Ариел Добавено Март 28, 2011 Доклад Share Добавено Март 28, 2011 Здравейте. Просто реших да попитам. Отдавна си задавам въпроси, още от малка ме наричаха момичето с тъжните очи. Поглеждам се отстрани... както ме виждат другите: хубава, умна, амбициозна, дори ми завиждат... не мога да разбера защо. Всичките ми връзки са провал, не съм успяла в живота, чувство за несигурност, обреченост, провал... това усещам и с това се боря. Всяка вчер благодаря на Бог за отминалия ден, всяка сутрин Го моля да не ме оставя и в този ден. От дълго време съм сама, последната ми връзка, ако може да се нареча така, също си отива в небитието. Някой... от Вас , ако вижда това, което аз не виждам... нека ми каже. Помогнете ми да прогледна. Ако това ще помогне... родена съм във Варна, 02.12.1972г 05:45ч. Благодаря предварително. ani_san 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
helen Добавено Март 28, 2011 Доклад Share Добавено Март 28, 2011 Всичките ми връзки са провал, не съм успяла в живота, чувство за несигурност, обреченост, провал... това усещам и с това се боря. . Привет, Имала съм такъв момент, в който смятах, че не съм успяла в живота! Мисля, че трябва да си дадеш сметка какво означава да си успял в живота изобщо Дали е кариера, семейство и т.н. И ако гледаш другите хора и на тази база смяташ, че не си успяла, то трябва да се фиксираш изцяло върху себе си. Ти не знаеш тези, които смяташ за успели как се чувстват. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ариел Добавено Март 28, 2011 Автор Доклад Share Добавено Март 28, 2011 Здравей, благодаря за отговора. Може би трябва да поясня малко повече. Случи се така, че с родителите ми дълго живяхме в друга държава. Върнах се в БГ..., но тук нямам никакви приятели, тези, които имах в един момент... си отидоха, пътищата ни се разделиха. Последва развод, при който дъщеря ми реши да остане при съпруга ми. Наложи се да изляза от къщи, сега съм на квартира, опитвам се да се справям... от 4 години е така. На работа колежките не проявяват инетерес за нещо повече от служебни отношения , останалата част от денят ми минаава с общуване с колеги, които са на 2000 км минимум, дори през повечето време не говоря на български Успех за мен е да се чувствам спокойна, с приятели, с детето близо до мен, с човек, на когото ще кажа "Добро утро"... нещо такова. Не успявам обаче за сега. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Галатея Добавено Март 28, 2011 Доклад Share Добавено Март 28, 2011 Привет Ариел, дали ще разрешиш да ти помогна, не се познаваме. Все пак да ти кажа, че те разбирам и мисля, че можеш да намериш изход, Първо има ли възможност да отидеш на планина, там човек първо възтановява мира си, после личните проблеми са много тежки, но когато се успокоиш можеш самата ти да намериш вярното спасение, нали си чувала, че спасението идва от вътре. Ако нямаш такава възможност,същия ефект се постига с пост. Но първо трябва да повдигнеш духа си, а сега мога да ти кажа, че най-важното нещо на света е да служиш на Бога, ако семейството те предаде, тогава работи с хора, които обичат Бога, нали знаеш ще намериш някой, който има нужда от помощ и ако Бог ти каже ще му помогнеш безкористно, ще си представиш, че го правиш за любими хора(семейството) и ще ти олекне.Колегите според мене много трудно ще те разберат и обичат, сега е голяма конкуренция, потърси сродни души някъде, например тук. Ако почнеш да учиш нещо ново, което обичаш-например да пееш, ще запълниш цялото си свободно време и ще извикаш помощ от невидимия свят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ариел Добавено Март 28, 2011 Автор Доклад Share Добавено Март 28, 2011 Здравей Галатея. Предполагам,ч е си права за конкуренцията Наистина, имам занимания. Правя доста неща извън работата си. Занимавам се с туризъм и новите маршрути са ми страст. Обичам планината , за съжаление малко време имам за почивка, както се знае - обущарят е с най-скъсаните обуща Не мога да си позволя да ползвам отпуск, всеки знае как се заплаща, а и така съм разчела средствата си до стотинка, че... дори за кафе навън не ми остава. Замислям се къде мога да намеря приятели и си давам сметка, че не съм на 20г, да отида на дискотека и да се смеся с тълпата... контактите ми са ограничени. Не, че не търся изход. Колкото до семейството ми... и аз не знам защо се стигна до това, причини много и както се казва, когато се проявят всички накуп в определен момент... съдба. Не виня никого, всеки има право на избор. Просто се питам какво още не съм направила или какво още трябва да направя. Искам искрено животът ми да се промени. Работата ми е свързана с това да правя хората щастливи и го правя, хората се връщат, обаче и аз искам да съм щастлива. Всеки ден се успокоявам, че има време и за мен, но като всяка жена на моята възраст... се притеснявам, че животът си отива, а аз вместо да му се наслаждавам търся изход като затворен в лабиринт опитен плъх Благодаря ти за отговора, наистина Днес имам 2 човека в повече, кото ме подкрепят за 4 години, акто изключа родителите ми. Общо с родителите ми и един приятел станахте 5-ма Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Март 28, 2011 Доклад Share Добавено Март 28, 2011 Здравей, Ариел! Съжалявам, че детето не е до теб! Чувстваш ли, че може с мъжа ти да се прегърнете, да си простите грешките и да продължите заедно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 28, 2011 Доклад Share Добавено Март 28, 2011 (edited) Здравей Ариел Добре дошла! Ти забрави Един, който те подкрепя, винаги те е подкрепял, и винаги ще те подкрепя. А когато не си виждала или усещала стъпките Му до себе си, то е защото Той те е носил на ръце.... както разказва онази стара вълшебна притча. И аз на твое място бих се усмихнала скептично - и съм го правила, когато бях на твоето място. Сега, след изминалото време и път, си давам сметка, че наистина тогава ме е носил на ръце. Той ме отскубна насила от блатото, в което се канех да прекарам мизерно живота си. Той ме вдигна във въздуха (за ушите), когато се канех да се насадя в още по-лепкаво блато. И в двата случая се съпротивлявах, защото имах усещането, че всичко е срещу мен, че ми издърпват земята под краката, това е бил Той - аз не съм виждала, че това, което наричах земя, е всъщност тиня... И знаеш ли, когато повярвах в тази приказка и благодарих за всичко и го помолих да ми прости за слепотата и гордостта ми, се усмихнах с цялата си душа (и мен ме наричаха момичето с тъжните очи), тогава Той ме пусна и тогава започнах да виждам стъпките Му - в хората, които по някаква "случайност" започнаха да се появяват около мен. Един от тях, този, когото той сложи най-близо до мен, за да провери дали съм се научила да вървя... случайно намери моя стара снимка от периода на тъжния поглед, погледна ме леко объркан и ми призна: "ако в очите ти имаше същата тъга, никога нямаше да остана при теб, моята вътре в мен си ми стигаше.." Някой дойде, хване те за косата, разтърси те – Волята Божия в света е, когато те хване някой и те разтърси, да научиш нещо. Първото нещо, което трябва да научите е, че Бог ви обича; второто нещо, което трябва да научитее, че вие обичате вашите ближни; третото нещо, което трябва да научите е, че ближните ви обичат. Първото е,че Бог ви обича, а след това, че вие обичате. Когато дойде време да обичаш, ти започваш да чувстваш, че хората те обичат. Понякога при теб идва някой и ти чувстваш, че не го обичаш; после идва друг, чието присъствие ти е приятно... Първото нещо, което трябва да знаете, е, че Бог ви обича, че вие обичате ближните си и че ближните ви обичат. Това е програма – ако сполучите да я приложите,вие ще разрешите задачата си. от тук Редактирано Март 28, 2011 от Донка Слънчева и Мария-София 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ариел Добавено Март 28, 2011 Автор Доклад Share Добавено Март 28, 2011 Здравей Уондърфул Аз имам желание да прегърна бившия си съпруг и да му кажа, че детето си е наше и е най-важно Но в момента съм изправена пред съда да доказвам, че изобщо съм съществувал в живота им Заради нежеланието ми да оставя всички имоти преди месец се скарах с дъщеря ми, с него това е още от началато. Глупаво е да се карам за нещо, което всъщност нито притежвам, нито ползвам, обаче... и аз вече не знам кое е право, кое не Ще ме извините, стана много лично Знам, че съм объркана... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ариел Добавено Март 28, 2011 Автор Доклад Share Добавено Март 28, 2011 Здравей, Донак Благодаря Ви на на всички с този пост. Благодаря за всичко. И аз стигнах до този извод, обаче все още някак си не виждам светлината в края на тунела... вероятно съм още в него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Март 28, 2011 Доклад Share Добавено Март 28, 2011 (edited) Усмихни се! Ще се справиш! Толкова лесно би било, ако ние хората бяхме научили някои от уроците си. Но уви, все още се учим. Понякога съм тъжна, тогава, пък и сега бих прегърнала всички тъжни, страдащи и самотни хора на тази Земя. И прегръщайки ги, макар и само мислено, вече не чувствам самота. Когато успея да стана рано и да посрещна изгрева на Слънцето, тогава се чувствам прекрасно, а на изгрев се събират и други хора , усмихват се, казват ти добра дума и тогава отново човек не е сам. След това се играе Паневритмия. Радвай се и благодари, че всички сте здрави! Благодари за всичко! Моли се! Всичко ще се нареди! Редактирано Март 28, 2011 от wonderful Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Март 29, 2011 Доклад Share Добавено Март 29, 2011 Здравей Галатея. Предполагам,ч е си права за конкуренцията Наистина, имам занимания. Правя доста неща извън работата си. Занимавам се с туризъм и новите маршрути са ми страст. Обичам планината , за съжаление малко време имам за почивка, както се знае - обущарят е с най-скъсаните обуща Не мога да си позволя да ползвам отпуск, всеки знае как се заплаща, а и така съм разчела средствата си до стотинка, че... дори за кафе навън не ми остава. Замислям се къде мога да намеря приятели и си давам сметка, че не съм на 20г, да отида на дискотека и да се смеся с тълпата... контактите ми са ограничени. Не, че не търся изход. Колкото до семейството ми... и аз не знам защо се стигна до това, причини много и както се казва, когато се проявят всички накуп в определен момент... съдба. Не виня никого, всеки има право на избор. Просто се питам какво още не съм направила или какво още трябва да направя. Искам искрено животът ми да се промени. Работата ми е свързана с това да правя хората щастливи и го правя, хората се връщат, обаче и аз искам да съм щастлива. Всеки ден се успокоявам, че има време и за мен, но като всяка жена на моята възраст... се притеснявам, че животът си отива, а аз вместо да му се наслаждавам търся изход като затворен в лабиринт опитен плъх Благодаря ти за отговора, наистина Днес имам 2 човека в повече, кото ме подкрепят за 4 години, акто изключа родителите ми. Общо с родителите ми и един приятел станахте 5-ма Здравей, този пост звучи прекрасно. Мисля че ти имаш всичко просто трябва да погледнеш от друга гледна точка нещата. Искам да ти разкажа една притча, която чух скоро и много ми хареса, мисля че отговаря на твоите въпроси, надявам се да я чуеш по начина по който я чух аз Някъде в Ливан край един оживен търговски път растели 3 кедрови дървета. Всеки ден по търговския път минавали кервани с най- различни товари. Много от пътниците спирали под сянката им и разказвали чудните си истории. Разказвали за чудните страни от които идвали или в които отивали. Кедровите дървета слушали тези истории и в тях се събуждали мечти. Всяко едно от дърветата мечтаело за различно нещо. - Искам да стана част от царски палат - мечтаело едното - Искам да стана скъпа мебел на някой цар - мечтаело другото - Искам да стана царски трон - мечтаело третото Минали години. Дървари отсекли трите кедъра. От единия сковали дървена колиба в която да складират сено. От другия направили груба маса, която купил един беден селянин. От третото дъски, които складирали в дървен склад. Годините минавали и всяко от кедровите дървета изпълнявало функцията си. В една звездна нощ в дървената колиба от първото кедрово дърво се приютили мъж и жена в напреднала бременност. същата вечер в тази колиба проплакало бебе, за което след време научил целия свят. След няколко години на бедната селска маса от второто кедрово дърво, дванадесет човека изричали думи, които след време научил целия свят. А след време от дъските на третото кедрово дърво сковали кръст на който приковали с пирони човек, който е жив и до днес. Мечтите и желанията ни понякога се разминават с това което ние си представяме, но те винаги се сбъдват по най- добрия за нас начин.Помисли за кедровите дървета функцията на всеки е различна, но очаквайки мечтите си хората често пропускат днешния ден, който е неповторим. Светлина и Хармония, Мария-София и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ариел Добавено Март 29, 2011 Автор Доклад Share Добавено Март 29, 2011 Благодаря Диди Хубава притча за сбъднати желания Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Март 29, 2011 Доклад Share Добавено Март 29, 2011 Всичко,което ни се дава в живота не е случайно... Ако търсиш Щастието в материалния живот,няма да го намериш,защото хората не са съвършени. Хармонията е вътре в теб ,ако потърсиш Бога,ще намериш всичко,от което се нуждоеш, защото когато Бог ти затваря врата,ще ти отвори нов прозорец.... Промяната е в теб.Стигнала си праг,през който трябва да минеш сама,изпитание, в което всичко зависи от теб ...Мисля,че е добре да изчистиш старото,за да не те дърпа назад, остави им имотите,прости им.Прошкта е първата стъпка. Светлина и Хармония и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ариел Добавено Март 29, 2011 Автор Доклад Share Добавено Март 29, 2011 Здравей, Мария-София. Опитвам се да простя на себе си, за болката, която трудно онасям. на тях отдавна съм им простила, винаги съм била толерантна към изобът на другия. колкото до имотите... имам време да мисля до средата на юни. не са ми приоретет. Делото не е за подялба на имущество, а за доказване на принос в семейството. Т.е. бившият ми съпруг се опитва да докаже, че за 17г брак не съм допринесла с нищо и на това основание иска съдът да постанови, че неговият дял от имуществото е 100%, а моят 0%. Ако това изобщо има някакво значение. Светлина и Хармония 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Март 29, 2011 Доклад Share Добавено Март 29, 2011 Прочети темите за страданието,кармата...Там сме обсъждали всичко. Просто чети по една беседа на Учителя когато ти е възможно,ще ти даде много отговори, в случай,че ги търсиш,разбира се... Просто губиш енергия,доказвайки приноса си...А е по-смислено да живееш в настоящето и да започнеш градежа на новия си живот.Живей тук и сега ,миналото няма да се върне, а бъдещето още не е дошло,но пък зависи от настоящето. Ако трябва да коментираме нещата от гледна точка на Лазарев/Диагностика на кармата/, прилепнала си към отношенията,затова е трябвало за ти бъдат отнети и разрушени... Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ариел Добавено Март 29, 2011 Автор Доклад Share Добавено Март 29, 2011 Мария-София, не разбрах какво означава "прилепнала в отношенията", може ли да ми обясниш по-подробно в какво се изразява това всъщност обикновено. Както казах, съм тук, за да мога да прогледна и, ако нещо не ми е ясно от написаното от вас, ще задавам въпроси. Благодаря предварително за проявеното търпение Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Март 29, 2011 Доклад Share Добавено Март 29, 2011 Извини ме,гледам да съм кратка,защото всичко това го има в темите на форума,които можеш да изчетеш, и аз само ще повтарям.Пък и писането е бавно... Прилепнал като термин на Лазарев има смисъл ,че си въздигнал нещо като приоритетно в живота си, като най-висша ценност.Това може да са отношения,пари,деца,определен човек...А най-висшия стремеж би следвало да бъде достигането на Бог,Христос е живия пример... Та, когато си се захванал за нещо и си го поставил за висша ценност,а то е материално,отгоре те лекуват като ти го отнемат или разрушават,за да се обърнеш към истинските неща и ценности... Ти искаш да получиш отговори накуп,но това е невъзможно,защото пътят да намериш себе си , да се промениш,да станеш нов човек,трябва да го извървиш сама.Казвам го от опит. Иначе всяко мнение,което е чужд опит , ще ти е от евентуална полза,но ти сама ще достигнеш до необходимите за теб неща,когато тръгнеш по пътя на Търсещите души.Трябва силно да го пожелаеш,и Бог ще те поведе... Всеки ден ще откриваш по нещо ново,процесът е вълнуващ...Аз започнах от Какъв е смисълът на живота въобще... Пламъче и Светлина и Хармония 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.