Guest Мона Добавено Декември 17, 2006 Доклад Share Добавено Декември 17, 2006 Нещо по-различно. Един от символите на Смъртта в сънищата ни, а и в митологията е архетипа на Танцуващия човек. Шива е господарят и на танца, и на смъртта. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Декември 17, 2006 Доклад Share Добавено Декември 17, 2006 "Живот вечен" - непрекъснато съзнание. Любовта е такова състояние. А смъртта е навлизане в подсъзнанието. Не че е лоша, но има и по-хубави неща (виж първата дума). L+S+M+R Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Декември 17, 2006 Доклад Share Добавено Декември 17, 2006 Поради съществуването на Шива се осъществява познанието на Вишну, за да се достигне до Брахма, а от там да се разбере пълнотата на Брахман, в която влизат всички останали. Брахма, Вишну и Шива съставляват Светата Троица, която представлява Брахман като проява. Да познаеш Брахмана. За да стане това се минава през Светата Троица - Божествената Троица! Ом Намах Шивая ... Най-основната мантра е Аум, която е позната в индуизма като “пранава мантра”, началото на всички мантри. Философията скрита зад нея е идеята за нама-рупа (име-форма), която допуска, че всички неща, идеи или същества във феноменологическия космос имат някакъв вид име и форма. Най-основното или първоначално име и форма е първичната вибрация на Аум, защото то е първата проявена нама-рупа от Брахман, непроявената реалност/нереалност. По същество, преди съществуванието и отвъд съществувание има само Една реалност, Брахман, и първото проявление на Брахман в съществуванието е Аум. По тази причина Аум се смята за най-съществената и мощна мантра и затова се слага пред или след всички индуски молитви. Докато някои мантри могат да призоват единични Богове или принципи, най-фундаменталните мантри като “Аум”, “Шанти мантра” или “Гаятри мантра” и др. фокусират в Първичната реалност. ... Много разпространен вид мантра се оформя от името на някое божество. Нарича се Намаджапа (нама = име). С този вид мантра се поздравява по такъв начин "Аум намах ----" или "Аум джай ---" или множество други комбинации. Често срещани примери са "Аум намах Шивая" (Аум, прекланям се пред господ Шива), "Аум намах Нараяная" или "Ом намо Бхагавате Васудеваая" (Поздрави на Всемирния бог Вишну), "Аум Шри Ганеша Намах" (Аум на Шри Ганеша) и "Ом Каликаяе намах"... източник: Тук Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 28, 2006 Доклад Share Добавено Декември 28, 2006 Смъртта е просто едно междучасие. Вечно не може да продължава часа и да се учат уроци. Особено, когато на човек му е омръзнало все да е в час, омръзнало - каква дума! Омръзнало... до смърт. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 28, 2006 Доклад Share Добавено Декември 28, 2006 Смъртта е просто едно междучасие. Вечно не може да продължава часа и да се учат уроци. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 28, 2006 Доклад Share Добавено Декември 28, 2006 (edited) * * * Смъртта във облика на ястреб връхлита страшно отвисоко и, колкото да си летял, гъстака от пера разкастря - през теб да мине, според Срока, Промяната като кинжал. Смъртта с внезапен смерч се спуща - круши фалшивото ти "зная", което не е за из път. И изотзад затиснат гущер така откъсва се накрая от изтерзаната си плът. Смъртта е в теб и вън от тебе - в дъжда, предвардил суховея и в твоя първороден дъх... Остава само - като лебед - Живота в нея да възпееш с едно предчувствие за връх. Редактирано Декември 28, 2006 от Добромир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Roemy Добавено Януари 5, 2007 Доклад Share Добавено Януари 5, 2007 Аз вярвам, че най точното обяснение за смъртта дава Учителя: "Има три неща , който не умират: духът, душата и умът. Човек не умира, само плътта умира. Душата на човека тежи 33 грама." "Умрелият умира за един свят, а се ражда в друг." "Духът не се преражда, а се вселява, минава от една форма в друга. Като свърши земните науки, човек напуща Земята и отива на друга планета, там да се учи. Така ще обиколи всички планети на Слънчевата система." "В другия свят вашето положение ще бъде точно такова, каквото е състоянието на вашия ум , на вашето сърце и душа." "Човек след смъртта си отива в място , което съответствува на неговия живот на земята." "Ако влезете в духовния свят, там ще срещнете всички млади души, най много до 33-годишна възраст. Ако една душа е живяла 25000 години на Земята, като влезе в духовния свят, тя ще бъде на 5 години." "Това , което можем да направим тук, на Земята за 50 години, в другия свят се изискват 250 години" "Като умираш, най първо ще почувстваш една тъмнина, понеже около Земята има един тъмен пояс, черен. Това ще продължи от една до три минути.След това ще забележиш едно зазоряване, което постепенно ще се увеличава и изведнъж ще се намериш в друг свят, с нова много мека светлина." "Ако умирате и си кажете, че пак ще се върнете, ще се върнете, а ако си помислите, че няма да се върнете, това ще внесе едно разногласие. Някой са опитали това." източник: "Здраве и дълголетие, чрез силите на живата природа", П.Дънов. Любов и Светлина! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
КирилЗен Добавено Януари 5, 2007 Доклад Share Добавено Януари 5, 2007 Животът и смъртта се допълват взаимно, както заспиването и събуждането, както вдишването и издишването. На 3 пъти съм бил отвъд прага на живота и съм се връщал обратно, явно не съм си свършил зада4ките тук.. усещането в тези мигове из отвъдното най-много ми напомня на тази древна мантра: Шанти-мантра: “Om Purnamada. Purnamidam. Purnath. Purnamudachyate. Purnasya. Purnamadaya. Purnamevaya. Vasishyate Om Shanti. Shanti. Shanti” Вси4ко е навсякъде, макар и разделено на толкоз много 4асти то е съвършено kaкто като Цяло, така и като 4асти и всяка малка 4аст от Него съдържа цялата му Цялост Навсякъде във себе си. Вси4ко е завинаги Със всеки дъх се ражда Със всеки дъх умира и себе си поражда когато се събира Вси4ко е само миг от Ве4ността Mигът E Цяла Ве4ност Meжду две вдишвания и между две издишвания Вси4ко E Eдно Божествено Присъствие така го разбирам на български, а ето как са го разбрали една жена и иедин мъж на английски: ........................ I breathe in … What have I gained ? What has been gained Must be lost … From the Whole The Whole arises I breathe out … What have I lost ? Taking away the Whole From the Whole The Whole remains Aloneness I breathe in … This is the Whole I breathe out … That is the Whole All-Oneness I breathe in … And in that space Before breathing out Time is not Wholeness I breathe out … And in this space Where breath is not I am Holiness Of This Present Moment .......................... The Breath of Silence Breathing in Birth Creation Universe Beauty Purity Unfolding Embracing Filling in Wholeness Breathing out Relaxing Quietening Surrendering Letting go Dissolving Disappearing Loneliness Death Silence Between both Awareness Attention Presence Lucidity Clarity Resting Non-acting Formless Absolute Breathing is the teacher Breathing is the teaching Observing is the knower Observing is the knowing Oh Divine Breath Please guide us To where we can not To where we have not To where we are not Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chris Добавено Януари 5, 2007 Доклад Share Добавено Януари 5, 2007 Здравейте! Аз съм нова в този форум, бих искала да се включа в темата. Сега съм на 17, когато бях на 13 почина майка ми. Беше абсолютен шок, защото никой не знаеше от какво, просто един грип и на следния ден - ..... Тогава, вечерта преди да умре тя имах предчувствие - лежах си в леглото и изведнъж, ей така от нищото, се разплаках. От никъде взеха да ми се леят мисли в главата - мисли за мама. Припомних си целя й живот, какво ми е казвала, на какво ме е учила, как ми е помагала, колко пъти съм й плакала на рамото, как крепи целия ни дом... и ми беше страшно тъжно, помислих си какво ще стане ако нещо й се случи. След това осъзнах мисълта си, скочих в леглото и започнах да се уверявам, че нищо няма да й се случи, но не можах да повярвам в това. Уплашена, изтичах до телефона и й се обадих, но не можех да промълвя и дума, само плачех. На следващата сутрин ни съобщиха, че е починала. Всички бяха като гръмнати, аз в момента в който чух, че телефона звъни - преди още някой да е вдигнал - знаех че нещо е станало. Когато чух новината, просто паднах на каналето зад себе си. Бях в пълен шок и стрес, но не и съвсем изненадана. Сякаш нещо в мен беше знаело и ме предупреди миналата нощ, за да не се стресирам съвсем.-... Не зная. От този ден не си спомням почти нищо - помня празна къща, хора влизащи и излизащи от нас, горяща свещ с близки стоящи невярващи и неразбиращи, втренчени в нея, твърде парализирани, твърде шокирани, не разбиращи защо гори... Човек на 44 години не си отива току-така от един грип... Аз, в пълен шок, не можеща нито да мисля, нито да чувствам, камо ли да разбера какво се случва.... Това беше много силен шок за мен - загубих много близък човек. И преди съм губила близки, но това не е същото. Аз така и не видях майка си мъртва. Предпочетох да остана със спомена за живата нея... Не зная дали това е правилно. Моят сблъсък със смъртта се изразяваше в стрес и един човек, който просто изчезна от живота ми... Много по-късно започнах да осъзнавам и усещам какво се случи. От една страна усещам една празнота в живота си, която знам, че никой не може да запълни. От друга някакси разбирам, че това ме е направило по-мъдра. Какви са чувствата ми към смъртта? Тя ме натъжава, кара ме да плача. Страх ме е, и може би ме е яд, че ми отне толкова близки хора. Но в същото време мислейки за нея си припомням майка си, и се изпълвам с едно много странно усещане - хем, тъга, хем нещо друго, някакво усещане, което сякаш ми казва, че смъртта е повече от нас и това, което си мислим... Не ме питайте как толкова усещания се съчетават в едно... Не зная какво става след смъртта. По едно време бях сигурна в прераждането, сега не съм сигурна. В крайна сметка никой не знае, нали? Продължавам да вярвам, че душата живее и след нас, че някъде, под някаква форма, тя е все още там, съществува... Бих искала да попитам - имали ли сте предчувствие за смъртта? И още нещо - какви са чувствата ви към смъртта? Как си я представяте, какво усещане изпитвате към нея? Не знам но за себе си имам усещането сякаш всичко губи смисъл пред нея, че всички думи са излишни. И за финал ще ви напиша едно стихче: Когато човек умира е толкова безпомощен и сам. Светът във две угснали зеници се побира, а го мислим за голям. И губят смисъл всичките неща - мечти, безкрайни лутаници, грешки и остава ни единствено това - за него да поплачем по човешки... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 5, 2007 Доклад Share Добавено Януари 5, 2007 (edited) Здравей, мило момиче! Да загубиш майка си е страшно. Но това, че ти си видяла, че си знаела какво ще се случи е сигнал за теб. Ти си силен човек щом Бог ти е дал такова изпитание. От Смъртта не се страхувай, това е само преминаване на бариера, като раждането. Умира само физическото ни тяло. Твоята майка бди над теб от един свят, който е много реален и видим, стига да му се довериш. Там има светлина и невероятно спокойстние. Виждала съм Смъртта, когато живота на близки хора е висял на косъм. Винаги съм мислила, че е ужасно и е така, защото ние се лишаваме от някого, от когото се нуждаем. Но помисли, майка ти е в прекрасен, красив свят. Радвай се за нея. На мен още ми е трудно да приемам загубите, защото навика и липсата са игра на ума ни, но съм преминавала оттатък и е невероятно. Не се бой от Смъртта. Живота е по-страшен. Ние всички сме тук на училище. Само трябва да разберем това. Плачи си, но се опитай и да и се усмихнеш. Тя ще бъде щастлива от това Редактирано Януари 5, 2007 от xameleona Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 6, 2007 Доклад Share Добавено Януари 6, 2007 И от мен едно голямо здравей, Хрис! Животът не е страшен, а когато разбереш това, ще престанеш да се страхуваш и от смъртта. А майчицата ти си е жива, но под друга форма, която ти не виждаш. Тя те вижда, обаче и наистина ще е щастлива, ако и ти си. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 6, 2007 Доклад Share Добавено Януари 6, 2007 Добре дошла при нас, мило момиче! Благодаря ти за искреността и Любовта, с която ни разказа за преживяното от теб! От друга някакси разбирам, че това ме е направило по-мъдра. ...Но в същото време мислейки за нея (смъртта) си припомням майка си, и се изпълвам с едно много странно усещане - хем, тъга, хем нещо друго, някакво усещане, което сякаш ми казва, че смъртта е повече от нас и това, което си мислим... Продължавам да вярвам, че душата живее и след нас, че някъде, под някаква форма, тя е все още там, съществува... Благодаря ти, че си успяла да запазиш в себе си образа на изгубения в този живот скъп човек красив и добър! Благодаря за това, че ни показа на нас - възрастните, какво означава мъдрост - да запазиш Любовта и вярата в нейната сила и през най-тежките загуби и страдания! Да превърнеш болката в прозрение и пречистване. Благодаря на Бог, че ни е дарил с деца като теб! Моля се да ни даде светлина в умовете ни и топлина в сърцата ни да прозрем Уроците, които ни праща с вас! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Hristina Koleva Добавено Януари 9, 2007 Доклад Share Добавено Януари 9, 2007 Аз винаги съм се чувствала чужда тук! И вярвам, че ще срещна отново починалите си близки "там". Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Любомир89 Добавено Януари 10, 2007 Доклад Share Добавено Януари 10, 2007 Миналата година бях на абитуриентски бал на най-добрия си приятел и на сутринта получавам обаждане по телефона. Беше баща ми, който идваше да ми съобщи, че баба е починала. Още с позвъняването обаче знаех кой се обажда, защо и как точно ще го направи, поради което реакцията ми беше твърде спокойна и нормална: "А.. добре" . Излезнах на балкона и колкото и да е странно този ден го усещах лек и приятен, дишането ми доставяше удоволствие. Когато я видях да лежи в ковчега студена, празна - всичко, което си мислех, че съм знаел и преживял и т.н. изглеждаше доста смешно и жалко.. някак неважно. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Kari Добавено Януари 16, 2007 Доклад Share Добавено Януари 16, 2007 Здравейте! Случайно в Интернет попаднах на този форум и ми направи гомямо впечатление . Това беше и причината да се регистрирам тук . Впечатляващото е начина ,по който повечето хора се опитват да разберат другите , а не да намерят повод да им се присмеят.А това определено са теми и чуства ,които човек има нужда да обсъди,понякога дори е по-добре с непознат...безпристрастен човек. Освен това ме впечатли и темата. Прочетох всички мнения и отговори и на много места "открих себе си". Както едно момиче сподели ,че майка й е починала ,когато тя е била малка,и на мен ми се случи същото.Но не знам дали е правилно да го определя като нещастно събитие,защото вярвам ,че всяко лошо нещо ,което ни се случи,освен че ни прави по-силни,ни прави и по-добри.Нещастието ,според мен, е белег на живота ни ТУК.Това е "инструмент",чрез който една по-висша сила(независимо дали ще бъде наречена Бог,Разум и т.н.),ни учи. Все пак по някаква причина не това беше събитието ,което ме накара да се замисля над духовните неща в живота,защото всичко е форма на живот.Това ми се случи съвсем наскоро ,когато загубих един важен за мен човек.Съзнанието ми сякаш отказа да приеме ,че този толкова ценен за мен човек,остава само спомен за близките и приятелите си.Стори ми се неестествено.Така и започнах да се интересувам от въпроса.Прочетох няколко книги и статии...и не знам как..просто вече болката от загубата му не е болка,а очакване и надежда,че ще се видим един ден на някое ,надявам се ,по-добро място.Усещам,без да имам нужните на някои хора доказателстава"око да види ,ръка да пипне",че всичко е един кръговрат и "края" е просто една мисловна граница,която нашето контролирано,ако мога да го нарека така,съзнание си е изградило,за да се справи с нещата,които все още не разбира.И дори и всичко това да е просто една красива фантазия , тя си заслужава,защото ни прави по-добри . Пожелавам Ви възможността и волята да бъдете по-добри за себе си и за хората,на които държите . Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 16, 2007 Доклад Share Добавено Януари 16, 2007 Благодаря ти Кари и за пожеланията и за милите думи за нашия форум. Искрено се радвам, че при нас попадна още един прекрасен човек като теб. Добре дошъл /ла! С интерес очаквам твоето мнение не само по тази тема. И аз като теб съм изпратила скъпи за мен хора и усещам същото като теб - нещо повече - понякога имам усещането, че са наблизо и ми помагат или се радват заедно с мен и ме успокояват, когато се разтревожа. Особено е усещането с майката на съпруга ми, която си е заминала от този свят доста преди да се срещнем с него, така че никога не съм общувала с нея приживе. И въпреки всичко понякога усещам колко се радва, че синът и е спокоен и щастлив и като че ли иска да го погали и прегърне - с моите ръце... И дори и всичко това да е просто една красива фантазия , тя си заслужава,защото ни прави по-добри . Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Януари 16, 2007 Доклад Share Добавено Януари 16, 2007 Аз винаги съм се чувствала чужда тук! И вярвам, че ще срещна отново починалите си близки "там". Аз също. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 17, 2007 Доклад Share Добавено Януари 17, 2007 Не сте сами. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 17, 2007 Доклад Share Добавено Януари 17, 2007 Пламъците на земята струват толкова, колкото и небесните ухания. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 23, 2007 Доклад Share Добавено Януари 23, 2007 (edited) Пламъците на земята струват толкова, колкото и небесните ухания. Когато ученикът иска да добие знанието, което Любовта носи, той трябва да хвърли старите дрехи, т.е. всички ненужни страдания, да се откаже от егоизма. Любовта е първото условие, при което човек се самоопределя. ... Вълната на Любовта, която иде, ще превърне нещастията на миналото в благодатна почва, върху която ще растат цветята и ще зреят благата на Любовта. С тях ще се храни цялото човечество. ... Тези, у които съзнанието е пробудено, ще възприемат Божественото Начало и ще се изменят. Останалите, чието съзнание не е пробудено, ще спят. Учителят Редактирано Януари 23, 2007 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 23, 2007 Доклад Share Добавено Януари 23, 2007 Пламъците на земята струват толкова, колкото и небесните ухания. Защото чрез пламъците стигаме до небесните ухания Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 23, 2007 Доклад Share Добавено Януари 23, 2007 (edited) ТЕОДОР ТРАЯНОВ ВЕЧЕН ПИЛИГРИМ Когато бурните години в кръвта ти бавно отшумят, и от забравени светини започнат сълзи да текат, душата, страшно обедняла, ще коленичи в някой час, сред непозната катедрала, пред величав иконостас. И там, под вечното смирение на безглаголните светци, пророци с висще повеление и меченосни мъдреци, ще спомниш някое деяние от живата си летопис, и на дълбоко разкаяние ще прозвучи езикът чист. Далеч от мисъл своенравна и чужд на всяка суета, разбрал, и може би отдавна, на много сълзи светостта, за първи път, от толкоз време, ще паднеш в трепет несъзнат, и твоя дух ще се възземе в света на нова благодат. И мълком от звезда кръстата, огряла вечните земи, ще слезе странна красотата и твойта кръв ще прошуми, през сънищата велелепни, замрели в своята игра, за братски мъки ще зашепне душата прелестно добра. Ще слушаш, че животът носи, не само светли часове, а и насъщните въпроси, що тровят всички векове; и някога, над път орисан, когато ангел прелети, ще грейне, в небеса изписан, ликът на всичките мечти. Тогава в тая страшна тайна ще разгадаеш озарен, на живите скръбта безкрайна, на мъртвите - плача свещен, и чудото, когато стане, и чуеш глас неуловим - към Бога с тяхното страдание, ще тръгнеш, вечен пилигрим. Редактирано Януари 23, 2007 от Добромир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 23, 2007 Доклад Share Добавено Януари 23, 2007 Чудесно! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 4, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2007 Никой не може да умре вместо мен. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 4, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2007 Нито може да бъде нихилист вместо теб. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts