъдеш в потока на живота, заедно с всичко останало? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 12, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2014 (edited) Приемане и смирение. Двете лица на едно и също нещо. Едното се изразява външно, а другото се изживява вътрешно. Смирението е преди всичко вътрешно и означава да се смириш със себе си, да се приемеш такъв, какъвто си, даже това да означава външно понякога да не си смирен към другите, нито добричък. Приемането е да приемеш пътя си и мисията си такива, каквито са и околната обстановка и хора като съпътстващ декор. Това е всъщност основното в закона за кармата - че вски има път и мисия в живота. Това за причината и следствието всеки успява да си го тълкува спрямо религията на родителите си и то несъзнавано. В личния морал е да изпълниш мисията си, неморално е да я пренебрегваш заради морала на другите. Но има и друго нещо - обходата, за която говори Петър Дънов - или как все пак да си любезен с човека, без да отстъпваш от себе си. П.С. От Смирението: "...Каквото и да се случва в живота на ученика, от него се иска смирение. Смирението не е външно качество, но вътрешно. То е мярка, която определя разстоянието между успоредните линии. Смирението е мярка, която определя правилните отношения между човешките и Божествените отношения. ......Който не разбира дълбокия смисъл на смирението, не иска да бъде смирен. Защо? – Той мисли, че като смирен, трябва да се подчинява на всички и кой как мине край него, ще го тъпче. Това е неразбиране на живота. Всъщност, истински смиреният е брониран, никой не може да го тъпче...." Редактирано Февруари 12, 2014 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 12, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2014 (edited) А ето го разбирането за смирението на официалното християнство: Давам го в отделен пост, защото искам да натвърдя на нещо много важно според мен "В какво се състои смирението? Св.Антоний Велики отговаря на този въпрос така: “Смирението се състои в това - човек да признава себе си за грешен, неизвършил никакво добро пред Бога, грижливо да пази мьлчание, да се смята за нищо, да не натрапва своето слово на другите, да отхвърля собствената си воля, да обуздава зрението си, да има смьртта пред очите си, да се вьздържа от лъжа, да не произнася празни думи, да не противоречи на по-старите, търпеливо да търпи оскърбления и да се самопринуждава да понася трудове и скърби.”" Виждате от една страна разликите. От друга страна повечето от нас са отгледани в християнска среда (официалното християнство). Това разбиране за смирение се е втълпило в несъзнаваното ни и повечето от нас живеем по него и се съсипваме бавно и неотклонно. Да вземем само това "да се самопринуждава да понася трудове и скърби". Разгледайте и само тук във форума колко теми има за това как човек трябва да бъде един-какъв си, как трябва да има воля за това и онова, как трябва да поставя другите преди себе си, и т.н. А имаше теми и мнения как човек трябва да развива съвест и срам (ужас, срамът е най-рушащото душата чувсто) и трябвало да се самонаказа като някои членове дори описваха как се самонаказват. Имаше и твърдение, че ако човек имал спокоен сън, то той нямал съвест или нещо такова. Единственото рационално нещо пак е извратено - да се смяташ за грешен. Реалността е, че не е правилно нито да се смяташ за грешен, нито за добър. Човек не е нито добър, нито лош, а е просто човек, който прави различни неща през живота си. Да се смяташ за грешен руши пътя ти в живота. Да се смяташ за добър те кара да правиш наистина неправилни неща. Редактирано Февруари 12, 2014 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 12, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2014 Без живот, няма смърт, без ред, няма хаос. Да не даваш място на смъртта и хаоса, е като да не даваш място на живота и реда. Тук идва необходимостта от смирение пред този неоспорим факт.Хаосът и смъртта са закони на материята. Няма нужда да им даваш място. Те си идват естествено там където го няма духа. Напротив, грижата за хаосът и смъртта отдалечава човек от духа и като най-крайна възможност следва разделение и духовна смърт.Да опитваш с усилие, да употребиш личния си контрол, така че едното да надделее над другото е насилие над Бог и просто безсмислена гимнастика. Равновесието е естествен процес в ръцете на Бог. И когато стане въпрос за твоя личен контрол, идва предизвикателството на смирението.Насилие над Бог ли? Или Бог е създал света без усилие? Не само това, но както казах, светът се поддържа в проявено състояние с усилие. Т.е. нямаме еднократен процес на творение, но непрекъснато поддържане на всичко съществуващо. Цялото това духовно израстване, натрупване на качества и увеличаване на силите не е някаква самоцел, а необходимост за висшите нива на еволюцията, защото без това просто човек няма да бъде в състояние да изпълнява функциите, които се изискват за висшите равнища. И ако проследим хода на еволюцията ще видим, че при минералите имаме най-малка проява на усилия и сме най-близо до бездействието и следването на течението. С растителното и животинското царство, нещата вече се отдалечават от бездействието в посока към действието и при човека вече имаме възможност за проява на индивидуалността чрез волята и ума. Това е действителността - от човека не се очаква бездействие, а разумно използване на всички негови качества, т.е. правилни действия. И ако някой очаква от бъдещето вечно безгрижно удобство, без полагане на усилия и без поемане на отговорности, то именно на нещо ще му се наложи да се смири пред действителността и да я приеме такава, каквато е. Нормално е с израстването на човека и задачите пред него да стават по-трудни, но незнайно защо ние очакваме обратното. Колко удобни са ни представите за рая или за Буда потънал в нирвана за вечни времена. Но това са само представи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 12, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2014 Без живот, няма смърт, без ред, няма хаос. Да не даваш място на смъртта и хаоса, е като да не даваш място на живота и реда. Тук идва необходимостта от смирение пред този неоспорим факт. Хаосът и смъртта са закони на материята. Няма нужда да им даваш място. Те си идват естествено там където го няма духа. Напротив, грижата за хаосът и смъртта отдалечава човек от духа и като най-крайна възможност следва разделение и духовна смърт. ...... Ами не мисля така. Смъртта е закон на живота. Животът е част от света, а всичко останало е материя. И духът живее в материята. Във всяка нейна частица, колкото и да е на дребно раздробена. Има такова дервишко упражнение - във всеко нещо около теб да знаеш, че има искрица от Източника. Смърта е жизненоважна за живота. Без смърт няма живот. Бъркаме се с това, че Духът е безсмъртен. Да опитваш с усилие, да употребиш личния си контрол, така че едното да надделее над другото е насилие над Бог и просто безсмислена гимнастика. Равновесието е естествен процес в ръцете на Бог. И когато стане въпрос за твоя личен контрол, идва предизвикателството на смирението. Насилие над Бог ли? Или Бог е създал света без усилие?......... Ами създал го е без капка усилие според мен, но това няма значение. Важното е, че светът е създаден с насилие. Дори само Големият Взрив да вземем - взрив, сблъсък, насилие. Всяко раждане на дете е огромно насилие. Човек умира при ниво на болката 50. Родилката изпитва ниво на болка 70.....и оживява. Това е животът - насилието е основна част в него. Евала на жените. Няколко пъти по-силни физически са от нас и многократно психически. П.С. Все казваме, че Бог създал. Не е ли Той самият свят?! Станимир извинявам се, че изглежда, че все към теб пиша, ама все повдигаш съответните въпроси. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 12, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2014 Ами не мисля така. Смъртта е закон на живота. Животът е част от света, а всичко останало е материя. И духът живее в материята. Във всяка нейна частица, колкото и да е на дребно раздробена. Има такова дервишко упражнение - във всеко нещо около теб да знаеш, че има искрица от Източника. Смърта е жизненоважна за живота. Без смърт няма живот. Бъркаме се с това, че Духът е безсмъртен. Смъртта е част от живота, колкото мракът е част от светлината. Няма как да смесиш едното с другото. Тук не говорим за два полюса на едно и също явление. Тъмнината не съществува освен като липса на светлина. Смъртта също не съществува освен като липса на живот. За хаоса бих могъл да кажа, че съществува, но темата е много отдалечена за да я коментирам със сигурност. Животът обаче, също както и светлината съществуват и то не като антитеза на нещо, а сами по себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 12, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2014 (edited) Ами не мисля така. Смъртта е закон на живота. Животът е част от света, а всичко останало е материя. И духът живее в материята. Във всяка нейна частица, колкото и да е на дребно раздробена. Има такова дервишко упражнение - във всеко нещо около теб да знаеш, че има искрица от Източника. Смърта е жизненоважна за живота. Без смърт няма живот. Бъркаме се с това, че Духът е безсмъртен. Смъртта е част от живота, колкото мракът е част от светлината. Няма как да смесиш едното с другото. Тук не говорим за два полюса на едно и също явление. Тъмнината не съществува освен като липса на светлина. Смъртта също не съществува освен като липса на живот. За хаоса бих могъл да кажа, че съществува, но темата е много отдалечена за да я коментирам със сигурност. Животът обаче, също както и светлината съществуват и то не като антитеза на нещо, а сами по себе си. Тъмнината липса на светлина. Имаш предвид, че тъмната енергия и т.н. зло са липса на добро? Т.е. не съществува "злото"? Редактирано Февруари 12, 2014 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 12, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2014 Ще кажа още няколко думи по отношение на живота и смъртта, въпреки че може би не трябва да го правя. Някои може би са чували за дните и нощите на Брама, за периодите на проявление на световете и връщането им в тяхното непроявено състояние. Всички ние всекидневно повтаряме тези цикли редувайки състояние на будно съзнание със състояние на сън. Често сънят се отъждествява със смъртта, както и нощите на Брама. Реално обаче имаме периоди на редуване на активност и пасивност на съзнанието. През нощта съзнанието "умира" за физическия план, но само за да се прояви на други планове на съществуване. В действителност само се променя неговия фокус и активността му се заменя с пасивност. Само окончателната смърт може да се нарече смърт, а такава за духа не съществува. Символично можем да говорим за смърт в много отношения свързани с човешките желания, навици, ролите, които изпълняваме в различните въплъщения и т.н., но това е само символично, както е символично и раждането. Всъщност противоположни са раждането и смъртта, а не живота и смъртта. Това са моменти бележещи определен преход от едно състояние в друго, бележещи дадено начало и край. А ритмичното циклично редуване на състояние на покой и активност всъщност не е нищо друго освен ред, пулс, живот. Дали ще става въпрос за пулса на човешкото сърце, на редуването на човешки дни и нощи или на дните и нощите на Брама - действащият принцип е един и същ, и той е проявление на реда съществуващ в космоса. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Февруари 12, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2014 (edited) Прощавайте , често спор има ако не е много ясна гледната точка .Конкретното твърдение спрямо кое е валидно ?Спрямо Духа ,както го разбира пишещия. Или е позиция на земния човек . Често се размива границата между тези двете . Животът който виждат очите на лицето ми ?Или относително вечния на тънките тела ? Дори вечния Божествен живот е такъв само защото нямаме как по друг начин да го кажем .За това е много важна гледната позиция . Само точното и определение ,прави ясно изказването . П.П.--за злото и хаоса няма ли писана друга тема ,по изчерпателна Редактирано Февруари 12, 2014 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 12, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2014 (edited) Зло и добро има само там където има самосъзнание и воля. В основата на злото седи хаосът, а това е нещо реално съществуващо и проявяващо се във вселената. Това са всички тези сили, които противодействат на разгръщането на духа, както и насочени към връщането на проявлението от организирано в неорганизирано състояние. Но докато проявлението на хаосът чрез несъзнателни слепи сили е в реда на нещата, то съзнателното сътрудничество на тези сили е отклонение от установения ред. Злото е именно това. И ако в една начална степен то връзката между злото и хаоса не е толкова очевидна, то в последствие, когато това зло нарасне и се развие, то тази връзка става видима. Редактирано Февруари 12, 2014 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 12, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2014 Промених си предишното мнение, защото май не бях прав, а ти, което си написал, го потвърждава. Благодаря. Зло и добро има само там където има самосъзнание и воля. В основата на злото седи хаосът, а това е нещо реално съществуващо и проявяващо се във вселената. Това са всички тези сили, които противодействат на разгръщането на духа, както и насочени към връщането на проявлението от организирано в неорганизирано състояние. Но докато проявлението на хаосът чрез несъзнателни слепи сили е в реда на нещата, то съзнателното сътрудничество на тези сили е отклонение от установения ред. Злото е именно това. И ако в една начална степен то връзката между злото и хаоса не е толкова очевидна, то в последствие, когато това зло нарасне и се развие, то тази връзка става видима. Тук си описал нещата, както някои сили биха искали да ги вижда (нещата) човека Да, злото е хаосът и т.н, и т.н. Вярно, вярно. Въпросът е, че всъщност хаосът служи на еволюцията и на разгръщането на Духа. Никоя висша сила не се е претрепала да просвещава всеки човек, защото губи осъзнаването, което се постига вследствие на хаоса. Поне засега е така. Хаосът е инзтрумент за осъзнаване на Духа.....и много добре му служи в това Само единици хора могат да излязат от хаоса, което пак не е случайно - те пък служат да подготвят следващото ниво на еволюция. На следващото ниво хаос. Наивно е да си мислим, че като знаем нещо, можем да постигнем нещо..... Да не би пък да си мислите, че Исус иска да заведе всички хора в Рая?! Ооооо не. Съвсем не. А и не би могъл Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Февруари 12, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2014 (edited) Опитвам се да го попитам . От гледна точка на ,,религията ". : човек упорито правещ зло ,се преработва в чистилището , и при второто пришествие отново се пуска в действие ...Но ако това описание , е притча описваща земните изпитания ( ада , чистилището ) , последващото осъзнаване , въздигане и навлизането в духовния живот ( небесното царство ) , извършено без познатия ни начин на умиране . Това значи че не издържалия изпита ( упорито пречещ на Създателя ) ,наи вероятно се изхвърля от потока на живота .Претапя се в бульона от който е излязъл ... П.п. Живот -значи изпълнение волята Божия .Не изпълнение - няма живот . От тук и обяснение на смирение .20;07 ч. след мнение 70 Това е обяснение на връзката живот-смърт-смирение .За което няма значение кой е изпитващия , има ли такъв .И дали човек поради глупост се самоунищожава .За това са нужни само правила . А ние не можем да дадем обяснение , без да подразбираме някакви правила . Редактирано Февруари 12, 2014 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Февруари 12, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2014 (edited) светът се поддържа в проявено състояние с усилие От кой или от какво се поддържа света? Цялото това духовно израстване, натрупване на качества и увеличаване на силите не е някаква самоцел, а необходимост за висшите нива на еволюцията, защото без това просто човек няма да бъде в състояние да изпълнява функциите, които се изискват за висшите равнища. За какво говориш, моля те, да ми обясниш горното изречение по-подробно? Редактирано Февруари 12, 2014 от no_self Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 12, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2014 От гледна точка на ,,религията ". : човек упорито правещ зло ,се преработва в чистилището , и при второто пришествие отново се пуска в действие ...Но ако това описание , е притча описваща земните изпитания ( ада , чистилището ) , последващото осъзнаване , въздигане и навлизането в духовния живот ( небесното царство ) , извършено без познатия ни начин на умиране . Това значи че не издържалия изпита ( упорито пречещ на Създателя ) ,наи вероятно се изхвърля от потока на живота .Претапя се в бульона от който е излязъл . Ако си представим човека като дърво, духът е коренът, който подхранва всичко останало. Духът е вечен. Но връзката с духа, може да разруши единствено самият човек. Никой не го наказва, а и едва ли чак толкова пречи на Бог. Просто когато с поредица от действия насочени срещу духа, човек прекъсне окончателно всяка връзка с него, той просто се самоунищожава. Духът, разбира се, е вечен и ще започне отначало пропуснатия еволюционен цикъл с друго висше аз, но цялата опитност на откъсналия се "аз" ще бъде изгубена. Не мога да говоря от личен опит и наблюдения, но доколкото знам, такива случаи са изключения. В общия случай недуховните действия просто водят до страдания, чрез които човек намира правилния път, вярно по трудния начин, но по-важното е, че до фаталното окончателно разединение с духа се стига само в изключителни случаи. Адът, рая и чистилището са в астралния и менталния свят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 12, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2014 От кой или от какво се поддържа света?Това са същества за които почти нищо не можем да знаем. Можем да ги наричаме Логоси или с имената на богове, като например Брама в древно-индийската митология.За какво говориш, моля те, да ми обясниш горното изречение по-подробно?Ами, вземи за пример Христос и си представи един обикновен човек на неговото място. Той просто нямаше да изпълни мисията му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Февруари 12, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2014 Духът, за който ти говориш е нещо различно от това, което аз знам за него. Аз знам, че той е абсолютната действителност, единствената реалност, най-истинската и вечна цялост. Трудно е да му се приписват атрибути, ако искаме да бъдем честни. Ние трябва да се осъзнаем. За мен, не е правилно да се каже духовно израстване, а духовно откриване. Израстването на човека е в друг план, може да е част от духовното, така както ти го разбираш, но за мен, истината е в осъзнаването. След него, израстването е възможно и тогава се налагат усилията и поемането на отговорност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 13, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2014 (edited) Опитвам се да го попитам . От гледна точка на ,,религията ". : човек упорито правещ зло ,се преработва в чистилището , и при второто пришествие отново се пуска в действие ...Но ако това описание , е притча описваща земните изпитания ( ада , чистилището ) , последващото осъзнаване , въздигане и навлизането в духовния живот ( небесното царство ) , извършено без познатия ни начин на умиране . Това значи че не издържалия изпита ( упорито пречещ на Създателя ) ,наи вероятно се изхвърля от потока на живота .Претапя се в бульона от който е излязъл ... П.п. Живот -значи изпълнение волята Божия .Не изпълнение - няма живот . От тук и обяснение на смирение .20;07 ч. .... Петър Дънов (естествено ми е да го нарека Учителя, но някои хора ме обвиняват в пристрастност; самата смяна на името изменя и гледната точка) казва, че и Рая и Ада са на земята. Тук е и чистилището. Въобще всичко е чистилише Най-опасно за душата на човека е да се подчини на дадена религия. Дори това да е официалното християнство. Което трябва да признаем е създало най-големи бели на човечеството и е изродило човещката душа. Дори голямата съвременна духовна заблуда Ню Ейдж пак произлиза от християнството с въображаемо влияние на теософското общество, което общество е друга заблуда. Например, говоренето с ангели, или лекуването с ангели, което си е прост ченълинг с различни по глупост духове, за които Петър Дънов казва, че не знаят повече от нас хората. Оставам с впечатлението, че единствено служителите на тъмните сили са по-близо до истината или си позволяват истината, а навсякъде другате се реят заблуди. Първо пришествие, втори пришествие.......Пришествия постояннно има. Цекта им не е да се спаси човека. Той може сам да се спаси и това е смисъла, а след като може сам да се спаси, НАЙ-голямата заблуда е да да чака, да чака някой да го спаси. Хм, пак ще използвам името Учителя - прекалено ми се сменя гледната точка...... Редактирано Февруари 13, 2014 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Февруари 13, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2014 Хубави обяснения . Съгласен съм , и че , човек сам се спасява . Но това става само ако е оформен хармонично . Ако е добре и пропорционално устроен . За темата е добре още веднъж , след много други , да подчертая : ролята на смирението е с негова помощ , да победим гордоста . Не е най важното пред кого , как и дали ще преклоним глава . Смисъла е как ще използваме обясненията , за да се хармонизираме , за да влезем в синхрон с природата , средата в като плуваме . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 13, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2014 Хубави обяснения . Съгласен съм , и че , човек сам се спасява . Но това става само ако е оформен хармонично . Ако е добре и пропорционално устроен . За темата е добре още веднъж , след много други , да подчертая : ролята на смирението е с негова помощ , да победим гордоста . Не е най важното пред кого , как и дали ще преклоним глава . Смисъла е как ще използваме обясненията , за да се хармонизираме , за да влезем в синхрон с природата , средата в като плуваме . А кое те кара да мислиш, че гордостта не би ти помогнала не по-малко?! А нима НЕ-хармоничният човек не може да се "спаси"? А нима не казах, че смирението е смирение със себе си. не е прекланяване на глава?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.