Банално, но истинско

[broken bottle top]

Здравейте,

Не съм вярвала, че някога ще излея душата си във форум, но след като прочетох няколко от историите тук и най-вече след като усещам, че съм на път да се пръсна вътрешно и явно просто имам нужда да излея нещата някъде, някому....ето и моята история.

Банално е и не е. На 28 години съм, ако ме срещнете в магазина, на улицата, в парка, ще решите, че съм щастлив човек. Общувам нормално и с лекота само в началото и само с определени хора. Принципно винаги съм била затворен човек и мога да кажа много много сам и самотен. Живея сама. Пробвах със съквартиранти по време на студенстването, не се получаваше и беше огромно напрежение и за двете страни. За 28 години имах 2 връзки - едната в гимназията отчасти студенстването, общо взето детска история. После имаше 8 години затишие. На моменти изпитвах щастие от самотата си, на моменти не издържах. Не излизах и не излизам никъде. Приятели нямам, само познати, които смятат, както казах, че съм нормален, щастлив човек. Имам си и особено хоби, в което влагам доста емоции и време. Само че вече явно и то не може да ми даде това, от което имам нужда. Преди 8 месеца покрай хобито си се запознах с добър човек. Излизахме, започнахме връзка. Беше хубаво, всичко напредваше ужасно бързо, сякаш наваксвахме, не знам. Нещата просто вървяха ненормално бързо, но това ни се виждаше нормално. Може би заради дългите години самота и заради моята емоционалност, аз непрекъснато исках от него да ми показва отношение, нежност, загриженост и т.н. Сещате се, тези банални неща като от романтичните филми. Той пък като повечето мъже, на моменти беше просто брутално игнориращ и нехаен. С времето, навика, тази склонност се засилваше, а аз изпадах в гневни пристъпи. Започвах да го обвинявам, да сипя наистина остри думи, да го обиждам и прочие. Виждайки се отстрани, приличах на малко дете, жадуващо за обич, любов и понеже не я получаваше, тропаше с крак истерично и крещеше от яд. Не знам колко съм права и как изглеждам в чуждите очи, но в този свят на материализъм, порок и омраза, за мен най-най-най-важното нещо е именно отношението, грижата, "пукането" на човека, който е с теб. С въпросния човек имахме в продължение на много време финансови проблеми, те ни изнервяха но въпреки това аз се чувствах ужасно щастлива, знаейки, че този човек мисли за мен, че ми праща мил смс, че ме разбира и т.н. И не мога да спра да се питам - защо това отминава? Не говоря за подаръци, смс-и и подобни , а за отношението, за това да не те "забравя", за това да показва, че го е грижа, а че не си просто даденост някъде там.

Естествено стигна се до раздяла. По моя инициатива. Той можеше да си кара по същия пасивен начин, в един коловоз години наред. Така е било и с предишната му приятелка, с която са били 3 години заедно и която в един момент просто била казала "Не мога повече така". Питала съм го "как така, какво е имала предвид", не знае. Дори не си е направил труда да разбере какво е сгрешено, защо, как, да не говорим пък да се бори за връзката, любовта си. Сега е отново по същия начин. Не сме се виждали/чували 20 дни. Няма желание за разговор, защото той не може да води такива съкровени разговори. Виждам, че е приел случилото се с лекота, не ме търси, не иска да се видим. Но аз не мога да се откача. Непрекъснато мисля, премислям, разсъждавам. От време на време си пишем, тоест аз му пиша какво съм "измислила". Отсреща отговорът на е добре познатия пасивен и абсолютно неразбиращ смисъла на всичко човек. Пиша му някакви емоционални неща, той плесва нещо съвсем не на място и аз отново се вбесявам. И се започва поредната въртележка от взаимни обвинения кой кого повече е наранил. Лошото е, че аз напук на всичко, което ми говори разума, затъвам в поредната депресия все повече и повече. Не мога да спя, не мога да ям, на работа съм почти неадекватна. Единственото, за което мисля е това. Мисля и размишлявам. Не, не съм разглезена. Не искам да пусна нещо, което е било красиво и единствено за мен. Знам, че трудно бих намерила друг човек, на когото да държа толкова много. И в същото време съзнавам, че нагаждането ни може би е невъзможно. Успях да стигна до извода, че искам внимание, че явно страдам от липса на внимание, че искам извинение, че искам да ме търси, че искам отношението, което да покаже, че ние двамата сме най-важни един за друг. В свят, в който всеки е потънал дълбоко в егоцентризма си, възможно ли е наистина да искам и очаквам твърде много? Жени като майка ми ще кажат "свиква се, претръпва се". Аз не мога да свикна. Не искам. Ако любовта означава да свикнеш да пренебрегваш емоционалните си нужди, да свикваш да не бъдеш подкрепян, а игнориран, любов ли трябва да го наричаме тогава?

Всъщност дали някой разбира за какво точно говоря и то така глупаво ли е, колкото трябва да приема, че е?

Благодаря, че прочетохте и тази история

пс. Ако пък някой успее да разгадаее "какъв ми е проблема" и даде някой друг съвет за излизане от тази поредна криза, бих била благодарна.

Редактирано Март 22, 2011 от broken bottle top

[Илен]

Здравей,за някои може да е банално,но за тебе си е истинско.То касае твоя живот,така,че отдай на проблема нужното внимание с цел неговото решаване.Разбирам те,но незнам какво да те посъветвам,може би не е лоша идеята да поговориш с терапевт.Тук във форума има специалисти,дано някой ти даде задоволителен отговор.Желая ти успех!

[Диана Илиева]

Чудя се, дали книгата "Мъжете са от Марс, жените от Венера" (или обратно подредени, не помня точно) няма да ти даде една голяма част от отговорите, които търсиш.

[broken bottle top]

Да, да, знам за мъжете, знам и за жените. Но е адски тъпо и болно да твърдиш, че обичаш един човек и да не можеш да му засвидетелстваш това и на действия освен и на думи. Винаги съм си мислела, че това са глупости и повърхностни неща - това за Марс и Венера, да оправдаваме нещата с половата принадлежност. Чувствата са си чувства, независимо дали си мъж или жена. Да, нямам опит, може всички връзки да са така, може аз да се "лигавя", затова и реших да питам тук, за да разбера аз ли нещо съм повредена или толкова години саможивост си е казало думата.

Редактирано Март 22, 2011 от broken bottle top

[Guest Антон_]

С риск да прозвуча като стара грамофонна плоча - Липсата на опит се компенсира само с опит.

На теб опит ти липсва. Аз съм на почти същата възраст, но при мен имаше бури, цунамита, земетресения /и то без да живея в Япония/ и сега съм доста поочукан, но то всеки се поочуква, хаха. Като дойде теслата на Божията Любов и прас-прас - и станеш човек. Така или иначе на теб този опит ти е бил необходим, за да можеш да задържиш човека до себе си следващия път.

Тоз младеж го пускай да пасе. Не бой се, няма да претръпнеш и да спреш да чувстваш - имам разни познати девойки на по 30 години, които ми се смяха на акъла, че съм бил влюбен на една достопочтена възраст, според тях. Те едно време се влюбвали. Вече било само сметки - дали има къде да живеете, дали има работа, ... общо взето има един филм, който се казва Зелената планета, La belle verte, там се крие отговорът на въпроса защо така върви обществото.

Няма да се затваряш, няма да тъжиш... тука ние сме едно голямо семейство, не като италианското семейство, но подобно.

Мислех да опиша още една история на една моя позната. Но ще я опиша друг път.

[broken bottle top]

Антон, накара ме поне да се усмихна

Благодаря!

[Guest Антон_]

Хм. Ти се усмихна, пък аз се замислих дали след като напиша книгата "Да целунеш монахиня" да не напиша и една "Малка книжка за големи хора" или подобна?

Директно ще я свържа с предишната книга с монахинята и доктора... хахаха.

На погребението на монахинята душата на доктора ще се срещне с монахинята - понеже някой трябва да дойде да й помогне в преминаването в другия свят, а тя други близки няма. Хм. Малко измислено ми се струва.

И ще си поговорят за разминаването в живота - и какви са били очакванията - човешкото и божественото в тяхната връзка. Защо не го е разпознала и защо не е откликнала на неговия импулс /това не като онзи импулс, когато мъж ви подари цветя.../.

Нали трябва да има щастлив край?

Ама първо ще прекарам монахинята през плена на нейните илюзии и мечти, и чак когато ги превъзмогне, ще може да се види с доктора. Ще има шампанско и сълзи... /опс, това беше от един друг живот/

[Диана Илиева]

Да, да, знам за мъжете, знам и за жените. Но е адски тъпо и болно да твърдиш, че обичаш един човек и да не можеш да му засвидетелстваш това и на действия освен и на думи. Винаги съм си мислела, че това са глупости и повърхностни неща - това за Марс и Венера, да оправдаваме нещата с половата принадлежност. Чувствата са си чувства, независимо дали си мъж или жена. Да, нямам опит, може всички връзки да са така, може аз да се "лигавя", затова и реших да питам тук, за да разбера аз ли нещо съм повредена или толкова години саможивост си е казало думата.

Не, не се лигавиш. Всичко е точно така, както го описваш, при болшинството двойки. Дори винаги ми е било чудно, защо с тези романтични филми насаждат в жените разни очаквания; явно за да ги трогне самия филм; гледам, че и в рекламите е широко застъпен този трик на "спонтанни" суперромантични действия, думи и жестове от страна на мъжете.

Чувствата наистина са чувства, и при жените, и при мъжете, но далеч не е един и същ начина им на изразяване.

Говорили сме си за това с моя съпруг (и да не мислиш, че той желаеше такъв разговор, просто го бях поизмъчила, за пореден път , в началото на нашата връзка) и той в един момент спонтанно възкликна - ами ти, ако много държиш така да реагирам, така да говоря и да действам, то аз бих се старал (поне известно време), но пак няма да ми се получава добре, обаче такива реакции можеш да получиш от една добра приятелка.

Изобщо от един средностатистически мъж, ако го попиташ "Какво чувстваш?", най-често няма да получиш адекватен отговор (с някои изключения, когато се касае за определен кръг негативни чувства).

Аз не мисля, че прехвърлянето от мъж на мъж , от този на следващия, или както е казал Антон_ - трупането на опит, ще те доведе до някакво коренно различно положение. Казваш, че си била ужасно щастлива, въпреки периода с финансови проблеми. Е, това е достатъчно показателно според мен, че може да бъдете щастливи заедно. Сигурна съм, че ако попиташ него, дали е щастлив с теб, той ще отговори ДА, ако питаш дали си мисли, че ти си щастлива с него, също би отговорил ДА, ако само примерно в продължение на седмица-две се държиш усмихнато и приветливо, без упреци и остри думи към него (той не съзнава, че се държи като пън от нашата, женска гледна точка). И ... само да напомня ... добре е да го попиташ точно така директно - "Щастлив ли си?", защото, ако попиташ примерно "Как се чувстваш?", отново ще получиш смътен и неадекватен (от женска гледна точка) отговор, от типа на "Нормално."

Редактирано Март 22, 2011 от Диана Илиева

[Guest Антон_]

Диана,

трупане на опит съм написал, но не съм писал, че трябва да е чрез прехвръкване от един на друг мъж.

Мани, мани, но романтичните филми насаждат глупости и в главите на мъжете...

[Диляна Колева]

. Успях да стигна до извода, че искам внимание, че явно страдам от липса на внимание, че искам извинение, че искам да ме търси, че искам отношението, което да покаже, че ние двамата сме най-важни един за друг. В свят, в който всеки е потънал дълбоко в егоцентризма си, възможно ли е наистина да искам и очаквам твърде много?

Здравей , историята ти никак не е банална, а много актуална. Това се случва много често в новия вид взаимоотношения с високо изразен егоцентризъм, както сама казваш.

Това което съм цитирала е нещо като извод, от който става ясно (за мен, според написаното), че ти си наясно какво искаш, и си мислила над това.

А какво иска Той? За да си отговориш на този въпрос( който е ключов) не е достатъчно само да анализираш себе си. Можеш ли да изброиш поне няколко неща, които иска той и не ги получава във вашата връзката.

При мъжете е много важно да не бъдат притискани. Често, когато притиснеш мъжа с настоятелно искане за отговор на нещо, няма да го получиш. Мъжът по скоро ще се отдръпне още повече и ще се "скрие" в себе си. което се е и получило според мен. Когато човек се чувства добре в една връзка, за да я изживее пълноценно е много важно да се научи да се отпусне във връзката. Избрала си човек с някакви характерни черти и особености, той се е опитвал да отговаря на твоите изисквания до някакъв момент и на теб ти е било прекрасно, но човек се уморява да играе роля. И ето че, когато е дошъл момента да видиш истинското лице, е станал конфликт. Той явно е наясно какво би ти се харесало, но е дошъл момента в който и ти трябва да харесаш нещо, което е нетипично за теб.

Вместо това е започнал порой от думи, думи, думи, които обикновенно увисват в пространството и изграждат една дебела стена, която трудно може да бъде съборена.

Едно упражнение може да направиш и да изчакаш резултата: опитай се да дадеш това което искаш да получиш без да очакваш отговор в замяна.

Искаш извинение- направи го ти по най- красивия за тебе начин, искаш внимание - дай го ти, внимателно и без да натоварваш с него, искаш да те търси - покани го на кино, но бъди готова за отказ( казвам на кино, защото там е мястото в което няма думи между двамата, а само присъствие), искаш да ти покаже, че вие двамата сте си много важни - направи го ти, но не по начин, който на теб ти харесва, а нещо с което би го зарадвала, дори и на теб да не ти допада.

Редактирано Март 22, 2011 от didi_ts

[borislavil]

Човешко и разбираемо е в любовта да има очаквания – че човекът, когато обичаш, ще ти отвръща по подобаващ и желан от теб начин. Обаче винаги когато се появи очакването, ние трябва да сме нащрек, с будно съзнание, защото може би любовта ни не е чиста… може би в нея се е промъкнал користен, търговски елемент – „танто за танто”… може би това очакване е знак за наличието на себелюбов, която ние погрешно сме разпознали като Любов. Да снемеш от любовта очакванията, това на практика означава да снемеш огромен товар и да се увериш, че източникът на твоята любов е чист. Първо, Любовта е безусловна – аз обичам някого независимо дали той ме обича или от начина, по който той отвръща на любовта ми. Обичам го просто защото не мога да не го обичам. В любовта важният съм не аз – ако има аз, тогава няма любов! В любовта важен е другият – неговото щастие, неговото удовлетворение, разгръщането на неговия потенциал и цялостност. И ти си щастлив, когато любимият човек е щастлив! Нима това не е достатъчно? Любовта не мисли за себе си, не дири своето си, не капризничи, не безобразничи, не се сърди, не поставя условия, изисквания… не чертае директиви, не се съобразява с правилници, наредби и закони. Тя е закон сама по себе си. Ако живееш наистина в Любовта, ти не мислиш за минало, нито за бъдеще – живееш единствено с и в настоящия момент. Тоталното потапяне в настоящия миг ти придава усещането за вечност… за нещо Божествено. Ето защо се твърди, че Любовта е другото име на Бог. Но Любовта може да бъде позната само от този, който има смелостта, решителността, дързостта да изгори в нейния изпепеляващ пламък… за да възкръсне от пепелта подобно на птицата Феникс!

[broken bottle top]

Едно упражнение може да направиш и да изчакаш резултата: опитай се да дадеш това което искаш да получиш без да очакваш отговор в замяна.

Искаш извинение- направи го ти по най- красивия за тебе начин, искаш внимание - дай го ти, внимателно и без да натоварваш с него, искаш да те търси - покани го на кино, но бъди готова за отказ( казвам на кино, защото там е мястото в което няма думи между двамата, а само присъствие), искаш да ти покаже, че вие двамата сте си много важни - направи го ти, но не по начин, който на теб ти харесва, а нещо с което би го зарадвала, дори и на теб да не ти допада.

Благодаря на всички ви за отговорите и коментарите! Определено ми е много полезно да видя една друга гледна точка, чуждата. Довечера над чаша вино смятам да ви изчета още веднъж много внимателно

По отношение на горния цитат - ами опитах, честно казано. Започнах от дребното - линк към песен с текст, който много наподобява нашите отношения, в която се пее за търсенето на прошка и търсенето на покой. Black lab - This night, хубава песничка. Получих отговор точно като от пън - "какво е това"...Знам, че мъжете са по-различно устроени, но наистина ли никога не вдяват от някакви подобни дребни знаци...И накрая стигнах до това, че казах, че съжалявам ако съм го наранила с думите и действията си. На това пък изобщо не получих отговор.

Отново благодаря на всички ви. Ще се върна към коментарите ви още тази вечер.

пс. Наистина не бих искала да звуча като някаква, която се оплаква от скарване с "любимия". Просто размишлявам над общуването и емоционалните нужди. Може би потребителят над мен е прав, че всъщност аз съм егоистът тук.

Редактирано Март 22, 2011 от broken bottle top

[broken bottle top]

По отношение на филмите и любовта - може наистина да съм наивна, но ми се иска да вярвам в любовта в чист вид, тази, която ти дава подкрепата, опората, на която се осланяш, когато няма на какво друго. Ако подобни филми са направени от хора, значи може би тези хора също са почувствали тази вяра и нужда. Искам онова чувство на принадлежност, на съкровеност, че това е Човекът, за когото би направил всичко и знаеш, че той винаги ще бъде там за теб. И в доброто, но и в злото, когато демоните на всеки излизат наяве, всеки ги носи в себе си. При нас мисля, че се получи точно това - когато бяхме добри, всичко беше ок. Когато станахме лоши, всеки (айде, да не кажа той) се покри, защото не може да приеме другия човек с неговите недостатъци и пороци. Разликата може би е, че жените търсят решението и се опитват да променят мъжа, а той просто избира да се скрие докато бурята, яростта отмине. Ако всичко заработи по старому, ще се върне, ако ли не - по-добре да е на безопасно.

[B__]

По отношение на филмите и любовта - може наистина да съм наивна, но ми се иска да вярвам в любовта в чист вид, тази, която ти дава подкрепата, опората, на която се осланяш, когато няма на какво друго. Ако подобни филми са направени от хора, значи може би тези хора също са почувствали тази вяра и нужда. Искам онова чувство на принадлежност, на съкровеност, че това е ....

Те филмите се правят да се продават. И ако разните измислени чувства продават, то ще ги намерите най-вече във филмите, булевардните романи и рекламите,

Онова чувство на принадлежност означава да търсиме щастието извън нас. А извън нас просто го няма. Как изглежда това практически? Другият пол си е просто другия пол и трябва да му позволиш да е такъв, защото иначе няма да има с кой да се събереш. Няма вече да бъде другия пол, ако се поддаде на изискванията на рекламите Има разлика между измисления свят и реалността.

[Guest Иван]

Здравей,broken bottle top,

Прочетох поста ти и реших, че искам да ти споделя моя опит. Аз също имах несполучливи връзки по същата причина и непрестанно търсех отговор (въпреки, че съм мъж), защо в крайна сметка имам чувството, че не съм обичан. Дерзанията ми продължиха до не отдавна, когато прочетох следната мисъл на Петър Дънов за любовта:

"Този , когото обичаш, трябва да бъде тъй свещен, както твоят образ и да не внасяш абсолютно никакво петно върху него. Съвременните хора не могат да разберат любовта, понеже не могат да се разделят от старите схващания.Те мислят, че като обичаш един човек, трябва да го нахраниш, да го облечеш, да му дадеш легло и пр. Някой може да каже, че при любовта ще задоволиш нуждите на онзи, когото обичаш: ако е жаден, ще му дадеш вода; ако е беден, ще му дадеш условия; ако е невежа, ще му дадеш знание; ако е скръбен , ще го утешиш. Но ако той има всичко това, ако няма нужда от това?

Това е само външната страна на любовта. Любовта дава нещо повече от това, което можеш да дадеш или направиш външно на човека. Любовта си има една , по-велика, по-дълбока вътрешна страна. При любовта има взаимна обмяна между душите , преливане на душите.Любовта е най-нежното цвете, което трябва да се развие далеч от погледите на хората. За любовта ти никой не трябва да знае. Любовта с език не се предава. Онзи ,който те люби, не говори , но ти чувстваш, че в тази душа има любов.Проговори ли за любовта си , тя се изгубва.Когато се обичат , хората предават настроенията и разположенията си един на друг. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно предават своите мисли и чувства.Каквото мисли и чувства единият, ще го мисли и ще чувства и другият. Ако единият е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение.Когато обичаш едно същество, макар то да е далеч, твоята любов ще го закриля, подкрепя и огражда.Прояви своята любов, без да търсиш любовта на хората. Връзката е Божествена, когато човек има такава широка любов, че като обича, да не очаква да му дадат нещо в замяна. Щом очаква, той не е никакъв извор.Той е щерна.Като търсиш любовта на някого, ти всякога ще имаш терзание. Когато някой ти кажа , че те обича, кажи му: " Ти вършиш волята Божия". Не питай другите: " Ти обичаш ли ме?" Щом питаш, всичко ще изгубиш. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. А ние как обичаме , това е наша работа.Престъпление е човек да изисква от някого той да не обича другиго , освен него.Любовта носи изобилието.При любовта между двама души единият е активен, а другият - пасивен. Двамата не могат да бъдат едновременно активни, Това състояние не остава винаги в същото положение. Като люби известно време, човек става пасивен. У него има вече желание да го обичат. Ето, защо , който люби , след време става пасивен, а когото любят, от пасивен става активен и почва да люби.Когато любовта между двама души е активна и в двамата, те стават положителни и се отблъскват.Ако са мъж и жена, в такъв случай остават бездетни.Ако искате някой да ви обича, между него и вас трябва да има разлика, която да е хармонична, както между тоновете в музиката. В това правилно съчетание, в това различие именно седи хармонията, от която ние се възхищаваме.Никой няма право да запита приятеля си или когото и да е , обича ли го. Зададе ли такъв въпрос на приятеля си, любовта между тях ще изчезне. Обичате ли някого , и той ви обича. Няма защо да го питате.Щом питаш , ти не вярваш вече.Ако кажеш на някого, че го обичаш, с това все едно, че искаш да му кажеш: " Както аз те обичам, и ти трябва да ме обичаш".Отрицателните сили в света не могат да докоснат човека на любовта. Те не намират храна в него, понеже не са в хармония с неговото естество.Когато имаме любовта целият свят работи за нас, а когато я нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят.Човешката любов, ако не е облагородена от Божествената, може да изсмуче соковете на онзи , когото обича.За всеки човек е определено, кой да го обича,.И всеки човек трябва да намери онзи, който го обича.Искате ли да знаете, дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете,че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му , и двамата се обичате.Не може да мислиш за някого , ако той не мисли за теб.Няма по-голяма нещастие от това, да видиш любовта и да я нямаш".

В сърцето си почувствах, че той може би е прав и реших да се променя. Наложих си да спра да се притеснявам дали ме обича жената до мен, а да мисля само за това, което аз изпитвам. Много скоро тя усети промяна в мен, започна да ме пита дали не се е случило нещо (когато спреш да се тревожиш, излъчването се променя, изглеждаш щастлив - това действа като магнит за околните), да не би да съм срещнал друга (значи съм започнал да изглеждам влюбен, за разлика от преди), получавам всичко онова, за което съм се дерзал толкова години. Има и друго. В крайна сметка, има един, който те обича безрезервно и безгранично - Бог. Любовта между хората е проявление на тази негова любов.

[Guest Антон_]

Трябва скоро да сменям игличката, че нещо стърже по плочата, но се чува основния рефран на песента -

Понякога има и още нещо - "Стремежът да станеш едно цяло с даден човек" - дали не го възприемаме прекалено буквално.

Май едно време го възприемах прекалено буквално и прекалено илюзорно.

Може би днес онзи мой стремеж бих го характеризирал като "Залепване за душата на другия".

А също и идеята за "Сродната душа" - наясно сте, че не е задължително да я срещате във всяко прераждане,

и че не е задължително да се срещате при такава ситуация, при която да имате шанс да съставите семейство?

Тук възниква един въпрос от биологична гледна точка в моето съзнание - ако приемем, че духовните хора се възпроизвеждат най-кекаво,

значи техните специфични белези, гени, които ги правят уникални, лека по лека напускат популацията. То ест намалява се вътревидовото разнообразие?

Да ти имам грижите, бихте възкликнали, вероятно.

[Krasi-11]

Зарежи любовта, тя навлича само беди! Това далеч не е най-лошото, което може да ти се случи. Казвам ти го от личен опит. По-добре сама отколкото зле придружена. А и напоследък толкова истории чета... Семейните също са отегчени и самотни. Любовта е сапунен мехур,а след спукването му пораженията са огромни. Най-доволни са тези,които успеят да открият щастието в самотата. Ако, оцелея ще се придържам към този съвет,който сега давам на теб. Късмет!

[broken bottle top]

Четох, четох, четох и възприех някакви неща. Снощи реших. Ще ида и просто ще се отдам на любовта си. Без надежди, без очаквания, без обяснения. Грабнах си ключовете и изхвърчах. Нямах търпение да го видя. След толкова вътрешни съмнения, въпроси, яд, ярост, аз чувствах само щастие и сякаш се чувствах облекчена, че няма да искам нищо. Видяхме се, той ме прегърна така както обичам - силно и истински. Не си говорехме. След известно време ми каза, че ме обича, но е имал други приоритети през това изминало време. И отново замълчахме. Беше хубаво. Няколко часа. В мълчание не мога да живея дълго обаче. Не съм лигла, но наистина изживях цялата му липса и затваряне тежко. Може би съм попаднала в дупка и просто съм имала нужда от някой, от думи, от подкрепа. Имах нужда вербално да изразя всичко, да си го излея. Казах му, че ми е било много мъчно през този близо месец, че всъщност искам, имам нужда от повече комуникация между нас. Наистина исках да поговорим, да чуя някои неща, мили неща, не само баналностите, които ни се случват в ежедневието. За какво ми е връзка ако ще си говоря с този човек малоумници от малоумното ни всекиднение. Принципно във връзката ни винаги аз съм била комуникатора, така да се каже - винаги аз съм инициирала сериозните разговори, задавала съм въпроси, които показват що за човек стои пред мен. Това е същността на връзката за мен - общуването на едно по-високо ниво някак. Аз се чувствам по-различна от безличните маси навън, не ме вълнуват нещата, които ги вълнуват другите хора. И когато се прибера в нас, не искам да седна и гледам телевизия, а да поема духовната си храна чрез общуването с един себеподобен "различен". Е, отвърна ми, че той не е способен на това, ако искам глупак да го наричам. Оказва се, че можем да бъдем заедно, стига да не си общуваме за нищо друго освен за това кой идиот ни е ядосал през деня. Е, не мога да водя толкова ограничена връзка. Болно ми е и мъчно. Дали и в началото беше така или просто аз съм проектирала себе си върху него, не помня. Не се разбрахме. Пак ревах, пак се тръшках. Три пъти през деня му звънях, за да опитам и аз не знам какво. Все беше зает, все не можеше да говори, все накратко. Тази вечер същото.

По едно време бях щастлива и аз в самотата си. Харесваше ми така. Сега не знам какво се пречупи, но не мога да си представя живота си както преди. Опитвам се да намеря отдушник на всичко, което е стаено в мен, да го вложа в нещо, всичко ми се вижда безсмислено. Не е от днес това чувство. На моменти се засилва до огромни размери.

Оставете, не си хабете времето.

[Диляна Колева]

А какво харесваш в партньора си?

Ясно че много неща не харесваш, но има нещо което те привлича.

Ако то е толкова малко, по - малко от един разговор , значи няма смисъл да залагаш на него за цяла една връзка.

Но ако е нещо голямо, по- голямо от един компромис, може би си заслужава да заложиш на него.

И какво тук значи някакъв си разговор!? Има хора за всичко, явно той не е партньора ти за разговори, но може би е прекрасен за интимна връзка. А разговори човек може да води навсякъде и един ден когато вече това няма да ти прави впечатление ще откриеш, че разговаряш с него на всякакви теми.

Когато започнах да ходя редовно на фитнес, ми беше много неприятно, имах си очаквания, срокове исках за еди си колко месеца, това и това в мен да се е променило. Имах специален режим и т.н. Всяка сутрин следях килограми, увеличавах тежести и т.н.

На края на първия месец ми стана много досадно, не си виждах външните промени, килограмите ми се качваха, заради мускулната маса, уморих се като цяло и попитах: Кога ще имам резултати, кога!??

Отговора беше: Когато започнеш да спортуваш не заради резултатите, а заради удоволствието от спорта, тогава няма да забележиш как си се променила, но за това се иска време, тялото ти да се напасне към този режим, психиката ти да подреди новия график. През това време ще си изморена, ще ти е досадно, ще ти се плаче и какво ли още не. Докато един ден просто ще станеш и ще имаш нужда да отидеш да спортуваш.

С всичко е така. Тръгваме напред с очакванията си и вперили поглед единствено в себе си и после се чувстваме разочаровани.

[Донка]

Докато човек дели хората и събитията около себе си на банални и вълнуващи, на малоумни и брилянтни, на добри и лоши, на нищожества и на богове - винаги ще бъде сам, разочарован, недоволен, измамен... И просто ще жонглира всичко което му се случва и среща между двете категории, в които е разделил всичко. А къде е той самият? В коя от двете се слага?

Май той е Определящият, Раздаващият етикети... а другите, просто изпълнителите на това, което той е написал на етикета им...

Банално просто...

А истинското - кой знае какво е - може би само това, че няма категории и че всеки сам сътворява света си - дали банален или истински - само от нас си зависи. Бог го е създал един - красив, вълнуващ, добър. А ние понякога го гледаме през опушено стъкло...

[Alexander]

Защо се получава така? Защо сме различни, защо се стига до това във Франция, момчетата в училище да имат часове, в които им обясняват, ако няко момиче им каже това или друго, как да го тълкуват, какво всъщност е искала да ни каже тя...

И сега, както и в моето детство, понякога ако момче иска някое момиче да му обърне внимение, посто да.... и хвърли чантата.

И пак се връщаме в детството, където се оформят до 80% от моделите ни на поведение. Когато момчето се разплаче, му обясняват че е мъж, следователно няма право!?... да плаче, сиреч да показва и изрязява чувства.

Момичетата пък трябва да оцеляват чрез гъвкавост на думи и действия, използвайки изпреварващият си с 2 години интелект.

Тук се сещам за една наистина безусловна любов, която получаваме от домашния любимец, кучето, и която е безмълвна, без думи, но пък истинска...

[Диана Илиева]

Aз нещо не можах да разбера? Ти искаш мъжа до теб да те обича, да те подкрепя в трудни и сериозни ситуации или да се държи фалшиво романтично като в сапунен сериал, романтична драма или реклама за прах на пране? Ами то дори има такива мъже, които са усвоили какво трогва жените, прилагат го успешно при свалките, но ... зад тази фасада много често е кухо.

Моят съпруг също не е от приказливите по принцип, а това да говори и да споделя за чувства е мноооооого рядко явление И какво от това? Връзката ни е чудесна, просто в началото, заради моя милост, се принудихме да проведем серия неприятни и изтощителни и за двама ни разговори, за да открием кой какъв е и защо. Но - важно - през цялото това време и двамата показвахме, кой както може, с думи, с действия, с премълчаване или компромис, че се обичаме, че сме важни и загрижени един за друг. (хайде, ще ти разкажа две-три случки на Л.С. да не пълним тук темата )