Слънчева Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 Да, непознатото плаши. Страхът идва от незнание, но е трудно да преработиш/пребориш стария си ум. Би трябвало с песни и щастие да изпращаме близките си, на ние изпадаме в ужас и мъка по тленното тяло. Защото не знаем... Дори и за мен знаещата, "видялата" е трудно да се освободя от старите, натрупани страхове през годините... Но не се отказвам Вчера навърших 36, а се чувствам силна и млада. Зная, че все още има нужда от мен в този свят ( въпреки миговете на слабост и отчаяние). Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 Вчера навърших 36, а се чувствам силна и млада. Зная, че все още има нужда от мен в този свят ( въпреки миговете на слабост и отчаяние). Честито, много здраве и щастие ти желая! Да не си на 63, че да имаш подобни мисли? Такива мисли не се позволяват, нито на 36, нито на 63. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 О, Макс, няма черни мисли и благодаря , просто има ровичкане в дълбокото себе. Не ми се иска да съм нужна просто само като майка и жена. Имам много енергия, която ще се впрегне за нещо повече..... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vehadi Добавено Ноември 20, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2006 Страхът,доколкото го има,при мен идва от болката ,която ще изпитам малко преди това.И от ангажираността на най-близките.Останалото е грижа на Бога.Той е справедлив.Ако е вярно това , в което вярвам ,ще бъда отново на Земята след известно време.Но по-важното е сега да успея да свърша повече работа , да стана по-добър...А колко са световете отвъд, има ли други същества ,колко са духовните нива....Това за мен сега е само теория. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 20, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2006 Не е страшна болката, когато осъзнаваме нейния смисъл. Родилните болки са сладки - даваме живот на нов човек - знаем, че си струва да ги преживеем, забравяме ги, когато чуем първия плач и долепим туптящото сърце на рожбата си до своето - отново. Анагажираността на роднините? - нали не биваше да облекчаваме щангата на щангиста? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
SNEJA Добавено Ноември 20, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2006 Бог е справедлив.А дали е така?Защо тогава позволява майки да убиват своите деца,даца да убиват деца,мъже да се гаврят с момченца и момиченца,наркомани,пияници,разврат.Бог е светлина,истина и любов,а на земята е мрак,лъжа и злоба.Ако това не е ад то тогава какво е?Защо трябва да те е страх да умреш,то трябва да те е страх да живееш. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 21, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2006 Бог ни дава Любов и ни оставя свободни, но и отговорни за това, което сме, което вършим и мислим. Бог не е справедлив бащица, нито Учител, нито съдия - това са твърде стари представи за Бог. Светът е такъв, какъвто нашите очи го виждат и какъвто нашето съзнание го създава. Майката, която убива детето си вероятно носи агресивност или генетичен материал, който не бива да се възпроизвежда, защото влиза в разрушително силна дисхармония с Цялото. Деца убиват деца, защото превръщаме в "геройство" агресията - те остават с впечатлението, че това е проява на сила, смелост, свобода и начин да извоюваш вниманието на хората. Всеки добър педагог знае, че за да наложим спокойствие и обич и уважение между децата, е необходимо да се поощрява с внимание и добра дума и благодарност точно това поведение и да се изтъкват добрите качества на децата, които са склонни към агресивност. Мрак, лъжа и злоба има само в затъмнените, изплашени умове на някои хора - но в същите тези умове има и светлинки - защо да не раздухаме тях? Защо не събираме и показваме светлината, искреността, добродушието, обичта - те са истинските лекарства за раните, които раждат агресията. Страхът от живота, не от смъртта, според моите скромни наблюдения е в корена на агресивността на човека. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Ноември 21, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2006 (edited) Хубаво наблюдение , Донка ! Да, така е Господ иска да бъдем свободни и отговорни , да сме пораснали вече негови деца . Да сме осъзнати . Страхът от живота наистина е много по - голям при хората , отколкото този от смъртта . Децата са едни малки бързоразвиващи се увивни цветя , които придобиват бързо формата на заобикалящата ги среда . Ние само можем да бъдем една плодотворна среда около тях . Толкова бързо разчитат кое е "печелившето , най - смело , най - достойно поведение" , че трябва и много да внимаваме какво поощряваме и същевременно да раздаваме любовта си ,трудна задача. Много пъти съм изпадала в ситуацията да държа дистанция , защото не искам да поощрявам лошите качества . Прояви ли някой лошо качество , аз се дистанцирам . По моята липса около тях , те разчитат кога са преминали в лошите качества . И пак си ме възвръщат когато са добрички . Когато са станали отново англечета , а не демончета . Повечето ми ученици , знаят , че аз имам, непоносимост към размяна на обидни думи и лош , агресивен тон . И каквото и да са правили преди това , включително и да са се били в междучасието , всички си прощават и се концентрират върху това с което се занимаваме . Незнам дали не оставям проблемите за някой друг да ги решава , но успявам да ги накарам да се сдобряват и да си сътрудничат . Обикновено им поставям някаква съвместна задача . което при по- малките върши работа . Но агресивността на учениците в гимназиите , просто ме плаши . Понякога е непоносимо , да виждам какво отношение имат един към друг , направо злостни забележки , които ще им, оставят следи за цял живот . Не го разбират това , че само губят довериято си , губят възможността за още едно приятелство , губят целия си прекрасен ден . Не мога и да посочвам виновни затова , дали са виновни родителите , дали държавата , дали самите те . Според мен не е важно да се търсят виновните за дадена ситуация , а по - скоро да се търси начин за излизане от нея , в това да се вложат индивидуалните и общите усилия , време за търсене на виновни няма . Редактирано Ноември 21, 2006 от Инатари Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 22, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2006 Деца убиват деца, защото превръщаме в "геройство" агресията - те остават с впечатлението, че това е проява на сила, смелост, свобода и начин да извоюваш вниманието на хората. Всеки добър педагог знае, че за да наложим спокойствие и обич и уважение между децата, е необходимо да се поощрява с внимание и добра дума и благодарност точно това поведение и да се изтъкват добрите качества на децата, които са склонни към агресивност. Мрак, лъжа и злоба има само в затъмнените, изплашени умове на някои хора - но в същите тези умове има и светлинки - защо да не раздухаме тях? Защо не събираме и показваме светлината, искреността, добродушието, обичта - те са истинските лекарства за раните, които раждат агресията. Но колко ли са го осъзнали и колко го прилагат? Имах едно детенце със заекване лека степен. Вследствие стрес. Госпожата в детската градина го наказала, като му омотала ръцете една за друга с лепенка и така е ходило цял ден. Предупредила го е да не казва, защото ще му залепи устата. Детето започнало да става по-агресивно, започнало да заеква. Майката и бащата разбрали от другите деца. Е, това дали не е поощрение? Това си е чиста проба дивотия. Тази жена е отстранена, но травмата на детето остава. Аз също не харесвам думата безлюбие, но точно това набира сила. Две момиченца от близкото осн. у-ще (мои приятелки) са решили да направят акция с раздаване на брошурки "Не, на насилието" и "Повече усмивки" Помогнах им да го оформят цветно и ще го отпечатам с лични средства. Дано има повече такива идеи. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
SNEJA Добавено Ноември 22, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2006 Малко май се поизместихме от темата,но нали децата, те са нашето копие и нашето бедеще.Ако не възпиташ в тях християнските добродетели кой ще го направи.В това забързано ежедневие родителите май забравят основната си функция и я оставят на улицата или училището.Ценностната система,а тя май липсва и не можеме да обвиняваме само обществото,а всеки трябва да се замисли какво той дава и как го дава.След като успееш да възпиташ едни добри хора на свой ред те ще възпитат други и така до края на света.Да си учител това е призвание ,а не само професия.Любов и търпение. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Ноември 22, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2006 Бог е справедлив.А дали е така?Защо тогава позволява майки да убиват своите деца,даца да убиват деца,мъже да се гаврят с момченца и момиченца,наркомани,пияници,разврат.Бог е светлина,истина и любов,а на земята е мрак,лъжа и злоба.Ако това не е ад то тогава какво е?Защо трябва да те е страх да умреш,то трябва да те е страх да живееш. Бог има отношение и съприкосновение единствено с Божественото в човека. Тези извращения са продукт на егото и личността, които са човешки самоизградени натрупвания. Божественото в човека се квалифицира при различните религии и учения различно. В будизма е "индивидуалност" в ортодоксалното християнство "душа", при розенкройцерите "праатом, божествена искра", в индуизма "атман" и т.н. Ако някой желае да стане част от Бога трябва да пробуди Божественото в себе си. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 22, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2006 Бог има отношение и съприкосновение единствено с Божественото в човека. Тези извращения са продукт на егото и личността, които са човешки самоизградени натрупвания. Божественото в човека се квалифицира при различните религии и учения различно. В будизма е "индивидуалност" в ортодоксалното християнство "душа", при розенкройцерите "праатом, божествена искра", в индуизма "атман" и т.н. Ако някой желае да стане част от Бога трябва да пробуди Божественото в себе си. Когато човек е позволил на любовта в сърцето му да умре е много страшно. Физическата смърт не ме плаши. Плаши ме да не забравя и убия любовта. Дано Бог ни помага да я събуждаме. Аум Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Ноември 22, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2006 А мен в личен план ме плаши, че не съм пробудил божествената искра в себе си. Преди няколко дена един човек ми каза "В Царството Небесно човекът живее заради другите". С тази личност и его там ще сме непригодни. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 Преди няколко дена един човек ми каза "В Царството Небесно човекът живее заради другите". Дали наистина е така? Много прилича на лозунг от времето на социализма по повод на бъдещият комунизъм, дето никога не дойде. Думите на Христос са: "Обичай ближния си като себе си". Не е казано да го обичаш повече от себе си, нито обществото от ближни (т.е. другите) повече от себе си. В това равенство на обичта има дълбок смисъл, според мен. Бог се отразява и в малкото и в голямото, следователно не са ли те еднакво важни? Да се чувстваш напълно равен с другите във всичко бе един важен изпит за мен. Преди това първо по критериите на материалния напредък смятах че е по-добре да мислиш първо за себе си, после по критериите на духовният напредък смятах че трябва да мислиш първо за околните, например в будизма бодхисатвите се молят да постигнат нирвана последни за да могат да помогнат на всички страдащи същества да го направят. Не съм вече сигурен че това е правилно. И в самолетите стюардесите обясняват че трябва да поставиш кислородната маска първо на себе си преди да се опитваш да помогнеш на околните да си поставят тяхната. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 (edited) А мен в личен план ме плаши, че не съм пробудил божествената искра в себе си. Преди няколко дена един човек ми каза "В Царството Небесно човекът живее заради другите". С тази личност и его там ще сме непригодни. Ами ти как разбра дали си го пробудил или не? Първо Любовта трябва да е към себе си и като се открие какво точно е това, което любиш в себе си - най ценното и неопетнено от егото на индивидуализма, тогава то трябва да бъде потърсено и у другите, а щом го намериш и там, ще разбереш, че никак не е трудно да го обикнеш. Само и единствено по този начин можеш да обикнеш и Бога. После е лесно да влезе Човек в Царството, защото Той му принадлежи! И Царството принадлежи на Човека по право. Там се живее и за себе си и за другите. Там се живее заради самия живот! Това донася радостта и щастието - живота. А кой е животът? Пробуждането става тогава, когато обикнеш това, което носиш. Никой не носи нещо различно от ЖИВОТ. ---------------------------------------------------------------------------------------------- Думите на Христос са: "Обичай ближния си като себе си". Не е казано да го обичаш повече от себе си... Въпросът е да разберем за кой ближен наистина става дума тук! Кой може да ти бъде ближен? Кой е най-близо да "теб"? Ближен ~ близо. И в самолетите стюардесите обясняват че трябва да поставиш кислородната маска първо на себе си преди да се опитваш да помогнеш на околните да си поставят тяхната. Това вече е вярно. Как би могъл да помогнеш на някого, преди да си помогнал на себе си? Как ще изведеш някого до Светлината, ако сам не знаеш пътя до там? Най-добрия начин да помогнеш на някого е първо да помогнеш на себе си. Матей 7:4 Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око? Редактирано Ноември 23, 2006 от Синева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 Дали наистина е така? Много прилича на лозунг от времето на социализма по повод на бъдещият комунизъм, дето никога не дойде. За егото истината винаги е лозунг. Ами ти как разбра дали си го пробудил или не? Тук си прав! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 Как би могъл да помогнеш на някого, преди да си помогнал на себе си? Как ще изведеш някого до Светлината, ако сам не знаеш пътя до там? Най-добрия начин да помогнеш на някого е първо да помогнеш на себе си. Точно така. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 Хубаво наблюдение , Донка ! Според мен не е важно да се търсят виновните за дадена ситуация , а по - скоро да се търси начин за излизане от нея , в това да се вложат индивидуалните и общите усилия , време за търсене на виновни няма . А след като има много индивидуални усилия вече в тази посока, защо при нас, българите се получава толкова малко от "общите усилия"? Това май си е за отделна тема... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 Въпросът е да разберем за кой ближен наистина става дума тук! Кой може да ти бъде ближен? Кой е най-близо да "теб"? Ближен ~ близо. Този въпрос бе зададен на Христа и той отговори с притчата за самарянина. Как би могъл да помогнеш на някого, преди да си помогнал на себе си? Как ще изведеш някого до Светлината, ако сам не знаеш пътя до там? Най-добрия начин да помогнеш на някого е първо да помогнеш на себе си. Това обобщение отива много далеч. Бодхисатвите ли не знаят пътя до просветлението? Интересно кой го знае тогава? Става дума за това че те искат да го направят последни, а това съвсем не е едно и също. Проблемът е че ако това тяхно решение се представи като единствено правилно се губи връзката с нашето реално състояние, което е горе-долу същото като тези на които искаме да помогаме. При него е по-логично да помогнем първо на себе си за да можем после да помогнем на другите. За егото истината винаги е лозунг. А кой дефинира що е истина? Явно някой с най-малкото его. Всеки друг с различно мнение относно истината да си оправи първо егото. Ако в Царството всички се очакват да имат еднакво мнение с което да покажат "духовно правилно" его, то в това царство вече бяхме. Служехме на тези дето уж трябваше да служат на нас, а и още служим - например "министър" означава слуга. Ако Господ спаси народа от тези, дето уж му слугуват ще се приближим до Царството. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 В Царството няма мнения. Има чисти възприятия. Мнението е предмет на Егото, както пък му е и предмет класификацията на отсрещния изказ - дали е мнение, или възприятие. Някои хора го наричат констатация, но често използват тази дума за да извинят пред себе си себе си... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 Не е ли по- добре първо да видим, какво има там, а после да говорим? (ако ни се говори, де! ) Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 (edited) Този въпрос бе зададен на Христа и той отговори с притчата за самарянина. Моля те, припомни ми я! Много е интересно! Евангелие от Лука глава 10 25. И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот? 26. А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш? 27. А той в отговор каза:"Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си". Евангелие от Лука глава 10 30. В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв. 31. А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна. 32. Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна. 33. Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото дето беше той, и като го видя, смили се, 34. приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него. 35. И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя. 36. Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците? 37. Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.Много е опасно да се тълкува нещо по угода. Цялата Библия е изтъкана от символика. В притчата за самарянина е важно да се разбере: Кой е самарянинът? Кой е гостилничарят? Кой е левитинът? Кой е свещеникът? Кои са разбойниците? Какво олицетворяват Ерусалим и Ерихон? За да не се получат противоречия с долното е нужно по дълбоко разбиране. Писанието засяга в целостта си вътрешният свят на пътуващия по пътя! ОТ МАТЕЯ СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ ГЛАВА 5. 19. И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно. 20. Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно. 21. Слушали сте, че бе казано на древните: "не убивай; а който убие, виновен е пред съда". 22. Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: "рака'" *, виновен ще бъде пред синедриона *; а който пък каже: "безумнико", виновен ще бъде за геената огнена. 23. И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, 24. остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си. 25. Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница; 26. истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант *. ... 33. Слушали сте още, че бе казано на древните: "клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си". 34. Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий; 35. ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Иерусалим, защото е град на великия Цар; 36. ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен. 37. Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия. 38. Слушали сте, че бе казано: "око за око, и зъб за зъб". 39. Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. 40. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха. 41. И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две. 42. Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем. 43. Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си". 44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, 45. за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. 46. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? 47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците? 48. И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец. Редактирано Ноември 23, 2006 от Синева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 Всъщност, поуката от притчата на Христос за самарянина е тази, че йесодичното ни его може да прояви Любовта и навън, да познае Новия човек, да позне Кой Е, да лекува раните му с масло (любов) и вино (мъдрост), па и да плати с два динара- сърцето и ума на гостилничаря- съзнанието... По този път от Йерусалим до Йерихон мнозина разбойници бродят....и магове, и лечители, и алхимици...но, цащо ли в притчата се нарича "полумъртъв", а не "полужив"- Защо Иисус подходи като "песимист" в тази притча?...Полумъртъв значи човек с разклатена памет- наполовина помни, наполовина не помни..А какво е туй "качи го на собственото си добиче"...Това значи, прие Го, въпреки че е Аз, лекува го с човешка любов, качи го на волята си, и го закара до съзнанието... Всъщност, това е същината на учението, и отразява един път- пътят на който младенец и старец се срещат и Едно могат да станат- по този път едни слизат, други се качват... А за смъртта- за нея може да се каже, че е същото състояние, в което ви "запецва" софтуера, и рс-то се рестартира...т.е. състояние, в което "оперативната памет" се губи, но онова, което е на харддиска е запазено, при рестартирането се проверяват всичките файлове и когато отново софтуера "сработи"- той помни разни неща, но може сега да има и вируси, и други неща, програмите уж може би са същите, уж може би не са.... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 Всъщност, поуката от притчата на Христос за самарянина е тази, че йесодичното ни его може да прояви Любовта и навън, да познае Новия човек, да позне Кой Е, да лекува раните му с масло (любов) и вино (мъдрост), па и да плати с два динара- сърцето и ума на гостилничаря- съзнанието... По този път от Йерусалим до Йерихон мнозина разбойници бродят....и магове, и лечители, и алхимици...но, цащо ли в притчата се нарича "полумъртъв", а не "полужив"- Защо Иисус подходи като "песимист" в тази притча?...Полумъртъв значи човек с разклатена памет- наполовина помни, наполовина не помни..А какво е туй "качи го на собственото си добиче"...Това значи, прие Го, въпреки че е Аз, лекува го с човешка любов, качи го на волята си, и го закара до съзнанието... Всъщност, това е същината на учението, и отразява един път- пътят на който младенец и старец се срещат и Едно могат да станат- по този път едни слизат, други се качват... А за смъртта- за нея може да се каже, че е същото състояние, в което ви "запецва" софтуера, и рс-то се рестартира...т.е. състояние, в което "оперативната памет" се губи, но онова, което е на харддиска е запазено, при рестартирането се проверяват всичките файлове и когато отново софтуера "сработи"- той помни разни неща, но може сега да има и вируси, и други неща, програмите уж може би са същите, уж може би не са.... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 Не е ли по- добре първо да видим, какво има там, а после да говорим? (ако ни се говори, де! ) "скритото ще стане явно", а скобите ще се инвертират. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts