Хипохондрия - от всяка нищожна болка се страхувам..помощ

[susita33]

На 34 години съм,

състоянието в което съм изпаднала от около половин година е някакъв страх от постоянни мисли за болести най ве4е ракови, от това кото про4етох до момента из разни сайтове и форуми май се самоопределям като състояние-може би хипохондрия,

заеми,банки,безпари4ие, едната ми баба по4ина - месец след нея и другия ми дядо.....но май вси4ко тръгна от болките ми в гърба защото ме болеше и около едната гърда(ходих на 3 доктора да ме гледат на ехограф,казаха ми 4е съм млада за мамограф и на ехографа се вижда ако има нещо лошо)и запо4нах да се наблюдавам 4есто за топ4ета по гърдите защото имам двустарнен

радиколит и болката която върти е то4но и към гърдите и си внушавам 4е имам нещо от сорта ве4е -рак , после ме заболи глава - тумор на мозъка, корема ме стрелка - пак тумор , гърба и на него - да не би да ми излезе и там страшното, гърло ,бели дробове, щтитовидната жлеза .... няма край моето ,изследвания, доктори, масажи,ехографии, електромиографии, мен ме все нещо боли,отслабнах с 6 килограма ,защтото като ме хване страха и нищо не ми се яде ...от улицата (нали съм в малък град )някой се намери да ми каже този е болен от еди какво си , онзи е умрял,, и аз веднага запо4на да си мисля 4е и мен ме боли там и....край,

досега съм обиколила сумати лекари,изследвания какви ли не , и вси4ки ми казват няма ти нищо успокой се, е да ама как,бях на хомеопатия, на ремотив ,на симпатил,на др.подобни,нищо- сега пия неолексан , май от него ми е добро действието ,но като 4ели страховете се появяват пак на моменти , с едно дете съм , а искам и второ от 2 години ,но не става ,ве4е не го и мисля,

Моля ви дайте ми някъкъв съвет,как да се справя и да изляза от тази ситуация,не мога сам,а в нашия малък град няма кадърни специалисти в тази област ,и не бих се доверила на никой от тях- няма да ми помогнат

помогнете ми ,от4аяна съм,от всяка нищожна болка се страхувам ,а бях толкова весел и общителен 4овек, ... а сега ???

[Латина]

Ей, познато състояние. Характерно за мнозина, които изучават медицина в една или друга форма. Сега съм обърнала политиката, не се грижа почти никак за здравето си, само ако се наложи. Опитвам се да се сетя как се измъкнах от хипохондричните страхове, но... беше толкова отдавна.

Трябва да обърнеш вътрешната си нагласа, защото нямаш кой знае какви страшни болести, обичайни неща. И повечето може да са на психологична основа. Най-безобидното и същевременно ефикасно лечение е хомеопатията. В този форум има специалисти, които могат да ти помогнат. Има и психолози, които да ти дадат ценни насоки за справяне с проблема. Има билки и хранителни режими, които са подходящи.

Най-важно според мене е просто да започнеш да се забавляваш повече, да се смееш, да се разхождаш, да спортуваш, да се повеселиш с приятели, да пееш, да танцуваш, да рисуваш, да правиш различни приятни за тебе неща.

[Alexander]

Да, правилно сте отбелязала, че това състояние се нарича хипохондрично - страх от болести, което само по себе си не е толкова обезпокоително, предвид скорошната Ви загуба на близки хора, пък и милиони хора по света го имат. Мен обаче ме озадачава от какво е продиктуван конкретния Ви страх от рак.

Да предположа ли че късно си лягате, след 12ч или се будите и после трудно заспивате и че сте зиморничава?...

[susita33]

Благодаря ви за отговорите , ами страха от рак тръгна от болката в гърдата която всъщост излезе че иде от плешката понеже работата ми е седнала и с наведена глава надолу позата и движенията които правя с ръцете са едни и същи , и от там ве4е се изнервих от постоянната болка в гърба по точно в плешките и към гърдите,ама като не зная симптомите на разните болести запо4нах с внушението че може тези трима доктори дето са ме гледали да не са ме видяли хубаво...и едни такива мисли ми се въртяха все и така до днес та се накачиха повече болки ....помагайте , как да се спася , това не съм аз ,като ме хванат мислите и направо се побърквам не ми се разговаря с никой и ми личи веднага ,макар и да се преструвам че ми е весело, а като запо4не някой понякога да ми разправя за този и онзи кой е болен и кой е умрял и аз тогава още пове4е ме обзема старх 4е и на мен може да ми се слу4и същото ... ужас не мога пове4е така ,моля ви давайте съвети

[Орлин Баев]

Здравей, Сушита!

.......................................

- Молитва -

Господи, разтварям се за вярата в теб, за да осъзная илюзията на страховете си! Господи, разрешавам на твоята Любов да се слее с вярата ми в теб и така огънят на вечния ти живот да се роди в сърцето ми. Смири ме, Боже, за да осъзная гордостта на егото си, което тщестлавно се откъсва от теб чрез малките си страхове! Страхове, чрез които си мисля, че аз контролирам живота и смъртта си. Вярвам ти, Боже! Вярвам в живота ти и знам, че смърт няма, а само живот вечен! Живот вечен, който чувствам във всеки един миг и навсякъде. Господи, ти си ме пратил тук за малко, на училище - най-сигурното в това училище е краят му, смъртта. Смърт, която е само един обикновен вход към по-големия и истински живот. Помогни ми да осъзная преживелищно Боже, че съм вечна същност, която за малко ползва това тяло-ножница за духа ми. Научи ме да се идентифицирам с духа си, със Себе си, Боже! Поверявам живота си и на моите близки живот и съдба в твоите ръце, Господи! Ако си рекъл да умра сега, да бъде волята ти! Ако си рекъл да ме бъде още години, да бъде волята ти! Готова съм за смъртта във всеки един миг и затова живея живота си на сто процента! Отпускам се смиреномъдро в потока на Любовта ти, извиращ от сърцето ми и смело и с радост живея всеки миг от това училище-живот. Помогни ми да осъзная, Боже, че страховете ми са само един филм в главата им, да се науча да ги наблюдвам отстранено и безпристрастно. Вместо да им вярвам, да се шегувам с тях, да влизам и излизам от тях като на игра, да променям сюжета на този си филм с лекота и към абсурд и към весело, съзнавайки, че е просто филм, все повече губейки вяра в неговата реалност. Възроди живата ми вяра в теб, Господи! Вяра безусловна! Вяра, която трепти радостно във всяка фибра от съществото ми. Вяра, която чувствам, че обгръща и закриля съдбата и живота ми. Но, да бъде твоята воля, Господи, а не моята! Вярвам ти изцяло, коленича смирено пред силата ти, която живее в мен и разрешавам на тази жива сила благо да направлява мислите, чувствата и стъпките ми! Амин

.............

Забележка: в горната спонтанно написана и току що родена молитва вплитам пси механизмите при здравна тревожност, като насочвам посоката на излизането от лабиринтите на ума нагоре - към новата дименсия на трансперсоналността. По-подробно, тук.

Редактирано Април 5, 2011 от Орлин Баев

[susita33]

Здравей, Сушита!

.......................................

- Молитва -

Господи, разтварям се за вярата в теб, за да осъзная илюзията на страховете си! Господи, разрешавам на твоята Любов да се слее с вярата ми в теб и така огънят на вечния ти живот да се роди в сърцето ми. Смири ме, Боже, за да осъзная гордостта на егото си, което тщестлавно се откъсва от теб чрез малките си страхове! Страхове, чрез които си мисля, че аз контролирам живота и смъртта си. Вярвам ти, Боже! Вярвам в живота ти и знам, че смърт няма, а само живот вечен! Живот вечен, който чувствам във всеки един миг и навсякъде. Господи, ти си ме пратил тук за малко, на училище - най-сигурното в това училище е краят му, смъртта. Смърт, която е само един обикновен вход към по-големия и истински живот. Помогни ми да осъзная преживелищно Боже, че съм вечна същност, която за малко ползва това тяло-ножница за духа ми. Научи ме да се идентифицирам с духа си, със Себе си, Боже! Поверявам живота си и на моите близки живот и съдба в твоите ръце, Господи! Ако си рекъл да умра сега, да бъде волята ти! Ако си рекъл да ме бъде още години, да бъде волята ти! Готова съм за смъртта във всеки един миг и затова живея живота си на сто процента! Отпускам се смиреномъдро в потока на Любовта ти, извиращ от сърцето ми и смело и с радост живея всеки миг от това училище-живот. Помогни ми да осъзная, Боже, че страховете ми са само един филм в главата им, да се науча да ги наблюдвам отстранено и безпристрастно. Вместо да им вярвам, да се шегувам с тях, да влизам и излизам от тях като на игра, да променям сюжета на този си филм с лекота и към абсурд и към весело, съзнавайки, че е просто филм, все повече губейки вяра в неговата реалност. Възроди живата ми вяра в теб, Господи! Вяра безусловна! Вяра, която трепти радостно във всяка фибра от съществото ми. Вяра, която чувствам, че обгръща и закриля съдбата и живота ми. Но, да бъде твоята воля, Господи, а не моята! Вярвам ти изцяло, коленича смирено пред силата ти, която живее в мен и разрешавам на тази жива сила благо да направлява мислите, чувствата и стъпките ми! Амин

.............

Забележка: в горната спонтанно написана и току що родена молитва вплитам пси механизмите при здравна тревожност, като насочвам посоката на излизането от лабиринтите на ума нагоре - към новата дименсия на трансперсоналността. По-подробно, тук.

благодаря Орлин , с тази молитва къде трябва да се помоля в черква ли или може и в къщи

[Орлин Баев]

Тялото ти е черквата, умът ти е светлината и, а сърцето ти е източникът на светлината, който сега възстановяваш! Къде да ползваш молитвата ли? В сърцето си!

А кога? Постоянно, като едно молитвено състояние на съзнанието, което стапя страха ти - докато думите станат излишни, а в теб заживее онази тиха свързаност с целокупния живот, която дарява хармония и мир! Разбира се, като казвам постоянно, това не означава постоянно повтаряне на молитвата, а постигане на състоянието на съзнание, което тя цели и живеенето му като постоянно вътрешна настройка в ежедневието!

Редактирано Април 6, 2011 от Орлин Баев

[д-р Тодор Първанов]

Когато човек има опасения,че може да се разболее от рак или подобна тежка болест страхът може да се дължи на няколко възможности

1. Болестта води неминуемо до смърт- всъщност това не е точно хипохондрия, а танатофобия -страх от смъртта.

2.Болестта води до страдания свързани с болка и мъчения които изглеждат много тежки и непоносим.

3.Комбинация от двете, но все пак с водещата роля на една от двете.

Бих искал да помислиш и кажеш -кой вариант е при теб. .

Редактирано Април 6, 2011 от д-р Тодор Първанов

[Eлф]

Здравей, Сушита!

.......................................

- Молитва -

Господи, разтварям се за вярата в теб, за да осъзная илюзията на страховете си! Господи, разрешавам на твоята Любов да се слее с вярата ми в теб и така огънят на вечния ти живот да се роди в сърцето ми. Смири ме, Боже, за да осъзная гордостта на егото си, което тщестлавно се откъсва от теб чрез малките си страхове! Страхове, чрез които си мисля, че аз контролирам живота и смъртта си. Вярвам ти, Боже! Вярвам в живота ти и знам, че смърт няма, а само живот вечен! Живот вечен, който чувствам във всеки един миг и навсякъде. Господи, ти си ме пратил тук за малко, на училище - най-сигурното в това училище е краят му, смъртта. Смърт, която е само един обикновен вход към по-големия и истински живот. Помогни ми да осъзная преживелищно Боже, че съм вечна същност, която за малко ползва това тяло-ножница за духа ми. Научи ме да се идентифицирам с духа си, със Себе си, Боже! Поверявам живота си и на моите близки живот и съдба в твоите ръце, Господи! Ако си рекъл да умра сега, да бъде волята ти! Ако си рекъл да ме бъде още години, да бъде волята ти! Готова съм за смъртта във всеки един миг и затова живея живота си на сто процента! Отпускам се смиреномъдро в потока на Любовта ти, извиращ от сърцето ми и смело и с радост живея всеки миг от това училище-живот. Помогни ми да осъзная, Боже, че страховете ми са само един филм в главата им, да се науча да ги наблюдвам отстранено и безпристрастно. Вместо да им вярвам, да се шегувам с тях, да влизам и излизам от тях като на игра, да променям сюжета на този си филм с лекота и към абсурд и към весело, съзнавайки, че е просто филм, все повече губейки вяра в неговата реалност. Възроди живата ми вяра в теб, Господи! Вяра безусловна! Вяра, която трепти радостно във всяка фибра от съществото ми. Вяра, която чувствам, че обгръща и закриля съдбата и живота ми. Но, да бъде твоята воля, Господи, а не моята! Вярвам ти изцяло, коленича смирено пред силата ти, която живее в мен и разрешавам на тази жива сила благо да направлява мислите, чувствата и стъпките ми! Амин

.............

Забележка: в горната спонтанно написана и току що родена молитва вплитам пси механизмите при здравна тревожност, като насочвам посоката на излизането от лабиринтите на ума нагоре - към новата дименсия на трансперсоналността. По-подробно, тук.

"Бъдете доволни от онзи момент, който имате. Бъдете доволни от дадения момент. ...Бъди благодарен на туй състояние в дадения момент, което имаш. Някой път си болен – бъди благодарен на боледуването. Щастлив си – бъди благодарен на туй, което имаш, понеже в природата два момента не се повтарят. Всеки момент носи едно велико благо. Всяко състояние, което имате, то носи в себе си благо. Всичко онова, което ви се случва, то носи велико благо. Хората не разбират неизследимите богатства. И страданията и радостите, всичко носят Божиите благословения. Смъртта и тя носи Божие благословение. Животът носи Божие благословение. Всичко в света носи Божиите благословения. И в края на краищата, всичко онова, което се случва, ще образува едно цяло."

Петър Дънов ("Сто двадесет и три")

Веднага след като прочетох молитвата на Орлин попаднах на тази мисъл пусната от Нина Димитрова във Фейсбук и някак нещата по естествен и прекрасен начин се допълниха. Поздрави!

Редактирано Април 7, 2011 от Eлф

[Ники_]

На 34 години съм,

състоянието в което съм изпаднала от около половин година е някакъв страх от постоянни мисли за болести най ве4е ракови, от това кото про4етох до момента из разни сайтове и форуми май се самоопределям като състояние-може би хипохондрия,

заеми,банки,безпари4ие, едната ми баба по4ина - месец след нея и другия ми дядо.....но май вси4ко тръгна от болките ми в гърба защото ме болеше и около едната гърда(ходих на 3 доктора да ме гледат на ехограф,казаха ми 4е съм млада за мамограф и на ехографа се вижда ако има нещо лошо)и запо4нах да се наблюдавам 4есто за топ4ета по гърдите защото имам двустарнен

радиколит и болката която върти е то4но и към гърдите и си внушавам 4е имам нещо от сорта ве4е -рак , после ме заболи глава - тумор на мозъка, корема ме стрелка - пак тумор , гърба и на него - да не би да ми излезе и там страшното, гърло ,бели дробове, щтитовидната жлеза .... няма край моето ,изследвания, доктори, масажи,ехографии, електромиографии, мен ме все нещо боли,отслабнах с 6 килограма ,защтото като ме хване страха и нищо не ми се яде ...от улицата (нали съм в малък град )някой се намери да ми каже този е болен от еди какво си , онзи е умрял,, и аз веднага запо4на да си мисля 4е и мен ме боли там и....край,

досега съм обиколила сумати лекари,изследвания какви ли не , и вси4ки ми казват няма ти нищо успокой се, е да ама как,бях на хомеопатия, на ремотив ,на симпатил,на др.подобни,нищо- сега пия неолексан , май от него ми е добро действието ,но като 4ели страховете се появяват пак на моменти , с едно дете съм , а искам и второ от 2 години ,но не става ,ве4е не го и мисля,

Моля ви дайте ми някъкъв съвет,как да се справя и да изляза от тази ситуация,не мога сам,а в нашия малък град няма кадърни специалисти в тази област ,и не бих се доверила на никой от тях- няма да ми помогнат

помогнете ми ,от4аяна съм,от всяка нищожна болка се страхувам ,а бях толкова весел и общителен 4овек, ... а сега ???

Да... кой ли не минава през това... Всъщност ако човек не мине през това, то минава през него.

Спасение ли? Възможно е, но единствено чрез постоянното повтаряне на молитва/мантра.

Може да опиташ с всяка, която ти допада/която ти е на сърце. Всъщност най-добрия лечител е Любовта, но тъй като човека не е господар над Любовта, то няма как да се разпорежда над подобен вид лечение.

Какво е рака?

Липса на увереност - сиреч страх. Липса на самоуважение и липса на умение да са разбираш, да си простиш, да се приемеш такъв какъвто си - сиреч чувство за виновност, за несъвършенство, за неспособност + комплекс за малоценност; чувство за това че си недостоен и не заслужаваш доброто. Липса на Любов към себе си.

Кои кръвни клетки се борят с раковите и с всички патогени? Белите кръвни телца.

Къде се произвеждат те? В костния мозък.

Далакът стимулира (най-големият орган в Лимфната система) костния мозък и той произвежда въпросните клетки.

Белите кръвни телца преминават през обучението на Тимусавата жлеза.

Костите са под опеката на първа чакра, където се намират страховете.

Далакът е под опеката на трета чакра, където се намира своеволието, инатът, яростта, гнева и пр. емоции.

Тимусът е под опеката на четвърта чакра, къде е Любовта.

Тук Орлин Баев, който е, според мен, голям специалист не само в областта на психологията, съветва нещо изключително добро, което аз лично съм изпробвал:

http://www.beinsadou...ndpost&p=142204

А тук в тази тема на Alexander, който е превъзходен хомеопат, може да прочетеш още неща по темата и да се обагатиш, защото трахът е там, където е невежеството и където има слабост:

http://www.beinsadou...?showtopic=9953

Забелязъл съм, че страхът от болести е наследствен, т.е. че тази черта се явява наследствен белег/код в ДНК структурата. Най-вероятно го има и при родителите, или поне в един от тях.

Редактирано Април 7, 2011 от Орлин Баев
Спестяване на един шеговит поздрав на Ники, който вероятно не би бил разбран :)!

[susita33]

много ви благодря, за загрижеността към мен и моето съсътояние , др.Първанов може би са в комбинация болест след това смърт и преживявянето м/у тях ме плаши , представата за болниците,докторите как ти дават надежда и всички те успокояват , а всъщост може би нямаш надежда , и не само за мен се страхувам и за всички от семейството ми ... ей такива работи много ме плашат само като си ги помисля...ужас психясвам

и защо винаги когато ме боли ,направя ли си преглед при лекар и ми каже че нищо ми няма,то спира да ме боли ... и после хем знам че ми няма нищо, хем пак се страхувам от страшната болест да би да ме хване ...и се поражда едно съмнение и разни мисли от ... "защо пак започна да ме боли , дали са ме видяли добре ", аз постоянно ли ще ходя така по доктори

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Разбирам, че ,,крайният ‘’страх е от смъртта. В случая болестта е ,,пътя,’’ който води до нея.

За да преодолееш този страх ти препоръчвам да събереш смелост, отделиш достатъчно време и направиш едно задълбочено собствено изследване, отговаряйки си на въпроса ,,какво всъщност е смъртта’. За да може да го направиш, трябва да оставиш всичките си убеждения по този въпрос. Те всъщност не са твои, те са на родителите ти, на приятелите ти, на обществото, но не и твои - ти никога не си изследвала сериозно същността на това, което наричаме смърт. Може би се чудиш от къде го знам - проето е, страх те е, а всеки, който задълбочено е изследвал въпроса и има собствено мнение, не изпитва страх от смъртта.

Така че за да се успокоиш направи това свое изследване. В нета има страшно много информация по темата. Предлагам да започнеш от мнениято на някои от великите учени, живели на замята.

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=2&find=%ED%EE%E1%E5%EB%EE%E2%E8

Тук има една книга. Прочети я. Четейки я може да се запиташ, защо един Айнщайн, може би най-великият учен на миналият век, вярва в Бог, респективно във вечният живот? Възможно ли е той да е гений във физиката и едновременно наивник, който да вярва в безсмъртието на душата? Ами Нютон, Галилей, Коперник , Дарвин, Пастьор с тяхното научно аналитично мислене? И те ли са наивници, които да вярват в Бог? Проучвайки въпроса може би ще разбереш, че точно научното аналитично мислене е довело тези колоси на мисълта до убеждението, че Бог съществува и душата е вечна.

След тази книга може спокойно да продължиш с книгите на Силвия Браун, Майкъл Нютън, Парамханса Йогананда, Нийл Д. Уолш и още много имена, до които сама ще стигнеш, търсейки отговор на въпроса „какво всъщност е смъртта”. Неминуемо ще стигнеш и до Петър Дънов, а в сайта има много хора, които споделят мнения по този въпрос.

Тук важното е да не се бърза. И бъди критична, подлагайки всичко на съмнение, точно както са го правили и Айнщайн и Дарвин и другите цитирани учени.

Ако не се откажеш, предполагам най-много за 5-6 месеца, ще имаш истинско свое мнение за това какво е смъртта. И тогава ще дойде спокойствието.

В процеса на търсенето ще разбереш страшно много неща, уверявам те, ще ти бъде страшно интересно, стига да проявиш достатъчно любопитство.

ПП. Ето нещо за размисъл :

Ето какво се е случило със Сократ, когато умирал. Не­говите ученици започнали да плачат и ридаят, което е естествено. Сократ отворил очи и казал:

- Спрете! Какво правите? Защо плачете и ридаете? Аз си изживях живота, изживях го напълно. Сега идва смъртта и аз съм много възторжен за нея. Чакам я с такава любов и нетърпение, чакам я с надежда. Нова врата се от­варя: животът разкрива нова загадка.

Някой попитал:

Не се ли страхуваш?

Сократ казал:

Не виждам причина защо човек трябва да се страхува от смъртта? Тъй като първо, аз не знам какво ще бъде и второ, има само две възможности - или да оживея, и тогава няма причина за страх, или да не оживея, за което съ­що няма причина за страх. Ако не оживея, няма проблем - щом като ме няма, не може да има проблем - ако оживея, така както съм тук сега, ако съзнанието ми оживее, няма проблем, защото всичко си е както преди. Проблеми в живота ми имаше, но аз ги решавах, така че, ако си остана та­ка и има проблеми, аз ще ги реша, това създава стимул за живот.

[susita33]

Здравей!

Разбирам, че ,,крайният ‘’страх е от смъртта. В случая болестта е ,,пътя,’’ който води до нея.

За да преодолееш този страх ти препоръчвам да събереш смелост, отделиш достатъчно време и направиш едно задълбочено собствено изследване, отговаряйки си на въпроса ,,какво всъщност е смъртта’. За да може да го направиш, трябва да оставиш всичките си убеждения по този въпрос. Те всъщност не са твои, те са на родителите ти, на приятелите ти, на обществото, но не и твои - ти никога не си изследвала сериозно същността на това, което наричаме смърт. Може би се чудиш от къде го знам - проето е, страх те е, а всеки, който задълбочено е изследвал въпроса и има собствено мнение, не изпитва страх от смъртта.

Така че за да се успокоиш направи това свое изследване. В нета има страшно много информация по темата. Предлагам да започнеш от мнениято на някои от великите учени, живели на замята.

http://www.spiralata...%E5%EB%EE%E2%E8

Тук има една книга. Прочети я. Четейки я може да се запиташ, защо един Айнщайн, може би най-великият учен на миналият век, вярва в Бог, респективно във вечният живот? Възможно ли е той да е гений във физиката и едновременно наивник, който да вярва в безсмъртието на душата? Ами Нютон, Галилей, Коперник , Дарвин, Пастьор с тяхното научно аналитично мислене? И те ли са наивници, които да вярват в Бог? Проучвайки въпроса може би ще разбереш, че точно научното аналитично мислене е довело тези колоси на мисълта до убеждението, че Бог съществува и душата е вечна.

След тази книга може спокойно да продължиш с книгите на Силвия Браун, Майкъл Нютън, Парамханса Йогананда, Нийл Д. Уолш и още много имена, до които сама ще стигнеш, търсейки отговор на въпроса „какво всъщност е смъртта”. Неминуемо ще стигнеш и до Петър Дънов, а в сайта има много хора, които споделят мнения по този въпрос.

Тук важното е да не се бърза. И бъди критична, подлагайки всичко на съмнение, точно както са го правили и Айнщайн и Дарвин и другите цитирани учени.

Ако не се откажеш, предполагам най-много за 5-6 месеца, ще имаш истинско свое мнение за това какво е смъртта. И тогава ще дойде спокойствието.

В процеса на търсенето ще разбереш страшно много неща, уверявам те, ще ти бъде страшно интересно, стига да проявиш достатъчно любопитство.

ПП. Ето нещо за размисъл :

Ето какво се е случило със Сократ, когато умирал. Не­говите ученици започнали да плачат и ридаят, което е естествено. Сократ отворил очи и казал:

- Спрете! Какво правите? Защо плачете и ридаете? Аз си изживях живота, изживях го напълно. Сега идва смъртта и аз съм много възторжен за нея. Чакам я с такава любов и нетърпение, чакам я с надежда. Нова врата се от­варя: животът разкрива нова загадка.

Някой попитал:

Не се ли страхуваш?

Сократ казал:

Не виждам причина защо човек трябва да се страхува от смъртта? Тъй като първо, аз не знам какво ще бъде и второ, има само две възможности - или да оживея, и тогава няма причина за страх, или да не оживея, за което съ­що няма причина за страх. Ако не оживея, няма проблем - щом като ме няма, не може да има проблем - ако оживея, така както съм тук сега, ако съзнанието ми оживее, няма проблем, защото всичко си е както преди. Проблеми в живота ми имаше, но аз ги решавах, така че, ако си остана та­ка и има проблеми, аз ще ги реша, това създава стимул за живот.

много благодаря за отговора г-н Първанов ,