Рицарството

[Guest valentinus]

РИЦАРСТВОТО

Първоначална цел - Една идея за запазване и разпространение на християнството ражда сдружението на Свещения граал, чиито членове твърдят, че търсят съда на истината, който някога е съдържал кръвта на Спасителя. Ако оставим настрана метафоричния език, истинският замисъл е да върнат обратно християнската Църква във времената на Апостолите, към истинското съблюдаване на предписанията на Евангелието. Край Кръглата маса - една съвършена метафора за абсолютното равенство - седят рицарите, които могат да достигнат до това звание само след многобройни и жестоки изпитания. Първоначално техните степени са три, след това са увеличени на седем, а накрая в епохата на предполагаемото им сливане с албигойците, тамплиерите и гибелините достигат 33, като може да се каже, че основните степени са: 1. Паж; 2. Оръженосец; 3. Рицар. Трите най-важни военни ордени по това време са Орденът на тамплиерите, Орденът на рицарите хоспиталиери на св. Йоан от Ерусалим, които след това са наричани Рицарите от Родос, а напоследък са известни като Малтийския орден, и на трето място - Орденът на тевтонските рицари.

Рицарите - военните апостоли на религията на Любовта - Рицарите преди всичко са гордо семейство от апостоли и мисионери на Религията на любовта, военни трубадури, които под знамената на справедливостта и правдата се борят срещу чудовищните злини на теократичния режим, утешават "вдовицата" (вероятно се има предвид Гностичната църква), защитават "синовете на вдовицата" (последователите на Мани) и побеждават великани и дракони, т.е. инквизиторите и църковните служители. Мощният глас на яростния Роланд, който пробива гранитните скали в планината, е гласът на така наречената ерес, която намира пътя си към Испания, изпреварвайки казаното от Луи ХIV: "Вече няма Пиренея" (В смисъл, че няма граници между Франция и Испания). Това твърдение може да звучи странно, но въпреки всичко е вярно. Разбира се, тук не говорим за рицарството от времената на феодализма, а за това, което съществува още преди XI в. - рицарство, родено от утробата на манихейството и катарството, което е изцяло враждебно към Римската църква. Но дори и през този период Папската църква действа по принципа, който по-късно е буквално приложен от йезуитите - да манипулира тези, които не може да потисне. Тъй като няма от какво повече да се страхува освен от спиритуализма, независимо дали е мистичен, платоничен или рицарски, Рим вместо да се противопостави на течението, хитро го насочва в руслото, в което, вместо да бъде разрушително за папството, то става неизмеримо полезно за него.

Убеждения и учения - Тези, които съставят рицарските романи за Кръглата маса и за Свещения граал, са добре запознати с галските Триади, с тайните на теологичните учения на бардовете и с келтските митове. В тези рицарски романи са закодирани явленията на заобикалящата ни природа, а Свещения граал е само един умален Ноев ковчег. От произведението на Чосър (Заветът на Любовта), което вероятно е изградено върху Утешението на философията от Боеций, се предполага, че любовта на рицарството е любовта към жената в нейния най-висш, най-благороден и най-духовен аспект. Но любимата на рицаря от ранния период е Девата София или персонифицираната философия. Фразеологията, която се използва при ритуалите за посвещаване, религиозните клетви, тонзурата, приемана от рицарите, заедно с много други обстоятелства, достатъчно добре показват, че непрекъснато споменаваната любов няма нищо общо със земната любов. Това се отнася особено за рицарите, които могат да бъдат наречени Рицари доброволци, чийто устав е любопитната книга Las Siete Partidas (Кодексът на Седемте части) от Алфонсо ХI, крал на Кастилия и Леон. Техният устав до голяма степен съвпада с тези на тамплиерите и хоспиталиерите, те са религиозен орден повече от всеки друг; водят много строг живот; дрехите им са само в три цвята и - странно съвпадение - са същите като тези, с които Данте вижда облечена Беатриче и с които той описва трите кръга в края на Рай. Те се хранят два пъти на ден и пият само вода - режим, подходящ за милиция, чиито задължения не са само духовни, тъй като освен специалните си задължения те се подчиняват на всички правила на рицарството и са обвързани с клетва да защитават слабите, да възстановяват мира там, където е нарушен, да служат на своя отряд (Ложата) и да защитават религията (евангелската). Твърди се, че те жигосвали десните си ръце в знак на братството си, но това вероятно е само символ на кръщението с огъня и Духа - един от най-съществените ритуали в Религията на Любовта. Един съд от зелено стъкло, за който се говори, че е истинският Свещен граал, се съхранява в катедралата на Генуа и се смята за толкова ценен, че е необходимо специално разрешение от общината, за да бъде видян. Някои "авторитети" твърдят, че съдът е издялан от единствено по рода си гигантско парче изумруд, но безбожните французи, които по времето на Наполеон I отнасят съда в Париж, го подлагат на химически анализ и доказват това, което казахме по-горе - че съдът е просто от зелено стъкло. Така е в екзотеричните църкви - пищната и масивна златна украса обикновено отблизо излиза фалшива...

източник

[Телемах]

Сещам се за една мисъл, която много ми харесва - "Не търси следите от стъпките на древните, а търси онова, което те са търсили" - не се сещам за автора и.А рицарските истории и символи са ми някак си доста чужди и излишни! Виж за прабългарите , Тангра и Колобар - са ми много по близки

Светлина + Любов

[Венцислав_]

Ако някой е стигнал преди теб до желаното място, стъпките му могат да те водят.

[Венцислав_]

Ръкополагат ученички за рицари

[Guest Fut]

Рицарският дух*

Живял е някога юнак,

и рицар смел, че и моряк.

Със своя кораб здрав и лек

и си пътува, и си векува,

с товар от плодове и вино,

с каша овесена - да му е весело,

подправена със кардамон,

и с джинджифил, и с кимион.

Попътни ветрове призва

да му напътстват кораба

през седемнадесет реки -

да го не бавят от зори.

Намери пристан тоз моряк

покрай самотен речен бряг,

там, где реката Дерилин

тече и се върти кат млин

И тръгна през поля, паланки

към мрачната Страна на Сянката.

И хълм след хълм, във пек и зной

по пътя си вървеше той.

Приседна песен да подхване,

делата рицарски забравил;

прелитна пеперуда лека -

прекрасна дама на сърцето.

Тя наруга го - той замря,

тя се засмя и отлетя.

И оттогава той, препатил,

реши да учи занаяти.

За да я хване, изтъка

воал ефирен от сърма;

след нея за да полети,

крила от птиче си съши;

В засада я издебна бърже

с кепче от свилено въже.

Подир стькми ѝ шатра мека

от лилии; а брачно ложе

от цвят изви и пух положи -

да ѝ е мекичко и лекичко.

И най-накрая я облече

във белосърмено елече.

Втъка рубини в накити,

но тя, уви, разкъса ги

и дръзко в бой го призова;

той, натъжен, се олюля

и отлетя самин, треперещ,

остави я, макар ѝ верен,

обязди вятъра, засили се,

крила разперил, в миг стопи се.

Прелитна над архипелази,

где невен жълт е на талази,

где бликат сребърни води

и чисто златни планини.

Готов за бой и за войни

над океана се стопи,

поел към чудна Белмари,

и Телами, и Фантази.

Направи си и щит, и шлем

от кост на дракон със мехлем,

смарагдов беше мечът смел,

във страшни битки го повел

със рицари от славни дни

от Аери и Фаери,

със паладини звездооки,

подели боеве жестоки.

С кристална ризница връз кон,

със ножница от халцедон;

с връх сребърен по пълнолун

блести му пиката-харпун.

Стрелите си от малахит

размахва като сталактит

срещу вразите си коварни

и ги надвива в битки славни.

Той влезе в бой със Онемявците,

с Жужавците и Пчелокрилите;

спечели Златна пита бляскава,

изду платна да се прибира

със кораб от цветя и слюда,

с воал най-фин за балдахин;

пое със песен и потруди се

доспехите си да изжули.

Поскита още малко рицаря

из острови далечни, скритички,

посрещан от трева до кръста.

Но най-подир той сложи кръста

и пътя славен към дома

пое. За спомен си взема

трофея славен да му спомня

за схватки и за боеве!

В скиталчества и бойна слава

той бе забравил дотогава -

бе все на път и все на крак.

Но ето, старият моряк

отново кораба си спретва,

че няма по-висока летва

от туй да си си все юнак,

и рицар, пътешественик

със вятъра понесъл се

и волен кат перо.

Заглавието всъщност трябва да се преведе 'Странстване'

Източник