zirra Добавено Септември 13, 2007 Доклад Share Добавено Септември 13, 2007 Бездната Ти вярваш във вечния живот, но животът ти е малко островче, в което се плискат черните бездни на вечността. Ти вярваш в безсмъртието, но смъртта ти е единственото сигурно нещо. И когато мракът те залее, забравяш светлината, забравяш светлината........ Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Септември 13, 2007 Доклад Share Добавено Септември 13, 2007 axaaaaaaaaaaхххааааммммммммммммммм, в бездната няма звуци.... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Септември 14, 2007 Доклад Share Добавено Септември 14, 2007 Ама... "Алегорията е ... когато за едно се говори, за друго се касае..." Ти вярваш в безсмъртието, но смъртта ти е единственото сигурно нещо. И когато мракът те залее, забравяш светлината, забравяш светлината Уви, така е. А ако пък и самото ни състояние не е просто смъртно, а разминаване с Живота, направо смърт... Някъде има Живот... но се разминаваме с него, не минава през нас... " И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана"- Евангелие от Йоан... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 19, 2007 Доклад Share Добавено Септември 19, 2007 Наистина ще се мре ама поне да е достойно когато почука оная с косата тогава ще мисля за отношение както и да я погледнеш смърта си е смърт и след нея няма да е вече същото... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Септември 19, 2007 Доклад Share Добавено Септември 19, 2007 (edited) Бездната Ти вярваш във вечния живот, но животът ти е малко островче, в което се плискат черните бездни на вечността. Ти вярваш в безсмъртието, но смъртта ти е единственото сигурно нещо. И когато мракът те залее, забравяш светлината, забравяш светлината........ Щом става въпрос за Бездната, за каква вечност, светлина/мрак,смърт, живот/вечен живот говорим?... За неизговоримото не може да се говори, за немислимото не може да се мисли.... "Христос казва на учениците си: „Ако не разбирате обикновените работи, как ще разберете небесните?“ И аз казвам същото. Ако не разбирате обикновените работи, как ще разберете необикновените?..." Темата е за смъртта, ето какво казва Учителя: "Онзи, чиято връзка с Бога е здрава, не се съмнява в Неговото съществуване. Единственото доказателство за съществуването на Бога е течението на живота, което се влива в човека. Прекъсне ли се течението на живота, на връзката с него, смъртта се явява. Смъртта не е нищо друго, освен прекъсване на ония връзки на живота, с които човек е свързан." http://triangle.bg/books/1930-08-27-05.199...0-09-10-05.html Редактирано Септември 19, 2007 от Лагорда Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 19, 2007 Доклад Share Добавено Септември 19, 2007 Смъртта е част от великата хармония на живота. Ако няма смяна на състоянията, ако няма цикличност, за живот и дума не може да става. Духът не търпи застой. Животът е вечно ръзрастваща се хармония. Що се отнася до Бездната, не допускайте тъгата и отчаянието. Именно това са основните и оръжия. Дори разлагането може да бъде полезно, когато жизнения принцип е напуснал формата. Но какво да кажем за тези, обвързали земното си съществуване с него. Не са ли те истинските мъртъвци? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Септември 26, 2007 Доклад Share Добавено Септември 26, 2007 (edited) За един много близък на сърцето ми човек който вече не е физически на този свят: http://www.vbox7.com/play:5102d3e5 Помниш ли 1999г. и филма "Дан Колов"? Как би могъл да забравиш ? Помниш ли след това как гледахме слънчевото затъмнение от брега на Дунава в Русе?...Обичам те тате! Редактирано Септември 26, 2007 от Лагорда Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Септември 26, 2007 Доклад Share Добавено Септември 26, 2007 В периода 96-97г починаха двама мои много близки роднини - дядо ми и леля ми,които общо взето чувствах като майка и баща.Тогава всички плачеха,а аз не...не възприемах и не възприемам че ги няма.Наричаха ме бездушна,коравосърдечна и т.н. Да,липсваха ми и самата аз се чудех защо не потичат сълзи от очите ми,а мога да плача за дребни неща.........и до ден днешен отговор нямам.Но от това което знам и съм разбрала е че смърт няма.Че всичко винаги е и ще съществува,но в различна форма,и това донякъде обяаснява нещата. Лично за мен,аз не се страхувам от смъртта,в смисъл на раздяла,загуба,физическа и психическа болка.Страхувам се само че ако утре е денят в който си отида няма да съм показала на този свят най-доброто от себе си,няма да съм му дала нищо....... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Септември 26, 2007 Доклад Share Добавено Септември 26, 2007 ...не възприемах и не възприемам че ги няма... Да,липсваха ми и самата аз се чудех защо не потичат сълзи от очите ми,а мога да плача за дребни неща.........и до ден днешен отговор нямам.Но от това което знам и съм разбрала е че смърт няма.Че всичко винаги е и ще съществува,но в различна форма,и това донякъде обяаснява нещата. Кой казва че не си дала нищо на света ???? Въобще не си го и помисляй . Поздрави! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 26, 2007 Доклад Share Добавено Септември 26, 2007 Impulsa, ти просто имаш правилно отношение към Живота и неговото продължение-Смъртта. Преди време и аз се уплаших, че не мога да чувствам в някои ситуации, но после разбрах, че това е правилното. Всички даваме по нещо в този свят, щом сме тук значи има нужда от нас, макар и малка... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chuchupei Добавено Септември 27, 2007 Доклад Share Добавено Септември 27, 2007 Смъртта – какво е отношението ви към нея На изток хората се подготвят съзнателно за нея. На запад се страхуват и предпочитат, да не говорят за нея сякаш не съществува... (има и изключения) Но тя е постоянно някъде там отляво на човека и чака да дойде неговото време. Смъртта е най-големия крадец, най-големия бирник. Мислиш, че имаш богатство, знание, власт, тяло ... тя идва и всичко ти взема. В езотеричните школи обаче се говори, че има сила, пред която смъртта отстъпва. Това е Любовта – Любовта като принцип, като сила, като чувство, като стремеж. Спомням си за притчата за силата на майчината любов. Молитвата, любовта, доброто създават естествена защита на човека от смъртта. Любовта създава връзка между душите през вековете. Естествено че г-жа Смърт си има и своите положителни функции в небесния механизъм. Тя е природния метач, изпълнителят на закона на карма. Тя е един от най-добрите слуги в Небесното Царство. Затова и един от методите за вътрешна трансформация е човек да помисли какво би станало ако знае, че днес ми е последния ден от живота ми. Какво бих направил, с кого бих се простил, на кого бих благодарил? Като малък си спомням, че често преди заспиване мислех за смъртта и тогава идваха чудни сънища... – Как може човек да се спаси от смъртта? – пита търсещият. – Като живее в пълна хармония с Бога. – отговоря мъдрецът. Да умре човек за своите недостатъци и да се събуди за Божественото в себе си, това значи да влезе в закона на безсмъртието, да тръгне по пътя на пробуждане на човешката душа. Ето защо мистикът казва: “Онзи, който е намерил закона на Мировата Любов, на това Космично Съзнание, той вече не умира. Може да му забиете гвоздеи на ръцете и на краката, може да го разпънете на кръст, може да го положите в гроба - той е в състояние да оживее пак. Онзи, който не е научил този велик закон на Любовта, неговият камък никога не ще бъде отвален от гроба.” Мислили ли сте за смъртта? А сблъсквали ли сте се с нея? Виждали ли сте как умира човек? Какво си помислихте, какво почувствахте? Какво е отношенията ви към нея? Приятел или враг е тя? Ако знаете, че днес е последния ден от живота ви какво бихте направили? А дали всъщност има смърт... и как можем да влезем в закона на безсмъртието? Здравей отношението ми към смърта е като към смърт.Трябва нещо да умре за да се роди или изгради нещо ново.Няма какво да се мисли за смърта,като доиде лягаш и умираш.Виждал съм как умира,облачал съм и мъртавци така че няма от какво да се плашиш.Плаши се от живият той е опасен.Мъртвеца не е опасен на дупето му дърва да цепиш пак си е тая.Ако зная,че днес е последен ден от живота ми бихте поканил да хапнем и да пийнем и после да отнесем ковчега до гробат ми ще легна и ще чакам възкрасението.А как можем да влезим в закона на безсмъртието питаи Христос тук на земята няма кой да ти каже приятелю това е моето мнение а накойто му не харесва нека го изтрие.Всичко добро на всички и нищо лично към никои дори и към самата смърт. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Септември 27, 2007 Доклад Share Добавено Септември 27, 2007 "Когато виждам,че християниете плачат за своите бащи,които са починали,страдам,задето не могат да повярват,че смъртта е само път към друг живот." из"Старецът Паисий" Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mihailo Добавено Септември 27, 2007 Доклад Share Добавено Септември 27, 2007 Който мрази смъртта, мрази и живота, защото тя е част от него. Всеки миг умираме по малко, друг е въпроса доколко го съзнаваме. И това не бива да се превръща в трагедия, защото умирайки, ние отново се раждаме, дори приживе умират всяка секунда клетки от тялото ни, чувства и мисли, на тяхно място се раждат нови, а ние сме все същите... духом, като частички от вечността. Вечната динамика във вечния статус. Ако смъртта е края на началото, то животът е началото на края. Живот и смърт са преплетени във вечна прегръдка, неделими са. Който обича живота, еднакво обича смъртта. Заявката за омраза към смъртта, е непроявената ни любов към нея, към смъртта, същата тази - част от живота. И ако животът е само кратък сън, смъртта е пробуждане. Ето защо всеки иска да си спинка блажено и да не се буди, въобразявайки си, че е жив. Будността е тежко бреме. И за да не бъде животът само илюзия, смъртта на много нива се случва приживе. За да ни разбуди от пиянството, наречено живот. Животът е велика школа е казал Посветеният.Подобно на пиянсвото но е. Иначе утробата е смърт , а гроба е утроба.По съшество е право . Бездната Ти вярваш във вечния живот, но животът ти е малко островче, в което се плискат черните бездни на вечността. Ти вярваш в безсмъртието, но смъртта ти е единственото сигурно нещо. И когато мракът те залее, забравяш светлината, забравяш светлината........ А когато станеш светлина??????? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Гарванче Добавено Октомври 15, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2007 (edited) Като малка загубих майка ми - бях на 10 когато почина - признавам че ми беше болезнено като я видях в ковчега - бях много малка и не осъзнавах че няма да я видя завинаги вече. По-късно обаче вярата в Господ ми помогна да прогледна по друг начин на смъртта. А и от около 6-7 години (вече съм на 27 ) навлязох в Астрални Проекции вече гледам по друг начин на нещата. Все пак има доста неща за които да живее човек... А и хората е нужно да бъдат обичани докато са живи. Обаче мисля че за всички има живот след смъртта - не вярвам че има край за когото и да е просто няма начин - дори и за най-злите хора на света - рано и късно и те виждат истината - за всеки има обаче може би различни нива на рай и ад - може би ада е по скоро като поправителен клас - където всеки страда от грешките които е направил приживе. Редактирано Октомври 15, 2007 от Гарванче Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Смъртта... е само поредното раждане... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
НелиТ Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Смъртта... е само поредното раждане... Вече го чувствам така и така съм възпитала да го чувства дъщеричката ми. Но, за съжаление преди 34 години, когато почина майка ми, не познавах идеята за прераждането. И това ми костваше 5 години от живота, прекарани в депресии и хроническо безсъние. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Смъртта... е само поредното раждане... Вече го чувствам така и така съм възпитала да го чувства дъщеричката ми. Но, за съжаление преди 34 години, когато почина майка ми, не познавах идеята за прераждането. И това ми костваше 5 години от живота, прекарани в депресии и хроническо безсъние. Борбата с болката... и усещането за загуба е само резултат от нашите очаквания... Аз загубих майка си и брат си преди малко повече от година, познавам тази болка, но тя не е необходима. Физическия край не е нашия край. Само преход е... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chuchupei Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Който мрази смъртта, мрази и живота, защото тя е част от него. Всеки миг умираме по малко, друг е въпроса доколко го съзнаваме. И това не бива да се превръща в трагедия, защото умирайки, ние отново се раждаме, дори приживе умират всяка секунда клетки от тялото ни, чувства и мисли, на тяхно място се раждат нови, а ние сме все същите... духом, като частички от вечността. Вечната динамика във вечния статус. Ако смъртта е края на началото, то животът е началото на края. Живот и смърт са преплетени във вечна прегръдка, неделими са. Който обича живота, еднакво обича смъртта. Заявката за омраза към смъртта, е непроявената ни любов към нея, към смъртта, същата тази - част от живота. И ако животът е само кратък сън, смъртта е пробуждане. Ето защо всеки иска да си спинка блажено и да не се буди, въобразявайки си, че е жив. Будността е тежко бреме. И за да не бъде животът само илюзия, смъртта на много нива се случва приживе. За да ни разбуди от пиянството, наречено живот. Животът е велика школа е казал Посветеният.Подобно на пиянсвото но е. Иначе утробата е смърт , а гроба е утроба.По съшество е право . Бездната Ти вярваш във вечния живот, но животът ти е малко островче, в което се плискат черните бездни на вечността. Ти вярваш в безсмъртието, но смъртта ти е единственото сигурно нещо. И когато мракът те залее, забравяш светлината, забравяш светлината........ А когато станеш светлина??????? А когато станеш светлина тогава ще мислеш!Сега,сега си на земята а щом си на земята ще мислиш за земните неща!Петър Дънов Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 познавам тази болка, но тя не е необходима До определен момент се оказва необходима. "Страданието калява нервната система, за да може тя да издържи на вибрациите на Любовта" (Беинса Дуно). Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 (edited) Каквото и да ми говорите за смъртта, както и да се успокоявате, с каквито и философски бягства да се спасявате, аз ще ви кажа едно: тя е естественият завършек на един човешки живот. И не смъртта е важна, а животът на човека. Как е живял човек. По-често си спомням как са живели с мен любимите ми хора, отколкото как са си отишли от мен, до всички тях бях до края и болката никога няма да отмине. Никога! Защото тази болка е любов. И аз не искам да се разделям и с нея. Редактирано Октомври 25, 2007 от Силвия СД Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Представяте ли си какъв ад ще бъде, ако в този си формат и състояние сме безсмъртни. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Представяте ли си какъв ад ще бъде, ако в този си формат и състояние сме безсмъртни. Ааа неее! Искам си края! Вечността е тежко нещо. Който е бил Вечен знае това. Сега разбирате ли защо Бог е направил Живота? За да може временно да забравя Своята Вечност, поне докато се събуди (осъзнае) отново в нея. Има един момент обаче, в който и Енергията (Духът, Душата) се претворява, т.е. минава през Смъртта, но това е велика тайна! Поздрави! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Всички ние за момента сме нещо като "гости на Земята" и най-сигурното от всичко е , че това поне в този си вид е временно. Тъжно е, че предстоящото ни напускане на този свят,нашето "заминаване" са неизбежни, че се разделяме с много души пропускайки да им благодарим и кажем че са добри,че ги обичаме и ценим. Не се знае със сигурност дали ще се срещнем някога и някъде отново.Освен че носи много тъга, смъртта, като се замисля, е и най-големият двигател и стимул за развитие.Няма как да бъдем вечно в пети клас,примерно и слава богу за това. Уроците трябва да се усвоят в определен срок и да преминем в друга паралелка. В противен случай не бихме си давали много много зор, постоянно бихме отлагали и т.н.. Освен това никой не е безгрешен, понякога стават грешки, за които човек съжалява и страда цял живот.Смъртта е преход от едно състояние в друго.Според Карлос Кастанеда тя е винаги отляво на крачка от нас и е най-добрият ни съветник. " - Ето какво трябва да направиш,когато губиш търпение - продължи той,-обръщаш се наляво и искаш съвет от смъртта.Огромно количество дреболии падат от тебе, ако смъртта ти направи някакъв знак или ако я зърнеш, или просто ако усетиш, че тази твоя придружителка е ей там и те гледа." "...нищо извън нейното докосване няма истинско значение.Твоята смърт ще ти каже: "още не съм те докоснала."" Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Представяте ли си какъв ад ще бъде, ако в този си формат и състояние сме безсмъртни. Има една книга "Скитникът евреин" четох я преди мнооого години, когато още не мислех за прераждане. От нея разбрах, че безмъртието в човешко тяло е наказание. Слава на Бог, че е милостив. Атлантида всички хора които обичаме или се "хващаме за косите" ) със сигурност ще ги срещем и в следващото си изживяване. Дори и да не успеем да кажем на някого че го обичаме "in live" или да поискаме прошка, може да го направиме в сърцето си то ще стигне до душата му. Искам да попитам смятате ли, че душите на мъртви (близки) хора може да ни се явяват за да молим Бог за прошка. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 25, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2007 Искам да попитам смятате ли, че душите на мъртви (близки) хора може да ни се явяват за да молим Бог за прошка. Да .Стига да успеем да разберем. А смъртта ,права е Селвето,много може да си мислим ,че я познаваме и да си говорим за нея,но болката от ляво ,когато някой мил за нас човек ни напусне си остава. Знанието или убедеността ни за знание,ни помага до там ,че да приемем по лесно раздялата с хората край нас. Но факта ,че сме смъртни и сме хора ни прави повече или по малко уязвими и чувствителни към смъртта. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts