asichka2 Добавено Април 3, 2011 Доклад Share Добавено Април 3, 2011 (edited) Здравейте.Отдавна търся някой сайт,в който мога напълно и без никакво притеснение да разкажа за моите проблеми,с надежда някой да ми помогне. На 20 години съм и съм момиче.Не обичам да ходя по дискотеки,повече обичам да се разхождам в някой парк.Обичам да слушам музика много.Не се смятам за първа красавица,нито за добре изглеждащо момиче.Винаги се старая да помагам на някой,който има нужда,но почти винаги това ми изиграва лоша шега. Родителите ми са разведени.Не живея при никого от двамата.Баща ми на няколко пъти се опита да ме изведе от страната нелегално.Ако не бяха приятели на семейството ми,със сигурност вече да съм умряла.Баща ми не ме обичаше,постоянно ни биеше с майка ми.Развих страхова невроза.Забелязала съм,че понякога се проява отново.С майка ми не сме имали нормални отношения никога,имам предвид да ходим заедно по магазините,да си говорим за нормални неща,на които една майка би научила дъщеря си. Майка ми се запозна с един мъж по интернет и замина да живее при него.Плаках,молих я,но...замина.Винаги съм знаела,че така или иначе не сме били големи приятелки или сме имали специална връзка.Колкото и ужасно да звучи понякога се радвам,че си отиде,така или иначе знаех,че не ме обича... В същата седмица,в която беше планирала да си тръгне,се запознах съвсем случайно с едно момче.Беше страхотен и изключително мил.Общувахме две години,наричаше ме с много мили имена,и аз,едва ли не се влюбих в него.Нормално е,той беше първото момче,което ми говореше съвсем нормално и се държеше с мен човешки.Влюбих се в него,бях щастлива,че го познавам,но не можех да се зарадвам истински,защото постоянно се чудех с какво съм заслужила такъв човек да общува с мен!?Преди да започна да общувам с момчето от чата,бях страшно влюбчива натура.Явно съм искала да компенсирам от любовта,която не получих от семейството си.Но след като се запознах с него ставах,дишах само за него.Така и него изгубих,без обяснение,без нищо...След като ме остави не бях същата,станах сякаш по-тъжна,затворих се още повече в себе си,всеки път,когато видех момчето на линия плачех и си задавах въпроса какво съм направила,че да допусна и той да ме остави?! Скоро след това реших да живея при баба ми и дядо ми-по майчина линия.Но разбрах,че те изобщо не се обичат-дядо ми отвлякал баба ми и я принудил да се омъжи за него.Не исках да живея при тях,исках да отида някъде,където ще съм обградена от любов. В училището,в което учих до 7 клас децата там ме мразиха-оставяха нещата ми в момичешката тоалетна,на мивката,мокри бяха тетрадките ми,учебниците ми.Нямах и приятелки-нито една.Не можех просто да общувам с момичетата-бях им трън в очите,опитах се да общувам с момчетата-имаше едно момче,с което всеки ден ходехме заедно на училище-бях щастлива,че поне с едно момче мога да общувам.След време ме намрази.Така е с всички момчета,но свикнах.Не знаех защо всички от моя клас се държаха така с мен,ако имаше изпит или нещо такова винаги им помагах,пишех домашни,с една дума ме използваха,смених училището в 7 клас средата-този път се надявах,че ще е по-хубаво.Но не беше така. Първият човек,с когото се запознах бе момчето,по което всички припадаха.Но и той скоро ме намрази.Вече в третото училище нещата бяха горе-долу добре.Имах приятелка,поне там,но тя напусна и замина.Останах сама,но скоро се появи нова ученичка и с нея станахме най-добри приятелки.Общувахме всеки ден,без да спрем.Едва ли не си четяхме мислите-бях много щастлива,че най-накрая имам приятелка,с която найстина споделях всичко.Но и тя,както сигурно ще се досетите си тръгна. По същото време някъде преживях пътен инцидент,бутна ме кола.Бях убедена,че ще умра,но бях спасена.Повярвайте ми не знам защо.Явно в този ми живот е писано да страдам,все пак найстина не мисля,че съм толкова лош човек,че да заслужавам тази си съдба... Както сигурно ще се досетите,никога не съм имала приятел.Всеки път,когато се влюбвах или беше в неподходящ,имам предвид зает или първоначално общуваме и после си заминава.Вече не се и надявам някой някога да се влюби в мен.Но понякога,когато идват празници или просто си вървя по улицата и виждам весели лица,влюбени двойки и ми се иска и аз да имам някого,на когото мога да се доверя напълно и да бъда щастлива като всички останали хора.През уикенда е най-трудно,всеки излиза насам-натам,моят телефон изобщо не звъни и ми става найстина тъжно,но вече съм свикнала. Забелязала съм и че точно тогава или когато имам свободен ден обичам да си доспивам повече.Винаги леля ми ме пита защо спя до късно.Никога не съм събирала смелост да и кажа,че това е най-щастливият период за мен,защото поне мечтите са безплатни и докато сънувам мога да бъда каквато си искам.Но след всяко събуждане отново се озовавам в стаята си и сама. Скоро разбрах,че кучето ми,с което отраснахме заедно е много болно.Преживявам го трудно,найстина трудно.Не искам роднините ми да виждат,че плача... Надявам се да не съм ви отегчила много,това е моята история,надявам се,че и аз,както много други хора тук ще открия най-накрая истински приятелски и компетентен съвет за това,какво да правя с живота си. Редактирано Април 3, 2011 от asichka2 Розалина и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 3, 2011 Доклад Share Добавено Април 3, 2011 Здравей! Знаеш ли, първо се загледах в аватара, който си си избрала - красив и стилен, елегантен, свеж; затова и ми се струва, че никак не си права, дето не се имаш за добре изглеждащо момиче. Най-вероятно изглеждаш много добре (и външно, и - по-важно - вътрешно), просто липсата на самочувствие и трудното детство не ти позволяват да се харесаш, да проявяваш чара си, а това твое негативно отношение към теб самата предаваш неволно и на останалите около теб. Другото - разбирам, че ти е било трудно, но вече си голяма, поела си живота в собствените си ръце, а и една голяма част от проблемите са се разрешили, отшумели са вече - разреши си да се зарадваш, усмихвай се, ей така, на слънцето, на цъфналите дървета в парка ... Всички обичат да общуват с усмихнати и жизнерадостни хора - бъди такава! А за това, че вече никой нямало да се влюби в теб - моля те, та ти си само на 20 години, какво е това вече?! Животът тепърва предстои пред теб, опитай да го живееш активно и пълноценно, помисли си какво искаш да правиш, каква искаш да бъдеш и се стреми към мечтите си. Но нека те да не са условни, в смисъл да не са обвързани непременно с други хора и очаквания към тях. Ако вървиш уверено и със самочувствие по своя си път със сигурност ще се намери някой, на който ще му бъде приятно да върви с теб! Успех! Галатея, kaya, Донка и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Април 4, 2011 Доклад Share Добавено Април 4, 2011 Здравей! Преминала си през изпитания,за които нямаш вина.Опитай се да се освободиш от горчилката в душата си и да не се обръщаш повече назад.Бъдещето е пред теб и е изцяло в твоите ръце.Научи се да мислиш положително и не давай възможност на сенките от миналото да засенчат светлината в живота ти. За силата на положителното мислене можеш да прочетеш ТУК ,ТУК и ТУК . За любовните разочарования не мисли - така е трябвало да стане.Просто не си срещнала точния човек.Ще обичаш и ще бъдеш обичана - в това съм сигурна! Успех! Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 4, 2011 Доклад Share Добавено Април 4, 2011 ...В същата седмица,в която беше планирала да си тръгне,се запознах съвсем случайно с едно момче.Беше страхотен и изключително мил.Общувахме две години,наричаше ме с много мили имена,и аз,едва ли не се влюбих в него.Нормално е,той беше първото момче,което ми говореше съвсем нормално и се държеше с мен човешки.Влюбих се в него,бях щастлива,че го познавам,но не можех да се зарадвам истински,защото постоянно се чудех с какво съм заслужила такъв човек да общува с мен!?Преди да започна да общувам с момчето от чата,бях страшно влюбчива натура.Явно съм искала да компенсирам от любовта,която не получих от семейството си.Но след като се запознах с него ставах,дишах само за него.Така и него изгубих,без обяснение,без нищо......... Асичка, не забравяй, че вече не си дете, а си жена. 20-годишна наистина голяма жена. Детските неща трябва да се забравят, детските неволи да се забравят и простят. Измъчваш се за неща от миналото, които са били присъщи на детето, но вече си жена, не си дете. На твое място бих обърнал внимание на това изречение, в което казва, че две, цели две години си била с някого и едва ли не си се влюбила в него. Помисли си. Две години не си си позволила да се влюбиш?! Замисли ли се? Аз бих се замислил. Може би не позволяваш на любовта да влезе в теб и затова хората не те търсят. Ти и самата казваш, че си била влюбчива, но след разочарования в общуването си се ограничила в любовта и обичта. Прекалено си позволяваш да се травмираш от разделите. Разделите са част от живота и нещо нормално. Без тях не би имало срещи. При теб линията на съдбата върви от дядо ти по майчина линия през майка ти. Загледай се в тях и това, което са правили. Ти си тяхно копие макар и да не съзнаваш това. Всеки е копие на родителите си, а при теб голямо значение има и дядо ти. Когато откриваш тяхното поведение в себе си, ще можеш да се освободиш за любовта. Ето тук може да прочетеш какво всъщност е съдбата. Пламъче, Донка, asichka2 и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Април 4, 2011 Доклад Share Добавено Април 4, 2011 Ще съм максимално кратка,без анализи и емоции,защото бих писала цял ден... Ако търсиш само съчувствие и искаш да излееш болката,тук във форума ще го получиш. Ако обаче искаш да се промениш,да загърбиш миналото и да живееш нов живот,разбира се във възможностите на кармата ти,потърси добър хомеопат.Хомеопатията ще ти даде силата да преживееш болката от миналото и да излезеш от плаващите пясъци на усещането,че си сама. Александър би могъл да ти даде координати за хомеопат в града,в който живееш. asichka2 и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
helen Добавено Април 4, 2011 Доклад Share Добавено Април 4, 2011 (edited) Да си призная, не ти е било лесно. Много работа те чака. Но, всички имаме да вършим много работа. Но, в моя живот също до 20 годишна възраст имаше много сътресения, за които повечето ми връстници не са си и представяли, че може да се случат. Даже изпитвах омраза към най-близките си хора, заради нещата които ми бяха причинили (т.е. развод на родителите ми и т.н, и т.н.) И тогава започнах да чета "Диагностика на кармата". И започнах да се питам какво става, защо става, кой е виновен (тоест какво съм направила за да се случи това.) Понякога не си самият ти виновен, а има определена карма, която имаш да изчистваш. Не знам дали "Диагностика на кармата" е подходяща за всеки, защото имам познати, които се почувстваха ужасно зле като я четоха. Но, на мен тогава ми помогна. Бавно и постепенно ще разплетеш загадката. Редактирано Април 4, 2011 от helen Донка и B__ 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 4, 2011 Доклад Share Добавено Април 4, 2011 (edited) Добре дошла във форума asichka2 сигурна съм, че тук ще намериш приятели и хора с които да споделиш. Историята ти до тук наистина не е от най- кукленските, розови и слънчеви. Но..... това е твоята история Историята на твоя живот е неповторима и имаш повод да се гордееш с нея. Всичко което разказа, показва, че в теб живее една много силна личност. Всичко което се е наложила да преживееш си го преминала и ето вече си на 20 години жив, здрав и умен човек, който може да си даде реална сметка за това, което Е. Направила си куп самооценки, които са негативни. Убедена съм, че има доста неща, които харесваш в себе си, може да споделиш и тях. Споменаваш за леля си, предполагам, че живееш в нейното семейство, как се чувстваш там? За доста хора училищния живот не е най- доброто преживяване. Пубертетът е трудна възраст в която човек се опитва да оформи идентичност, визия, приятелският кръг е проблем почти винаги. И ако се огледаш и разпиташ, ще разбереш, че проблемите които изброяваш се срещат често. В никакъв случай не искам да омаловажа трудностите, които си имала, защото явно те ти тежат, и няма как да бъде ти си все още на 20 години. На тази възраст ти си вече голям човек не си детето, не си юношата, но все още стоиш на границата и сега е момента в който трябва да направиш крачката от детството към младостта. Тази стъпка е доста трудна, появява се една обърканост, една несигурност, появява се съвестта с всичките си задължения, появява се отговорността или по- точно осъзнаването и. По тази причина се чувстваш объркана и отдаваш това на детството и не си далеч от истината, но вече не си дете нали?. вече нямаш тази неистова детска нужда от това , някой да ти е гръб, можеш да правиш сама хиляди неща. какво би искала да правиш? Казваш, че обичаш да мечтаеш, за какво мечтаеш най- често?Как виждаш себе си в един изграден от тебе свят? А кои са хубавите неща, които имаш, защото вероятно такива съществуват? Аз веднага мога да ти кажа едно ,две ти се силен, здрав, млад човек, минал благополучно през една недобра действителност сама, което е показател, че можеш да постигнеш в този живот каквото поискаш. Убедена съм че ще постигнеш много успехи и ти желая късмет! Редактирано Април 4, 2011 от didi_ts asichka2 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мартин1977 Добавено Юли 29, 2011 Доклад Share Добавено Юли 29, 2011 Виж, найстина са ти се случили много лоши неща-това е така беспорно. Аз също съм преживял доста лоши неща. Знаеш ли всъщност решението е просто, но трудно за прилагане. Тази вечер преди да заспиш с пълна увереност си кажи:" Аз утре ще бъда весела и красива и болката и тъгата ще си отидат тази нощ". На сутринта ще се почувстваш доста по-добре. Когато станеш сутринта сериозно си кажи "Днес ще бъде много хубав ден и аз многа ще се усмихвам". Това е! Преви това всяка сутрин и ще видиш как живота ти се променя! Ефекта е гарантиран! Но САМО ако си казваш тези неща НАПЪЛНО СЕРИОЗНО и УБЕДЕНО! Колкото лошите неща в живота нека ти кажа още нещо-забелязъл съм че те се "движат" на "глутници". Тоест ако ти си тъжна и подтисната хората започват да те избягват, имат лошо мнение за тебе, тормозят те, нямаш приятели, случват ти се всякакви гадости. Причината за всичко това е само-една тъжните и лоши мисли викат лошите неща в живота. Задължително не се обличай в тъмни тонове, усмихвай се повече като ти се случи нещо си кажи "Абе в крайна сметка за добро е!" и живота ти СЪС СИГУРНОСТ ще стане значително по-добър! Знаеш ли ако си вярваща молитвите също много помагат да ти олекне на душата и да ти дойде късмета! Успех! asichka2 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Октомври 17, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 17, 2011 помисли си какво искаш да правиш, каква искаш да бъдеш и се стреми към мечтите си. Но нека те да не са условни, в смисъл да не са обвързани непременно с други хора и очаквания към тях. Сигурно имаш предвид, конкретни хора ? Щото каквито и да са мечтите на човека, ако са свързани с неща от този свят, няма как да не засягат някакви хора ... asichka2 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aphrodite Добавено Ноември 11, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2011 (edited) Здравейте.Отдавна търся някой сайт,в който мога напълно и без никакво притеснение да разкажа за моите проблеми,с надежда някой да ми помогне. На 20 години съм и съм момиче.Не обичам да ходя по дискотеки,повече обичам да се разхождам в някой парк.Обичам да слушам музика много.Не се смятам за първа красавица,нито за добре изглеждащо момиче.Винаги се старая да помагам на някой,който има нужда,но почти винаги това ми изиграва лоша шега. Сякаш съм го писала аз : ) Историята ти наистина е от най-тъжните, които съм чела, за съжаление, за съвет точно аз едва ли съм най-подходящата, защото донякъде съм в ситуация подобна на твоята ами аз лично не губя надежда, че нещата най-после ще потръгнат към по-добро през последните няколко години ми се случиха много гадни неща, загубих много близки роднини т.е починаха взезапно, загубих и доста /уж/ приятелки т.е ме предадоха отново внезапно и последно съвсем фрееешшш с леля ми и двамата ми братовчеди официално сме скарани, братовчедка ми не ми се е обаждала от година без да има основателна причина, сякаш съм умряла, а колко услуги съм и вършила тя и половината откакто се помня не направила за мен, както и да е... въпреки, че съм явно изоставена и от малкото живи роднини, които ми останаха, хах и то какви само не губя надежда, че все някога ще намеря щастието. Иначе и аз като теб доскоро спях до 12 ч наобяд дори само и само да минава деня ей така, защото няма с кого да изляза или изобщо с какво да запълня дългия ден... пиша доооста късно, но ти желая да излезеш от тази т. нар дупка и дано кученцето ти се оправи както и ти естествено. Редактирано Ноември 11, 2011 от Aphrodite asichka2 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Ноември 11, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2011 (edited) Цитат помисли си какво искаш да правиш, каква искаш да бъдеш и се стреми към мечтите си. Но нека те да не са условни, в смисъл да не са обвързани непременно с други хора и очаквания към тях. Сигурно имаш предвид, конкретни хора ? Щото каквито и да са мечтите на човека, ако са свързани с неща от този свят, няма как да не засягат някакви хора ... Има се предвид да формулираш НЕ: Искам да се оженя за Иван Петров Иванов, а : искам спътник в живота със следните най-важни качества :... или още по-добре - Аз намирам спътник в живота,с когото се обичаме взаимно и за цял живот, който ме допълва по най-добрия начин и с когото ще изградя здраво и любящо семейство. След което не е редно да се затвориш вкъщи ( макар че и тека може да се случи), а да търсиш изяви, които да помагат на други хора да имат хармонични семейства и любов. Например да намериш работа като детегледач/ -ка, в детска градина, цветя / храна по домовете, картички и подаръци, ... все малки , но полезни неща в тази посока. Хващаш едно такова, което ти е по сърце и действаш с радост и усмивка. Резултатът идва. Друго към Асичка: Защо не започнеш със списък на нещата, които имаш? Колкото и да ти се струва кратък. Ето - имаш домашен любимец. Знаеш ли колко деца, привидно презадоволени, мечтаят за това? Но са принудени да живеят по калъпа на родителите си. Ти поне нямаш калъп, избираш сама какво да правиш,. Значи втора точка - самостоятелност и свобода. А като имаш кученце, щом е болно, опитай се да намериш лечение за него - това е много основателна причина да станеш рано в почивния си ден и този ден да има смисъл! Успех! Редактирано Ноември 11, 2011 от късметче asichka2 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
hipathia Добавено Ноември 11, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2011 Здравей,Асичка! Най - много ми хареса в постинга ти това, че сякаш не се самосъжаляваш. Или поне аз така го усетих. А това е много добре. Ти разбираш, вероятно, че кармата се определя от миналия живот, поне в началото. Считай, че вече си изкупила предишни "прегрешения". Да , страдала си. Но знай, че има смисъл от това. Първо, имаш доста зрели за твоята възраст, разсъждения. И най- важното - не търсиш някаква вина у другите. Отсега нататък пак не всичко ще бъде цветя и рози. Но намери начин да бъдеш полезна другиму. Включително и на домашния любимец, макар че сигурно вече е престарял и е нормално да си отиде. Не прави тази грешка, обаче, да очакваш, че хората ще те обичат заради помощта, която им оказваш. Човек често е неблагодарен. Но тава всъщност няма никакво значение. Защото ти израстваш и без чуждата благодарност. Бъди доволна и щастлива, че си помогнала- нищо, че не са те оценили. Има кой да те оцени. Всеки от нас има един, единствен родител- и това не е този, който ни е родил по плът. А този, който ни е родил по дух. Надявам се искрено, че разбираш със сърцето си това, което казвам. Мисля си, че това, което имаш за липса на късмет е всъщност, огромен шанс за високоскоростно израстване. Бог не би ти дал тези изпитания, ако не беше толкова силна да ги понесеш. А ти се справяш и вече се измъкваш напред. Дори и без нашата помощ. asichka2 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.