140. Стани и опаши се!

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Псалом 71 - молитва

Стани и опаши се! - беседа

Молитвен наряд за край:

Аз вярвам в Един Бог на Любовта - формула

И рече му ангелът: „Опаши се и обуй сандалите си“. И стори така. И казва му: „Облечи дрехата си, и ела след мене“. (Деяния 12:8)

В моя ум има една трудна задача, която сега разрешавам: Защо християните не са разбрали досега Христовото учение? Не само да се каже, че не го разбират, но защо, причините. Тази е една трудна задача, която спада към висшата математика, към областта на нерационалните числа, т.е. с обикновените математически правила не може да се реши. Такива задачи има във всеки живот. Не само защо християните не са разбрали Христовото учение, но питам: Защо и вие не сте разбрали още смисъла на вашия живот? И друг важен въпрос: Защо досега хората не са възприели Любовта, за да я приложат в нейната пълнота? Ето въпроси, с които бъдещата култура, бъдещото човечество ще се занимават. Те са сериозни задачи, задачи за най-умните и сериозни хора, за хора с характер, хора с ум и с воля. Ония, които искат да разрешат тия задачи, трябва да имат сила да контролират своя ум и да владеят своето сърце. Умът им да бъде на мястото си. Под думите: „Умът им да бъде на мястото си“, разбирам съзнателно, не механически: в това седи именно човешката еволюция: човек сам да завладее своя ум и своето сърце. И единственият стремеж сега на съвременните хора е, че те искат да бъдат богати, искат да бъдат силни. Всички тия неща са хубави, но това са само резултати, външни неща, които се обуславят от една вътрешна причина, по-дълбока, отколкото ние разбираме. Следователно човек, който иска да завладее света, който иска да забогатее, трябва преди всичко да завладее своя ум и своето сърце. И неговият ум и сърцето му трябва да бъдат в пълно съгласие с неговата душа...

„И рече му ангелът: „Опаши се, обуй сандалите си“. Изкуство е да знае човек как да се опасва. С какво? – „Обуй сандалите си“, – да се обуе, с какво? „Облечи дрехата си“, каква дреха?

„Ставай!“ казва ангелът, „не спи!“ А сега изобщо вас ви приспиват. С какво? С какво ви приспиват лекарите, когато искат да направят някоя операция? Нали тургат хлороформ под носа и след като стане болният, усеща болките. Не е усещал никаква болка, а всичкият му въпрос е: Защо са тия страдания? – Операция са ви направили. И вие ме питате сега за причината на страданията. Приспал ви е и операция ви е направил някой. Ако аз ти турна хлороформ под носа и ти заспиш, а после направя операция на джоба ти и на касата ти; ти, като се събудиш и видиш, ще се хванеш за главата – дойдоха страданията! Нали това е една майсторска операция? Ами когато ви турнат хлороформ под носа и ви упоят и вземат вашата чест?... В широк смисъл вземам думата. Днес в целия свят надали може да се намерят честни хора. Не казвам, че хората са безчестни. Но дали може да намерим хора с чест, с Божествена чест? Аз не разглеждам въпроса за обикновената чест. Когато казвам честен човек, разбирам: Може ли да намерим един артист – цигулар, че като свири, да кажем: „Ето ти един майстор, който свири безпогрешно и с душа!“ Това е изкуство. За моя ум честта е едно велико изкуство на човешкия ум. Да бъдеш честен в пълния смисъл, това значи – да знаеш как да свириш...

„Стани!“ казва ангелът, „излез от тоя затвор“. Ще кажете: „Условията са такива, беднотия...“ – Ти не си роден да бъдеш беден, ти не си роден да бъдеш грешен, да бъдеш човек без характер; нито да бъдеш евангелист, нито православен. Ти си роден да бъдеш син Божи, ти си роден да бъдеш човек свободен, а не Ирод да вземе главата ти. Стани! Обуй си краката с добродетелта, свободен бъди, мисли като човек, никой не може да вземе главата ти. А сега казвате: „Чакай да видим, дали това е съобразно с Библията?“ Онези, които написаха Библията, не бяха като днешните хора, те написаха Библията със своята кръв. Всичките са били мъченици. И Христос, Който даде Новия Завет, мъченик е бил, написа го с кръвта си. Туй учение на Христа е право, защото е писано с кръвта Му. Преди години, като казвах: „Българското духовенство има ли кръвта на Христа?“, разбирах: Туй учение на Христа имат ли го владиците и свещениците в умовете си? Аз казвам: Не съм християнин, вие сте християни, изпитвам ви сега. Изпълнили ли сте учението на Христа? Аз съм комисия тук в света и ще дам такъв един доклад, какъвто никой не е давал, и като го дам, земята ще се обърне с главата надолу! Няма да си поплюя: ако трябва и главите на всички хора да хвръкнат, ще го дам! И на земята не трябва да има престъпници, а хора свободни. Ще каже някой: „Грях няма“. Има грях; има престъпления в света. „Ама при Бога...“ При Бога въпросът е друг. Тук на земята как е? Роден съм аз да греша ли, или да водя чист живот? Ще каже някой: „Ама условията са такива, възпитанието е такова, майка ми така ме е родила, „съдба“ е това“. Не, не е това съдба, а е заблуждение. Ти пиеш, а там Иван пише на дъската, и казват после: „Е-е, съдба е това“. Не е това съдба, аз мога да обясня причините, но съжалявам краката на тия, външните. Не, не, аз съм решил кратко да говоря, аз се поставям на това място, на онова, босото момиченце, то ще каже: „Този проповедник скоро да свършва“. Малко, та сладко. Не бивайте роби на греха. Трябва да бъдете всички самостоятелни. Има някои, които мислят, че са самостоятелни; не са самостоятелни. Ако ти отиваш от една църква в друга, не си свободен; ако ти отиваш от една държава в друга, не си свободен. Ти в своя ум трябва да бъдеш свободен, та при каквито условия и да живееш, да можеш да се справяш с мъчнотиите на този живот. Това е велика наука! А сега жената очаква мъж ангел. Ами този идеален мъж за глупавата ли жена ще се ожени? И идеалната мома за глупав ли мъж ще се омъжи? Трябва кукувица да ѝ е изпила ума. Глупав за глупав се жени, и умен за умен се жени. Тъй е. И сега казват: „Каквото Господ е определил“. Господ е определил умен с умен, глупав с глупав, праведен с праведен, грешник с грешник. Тъй седи въпросът. Праведен и грешен не може да се оженят. Някой ще каже: „Такива има“. Съвпрегнати може да бъдат, в някоя яма може да влезнат и вълци, и овци, ама то е едно изключение. То не е един факт в природата. Там овците са отделно, вълците също. Всяко нещо е отделно в света.

Стани и опаши се! Редактирано Март 27, 2011 от Слънчева

[Розалина]

Здравейте съфорумци.Днес ,отново разглеждаме, беседа с много послания.

За силата на молитвата,за толерантността и още нещо....:

Но силата, най-великото в света, най-силното в света, то е молитвата, не туй обикновено моление за спасение, а онова моление – когато хората се съединяват, за да избавят един брат, да го измолят от затвора. И слизането на този ангел се дължи на тяхната молитва. Може да кажете: „Не можем ли ние да направим същото?“ – Можете, ако разбирате нерационалните числа.

Да започнем с Любовта, с Истината, която внася свобода: да се молим едни за други: „Молете се един за други, за да изцелеете“. Не чакайте. Молете се. Не само да се молим, но в тази молитва ще направим хиляди други работи, всички да изцелеем. И като излезете навънка, не бутайте с вашите остени: „Това направи ли го?“ Нищо няма да си говорите един на друг. Остен не трябва. На себе си ще казваш: „Иване, ти тая работа направил ли си я тъй?“ Ти, Драгане, Стояне, ти, ти, ти в себе си – да престанете с чуждите грехове. Вашите грехове, това е един лед, а слънцето, което иде, то ще стопи тоя лед.

За Любовта ,като сила която движи еволюцията:

Някой казва: „Аз искам да обичам“. От колко категории е Любовта? Знаете ли колко пермутации има тя? 35,000,000 ли бяха? Да, толкоз е. Да обичаш онзи, който е пълен с Любов, това е едно; а да обичаш онзи, който няма Любов в себе си, който е в пустиня, това са две противоречиви положения. Първото всеки може да го направи, а второто малцина могат да го направят. Хиляди и милиони мъже има, които биха се оженили за най-красивата мома, за най-богатата – всички биха си дали кандидатурата за нея. Но колко мъже има в света, които биха се оженили за една жена, която е заразена от проказа? Колко от тях биха свързали своята съдба с нея? Това са единици. И апостол Павел казва: „Едва ли ще се намери праведен да умре заради праведен“. А Христос умря заради нас, които сме грешници. Какво означава това? То е великата философия на ангела, който казва: „Стани! Не се заблуждавай; стани, ти си свободен! Ще бъдеш свободен днес!“

Да се облечем в Христа, да се облечем в Любовта. Когато във вашия живот Любовта стане една дреха, вие ще живеете един най-хигиеничен и целесъобразен живот, не една обикновена дреха, но когато тази сила на Любовта, която е във вашето тяло, обгръща всяка една ваша мисъл, всяко едно ваше чувство и действие, тази Божествена дреха проникне така във вас, във вашите клетчици, тогава ангелът ще каже: „Ела след мене!“ Т.е. ти си човек, достоен за свобода, ти не бива да седиш повече в този позорен затвор и Ирод няма право да вземе твоята глава.

Любовта е работа, сериозна работа. Сериозна работа се изисква от нас. И като срещнеш един човек, не да правиш разлика. Често, като минавам, аз виждам колко е мъчно ние да държим еднакво положение спрямо всички. Като срещнеш един богат и един беден, еднакво да ги обичаш и уважаваш, без разлика, еднакво разположение на духа да имаш спрямо тях, без никаква омраза в сърцето си. Утре ако този богат дойде в нужда, да можеш да му помогнеш, тъй както и на бедния. Еднакво разположение да храниш – това е, което се изисква от новата култура сега. Само по този начин ние ще създадем една атмосфера здравословна. Свобода! Свободни сте всички! Опашете се, обуйте се, облечете дрехите си!

За Учението:

И аз искам да ви извадя из този затвор. Сега вие сте като Петър, разтривате си очите: „Дали е това вярно, дали този човек говори истината, или ни заблуждава?“ И тъй, като излезнем на улицата и аз изчезна, тогава ще познаете. И втори път няма да дойда вече! 10,000,000 свещи да ми запалите, няма да дойда. Няма да дойда! Разбирате ли? Свещи не ми трябват. Искам човешките сърца да бъдат запалени. Любов искаме ние! Църкви не искаме, каменни църкви не искаме. Искаме сърца да се любят, хора, ред и законност във всеки един дом, във всяко училище – това се иска днес в света. Това е законът на еволюцията. Нека всички свещеници съблекат своите одежди и да посещават бедните. Невидимият свят е сит от тези молитви. А сега казват: „Господ е благ, милостив“. Кой не знае това? Ти, братко, справедлив ли си като Господа? А сега обръщате псалмите: „Бъра, бъра, бъра...“ От 2,000 години насам тия псалми се четат, а Давид как се е криел, той не ги е чел, както ги чете духовенството днес. Един ден българите ще познаят, че аз съм им бил един голям приятел. Но когато аз си замина, не искам никакви паметници, и ако ми направят такива, ще ги разруша. Любов иска Бог, да се обичат всички като братя и сестри, това са паметниците на бъдещето. В главата на всеки свещеник, на всеки проповедник, учител, майка, това трябва да се втълпи: братство и сестринство трябва в света!

Ние живеем по един велик закон на Любовта. Следователно всички наши мисли, чувства, действия трябва да бъдат определени.

Моето учение е учение на Любов, на братство и сестринство, на абсолютна свобода, в която всеки зачита правата на другите. И най-големите са готови да бъдат слуги на малките и слабите. Това е то Божественото учение, това е казал Христос и това ще говори Христос, Който иде сега отгоре.

Благодаря за тази хубава беседа

Редактирано Март 27, 2011 от Розалина