Валентин Петров Добавено Февруари 14, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2007 (edited) Смъртта е най-големия ни приятел. ...Тя е даже приятна... За праведните е така Страхът никога не изчезва ... Аз ще умра, ти ще умреш, той ще умре и всички, които сме се родили ще умрем. От това по-сигурно нещо не съм виждал... Кой е готов ...сега...да погледне Смъртта в очите? не ми е точно сега времето, но да, готов съм с мр т мра ~ мрак Човекът не е конструиран да умира. Възможностите за обновяване на тялото са големи и неизследвани. Вместо това хората са изключително заети да конструират, купуват и употребяват все по-ново смъртоносно оръжие Тази глупава "култура" просто вони на смърт. Повечето хора дори ядат мъртви убити от други хора животни. Когато хората променят тези свои "стандарти" ще видят че смъртта няма да ги плаши повече. Някои големи йоги при "смъртта" са трансформирали тялото в енергия. Други са достигнали нетленност, какъвто е случая с тялото на Йогананда. Махаватар Бабаджи ни каза че ще запази физическата си форма до края на този космически цикъл, за да разсее заблуждението на Майа от непреодолимата смъртност на човека. "Аз ще се подмладя, ти ще се подмладиш, той ще се подмлади. Така ми казва Любовта! Така ми каза Любовта. Ний които следваме пътя на доброто, ще се подмладим. Вий, които следвате пътя на доброто, ще се подмладите. Те които следват пътя на доброто, ще се подмладят. Това ни казва Любовта!" Песен от Учителя Той познал Любовта. Тогава истината се явила. Царят станал силен. Истината е в края на Страха. Да Без Битка няма Питка! Редактирано Февруари 14, 2007 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sabina Добавено Февруари 14, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2007 Моят син е на 4 години . За него темата за смъртта е еднаква с всички други интересни неща за обсъждане . Отначало ме изумяваше лекотата , с която започваше разговора : " Като умра нали ..." - и следваха детски , но напълно правилни разсъждения за "живота след" . Колко правилно възприемат децата естествената цикличност - без смущения , без предразсъдъци . Просто факт . На нас ни е необходима точно тази простота и лекота на мисълта . Да не закотвяме мислите си в детайлите , а да им позволим да летят и да обходят обекта на нашия интерес . Тогава може би ще се открият пътя , истината и живота , а с тях / или по-скоро в тях/ и смъртта . Бог с Вас ! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Февруари 14, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2007 Ехей, какво стълпотворение точно днес в тази тема. Мен не ме е страх от смъртта. Нищо не ми пречи ей сега да си умра. Но не искам. Когато реша, тогава ще умра. Още не съм си отговорила на много въпроси, пък ми е и интересно в така наречения живот. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 14, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2007 Синева, благодаря ти за интересната история. От нея определено може да се научи много. Книгата Смъртта - Великото приключение може да хвърли доста светлина по темата за смъртта. Ето няколко извадки за страхът от смъртта: Нека най-напред да дефинираме този тайнствен процес, на който са подвластни всички форми и който често се възприема като ужасяващ край - ужасяващ, защото е неразбран. Умът на човека е толкова малко развит, че страхът от непознатото, ужасът от необичайното и привързаността към формите са породили ситуация, в която на едно от най-благодетелните събития в жизнения цикъл на въплъщаващия се Божи Син се гледа като на нещо, което трябва да се избягва и отлага колкото е възможно по-дълго. Смъртта, ако можехме да осъзнаем това, е една от най-честите видове активност. Ние сме умирали много пъти и ще умираме отново и отново. Смъртта всъщност е въпрос на съзнание. Сега осъзнаваме себе си във физическия план, а миг по-късно сме се отдалечили и сме активно съзнателни в друга сфера. Смъртта ще предявява своя древен ужас само докато нашето съзнание е отъждествено с формата. Щом започнем да се осъзнаваме като души и открием, че сме способни да фокусираме своето съзнание (или будност) по желание във всяка форма, на който и да е план, в която и да е посока сред формите на Бога, ние повече няма да познаем смъртта. За средния човек смъртта е катастрофален край, който означава прекъсване на всички човешки отношения, прекратяване на всяка физическа активност, раздяла с всякакви прояви на любов и привързаност и преминаване (насилствено и принудително) в непознатото и пораждащото страх. Тя е аналогична на напускането на светлата, топла, приветлива и позната стая, в която са събрани нашите любими хора, и излизане в студената и тъмна нощ, където си сам и обзет от ужас, надяващ се на най-доброто, без обаче да си сигурен в нищо.И пак за страхът от смъртта, но от малко по-различен ъгъл: (5) Инстинктът за самосъхранение се корени във вродения страх от смъртта; благодарение на него расата е намерила пътя до днешното си дълголетие и издръжливост. Науките, които се занимават със запазването на живота, съвременното медицинско знание и постигнатите блага на цивилизацията - всички те са се развили като следствие от този страх. Всичко е насочено към запазването на индивида и продължаване на неговото съществуване. Човечеството се е запазило като раса и като природно царство благодарение на този страх, на тази инстинктивна реакция на човешката единица за самосъхранение. (4-626) И нека не забравяме, че коренът на страха е в незнанието. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 14, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2007 Не знам дали ме е страх от смъртта. Понякога ме е страх, понякога ме изпълва безразличие. Не обичам да говоря за смъртта като за абстракция, философията за смъртта също не ме интересува вече, нито погребалните култове. Душата ми се умори от чуждото познание за смъртта. От дете мисля смъртта и свикнах с тази мисъл. Малцина знаят. Обичам да наблюдавам мъртъвци, когато съм на погребение. Гледам ги съсредоточено и разбирам, че у тях няма нищо човешко и нищо съкровено. Няма нищо. Изпращането на мъртвец до последния му дом не би имало нищо ритуално и мистично, ако хората не бяха измислили погребалните обреди - и то от страх, параноичен и панически страх от смъртта. На себе си пожелавам смърт в пълно съзнание за смъртта. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Февруари 14, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2007 Не свързвам смъртта с мъртъвци, нито с култове, нито с ритуали, макар и те да имат своето предназначение. Мъртъвците са приживе. От това по - дълбоко погребани, живот му кажи! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 15, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2007 Ще ми обясниш ли какво имаш предвид като казваш "мъртъвци приживе"? Има такова определение, но за зомбитата. А животът, и смъртта по себе си може и да са поетична меафора, но уви - втората, особено не е красива. За мен смъртта е това, което е нейният продукт - мъртвото тяло. Древните са ни казали: Memento mori! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mountain77 Добавено Февруари 15, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2007 Здравейте всички!От скоро разглеждам форума и темите в него.Всички са много интересни.Сега искам и аз да се включа в дискусията за смъртта."Смъртта е занимание самотно!"-както е казал Рей Бредбъри. За смъртта всеки е мислил, и си е представял определени неща,но когато я срещне всичко се променя.Най- лошо е когато загубим близък човек, защото е лесно да мислим за собствената си смърт, но не знаем как да пуснем душите на близките си чието време е дошло. Може би е така защото не сме се научили да обичаме.Според мен ако човек открие Любовта в себе си(онази красивата, освобождаващата, ангелската Любов) ще спре да се страхува от смъртта, ще престане да вижда онази черната с косата на всеки ъгъл.Не знам дали сте анализирали поведението си при изпращане на близък в последния му път.Но картинката е интересна.Ще си позволя да ви разкажа нещо лично. Последното погребение на което бях беше през 1992 година или някъде по това време.Тогава съм била на тринадесет години, но гледах на нещата по особен начин.И аз като всички плаках, но не защото баба ми си е отишла от този свят а защото повече няма да видя усмивката и, няма да ни посрещне на коледа с домашна вита баница и тям подобни неща.С други думи беше ми тъжно не за баба ми като човек а за онова което ми е давала.Това го установих след години. На самото погребение не пожелах да се сбигувам с тленните останки.Роднините бяха шокирани от моето изказване:"Няма да целуна това тяло за сбогом, защото това не е моята баба!Баба ми е вече далече от тук." Тогава не осъзнавах какво точно казвам просто ми се изплъзна.Дойде ми отвътре както се казва.От този момент нататък започнах сериозно да мисля:"Защо съществува смъртта?Кой я е измислил?Мога ли да си тръгна от този свят когато реша?Какво ме спира да не го направя?" Напоследък си мисля и за това дали мога да оставя родителите си,когато имдойде времето да напуснат този свят? Ще имам ли сили да кажа: Прости, Прощавай, отвъд заминавай и там ще се срещнем когато е речено. Или въпреки всичко което знам и мисля за смъртта ще ги оплаквам така както те самите са оплаквали своите родители. АЗ лично съм готова за онзи момент в който ще усетя лекото потупване по лявото рамо и ще чуя в главата си:Хайде време е да дойдеш отвъд, тук вече няма какво да правиш.Тази форма не ти приляга.Ела да ти "ушием нова дреха". Без жал ще стана от тялото си и ще тръгна. Но това не значи че не ме е страх от смъртта. Страх ме е от смъртта на любимите хора, може би защото още не съм се научила да Обичам по правилния начин. Вие как мислите? Възможно ли е да изпратим любим човек отвъд с песни и танци(както е правилно)? Опа аз май малко се поувлякох.Та исках да кажа че за мен смъртта е необходимост път към живота, така както живота е път към смъртта.И тази последователност не е просто кръг по който се движим а спирала на човешкото израстване.Спирала на израстване на душата.Пътя по който се стига до отца. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 15, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2007 Ще ми обясниш ли какво имаш предвид като казваш "мъртъвци приживе"? Аз лично го разбирам като хора, дотолкова откъснати от духовната си природа, че са неспособни да осъществят какъвто и да е напредък в този си живот. От гледна точка на душата тяхното съществуване е безмислено и с нищо не допринася за нейното развитие. Но може би Силвия е имала нещо друго предвид. Вие как мислите? Възможно ли е да изпратим любим човек отвъд с песни и танци(както е правилно)? Не си се поувлякла. Разбира се за да бъде приета смъртта по този начин (като освобождение), човешкото разбиране за този процес трябва да се развие още малко. Колкото и да звучи странно, според мене това ще стане в резултат от напредъка на науката, а не под въздействието на религиозните и духовните учения. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Февруари 15, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2007 Наистина да се сблъскаш със смърта е травмиращо,но това е причинена от собствената ни несигорност в света.Да незабравяме че благодарение на смърта съществува живот.Всеки миг ние умираме,днес не сме същите като вчера,защото всеки ден умират клетки от тялото ни.Когато потъркаме кожата на ръката се отделят хиляди мъртви клетки-нашето старо тяло е мъртво,а това в което сме сега утре ще умре.Ето затова смърта може да се разглежда като илюзия,защото ние вече сме мъртви.Всички наши спомени са реликви от миналото(което е мъртво)те се потдържат от егото ни,затварждавайки модел на поведение,лишавайки ни от възможността да вземаме нови решения и да изпитаме нови преживявания. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 15, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2007 Да незабравяме че благодарение на смърта съществува живот.Всеки миг ние умираме,днес не сме същите като вчера,защото всеки ден умират клетки от тялото ни.Когато потъркаме кожата на ръката се отделят хиляди мъртви клетки-нашето старо тяло е мъртво,а това в което сме сега утре ще умре.Ето затова смърта може да се разглежда като илюзия,защото ние вече сме мъртви. Химическите и биологичните процеси не са Живот. Животът е Нещото описвано като Сат-Чит-Ананда на изток, Битие-Съзнание-Блаженство, присъщо на Божествената монада. Животът на биологичното ниво включва изменения поради естеството на грубоматериалния носител използван заинструмент на изява. За сегашния етап на развитие, и смърт. Но без живот, нямаше да има нито смърт, нито безсмъртие. Всички наши спомени са реликви от миналото(което е мъртво)те се потдържат от егото ни,затварждавайки модел на поведение,лишавайки ни от възможността да вземаме нови решения и да изпитаме нови преживявания. "велико нещо е човекът. Човекът е Божественото. Божественото в Човека е непобедимо... Вярвайте в Божественото в себе си! Единственото реално нещо в човека е Божественото. То е вечно и неизменно. Който иска да се развива правилно, трябва да приеме съществуването на Божественото Начало в себе си като аксиома. С неговото съдействие можете да развиете дарбите и способностите си. Вярвайте в Божественото във всички хора. Върху този камък ще изградите своето велико бъдеще. Човек може да се прояви в своята пълнота само като съзнае, че Бог живее едновременно в него и в неговите ближни. Не е ли хубаво да виждате във всеки ваш ближен един възвишен свят? Когато всеки човек се убеди, че в другите живее Божественото, тогава между хората ще има правилни отношения. Казано е, че Бог живее в човека. Бог не може да живее в човешкото тяло, но живее в неговата душа. Човешката Душа, която живее в причинния свят, не може да живее постоянно във физическото му тяло, вследствие на което във физическия свят човек често се усеща изпразнен. Човек със своето обикновено съзнание живее във физическия свят, а човешката душа от време на време само го посещава за една стотна част от секундата. Тогава човек се усеща пълен, богат, вдъхновен. През това време той получава подтици и директиви за работа. След време душата пак го посещава. Докато човек държи връзка с душата си, т.е. с Божественото в себе си, той има желание да работи. Щом прекъсне тази връзка, силите му го напускат, животът му се обезсмисля и страданията започват да се нижат едно след друго. Когато човек живее външен живот, той още не е напълно въплътен в тялото си. Липсва му нещо. Вследствие на това, той не е господар на положението. След хиляди години, когато човек бъде готов, човешката душа ще остане да живее завинаги в неговото тяло. Това означава истинско въплътяване. Тогава човек ще стане господар на положението си, ще стане безсмъртен. Сега тялото още не е съвършено, затова човешката душа седи вън от него. Няма жилище за нея, и за човешкия дух също. Тепърва ще се изгради един храм, в който ще дойде Бог да живее. Вие чувствате когато Божеството ви посети. Вие чувствате влиянието и присъствието му. Тогава нещо във вас блесва и вие сте готови да се примирите с целия свят. Като премине този момент вие казвате: "Дали това е реалност, дали не е сън?" Учителят Дънов, Изворът на доброто Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Февруари 15, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2007 Химическите и биологичните процеси не са Живот. Дори да е така хората се страхуват именно от края на своите биологични и хомични процеси.А темата за душата и Бог не се разглеждат тук. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 15, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2007 (edited) Дори да е така хората се страхуват именно от края на своите биологични и химични процеси.А темата за душата и Бог не се разглеждат тук. един химик се интересува от процесите които изучава в лабораторията си той взема решения кои опити да направи и в каква последователност той се интересува от истината и от практически технологично значими резултати разумното същество е активният елемент, атомите и епруветките са средства душата е тази която се интересува душата не завършва своето битие при край на физическото съществуване очевидено е че интересът на душата, на чувстващия субект е - какво ще стане с нея след изоставяне на процесите м? Редактирано Февруари 15, 2007 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 15, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2007 Щом животът не е вечен и смъртта не е безкрайна!И. Радоев Не зная защо ми се струва, че е нещо красиво..... Лошото е, че не мога още да го приема за близките си... Много ни е набито в подсъзнанието-страх и ужас... Глупаво е, има толкова красота и спокойствие... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Февруари 15, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2007 Да,но колко от нас се идентифицират с бесмъртната си душа и колко от нас с материалната си обвивка.Сигурен съм че вторите са повече.Наистина душата е тази която търси но благодарение на тялото си ние опознаваме света и пак от него произтичат и най-големите ни заблуди. И най голямата е че смарта е преломен момент,защото ние умираме всеки ден и не го осъзнаваме,и продължаваме д сме си ние.Така когато умрем просто ще сменим окончателно и последния пласт материя. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 15, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2007 Не зная защо ми се струва, че е нещо красиво..... И на мен често ми се е стурвало така... може би защото Отдаването води до такива усещания, а смъртта би могла да бъде едно още по-голямо Отдаване? Ама сигурно малко хора ще имат куража да я превърнат в такова... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 15, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2007 (edited) За да ми се стори една смърт красива, трябва или да съм безумно влюбена, или безметежно пияна, или и двете. Да ви кажа доста трупове съм виждала, дори и днес видях (двойно убийство), не мисля че има нещо поетично или как да кажа, метафизично у нея. Смъртта си е смърт, а изписаните думи за нея са малко в повече. Нито човешкият дух е толкова силен, за колкото го представят, нито безсмъртието обещава наистина безсмъртие. Едно е, когато се говори за езотеричното понятие "смърт", което е равно на "сънуване" и на инициация и посвещение, и друго, когато говорим за физическата смърт и всички обвързаности, свързани с нея. Редактирано Февруари 15, 2007 от Мона Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 *** "Аз мълчах. - Но то ще бъде като стара изпразнена черупка. В старите празни черупки няма нищо тъжно..." Малкият Принц Екзюпери Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 Да, като че ли е по-добре да се заслушаме в Малкия принц, в Мечо Пух или в Алиса. Или в Малката Русалка... Тяхното познание е много по-ценно от всяка една философия. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 Дали тяхната мъдрост идва от божественото осенение и вдъхновение или от хладната лигика на разума? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 Нито от едното, нито от другото. Идва от Душата. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 Никой не може да вземе без да му се даде,но и никой няма да намери без да потърси. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 Така е, но това е за друга тема. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 (edited) Именно на душата е дадено безсмъртие,но сама трябва да намери пътя от калта на заблудата. Редактирано Февруари 16, 2007 от Вендор Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 Вендор, дори и душата не е безсмъртна. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts