Ани Добавено Март 6, 2011 Доклад Share Добавено Март 6, 2011 Молитвен наряд за начало: Молитва: Псалом 23 Формула: Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на Мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.(три пъти) Песен: ”Кажи ми ти Истината” Беседа: 137.„Ананий и Сапфира” , Беседа държана на 20 ноември 1921 г. в София. Молитвен наряд за край: Господнята Молитва За да стане ясно кои са Ананий и Сапфира е необходимо да се прочете гл. 5 от „Деяния” . Някои основни теми в беседата: Смяна на старото с новото. Какво разбира Учителя под „стар” и „млад”. И станаха по-младите, обвиха го и изнесоха, та го погребаха. (Деяния 5:6) … На младите говоря днес, на младите момци и моми, вие ще изнесете старите навън; и аз ще ви изпратя да ги изнесете. Старото, което е окапало в разврат, ние ще го погребем. … Следователно всички вас наричам млади и стари, но ви разграничавам: „стар човек“, в този смисъл, както се употребява в Писанието, означава човек на греха, а „млад човек“ – човек на Божественото, на добродетелта, който е готов да служи на Бога. И тъй, имайте предвид, че в днешната беседа под думата „стар“ подразбирам човек, който означава грях, а не я взимам в онова първоначално значение, както се употребява „стар“ човек, т.е. човекът на Мъдростта. Старият човек е човекът на егоизма, т.е. оня, който мисли само за себе си, а младият човек е човек на Любовта. … И когато вие погребете старото, новото ще дойде на негово място. Следователно, когато във вас се явят разочарования, съмнения, подозрения, вие сте в пътя на истината. И при най-големите подозрения, при най-големите страдания, при най-големите мъчнотии, вие сте най-близо до Царството Божие, вие сте близо да разрешите задачата. И когато учението е най-мъчно за ученика, той е най-близо до своето решение, и даже в него се заражда едно желание: „По-добре да го напусна“. – Почакай малко! Ако във вас се яви някоя мъчнотия, дали сте на правия път, трябва да разберете, кой е правият път? Правият път е в Любовта! Правият път е в Мъдростта! Не трябва да разбирате тази любов, обикновената, а Божествената Любов, и Божествената Мъдрост. Правият път е в Истината, в онази Божествена Истина, която гледа на работите без никакво изключение и то е да признаем факта такъв, какъвто е. Лъжата. Новият морал. Служене на Бога без изключение, без двойственост като при Ананий и Сапфира. И каза Петър на младите: „Станете и изнесете Ананий“. Защо? – Искал да излъже Духа Светаго. И Петър му казал: „Нали туй е твое?“ И следователно според туй Божествено учение, ние трябва да вършим всичко доброволно. Ние не задължаваме никого. Опитай и виж! Туй, което ти извършваш, трябва да го извършиш съзнателно, от тази велика Любов! Можеш ли да го направиш тъй, то е прието от Бога; не можеш ли да го направиш от Любов, то не е прието. И в туй отношение ние трябва да бъдем умни. Умният в света много нещо може да извърши. … В света лъжата трябва вече да си замине. Първото нещо за нас, за онези, които ме слушате, онези, които искате вашият живот да придобие смисъл, да се повдигнат сърцата ви и умовете ви, да станете силни и крепки, първото нещо е: свършете с лъжата, не се борете с нея, аз не искам да се борите със земното, не. На Дон Кихота няма да подражавате. Наместо лъжата ние ще внесем истината; наместо отрицателното, ние ще търсим положителното в нещата. Не мислете за лъжата, мислете за истината. ... И ще казвате тъй: в нашия дом трябва да царува пълна Истина – без никаква лъжа, пълна Любов – без никаква омраза, пълна Мъдрост, пълна Правда, пълна Доброта. Ние сме решили да служим на Бога без никакво изключение! Ние няма да си изкривим душата за никого! Но нашият Господ, на когото ние служим, той е верен, тъй се нарича: „Верен и истинен“, тъй го знаем ние, тъй се казва в Библията. И бих желал всинца да знаят, кой е Христос. Той се нарича „верен и истинен“. „Ананий и Сапфира” Надеждна, Слънчева, Лъчезарна и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 6, 2011 Доклад Share Добавено Март 6, 2011 (edited) Благодаря за беседата! Прекрасна е, има много хубави примери. Тия, младите хора, друга работа не могат да правят: като умре някой си, те го погребват. Новите идеи изместват старите. Сега, понеже говорим в съгласие със законите, които владеят в природата, аз всякога имам за цел да изнеса в символи действията, които стават в тази жива природа. Защото ако вие не научите тия символи, всичко друго, което е превод, не можете да разберете. „И станаха най-младите“, не казва „по-старите“. „Най-младите“, значи най-силните, най-здравите хора, на които мишците са здрави. Във всяко едно отношение този закон е верен. Защото здрави мишци показват здрав ум, здраво сърце. А здрав ум и здраво сърце показват една нормална душа. Сега жените ще кажат: „Защо ние да се раждаме жени?“ Аз ще обясня на вас, защо се раждате жени. Питате: „Защо да не се родим мъже?“ Господ е направил света толкова хубав, той е толкова справедлив, че всякога слабото е компенсирано с по-големи блага. Законът е такъв, за да няма разногласие. Мъжът е компенсиран на земята с Мъдрост, а жената – с Любов. Мъжът – с мисъл, а жената – с чувство. И всичкото развитие в света зависи от малкото, а не от голямото. Мимоходом ще ви обясня това. Подтикът на развитието зависи от Любовта, а после иде Мъдростта да помага. Следователно първо е слабото, малко семенце, а после – грамадният дъб. Но ако не би започнало семенцето, тогава и дъбът не би свършил нищо. Сега, като ви обяснявам това, вие, жените може да кажете: „Все жени искаме да останем“. Вие трябва да градите новия морал, не оня морал, за който се пише в еди-коя си книга, но вечния, Божествения морал, който е абсолютен, неизменен, т.е. в който няма никакво изключение. Допуснете ли едно изключение, дяволът си е турил малкото си краче, колкото микроскопично и да е то. А в Божествения морал се намира абсолютна мярка за нещата. Тъй е. Сега вие, която сте една жена долу на земята, горе в духовния свят сте мъж. А мъжът, който е мъж тук, на земята, в духовния свят е жена. Сега ще ви кажа защо мъжът не трябва да ругае жената. На земята тя е слаба, а той е силен. Ако той я опозори тук на земята, него пък ще опозори жената, която е горе на небето. А щом тя го опозори горе, на небето, всичката слава на мъжа се губи. И като се казва: „Жени, почитайте мъжете си“, подразбира се този велик принцип, че вашите мъже са горе на небето. Да ги почитате, това значи да знаете, че вие сте силни и че вашата сила е горе, а не на земята. А вашата погрешка е, че вие търсите сила от мъжа си тук долу, на земята. Някой казва, че в жена му седяла силата. На мъжа силата е в неговата жена, която е горе. Следователно, мъже и жени на земята, трябва взаимно да се обичате и почитате, тъй както се обичат онези мъже и жени горе. Следователно има едно прекръстосване. Аз употребих тия думи в най-чистата им форма. Вземете туй без извъртане. Употребявам ги, като разбирам Божественото съчетание и хармонията на душите. И жената трябва да бъде абсолютно чиста, и мъжът трябва да бъде абсолютно чист. Знаете ли защо вие, жените, трябва да бъдете чисти? Понеже вие, жените, като се огрешите на земята, огрешавате вашия мъж горе, оцапвате великия принцип. И следователно вие сами си създавате своите нещастия. Сега някой допущат, че като бил той мъж, неговият грях не се хваща, а грехът на жената се хваща. Да, но пък грехът в небето се хваща, там той е жена. Туй, което на земята не се хваща, на небето се хваща; а туй, което на земята се хваща, на небето не се хваща. Следователно мъже и жени трябва да живеят абсолютно чист и свят живот, без никакъв примес от площадски морал. Мъжете казват: „Може и иначе“. Може, но тогава ще си натрупат една карма, от която ще страдат ред поколения, и децата им, и внуците им, и ще се питат: „Защо са тия страдания?“ Вие можете да си теглите заключение защо. И тъй, всички, мъже и жени, сте равни. Едни горе, а други долу. Жената, която е слаба на земята, е силна на небето; мъжът, който е силен на земята, е слаб на небето. Следователно тия величини се уравновесяват. И тогава тази Любов трябва да почне отгоре надолу и да се преплете с Мъдростта. По същия закон трябва да живеете всички. Жената във всеки един мъж на земята трябва да вижда своя мъж; и мъжът във всяка жена на земята трябва да вижда своята жена. Разбирате ли? Така той трябва да обича всяка една жена на земята, разбирате ли? Това е морал, а вън от това – всичко е тиня. И никакъв друг морал в света не съществува... Следователно онзи, който лъже, ще падне като листата долу. Всеки, който мисли, че може да измени на законите в природата, той ще се намери в положението на един лист, който ще увехне, и на мястото му ще се яви друг, по-достоен. Сега Бог е Любов, но и ти трябва да бъдеш Любов. Любов с Любов се разбира; Мъдрост с Мъдрост се разбира; Правда с Правда, Истина с Истина; Добродетел с Добродетел се разбират. Тъй стои тази работа. Ще любиш и ще те любят; ще мислиш и ще мислят за тебе; ще озаряваш и тебе ще озаряват; ще оправяш ли, и тебе ще оправят; ще туриш основа в живота на хората, и на тебе другите ще турят такава основа. Тъй седи великият закон в самата природа. Следователно всички вас наричам млади и стари, но ви разграничавам: „стар човек“, в този смисъл, както се употребява в Писанието, означава човека на греха, а „млад човек“ – човека на Божественото, на добродетелта, който е готов да служи на Бога. И тъй, имайте предвид, че в днешната беседа под думата „стар“ подразбирам човек, който означава греха, а не я взимам в онова първоначално значение, както се употребява „стар“ човек, т.е. човекът на Мъдростта. Старият човек е човекът на егоизма, т.е. оня, който мисли само за себе си, а младият човек е човек на Любовта. И следователно ще забележите у всички стари хора, че нова идея в техния ум не може да внесете: те постоянно със старите идеи живеят, все старото повтарят. Те само четат молитви... „И станаха младите да извършат“, какво? – Да изнесат този Ананий, човекът на лъжата. И тогава, ако вие, съвременните хора, не извадите тази лъжа от себе си, каква наука може да имате? Не може да имате една положителна наука. И причината на съвременните криви схващания, всички погрешки в науката стават, понеже умът не е толкова еластичен да схваща нещата отвътре, точно, а ги схваща отвънка, погрешно... Сега аз ще ви дам едно малко обяснение. На този ученик учителят му дал свобода да мисли за всичко, само за „носорог“ да не мисли, туй е забранено. Това значи – всичко да вършиш, само за греха да не мислиш, а вие, съвременните хора, само за греха мислите – то е носорогът. И казвам: Докато вие не престанете да мислите за носорога, тази сила не може да дойде във вашите ръце. Когато вие изключите тоя носорог и не мислите за него, тогава силата ще дойде. За индусите носорогът е един символ. И тази сила ще потече през вашето сърце. И вие ще станете силни и мощни! Моята цел не е да ви осмивам, защото да осмивам вас, ще рече да осмивам себе си. Но слабата страна не може да не се прояви, понеже вие не можете да спазите това, което Божественият Дух изисква, а ние трябва да бъдем проводници на Божествения Дух. Тази Амриха живяла във времето на Нерона, докато дошли християните, и била почитана навсякъде, а когато тя се отдалечила от Рим, тогава започнало гонението на християните. Но защо тя заминала от Рим? Защото тогавашните християни, като била тя запозната с туй учение, започнали да се питат дали тази сила е от Бога или е от дявола. И тъй, християните, със своите мисли дали тя е от Бога или от дявола, я заставили да си замине от Рим; и след това дойде най-голямото гонение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха. И ако днес дойде едно страдание в света, то е, защото Амриха си отиде. Изисква се Истина и Чистота в този свят. Чистота голяма трябва да има. Някои мислят, че ние говорим едно, а в тайно вършим друго. Чистотата е като пред Бога. Един ден ще се открие всичко. Нашият живот ще се отвори. „Няма скрито-покрито – казва Христос, – което да не се разкрие.“ Нас не ни е страх от нищо! Аз и на вас ви препоръчвам, има само един начин, и Писанието казва: „Страхът от Бога е основа на Мъдростта“. Следователно бойте се само от Бога. Страх да имате от Бога, а от нищо друго да не се боите. Всеки друг страх ще внесе грях във вас. Страхът само в един случай ще го приемем – от Бога, а във всеки друг случай страх да няма!.. Говоря открито, открито трябва да говорим. Такъв морал трябва да се проповядва: Любов, а не бабина любов. Мене не ми трябва мъртва любов! Не искаме да убиваме, не че сме баби; ние искаме да съградим нещо добро, ние искаме всички хора да се спасят! В какво отношение? Всички да заживеят като братя и сестри, да се разбират. И всички блага и духовни богатства са общи за всички братя, за да ги използват всички. Тъй е писал Господ! И всички ние сме братя, и можем да ги употребим, но кога? Когато станем като Онорций и като онази мома Амриха. И няма да питаме от Бога ли е, или от дявола е нейната сила. Ще кажете сега: „Дали Христос говори в този човек, или дяволът?“ Ако аз си замина един ден от България, тогава ще знаете кой говори – дали Христос е говорил или не. Всяко нещо трябва да се опита. Какво ще им кажа? – На онази свещ можеш ли да четеш? Ако можеш да четеш, свещ съм; ако не можеш да четеш, никаква свещ не съм. И желая не само аз, но всички вие да бъдете като мене. Бих се радвал и желая всинца да имате моя ум и моя стремеж. Всинца да говорите като Амриха. Като излизат думите ви, да бъдат сладки като мед и кристални като росни капки. Като дойда при вашия чучур, като пия, да кажа: „Колко е хубава тази вода!“ Този чучур аз го считам плод на слънчевите лъчи. Светът ще погине! Не физическият свят ще погине, а всички тия стари, криви разбирания в умовете на хората ще изчезнат. И нова култура ще се яви! И тия тела, и те ще се изменят, ще се явят нови тела и светът ще се измени. Ще кажете: „Свърши се, няма живот вече!“ Но вие още не сте живели. Отсега нататък иде животът. Небето трябва да дойде на земята, че да заживеем ние в Любовта. Да има две сладки думи, че като каже мъжът на жена си една дума, да ѝ падне като мед на сърце. А сега имате ли вие тия капки? А-а, носорогът докато е в света, няма... Не говорим нещо много научно. Аз мога да имам езика на учените хора, но този език не би принесъл полза. Аз се разговарям с вас тъй, както с някои деца. Ще седна като дете, ще видя как те разглеждат и как аз разглеждам. А че сте деца, то е много хубаво. „Децата – казва Христос – ще наследят Царството Божие“, а не старите хора. Сега ще кажете: „Учителят, той още като деца ни смята“. Докато вие сте деца, вие ще имате всичката моя любов и аз ви обичам, но щом остареете, аз ви погребвам в мене. Ако сте млади, имате моята обич, ако сте стари – носилката. И тъй, желая всинца да бъдете млади, млади, млади, верни и истинни, да служите на туй велико Божествено учение. И този Господ да говори на всинца ви, да говори на сърцата ви, на душата ви и да не се отказвате. Той говори на душата. Всинца да бъдете подобни на Христа: да любите като Бога и да обичате, както Бог обича. Тази е Любовта, която новата култура носи в света и за която ние се готвим. Ананий и Сапфира Мисля, че това ще е интересно и дава допълнителна светлина. На 13 септември 1909 г. г-н Дънов ни поясни, че Света Богородица съответства на Елохим, което е женско име. Иехова е Христос, а Елохим е Света Богородица. Това пояснение ни се даде, когато бяхме на софрата с г-н Дънов и дядо Тихчев. На 19 септември 1909 г., събота, на обед около 1 ч., в присъствието на Арнаудов и дядо Тихчев, г-н Дънов ни поясни Деветте блаженства: Те са деветте правила, които християнинът трябва да изпълни, за да започне да люби Господа с всичкото си сърце. Добре е да се спираме и да разсъждаваме например що значи низшите духом. Светът казва: „Отнеми, Господи, благоволението Си, но ни дай блага и не ни наказвай“, когато ние трябва да казваме: „Накажи ме, Господи, но не отнемай благоволението Си от нас.“ Тук е именно разликата между нас и света. Страх Божий е във Вехтия Завет, а в Новия Завет страх Божий подразбира благочестие. Приложение към протокола от 1910 г. Редактирано Март 6, 2011 от Слънчева Лъчезарна, Ани, Надеждна и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Март 6, 2011 Доклад Share Добавено Март 6, 2011 (edited) Новите идеи изместват старите. Ананий и Сапфира,тези символи на лъжата , следва да си отидат от нас.Те доброволно няма да ни напуснат,но ние сме тези,които можем и трябва за добро на себе си,да ги изнесем.Това е директната поука от разказа за този мъж на име Ананий и неговата жена на име Сапфира,които се договорили,незнайно защо да не кажат истината пред апостолите и да скрият част от парите,които получили за нивата си.Т.е дават парите,но заделят тайно за себе си.Да се подсигурят,да имат.Бели пари за черни дни. С много интересни примери и разкази ни е представена и показана тази постъпка,така,че да се разбере добре вредата от подобна лъжа.Вреда,която надхвърля границите на един човешки живот. А младото кое е? – То е Любовта в света. Те са младите. Младите, които сега идат с този Дух. И младото е всякога готово да жертва, детето всякога дава, не гледа като стария, който прави сметка: „На стари години жена нямам, деца нямам, кой ще ме гледа, аз не мога да дам“. – Тъй разсъждава старият. Изнесли. – Кого? Онзи, който е казал лъжа, излъгал себе си и Бога. И следователно вие от себе си днес ще изнесете навън вашия Ананий и Сапфира и ще ги погребете. На младите хора не трябват никакви каси и пари. Ние трябва да имаме чисти души и светли умове, а не да туряме доверието и надеждите си в банките. Тия пари вие ги създавате, те са за улеснение, а не за доверие. И следователно не трябва да влагаме парите в банките, а трябва да станем живи банки на Бога. И мъже, и жени тази енергия, която Бог е вложил в нас, да я употребяваме все за добро. Старото трябва да се обнови. И туй учение е, което ще обнови света. – „Ама – казва някой – те искат да се обнови старото.“ Старото трябва да си замине, нищо повече! Сам Господ казва така, това не са мои думи. Старата земя и старото небе си отиват, като вехта дреха. Господ го е вложил, то е учение на Бога. Вашето старо небе Господ го помита, слугите му идат – те са милиони, – идат със своите метли, всичко ще пометат. Разбирате ли? И всичките въпроси Господ ще ги реши тъй, моментално! В хода на разсъждението по темата ,в беседта има за мен един много важен нюанс.Става въпрос за това,когато се дава, да се дава доброволно и с Любов. За такова даване е нужна чистота : И каза Петър на младите: „Станете и изнесете Ананий“. Защо? – Искал да излъже Духа Святаго. И Петър му казал: „Нали туй е твое?“ И следователно, според туй Божествено учение, ние трябва да вършим всичко доброволно. Ние не задължаваме никого. Опитай и виж! Туй, което ти извършваш, трябва да го извършиш съзнателно, от тази велика Любов! Можеш ли да го направиш тъй, то е прието от Бога; не можеш ли да го направиш от Любов, то не е прието. И в туй отношение ние трябва да бъдем умни. Умният в света много нещо може да извърши. За илюстрация и запомняне на този извод,Учителят е привел един много хубав разказ.Този за железницата,в който накрая за повдигане се казва следното: Целият ви живот – това е една железница. Христос сега слиза от време-навреме, но той казва: „Моето време е много скъпо, ако ти си от новото учение, и от тебе човек може да стане – аз съм готов да мина; но ако ти си от старото учение, аз не се мърдам крачка оттука“. Светът, за който ние говорим, е един реален свят. Не мислете, че за вас няма кой да се грижи. Има кой да ви обича, поне един има да ви обича. Знаете ли кой е? Ако си мъж, има една жена, която те обича, аз съм я виждал каква е, и знаеш ли колко те обича? Сега ще кажете: „Вярно ли ми говориш?“ Вярно е. На жената казвам: Има един да те обича, да! Има, има. Той е верен, абсолютно верен, аз го приемам без никакво изключение. Има един, който ви люби, който е готов да жертва всичко за вас. И като мине той по пътя на вашия живот, всичките ви мъчнотии ще изчезнат и вие ще замязате на една цъфнала роза. "Ананий и Сапфира" Редактирано Март 6, 2011 от Розалина Надеждна, Пламъче и Ани 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 6, 2011 Доклад Share Добавено Март 6, 2011 А мен ме впечатли много силно Амриха: Във времето на Нерона – не искам да го вземете като един проверен исторически факт, то е предание – живял някой римски патриций, на име Онорций, млад, на около 35 години, един от най-благородните римляни на времето, човек много учен, запознат с философията, който добил своето образование, като ходил в Индия, Египет, дето и се запознал с тайните на окултизма. Един ден, след завръщането си в Рим, среща на пътя едно 10-годишно момиче, много оцапано, много грозно, обаче в неговата душа се заражда голяма любов да му помогне, без сам да може да си даде сметка за своето разположение. Хваща го за ръката, завежда го в дома си. Името на това малко момиченце било Амриха. И той турил в ума си да му даде по възможност най-доброто възпитание, с което римляните са разполагали. И наистина, тя посещавала школата на Сенека, запознала се с гръцката култура. Но Онорций забелязъл, че с постъпването на туй момиче в училището, лицето ѝ започнало да се изменява, изменява и към 16-годишна възраст тя е станала една от най-красивите римлянки. Не само това, но той забелязал, че в ръцете на това момиченце имало грамадна сила. Като си простирала ръката да хване някой камък, камъкът се издигал нагоре. Вие ще кажете: „Това е преувеличение“. Не, туй е близо до истината. .... Онорций се заема да запечати в нейното съзнание да употреби тази сила за добро. Но забелязал, че в туй момиченце, всичките ѝ думи били отмерени, никога не е чувал да излезе от нея някоя несериозна дума. Всичкият ѝ говор, всичките ѝ думи били избрани, като най-хубави бисери, и никога от нейната уста не излизала дума нецензурна. И тя се отличавала с голяма чистота. С тази красота почнали да я обикалят римски патриции, синове на богаташи, за да може да я привлекат. Един ден, както онази първата Винцила, която избягала от Нерона, по същия начин минавал по пътя Нерон и я вижда, и ѝ казва да иде в двореца му. Тя отива. Нерон мислил да си поиграе с нея, да разполага с нея, като красива. Вечерта тя останала и когато той я хванал, тя положила ръката отгоре му и той се вдигнал във въздуха. Намерил се в чудо! Той за пръв път срещнал такова нещо. Тогава в него се зародил страх. Той я погледнал и казал: „Моля ти се...“ Като си отдръпнала ръката, той се успокоил. Втори път той пак посегнал на нея, тя положила ръката си на него и той пак нагоре – във въздуха. Тогава тя си отворила вратата и излезнала вънка. Искали да я спрат, но всички, на които тя си полагала ръката, увисвали във въздуха; така постъпила и с всички преториянци. И в целия Рим тя е била пословична. Срещне някого, когото карат в затвора, положи си тя ръката на ония, които го конвоират, те увисвали във въздуха. А тя казвала тогава на затворника: „Хайде върви си, свободен си“. А дето срещала бедни, помагала им. Дето се явявала – пътят се отварял. Но Нерон издал заповед да не се говори и пише за Амриха, понеже е опасна мома, и бил толкова амбициозен, че не искал никой да знае за тази велика истина. Казвам: Вие, съвременните, можете ли да играете ролята на тази Амриха? Всички велможи и знатни римляни благовеели пред нея, навсякъде пътят ѝ се отварял, когато си турнела ръката на някого – издигал се във въздуха. И всеки признавал, че Амриха не е мома от света да си играе с нея всеки, който поиска. Вие сте игра на света. Имате ли вие езика на Амриха? Знайте, че силата на човека се крие в неговото слово, в неговата реч. Ако можете да пречистите вашия ум, тъй че всичките ви думи да бъдат отмерени, да разчистите всяко едно неразположение към когото и да е, и от сърцето ви да излезе всичко нечисто, т.е. да се залюбите в Бога, да сте го залюбили и заради неговата Любов да имате най-хубавите думи и мисли, и сега може да имате тази сила на ръката си. Ето, аз ви давам един начин: турете 10 години да пречистите вашия ум и вашето сърце, и тогава, като поставите вашите ръце, ще придобиете тази сила на Амриха. Тази Амриха живяла във времето на Нерона, докато дошли християните, и била почитана навсякъде, а когато тя се отдалечила от Рим, тогава започнало гонението на християните. Но защо тя заминала от Рим? Защото тогавашните християни, като била тя запозната с туй учение, започнали да се питат дали тази сила е от Бога или е от дявола. И тъй, християните, със своите мисли дали тя е от Бога или от дявола, я заставили да си замине от Рим; и след това дойде най-голямото гонение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха. И ако днес дойде едно страдание в света, то е, защото Амриха си отиде. Ананий и Сапфира Лъчезарна, Розалина, Надеждна и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Март 6, 2011 Доклад Share Добавено Март 6, 2011 (edited) Втората тема,която ме заинтригува и с която мисля,че ще свързвам тази беседа е темата за душата. Учителят ни казва Нормална душа е душа, която се проявява и развива правилно. Не се учудвайте защо не се проявява още правилно. Защото тя е още в първия етап на своето развитие. Туй, което се проявява, то е човешкото сърце и човешкият ум. Още платното се тъче. Докато то е на стана и се тъче, то е тъкане, а когато този плат се изтъче, тогава дущата ще се прояви. Обаче не в сегашната епоха и при тези разбирания, а в следующата епоха, в шестата раса – тогава, когато двата принципа на сърцето и на ума, или двата принципа, както сега се проявяват в мъжа и жената, дойдат в съгласие и схванат защо са слезли на земята За пояснение на тези думи ,се дават определения и мисли,които няма да повтарям,защото Слънчева ги е извадила в мнението си . Искам само да споделя,че в момента ,в който ги прочетох се сетих за книгите на Беа Нади-"Приказки за боговете".Мисля,че тя много точно е хванала и дала художествен израз точно на тия идеи на Учителя.Сега разбирам какво има предвид авторката ,когато казва за книгите си,че те са повлияни от космогонията на Беинса Дуно. Но на тази земя няма да слиза душата, а ще слиза на новата земя, която сега се строи. И тогава ще дойде новият Йерусалим, и ще започне културата на Божествената душа и на Божествения Дух. А сега казвате: „Сърцето ми е разстроено, малко съм неразположен“, а някой път вие смесвате и казвате: „Боли ме душата“. Душата, твоята душа не може да те боли, тя не е слязла, тя е горе и чака. "Ананий и Сапфира" Редактирано Март 6, 2011 от Розалина Ани, Пламъче, Слънчева и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 7, 2011 Доклад Share Добавено Март 7, 2011 (edited) Роза Ние сега правим връзка само с Духа и Душата си, надникваме в Новата земя. Сещам се и за книгата на Ш. Маклейн-"Паметта на душата" П.П. Мисля си за "носорога". Да речем, че постя, но в главата ми все разни непостни вкусотии се въртят. Носорога ме преследва. Или уж сексуално въздържание имам, пък като видя нещо засукано /това за мъжете:P/ и ми отива въздържанието... Много носорози има, които трябва да очистим. Това са изкушенията на ума. Редактирано Март 7, 2011 от Слънчева Ани, Розалина и Лъчезарна 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Март 8, 2011 Доклад Share Добавено Март 8, 2011 (edited) …Сега, понеже говорим в съгласие със законите, които владеят в природата, аз всякога имам за цел да изнеса в символи действията, които стават в тази жива природа. Защото ако вие не научите тия символи, всичко друго, което е превод, не можете да разберете. *** Господ е направил света толкова хубав, той е толкова справедлив, че всякога слабото е компенсирано с по-големи блага. Законът е такъв, за да няма разногласие. *** Допуснете ли едно изключение, дяволът си е турил малкото си краче, колкото микроскопично и да е то. А в Божествения морал се намира абсолютна мярка за нещата. Тъй е. *** После – в символ ще взема – вие не считайте как се изразява външната страна на видимия свят. Вие мислите, че този свят е много грешен. От човешко гледище е така, но от Божествено не е тъй. Когато вие донесете това чисто платно на художника и не знаете каква е целта му, а той вземе четките, че нацапа хубаво туй бяло платно, вие ще кажете: „Отиде платното, той си играе с него“. Не, този художник иска да вложи една идея в туй платно, но тази идея не може да се изрази моментално. Във фотографията не всякога се проявява идеята. На този художник му трябва време да вложи тази идея, и ако вие почакате, тя ще изпъкне в тази велика картина, и туй платно ще придобие своята ценност. И Бог, като дойде да работи върху вас, най-напред ще ви нацапа. Ще се изменят мислите ви, почакайте ден, два, месец, два, три месеца, и ако от туй платно не излезе нещо, тогава – да. Туй не могат да разберат съвременните хора; като дойдете при мене, и аз ще ви нацапам, а те казват: „Обърнал ви ума“. Че съм обърнал ума ви, че съм ви нацапал от вашето гледище, признавам, но чакайте ден, два, три, месец, ако не излезе нищо, тогава говорете. Да не мислите, че аз разсъждавам несериозно или пристрастно. Допуснете, че хората са платното, а този художник, тази Божествена четка е почнала да цапа. На онази хубава мома, когато стане бременна, излизат петна по лицето. Този велик художник рисува вътре своята картина, а туй, бялото платно, трябва да се нацапа, защото ако не се нацапа, нищо няма да излезне. Аз имам предвид – не глупавият художник да те цапа, а умният, гениалният, Божественият, той да те цапа, а не онзи, кой „онзи“? Хайде да го заминем. Сега, правете разлика. Някой ще тегли друго заключение. Като го нацапаш, трябва да изкараш нещо, т.е. не само да нацапаш човека, а трябва да го очистиш, да нарисуваш тази картина и да кажеш: „Братко, доволен ли си? Хайде, иди си и се радвай“. *** …ще ви приведа два анекдота, аз съм ги слушал и ще ви ги разправя. Минава един благороден християнин по улицата, той имал един съсед, който постоянно се молил пред комина, от там да слезе Духът Божи, но гледа на този комин все един дявол седи и го пита: „Защо седиш тук?“ – „Тук долу има един човек, много се моли и ми пречи.“ – „Защо не идеш в църквата, там всички се молят?“ – „Онези в църквата са мои, но този много кади, искам да му затуля комина, да не кади, не мога да го търпя.“ Вторият пример за този дявол е следният. Излезнал дяволът отдолу и дошъл да посети църквите. Гледа, най-първо, църквите в какво положение са. Влиза в една православна църква, гледа всичко запрашасало: клепалото, иконите, а кандилата неизчистени. „А-а, такава църква не ми трябва“, и си излязъл. Продължил другаде. Най-после намерил една църква, вижда вътре полилеите хубаво изчистени, прах няма, кандилата чисти: „А-а, тази църква е за мене, тук може да работя“. Докато нашите кандила са запрашасали, дяволът казва: „Мене не ми трябват тези църкви“; но щом кандилата ни са чисти, тук идва дяволът и той работи – почва да цапа. И той носи четка и казва: „Чакайте, и аз ще нарисувам нещо“. Художник е той. *** Следователно, когато във вас се явят разочарования, съмнения, подозрения, вие сте в пътя на истината. И при най-големите подозрения, при най-големите страдания, при най-големите мъчнотии вие сте най-близо до Царството Божие, вие сте близо да разрешите задачата. И когато учението е най-мъчно за ученика, той е най-близо до своето решение, и даже в него се заражда едно желание: „По-добре да го напусна“. – Почакай малко! Ако във вас се яви някоя мъчнотия, дали сте на правия път, трябва да разберете кой е правият път? Правият път е в Любовта! Правият път е в Мъдростта! Не трябва да разбирате тази любов, обикновената, а Божествената Любов, и Божествената Мъдрост. Правият път е в Истината, в онази Божествена Истина, която гледа на работите без никакво изключение – то е да признаем факта такъв, какъвто е. …като дойде новото, тази нова четка, Божествена четка, която сега иде, като почне тя да цапа туй платно, да имате всичкото търпение да почакате, за да видите какво ще изработи във вас Божественият Дух. И няма да имате понятие, че Духът е нещо въображаемо, без същина. Това е Духът – основа на битието. И когато този Дух дойде, той ще донесе онези блага, онзи живот, в който вие ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: „Едно време бях сляп, а сега виждам!“ И аз затуй съм казвал и друг път: Когато се потопите в Божествената Любов и почувствате всичките нейни вибрации, когато разберете тази Любов, тогава ще разберете симфонията на тоя живот. *** Хората, когато се сдобият с тази Божествена Любов, само тогава могат да дават. Отвътре трябва да дойде Любовта: изворът отвътре тече, като чешмата, за да можем да вкусим от този живот. *** Аз говоря от името на тази велика Божествена Любов, в която няма абсолютно никакво изключение. *** Старото трябва да се обнови. И туй учение е, което ще обнови света. …според туй Божествено учение, ние трябва да вършим всичко доброволно. Ние не задължаваме никого. Опитай и виж! Туй, което ти извършваш, трябва да го извършиш съзнателно, от тази велика Любов! Можеш ли да го направиш тъй, то е прието от Бога; не можеш ли да го направиш от Любов, то не е прието. И в туй отношение ние трябва да бъдем умни. Умният в света много нещо може да извърши. *** Изисква се Истина и Чистота в този свят. Чистота голяма трябва да има. Някои мислят, че ние говорим едно, а в тайно вършим друго. Чистотата е като пред Бога. Един ден ще се открие всичко. Нашият живот ще се отвори. „Няма скрито-покрито – казва Христос, – което да не се разкрие.“ Нас не ни е страх от нищо! Аз и на вас ви препоръчвам, има само един начин, и Писанието казва: „Страхът от Бога е основа на Мъдростта“. Следователно бойте се само от Бога. Страх да имате от Бога, а от нищо друго да не се боите. Всеки друг страх ще внесе грях във вас. Страхът само в един случай ще го приемем – от Бога, а във всеки друг случай страх да няма! *** Аз казвам: „Когато си ми говорил, без никакво изключение, тъй, и Твоето име ще бъде едно съкровение в сърцето ми, най-святото, най-ценното то ще бъде“. Искам всички да имате Божието име, да го пазите в душата си, то да бъде чисто и свято, неопетнено вътре, и тогава ще дойде тази сила, и ще бъдете силни, и животът ви ще придобие светлина, и ще започнете да разбирате новата наука на окултизма, по друг начин да разбирате; не че не мога да ви говоря, но трябва да се развият новите чувства, защото органи се изискват. Сега ние употребяваме символичния език, понеже символите съкращават времето, а пък аз нямам много време. Ако река да ви говоря една реч според вашия език, трябва ми цяла година да ви разправям на обикновен език. Редактирано Март 8, 2011 от Лъчезарна Слънчева, Розалина, Ани и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Март 8, 2011 Доклад Share Добавено Март 8, 2011 (edited) Лъчезарна . Днес на няколко пъти през деня се връщах на примера,който Учителят ни дава със запрашените кандила.Как го разбирате вие .Дали е правилно да тълкувам този пример по следния начин :Докато човек е объркан и сляп,дяволът не се интересува от него,защото човекът не е в пътя и сам си греши.Сиреч помощ за грешките не му трябва .Но когато човекът се пробуди и утреми към светлината,дяволът също взема четката.........Ако това е посланието на мисълта,то тя е едно много важно предупреждение.Намирате ли друго тълкувание върху ,което да разсъждаваме.. (извинете ме за липсващи букви и препинателни знаци ,но този комп е за пенсиониране вече..) Ани ,ти ме замиси с един израз: Фактът, че Ананий и Сапфира са осъдени от Бога на смърт е доста многозначителен в това отношение. Особено като се има предвид, че дори Юда не е сполетян от тази съдба (той се самоубива, не е убит от горе). Според мене Ананий и Сапфира,срещат освобождение в смъртта.Някак не го виждам като присъда от горе.Постъпката им,да заделят за себе си пари, издава липса на вяра в Бог.Щом отиват доброволно в храма с парите си,значи са вярващи.Имат обаче вярвания ,а е нужна вяра.Това е също поука от тази история. Опитват се ,да се подсигурят,обезпечат,застраховат и в това е тяхната грешка.Смъртта им идва мигновено(според текста) в момента,в който разбират,просветва им къде грешат.С тази грешка,те не могат да продължат. За смъртта ,Учителят казва в една друга беседа-( Любовта), че :: Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание – с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Т.е в смъртта на Ананий и Сапфира,аз виждам точно тоя символ.Смъртта,като разрушение за егоистичните мисли и желания и освобождение на хората от тях.Възможност за ново начало........ Лъчезарна ни е извадила, едни много хубави мотиви от беседата.Те синтезирано отговарят на повдигнатите тук въпроси. Изхода за всички хора ,до ден днешен ,добрият изход ,за да се разбере симфонията на този живот ,е в Божествената Любов.Самоотричане без любов ,е ненужна жертва с излишен драматизъм. Наскоро и аз четох историята за Борис Николов и Г.Радев. В том 3 на Изгревът , Борис Николов я разказва . Причината ,тези отлични студенти и ерудирани хора, да не се дипомират, е била една наредба,която правитеството на Цанков издава .Според нея, на последователи на бялото братство се отказват държавни постове,освен ако не декларират отказ от идеите си.За целта всеки кандидат за държавен пост, е трябвало да подпише специална декларация.Тази е причината, поради която, те не си вземат дипомите и отиват на нископлатена работа в онова време..В тази история ,за мен има един много интересен момент,който ми прави впечатление във всички истории от времето на Школата.Това е моментът с ненамесата на Учителя.Докато не го попитат ,той не взема отношение.Оставя човекът,ученикът , да постъпи ,както намери за добре.Дори т.нар.МОК възниква след като младежите сами пожелават това и се обръщат към Учителя с молба.Ето за такава доброволност става дума и свобода на действията и мислите.Години по-късно ,Мария Тодорова говори с Учителя за тази постъпка на младежите -отличници на университета без дипломи от него, Учителят класифицира постъпката им като фатална грешка.Когато Мария Тодорова споменава за наредбата на Цанков ,Учителят казал :"Това щеше да се уреди,защото над Министър-председателя седи Бог".(Изгревът т.3 стр.85) Тази история,адресирана към разглежданата беседа "Ананий и Сапфира" идва да ни покаже още веднъж,че не в материалните жертви и отричания се изразява смисълът на новото,което трябва да замени старото ,а в цялостна промяна и вътрешно приемане на Божествената Любов,: Правият път е в Любовта! Правият път е в Мъдростта! Не трябва да разбирате тази любов, обикновената, а Божествената Любов, и Божествената Мъдрост. Правият път е в Истината, в онази Божествена Истина, която гледа на работите без никакво изключение – то е да признаем факта такъв, какъвто е. И аз затуй съм казвал и друг път: Когато се потопите в Божествената Любов и почувствате всичките нейни вибрации, когато разберете тази Любов, тогава ще разберете симфонията на тоя живот. *** Хората, когато се сдобият с тази Божествена Любов, само тогава могат да дават. Отвътре трябва да дойде Любовта: изворът отвътре тече, като чешмата, за да можем да вкусим от този живот. *** Аз говоря от името на тази велика Божествена Любов, в която няма абсолютно никакво изключение. *** Старото трябва да се обнови. И туй учение е, което ще обнови света. …според туй Божествено учение, ние трябва да вършим всичко доброволно. Ние не задължаваме никого. Опитай и виж! Туй, което ти извършваш, трябва да го извършиш съзнателно, от тази велика Любов! Можеш ли да го направиш тъй, то е прието от Бога; не можеш ли да го направиш от Любов, то не е прието. И в туй отношение ние трябва да бъдем умни. Умният в света много нещо може да извърши. Редактирано Март 8, 2011 от Розалина Лъчезарна, Слънчева и Пламъче 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Март 9, 2011 Автор Доклад Share Добавено Март 9, 2011 (edited) Ани ,ти ме замиси с един израз: Фактът, че Ананий и Сапфира са осъдени от Бога на смърт е доста многозначителен в това отношение. Особено като се има предвид, че дори Юда не е сполетян от тази съдба (той се самоубива, не е убит от горе). Според мене Ананий и Сапфира,срещат освобождение в смъртта.Някак не го виждам като присъда от горе.Постъпката им,да заделят за себе си пари, издава липса на вяра в Бог.Щом отиват доброволно в храма с парите си,значи са вярващи.Имат обаче вярвания ,а е нужна вяра.Това е също поука от тази история. Опитват се ,да се подсигурят,обезпечат,застраховат и в това е тяхната грешка.Смъртта им идва мигновено(според текста) в момента,в който разбират,просветва им къде грешат.С тази грешка,те не могат да продължат. За смъртта ,Учителят казва в една друга беседа-( Любовта), че :: Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание – с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Т.е в смъртта на Ананий и Сапфира,аз виждам точно тоя символ.Смъртта,като разрушение за егоистичните мисли и желания и освобождение на хората от тях.Възможност за ново начало........ Нима смъртта е изхода при колебанието? При раздвоението за което бях попитала. Нима само смъртта е възможност за ново начало? Редактирано Март 9, 2011 от Ани Пламъче и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 9, 2011 Доклад Share Добавено Март 9, 2011 (edited) Розалина и аз така си тълкувах примерите, които си дала. Понякога, за да не натрупа повече грешки душата, идва смъртта-физическата, за да може в следващ живот да се започне начисто. Мисля си, че Ананий и Сапфира са новозаветни, още не могат да се откъснат от старото, нужно им е подсигуряване. Но за пробуденото съзнание се дава избор-да осъзнае и разбере изпитите. Да се смири и благодари за тях. Смъртта е вече в друга форма Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание – с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили.Любовта И на мен ми се случва да недоволствам за външни прояви, политически и социални, но като се замисля, анализирам, разбирам, че има смисъл и всичко си е на място. Имаме уроци и прекрасна среда за вътрешно израстване. На всеки е дадено нужното му. Трудничко е, но и от грешките се учим. Светъл, слънчев ден на всички! Редактирано Март 9, 2011 от Слънчева Розалина и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Март 9, 2011 Доклад Share Добавено Март 9, 2011 (edited) Как се достига да Божията благодат? – Чрез работа и учене в дух и мъдрост. Изучавайте всички учения, всички философски системи и религии, но дръжте се за Божественото в тях. Те са дадени от разумният свят, но след време хората са ги изопачили. Днес те не са такива, каквито са били първоначално, когато са излезли от Източника. Задачата на съвременния човек е да ги пречисти и освободи от утайките на миналото. Всяко учение, всяка религия, всяка философска система е клон от Божественото дърво. Следователно, всеки клон трябва да стои на дървото. Кажете ли, че дървото може и без клони, ще изпаднете в илюзиите и заблужденията на живота. Сипете на кокошката цяла крина царевица и вижте, какво ще прави. Като се нахрани, тя ще разпръсне царевицата и на другия ден ще очаква друга крина. Обаче тя остава излъгана, никаква крина не вижда пред себе си и гладува. Така постъпват много хора. Като се видят обиколени от различни учения и религии, нахвърлят се върху тях и, като се нахранят, разпръскват ги. На другия ден търсят храна, но не намират. Така те сами се осъждат на глад. Какво прави катерицата? Тя складира излишната си храна и когато й потрябва, задоволява глада си. Складирайте и вие Божествената Мъдрост, както катерицата складира излишната си храна, както пчелите – сладкия сок. Всяка религиозна и философска система представя цвят, от който можете да съберете сладкия сок. Събирайте сладкия сок на всички цветове във себе си и не казвайте, че този или онзи цвят не е потребен. Всичко, което Бог е създал, е на място и е необходимо. изт.Детето растеше-НБ Ани ,споделям този цитат от друга беседа на Учителя,защото той ми е пътеводен знак,когато става дума за други учения и школи .Ти беше задала и този въпрос в едно предишно мнение. По въпроса за смъртта,ако я вземем изолирано ,като понятие и тръгнем да си разсъждаваме, според мене ще се отдалечим от конкретния въпрос,по повод на който я коментирахме.За мене ,в нашата тема,тя е само един символ.Аз обаче не съм склонна да преувеличвам значението на този символ ,като сложа акцента в тълкуването на притчата върху него.Това би означавало да приема,че страхът от наказание е по-силен стимул от Божествената Любов и вярата.Човек трябва да се страхува единствено да не пропусне благоприятните условия да се повдигне.За целта е нужно да се работи неотклонно и ежедневно за придобиване на Божествената Любов в себе си. Само в нея и чрез нея ,може да постигне всичко .Така разбирам смисълът на новото,което трябва да смени старото. В една друга беседа - Любовта, носителка на живота ,четем: Питам: Де е Истината? По колко начина може да бъде спасен човек? Сега и на вас казвам: Не стойте в бездействие, но се гответе. Казвате: „Ние сме готови“. Като дойде времето, ще изпълним Божията воля. – Това не е готовност. Като говоря така, не искам да напуснете света, но ви проповядвам учение, чрез което да разберете дълбокия смисъл на Божествения живот, за да ви избавя от излишни страдания. Земният живот е микроскопическа частица от великия Божествен живот. Ето защо ние трябва да се приготвим за великия Божествен свят, на който трябва да станем граждани. Ако сте свързани с Божията Любов, никаква сила в света не е в състояние да разруши тая връзка. Ако нямате тая връзка, всичко ще се превърне на прах и пепел. Идете на гробищата да видите, че там всичко е превърнато на прах и пепел. Искате ли и вие да опитате това? Така е говорил Христос на ония, които Го разбирали и които се стремели към бъдещия живот. Той ги съветвал да възприемат Любовта чрез Словото. Ако и вие възприемате по тоя начин Любовта, ще разрешите правилно въпросите на живота. Редактирано Март 9, 2011 от Розалина Пламъче и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Март 9, 2011 Доклад Share Добавено Март 9, 2011 (edited) Днес намерих потвърждение и на третата тема от беседата "Ананий и Сапфира",която ме занимаваше,от как съм я прочела.Писах вчера за това,че примерът със запрашените кандила ,който Учителят дава,разчитам като едно предупреждение за будност на вниманието. Днес в едно резюме на друга беседа,публикувано от наш съфорумец(благодаря Борислав) чета следната мисъл: В окултната наука се стремят да докарат всичките мозъчни центрове в хармония. Когато някой път кръвта нахлуе в мозъка, у вас се събуждат тия стари навици. Вземе някой да се моли, но веднага му дойде на ум, че трябва да яде кисело зеле. Ще напусне молитвата, ще отиде да вади кисело зеле. Пак започне да се моли – ще му дойде на ум да пийне малко винце. Ако не се моли, няма да му дойде тази мисъл. Решите ли да живеете благочестив живот, веднага всичките дяволи ще дойдат отгоре ви. То е закон. Това нещо ще се предизвика, няма какво да се сърдите. Щом решите да живеете добродетелен живот, ще предизвикате противното – омразата. Искаш да живееш с истината – ще дойде лъжата. Ще знаете: щом дойде противоположното, значи у вас мисълта се е събудила. Правилни отношения -МОК 1923 г Поздрави на всички . Редактирано Март 9, 2011 от Розалина Слънчева и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 9, 2011 Доклад Share Добавено Март 9, 2011 32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо. 33 И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях. 34 Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото, 35 и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда. 36 Така Иосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи син на увещание), левит, родом кипрянин, 37 като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите. 1 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот, 2 и задържа нещо от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите. 3 А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата? 4 Догдето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога. 5 И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. 6 И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха. 7 И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото. 8 И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова. 9 А Петър й рече: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе. 10 И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й. (Деяния 4, 5) Ако Ананий не беше продал земята си и не беше дал нищо, щеше ли да бъде убит? А ако беше дал само една част, но не криеше, че дава само една част? Очевидно е, че не. Но той излъгва, че дава всичко, което е взел срещу земята си. Значи, не е проблемът в това, което дава, а в лъжата. Смъртта мисля, че е символична, както и даването на парите и т.н. Става въпрос за отказ от себе си (личните си желания и себичността). Те нямат място във висшите светове, в живота там, а само в живота на земята. Погребението символизира връзката на личността със земята. Животът, който бива отнет на Ананий и Сапфира (а всъщност може би те сами се отказват от него с решението си) всъщност е духовния живот на човека. Избирайки земното, те се отричат от духовното; избирайки себе си, те се отричат от цялото, от което са част. Пламъче, Розалина и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Март 9, 2011 Доклад Share Добавено Март 9, 2011 (Деяния 4, 5) Ако Ананий не беше продал земята си и не беше дал нищо, щеше ли да бъде убит? А ако беше дал само една част, но не криеше, че дава само една част? Очевидно е, че не. Но той излъгва, че дава всичко, което е взел срещу земята си. Значи, не е проблемът в това, което дава, а в лъжата... По въпроса за Ананий и Сепфора-, Понеже са били в Божието присъствие , а Бог е Свят и към Него се подхожда само с искреност и чистота, с пълна истинност и смирение и понеже в това Присъствие всичко нечисто бива изпепелено, за това и така се е получило при тях. Това е своего рода предупреждение, за всички ни как пристъпваме към БОГА КОЙТО Е СВЯТ , защото БОГ ЛЮБОВ, НО И ОГЪН ПОЯЖДАЩ.БОГ Е СВЯТ! Поздрави! Слънчева, Пламъче и Розалина 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 10, 2011 Доклад Share Добавено Март 10, 2011 Ето и нещо за символиката на смъртта: „И тъй, Мария избра добрата част.“ Сега, представете си, че вие се намирате пред една голяма река, каквато е Дунавът и неприятелят ви гони. Като дойдете до реката, какво ще направите? Ще се хвърлите ли в реката? Вие седите сега пред реката и казвате: „Защо Господ ни даде такива големи нещастия?“ Казвам: тия нещастия ви дойдоха защото нямате мост. Щом нямате мост, всички ще пострадате; ако имате мост, нито един от вас няма да пострада, всички ще преминете благополучно реката и ще се спасите от неприятеля. Искам да ме схващате правилно, аз не говоря за своя изгода, нито пък за ваша изгода, но аз ви говоря, за да изпитате красотата на вътрешния живот, та като излезете оттук, искам да имате един хубав обяд и да носите една велика идея да не мислиш за утрешния ден. Доста е, казва Христос, злото на деня, няма какво да мислите за утре. Всички трябва да възприемем великата идея, да направим един мост от този за онзи свят. За тебе, като човек, няма по-велико благо от това, да направиш мост от твоя живот за Божия живот. Собствен мост трябва да си направиш и през него да минаваш, а не да търсиш чужд мост! Всяка душа може да си направи такъв мост! Когато Господ направил едно време паяка, пратил го да живее на земята. Той, като дошъл тук, намерил се в доста трудно положение и дълго време мислил как да излезе от тези трудни условия. Най-после решил да направи една нишка, която да служи за мост между този и другия свят. Господ го посетил един ден и го вижда, че работи нещо. Запитва го: какво правиш, синко? – Искам да направя едно съобщение от този на онзи свят, преда си нишка, която ще закача на някое дърво и ще минавам по нея. Тя ще се духа от вятъра все по-нагоре и по-нагоре и така ще държа връзка с онзи свят. „Много хубаво си намислил“ - му казал Господ. И действително, първоначалната идея на паяка е била много хубава, той искал да направи връзка между видимия и невидимия свят, но впоследствие, когато направил нишките си по стрехите на хората, и той станал културен като тях и казал: да не мислите, че съм толкова прост! Аз стоя тук за стража и тежко на този, който падне в моята мрежа. Сега всички трябва да се стремите да направите този мост. Усъмните ли се, вие сте при брега на живота, вие сте пред прага на гроба и казвате: всичко се свърши с мене, аз ще изгния вътре, ще се разложа и нищо няма да остане от мене! Не, това са детински разбирания на неразумните хора. В този смисъл на думата, смърт няма. Смъртта, това е едно преходно състояние от един но-низш живот към друг по-велик живот. Тя се явява всякога като една служителка на живота. Следователно, смъртта всякога показва един по-висок етап, т.е. преминаване от един но-низък живот към друг по-висок. И когато един ангел минава от един по-низък живот към един по-висок, той също тъй умира, както и когато едно висше същество се самопожертва и дохожда на земята, при което минава от едно по-висше състояние в едно по-нисше, пак умира. Щом влезем във висшия живот, обаче, смъртта престава. Следователно, смъртта съществува само между границите на две възможности, между един живот на ограничения и между един живот на разширения. Смъртта е предел на два свята. Права ли е тази идея? – Права е. „Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме“. Добрата част, това е светлината на живота, това е свободата, дето съществуват всички блага. Мария избра Лъчезарна и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.