Добромир Добавено Април 7, 2007 Доклад Share Добавено Април 7, 2007 А смъртта ни пречиства от натрупаните лоши навици и ни дава ново начало за развитие чрез прераждането! Колко добре би било, ако е така... Ама май че остават семенца от тия навици (на изток се казват "самскари"), така че каквото не сме превъзмогнали през живота си едва ли ни се опрощава само поради факта, че сме умрели! Да бъдем, проечее, по-съзнатилни (което ще рече - преодоляващи) още докато сме живи тук и сега... И защо молбата е от Исус? Исус. Сигурно Исус е Синът Человечески, споделеното страдание на Бога за човечеството, докато Христос е син Божий - и в него няма съмнения и страдания? Весели празници! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 12, 2007 Доклад Share Добавено Април 12, 2007 Какво е смъртта и моето отношение към нея... Ще отговоря с една книга на Ницше - "Отвъд Доброто и Злото" е смъртта за мене. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Април 12, 2007 Доклад Share Добавено Април 12, 2007 (edited) Да, ама това май не го е казал Заратустра! Редактирано Април 12, 2007 от Добромир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 12, 2007 Доклад Share Добавено Април 12, 2007 (edited) Е и? Що за отговор? По отношение на Ницше знам всичко. По отношение на ЗаратуШтра - не. Редактирано Април 12, 2007 от Мона Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 "Защо да се страхуваме от смърта като живота е много по-срташен"(Мишо Бакшишо) Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
cheefer Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 според мен ако ние простодушните хора имаме връзка с умрелите ни близки/ като по телефон напримерно/, нямаше да ни е страх от СМЪРТА.За тези които имат способностите на медиуми както им казваме не е проблем СМЪРТА , защото те знаят че това е нещо УСЛОВНО нещо ОТНОСИТЕЛНО и РАЗТЕГЛИВО. Аз напримерно от малка страдам от този страх не за себе си а за близките си.С времето съм стигнала до тези изводи но също знам че живота ми ще ми покаже кое,как и защо е така по един или друг начин. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mihailo Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 Колебанието показва че е човешко да се греши - и това е човешката страна на Христос, и че е божествено да се прощава - "прости им Господи, защото те не знаят какво правят" това е божествената страна на Христос. Но въпросът ми за това какво е отношението на Христос към смъртта остава да ме тормози. Остави мъртвите да погребват своите мъртви. Сущи во гробе живот дарува. Това е целта на сегашната еволюция да имамеме живот вечен да имаме собствен жизнен импулс и само с него да се въплатяваме в материалния свят. Така опростено може да се каже но не е само това. Търси и ще намериш. Модераторска бележка: Моля не пишете с главни букви! Мнението е транслирано в малки букви. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 Смъртта е твърде банална, защото се случва всеки ден... Странното е, че хората биват учени на всичко друго, но не и на това как да умират /в съвсем буквалния смисъл/. Би било по-лесно... и по-приемливо... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 Смъртни сме. И се вълнуваме от края на смъртната част от нас. А в Библията се говори за първа смърт и за втора смърт, но нито една от тях не е тази, за която в почти всички случаи говорим... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 Смъртни сме. И какво? Небето ще е все така теменужено и копнежа по живота ще е все така непреодолим. От едната страна. От другата страна е ................. целия Свят. Нашия Свят. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
krasi 33 Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 (edited) Когато копнежа по Любовта и Мъдростта стане по-силен от копнежа по живота, значи сме стъпили на пътя към безсмъртието. Живота е част от Любовта, но Любовта не се измерва само със живота на човека. Редактирано Април 22, 2007 от krasi 33 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 Аз често си мечтая за смъртта... В доста моменти съм се надявал да ме споходи по-скоро... Когато ми пука е в това направление... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 Преди да си мечтаеш за Смъртта, си ПОМЕЧТАЙ ЗА ЖИВОТА.... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 Преди да си МЕЧТАЯ ЗА СМЪРТТА си помечтах добре за живота... Прекалено много време съм го правил! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 Защо мечта, а не живя? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 (edited) "Прекалено много време съм го правил!" Равносилно е на - прекалено много време съм търпял. Времето никога не е прекалено много или прекалено малко. А смъртта идва като крадец, нали знаеш това.... Промъкни се и ти, но в отсамното си битие. Тук драматургията винаги е усложнена. И вероятно затова е забавна. Ние те обичаме. Редактирано Април 22, 2007 от Мона Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 (edited) Знаеш ли, подарявам ти всичкото си време! Явно умееш да боравиш с него, заповядай! То е от нещата, които са ми противни в това, което тук се нарича живот и от който искам да избягам. За многоуважаваните психолози да вмъкна, че трябва да познават многослойността на изказа за да разбират степенните вариации на смисъла. Примерно: времето ми е противно - какво значи това? Оп, грешка, не е това. Обаче няма никакво значение, не сме тук за да се разбираме. Ако се разбирахме въобще нямаше да стигнем дотук. Много ви обичам, обаче не мога да ви понасям, не мога да ви дишам дори! Гарантирам, че всичко е част от моята субективна истина. Обективната е доста отвъд нас и отвъд тази ни форма на "живот", което е основна мотивацията на моята шизофрения. Редактирано Април 22, 2007 от Венцислав_ Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 (edited) Ооооооо, мисля че много добре се разбираме даже. Мисля, че от теб ще стане добър драматург и сценарист. Наистина си падаш по сложните декори, доколкото видях. Харесва ми. А иначе Смъртта е само лингвистичен повод за "несвоевременни размишления"..... Редактирано Април 22, 2007 от Мона Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 Смъртта е пространството между СИ и ДО, при това, като интервал то е само половин тон- ние познаваме интервалите между други тонове, но най-големи трудности имаме с мажорната "стълба" там където няма цяло стъпало, а половин...Иначе казано, Смъртта е оправданието на съзнанието за фалшивото пеене, което се опитва да пробута като "житейска песен"...Физическия свят се напуска само мажорна тоналност, така е "квалифицирано"...Засега ефекта от минорлните тоналности на всеки е известен...не се сещам за мажорен погребален "марш", в партитурите на който да е отбелязано "алегро" и "виваче"...но, така ще е....Всъщност, човешките права като "закони" тук, в този живот, трябва да включват например и това, когато почине някой, да се счита за престъпление срещу личността някой да скърби за него, защото така потъпква правата му да напусне физическото си тяло без да бъде малтретиран... Но, май стана време за умиране...че утре трябва да се раждам рано.... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Antonia Kancheva Добавено Април 23, 2007 Доклад Share Добавено Април 23, 2007 Знаеш ли, подарявам ти всичкото си време! Явно умееш да боравиш с него, заповядай! То е от нещата, които са ми противни в това, което тук се нарича живот и от който искам да избягам. За многоуважаваните психолози да вмъкна, че трябва да познават многослойността на изказа за да разбират степенните вариации на смисъла. Примерно: времето ми е противно - какво значи това? Оп, грешка, не е това. Обаче няма никакво значение, не сме тук за да се разбираме. Ако се разбирахме въобще нямаше да стигнем дотук. Много ви обичам, обаче не мога да ви понасям, не мога да ви дишам дори! Гарантирам, че всичко е част от моята субективна истина. Обективната е доста отвъд нас и отвъд тази ни форма на "живот", което е основна мотивацията на моята шизофрения. Венци, чудесно изказване и напълно съм съгласна с теб че текущия ни живот е лишен от рабиране и даже смисъл. Поне за мен е така. Така че и моето отношение към смъртта е в очакване на нея. Колкото и странно да изглежда за някои хора единственото което ме притеснява от смъртта е не че ще настъпи и после няма да ни има /от това не ми пука/ а, че ще е болезнен прехода. Все чувам за умиращите че ги боляло, имали болести и тн. Все пак е важно как се чуатваме и болката до голяма степен определя поведението ни в тези тела. Дано се отървем Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 23, 2007 Доклад Share Добавено Април 23, 2007 Хубаво е човек да мечтае за нещо по-добро, дори и надеждите му да го постигне да не се ограничават само с физическия му живот. Но първо трябва да си постелим, защото не се знае върху какви тръни ще ни се наложи да легнем. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 23, 2007 Доклад Share Добавено Април 23, 2007 Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци. Никой няма да може да изговори Смъртта, ако ще и да има цялото време на света... Другият вариант е всеки да си спомни кога и как е умирал някога, преди да се роди за този свят. И ще разбере какво е смъртта. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Април 23, 2007 Доклад Share Добавено Април 23, 2007 (edited) Преди време. Преди "време" бях във времето. Намразих времето, намразих живота, но това е начин, това е верен начин. Този който прави това е на верен път. Оказва се, че всеки начин е верен. Начини безброй много и всеки е верен. Няма грешен начин, няма лош начин. Всеки е различен, всеки има различно мислене и ум, различно по същност его и колкото сме различни, толкова сме и абсолютно еднакви. Буда казва така за начинът: "Това, което работи." , а някой след него добавя и разяснява казаното: "Това, което работи, ако лъжата може да свърши работа, тя е истина, а ако истината не може да работи, тя е неистина." Не е важен метода или начина по който ще стигнеш до целта, важдно е да стигнеш там и когато стигнеш разбираш, че самият път е бил важен. Там разбираш, че дори целта не е важна, защото никога не си бил нещо отделно, никога не си напускал целта, всичко е било привидно и илюзионно, просто за кеф. Винаги е бил важен кръговрата, пътя, живота, проявата, нищо друго, просто наслада и забава - игра. Да се познае. Кой? Този който е. Не, че не се познава, познава се, просто се оглежда в Себе Си и се наслаждава на Себе Си, забавлява се. Никога не си бил нещо различно от целта. Сам по себе си ти си целта и ти си смисъла. И така: В началото си отправил поглед и си обикнал света и материалната му част. В началото всеки нормален е материалист. (първата диаграма) Това е крайност. Тук вече се вижда поглед обърнат на 180`, поглед обърнат на изток (към източника). Тук вече си отрекъл материята, отрекал си света, отрекал си материализма, станал си аскет, монах, отшелник. За теб тук съществува само "горния" свят, само Бога. Това е крайност. Това е неправилно разбиране на нещата. Поредно ограничение, но то е достатъчно за да започне процеса на "завръщане", за да поеме блудния син към Дома. Достатъчно е да не намериш смисъл и същина в материята, за да започне процеса. Достатъчно е да я "презреш". Бог не може да се ограничава, ти се ограничаваш сам с неразбирането си за същността, но не може да бъде инак. Това е част от пътя. Поглед нагоре, към Бога и постепенно този поглед дава яснота. Избистря ти се, изяснява ти се. Това е следващата диаграма, където се ражда разбирането. Това е изгубения граал - разбирането на нещата. Настъпването на светлината, осветяването на тъмнината. Появява се светило и то вече е на видно, та да свети и да осветява. Тогава вече си разбрал, че си пребивавал в крайностите, наречени от теб самия - "горе" и "долу". Тогава разбираш, че между тях не може да има разделение, че трябва да ги обичаш и двете едновременно, че не бива да се дели, защото Бог обхваща всичкото в Себе Си. Съществува една такава медитация с визуализация, един такъв прост метот - "Дори делимото е неделимо.", което е достатъчно, за да се постигне просветление. Тук си "ударен с печата" на Давид. Станал си звезда, не че не си бил, просто не си го усещал и не си го разбирал, не си го осъзнавал. Тук в тази диаграма си посрещнал собсвения си изгрев. Слънцето в теб изгрява. В тази диаграма разширяването на съзнанието продължава. Продължаваш да се учиш, продължаваш да разбираш. Укрепваш в себе си. Стабилизираш се, центрираш се. (връзките между "сефиротите" са изградени и са чисти) Тогава се появява любовта (чистата, божествената) и това и появяване е изразено с тази диаграма. Кръгът или триизмерно погледнато - сферата символизират любовта. Вече ти си любящ. Ти светиш. Слънцето грее. Преди обед е. Жарко е. Тук е показано разширяването на любовта в посока към божествения свят. Влюбил си се в Бога. Тук любовта продължава да се разширява. Вече не намираш никаква разлика между божествения свят и себе си, в любовта си. Това е, ти си съвършен - завършил си се. Любовта ти е станала всеобхватна. Намерил си истината, и си я приложил в живота, в проявата като цяло. Познал си Цялостното. За теб вече няма разделения. Разрушил си всичките си прегради и всичките си "вавилонски кули". Целият си светлина. Станал си Светец. Бог е станал едно е също нещо с цялото съществувание. Вече си в безвремието. Тук и сега. Ти си вечен миг. Време е да даде Човека плод, да се плоди. Сега вече цялото съществуване е прегръдка, наслада, възхищение, любов, влюбване, игра, импулс, пулс, живот. Материята е дала своя смисъл, а той е в изживяването и, в неяната наслада. Радост и щастие, любов и свобода. Това е да си Жив. Кеф! Бог може да прояви Себе Си само чрез материя. Духът е материя, Душата е материя, Тялото е материя, Пространството е материя. Всичката проява е материя, различаваща се в плътността си. Трите кръга са Светата Троица. Огледало - гледащия се е реален, докато образа му не е, но е обратно верен. Нищото и Всичкото - Бог, празното и пълното. В Бога всяка двойственост изчезва. Това е да победиш смъртта, защото нея я няма. Някой ми каза, че няма нужда да хвърля "бомби", за да хваща "риби". Ловец на човеци. Но, сигурно аз си падам малко "бомбаджия" и да "заложа бомба" е моята стихия. Не мога да я "нося" в себе си, защото ще "гръмне" в мен и ефекта ще е обратен. Може би всеки е бил "бомбаджия" докато не си "изгори горивото", но аз не мисля, че съществува еднообразието. Винаги съм бил за многообразието. Някои са си ползвали само въдиците. "Бомбата" не е "заложена" за да си "прибера рибата". "Бомбата" е "нискочестотна", която има за цел само да "завърти шайбата". Бог да ви благослови, Приятели, обичам ви всичките! Едно Редактирано Април 23, 2007 от Синева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 23, 2007 Доклад Share Добавено Април 23, 2007 Днес почина моя колежка и добра приятелка. На 46 години. От рак. Работи до последно, до вчера. Беше вече кожа и кости само. Животът й бе извънредно труден, без родители. Никога не се оплака, раздаваше се непрестанно и без остатък. Един изпълнен със смисъл живот...Сбогом душице прекрасна! Каквото ни е отношението към живота, такова е и към смъртта. А всъщност мечтата по смъртта е мечта за живот. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Април 23, 2007 Доклад Share Добавено Април 23, 2007 Интересен е устрема, с който хората се стремят да стават все по-добри в отнемането на живот. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts