Смъртта – какво е отношението ви към нея

[Силвия СД]

Трети са на друго мнение.

[Синева]

КНИГА НА ЕКЛИСИАСТА или ПРОПОВЕДНИКА

ГЛАВА 1.

1. Думи на Еклисиаста, син Давидов, цар иерусалимски.

2. Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите - всичко е суета!3. Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето?

4. Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека.

5. Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява.

6. Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения.

7. Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак.

8. За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.

9. Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето.

10. Случва се да казват за нещо: "виж, на, това е ново"; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.

11. Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.

12. Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Иерусалим;

13. и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него.

14. Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето - всичко е суета и гонене на вятър.

15. Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои.

16. Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах и придобих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Иерусалим, и сърцето ми видя много мъдрост и знание.

17. И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;

18. защото, голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.

ГЛАВА 2.

1. Рекох в сърце си: хайде, ще те изпитам с веселба, и наслади се с блага; но и това е суета!

2. За смеха казах: глупост! а за веселбата: какво тя донася?

3. Намислих в сърце си да насладя плътта си с вино и, докато сърцето ми се води по мъдростта, да се придържам и о глупостта, докле видя, кое е хубаво за синовете човешки, какво би трябвало да правят те под небето през малкото дни на своя живот.

4. Предприех големи работи: съградих си къщи, насадих си лозя,

5. уредих си градини и садини и посадих там всякакви овощни дървета;

6. направих си водоеми за поливане садините, в които растат дърветата;

7. придобих слуги и слугини, имах си и слуги домородни; също и едър и дребен добитък имах повече, нежели всички, които бяха преди мене в Иерусалим;

8. събрах си сребро и злато и скъпоценности от царе и области; доведох си певци и певици и това, що наслаждава синовете човешки - разни свирала.

9. И станах аз велик и богат, повече от всички, които бяха преди мене в Иерусалим; и мъдростта ми си остана с мене.

10. Каквото и да пожелаеха очите ми, не им отказвах, не забранявах на сърцето си никаква веселба, понеже сърцето ми се радваше във всички мои трудове, и това ми беше дял от всички тия трудове.

11. И озърнах се, та погледнах всичките си работи, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил, вършейки ги: и ето - всичко е суета и гонене на вятър, и няма от тях полза под слънцето!

12. Па се обърнах да погледна мъдростта, безумието и глупостта: защото, какво може да направи човек след царя, вън от онова, що е вече направено?

13. И видях, че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината:

14. на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но узнах, че една съдба ги всички постига.

15. И казах в сърце си: и мене ще постигне същата съдба, както и глупавия: защо съм станал много мъдър? И казах в сърце си, че и това е суета;

16. защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви! мъдрият умира тъй, както и глупавият.

17. Тогава намразих живота, понеже ми станаха отвратителни работите, що се вършат под слънцето; защото всичко е суета и гонене на вятър!

18. И намразих целия си труд, с който бях се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще дойде след мене.

19. И кой знае: мъдър ли ще бъде той, или глупав? А той ще се разпорежда с целия ми труд, с който съм се трудил и с който съм се показал мъдър под слънцето. И това е суета!

20. Обърнах се да внуша на сърцето си да се откаже от всичкия труд, с който бях се трудил под слънцето, -

21. защото един човек се труди мъдро, със знание и успех, и трябва да предаде всичко на човек, който не се е трудил за това, - като да е негов дял. И това е суета и зло голямо!

22. Защото, какво ще има човек от всичкия си труд и грижа на сърцето си, задето се труди под слънцето?

23. Понеже всичките му дни са скърби, и трудовете му - безпокойство; дори и нощем сърцето му не знае покой. - И това е суета!

24. Не е във властта на човека и това благо - да яде, да пие и да наслаждава душата си от своя труд. Аз видях, че и това е от Божия ръка;

25. защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бога?

26. Той дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето Му; а на грешника дава грижи - да събира и трупа, за да го предаде отпосле ономува, който е добър пред лицето Божие. И това е суета и гонене на вятър!

ГЛАВА 3.

1. Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:

2. време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;

3. време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;

4. време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;

5. време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;

6. време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;

7. време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;

8. време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.

9. Каква полза има работещият от онова, над което се труди?

10. Видях тая грижа, що Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в това.

11. Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши.

12. Познах, че за тях няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.

13. И ако някой човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий.

14. Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му.

15. Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, - и Бог ще повика назад миналото.

16. И още видях под слънцето: място за съд, а там - беззаконие; място за правда, а там - неправда.

17. И казах в сърце си: праведния и нечестивия Бог ще съди, понеже времето за всяко нещо и съдът за всяко дело е там.

18. Казах в сърце си за синовете човешки - да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни,

19. защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже - всичко е суета!

20. Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.

21. Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?

22. И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него?

...

ГЛАВА 9.

1. Към всичко това обърнах сърцето си, за да изпитам, че праведници и мъдреци и техните работи са в Божия ръка, и че човек не знае ни любов, ни омраза във всичко това, що е пред него.

2. За всекиго и за всички - едно: една съдба за праведник и нечестивец, за добър (и лош), за чист и нечист, за който принася жертви и който не принася; както за добродетелен, тъй и за грешник; както за който се кълне, тъй и за който се бои от клетва.

3. Това е тъкмо лошото във всичко, що се върши под слънцето, че една съдба е за всички, и сърцето на синовете човешки е пълно със зло, и в сърцето им, в живота им има безумие; а след това те отиват при умрелите.

4. Който е още между живите, има още надежда, понеже и куче живо е по-добре, нежели мъртъв лъв.

5. Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят, и вече няма за тях награда, понеже и поменът за тях е предаден на забрава,

6. и любовта им, и омразата им, и ревността им са вече изчезнали, и нямат вече дял довека в нищо, що се върши под слънцето.

7. И тъй, иди, яж радостно хляба си и пий с радостно сърце виното си, щом Бог има благоволение към твоите работи.

8. Във всяко време да ти бъдат дрехите бели, и да има винаги елей на главата ти.

9. През всички дни на суетния си живот наслаждавай се от живота заедно с жената, която обичаш, и която ти е дал Бог под слънцето за всички твои суетни дни; защото това е твой дял в живота и в твоите трудове, с които се трудиш под слънцето.

10. Всичко, що може да върши ръката ти, според силите си върши; защото в гроба, където ще идеш, няма ни работа, ни мислене, ни знание, ни мъдрост.

11. Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри - победа, нито на мъдри - хляб, нито на разумни - богатство, нито на изкусни - благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях.

12. Защото човек си не знае времето. Както рибите налетяват в пагубна мрежа, и както птиците се заплитат в примки, тъй и синовете човешки се улавят в усилно време, кога дойде то неожидано върху тях.

13. Ето още каква мъдрост видях под слънцето, и тя ми се стори важна:

14. малък град, и в него малко човеци; дойде против него велик цар, обсади го и захвана против него големи обсадни работи;

15. ала в него се намери човек сиромах, но умен, и той спаси с мъдростта си тоя град; и при все това никой се не сети за тоя сиромах.

16. И казах аз: мъдрост е по-добро от сила, и при все това мъдростта на сиромаха се пренебрегва, и думите му се не слушат.

17. Думи на мъдреци, изказани спокойно, се изслушват по-добре, нежели крясък на властелин между глупави.

18. Мъдрост е по-добро от войнишки сечива; но един, който погреши, ще погуби много добри неща.

ГЛАВА 10.

1. Мъртви мухи развалят и овоняват благовонното масло на мировареца: същото прави една малка глупост на уважаван човек за неговата мъдрост и чест.

2. Сърцето на мъдрия е надясно, а сърцето на глупавия - наляво.

3. По какъвто път и да ходи глупецът, у него винаги не достига смисъл, и всекиму той ще се изкаже, че е глупав.

4. Ако гневът на началника избухне върху тебе, не напущай мястото си, защото кротостта заглажда и големи грешки.

5. Има зло, което съм видял под слънцето, то е сякаш грешката, която иде от властелина:

6. невежеството се поставя на голяма височина, а богатите стоят ниско.

7. Видял съм роби на коне, а князе да ходят пеша като роби.

8. Който копае яма, сам ще падне в нея, и който събаря ограда, змия ще го ухапе.

9. Който дига камъни, може да се усади, и който цепи дърва, може да се изложи на опасност от тях.

10. Ако се притъпи брадвата, и ако острието й не бъде наточено, ще трябва да се напрягат сили; мъдростта знае това да поправи.

11. Ако змия ухапе преди обайването й, то за обайника няма полза.

12. Думи от устата на мъдрец са благодат, а устата на глупец самия него погубват;

13. първите думи от устата му са глупост, а краят на речта от устата му - безумие.

14. Глупец ще наговори много, макар човек и да не знае, какво ще бъде; та и кой ще му каже, какво ще бъде след него?

15. Трудът на глупеца го уморява, защото не знае дори пътя за в града.

16. Горко ти, земьо, кога царят ти е дете, и кога князете ти ядат рано!

17. Блазе ти, земьо, кога царят ти е от род благороден, и князете ти ядат навреме, за подкрепа, а не за пресищане!

18. От леност ще нависне потонът, и кога се скръстят ръце, къщата ще прокапе.

19. Гощавки се уреждат за наслада, и виното весели живота; а за всичко отговаря среброто.

20. Дори и в мислите си не хули царя, и в спалнята си не хули богатия; защото небесна птица може да пренесе твоята дума, и крилата гадина да обади твоята реч.

ГЛАВА 11.

1. Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш.

2. Давай дял на седем души, и дори на осем, защото не знаеш, каква неволя ще бъде на земята.

3. Кога се напълнят облаците, изливат дъжд на земята; и ако едно дърво падне към юг или към север, то си остава там, дето е паднало.

4. Който наблюдава вятъра, няма да сее, и който гледа на облаците, няма да жъне.

5. Както не знаеш пътищата на вятъра, нито как се образуват кости в утробата на трудна жена, тъй не можеш да узнаеш и делата на Бога, Който върши всичко.

6. Сутрин сей семето си и вечер не давай почивка на ръката си, защото не знаеш, едното ли, или другото повече ще успее, или едното и другото ще бъдат еднакво добри.

7. Сладка е светлината, и приятно е за очите да гледат слънце.

8. Ако човек преживее и много години, нека се весели през всички тях и нека помни тъмните дни, каквито ще има много: всичко, що иде, е суета!

9. Весели се в младостта си, момко, и сърцето ти да вкусва радост през дните на твоята младост; и ходи, където ти сърце тегли и дето ти очи видят; само знай, че за всичко това Бог ще те изведе на съд.

10. Пъди скръбта от сърцето си и отклонявай злото от тялото си, защото детинство и младост са суета.

ГЛАВА 12.

1. И помни твоя Създател през дните на младостта си, докле не са дошли тежки дни и не са настанали години, за които ще казваш: "няма за мене наслада в тях";

2. докле слънце, светлина, месечина и звезди не са потъмнели, и не са дошли пак черни облаци след дъжда;

3. докле не е настъпил оня ден, кога къщните пазачи затреперят, и силните мъже се прегънат; кога престанат да мелят, които мелят, понеже са останали малко; кога се помрачат ония, които през прозорец гледат;

4. кога пътните врата почнат да се затварят; кога замлъкне шумът на хромелите, и човек почне да става по гласа на петела, и дъщерите-певици замлъкнат;

5. кога висините бъдат за тях страшни, и по пътя ще има ужаси; кога зацъфти миндалът, и скакалецът стане тежък, и каперсът се пръсне; защото човек отива във вечния си дом, и оплаквачките са готови да го обкръжават по улицата;

6. докле се не скъса сребърната верижка и не се съдере златната превръзка, и не се строши стомната при извора, и не падне колелото над кладенеца.

7. И ще се върне пръстта в земята, каквото си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.

8. Суета на суетите, каза Еклисиаст, всичко е суета!

9. Еклисиаст, освен че беше мъдър, но и учеше народа на знание. Той всичко изпитва', изучва' и състави много притчи.

10. Еклисиаст гледа' да намери хубави изречения и вярно записа думите на истината.

11. Думите на мъдреците са като остени, и като забити гвоздеи са техните изречения, дадени от единия Пастир.

12. А освен всичко туй, синко, пази се от това: да съставяш много книги - то няма край, и да четеш много - то е уморително за тялото.

13. Да изслушаме същината на всичко: бой се от Бога и пази Неговите заповеди, защото в това се заключава всичко за човека;

14. защото Бог ще изведе на съд всяка работа и всичко тайно, било то добро, било лошо.

[Ася_И]

Мисля, че който има нужда от книги, той ще ги прочете. Дългите цитати просто не са четими - доказан факт. После, форумът е най-вече за личните ни мнения. Ако тръгнем да цитираме кой какво е казал или написал за смъртта, сървърът няма да издържи на тежестта. В този форум, а и в тази тема ценни са нашите мисли и значимо е нашето отношение към проблемите. Нашият живот живеем ние, не нашите учители (които и да са те).

Репликата е и към Вендор - не мислите ли че освен вашите мнения трябва да чуем какво мислят и другите участници в Портала? Ако човек започне да следи една тема идва един момент в който вие двамата почвате да се репликирате и всеки втори пост е ваш, така цели страници. За тази цел има т.н. Лични съобщения. Няма да е зле да се възползвате тях.

А дали ще цитираме или не някой друг - това си е наше лично виждане. Така както слушаме мъдрите ви мисли, така е редно и вие да слушате незначителните ни цитати.

[Guest Мона]

Моите мнения, в сравнение с другите са твърде кратки. Всестранноста и пространността са любими занимания на други текстоносители...

Редактирано Февруари 19, 2007 от Мона

[Добромир]

С риск да продължа излизането от темата, ще отбележа, че както много дългите, така и твърде честите в рамките на една и съща тема постинги могат да нарушат баланса в нея. Съжалявам, че чрез това косвено упреквам някои симпатични ми хора, а дори и аз самият на отделни места може да съм залитнал нататък, но явно положението е такова. Форумът е за много хора, които да участват в приблизителен баланс. Това следва да важи най-вече за често вземащите отношение, тъй като рядко участващите не нарушават ритъма и пропорцията на форума, а по-скоро действат разнообразяващо.

Редактирано Февруари 20, 2007 от Добромир

[Йордан Анов]

Смъртта - това е защитна реакция на организма от нездрав начин на живот.

[Ася_И]

Смъртта - това е защитна реакция на организма от нездрав начин на живот.

Вендор, как тогава ще обясниш дълголетието при някои хора, които са водили природосъобразен живот (по относително прието понятие за такъв)?

За мен понякога смъртта е изход не от нездравият ни начин на живот, а липса на воля да продължиш напред.

[Йордан Анов]

Това беше повече шегичка отколкото правило.

[Диана Илиева]

Ами, каква ти шегичка, това си беше право в десетката!!!

Аз по-скоро не разбирам репликата към теб за дълголетието при природосъбразен живот

[Ася_И]

Имам предвид хора, които са достигнали завидна възраст, живели са умерено, в мир са със себе си и околните - как тогава да приемем, че смъртта им е защитна реакция от нездрав начин на живот?

[Станимир]

Смъртта - това е защитна реакция на организма от нездрав начин на живот.

Според мене това е възможно само като частен случай при определено стечение на обстоятелствата.

[Диляна Колева]

"Смъртта,която е при Теб на служба ,стои пред моята врата.Тя е пресякла неизвестното море и е донесла твоя зов до прага ми.

Нощта е мрачна и сърцето се бои-но аз ще изнеса фенера ,ще отворя портите и ще я поздравя с поклон.Пред прага ми е спряла твойта пратеница.

Аз ще я чествувам със скръстени ръце и сълзи.Аз ще я чествувам като положа в нейните нозе съкровището на сърцето си.

Ще си отиде тя, изпълнила заръката,а върху утрото ми ще се просне черна сянка и в опустялата ми къща ще остане само моята сломена същност като последно приношение за теб." Тагор

[Силвия СД]

ПЛЕННИЦА

Душата ми е пленница на тлен,

която я затваря като в рамка.

Душата ми тук пребивава в плен

на земната, несъвършена сянка.

Аз вече зная - ще настане ден,

когато ще се рея сред звездите

и дух ще съм, завинаги освободен,

пътуващ към безкрая, в светлините.

Смъртта е само старт по този път

и аз не се страхувам да я срещна.

Смъртта е избавление от плът,

начало на наслада вечна.

Румен Ченков

[Antonia Kancheva]

От скоро смъртта за мен е осмисляне на живота. Когато човек знае че на всички мъки един ден ще им доиде края /и то само след някакви си 80-100 години от раждането/ му става по-спокойно. Разбира се на всички които обичат живота им казвам Бон Воаяж но аз не съм от тях. Прекалено трудно е за да си струва да се харесва - просто доказателство е че не ние избираме да дойдем на този свят а някой друг ни създава чрез секс, и после ни ражда. Еми то смисъла на живота на всеки е за неговите създатели /родители/ а не за него самия - просто не са го питали.

Да не говорим за следния случай: лекар отива да прегледа 102 годишен мъж и старецът е здрав но още от вратата го моли да му направи евтаназия защото е прекалено уморен от самия живот. Лекаря вместо да действа се замислил и отишъл да пита някой друг дали е редно - абе тук няма редно или нередно след като самия човек те моли толкова искрено по 100 пъти.

И освен това е крайно време перламента ни да разреши евтаназията /достойна смърт за тежко болни хора с ежедневни болки/. Евтаназията отдавна е разрешена със закон в много западни държави но ние нали сме си на опашката и за да умрем достойно ще трябва да чакаме!!!

[Диана Илиева]

От скоро смъртта за мен е осмисляне на живота. Когато човек знае че на всички мъки един ден ще им доиде края /и то само след някакви си 80-100 години от раждането/ му става по-спокойно. Разбира се на всички които обичат живота им казвам Бон Воаяж но аз не съм от тях. Прекалено трудно е за да си струва да се харесва - просто доказателство е че не ние избираме да дойдем на този свят а някой друг ни създава чрез секс, и после ни ражда. Еми то смисъла на живота на всеки е за неговите създатели /родители/ а не за него самия - просто не са го питали.

Аз имам малко по-различно мнение по въпроса. Не мога да го докажа, но ми се струва, че точно ние си избираме да дойдем на този свят, избираме си родителите, основните точки по-който ще се развива сценарият на нашия живот и т.н. За лесното - не е лесно, но пък и къде е казано, че трябва да е лесно или че трябва всичко да ни харесва. Сексът и раждането - това е просто актът на физическо ниво, за да се реализира слизането ни на Земята. Всяко още неродено дете на фин план съществува доста преди да се роди в действителност - това май се е коментирало и в други теми. Родителите не би трябвало да осмислят живота си, чрез техните деца, макар че често го наблюдавам, особено при жените. На някои майки, като порастнат и отлетят децата от семейното гнездо, живота им сякаш губи смисъл, чудят се какво да правят или пък се опитват да продължат да им се месят в живота и да ги контролират.

За дядото на 102 години, който искал да умре, не се учудвам. И ние си имаме такъв случай - бабата на съпруга ми е на 92 години, жива и здрава, но и тя смята, че Господ трябва да я прибере, често казва "Аз за какво ли продължавам да живея сега, ама на ...". Въпреки това не мисля, че е редно да се намесваме в тези въпроси. Аз за себе си не бих поела такава отговорност... Когато човек е здрав, той не е в тежест нито на себе си, нито на семейството си. Лошото е, че хората се идентифицират, както говорихме по-горе или с децата си, или с работата си, или с партнъора си и т.н. и когато няма с какво от тези неща да се занимават, да се грижат, започват да се чувстват ненужни и непотребни. Когато човек работи над себе си, осмисля живота си като се развива и усъвършенства и 100 години няма да му стигнат...

[Донка]

:thumbsup: Диана!

[Ася_И]

Вярно е, че понякога за възрастните хора старостта е бреме и са уморени. Но съм виждала и такива, които до края си са активни и живеят пълноценно. Всеки преминава през своя житейски път така както е решил - намусен или усмихнат. И така го завършва.

А сега ще се включа отново в тази тема, като човек, който е бил близо до този момент.

Съгласна съм с правото на много болните хора да имат право на евтаназия. Няма нищо лошо в това да искаш да те помнят като нормално човешко същество, а не като остатъци от него. Но трябва да си го преживял за да го разбереш. А самата смърт не е страшна. Напротив, става ти много леко и приятно. Зависи как се отнасяш към това. При мен се случи да съм в т.н. тунел в една по-ранна възраст - наистина бялата светлина е там, и наистина можеш да избереш дали да продължиш или да се върнеш. Но когато се върнеш преосмисляш много неща. И ако искаш, променяш много неща. И май тогава нещата тръгват или намираш най-накрая себе си. Когато станеш това, което си, всичко е наред.

[Силвия СД]

Асе!

И е добре това осъзнаване да става приживе и приздраве.

[Донка]

А според вас може ли да съществува "смърт на егото" при живо физическо тяло?

Какво "остава" в такива случаи - ако са възможни?

Възможно ли е в същото тяло да се "роди" ново его?

Ако приемаме, че има истинско (божествено) Аз и външно аз (его), то възможно ли е Божественото ни Аз да "умъртви" (евтаназия) външното его и да го смени с ново?

Този акт на Истинското Аз дали може да се нарече "намираш най-накрая себе си. Когато станеш това, което си, всичко е наред." ?(Ася! :thumbsup2: Поклон пред Любовта, която носиш в себе си!)

[Йордан Анов]

А според вас може ли да съществува "смърт на егото" при живо физическо тяло?

Какво "остава" в такива случаи - ако са възможни?

Възможно ли е в същото тяло да се "роди" ново его?

Ако приемаме, че има истинско (божествено) Аз и външно аз (его), то възможно ли е Божественото ни Аз да "умъртви" (евтаназия) външното его и да го смени с ново?

Този акт на Истинското Аз дали може да се нарече "намираш най-накрая себе си. Когато станеш това, което си, всичко е наред." ?(Ася! :thumbsup2: Поклон пред Любовта, която носиш в себе си!)

Егото е повече от необходимо, неговата смърт не е възможна докато ние сме живи.То е пъзел от несъвместими части, роявяващи се в дадена ситуация, затова е възможно да не можем да предвидим реакциите си."Правилната" позиция на егото е подчинение спрямо Аз-а, то е връзката ни със света, да се отказваме от него е немислимо и невъзможно.

Егото е необходимо "зло".

[Добромир]

Според мен съзнанието се проявява на разни нива, като твърде условно сме си казали, че има предего, его и следего, но това всичкото е всъщност част от един и същи спектър на съзнанието, последователни процеси на неговото еволюционно пробуждане. Поддържайки условносттта на разделянето, има стадии, когато егото още не е изкристализирано, когато то е налице и когато го "няма", но това не е смърт в буквален смисъл, просто както като свириш има ниски, средни и високи гами, така преминаваш от его-изразяване към по-висш израз на духа в теб. И другото гледище - че егото е "илюзия", не противоречи на казаното, но това на практика може да се разбере, едва след като се изпитат по-висши състояния на съзнанието. Дали егото умира при смъртта - може би само временно преминава в непроявена форма. Откъде иначе се формира през следващия живот? Щом човек не е надраснал изразяването на душевния си импулс чрез егото, при смъртта това се запазва в скрит вид като кармично семе, а после се изгражда на етапи през следващото детство.

Редактирано Април 5, 2007 от Добромир

[Багира]

А според вас може ли да съществува "смърт на егото" при живо физическо тяло?

Какво "остава" в такива случаи - ако са възможни?

Възможно ли е в същото тяло да се "роди" ново его?

Ако приемаме, че има истинско (божествено) Аз и външно аз (его), то възможно ли е Божественото ни Аз да "умъртви" (евтаназия) външното его и да го смени с ново?

Този акт на Истинското Аз дали може да се нарече "намираш най-накрая себе си. Когато станеш това, което си, всичко е наред." ?(Ася! :thumbsup2: Поклон пред Любовта, която носиш в себе си!)

Катарите и розенкройцерите говорят за такъв процес- смърт на егото при живо физическо тяло. Даже го считат за ключово важен. Историята показва, че катарите не само са говорели, но и са го постигали. Историята също показва, че другите хора не само че не са ги разбирали, ами са се вбесявали от тези им идеи и са възжелавали гибелта им. Това си е, според мен, косвено доказателство, че в тази теза има истина, която е болезнено неприемлива за опонентите и. Обаче не може току- така да умре егото. Ако на негово място не се появи нещо друго, нещо принципно различно, нещо ново. Йоан Кръстител казва: "Аз да се смалявам, Другият да расте." Доста странни думи, но много точно и кратко описват точно такъв процес. Не знам иначе какво може да значат.

Дали в същото тяло може да се роди ново его? Не виждам смисъл. Новото его- като старото. Все си е его.

[Силвия СД]

Никак не са странни, много точни думи - смаляване на единият и растене на другият. Но е необходимо и дори задължително условие преди да се приложат, да се разберат добре, за да стане и ясно как точно да се приложат. Да се знае, че този процес е бавен и естествен. Иначе със сигурност се стига до един момент, когато човек, подлагащ се на катализирано и бързо смаляване на егото, започва да казва: "Аз съм Другият!". И този момент е попадането в лапите на най - голямата илюзия. Мая. Сега ми идва мисълта, че на нашият език също има израз, свързан с Мая - чували сте да се изразява някой така: КАКВО МЕ ЗАМАЯВАШ или ТОЗИ/ТАЗИ ТЕ ОМАЯВА.

МАЯ. Иначе, съгласна съм, че е красива омаята. И смъртта е красива - от такава омая се умира млад.

[Донка]

Катарите и розенкройцерите говорят за такъв процес- смърт на егото при живо физическо тяло. Даже го считат за ключово важен. Историята показва, че катарите не само са говорели, но и са го постигали. Историята също показва, че другите хора не само че не са ги разбирали, ами са се вбесявали от тези им идеи и са възжелавали гибелта им. Това си е, според мен, косвено доказателство, че в тази теза има истина, която е болезнено неприемлива за опонентите и. Обаче не може току- така да умре егото. Ако на негово място не се появи нещо друго, нещо принципно различно, нещо ново. ...

Дали в същото тяло може да се роди ново его? Не виждам смисъл. Новото его- като старото. Все си е его.

Ами ако приемем старото его като натрапеното от обществото его по време на "възпитанието"(последното в почти всички епохи се е тълкувало като "опитомяване")? Ако това е егото, което се вписва и подчинява на съществуващите в момента норми и структури и участва в процесите на възпрозводство на егрегорите? Тогава може би ще разберем защо " другите хора не само че не са ги разбирали, ами са се вбесявали от тези им идеи и са възжелавали гибелта им. Това си е, според мен, косвено доказателство, че в тази теза има истина, която е болезнено неприемлива за опонентите и. "

Но сега си мисля, че не толкова смъртта на натрапеното от егрегорите его прави тази идея напълно неприемлива и опасна, колкото появяването на това "нещо друго, нещо принципно различно, нещо ново. ..." Защо да не го наречем отново его, след като това новообразувание ще изпълнява същата роля - ще осигурява функционирането на холона (съставен от различните ни тела) в материалния и обществен свят? Моето виждане на смисъла - това Ново его ще бъде съзнателно синхронизирано и подчинено на Божественото ни Аз и оттам пряко на Бог (не на егрегориалните образувания). Но можем да го наречем и по друг начин... Как например?

[Слънчева]

Мисля си, че децата нямат его. Те просто опознават живота, докато ние, възрастните не ги програмираме като егоносители...

Моето виждане на смисъла - това Ново его ще бъде съзнателно синхронизирано и подчинено на Божественото ни Аз и оттам пряко на Бог

Просто е нужно чрез новото разбиране да се възпитават нови хора, които да се освобождават от егото /попито от обществените правила и рамки/. Нови деца/хора, които не приемат досегашните правила, а носят и раздават Любов.

Може би създаването на един паралелен свят, в който ги няма оковите на по и най е решението...

Май се пренесох, но за сега сме в тази реалност...