Венцислав_ Добавено Април 5, 2006 Доклад Share Добавено Април 5, 2006 Не трябва да се доверяваме на субективността, а да се доверим на субективността, така ли! Излиза, че търсим въпросчета, а не Отговор... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sony Добавено Април 5, 2006 Доклад Share Добавено Април 5, 2006 Здравей, LJ! Прав/а си че допускаме грешки когато послушаме другите, а не себе си. Аз много си патех преди от това. Сега гледам на нещата по- малко по- различен начин. Не забравям, че когато другите ме сьветват или ми се бьркат ( налагат ми това или онова) пак аз избирам как да постьпя. Ако направя така както са ме посьветвали или наложили това е пак защото аз сьм го избрала и нося пьлната отговорност за това което сьм избрала. Свободното воля не може да бьде ограничена! Дори когато сме послушали чуждото мнение, чуждото правило, пак избираме сами Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 5, 2006 Доклад Share Добавено Април 5, 2006 Не трябва да се доверяваме на субективността, а да се доверим на субективността, Именно - не можем да се доверяваме на чуждата субективност, защото тя е минала през чуждото съзнание. Можем да се доверим само на своята лична субективност - на естествения механизъм за вземане на решения, заложен в нашата Божествена същност - усещането за Любов, щастие и комфорт и при "напипването" на правилната посока. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Април 6, 2006 Доклад Share Добавено Април 6, 2006 Е, в крайна какво се оказва? Изобщо има ли смисъл да се задават въпрос след като няма един отговор. Всеки приема за себе си това което реши, че е вярно. Така че най-добре е, когато сами си отговаряме на въпросите, за да сме сигурни, че отговора е правилен, защото ще сме го изпитали. Правилно, LJ! Всеки сам взима решениятя си( и понякога се подвежда, за съжаление )! Но все пак, ако успеем да синтезираме чуждия съвет и опит и да го прекараме през "себе си", по-често се постига добър резултат, отколкото негативен! Тъй, че може би не е чак толкова "опасно" да се вслушваме в това, което говорят другите. Но не е лесно! Всеки го осъзнава, предполагам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Април 7, 2006 Доклад Share Добавено Април 7, 2006 Здравей, LJ! Прав/а си че допускаме грешки когато послушаме другите, а не себе си. Аз много си патех преди от това. Сега гледам на нещата по- малко по- различен начин. Не забравям, че когато другите ме сьветват или ми се бъркат ( налагат ми това или онова) пак аз избирам как да постъпя. Ако направя така както са ме посъветвали или наложили това е пак защото аз сьм го избрала и нося пьлната отговорност за това което сьм избрала. Свободното воля не може да бьде ограничена! Дори когато сме послушали чуждото мнение, чуждото правило, пак избираме сами Сони, напълно съм съгласен, че даже когато човек избира да следва правила предадени му от друг като съвет, това пак е собствен избор. Избора е наш и отговорността е наша. Личния опит е най-важния, иначе правила и препоръки с лопата да ги ринеш. Тук ще цитирам едно мое мнение, което мисля че е и по тази тема. Кое заставя човек да спазва определени правила и да гони дадена цел? Според мен това е вярата, че те ще му дадат търсения резултат ... т.е. ще го отведат до целта му. Може да има и много други подбуди ... като страх например да не се случи нещо по-лошо от ситуацията, в която човекът е ... и т.н. Естествено възможно (даже е много вероятно) е да има и други подсъзнателни мотиви освен страх, но това вече е въпрос на дълбочина на съзнанието на човека - до каква дълбочина може да погледне в себе си, за да открие отговора на въпроса, който си задава. Често ние си поставяме някакви цели в живота и ги следваме неотлъчно (използвайки даже и езот.методи, ако имаме такива под ръка)... без да сме си задали основния въпрос.. а именно ЗАЩО?. Защо гоним тая цел? Защо нашият живот се движи в тази посока? А защо не в друга? Това наш съзнателен избор ли е? Защо вършим едни неща, а други не вършим? Защо мислим по един начин, а не по-друг ... и т.н. На практика трудно се стига до отговорите тъй като те постоянно се променят.. Ако се променят това значи, че има нещо спрямо, което те се променят.. Тогава кое е това нещо? Кое е това нещо което може да наблюдава мислите ни... Ако ние не сме мислите ни и ако има нещо в нас, което може да ги наблюдава какво сме ние тогава.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sony Добавено Април 7, 2006 Доклад Share Добавено Април 7, 2006 Ах, как преобьрна мислите ми! Да даваме конкретни отговори е лесно, да мислим конкретно сьщо, но да даваме и мислим абстрактно е кьде, кьде по- сложно. Наистина най- трудния вьпрос е и си остава " Защо?" Защо именно следвам този пьт, защо действам така, а не иначе и т. нат. Мисля, че да се отговори на тези вьпроси е сравнително по- лесно. Защото до там е стигнал нашия житейски опит, защото тук или там са взели превес повече чувствата, а другаде повече разума. Защото интелектуалного ми и духовно развитие е стигнало до това ниво, че правя този или онзи избор. Но как да отговорим на вьпроса: Защо трябва да правя сега този или онзи избор. Защо точно сега трябва да направя този избор? Защо гоня точно тази цел и дали всички избори които правя са мой сьзнателни? Дали това сьм наистина аз??? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
max Добавено Април 7, 2006 Доклад Share Добавено Април 7, 2006 Любов и страх Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя на страха, каквото и да правим, то е защото трябва да го направим и очакваме другите да направят нещо, защото трябва да го направят. Имаме задължението и веднага след като то се появи, ние започваме да му се съпротивляваме. Колкото повече съпротива оказваме, толкова повече страдаме. Рано или късно се опитваме да избягаме от задълженията. От друга страна, любовта не притежава съпротива. Каквото и да правим, то е защото искаме да го правим. То става удоволствие, то е подобно на игра и ние изпитваме удоволствие от него. дон Мигел Руиз Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Април 7, 2006 Доклад Share Добавено Април 7, 2006 публикувано в " Умението да обичаш ", но това умение за което говори Дон Мигел е хоризонтално. Както и хоризонтални са решенията които предлагаш, Донка. Естествено, че като говорим за ножа в моето гърло, ще си взема субективното решение, подчинено на страха пред смъртта. Ако обаче си говорим за ножа и гърлото, коя гледна точка е по-обхватна. Не е моята, но и твоята няма да е! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
max Добавено Април 10, 2006 Доклад Share Добавено Април 10, 2006 Вецеславе, дали е хоризонтално или вертикално, зависи от състоянието на съзнание на 4овека. Вярно е 4е стремежа до един момент е хоризонтален, но това е само стъпало, което е необходимо единстжено, за да бъде отхвърлено, но ако не бъде отхвърлено съзнателно и разбрано, то това се превръща в правило (ограни4ение). А това е хоризонтална изява която "спира" развитето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Април 10, 2006 Доклад Share Добавено Април 10, 2006 Понеже обича да споменава " партньорът ", Дон Мигел може и Ангелчета да има предвид ... Вертикалната Любов е само тази, към Отца и Сина и Светият Дух и то, насочена чрез тях към тях! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 10, 2006 Доклад Share Добавено Април 10, 2006 Съжалявам - Любовта не е двуизмерна - няма вертикали, нито хоризонтали. Тя е навсякъде и винаги без времеви и пространствени ограничения. Без отправни точки и посоки на вектори на развитие. Пътят към Любовта е само образно понятие - то е сливане с Божественото и е възможно само като изчистим себе си от Гордостта, ревността и тщеславието и станем проводник на Светлината и извор на Любов. Поне така звучи моето субективно решение и избор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Април 13, 2006 Доклад Share Добавено Април 13, 2006 Право казваш, но не в тона на предходната полемика. Любов е, да, само това, но хората наричат и други неща с това име, а ние не сме в позиция да я отричаме и затуй я класифицираме - субективна, тоест нереална - за който разбира... Който не - неговата любов си е негова любов и дано поне почва бъде благодатна за семето на Живота, което е Любов! Надявам се, че буквата не ще е инициатор не противоречие отново! А в същността, дано противоречията липсват! Май малко странно структурирал съм си изреченията, но тъй оставам си подвластен на последното ме завладяло четиво, скузи... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 13, 2006 Доклад Share Добавено Април 13, 2006 Май малко странно структурирал съм си изреченията, Ох, ами опитваме се да те разберем.... и все не съм сигурна какво точно искаш да кажеш Радвам се, че "право казвам" и противоречията ги не усещам ... А това какво хората мислят за любовта и как в животите си я очакват и намират или приемат и създават, едно свещено правило си имам: Остави Господ с другите да се оправя, ти за своята Любов се грижи - извор да е, а не щерна Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 1, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2006 Предположения не правя, защото нямам предвид конкретен човек, а понятието "духовен човек" по принцип. Изводи се опитвам да направя за себе си само - никак не ги смятам за правила, защото и правилата са много относително нещо. Кажем ли: "Не трябва да има правила" вече сме написали първото правило. "Правило" произлиза от корена "прав" - правилен ( отговаря на разбирането за добро), и управлявам - т.е. насочвам хода на събитията и поведението си и на други може би в правилна посока. Но кое е правилно? Днес това може да едно - утре друго. За един е едно, за друг - друго. Има само едно универсално "правило" - Любовта. Тя пък допуска съществуването и действието на всички "правила" - дори на право противоположните. Тогава се оказва, че всички правила имат право на действие, а ние имаме право да си избираме и да си ги променяме. Зависими от тях според мен ставаме, когато абсолютизираме някакво правило (освен Любовта) - за неизменно, ненарушимо, валидно за всички хора. Зависимостта се проявява, когато усетим недоволство или порив да "поправим" онези, които не спазват нашето "абсолютно" правило. Зависими сме от правилата и от духовността и когато започнем да "сортираме" хората и себе си според това доколко споделят нашето абсолютно правило или нашата Вяра. Не познавам нищо по-страшно и жестоко от Вярата, която е забравила, че вярва в Любовта и Свободата. Но има и доста неща които са били неправилни вчера, неправилни са днес и ще бъдат още по неправилни утре и вдругиден. Кражба, убийство, лъжа, жестокост, блудство, ... Или си на друго мнение, Донка? Модераторска бележка: Този постинг + всички до Но62 в тази тема са преместени от темата Качества на духовния човек Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Октомври 1, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2006 (edited) Само Принципите били неизменни Останалото е проявление, отражение...и прочие, но винаги има обмяна и отношения. Прав+Ил+А/о...Прав+да...прав+див... Завися, за + вися , добре е да съм зависима от соковете на Дървото на Живота, на което да "вися" + дааа и да усещаме Божествената пълнота, да можем да сме готови да пием и от живата вода. Аум Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Октомври 1, 2006 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 1, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2006 Ами десетте Божии заповеди не са ли своего рода правила? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 1, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2006 (edited) Кражба, убийство, лъжа, жестокост, блудство, ... Нима ние с вас тук не вършим тези неща само защото знаем, че са неправилни и не искаме да сгрешим ли? Ако просто всеки "обичаше ближните си (и света си) така както обича себе си", както ни съветва Христос дали щеше да ги има тези "неправилни" неща и дали щеше да има нужда от Десетте Божи Заповеди? (те не бяха ли в Стария Завет?) Редактирано Октомври 1, 2006 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 1, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2006 Хипотетично ние пишем за тези неща, защото обичаме, защото вътрешната ни мярка е Любовта. Или поне се стремим към нея. Но все пак не мога да го кажа за много хора извън този форум. А и не се знае при определени изпитания дали ще издържим? За себе си мога да кажа, че правя, всичко, което е по силите и Любовта ми, за да вървя към Бога. За да стана "дълбок извор" Дано Бог е с нас по Пътя! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 1, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2006 Ако просто всеки "обичаше ближните си (и света си) така както обича себе си" Далеч сме още от този момент. В момента сме свидетели на друга земна реалност - когато трябва да можем да обясним на децата си какво представляват сводник, проститутка, травестит, педофил и наемен убиец. Защо насилието и жестокостта са подлост и предателство? И когато детето е поканено да убива врабчета с прашка или да дави котка от "приятелски" бъдещи престъпници, ще има точни ориентири. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Октомври 1, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2006 (edited) ха-ха-ха Верно е, Вальо и xameleona!. И аз това се опитвах да кажа - Правилата са ни (индивидуално) нужни само дакато разберем, че сме достатъчно стабилни в тях! Но от тях ще има нужда винаги. Редактирано Октомври 1, 2006 от Синева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 1, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2006 от тях ще има нужда винаги Да. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 2, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2006 Нали не искате да ми кажете, че децата ви не измъчват животинки и не тормозят приятелчетата си само защото има такова правило или "закон Божи"? Може би вие не вярвате в способността на децата ви да разберат и излъчат Любовта?? Апропо - от педагог да го знаете - инфилтрирането на поведение тип "държа се по правилата, за да ме оценят като добър и да нямам неприятности, да не ме осъдят" в детското съзнание е най-сигурният начин да отгледате манипулируеми и манипулатори. Когато това веднъж се заложи в съзнанието като презумпция, вече всеки "авторитет" може да добавя към "божиите заповеди" своите "подзаконови нормативни уредби". И още нещо: В моя малък свят - моята школа - аз нямам нужда от никакви правила. И откак нямам нужда от тях няма и неприятности... Децата са най-мъдрите същества, с които съм се срещала. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Октомври 2, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2006 (edited) Апропо - от педагог да го знаете - инфилтрирането на поведение тип "държа се по правилата, за да ме оценят като добър и да нямам неприятности, да не ме осъдят" в детското съзнание е най-сигурният начин да отгледате манипулируеми и манипулатори. Когато това веднъж се заложи в съзнанието като презумпция, вече всеки "авторитет" може да добавя към "божиите заповеди" своите "подзаконови нормативни уредби". И още нещо: В моя малък свят - моята школа - аз нямам нужда от никакви правила. И откак нямам нужда от тях няма и неприятности... Децата са най-мъдрите същества, с които съм се срещала. Не, не и не. Разкриването на вътрешното щастие е ключът. Поведението трябва да не е, защото - "за да ме оценят като добър и да нямам неприятности, да не ме осъдят", ами трябва да бъде заради самото вътрешно задоволство и необходимостта да бъдеш добър (да бъдеш истинската си природа). Трябва да се разкрие на човек, че това - "държа се по правилата" ще му донесе лично вътрешно щастие и удовлетвореност, които не са подвластни на външното. Когато човек разбере и усети радостта и вътрешното удовлетворение от това - "държа се по правилата", то правилата са свършили своята работа. Интересно е, не знам дали си се замисляла, Донче за това, колко често ползваш тези - . И какво говори това на дълбоко или подсъзнателно ниво!? Вникни и разреши това. Аз сам така с тези - !!!!! . Това е от приятел. Поздрави! Редактирано Октомври 2, 2006 от Синева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 2, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2006 (edited) Донка, Имам чувство че доста си се нагледала на двулично поведение в живота си. Когато се сипят правила след правила за "добро държание", а тези същите правила са погазвани от манипулиращия. Това ли те прави така нежелаеща да приемеш правила? Или неверието ти в разума и ума като ненадеждни? Виждал съм и друг начин на възпитателна работа освен двуличния. Когато се мисли заедно върху правилата и се разбира техния смисъл. След това те се прилагат и практическият опит се споделя. Включително собственият опит на "големите" от детството и живота. Защо моята приятелка постъпи така ...? Къде беше моята грешка? Как беше възможно да се постъпи? Варианти? И прочие. Така те стават не "Правилата" в рамка на стената, а нещо практическо. Но това не може да работи при лъжи, неискреност и двойни стандарти. Редактирано Октомври 2, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Октомври 2, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2006 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.