Guest Антон_ Добавено Март 17, 2011 Доклад Share Добавено Март 17, 2011 Не успях да проследя целия форум, затова ако темата се дублира, моля, извинете ме. Една мисъл се върти в главата ми - Доколко божиите заповеди са божии заповеди? Смятате ли, че има вероятност да са фалшифицирани или пък да не са продиктувани от Него, а от "братовчед" му? Веднага давам пример - Не пожелавай жената на ближния - 1. Какво означава да се пожелае една жена? 2. Какво лошо има да се пожелае една жена? 3. Защо да не я пожелаваме? 4. Кой ни е ближния? 5. Тази жена собственост на ближния ли е? 6. Тя няма ли свободна воля? Мога да задам подобни въпроси към всяка заповед. Една обща констатация е, че заповедите са в отрицателна форма - дават наставление какво НЕ трябва да се прави, а не какво да се прави. Не убивай, Не лъжи, Не кради - но в същото време не се дават заповеди като не се прави това, какво да се прави, а именно: Постави Любовта като..., Мъдростта за... , Истината за.... , а ... ... за... Разбрахте ли ми идеята? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Преслава Петрова Добавено Март 17, 2011 Доклад Share Добавено Март 17, 2011 Здравей, Антон! Според мен, някои от десетте Божии заповеди не могат да се разберат в пълния им смисъл, ако се приемат буквално, по буква. Примерът, който си дал с последната десета заповед "Не пожелавай дома и жената на ближния си!" е според мен именно такава заповед, която е предадена чрез символи и трябва първо да се разбере "жената" и "домът" какъв символ са, за да може да се осмисли общовалидния характер на тази заповед. Не мога да разгадая напълно окултния смисъл на всичките десет заповеди, но тази поне, лично аз си я обяснявам чрез разясненията, които Учителя е дал относно това какво се разбира под жена и какво под дом в духовния свят и в какво те се проявяват в човека, тук във физическия свят. Учителя, неведнъж, е казвал, че жената, по-модерно казваме женското начало, в човека е неговото сърце. Домът на човека, т.е. на душата, тук на земята, на физическия план, преди всичко е самото му физическо тяло. Затова си мисля, че дълбокият смисъл на последната заповед е да не пожелаваме да властваме над сърцето на ближния, да не пожелаваме да го притежаваме, да не пожелаваме да му станем господари. Същото се отнася и за чуждото тяло - да не пожелаваме чуждото тяло да стане наше. По този начин, ние или съзнателно, например чрез умишлена съблазън, или пък чисто по човешки несъзнателно, ограничаваме човека, раздвояваме го, той вече не е свободен, защото ако владеем сърцето му, той естествено иска да ни угоди, а така пък в угаждането си към нас той много често е поставен пред противоречието и дилемата дали да следва Божествената Воля, която най-често му се диктува чрез неговата лична интуиция и чрез съвестта и идеала му, или да следва нашите разбирания, защото едно „пленено“ сърце иска винаги да направи щастлив преди всичко пленителя си. Много престъпления са станали в света от такава любов, Учителя отново многократно го казва, която е базирана на владеене на чуждото сърце, използване на чувствата и емоциите на човек за постигане или на лични цели и стремежи или пък за налагане на свои убеждения, в които искаме да убедим другите. Така или иначе, има едно много скрито и тихо издевателство над личната воля, когато използваме съзнателно или несъзнателно властта си над чуждото сърце, особено в случаите, когато нашите убеждения всъщност не са в синхрон с Висшата Разумност и по-скоро вредят на човека, отколкото да му носят полза. И накрая, не мога да цитирам с точност, но знам, че има стих в Библията, в който Бог казва: "Дай ми сърцето си" - само в Божественото сърцето на човека може да е свободно и да се прояви правилно. И само ако си даваме свобода всеки да следва Божественото, както сам го разбира, тогава може би сме в безопасност, или поне в по-малка опасност, да не сгрешим и да не изневерим на себе си, т.е. на душата си, а тя пък нали е чистата проява на Бога у нас. Затова струва ми се има и толкова предупреждения защо е лошо да съблазняваме другите, това си е най-директният опит да ги заробим и подчиним на нашата воля, а така да ги сложим в позицията да имат „двама господари“ – Бог и ние и да ги отдалечим или чрез породените в тях противоречия, или чрез приспиването им, от спокойното, стабилното, непомраченото изпълнение на Божията Воля, която се изписва най-първо в сърцето на човека, като един висш импулс и желание да се направи нещо. Затова и много от човешките ни отношения явно ни водят не до освобождение, а до заробване - и то доброволно предаване на робството, защото някои е пожелал сърцето ни, а след това е потърсил начини да осъществи това си желания, т.е. да плени сърцето ни. Учителя и за разликата между влюбването и любовта също много говори, което има връзка, според мен, с това "пожелаване", но като цяло мисля, че си предадох в основни линии идеята. Светлина и Хармония, Лъчезарна, Мария-София и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 18, 2011 Доклад Share Добавено Март 18, 2011 Не успях да проследя целия форум, затова ако темата се дублира, моля, извинете ме. Една мисъл се върти в главата ми - Доколко божиите заповеди са божии заповеди? Смятате ли, че има вероятност да са фалшифицирани или пък да не са продиктувани от Него, а от "братовчед" му? Нито са продиктувани от „Него“, нито от „братовчед“ му. Приеми ги просто такива, каквито са. И не ги приемай буквално, а ги приложи така, както ти ги разбираш. Веднага давам пример - Не пожелавай жената на ближния - 1. Какво означава да се пожелае една жена? 2. Какво лошо има да се пожелае една жена? 3. Защо да не я пожелаваме? 4. Кой ни е ближния? 5. Тази жена собственост на ближния ли е? 6. Тя няма ли свободна воля? 4. Ближният е всеки човек, а жената на ближния е тази с която той е създал семейство (може и неофициално). 5. Тази жена не е собственост на ближния, а просто двамата са решили да водят съвместен живот. Тук можем да навлезем в една изключително обширна тема за семейството, за отношенията между мъжа и жената, за отговорността при създаване на семейство, за разделите и т.н. и т.н. От духовна гледна точка изборът на брачен партньор и за мъжа, и за жената, означава пълен отказ от себе си, особено след раждането на деца. 6. Защо да няма свободна воля? Въпреки че в заповедта е написано: не пожелавай жената на ближния, то това важи и за жените. Т.е. жените също не трябва да пожелават мъжете на ближните си. 1. Всъщност всяко пожелаване извън намерението за създаване на семейство и отглеждането на деца от духовна гледна точка е неправилно. 2. Просто всичко това е свързано с не дотам чисти мисли и желания, преди всичко егоистични, а за духовното развитие желанията на личността трябва да се пожертват, т.е. да бъдат заменени от по-възвишени цели. 3. Защото това е израз не на любов, а на привързаност, която подхранвана ще доведе до зависимост. Любовта освобождава, но не обсебва. Забележи, в заповедта не се казва: не обичай жената на ближния си, а „не пожелавай“. Можем да направим наистина много голямо отклонение в темата за това коя любов е истинска, т.е. чиста, възвишена и духовна и коя е егоистична, но във форума има достатъчно теми по въпроса. Мога да задам подобни въпроси към всяка заповед. Една обща констатация е, че заповедите са в отрицателна форма - дават наставление какво НЕ трябва да се прави, а не какво да се прави. Не убивай, Не лъжи, Не кради - но в същото време не се дават заповеди като не се прави това, какво да се прави, а именно: Постави Любовта като..., Мъдростта за... , Истината за.... , а ... ... за... Разбрахте ли ми идеята? Да, заповедите са дадени в отрицателна форма, защото даването им в положителна форма би представлявало нарушаване на свободната воля на човека. Самите заповеди не трябва да се възприемат като заповеди, а по-скоро като предупреждения. Те показват тези действия, които отклоняват човека от духовния път и нищо повече от това. Всичко останало си е в ръцете на самия човек. Наистина самите заповеди са написани в съответствие с християнството, но както вече казах, могат да се тълкуват и извън неговите рамки. Т.е. ние не трябва да ги приемаме като нещо твърдо установено. По-късно може би ще обърна внимание и на някои други заповеди и ще се опитам да ги разгледам в малко по-широк смисъл. Мария-София, Розалина и Ради 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Март 18, 2011 Доклад Share Добавено Март 18, 2011 (edited) Една мисъл се върти в главата ми - Доколко божиите заповеди са божии заповеди? Аз съм малко скаран със старозаветния Бог, така че... Да почнем още с "да нямаш други богове освен мене" - ревност - някак си не ми се вписва в представите за добрия Господ. "Не пожелавай роба на ближния си..." пък институционализира робството. Това повече приличат на думите на някой император, да не говорим че много от практиките в Библията имат чисто утилитарно значение - примерно, защо е необходимо обрязването, заради някакви символични неща ли? Не, всеки необрязан мъж, който е прекарал два дена при температура над 40 градуса знае какво се случва с мъжкия му атрибут. А като вземем предвид, че евреите са живели в пустинни райони, където водата едва стига за пиене, камо ли за хигиена, ето ти я директивата с обрязването. Господ проклел Онан, задето хвърлял семето си на земята, а не правел деца. Кой има интерес от това? Ами всеки владетел, който развива експанзионистична политика, където трябват повече и повече деца. Подобно и за табуто върху предбрачния секс. Защо жените трябва да са забрадени? Първо, за да не слънчасат и второ да се затвърди подчинената им роля в културата. И т.н. и т.н. Редактирано Март 18, 2011 от Канел Латина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Антон_ Добавено Март 18, 2011 Доклад Share Добавено Март 18, 2011 Благодаря ви за включванията. Гледните ви точки са много интересни и по един или друг начин се допълват взаимно. Бих ви помолил да напишете по още няколко реда, да стане картинката пълна? За предбрачния секс не ми е ясно защо е бил забранен? За да не се окаже, че има деца, за които няма кой да се грижи? Прекалено тежко го раздава бог в стария завет - признавам, трудносмилаем ми е. Наистина ли, ако божиите заповеди бяха в положителна форма, това би означавало ограничаване на свободната воля на човек? Всъщност, вероятно Христос с цялото си учение прави точно това - говори и прилага положителния вариант на божиите заповеди, понеже знаейки кое е грешно и нежелано, не означава моментално, че разбираме кое е правилно и желано. Естествено, тези два различни подхода са дадени в различни епохи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Март 18, 2011 Доклад Share Добавено Март 18, 2011 (edited) Сега, някой път лошото в религиите е там, че плаши хората. Без страх! Не е страхът, който разрешава въпроса. Страхът, то е най-голямата смърт. Това да не правиш, онова да не правиш. И човек казва: „Какво да правя сега?“ И Моисей нарежда, като вземете неговите заповеди. Аз харесвам само първата заповед на Моисея: „да възлюбиш“ – положителна е. Другите заповеди са все в отрицателен смисъл. Да не убиеш, да не крадеш, всичко това. Какво трябва да прави човек? На две плочи бяха написани заповедите. На едната плоча беше Божият закон, а на другата – човешкият закон: Не кради, не убий. А на другата – Божественият закон: Да възлюбиш Господа Бога своего с всичкото си сърце. Да имаш един ден, който да осветиш. Да почиташ баща си и майка си. Подразбира Бога, да почиташ себе си. Това е извадка от беседа на Учителя -"Герои ",3.XI.1935 г. От този мотив разбираме,че заповедите ,съдържащи забрана и записани в отрицателен смисъл,са наречени от Учителя -човешки закон,а тези,които са положителни утвърждения -Божият закон.Като се замисля,ако човек живее по Божия закон,наистина няма да има нужда да бъде сплашван и да му се поставят забрани и ограничения.А това по кой закон да живеем,избираме ние сами.Това е свободата на избора.От там насетне има регулаторни механизми,по които във Вселената се реализира хармонията. По втория въпрос на темата ,ето мотив от друга беседа,.върху който може да се расъждава: Всичко, каквото имате, не оценявате, само желаете, желаете. Тия желания са без брой. Имате едно желание, щом като го приемеш, трябва да го посадиш, да извадиш онова благо, което има в него. Казва: Не пожелавай. Не пожелавай, какво? – Жената на ближния. Не пожелавай парите на богатия. Не пожелавай житото на земеделеца. Не пожелавай къщата на ближния. Не пожелавай, не пожелавай. Желай, кое? Желай всичко онова, което Бог ти е дал. Всичко онова, което Бог не ти дава, не желай. Което Бог ти е дал, желай го, искай го. Вералах – да даде Господ Поздрави Редактирано Март 18, 2011 от Розалина Пламъче, Мария-София и KirilChurulingov 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Март 18, 2011 Доклад Share Добавено Март 18, 2011 (edited) Да почнем още с "да нямаш други богове освен мене" Да не ти стават бог парите, или секса,или алкохола... Веднага давам пример - Не пожелавай жената на ближния -1. Какво означава да се пожелае една жена? 2. Какво лошо има да се пожелае една жена? 3. Защо да не я пожелаваме? 4. Кой ни е ближния? 5. Тази жена собственост на ближния ли е? 6. Тя няма ли свободна воля? Силата на мисълта-помислил ли си го,все едно ,че си го направил. Ако я съблазниш,грях и за двамата...Ближен ти е всеки. Не е собственост-но не бива да го напуска,в това отношение правилата са дадени в Еклисиаст,мисля. Чела съм ги,но не мога точно да посоча. Прекалено тежко го раздава бог в стария завет - признавам, трудносмилаем ми е. ] Такова е било нивото на развитие на човечеството тогава,от такива правила са имали нужда. Любовта я е нямало още . Интелектът се е развил по-късно,тогава е говорено по друг начин-Новия завет. Преслава, много си права,границата е много тънка и хората я прескачат,може би често несъзнателно, ама нали се развиваме и осъзнаваме... Редактирано Март 18, 2011 от Мария-София Розалина и KirilChurulingov 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Март 18, 2011 Доклад Share Добавено Март 18, 2011 За предбрачния секс не ми е ясно защо е бил забранен? За да не се окаже, че има деца, за които няма кой да се грижи? Ами какво, представи си, че беше разрешен. Тогава хората нямаше да бързат и може би щяха да се женят на 25-30-35 години, както се получава сега всъщност. А природата си иска своето - един човек на 15-20 г. инстинктивно се стреми към секс. И ако единственият легитимен начин да го получи е да се ожени, ето ти женитба на 16-20 г. А след женитбата обикновено идват и децата. Значи табуирането на предбрачния секс води до повече женитби и повече деца. Някои придават голямо значение на първата брачна нощ и с това оправдават забраната за предбрачен секс, но според мен водещ е социалния натиск за създаване на деца. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 18, 2011 Доклад Share Добавено Март 18, 2011 Приятели, искрено ви препоръчвам разсъжденията на Александра - Рассвет от темата във форума на руски език. Надявам се да нямате нужда от превод. На времето те изиграха много важна роля за мен и моето разбиране на десетте заповеди, за което благодаря на Аля от цялото си сърце! Декалог Моисея – понимаем ли мы смысл Заповедей? Ограничение является условием для освобождения Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 18, 2011 Доклад Share Добавено Март 18, 2011 Наистина ли, ако божиите заповеди бяха в положителна форма, това би означавало ограничаване на свободната воля на човек? Ами разбира се, ако някой ти казва какво да правиш, това е ограничаване на свободната воля, дори и това, което ти се казва да е правилното. Христос говори положително, но не дава заповеди. [20:2] Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от египетската земя, от дома на робството;[20:3] да нямаш други богове, освен Мене.[20:4] Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;[20:5] не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят,[20:6] и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.[20:7] Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно. За мен по-интересна е тази/тези заповед/и. Бог е един. Противопоставяне между различни богове може да имаме само когато приемаме бога в някакъв персонализиран вид. Бог обаче е абсолютно надличностно. Той е навсякъде, във всеки и във всичко. Каквито имена и форми да Му припишем, това е без значение. Тук заповедта загатва за единната основа на всичко съществуващо, за същността на нещата. Формите и имената приписвани на Бог не са Бог. Заповедта може да се тълкува като насочена към това човек да не си създава илюзорни и ограничени представи за Бога, да не се прекланя на външната форма и името, а да търси същността, която е една навсякъде. Освобождението от „египетската земя, дома на робството“ може да се тълкува като освобождение на човека от земните прераждания, т.е. постигане на освобождение в източния смисъл на думата. Заповедта може да се тълкува и във връзка с това, че човек не трябва да служи на двама господари. Дори и при духовното ученичество, ако човек има възможност да следва повече от един учители, той трябва да избере един, който да следва пред всички останали. Половинчатата преданост не е преданост. Учител или Бог – няма никаква разлика. Хората и без това в повечето случаи не могат да си представят Бог по друг начин, освен като идеалния човек, а Учителите са постигнали този идеал, който хората обикновено са в състояние да си представят и дори повече. „Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог“, защото Бог всъщност както споменах е отвъд всякакви имена и форми, и назовавайки го, ние всъщност го ограничаваме в представите си. Розалина и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Антон_ Добавено Март 19, 2011 Доклад Share Добавено Март 19, 2011 Добре. Разбирам. В главата ми бушуват нови въпроси... Намирайки сродната си душа в даден момент от собствения си живот, влизайки в някакъв тип отношения и последващо обвързване, не се ли случва сродната душа да излзе от тялото на човека, с когото сме се обвързали? Ние сме се свързали с душата, не с тялото? Няма нужда да стоим с едно тяло, при положение, че душата не е вече в него, или греша? Душата влиза в друго тяло, което срещаме и то ни привлича със своята хармонична вибрация. Тук възниква въпрос - какво е божествен импулс и божествена хармония - и не е ли коректно да кажем при запознаване, че можем да сме заедно колкото пожелаем, но ако срещнем душа, с която имаме по-висока честота на трептене, ще отидем при нея? Не е ли точно това импулсът? Просто питам. Не се опитвам да съблазнявам чуждите жени /въпреки че какво значи чужди, щом всички хора сме братя?/. Но нося ли някаква вина, ако се появи някъде на хоризонта някоя девойка, която е обвързана към момента с някой господин, и вземем, че си намигнем шеговито? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 19, 2011 Доклад Share Добавено Март 19, 2011 „Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог“ – Тук може да се търси и друг смисъл освен посочения снощи. Всяко понятие, което се използва масово от хората се обезценява. За Бог не трябва да се говори пред всеки, по-всяко време и безцелно. Когато говори за Бог, за духовното, човек трябва да се свързва с него. За човешката душа това трябва да е празник, нещо откъсващо го от обичайното ежедневие. Значи човека трябва да се извисява до Бога в моментите, когато говори за него, а не (не знам как да се изразя по-точно) да се опитва да свали Бога на земята. [20:8] Помни съботния ден, за да го светиш;[20:9] шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи;[20:10] а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти;[20:11] защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети. Това е може би най-глупавоизглеждащата заповед от всички. Може би преди всичко тя изразява необходимостта от редуване на активността с почивка, също физическия труд с мисъл за духовното. Всъщност посланието е хората да отделят определено време от живота си в мисъл за духовното, а не да са погълнати изцяло от материалния си живот. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Март 19, 2011 Доклад Share Добавено Март 19, 2011 Приятели, искрено ви препоръчвам разсъжденията на Александра - Рассвет от темата във форума на руски език. Надявам се да нямате нужда от превод. На времето те изиграха много важна роля за мен и моето разбиране на десетте заповеди, за което благодаря на Аля от цялото си сърце! Декалог Моисея – понимаем ли мы смысл Заповедей? Ограничение является условием для освобождения Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Emmy Добавено Март 19, 2011 Доклад Share Добавено Март 19, 2011 (edited) Ааа, много хубава тема! (= На първо място, ще цитирам няколко мнения, с които безусловно се съгласявам: . Затова си мисля, че дълбокият смисъл на последната заповед е да не пожелаваме да властваме над сърцето на ближния, да не пожелаваме да го притежаваме, да не пожелаваме да му станем господари. Същото се отнася и за чуждото тяло - да не пожелаваме чуждото тяло да стане наше. .......... Затова и много от човешките ни отношения явно ни водят не до освобождение, а до заробване - и то доброволно предаване на робството, защото някои е пожелал сърцето ни, а след това е потърсил начини да осъществи това си желания, т.е. да плени сърцето ни. Нито са продиктувани от „Него“, нито от „братовчед“ му. Приеми ги просто такива, каквито са. И не ги приемай буквално, а ги приложи така, както ти ги разбираш. Аз съм малко скаран със старозаветния Бог, така че... Да почнем още с "да нямаш други богове освен мене" - ревност - някак си не ми се вписва в представите за добрия Господ. Според мен, Библията определено заслужава доста огромно уважение като съдържател на обширна част от древната човешка история, традиции и какво ли още не. Но, аз лично... четейки тази книга, гледам през 5-10 минутки да си напомням, че: 1) ....е пълна с метафоризми. Не мога да разбера как (примерно) голяма част от хората продължават да вярват в традиционната идея за Ада , или на кратко... едно огромно мрачно помещение, много зловеща атмосфера, огньове, скърцане със зъби, гърнета с лава и малки дяволчета със заострени рогца, които да пекат лошите хора на шишове, барбекюта... и после да си замезват с тях, кой знае. Вероятно просто е описано така, тъй като не съществуват човешки думи, чрез които да можем да разберем какво представляват измеренията отвъд нашето. Че ние сме духовно затънали ... не бихме могли да си ги представим докато сме тук. За това, са използвани сравнения, които по онова време са били най-близки до чувствата, които се пораждат у... „грешния“, или у „праведния“ човек, който е преминал отвъд. 2) Тази книга е минала през ръцете на десетки хидяли религиозни органи и институции, чиито служители не са били светци, а напротив, през по-голямата част от службата си са били под влиянието на властта и догмата.Така че... бихме могли да отметнем с едни хубави 99%, че Библията е била всеячески манипулирана и пренаписвана, тъй като добрите хора от църквата са сметнали, че това е най-подходящия начин да се повлияе на християнското население. Определено разбирам този тип , защото на моменти си мисля, че може би има известна част от съдържанието и, което би могло да бъде прието буквално, но... не и вяра в буквалното значение на всяко изречение, буква по буква. Това за мен би било точно толкова нелепо като това да повярваме, че съдържанието на книгата е било дикутвано от самия създател, на съответните апостоли, или там... служители, които са записали всичко дословно, от А до Я, и разбира се цялата информация е запазена в непокътнато състояние до днес, когато благодарение на нея се разрешават всички проблеми на човечеството... и с това се свършва този въпрос. /сарказъм/ Няма как да е така, за съжаление. А вече е съвсем друг въпрос, че изобщо не вярвам в твърдението, че тези закони са ни дадени от самия Създател. По-скоро от негативните същества (за които самия Дънов е говорил), които са дошли на Земята, дали са на хората много „велики дарове“ като в замяна са поискали статут на божества, и в крайна сметка го получават. Съответствия се откриват в египетските богове, олимпийските богове, изобщо всички древни божествени фигури, които са били характерни с това, че са имали човешки недостатъци... проявяващи се в жестоки дела и наказания, убийства, отмъщения, покушения... . Лично не мисля, че това са проявления на нашия Създател, тъй като той е само любов, мъдрост и светлина... Неговите проявления не биха могли дори да се доближат до насилственост, заповедност, контрол, унищожение и т.н... Що се отнася до заповедите, то и хората налагат подобни заповеди или правила на маймуните в зоопарка, според които ги обучават и възпитават (за сравнение). Но това не казва на маймуните, че хората унищожават естествената им среда, че дори изтребват братята им в природата... Просто означава, че за самите маймуни е по-добре ако спазват тези правила. И това сравнение не означава, че се противя на морала, който се загтва в десетте божи заповеди, напротив. На този етап, трябваше вече да сме го надрастнали като цивилизация. Демек, такива неща изобщо да не се поставят под въпрос... а да е ясно, че да убиеш човек е немислимо, като неписано правило. Хората дори да не обмислят такива постъпки. Ама не сме там. А, и между друтото... не искам да обиждам никого, ноо... не мисля, че всичко това има общо с изкупуване на вина. Тук възниква въпрос - какво е божествен импулс и божествена хармония - и не е ли коректно да кажем при запознаване, че можем да сме заедно колкото пожелаем, но ако срещнем душа, с която имаме по-висока честота на трептене, ще отидем при нея? Не е ли точно това импулсът? Просто питам. Не се опитвам да съблазнявам чуждите жени /въпреки че какво значи чужди, щом всички хора сме братя?/. Но нося ли някаква вина, ако се появи някъде на хоризонта някоя девойка, която е обвързана към момента с някой господин, и вземем, че си намигнем шеговито? Ако това е мотива за тези разсъждения, честно казано, не мисля, че ще бъдат от полза. Ако някой се чувства виновен, значи има причина да се чувства виновен... мое лично мнение. Ако пък търси по-лесен път, изборът си е негов. Лошо няма - такива неща се случват на всеки непрекъснато. Нали за това сме хора.... Просто оправданието не е правилната посока, според мен. Също така - избърът не би трябвало да има нужда от оправдание. Ако аз направя някакъв избор, и в мен се загнезди мисълта, че трябва някакси да се оправдая за този избор, значи нещо не е наред. Или проблем в самия избор, или проблем в моите възгледи и ценности, зависи. По-скоро залагам на анализа и действието... и то действие, което би било правилно спрямо всички, които са засегнати в съответната ситуация, а не само държателя на интереса. Намирайки сродната си душа в даден момент от собствения си живот, влизайки в някакъв тип отношения и последващо обвързване, не се ли случва сродната душа да излзе от тялото на човека, с когото сме се обвързали? Ние сме се свързали с душата, не с тялото? Няма нужда да стоим с едно тяло, при положение, че душата не е вече в него, или греша? Душата влиза в друго тяло, което срещаме и то ни привлича със своята хармонична вибрация. Тук възниква въпрос - какво е божествен импулс и божествена хармония - и не е ли коректно да кажем при запознаване, че можем да сме заедно колкото пожелаем, но ако срещнем душа, с която имаме по-висока честота на трептене, ще отидем при нея? Докато тялото е живо, душата не го напуска. С изключение на астралните приключения, които обаче... май не са приложими като пример в случая. Много прощавай ако аз не съм разбрала какво искаш да кажеш в случая, но определено не мисля, че душата напуска тялото на човека, с когото си обвързан в момента, в който срещнеш по-интересен човек. Мое мнение. Ако вярваш в класическата концепция за съществуването на сродна душа, то трябва да знаеш, че тази душа е една... и че остава в едно тяло. Нали, не си говорим за полтъргайсти и някакви такива свръхестествени феномени. Вече, ако вярваш в някаква различна концепция за сроднодушие, моля те да поясниш, ще ми е много интересно!... Но, май обикновено става въпрос за една душа, в едно тяло... просто трябва много да ровиш и да страдаш докато я намериш.=) Редактирано Март 19, 2011 от Sybilla Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 19, 2011 Доклад Share Добавено Март 19, 2011 Добре. Разбирам. В главата ми бушуват нови въпроси... Намирайки сродната си душа в даден момент от собствения си живот, влизайки в някакъв тип отношения и последващо обвързване, не се ли случва сродната душа да излзе от тялото на човека, с когото сме се обвързали? Ние сме се свързали с душата, не с тялото? Няма нужда да стоим с едно тяло, при положение, че душата не е вече в него, или греша? Душата влиза в друго тяло, което срещаме и то ни привлича със своята хармонична вибрация. Тук възниква въпрос - какво е божествен импулс и божествена хармония - и не е ли коректно да кажем при запознаване, че можем да сме заедно колкото пожелаем, но ако срещнем душа, с която имаме по-висока честота на трептене, ще отидем при нея? Не е ли точно това импулсът? Просто питам. Не се опитвам да съблазнявам чуждите жени /въпреки че какво значи чужди, щом всички хора сме братя?/. Но нося ли някаква вина, ако се появи някъде на хоризонта някоя девойка, която е обвързана към момента с някой господин, и вземем, че си намигнем шеговито? Доколкото знам, душите не могат да си сменят телата приживе. А десетте заповеди си имат своя дълбок смисъл. Не случайно е казано "Не пожелавай жената ...", а не "Не бъди с жената ...". Но ние за съжаление все още нито виждаме, нито осъзнаваме колко реални са и колко по-силно и дълбоко въздействат нашите мисли и чувства, спрямо реалните физически действия. Например, в момента, в който си помислим "Ама какъв ОТВРАТИТЕЛЕН човек!" и все едно че сме цапардосали човека с бухалка по главата, с всичките последствия от това и за двамата (човекът незнайно защо ще се почувства зле, веднага или след известно време, зависи колко силна и концентрирана е била мисълта ни, ние незнайно защо ще се почувствам изморени или поне олекнали откъм енергия, защото сме изхабили енергия, като за един физически удар по друг човек, че и повече, също незнайно откъде на нашия удар ще последва противодействие и т.н.). Същата сила и въздействие, но с противоположен знак носят положително заредените мисли и чувства. И това се отнася не само до хората. Случвало ми се е - върви срещу мен човек и води със себе си куче. За момент поглеждам към кучето, погледите ни се срещат и аз си помислям "Ах, какъв красавец!"; кучето веднага изправя гордо глава и вирва опашка, явно е усетило моето възхищение. Аделаида 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Март 19, 2011 Доклад Share Добавено Март 19, 2011 1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мен. 2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи. 3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог. 4. Помни съботния ден*, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог. 5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята. 6. Не убивай. 7. Не прелюбодействай. 8. Не кради. 9. Не лъжесвидетелствай против ближния си. 10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му; нито робинята му; ни вола му; ни осела му; нито някакъв негов имот - нищо, което е на ближния ти. * За християните още от апостолско време това е денят на Христовото Възкресение - неделя. изт. Според мен десетте Божи заповеди са нещо като морален кодекс. Няма какво да се тълкуват - дадени са просто и точно,така че да бъдат разбрани и от най-неграмотния човек. Всеки сам избира дали да ги спазва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Антон_ Добавено Март 19, 2011 Доклад Share Добавено Март 19, 2011 Благодаря. Вашите отговори отново повдигнаха въпроси - Като казвате, че не ви е известно едно тяло да сменя душата си преживе, искате ли също да кажете, че всички хора имат души? Мислите ли, че е възможно едно тяло да няма душа? Или душата да е нечовешка - примерно на животно, на растение, на минерал? Със сигурност темата няма нищо общо с някакви оправдания. И дали наистина всяка мисъл, която ни е хрумнала, която сме усетили, е наша? Не е ли възможно една чужда мисъл да мине през нас? И точно заради това да се казва - по делата ще ги познаете, не по мислите. Защото делата се правят от човек - защото една чужда мисъл, ако е чужда, тя няма да намери почва да порасне в съзнанието на даден човек - а ако е негова - ще се материализира. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 19, 2011 Доклад Share Добавено Март 19, 2011 A може ли човешко тяло без душа? Или с друга, нечовешка? Имат ли душа растенията и минералите? Как си ги представяш тези неща, имаш ли нещо, което ти дава основание да мислиш така? За мислите ... болшинството не са наши; просто ние като радиоприемник, настроен на някаква честота, прихващаме определен диапазон от мисли. Обаче донякъде и от нас зависи на каква честота ще сме настроени. Колкото до делата - да, така е казано, именно защото не виждаме/усещаме действието на мислите; поне повечето хора до сега. Но няма да е все така А мислите, дори и невидими за нас за момента, са по-силни и по-определящи от делата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 20, 2011 Доклад Share Добавено Март 20, 2011 Десетте Божи заповеди са кодексът от епохата на Овена - водача, боеца, справедливия вожд на едно племе, тръгнало (в прекия и преносния смисъл) да "завладява света", за да намери своята обетована земя. В същото това завладяване, нужно е било да останат заедно, защото това е човешкият начин на намиране на себе си и на своя личен свят. Тези заповеди идеално пасват на културите от този период. Христос идва не да ги отмени, но да ги изпълни - за новата настъпваща по това време епоха на Рибите. За изкушените в астрологията е ясна разликата между "телец-овен" и "риби - водолей". Откак се занимавам с това, разликата между десетте божи заповеди и Христовите завети започна да придобива за мен много по-дълбоки измерения. Да напомня как ни е завещано да се изпълняват десетте Божии заповеди в епохата на рибите, т.е. от около 2000г. : - Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си Розалина и Мария-София 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Emmy Добавено Март 20, 2011 Доклад Share Добавено Март 20, 2011 Благодаря. Вашите отговори отново повдигнаха въпроси - Ако нямаш нищо против, ще те посъветвам да прочетеш няколко беседи на Учителя. В доста от тях той говори за тези въпроси, обяснява многократно и доста подробно.... мисля, че би ти било интересно и ще спести всички въпроси, чието възникване няма как да предотвратиш. Като казвате, че не ви е известно едно тяло да сменя душата си преживе, искате ли също да кажете, че всички хора имат души? Да, абсолютно всички хора имат души. Физическата материя не може да съществува без духовната. Животните, растенията, камъните и т.н... също имат духовна материя, но тя е значително по низша от тази на хората. Това е част от т.нар духовна еволюция... Духовната материя стартира своето развитие в най-примитивните стадии и минава през много същества, животи, опити, мъки и щастия, докато не достигне до висшите светлинни състояния, или ангелското съществуване! =) Че има и след него... в безпредела. Общо взето е безкрайно. Поне аз вярвам в това! (= Можеш да попиеш много гледни точки от всички съфорумници и техните мнения. Но... не мисля, че някой тук вярва, че има хора без души. Може би има хора с по-деградирали души... или хора, които просто са забравили, че имат души. Мислите ли, че е възможно едно тяло да няма душа? Или душата да е нечовешка - примерно на животно, на растение, на минерал? Със сигурност темата няма нищо общо с някакви оправдания. Както казах по-горе, има души, които са по-недоразвити от други. Това, разбира се, не ги прави по-малко Божествени... въпрос на време е и те да открият истинската си същност. Всички минаваме по този път, даже бих казала, че друг не съществува... (= Душата може да върви само нагоре... Ако има застой или деградация в един живот, в друг ще го поправиш. Ако навредиш на някого в този живот, в следващия ще го изкупиш. Всичко това съставлява баланса на живота, който ни дърпа на горе, към ангелите и тяхното измерение. =) И дали наистина всяка мисъл, която ни е хрумнала, която сме усетили, е наша? Не е ли възможно една чужда мисъл да мине през нас? И точно заради това да се казва - по делата ще ги познаете, не по мислите. Защото делата се правят от човек - защото една чужда мисъл, ако е чужда, тя няма да намери почва да порасне в съзнанието на даден човек - а ако е негова - ще се материализира. Според мен е вярно, че човека не рядко е под влиянието на различни същества, от всякакви измерения - добронамерени, или злонамерени. Но знай, че съзнанието си е твое, ти решаваш коя мисъл да допуснеш в главата си. Отговорността е твоя. Можеш да го приравниш с някоя от природните стихии, като огънят (запалено огнище, примерно). Той си гори... но ТИ си този, който решава, дали да стопли ръцете си или да ги опари. Хората трябва да спрат да мислят, че могат да пренесат отговорността за мислите и делата си върху някой или нещо друго. Всичко лежи у тях - волята, самоконтрола и регулацията са сред най-важните способности, които всеки трябва да упражнява у себе си. Лично за себе си мога да кажа, че ми донесоха щастието... Пак ще те посъветвам да прочетеш беседите на Дънов, по-специално тези, които разработват въпроси свързани със силата на мисълта и размишлението. Мисълта е точно толкова важна, дори бих казала по-важна от делото... мисълта оформя света, в който живееш, енергиите, които минават през теб... Изобщо, мисълта е градивна сила, чрез която всичко около теб се проявява. Ако вярваш в това, де (= Прочети. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Март 20, 2011 Доклад Share Добавено Март 20, 2011 (edited) Десетте Божи Заповеди могат и СЕ коментират безкрайно, различни виждания, интерпретацции, дълбок смисъл и т.н. За мен истината е много проста, представете си, ако тях ги няма. Какво послание ще се получи? 1. Безверие 2. идолопоклонничество 3. хаос 4. нарушаване на биологичен ритъм 5.изгубване на силата на рода, родствена кръв 6. унищожение, самоунищожение 7. предаване на страстите, които са непостоянни и с ниски вибрации, объркващи 8. алчност 9. предаване на силата на личния егоизъм ( тук специално точката с жената, мисля че е добавена по- късно) В общи и най- прости житейски, земни линии така изглеждат нещата. Дори и да спрем до тук, заслужава ли си неспазването им? Дори без никакви други тълкования, това не е ли достатъчно? На мен не ми харесва, но съм сигурна и то е видно в нашето "развито" общество, че на маса народ им харесва. Ето и по по- схематичен начин представени: грях - добродетел похотливост - целомъдрие чревоугодничество - лишение алчност - щедрост леност - трудолюбие гняв - търпение зависничество - добродушие горделивост - смирение С уговорката че премахнем или сменим идеята на думата " грях" ...... да речем с "избор". Всеки има право на избор. Редактирано Март 20, 2011 от didi_ts Аделаида 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Антон_ Добавено Март 20, 2011 Доклад Share Добавено Март 20, 2011 Много интересно. Благодаря за отговорите. Малко уточнение от моя страна - зададох ви няколко въпроса, защото бях любопитен да чуя вашата гледна точка по тези въпроси. Ако е до четенето на беседи, вероятно съм прочел достатъчно, просто не пиша във форума. Това да пишеш във форума не те прави по-вещ. А исках /и все още искам/ да чуя вашата гледна точка, за да я съпоставя с моята гледна точка и с гледната точка на хората около мен. Някои от включванията бяха прекрасни, за което благодаря, а другите имат потенциал да се развият. Вместо Добро утро мога да ви поздравя със следното: Степенувайте нещата в своя живот - така че Словото, Делото и Живота - да бъдат едно цяло - Словото, което възприемата - да се окаже в плът чрез дела (Делото) - а оттам да стане част и от вашия живот. И тук можем да разграничим няколко вида Слово - в неговата основна форма, Слово, облечено в Дело и Слово, облечено в Живот. Така подредени, те са степенувани - най-силно е Словото, облечено в Живот. Приятен ден. Днес е един прекрасен ден. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Март 20, 2011 Доклад Share Добавено Март 20, 2011 Приятен ден. Днес е един прекрасен ден. Като изключим войната и дъжда, да, не е лош. Приятна неделя и от мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 20, 2011 Доклад Share Добавено Март 20, 2011 ... Като казвате, че не ви е известно едно тяло да сменя душата си преживе, искате ли също да кажете, че всички хора имат души? Защо поставяш тялото преди душата? Душата (по-точно Монадата) е тази, около която се изграждат телата (умствено, емоционално и физическо). Монадата сменя формите (телата) чрез които се проявява, а тялото не може да смени нищо, защото то само по себе си е просто сбор от атоми, свързани и организирано от Монадата. Когато Монадата прекъсне връзката си с тялото, то се разгражда и в него остава само елементалния живот на атомите му (тъй като всеки атом са по себе си също е живо същество, макар и на невъобразимо за нас ниско еволюционно ниво). От развитието на съзнанието се определя и в каква форма Монадата е в състояние да се прояви. Тялото точно съответства на развитието на съзнанието и ако има изключения, те са неестествени и не мога да си ги представя по друг начин, освен като резултат от черна магия. Така че в животинско тяло се проявяват единствено души на съответното ниво на развитие (съответстващо на животинското царство, а не на растителното или човешкото) Мислите ли, че е възможно едно тяло да няма душа? Или душата да е нечовешка - примерно на животно, на растение, на минерал? Вече отговорих: не. Напоследък покрай конспиративните теории се заговори за ОП (органични портали), но това е неразбиране на нещата. Няма такова нещо. Всеки човек има душа (и Монада), но просто в някои хора те се проявяват твърде незабележимо. Всъщност човекът е Монадата и единствено Монадата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 20, 2011 Доклад Share Добавено Март 20, 2011 ... Степенувайте нещата в своя живот - така че Словото, Делото и Живота - да бъдат едно цяло - Словото, което възприемата - да се окаже в плът чрез дела (Делото) - а оттам да стане част и от вашия живот. И тук можем да разграничим няколко вида Слово - в неговата основна форма, Слово, облечено в Дело и Слово, облечено в Живот. Така подредени, те са степенувани - най-силно е Словото, облечено в Живот. Приятен ден. Днес е един прекрасен ден. Благодаря, приятен ден и на теб А това горното е интересно. Зачудих се обаче, как да го разбирам (а може би влагаме различни неща в изредените понятия) - например възможно ли е да има Дело без Слово? Или живот без Слово? (Искам да кажа, че тези три неща са си едно цяло по принцип; според мен.) Също как да разбирам Слово облечено в Дело? - може би Слово проявено чрез Дело. Обаче може ли да имаме Дело, зад което да не стои Живот, а зад него Слово? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.