Guest Еси Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Благодаря didi болката от ляво е почита ни към този човек, към личността му. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 (edited) За кратко време е, но... Темата за смъртта засега е трета и по-важното е, че за тази за живота е първа, поне докато аз пиша тук и докато времето изтича, ще се радвам. Откраднат миг от мислите за смъртта. Напук. Редакциите ми странно изчезват, може би смъртта не ще да е редактирана:-))) Редактирано Октомври 25, 2007 от Мона Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Представяте ли си какъв ад ще бъде, ако в този си формат и състояние сме безсмъртни. Но ние сме... Душата е нетленна. Само не помним... Излизането от този ни формат и преминаването в друг не приемам за смърт много неподходяща дума е... смърт. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Само не помним... Което е равно на смърт без пробуждане. Има ли значение тогава какво сме знаели преди да умрем - че ще възкръснем и че имаме божествена душа ли? Сън без спомени е смъртта и това й е хубавото, само дето за живите е страшно. Дълго съм мислела за смъртта, много мои приятели умряха... Е, писна ми да мисля за нея, какво ще се случи на мен и на моите близки - обикновено се случва това, което трябва и то е непоправимо. Но и него ще посрещна с доброта, не защото вярвам в безсмъртието на Душата, а защото осъзнавам моето място във Вселената и моята роля. И за мене животът е много по-ценен от всяко бъдещо мое прераждане, което аз изобщо не искам. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Душата помни. Физическия мозък няма как да си спомня - той не е съществувал преди да се родим. А съзнанието ни е обвързано с последния. За момента можем единствено да извикаме спомена за няколко прераждания от подсъзнанието си, но това е само миг от вечността. Ще дойде време и ще си спомним всичко - както земните, така и надземните си животи. Ще видим потока на живота в цялото му великолепие. Но първо трябва да станем Бодхисатви... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Да, душата помни. Ние не помним... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
добрина Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Откраднат миг от мислите за смъртта. Напук. Там ще избягаме, там ще се скрием, Казваш, че вече не можеш да караш така. Как ти е трудно и колко ти струва това. Имаш мечти, но живота ти друг е сега - пропадна в тъмна вода. Вечер си мислиш за хиляди лоши неща. Нощем сънуваш, че няма да няма да видиш брега. Ти беше вятър. Кой те събори така? Пропадна в тъмна вода. Всичко, което започна във дъното, спря. Нищо не става така както искаш сега. Не ти провървя, ти се преви, после заплака от страх и безсилие. Мразиш света. Мразиш света. А не бива. Изтупай праха, хайде стани! Моля те само недей се предава, не бива! Не бива. Някъде има зелени поляни, там ще избягаме, там ще се скрием. Някъде при езерата спокойни, където пасат стада от бизони. Някъде, където Америка още не е открита и никой не знае, че Земята е кръгла. Добри племена продължават да вярват, че слънцето спира да свети, защото почиват си боговете. И няма да срещнем McDonald's, Windows, Coca cola, някъде, някъде. Казваш, че вече не можеш да караш така. Казваш, че тръгваш си, само не знаеш кога. Ст. ВълД Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Гарванче Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 Ако сте гледали "Приказка Без Край" - на момчето от филма майка му умираше и му беше казала - "Помни че винаги сме част от тази приказка (без край), дори и когато умираме - пак сме част от нея" и според мен е истина смисъл представям си целия този кръговрат като една приказка без край за всички души - но не вярвам че има край за някои както много хора казват заради етапи на развитие и т.н - духът живее вечно в една или друга форма - живота и смъртта са точно двата важни елемента от приказка без край и все се повтарят, но не мога да повярвам че има край на каквото и да е съществуване - може и да не приеме човешка форма - чух че човек може да се прероди и във вид на муха ако трябва или на друго животно Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 (edited) Не искам да разочаровам тези, които им се умира, но има една поговорка: "Кармата е палач, който пази своите жертви". Затова, че докато има карма, ще има и прераждане. Редактирано Октомври 26, 2007 от Станимир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 Затова, че докато има карма, ще има и прераждане. По-точно: докато има карма, ще има НАКАЗАНИ да се прераждат. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 Кармата не е само негативна. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 Да, кармата изобщо не е негативна, тя е прекрасна. Спомням си една позната, приятелка на майка ми - била е родила едно дете, то е умряло (НА РОЖДЕНИЯ Й ДЕН), после е родила друго - той загина пред очите ми, и сега има трето, единствено останало и ЖИВО, което "харизаха" на Господ - той да се грижи за него, щото бил любящ баща - така казват. Същата тази жена се смее, говори, обича да се забавлява, танцува... КАРМА Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Гарванче Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 (edited) Не искам да разочаровам тези, които им се умира, но има една поговорка: "Кармата е палач, който пази своите жертви". Затова, че докато има карма, ще има и прераждане. да но може би е възможно след като изпълниш кармата да ти се даде нова и пак да се раждаш някъде и някога с други цели, а и не че не мисе умира просто на този свят си заслужава да идваш отново - съжалявам но не съм съгласна с това как живота тук е наказание, животът е мисия по-скоро, като мислим така не можем да си вършим мисията всеки си има мисия и всеки човек лош или добър е ценен елемент - лошите поне ни показват какво да не правим а и понякога чрез лошите хора се наказват други и т.н. - все пак живота си е такъв така или иначе не бих искала да бързаме със отрицание от живота и култ към смъртта колкото и да е хубава все пак дотогава нека си гледаме живота - всеки ден е супер ценен от него и всеки приятел или близък който срещнем в него също. все пак и да си изпълниш кармата все може пак да си нужен на този свят и пак да изпратят точно теб защото може да няма друг по-уникален от теб за съответната мисия - а и по пътя в живота има интересни неща все пак, приятели, влюбване, семейство и т.н и за това по добре засега да гледаме живота - другото така или иначе идва. А и всеки човек е уникален сам по себе си и във всеки момент може пак да бъде нужен на света след като си е изпълнил кармата да се появи нова, като завършиш проект се появява нов по-различен отново за теб и така проектите няма край, както и животите защото такъв е кръговратът като в Приказка Без Край... Редактирано Октомври 26, 2007 от Гарванче Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 Гарванче, а ти преди да даваш съвети, да ти дам и аз един - научи се да пишеш граматически правилно. Първо е грозно и второ е грозно и трето - е неуважение към българския език. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chuchupei Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 Да, кармата изобщо не е негативна, тя е прекрасна. Спомням си една позната, приятелка на майка ми - била е родила едно дете, то е умряло (НА РОЖДЕНИЯ Й ДЕН), после е родила друго - той загина пред очите ми, и сега има трето, единствено останало и ЖИВО, което "харизаха" на Господ - той да се грижи за него, щото бил любящ баща - така казват. Същата тази жена се смее, говори, обича да се забавлява, танцува... КАРМАЗдравей,Моне.А причината знаеш ли защо всичко това е станало?Всичко добро. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Приятел Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 Ааа приятелка и на мен ми е те Истината е че понякога и на мене ми се иска среща с нея по - бързичко и дори си викам "айде идвай, чакам те с нетърпение" ; Но другата истина е, че точно при/след срещите си с нея или поне, когато е била на крачка от мен / защото иначе сега нямаше да мога да пиша / разбирам колко е хубав живота и ...колко е хубаво да си жив . и запретвам ръкави и правя всичко, което до тогава не ми е стискало - и тогава да не сте ми на среща - хала - триглава-огндишаща Проклятие или не, ние сме тук и сега и малцина имат този шанс има и още, ама др. път Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chuchupei Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 Ааа приятелка и на мен ми е те Истината е че понякога и на мене ми се иска среща с нея по - бързичко и дори си викам "айде идвай, чакам те с нетърпение" ; Но другата истина е, че точно при/след срещите си с нея или поне, когато е била на крачка от мен / защото иначе сега нямаше да мога да пиша / разбирам колко е хубав живота и ...колко е хубаво да си жив . и запретвам ръкави и правя всичко, което до тогава не ми е стискало - и тогава да не сте ми на среща - хала - триглава-огндишаща Проклятие или не, ние сме тук и сега и малцина имат този шанс има и още, ама др. път Браво,юнак. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 Писанието казва, че човекът отишъл да вкуси от плода на доброто и злото. Човек се захванал с една трудна задача. Господ му казал: „Тази задача ще оставиш за после“, но човекът имал амбицията и казва: „Тази задача може да я разреша.“ Че може да я разреши, вярно е. Но човек започнал да разрешава задачата не навреме. После Писанието казва: „И понеже Адам станал като един от нас, да познава доброто и злото и понеже няма туй знание, да не би да вземе повторно от дървото на живота и да стане безсмъртен и този глупак мъчно ще поправи тази погрешка“, та му забранил да яде от дървото на живота. Защо? Защото опасността ще стане двойно по-голяма, отколкото е сега. Сега ако умираме, е лошо, но ако не умираме, е два пъти по-лошо. Идете при чистите извори Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 Да, кармата изобщо не е негативна, тя е прекрасна. Спомням си една позната, приятелка на майка ми - била е родила едно дете, то е умряло (НА РОЖДЕНИЯ Й ДЕН), после е родила друго - той загина пред очите ми, и сега има трето, единствено останало и ЖИВО, което "харизаха" на Господ - той да се грижи за него, щото бил любящ баща - така казват. Същата тази жена се смее, говори, обича да се забавлява, танцува... КАРМАЗдравей,Моне.А причината знаеш ли защо всичко това е станало?Всичко добро. Здравей, чичо, причината изобщо не ме интересува. Достатъчно ми е страданието, което виждам и неговото следствие - веселостта. Всичко добро и на теб! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 Често явление е да се разговаря на сън със самия починал... това може и да е илюзорно, но лично имам опитности, при които не само разговорите са били по същество и съответстващи на реалните ситуации, изменили се откакто починалия си е заминал, но и да се дават верни насоки за бъдещето. И най-малкото в тези редки случаи изглежда има основание да се прави извода за продължаващи кармични взаимодействия. И в тях по правило не става въпрос за вини, а за пропуснати да се наваксат уроци. Благодарност и смирение лъха от тези контакти - в по-голяма степен, отколкото съответния човек е бил способен да ги изрази приживе! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 Не искам да разочаровам тези, които им се умира, но има една поговорка: "Кармата е палач, който пази своите жертви". Затова, че докато има карма, ще има и прераждане. Много ми допадна този черен хумор, още повече в най-подходящата тема-за смъртта. Смъртта е обвита в мистериозност и неизвестност, имаме някои хипотези и очаквания, но никой не може напълно да дръпне булото. Така че неизвестността и усещането за фаталност остават и от там страха... Шеги и закачки и малко смях тук наистина са много добро противодействие Каквото и да има отвъд, вярвам,че любовта е наш спътник навсякъде. От доста време имам интерес към кармична астрология, макар че почти няма добра литература по въпроса.Четох и някои от предсказанията на Едгар Кейси.Мисля, че душите се прераждат в много различни светове и нива. Дори и с някаква паралелност и едновременност. Това са си мои хипотези.По никакъв начин не желая да ги натрапвам. То и поне за сега нищо не може да се докаже. Но специално Едгар Кейси е казвал "тази душа идва от Нептун" или нещо в този дух. Говорил е не толкова за слънчевата система или не само, но и за някои звезди извън нея.Особено за Арктур. Учителят също споменава за живот на Слънцето. Независимо, че много от хората(по-точно душите) които срещаме са "стари познати" изобщо не съм убедена,че : "...всички хора които обичаме или се "хващаме за косите" ) със сигурност ще ги срещем и в следващото си изживяване" Жалко,че няма яснота по този въпрос, може би това е една от причините да не помним почти нищо от многобройниоте си предишни прераждания.Твърде много спомени за твърде много случки, чувства, приятели и т.н.. Остава само най-същественото и необходимо- вродени умения,таланти, интуиция. Все пак мисля, че една душа ще избере да се прероди отново на земята дори и да не се налага по други кармични закони, а само защото с някоя душа тук я свързва много силна привързаност и любов,което пак си е един вид карма. От една страна изпълнен с много страдания, от друга животът на земята предлага толкова красиви и "вълшебни" мигове. И всъщност точно благодарение на смъртта съществуват и тези безценни моменти в живота. Ако животът беше вечен, как ще запазиш спомен от някой прекрасен залез, примерно? Или от някоя усмивка. От първите 100,може би. Или от първите 1000? Или... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 Това, че насън говорим с мъртви не означава че те "съществуват" като някакви субекти за нас. Те, "мъртвите" могат да ти говорят, да те упътват и напътстват, но те влизат в живота, а не ти в техния свят на неживот, който по същество е илюзия. Всички хора общуват с мъртвите насън, има и други хора обаче, за които това е проблем - те много желаят да сънуват своите починали близки, но всуе, не успяват... Проблемът е много сложен, "общуването" с мъртвите не доказва обаче нищо. Мене, така нар. мъртви отдавна ме търсят да си "разговаряме", но на мене хич не ми е приятно това забавление. Фактът, че някой иска контакт, значи че наистина не е мъртъв. Грешки на природата. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 СМЪРТТА И ТОВА, КОЕТО НИКОГА НЕ УМИРА При Буда дошла жена, която плачела и крещяла. Умряло нейното дете, а тя не можела повече да има деца. Плачела и молела Буда да съживи детето и. Буда казал: -Ще ти помогна. Но първо иди в селото и донеси няколко синапени зърна от къща, в която никой никога не е умирал. И жената тръгнала да обикаля селото от къща на къща. И навсякъде хората и казвали: -Няма проблем да ти дадем синапени зърна, колкото си искаш. Но другото условие не можем да изпълним. В тази къща са умирали хора. И така ставало отново и отново, но жената все се надявала и продължавала да хлопа по вратите. И така цял ден. А привечер велико разбиране я споходило. Смъртта е неотменна част от живота и се случва постоянно. Смъртта не е нещо лично и не се отнася само до нея. С това разбиране тя се върнала отново при Буда и той я попитал: -Е, къде са синапените зърна? А тя тихо се усмихнала, отпуснала се в краката му и помолила: -Аз искам да позная това, което никога не умира. Аз вече не моля да ми върнеш сина, защото знам, че той все пак отново ще умре. Моля те, помогни ми да позная това, което никога не умира http://www.yoga108.info/inspiration/pritch..._studio108.html Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 да позная това, което никога не умира Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 (edited) Ние, съвременните хора, искаме да минем в другото царство. Като стопим леда. Ние искаме да влезем в Царството Божие. Ще се стопим като водата. Ние ще се разтопим под огъня. Може да влезем, но не такива, каквито сме. Сега подигат въпроса: „Какви ще възкръснем?“ Ще възкръснем 4–5 пъти по-добри, отколкото сме сега. Но трябва сегашното смъртно да се погълне от безсмъртното и съвършено да се изменим... Казвате: „Как тъй, аз, човека, да вляза вътре?“ Ти, човекът, за когото аз говоря, ти не може да минеш през най-малката дупчица. Ти, човекът, няма кой да те спре. Ти, човекът, като излезеш из тялото, ще бъдеш толкоз учен, че може да идеш до Слънцето, може да идеш до Вселената. След като излезеш из тялото, ако не задържиш нищо материално, ще идеш до Слънцето ще влезеш. Всичките души на хората ще бъдат отворени и ти може да влезеш в тялото. Ти като искаш да изучаваш хората, ще видиш техните глави, ще видиш тайните, които се крият, и целият свят ще бъде за тебе отворена книга. Какво страшно има в такава смърт? Тогава ще живееш за всичките хора и те ще живеят за тебе. Ще живееш в който и автомобил искаш. Няма да имаш един автомобил. Който автомобил искаш, с него ще пътуваш. Сега имаш специален автомобил. Ако той се строши, работата е вече свършена. Елате да разсъждаваме Редактирано Октомври 27, 2007 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts