Атлантида Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 (edited) - Сбогом – каза лисичето. – Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите. И точно за това си струва да се връщаш.... Редактирано Октомври 27, 2007 от xameleona Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 Кагато се огледаш в косата на Смъртта, разбираш, че всичките ти страхове и стремежи, а и самият ти си нищо. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 Вендорин, когато разбереш, че си бил нищо, вече си знаел, че си бил всичко... Май това е смъртта. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 Според някои, това което мислим в последните мигове преди смъртта, определя до голяма степен бъдещото ни съществуване - както в надземните светове, така и следващото ни въплъщение. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 Според теб, кой от умиращите мисли за бъдещето си въплъщение? Не говорим тук за специфичните случаи. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 1, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2007 Става въпрос за качество на мислите. За това дали са изпълнени с любов, омраза, алтруизъм, гордост, с каква дълбочина са. Последните мисли в действителност много трудно подлежат на контрол от страна на умиращия, и просто отразяват моделите му на мислене и желанията от изтичащия живот. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Ноември 1, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2007 (edited) Дали говориш от опит или наблюдение? Смърта се изживява. Редактирано Ноември 1, 2007 от Вендор Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 1, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2007 Не говоря от опит. И все пак до известна степен нещата могат да се проверят, ако наблюдаваме нагласата с която заспиваме, сънищата си, и първите мигове след събуждане. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Приятел Добавено Ноември 1, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2007 Според теб, кой от умиращите мисли за бъдещето си въплъщение? Не говорим тук за специфичните случаи. Aз Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Ноември 1, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2007 Според теб, кой от умиращите мисли за бъдещето си въплъщение? Не говорим тук за специфичните случаи. Aз И аз... Поне се опитвам да постигна бъдещото ми въплъщение да бъде пак в човек, чрез самоопознаване и самоусъвършенстване. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Ноември 3, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2007 Страхувам се не от това ,че ще ме надживеят много хора ,страхувам се аз да надживея много хора. Кон Круз 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Гарванче Добавено Ноември 4, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2007 Като дете си признавам че не ме беше страх от смъртта - тя е почивка от живота - ами беше ме страх от умрелите - от трупове - вече не ме е страх но преди - беше ме страх да погледна умрял човек - имах чувството че зад затворените очи ме вижда - бях дете и просто нещо в мен ме караше да си мисля че човека е още жив и имах чувството че ме вижда. Изглеждаше ми като мистерия. Вече имам вяра и друг поглед на нещата но преди извинете ме беше ме страх. Незнам дали и други хора тук са изпитвали същият страх. Сега обратно от преди не би ме било страх дори да пипна умрял. Някъде четох за статия за жена която се е върнала от онзи свят и разказваше как отделянето от тялото и е било в чак на втория ден дотогава е била все още в тялото си - на третия ден наблюдавала хората около нея - разправяше че процеса е ставал през гръбначния стълб и той е който свързва духът с тялото. Понеже е живяла в някакво село и не е била кримирана или заведена директно в моргата тялото и било запазено и се върнала на четвъртия ден точно на погребението си се размърдала докато близките я приготвяли. Представям си какъв шок е бил за хората там но все пак вярвам че понякога някои могат да се върнат от там и ако нещата които тя разказва са истина може в първите мигове умрелите наистина да ни виждат когато сме около тях и дори да усещат когато ги докосват може. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Декември 1, 2007 Доклад Share Добавено Декември 1, 2007 Смъртта има ДВЕ лица. Едното - строго и сурово. Второто - благо като Слънце. Добро утро, мутро! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 1, 2007 Доклад Share Добавено Декември 1, 2007 Смъртта има само едно лице. И то се нарича СТРАХ. Лека нощ, мила! На прага ми чука ЛЮБОВТА... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 Разказахме й играта на математиката. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 (edited) Всички неща, които ние считаме за анормални, се образуват от бентовете, които хората сами си поставят. Ето, някои хора, за пример, влагат в ума си мисълта, че са бедни и ще преживеят един лош живот, докато най-после умрат. Това е една мисъл, натрапена отвън. Това показва, че хората не разбират смъртта. Може да възкръсне само умрелият, живият не може да възкръсне. И може да умре само живият, умрелият не може да умре. Умрелият може да възкръсне, а може и да оживее. Две възможности има за него. А живият може да умре и може да се разложи. Това са две възможности. Защо е смъртта? – За да се родиш изново. Защо е животът? – За да оживееш изново. Човек се ражда, за да оживее. И ако човек в живота си не умре, той не може да се освободи. И ако в смъртта си не оживееш, ти нищо не можеш да придобиеш. Защото в смъртта си човек научава онова, което в живота си не може да научи. Ти в смъртта само можеш да оцениш живота и само в живота ще можеш да оцениш смъртта. Това са антитези. Смъртта е ограничение. Човек постепенно умира. Човек постепенно се ограничава, ограничава, докато дойде най-голямото ограничаване – смъртта. Смъртта иде от неразбиране на виделината. Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да вземе виделината и да я ограничи. Всеки, който се опитва да хване светлината, виделината за себе си, той умира. Всеки човек умира, когато се опита да задържи виделината за себе си. Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да тури тапия върху нея, като частна собственост. Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е. Тя минава без позволение оттам, отдето никой не може да мине. Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари. И тъмнината се опитала да обземе виделината, но видяла, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили. Та казвам: Единствената погрешка в живота седи в това, че хората искат да бъдат щастливи. Никой не може да направи себе си щастлив. Това не е в тяхната възможност. Това не е в човешката власт. Да иска да стане щастлив, това подразбира, че човек се е родил нещастен и иска да намери щастието, да се направи щастлив. Питам: Как ще се освободиш първо от нещастието? Ти казваш, че не искаш смъртта, но как ще се освободиш от смъртта? Ти трябва да имаш знание, да можеш да използуваш живота разумно. Ако не можеш да използуваш живота както трябва, ще дойде смъртта. И ако със смъртта не можеш да се справиш както трябва, животът няма да дойде. Ако знаеш как да се справиш със смъртта, животът ще дойде Виделината и тъмнината Редактирано Декември 2, 2007 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Декември 15, 2007 Доклад Share Добавено Декември 15, 2007 Здравейте! От няколко дни все не намирам време да споделя една "случайна" среща на кафе,която от дума на дума ни доведе до едно много интересно заключение...Мислех да я публикувам в "Какво ми се случи днес"...,но вече "остаря"... та намерих настоящата тема най-близка по същество на размислите,които ще предложа! Значи говорим си общи приказки,разсъждаваме си за живота...и разговора опря до моя събеседник,който беше загубил баща си преди около 15-тина години.Човека си умря млад /под 50год.беше/ и така някак почти неочаквано...откриха му там нещо злокачествено ли ?доброкачествено ли? - така и не се разбра!,...после не се опитаха да го лекуват,и... "изпуснали" го били...НО това няма никакво значение за това,което искам да кажа! Значи говорейки си за тази загуба, започнахме да разсъждаваме върху задачите на човека с раждането му тук на Земята ...Все познати неща и тези от рода - че няма случайни неща и всичко се върти около причинно следствени връзки,където ние изявяваме своята свободна воля,...че "Земята е училище"...,че човек е тук,за да се усъвършенствува... и неволно стигнахме до извода,че човек умира горе долу по две причини. Първата /много рядко срещана/ е,ако той има мисия и тя е приключила...т.е. идва свършва си работата /осъзнато или неосъзнато/ и отлита там при своя Творец.Примери има много... от новородено дете живяло само години или часове,...до невменяем човек убил родителя си и след това се самоубил...,та стигнем,ако щете до Учител,който "слиза",...казва каквото има на определени свои ученици и си "отива"...Общото в този първи вариант на "умиране" е ,че душите слизат с точно определена задача и при реализация,тя се завръщат моментално в лоното на своя Творец.Характерна черта е и краткото земно пребиваване...Да не задълбаваме обаче,че нещата са много сложни,а и когато се говори за смърт,всеки от нас е изпитал тягостното чувство от загубата и трудно може да бъде обективен! Втората причина за смъртта,най-общо казано /и най-често срещаната/ е,когато човек изчерпи със земния си живот възможностите за своето развитие и усъвършенствуване,...което е и основната цел и мотив на Земното ни пребиваване! Образно казано,през земният си живот и изпълнение на своите кармични взаимоотношения,човек трупа опит,знания,получава "уроци"...На базата,на всичко това,Умът преосмисля "случките" и ситуациите от НАСТОЯЩЕТО и особено тези,в които тялото е изстрадало много или се е получило голямо разочарование и съответно следва: корекция на поведението на човек,....корекция в разбирането на човека,...корекция в ценностната система на човека и т.н.... Значи,при всички тези корекции,следствие от аналитичната ни природа, Душата изкачва още една стъпка по възходящото стъпало на своето развитие! ТУК е важно е да се отбележи,че има винаги "принадена" стойност... винаги се получава в крайна сметка някакъв "плюс",който ние не винаги виждаме...особено,ако гледаме в по-кратък период !!! Кога идва "смъртта" при този случай? - когато умът на човек се "закорави" до такава степен,че може да оправдае и най-лошите постъпки на индивида и не може да се получи тази "принадена" стойност за еволюцията на Душата,...а без нея се губи смисъла на земното пребиваване на човека и даже по лошо...ЗЕМНОТО ПРЕБИВАВАНЕ НА ТАКЪВ ЧОВЕК Е САМО В НЕГОВ МИНУС ! Е мислите ли, че Твореца ще остави така да гине неговото творение,като го гледа как последното вместо да се качва по еволюционната спиралата нагоре...то "забива" надолу?!? - Отговора е НЕ !!! Тогава какво следва - прибира се Душата и и се дава нов шанс чрез реинкарнация.Това е! Тогава моят събеседник изрази мнение,че "смъртта" е една много полезна трансформация за човика и зададе логичният въпрос: А защо тъжим и плачем толкова много след като е за доброто на самият човек? Аз си мълчах... Събеседника ми продължи - Значи ние плачем и ридаем повече за самите нас...!Ние сме си свикнали с удобствата,които ни носи този човек,...с ползите които имаме от него,...с нагласите,навиците и плановете,които ни свързват с този човек...Следователно страдаме НЕ за самия човек.Страдаме най-общо от страхът,който поражда дадената загуба! Не можах да не подкрепя изцяло едни такива разсъждения !!! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 15, 2007 Доклад Share Добавено Декември 15, 2007 (edited) Смъртта... Хм. Никола да не реши, че му отговарям на него де. Просто темата ми е интересна. Страх ли ви е от смъртта? Мен не. Осъзнавам отговорността си за завършването на задачите си по земята, но нямам никакъв проблем с това да си се прибера у дома. Жалко е само, ако не съм успяла да свърша достатъчно, преди да си тръгна или съм се провалила на изпитите си тук. Преди време имах проблем, не здравословен, и ми се даде откровение, че ако не разреша този проблем, ще умра. Нищо не ме успокои и концентрира повече от тази мисъл. Не защото си казах, че мога да си умра и това е, нямам грижи, а защото осъзнах, че това е "най-лошото", а то пък въобще не е лошо. И си рекох, какво толкова. Та реших вместо да умирам да се опитам преди да умра да разреша този проблем. После сънувах, че умирам, че ме прострелват смъртно, но докато чаках да умра уж в болките си и от кръвозагуба, погледнах си раната и видях, че няма кръв, не съм умряла и болката... както я има, така и я няма. Убиха ме, но не умрях, а болката, отвъд прага на осъзнаването, беше нереална. И в живота така стана. Нали сте чували, че смъртта сами сме я създали? Тя е част от илюзията на картонената реалност, от схемата на страха. Редактирано Декември 15, 2007 от azbuki Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chuchupei Добавено Декември 15, 2007 Доклад Share Добавено Декември 15, 2007 (edited) Смъртта... Хм. Никола да не реши, че му отговарям на него де. Просто темата ми е интересна. Страх ли ви е от смъртта? Мен не. Осъзнавам отговорността си за завършването на задачите си по земята, но нямам никакъв проблем с това да си се прибера у дома. Жалко е само, ако не съм успяла да свърша достатъчно, преди да си тръгна или съм се провалила на изпитите си тук. Преди време имах проблем, не здравословен, и ми се даде откровение, че ако не разреша този проблем, ще умра. Нищо не ме успокои и концентрира повече от тази мисъл. Не защото си казах, че мога да си умра и това е, нямам грижи, а защото осъзнах, че това е "най-лошото", а то пък въобще не е лошо. И си рекох, какво толкова. Та реших вместо да умирам да се опитам преди да умра да разреша този проблем. После сънувах, че умирам, че ме прострелват смъртно, но докато чаках да умра уж в болките си и от кръвозагуба, погледнах си раната и видях, че няма кръв, не съм умряла и болката... както я има, така и я няма. Убиха ме, но не умрях, а болката, отвъд прага на осъзнаването, беше нереална. И в живота така стана. Нали сте чували, че смъртта сами сме я създали? Тя е част от илюзията на картонената реалност, от схемата на страха. Смърта,си е смърт,живота си е живот но един ден човек,се сблъсква с тях!А,да ли те е страх ? Тях, това не ги интересува и смърта и живота и двете си вземат от човека това което им се полага.Страхува се съзнанието което е рожба на подсъзнанието,а подсъзнанието знае,че смърт няма умира само физическото тяло,а душата тя знае много добре от къде е душла и къде ще иде! Тя никога не губи връзка с първо източника и никога не се страхува.А себето,то също знае защо е на зямята имено да се изживява и да се опознава така както и неговият творец прави ето товае.Просто изказах свое мнение, а не обращение към някои!Нищо лично към никои,всичко добро на всички и прятно посрещане на Коледа и Нова година на всички хора по земята. Редактирано Декември 26, 2007 от Иво Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Декември 25, 2007 Доклад Share Добавено Декември 25, 2007 ето какво ми е отношението към смъртта Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Декември 25, 2007 Доклад Share Добавено Декември 25, 2007 (edited) Улавям тишината на безкрая в сърцето си, пребродило вселени. Но аз не помня... Сещам само края... А шепне - "Замълчи. И остави на мен." В мир сме с нея. Добре се разбираме, защото добре се познаваме... Редактирано Декември 25, 2007 от infinity1305 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Декември 25, 2007 Доклад Share Добавено Декември 25, 2007 (edited) на една нимфа Обичам те, защотоси красива Обичам те, защото си добра Обичам те, защото имаш сила Да победиш в очите ми смъртта И няма нищо по-великолепно И няма нищо в повече сега И няма нищо друго да желая - стиховете твои да чета Редактирано Декември 25, 2007 от valentinus Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 25, 2007 Доклад Share Добавено Декември 25, 2007 (Неизвестна поетеса) *** Ти ужасно приличаш на мама имаш същите топли очи. Нека вън още малко остана. Ще си дойда, не се тревожи. Ще се върна сама, ще разкажа от игла до конец своя ден, както винаги - мъничко важна, много влюбена, луда съвсем. Успокой се, ще бъда разумна, снощи дълго лекувахме раната. До разсъмване с мен беше будна. Смърт, ужасно приличаш на мама. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Януари 12, 2008 Доклад Share Добавено Януари 12, 2008 (edited) ...вододел, който осмисля и преосмисля живота Редактирано Януари 12, 2008 от късметче Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts