Смъртта – какво е отношението ви към нея

[Guest Мона]

Упокой за твоята приятелка.

Упокой за душата й.

Занеси нейно нещо любимо на гроба й. Да се опитаме да разберем любимите си мъртъвци е висша проява на милосърдие.

Урок по милосърдие е Смъртта.

(Целунах те

И се пробудих)

Редактирано Април 23, 2007 от Мона

[Багира]

Аз често си мечтая за смъртта... В доста моменти съм се надявал да ме споходи по-скоро... Когато ми пука е в това направление...

А... И Висоцки така... И аз заедно с него...

"Ищу я выход из ворот, но нет, есть только вход, и то- не тот..."

Като всъщност вече сме умряли... Каква странна умрялост- замръзнала в движение!

[Guest Мона]

Като гледам темата, на доста хора им се умира... малко ми е странно. Фанатично звучи и фундаменталистки.

[Аделаида]

Като гледам темата, на доста хора им се умира... малко ми е странно. Фанатично звучи и фундаменталистки.

И може би трябваше да е узаглавена какво е желанието Ви за нея или нещо от сорта..странен устрем наистина.

[Станимир]

Колкото и да бягаме от физическия живот, пак ще се върнем. И ще продължим точно оттам докъдето сме достигнали. Безсмислено е да преследваш смъртта. Астралния сват не е по-хубав от физическия. Девахан, колкото и да е красиво като състояние, от гледна точка на духовното ни развитие може да се приеме за забавяне (оправдано или не според случая). Нирвана от своя страна може да се приеме като проява на егоизъм.

Единственото решение за Човечеството е да изгради Божието царство тук на Земята и то на всички планове на проявление (физически, ментален и емоционален). Бягство не може да има - просто няма къде да избягаме. И никой няма да свърши тази работа вместо нас, а физическия живот ни е даден точно за това.

[Ян]

Нищо странно няма.

Смъртта в общоприетия смисъл от хората си е нещо напълно нормално.

Когато "старата дреха" стане "вехта" и по нея се появят кръпка до кръпка и между тях още две, мисълта за смърта си е изход от ситуацията.

Може бе за това в Евангелието е казано:

..."Оставете мъртвите,

да погребват своите мъртавци -

а вие елате при Живите."

Та в този ред на мисли....

нека оставим тези които мислят повече за смъртта, от колкото за Живота, да си мислят за нея колкото си искат. това си е тяхно право на избор.

[Guest Мона]

С едно малко уточнение.

Има мисли, които обаче са заразни.

[Аделаида]

С едно малко уточнение.

Има мисли, които обаче са заразни.

За това изграждаш си добър имунитет до колкото ти е възможно и ги подминаваш.

[Guest Мона]

Не става въпрос за мен. Изобщо.

В едно гражданско общество всички се намесват и са адекватни и нищо не се подминава. Особено такава симптоматика.

И най-вече: на мен ми пука, ако на някого му се мре.

[Аделаида]

Не става въпрос за мен. Изобщо.

В едно гражданско общество всички се намесват и са адекватни и нищо не се подминава. Особено такава симптоматика.

И най-вече: на мен ми пука, ако на някого му се мре.

Ами по-би ме стреснало да не му пука на човек, имах предвид, че човек за себе си не следва да допуска подобни мисли, независимо от ситуацията и случая. Но незная защо не се разбираме.

[Guest Мона]

Не е важно дали аз и ти се разбираме. Не може някой да говори за смъртта като за блажено чудо и другите да го аплодират или да са безразлични.

Въпросът е принципен.

[Багира]

Не е важно дали аз и ти се разбираме. Не може някой да говори за смъртта като за блажено чудо и другите да го аплодират или да са безразлични.

Въпросът е принципен.

Какво значи "Не може"? Ето, може? Нали хората просто изказват мнение? То се отнася до много тясна част от спектъра на мислите и настроенията им. Освен това за по- генерални изводи и за тревоги - трябва да сме сигурни, че това, което един разбира под смърт (например, де, защото тук тази е темата), е същото което и друг разбира, а според мен е ясно, че не е точно така. Освен това наистина симтоматиката я има, и не е от вчера. И не се отнася до лицето Х, или У. И какво да правим с нея?

[Guest Мона]

Позицията ми е принципна и е достатъчно ясна. Интерпретациите и спекулациите на тема - кой какво е искал да каже - не са ми по вкуса.

Млади хора да ми говорят че им се умира, освен, че е тенденциозно е и депресивно - за самите тях. Всеки минава през разни периоди и ги преодолява, а не търси божествени знамения и онтологични доказаталства за копнежа си по смъртта.

Не казвам, че ги няма, но бих предпочела да ги казва например Киркегор или Ницше. Или Сенека.

[Силвия СД]

Като се заговори за симптоматика, в случая е пределно ясна. И тези, които са наясно, ( обичащите яснотата ), го показват недвусмислено. А на тези, които искат нещо да кажат в защита на смъртта им препоръчвам да го кажат най - накрая, де. Например - колко вида смърт има според тях, те какво разбират под смърт и т.н.

[Ян]

Да сме наясно Силвия,

Изобщо не защитавам смърта във всичките й варианти - каквито и да са те.

Но това съвсем не означава, че не разграничавам видовете й проявления ( поне теоретично).

И тъй като смърта съществува - независимо от моите желания / или на някои други хора, съм длъжен да се съобразявам с Обективноста.

В монадата Дух+Душа+Тяло разграничавам следните видове смърт по моята субективна ( строго лична) класификация. Казвам субективна умишлено, за да избегна всякакви въпроси и спорове. С други думи само споделям и не искам да споря.

1. Физическа смърт - всички я познават

2. Душевна смърт - така наречената "втора смърт" в Библията

3. Духовна смърт - тук вече въпроса е много сложен за обяснения и тълкувания. Но съм чувал, че има такава смърт. Още някои е наричат "Во веки веков" или ..."тайнствената осма сфера на мирозданието"или ... "клоаката на Вселената". Някой може да е чул и друг термин, тези термини са достатъчни за обичащите да се "ровичкат" из окултните дебри на Познанието. В апокрифите пише за "слизането" на св. ап. Павел в Ада. И по-точно мястото запечатано със седем печата. В Митът за Орфей и Евридика се говори точно за това място.

Разбира се окултизма познава и различни комбинации, но това е друга тема вече.

[Силвия СД]

Съвсем сме наясно.

И за мъгличката на ВТОРАТА СМЪРТ също...

[mecholari]

Като се заговори за симптоматика, в случая е пределно ясна. И тези, които са наясно, ( обичащите яснотата ), го показват недвусмислено. А на тези, които искат нещо да кажат в защита на смъртта им препоръчвам да го кажат най - накрая, де. Например - колко вида смърт има според тях, те какво разбират под смърт и т.н.

В защита на смъртта мога да кажа, че тя е времево преобладаваща сравнена с краткия ни жизнен път. В смисъл времето ,от което се помниме,че съществуваме е смешно в сравнение с човешката история, а още повече с историята на вселената. За това смятам,че е напълно нормално някой да си мисли за смъртта и да иска да знае какво се случва тогава.

Възможно е да има хора, които са видяли вече толкова много от живота, прозрели са дълбоки истини и живота да им се струва скучен. Вече няма от какво да се изненадат. Затова чакат смъртта от любознателна гледна точка. Копнежът им за знание е по-силен от страха. Това не означава обаче, че ще си посегнат на живота. Може би урокът им е да бъдат търпеливи.

Лично мога да кажа, че не се страхувам от смъртта. Завладян съм от жаждата за знание. Искам да знам. Това не означава обаче, че бързам. Смирен и отрезвен от неизбежността, се радвам на живота. Защото това е най-важната роля на смъртта-да те отрезвява. Когато дойде ще вземеш със себе си само това, което наистина е нужно.

Всъщност смъртта е мой приятел. Спасява ме от мисълта, че съм твърде важен. Кара ме да мисля за другите (все пак така съм разбрал за нея). Кара ме да мисля за нещата валидни за всички хора, нещата които обединяват. Тя ми носи сигурност. Единственото сигурно нещо е, което ще се случи в живота. Затова смятам, че човек е глупаво да се страхува, особено от неизбежното. �”а живееш в страх е много по-лошо от самата смърт. Защото можеш да избереш да не се страхуваш.

Редактирано Април 24, 2007 от mecholari

[Силвия СД]

Тъй. И ако обърнем малко нещата, т. е. походим по ръцете си в една страна на чудесата, това което някои наричат живот, за други е смърт, в съответствие важи и обратното.

Първа, втора ( нямам предвид горната втора...), петнадесета и т.н. смърт, пореден живот или прераждане, все едно.

Без значение е кой какво влага като разбиране в определените термини живот и смърт.

От значение е само едно - докато не заживеем в живота и не поумиргаме в смъртта, все ще си оставаме живи смъртници или поумрели животни.

А кой каквото си иска и както си може да си го разбира.

Редактирано Април 24, 2007 от Силвия СД

[Донка]

Смирен и отрезвен от неизбежността, се радвам на живота. Защото това е най-важната роля на смъртта-да те отрезвява. Когато дойде ще вземеш със себе си само това, което наистина е нужно.

Всъщност смъртта е мой приятел. Спасява ме от мисълта, че съм твърде важен. Кара ме да мисля за другите (все пак така съм разбрал за нея). Кара ме да мисля за нещата валидни за всички хора, нещата които обединяват. Тя ми носи сигурност. Единственото сигурно нещо е, което ще се случи в живота. Затова смятам, че човек е глупаво да се страхува, особено от неизбежното. Да живееш в страх е много по-лошо от самата смърт. Защото можеш да избереш да не се страхуваш.

:thumbsup:

1. Физическа смърт - всички я познават

2. Душевна смърт - така наречената "втора смърт" в Библията

3. Духовна смърт - тук вече въпроса е много сложен за обяснения и тълкувания. Но съм чувал, че има такава смърт. Още някои е наричат "Во веки веков" или ..."тайнствената осма сфера на мирозданието"или ... "клоаката на Вселената".

Не съм поклонник на класификациите, но ми стана интересно какво представлява душевната смърт. И аз си имам някакви обяснения, нещо прочетено някъде, но ще съм благодарна на Ян и на съфорумците да науча и вашата представа за това.

[jul]

Определния от типа "в защита на смъртта" някак озадачават. Повече биха ме впечатлили тези за безсмъртието, защото тогава смъртта ще влезе в категорията "осъзната" поради запазването на Паметта. И тук не се касае за противопоставяне на страха от смъртта в подобни изявления, защото те своевременно стимулират притъпяването на чувствителността към Живота, поради големия и странен "Поклон" пред най-големия и известен нам Фантом. Защо ли със същата страст не пишем за живота. И без страх. Повече се отработва безстрашие от смъртта, вместо към живота.

Където има и най-малко отрицание на тялото (Земята), което е Свещен Храм на Душата, надали бихме могли да говорим за изпълване и приемане на Любов, която като дума по-скоро ще заприлича на изтъркана гьонова подметка от прекалена и неподплатена словесна употреба. В крайна сметка как бихме могли да дарим и излеем Любов към останалите, ако съдът, в който се опитваме да я приемам е спукан (а той лесно се чупи от нелюбящи думи и отрицания). Дори най-малката частица на самообвинение, подтискане, самокритика и пр. е в разрез с проявата на Любов. Тук не визирам себеотрицанието (плюс осъзнаването проявите на егоизма)като форма и проява на алтруизъм, когато по-нисшите аспекти на аз-а отстъпват на Душата. Визирам явните деструктивни нотки в някои постинги, които имат насоченост повече в разруха и бягство от живота и както на едно място Мона спомена....намирисват на фанатизъм и крясък за внимание.

Незная как едно цвете би ни дарило с красотата и аромата си, ако корените му не бяха дълбоко в Земята. Това цвете може и да не е земно, просто пример..

Това не е принцип на краен материализъм, а само насока, че може би пропускаме факта, че не сме се родили на Земята във физически тела, само за да осъзнаем себе си като духовни същности, като Душа, която далеч надхвърля физическото измерение, но и осъзнавайки го да го Проявим и отвърнем погледа само от себе си и да прогледнем за Единството..как моля ви ще проявим това, ако преди това разрушим храма й???

П.П Който "припознае" себе си във визираните горни изказвания, или като опит за конфронтация с него..почти със сигурност не е познал..

[Ян]

ПП (първопис)

Почти съм сигурен, че не се припознавам, но ми е интересна идеята като закачка.

Евангелие от Йоан

[2:18] А иудеите отговориха и Му рекоха: с каква личба ще ни докажеш, че имаш власт тъй да постъпваш?

[2:19] Иисус им отговори и рече: разрушете тоя храм, и в три дни ще го въздигна.

[2:20] А иудеите рекоха: тоя храм е граден четирийсет и шест години, та Ти ли в три дни ще го въздигнеш?

[2:21] Той обаче говореше за храма на тялото Си.

Що ли си мисля, че тук врътката с думата смърт е в несъвършенството на земния език поради падането на вавилонската кула.

Много често в разговорния език хората казват : " този си отиде" ,не казват умря .а отиде си. Когато Лазар "умрял" , Христос казал "заспал е"

Интересна врътка с думите.

ПП /послепис/

Коментирам само идеята изразена с думи, Ако някой се припознае, това е илюзия.

[Guest Мона]

Този, който умира - си отива. Дори и да ни се струва, че е заспал. Обикновено е мъртъв.

А иначе, думите са си думи.

[Венцислав_]

Абе, Киркегоровци, Ницшета. Нещо ми вехтеят. Ницше да вземем - туй, що той нарича смърт на мен ми живей, а пък живота му ми удря много на моята смърт. Но не такава смърт искам аз.

И младите хора колко са млади, а дали са и хора, а като желаят смъртта, какво всъщност копнеят истински.

Драматурзи, сценаристи - всички човечета са такива, но в чужд театър. Такъв, който сам са направили и пак чужд. И знам, ницшелюбците задължително обичат да създават, те искат да бъдат създатели. Абе, еле я, тожже, ама в друг театър, който аз не съм правил, но е толкова, толкова мой. Смъртта е такава незначителност, ама такава незначителност, не мога да го опиша дори. Тук възниква въпроса кое е значителност и разбира се, нека всеки сам да си отговори. Но сам, не Оня, с голямо "О", или литературно-философските му герои.

Та до отношение - ама към самата смърт като процес нямам псилютну никакво отношение, обаче точно към живота имам. Обаче тук идват и най-различни категории животец. И те, категорийките се пъчат много в собствената дребност. Но Живота, вие познавате ли живота? Ницше вече съм го питал, нямаме общо мнение, но вие - Живота? Не искам на мен да отговаряте...

Обаче искам да го пожелая на всички тук и всички не тук - дано познаем Живота приятели, в неговата чистота, в неговата абсолютност! Нека тези, на които им звучи далеч, просто да си го оставят далеч, но пожеланието да не засягат! То и за тях е, а според някои гледища - премного за тях. Но аз, естествено, като човеченце-егоцентрикче го отправям първица към себе си.

[Guest Мона]

Тогава да затворим вратата срещу илюзията, че един човек може напълно да разбере друг човек и да му каже какво е добро за него.

Както и илюзорната идея, толкова харесвана от някои, че човек може да опознае духовната реалност сама по себе си. В съвременната физика също е затворена една врата от "принципа на недетерминираността" на Хайзенберг, който преодолява налудничавата идея, че можем да обхванем само една физическа реалност.

Добре е интелектуалният брътвеж да бъде заменен със смислени събития, които стават в реалността.

[Венцислав_]

Мила Мона,

човекът никога не се е и опитвал да разбере другия напълно, а сам няма и понятие какво ще да предтсавлява тази напълност; човекът за себе си не знае кое е добро, а какво да казва на приятеля си, освен да покаже лицемерието си; доброто е абстрактна категория и ето, като Ницше бих казал - реалното му познаване или упражняване е налице само, когато то е твоята същност, твоя извор... Обаче виж, то не е същност човешка, или поне не познаваема. Когато стане познаваема, наистина всеки брътвеж и спекулация ще отпадне и то далеч над нивото, което можем сега да имаме предвид...

Ето, искам от дъното на душата си да ти отправя пожелание, което би било най-красивото откъм твоите възприятия, но уви, не бих могъл... Но нека светлината на мъдростта бъде твоя спътница сега и твоя същност скоро, нека!