"Цариградската Библия"

[Донка]

Когато преди години прочетох, че Учителя е ползвал "Цариградската библия", за пръв път разбрах, че освен версията на Библията, ползвана от православните свещеници, която ни е останала като ценно наследство от прадядо ми, и малките томчета, които евангелистите даряваха навсякъде след 1990 г., съществува и версия, в превода на която е участвал самият П.Р. Славейков.

Тогава нямаше източниците, които можете да намерите в нета сега:

тук

и тук

Фототипното издание с червените корици и преди се намираше трудно - сега е вече библиографска рядкост, но по някаква странна случайност временно се оказа при мен, което събуди отново интереса ми към този превод.

Сравнително най-подробно е разказана историята на превода тук:

През 1857 г. д-р Албърт Лонг започва работа с Методистката мисия в България. През 1862 г. Лонг и Ригс посещават бележития български писател Петко Рачов Славейков в Трявна, който се съгласява да помогне с превода на Библията. Той започва работа незабавно върху ревизирания Неофитов Нов Завет. Същата година вторият том на Стария Завет на български е издаден. Лонг се присъединява към екипа за ревизиране на Новия Завет според източния диалект през 1863 г. и паралелно продължава да помага в превода на Стария Завет.

През цялата 1863 г. Славейков работи върху новозаветния превод на Неофит. По време на работата си той е подпомаган от друг известен български общественик Стоян Михайловски (брат на Иларион Макриополски), който става петия член на редакторски екип, воден от Ригс. Тук трябва да се изтъкне, че действителният превод на българската Библия е направен от българи като американски и английски мисионери спомагат за ревизирането и отпечатването му. В резултат на съвместната работа, на 10 октомври 1863 г. предварителната ревизия на Стария Завет е завършена. Ригс, Костович и Лонг започват ревизирането на Славейковия превод.

В началото на 1864 г. Славейков се премества от Трявна в Цариград, където екипът завършва своето дело. След като текстът е окончателно завършен, започва работата по отпечатването му. Третият том на Стария Завет е приключен и публикуван през първата половина на 1864 г. До 1865 г. работата по Новия Завет е завършена и неговото ново издание излиза от печат през 1866 г.

До този момент, изданието на Новия Завет и публикуваният частично Стар Завет, са вече добре познати и търсени сред българското население. Мисията в Пловдив продава 3624 екземпляра на Новия Завет за един месец. През 1863 г. други 895 екземпляра били продадени за период от 7 месеца. В Ески Загра (Стара Загора) 800 броя са продадени само за един месец. В средата на 1867 г. първите три тома на Стария Завет са разпродадени и започва отпечатването на нов тираж.

През 1865 г. последните поправки по Новия Завет са завършени. Следват ревизия на Стария Завет с цел съгласуване с граматиката на езика и публикуване на цялата Библия в малък формат. В края на 1876 г. сто страници от българската Библия са пуснати за отпечатване. През 1867 г. с помощта на Американското библейско общество в Ню Йорк, д-р Лонг отпечатва две издания от българския Нов Завет - едно на новобългарски и едно на църковно-славянски. Отделното издание с двете версии в паралел също е публикувано.

След повече от 12 години упорит труд, през юни 1871 г. 36000 екземпляра от превода на пълната Библия на български са публикувани в Цариград (а не 1872 г., както претендира Лео Уайнър или 1864 г., както е отразено в следствие на неизвестни на автора източници ). Библията е публикувана в две версии (голям и малък формат) като и двете са с препратки. Големият формат излиза от печат първи и е в осем тома с общо 1060 страници. Преводът е познат като Цариградско издание. Първото копие на българската Библия е получена от печатницата през юни, 1871 г. и изложено в сградата на Мисията за Европейска Турция в Стара Загора.

Поради големият интерес, цялата Библия е повторно отпечатана в 1871 г. с няколко последователни издания. През 1879 г. общото число на отпечатани и разпространени български Библии от така наречената “Библейска (издателска) къща” в Цариград са 6572 тома. След отпечатването на българската Библия Ригс издава Речник на Свещеното Писание (620 страници - Цариград, 1884 г.), Хармония на Четирите Евангелия (236 страници - Цариград, 1880 г.) и Коментар на Новия Завет (в 3 тома -1894-98 г.). Ревизираното издание на Библията е публикувано през 1891 г. в малък формат и по-късно преиздадено през 1906 г., след смъртта на Ригс през 1901 г.

източник

Доколкото знам в момента се подготвя ново издание и очаквам с нетърпение да се сдобия с личен екзмпляр.

Какво знаете за Цариградския превод и за екземпляра, който е ползвал Учителя? Къде може да се намери повече информация за това?

[Надеждна]

Излезе от печат поредното издание

на

Цариградската Библия от 1885г.

Какво представлява настоящото издание:

– Като библейска версия представлява фотокопие на Виенското издание на

Библията на български език от 1885 година.

–Като историческа архивна ценност и уникат е репродукция на личната

Библия на Учителя с бележките и знаците, направени от него върху стра-

ниците й, изложени и описани във втория раздел на приложението.

– Като Божествено словесно послание е безценно помагало за всеки вяр-

ващ и прилагащ Божиите закони (без разлика от църковна и религиозна

принадлежност), тъй като отразява въздействието и силата на езиковия

превод, разгледани в монографията на Петър А. Вангелов „История,

значение и сила на Цариградската Българска Библия“, понастоящем

отпечатана като отделно издание.

– Като общочовешки културен феномен и носител на хуманни послания е

важен ориентир за цялото човечество.

Източник

Редактирано Юли 24, 2011 от Донка

[Nickelangello]

По какъв начин можем да се сдобием с екземпляр от това издание.Наскоро си взех една библия издадена 2005 от Св.Синод на БПЦ ,но ми се стори малко окасапена,и не ме удовлетворява като я чета .Благодаря

[Надеждна]

Затуй, когато се прави един превод на Свещената книга, човек трябва много добре да разбира окултния език, да разбира думите в тяхното дълбоко значение. А сега превеждат точно според оригинала. И в Писанието някои идеи са преведени толкова буквално, че ако се явеше някой пророк или Христос, те биха се чудили на гениалността на тези хора – как е идвало това нещо на ума на хората: тъй да изопачат мислите, че да предадат туй, което те не са нито сънували, нито на ум не им е идвало. И ние казваме: "Туй е превод точно според оригинала." Той го превел криво, дойде друг, чете го и казва: "Тъй е писано в Свещената книга." Ти провери ли? "Мене Духът ми каза." Духът му казал, пък той превежда същия крив превод. Не е така!

Окултна музика

Понеже съм на вълна "преводи", не на Свещената книга, разбира се , попадайки на тази мисъл от Учителя, си давам за пореден път отговор, а може би и на други хора, защо е толкова важно да имаме не какъв да е превод и защо Учителя си е служил именно с Цариградската Библия. Участието на Петко Р. Славейков в превода й е толкова съществено, не само заради езиковото му майсторството, но защото и с произведенията си, и с целия си непримирим живот на общественик, преводач, филолог, фолклорист със сериозни занимания в областта на демонологията и народопсихологията, той се доказва и като добър познавач на човешката душевност в нейните най-дълбинни недра.

Редактирано Октомври 28, 2011 от Надеждна

[Дъгата]

Малко допълнение близо до темата:

"...След публикуването на най-старата Библия, Синайския кодекс през 2009г., пет от ръкописите от Мъртво море, съдържащи най-старите познати библейски текстове, също са вече в интернет. Проектът струва над 3,5 млн. долара и е осъществен от Израелския музей и Гугъл в свръх-висока резолюция проявяваща характеристики на текста невидими за човешкото око при обикновени обстоятелства. Уеб публикацията е на адрес: http://dss.collections.imj.org.il/ където текстът може да бъде четен, изследван за определени думи и дори превеждан с включените специални преводачески инструменти...."

източник

****

Копирам малко от статията, защото може да бъде свалена от сайта, на който е.

"Синайския кодекс (Codex Sinaiticus) – най-старата цялостна Библия запазена до наши дни, за която се смята, че е на възраст 1600г.

Първоначалното му представяне бе направено през септември 2006, последвано от детайлно изложение след личното наблюдение на ръкописа в Смитсонския център във Вашингтон, заедно с ранни ръкописи от колекцията Честър-Бейти през ноември с.г. На 24 юли 2008 дигитално копие на около 100 страници от пергамента бяха разположени в интернет от Лайпцигският университет. Проектът бе обновен през ноември 2008 и официално завършен на 6 юли 2009г.

Синайския кодекс, който се състои от около 900 стр., представя прозорец към историята на ранната църква, който показва как текста е бил предаван от поколение на поколение. Целият ръкопис е написан на старогръцки, като Старият завет представлява копие на Септуагинтата, а Новият е в характерния за ранната църква гръцко наречие, коине. Всяка страница съдържа и множество поправки нанасяни през годините, което показва, че Синайския кодекс е не само един от най-ранните, но и един от най-дълго използваните християнски текстове. Сами по себе си корекциите по текста показват точно как църквата е визирала различните вариантни четения на текста през вековете. Ето защо дигитализиранато на текста и публикуването му в интернет дават уникалната възможност за реконструкция на оригиналния текст използван от Ранната църква.

Дигиталното копие на целия текст може да бъде видяно на уеб страницата www.codexsinaiticus.org, като събирането му на едно място се случва за първи път от момента в който Константин Тишендорф открива ръкописа в манастира Св. Катерина и пренася части от него за публикация в три експедиции през 1844, 1853 и 1859г.

Британската библиотека закупува от съветското правителство други 347 листа през 1933, а отделни 47 листа се намират в Лайпцигския университет. Части от шест листа все още са изложени в Националната библиотека на Русия в Санкт Петербург, а дванайсет листа и отделни фрагменти се съхраняват в Израел, след като са открити от монаси в северната стена на манастира Св. Катерина през 1975.

Дигитализирането на Синайският кодекс започва с подписването на четиристранно съгласие на 9 март 2005. Неговият успешен завършек предоставя възможност на всеки да види самия ръкопис в цялостна форма, което само по себе си открива нова ера в едно глобално изучаване на библейския текст. Изследването на ръкописа е неразделно от многобройните корекции нанесени върху него, най-вече в текста на Септуагинтата. Те датират между 4-12в. и варират между поправка на единични букви до вмъкването на цели изречения.

В това число е важно да се отбележи и каноничната уникалност на Синайският кодекс, който потвърждава приетият библейски канон по времето на неговото съставяне през 4в. Гръцката Септуагинта използвана в ръкописа, включва книгите 2 Ездра, Товит, Юдит, Макавеи, Мъдрост и Сирах, които не присъстват в еврейската Библия и са смятани за апокрифни от протестантската традиция.

Новият завет пък включва апокрифните Послание на Варнава и „Пастирът” написан от римски автор на име Хермес около 140 г. Посланието към Евреите е поставено след Второ Солунци, а Деяния апостолски между пасторските и църковните послания.

Дигиталното издание на Синайските кодекс представя всяка една от страниците на ръкописа. Направата му е изключително трудна, тъй като изисква дублирането на технологическите изисквания на четири различни места, а пренасянето на фрагментите от ръкописа е невъзможно. Нужно е високо качество на заснетия образ, който автентично показва не само ръкописния текст, но и различните мастила използвани при оригинал и корекциите. Важна роля влияе и светлината с която се осветява ръкописа в ъгъл от 45 градуса при заснемане с нисък интензитет и липса на сенки.

Страниците които имат зацапвания, напуквани и продупчване се осветяват с допълнителен по-слаб светлинен източник от горния ъгъл. За да се пресъздаде ефекта на оригинала, за фон е използвана светлокафява хартия, която намалява прозирането на осветените страници. Целта е не само да се постигне нормална четливост на текста, но и да се запази автентичния вид на пергамента.

Всички усилия са положени за да се създаде контекст в който учени от целия свят да бъдат въвлечени в създаването на един нов превод, значително по-близък до оригинала. Когато първите части на Синайският кодекс бяха публикувани в интернет през месец юли 2008г., преводът на ръкописа включваше само първите 35 псалма на английски направено от Албърт Пиетерсма и книгата Естир в адаптация на Рейнхолд Схол от немското издание на Септуагинтата (LXX.D). Оксфордската университетска преса партнира с проекта за Нов английски превод на Септуагинтата (New English Translation of the Septuagint – NETS), чието продължение включва и английски превод на Новия завет директно от Синайският кодекс. В момента се води дискусия с Немското библейско дружество (Deutsche Bibelgesellschaft) с надеждата за цялостна адаптация на немския превод на Септуагинтата към текста на Синайският кодекс."

тук

***

За по-добро разбиране на Библията препоръчвам да се четат езиковедските изследвания на думите. Прекрасна статия е Плодовете на духа.

Ако знаете други източници - моля споделете.

Целият Стар завет е базиран на древните ритуали на юдейските племена и символиката е такава, че именно те да я разберат - скинията (т.е. шатра за богослужения), козелът, поемащ греховете, поръсването с кръв на жертвено животно, защо разпъването на дърво( на кръста) е унизително...

Пример: "тръбите", които са описани в Стария завет и за които хората се чудят какви ли са били (не е имало духова музика и хората не вярват в написаното) са били направени от рог на овен или друго кошерно животно, в който е бил пробит канал с цел да се издават различни звуци.

Редактирано Март 13, 2012 от Дъгата

[Дъгата]

140 години от издаването на първата Библия

През месец юни се навършват 140г. от отпечатването на първата Библия на български език, известна като Цариградското издание от 1871г.

Работата по Новия завет започва през 1835г. за цената от 5000 турски гроша, а на Стария завет около 1843.

Преводът е направен изцяло от българи под наблюдението на американските мисионери д-р Елияс Ригс, д-р Албърт Лонг и представители на Британското библейско дружество.

Само редакцията на готовия преведен текст отнема повече от десет години.

Новият завет, наречен от съвременниците си „протестантски”, получава популярност като Евангелието на Левски, над което са заклети всички революционни комитети организирани от Апостола на свободата; докато цялостното издание на Цариградската Библия през 1871 утвърждава граматическите правила на съвременния български език и ставайки стандарт за книжовна култура по времето на Възраждането променя завинаги българската реч.

***

Превода на Неофит Рилски

През 1835 г. Бенджамин Баркър се среща с Неофит (Петров) Рилски в Габрово. Последният е препоръчан от Търновския архиепископ Иларион за напълно нов български превод на Новия Завет. Не е ясно, дали тази постъпка е била съгласувана с гръцката патриаршия в Цариград, но Неофит приема предложението в края на септември или началото на октомври 1835 г. и започва работа незабавно. Евангелията от Матей и Марко са готови през ноември, а първите завършени чернови на синоптичните евангелия през декември 1835 г.

На 12 януари 1836 г. Неофит съобщава, че преводът на четирите евангелия в готов. В началото на февруари 1836 г., Бенджамин Баркър подготвя договор за превода, изпращайки екземпляр до Смирна и до Неофит. Цената на пълния превод е 5000 турски гроша. Договорът, с дата 19 февруари 1836 г., е подписан от Неофит в Габрово на 23 март 1836 г. Баркър моли Иларион лично да провери превода, но, поради ограниченото си време, Иларион оставя довършването на превода на “съвестта” на Неофит.

****

През 1857 г. д-р Албърт Лонг започва работа с Методистката мисия в България. През 1862 г. Лонг и Ригс посещават бележития български писател Петко Рачов Славейков в Трявна, който се съгласява да помогне с превода на Библията. Той започва работа незабавно върху ревизирания Неофитов Нов Завет. Същата година вторият том на Стария Завет на български е издаден. Лонг се присъединява към екипа за ревизиране на Новия Завет според източния диалект през 1863 г. и паралелно продължава да помага в превода на Стария Завет.

През цялата 1863 г. Славейков работи върху новозаветния превод на Неофит. По време на работата си той е подпомаган от друг известен български общественик Стоян Михайловски (брат на Иларион Макриополски), който става петият член на редакторски екип, воден от Ригс.

Тук трябва да се изтъкне, че действителният превод на българската Библия е направен от българи, като американски и английски мисионери само спомагат за ревизирането и отпечатването му. В резултат на съвместната работа, на 10 октомври 1863 г. предварителната ревизия на Стария Завет е завършена. Ригс, Костович и Лонг започват ревизирането на Славейковия превод.

В началото на 1864 г. Славейков се премества от Трявна в Цариград, където екипът завършва своето дело. След като текстът е окончателно завършен, започва работата по отпечатването му. Третият том на Стария Завет е приключен и публикуван през първата половина на 1864 г. До 1865 г. работата по Новия Завет е завършена и неговото ново издание излиза от печат през 1866 г.

До този момент изданието на Новия Завет и публикуваният частично Стар Завет са вече добре познати и търсени сред българското население. Мисията в Пловдив продава 3624 екземпляра на Новия Завет за един месец. През 1863 г. други 895 екземпляра били продадени за период от седем месеца. В Ески Загра (Стара Загора) 800 броя са продадени само за един месец. В средата на 1867 г. първите три тома на Стария Завет са разпродадени и започва отпечатването на нов тираж.

През 1865 г. последните поправки по Новия Завет са завършени. Следват ревизия на Стария Завет с цел съгласуване с граматиката на езика и публикуване на цялата Библия в малък формат. В края на 1876 г. сто страници от българската Библия са пуснати за отпечатване. През 1867 г., с помощта на Американското библейско общество в Ню Йорк, д-р Лонг отпечатва две издания от българския Нов Завет – едно на новобългарски и едно на църковно-славянски. Отделното издание с двете версии в паралел също е публикувано.

След повече от 12 години упорит труд, през юни 1871 г. 36000 екземпляра от превода на пълната Библия на български са публикувани в Цариград (а не 1872 г., както претендира Лео Уайнър или 1864 г., както е отразено в следствие на неизвестни на авторите източници).

Библията е публикувана в две версии (голям и малък формат), като и двете са с препратки. Големият формат излиза от печат първи и е в осем тома с общо 1060 страници. Преводът е познат като Цариградско издание. Първото копие на българската Библия е получена от печатницата през юни 1871 г. и изложено в сградата на Мисията за Европейска Турция в Стара Загора.

Поради големия интерес, цялата Библия е повторно отпечатана в 1871 г. с няколко последователни издания.

През 1879 г. общото число на отпечатани и разпространени български Библии от така наречената “Библейска (издателска) къща” в Цариград са 6572 тома. След отпечатването на българската Библия Ригс издава Речник на Свещеното Писание (620 страници – Цариград, 1884г.), Хармония на Четирите Евангелия (236 страници – Цариград, 1880г.) и Коментар на Новия Завет (в 3 тома през 1894-98г.).

Ревизираното издание на Библията е публикувано през 1891 г. в малък формат и по-късно преиздадено през 1906 г., след смъртта на Ригс през 1901 г.

Последната ревизия на Цариградската Библия е издадена през 1912 г. Американското библейско общество в Ню Йорк.

източник: Превода на П.Р. Славейков

***

AUDIO БИБЛИЯТА - ON LINE!

[Дъгата]

История на българската Библия

Преводите на Библията на български език

Нов буквален превод на Библията с гръцки речник - 2011г.

и още една статия

[Дъгата]

Многопреводна online Библия

Една търсачка между 22 версии на Библията.

Има и опция за сравняване на различни версии,

както и линкове към аудио версии на български, английски и гръцки езици.

http://www.bibliata.com/cgi-bin/conc_form.php?m=bible

http://www.bibliata....orm.php?m=bible

Редактирано Юни 4, 2012 от Дъгата

[Дъгата]

Един =1&tr[]=3"]полезен сайт за сравнение на версиите.

Някой може ли да коментира наличията и разликите между многого ( може би над 30) версии на английски език?

Понякога разликата в нюансите е огромна и лично аз изпадам в почуда.

Особено т.н. Amplified Bible, според чиито съставители само тя обяснява значението и нюансите на думите от оригиналния език (древен арамейски и старогръцки).

[Дъгата]

Библейски изрази и поговорки в българската народна култура

„Който не работи, не трябва да яде!“ приписвана от комунистите на „вожда и учителя на българския народ“ Георги Димитров, а всъщност буквален цитат от Второто послание към солунците, 3 глава, 10 стих.

„Каквото посееш, това и ще пожънеш!“ представяна като българска народна поговорка, а всъщност цитат от Посланието към галатяните, 6 глава, 7 стих.

„Който търси, намира!“ пряк цитат от т. нар. „Нагорна (планинска) проповед“ на Исус Христос, записана в Евангелието от Матей. Вж. Евангелие от Матей, 7 глава, 7—8 стихове.

„Народна култура“ е доста широко понятие, обхващащо художественото творчество, битовите обичаи, родовите и религиозните традиции на един народ. Тя пречупва натрупания исторически опит и житейска мъдрост през светогледа на мнозинството и така отразява неговото духовно състояние и духовни търсения. Дори беглият анализ на българската народна култура от близкото минало показва огромното влияние на християнството. Особено интересно е да се проследи ролята на християнската словесност в обогатяването на езика. Преките заемки и парафрази от Библията в нашия книжовен и всекидневен език се оказват изненадващо много. (Мнозина просто ги употребяват, без да знаят за техния произход.) Тук предлагаме една малка колекция от тях, подредени по азбучен ред.

Други изрази и поговорки:

Авраамов дом Библейският патриарх Авраам става нарицателен със своето гостоприемство, за което се разказва в книгата Битие 18 глава. Изразът „Авраамов дом“ обаче се използва в ироничен смисъл за дом без стопанин, в който свободно влизат и излизат външни хора. „Тук да не е Авраамов дом?“ е гневната реакция на родител, когато детето всекидневно води вкъщи свои приятелчета.

Адамово ребро (или, Ребро Адамово): иронично название на жените, вж. книга Битие 2 глава, 20—22 стихове.

Адски мъки неописуеми страдания, вж. книга Откровение 14 глава, 10—11 стихове.

Алфата и омегата началото и краят на нещо, вж. книга Откровение 1 глава, 8 стих, и 22 глава, 13 стих.

„Блажени верующите!“ отново ироничен израз, осмиващ нечии нереалистични или наивни надежди, но иначе произхождащ от думите на Исус Христос към апостол Тома. Вж. Евангелие от Йоан, 20 глава, 29 стих, а също израза „Тома неверни“ (по-долу).

Блудният син нарицателно за разкаял се човек, който се връща към предишния си начин на живот, при своите близки и приятели. Понякога се употребява шеговито по отношение на пропаднал човек, който идва на себе си след поредното „геройство“ (обикновено: пиянство): „Блудният син се завръща!“ Вж. Евангелие от Лука 15 глава, 11—32 стихове.

Бог дал — Бог взел! Изразява примирение с тежка житейска загуба, най-често: смърт на близък човек. Вж. книга Йов, 1 глава, 21 стих.

Болка за умиране Поговорката „Това не е болка за умиране!“ означава „Бедата не е толкова голяма!“ или „Нищо фатално не се е случило!“. Пряка заемка от Евангелието от Йоан 11 глава, 4 стих (вж. контекста на библейския пасаж).

Вавилонско стълпотворение струпване на огромно и шарено множество хора. Според библейския разказ в книга Битие, 11 глава, 3—4 стихове, такова множество се събира край Вавилон и започва да гради кула (стълб) „към небето“.

Велзевул нарицателно за подмолен, лукав и много опасен човек. В Библията се употребява като едно от имената на дявола. Вж. Евангелие от Марк 3 глава, 22—26 стихове, и Евангелие от Лука 11 глава, 14—20 стихове.

Вълци в овчи кожи метафора за изедници и грабители, които си придават благ вид и демонстрират добри намерения. Срв. Евангелие от Матей, 7 глава, 15 стих.

Геена огнена Обикновено като част от изрази „Очаква ни геена огнена!“ (надвиснала е страшна гибел) или „Разрази се истинска геена огнена!“ (описание на природна стихия или катастрофа). Вж. Евангелие от Марк, 9 глава, 43—48 стихове.

Глас в пустиня Мнение, призив или предупреждение, което няма да бъде чуто или взето под внимание. Изразът звучи с особена сила в Ботевото „Обесването на Васил Левски“: „Ох, зная, зная — ти плачеш, майко,/ затуй, че ти си черна робиня,/ затуй, че твоят свещен глас, майко,/ е глас без помощ, глас във пустиня!“ Вж. Евангелие от Матей 3 глава, 3 стих.

Египетски труд тежък, изнурителен труд. Вж. разказа за робския труд на евреите в Египет в книгата Изход 1 глава.

Ехиден смях (ехидна забележка) Ехидна е библейското название на изключително отровната африканска усойница и се употребява като метафора за зъл и коварен човек. Вж. книга Йов 20:16, Евангелие от Матей 3 глава, 7 стих, 12 глава, 34 стих и др.

Жизнено поприще полето (областта), което човек чувства като свое призвание и в което хвърля основните си усилия. Изразът произхожда от библейското сравнение на християнския живот с поприще (писта) за спортни състезания и е увековечен в първия стих от Дантевия „Ад“: „На попрището жизнено в средата / намерих се в лес тъмен, за зла чест.“

Заветна цел върховна цел на отделен човек или на цели поколения, която се преследва с постоянство и упоритост. В Библията това е Обетованата земя (вж. по-долу), която Бог обещава на Авраам, сключвайки завет (свещен договор) с него (книга Битие 15 глава), и векове по-късно изпраща Мойсей да заведе евреите там (книга Изход 3 глава).

Злободневие най-острите и актуални проблеми на деня, предизвикващи обикновено яростни спорове. Вж. Евангелие от Матей, 6 глава, 34 стих. (В някои библейски преводи изразът е предаден неточно като „злото на деня“.)

Иеремиев плач безутешно оплакване на висок глас на нещо безвъзвратно отминало. Вж. книгата Плач Иеремиев (Плачът на Иеремия), в която обаче звучат и оптимистични тонове, а също увереност в Божията милост.

Изкупителна жертва човек, който поема цялата вина и съответното наказание. Когато някой е обвинен несправедливо за всички несполуки, често се казва: „Принесоха го като изкупителна жертва!“ В Новия Завет Исус Христос е представен като изкупителната жертва за греховете на цялото човечество: вж. Първо послание на Йоан, 2 глава, 1—2 стихове, Първо послание към коринтяните 1 глава, 30 стих, Първо послание към Тимотей, 2 глава, 5—6 стихове, Послание към Тит, 2 глава, 13—14 стихове и др.

Измиване на ръцете несполучлив или недостоен опит за оправдание; обикновено присъства в реплики като „Не се опитвай да си измиеш ръцете!“. Съгласно евангелския разказ, римският прокуратор Пилат Понтийски прибягва до този символичен жест, за да снеме от себе си вината за разпъването на Христос. Вж. Евангелие от Матей, 27 глава, 24 стих.

Камък за препъване събитие, явление, учение или конкретна личност, които не мога да приема. Исус Христос е наречен „камък за препъване“ (на черковно-славянски: „камень преткновения“) в Израил, понеже мнозина са отказали и отказват да Го признаят за изпратения от Бога Месия. Вж. книгата на пророк Исаия, 8 глава, 14 стих, и Послание към римляните, 9 глава, 30—33 стихове.

Козел за отпущане (на черковно-славянски: Козел отпущения): в българския език изразът е добил смисъл на: „човек или група хора, върху които несправедливо се насочват отрицателните чувства на цялото общество“ (синонимен израз: „черната овца“). Подходящ исторически пример е отношението към еврейската общност в много страни през вековете — евреите са били обвинявани във всевъзможни грехове и за всевъзможни беди, превръщайки се по този начин в „козел отпущения“ за недоволния от положението си народ. Съгласно книгата Левит 16 глава, козелът за отпущане е жертвено животно, което символично се натоварва с греховете на целия народ, но не се заколва, а се изпъжда в пустинята.

Лепта обикновено в израза „Дадох своята лепта!“ със смисъл на „Дадох своя скромен принос!“ Лептата била дребна монета, в обращение в Римската империя. Вж. Евангелие от Марк, 12 глава, 41—44 стихове; Евангелие от Лука, 21 глава, 1—4 стихове.

Лице на ангел (ангелско лице) идиом, означаващ миловидност, но — в много по-голяма степен, — и вътрешна красота, привлекателност на характера. Вж. книга Деяния на апостолите, 6 глава, 15 стих.

Мляко и мед метафора за много плодородна земя („Тук текат мляко и мед!“). С такива думи се описва в Библията богатството и плодородието на Обетованата земя (вж. по-долу), Ханаан. Изразът се среща 23 пъти в Библията; вж. например книга Левит, 20 глава, 24 стих, и книга Числа, 14 глава, 8 стих.

Напаст Божия (бич Божий) бедствие или епидемия, пред което хората са безсилни. Вж. книгата Откровение на Йоана, 9 глава, 18—20 стихове, 15 глава, 1—8 стихове, 16 глава, 9 стих. Оригиналната гръцка дума, преведена като „язви“ или „напасти“, означава буквално „удар; ивица (от бич), рана“.

Насъщният (хляб) най-необходимото за всекидневния живот; обикновено в изрази като „Работим за насъщния“ или „Борбата за насъщния“. Вж. т. нар. Молитва „Отче наш“ в Евангелието от Матей, 6 глава, 11 стих.

Нищо ново под слънцето буквална заемка от книгата Еклесиаст, 1 глава, 9 стих. Изразява наблюдението, че огромното множество феномени в човешката практика вече са се случвали в историята.

Носене на кръста Като казва „Нося си кръста“, човек иска да подчертае, че е поел своята отговорност и тежестта, която му се пада да носи в живота си. Христос използва този израз по отношение отговорността на Неговите последователи. Вж. Евангелие от Лука, 9 глава, 23 стих, и 14 глава, 27 стих.

Обетована земя нарицателно за цивилизована местност или добре стопанисвана земя (имот). Съгласно книгата Битие 15 глава, Ханаанската земя или Палестина е обещана на библейския патриарх Авраам с обет от Бога, подкрепен от сключването на свещен договор (завет). В Библията многократно се изтъква нейното плодородие (вж. „мляко и мед“ по-горе).

Огън и жупел обикновено в израза „бълва огън и жупел“, т. е. много е разгневен. В Библията „огън и жупел“ е метафора за изливане на Божия гняв върху нечестивите хора, произлизаща от разказа за катастрофичното бедствие над Содом и Гомор (книга Битие 19 глава, 24 стих; вж. по-долу). Срв. Книга Откровение на Йоан 14 глава, 10 стих; 19 глава, 20 стих; 21 глава, 8 стих.

Посипвам си главата с пепел горчиво съжалявам и се кая за нещо. Срв. Втора книга Царства, 13 глава, 19 стих, книга на пророк Исаия, 58 глава, 5 стих.

Пъклени замисли (намерения) замисли (намерения), вдъхновени от дявола. Срв. Послание на апостол Яков 3 глава, 6 стих, и Второ послание към коринтяните, 2 глава, 11 стих.

Разпъвам на кръст подлагам на унищожителна критика; унижавам, морално разгромявам някого.

Райска градина плодородна земя, с изобилие от селскостопански култури. Вж. книга Битие, 2 глава, 8—9 стихове.

Райско блаженство щастие и безметежност. Вж. Райска градина и книга Битие, 2 глава, 24 стих.

Светая Светих нечия свещена и неприкосновена територия (в буквален или преносен смисъл). В Библията Светая Светих (или, Пресветото място) е най-вътрешната и свещена част от Храма — вж. книга Изход, 26 глава, 33—34 стихове, и Трета книга Царства, 8 глава, 6 стих.

Седем гладни години продължителен период на неплодородие, суша и глад; трудни години. Вж. книга Изход 41:15—32.

Седмото небе обикновено се употребява в израза „На седмото небе съм!“, т. е. „Много съм щастлив!“. В Библията се намеква за йерархична структура на духовния свят (вж. Второ послание към коринтяните, 12 глава, 2 стих); „седмото небе“ е най-високата степен, състояние на висше блаженство.

Содом и Гомор страшно, унищожително бедствие (понякога се употребява в ироничен смисъл). Вж. разказа за катастрофата, разразила се в Содом и Гомор, в книга Битие 19 глава.

Соломоновско решение мъдро решение на привидно нерешим проблем. Цар Соломон се прославя с подобни решения — вж. например Трета книга Царства, 3 глава, 16—28 стихове.

Суета на суетите Идиом, означаващ светска суета, безплодни усилия и безсмислени стремежи. Вж. книгата Еклесиаст, 1 глава, 2 стих, и 12 глава, 8 стих.

Същински апокалипсис пълно крушение или опустошение. Изразът произхожда от разказа за бедствията в последните времена, описани в книгата Откровение на Йоана. Гръцката дума apokalypsis означава „откровение“.

Тома неверни нарицателно за скептичен човек, подлагащ всичко на съмнение. Вж. Евангелие от Йоан, 20 глава, 24—25 стихове.

Трънен венец метафора за отхвърляне и непризнаване от страна на другите хора. Римските палачи унижават Исус Христос, като Му слагат на главата венец от тръни (вместо лавров венец, даван на победители и императори). Вж. Евангелие от Матей 27 глава, 29 стих, Евангелие от Марк 15 глава, 17 стих, Евангелие от Йоан 19 глава, 2,5 стихове.

Фарисейщина нарицателно за лукавство, лицемерие и притворство. Съгласно евангелското повествование, фарисеите са били религиозна партия в древния Израил и се отличавали със силна, но показна, формална набожност. Стремежът на някои фарисеи да дискредитират Исус тъкмо от религиозна гледна точка, като изтъкват собствената си праведност, оформя негативното отношение на мнозина ранни християни към тях.

„Не съм пророк!“ по повод някое лично прозрение.

„Хванаха го бесните“ или „Какво те прихваща?“ използва се в преносен смисъл, когато някой не е на себе си — обикновено, от гняв. В Новия завет обаче се разкрива реалното присъствие на злите духове, бесовете, и пагубното им влияние върху хората, обладани (прихванати) от тях. Вж. например в Евангелието от Лука, 8 глава, 26—39 стихове, 9 глава, 37—43 стихове.

„Къде се подвизаваш?“ „Какво е основното ти занимание (призвание)?“ В Новия завет апостол Павел неколкократно прибягва до сравнението на християнския живот с писта за спортни състезания (поприще; вж. по-горе), на което атлетите се подвизават. Вж. Първо послание към коринтяните, 9 глава, 24—25 стихове, Второ послание към Тимотей, 4 глава, 7 стих.

„Има да чакаш до Второто пришествие!“ ироничен идиом за безкрайно очакване. Исус Христос заявява, че никой не може да предскаже часът на Неговото второ идване (старинно: пришествие) на земята. Вж. Евангелие от Матей, 24 глава, 36—42 стихове. На различни места в Библията се намеква, че времето до Второто пришествие може да се окаже дълго. Вж. например Второто послание на ап. Петър, 3 глава, 1—12 стихове.

„Тогава Господ ходеше по земята!“ Смисълът е: „Щастливи години бяха!“ — отзвук от евангелското повествование за делата, живота и чудесата на Исус Христос, Когото последователите Му припознават за свой Господ.

Това голямо езиково богатство е допринесло много за развитието на националната литература. То е родено от преобладаващата християнска вяра сред нашите недалечни предци. Естественият въпрос, който изниква, е: „А каква е вярата на нашите съвременници и какво езиково богатство може да роди тя?“ Заобикалящата ни културна среда вдъхва по-скоро песимизъм. Българският език все повече обеднява и губи жизнени сили, наводнен от чуждици (с иначе точни български съответствия!) и опетняван от „езиковото творчество“ на изобретателни журналисти. Едва ли е оправдано обаче, да търсим вината за това положение в отделни хора или сили. По-скоро трябва да се запитаме: „Може ли един духовно беден народ да създаде автентична духовна култура?“

izto4nik

Редактирано Септември 1, 2012 от Дъгата