Знаците около нас

[Слънчева]

Много яко филмче

Времето спира.... Знаци има навсякъде, само да сме будни да ги видим-някои са предупредителни, други забранителни, а трети....

[Guest Мона]

Знаците са единствено наши проекции, нищо друго. Ако искаме да ни е добре и да има смисъл нещо, ние ще видим и съответните знаци ...

Като цяло са наша отговорност, горката Вселена, която натоварваме с молитвите си и проекциите си. Не се усещаме, че всичко е НАША ОТГОВОРНОСТ.

[borislavil]

Вчера се случи нещо странно и необичайно – класически пример за знак! Още повече, че и датата 4 юли има особено символично значение за мен и по някакъв начин е свързана с идеята, която ме осени вчера, да напиша нова книга. Когато ми предстои да свърша нещо важно, имам обичай да измолвам Божието благословение, заставайки пред една иконка с лика на Богородица, която ми е подарена от мои ученици, които вероятно са го направили с такава любов, че съм забелязал, че иконката притежава чудотворна сила. Един пример – преди четири години, когато мой любим клас ученици кандидатства след 7 клас, се помолих за всеки един от тях пред иконката преди двата изпита. Но когато се молех преди първия изпит по БЕЛ, пропуснах да го направя за едно момче, просто защото бях останал с убеждението, че то няма да кандидатства. Интересното е това, че точно и единствено то от целия клас получи двойка, но… на втория изпит по математика. А вчера застанах пак пред иконката, която е поставена в една ниша или хралупа, защото постамента е направен под формата на дъб, а пред нея има глинена поставка, за да може вътре да се сложи свещ, но не църковна, а от тези кръглите, които са в тенекиена поставка. Запалих свещта. Помолих се. Оставих свещта запалена, за да доизгори и изобщо изключих за нея. След няколко часа забелязах, че тя е изгоряла, обаче тенекиената поставка заедно с другата, глинената поставка бяха се приплъзнали незнайно как на долния рафт на етажерката върху една дебела книга, като по – голямата глинена поставка беше отдолу, но обърната с дъното нагоре, а тенекиената поставка в нормално положение отгоре върху нея! Честно казано, аз нямам обяснение как може да се случи това. И понеже не веднъж съм се сблъсквал с подобен род феномени, не мога да го тълкувам по друг начин, освен като знак от Духа.

[Креми (късметче)]

Знаци са такива събития, които идват , без да сме мислили за тях и просто ни отварят очите.

Вчера бях на две събития -

на едното звукът от тонколоните направо ме разболя ( а интересно, че другите хора го изтърпяха),

а на другото въздухът беше така изчерпан, че довърши работата по разболяването ми.

Е, днес съм възстановена, но какво се оказа -

търпението, което проявих , за да науча нещо, било напълно излишно.

И от двата престоя нямам пряка полза.

Т.е. - самата ситуация е искала да ме изгони от мястото, но моят аналитичен ум се е запънал като магаре на мост ... и пак полза никаква.

[Мария-София]

Signs Приятно гледане!

Много сладко филмче.

:rolleyes:

[Диана Илиева]

Замислих се за знаците.

Понякога са много ярки и забелязващи се - например както latina е разказала за това, как жилището й не я пускало да излезе, защото е щяла да излезе без парите и документите си. И тъй като не сме възпитани и научени да забелязваме и да се вслушваме в знаците, обикновено правим нещото, което сме си наумили, въпреки знака. Или поне се опитваме да го направим (най-често с повече енергия и/или загуби, както нерядко и с последващи негативни резултати).

И ако знаците са

косвени признаци за определени скрити процеси, определен вид индикатори.

защо в такъв случай, въпреки знака, имаме възможност да направим друго?

Това може ли да се възприеме като косвено доказателство за известна свободна воля/избор?

[Станимир]

...

И ако знаците са

косвени признаци за определени скрити процеси, определен вид индикатори.

защо в такъв случай, въпреки знака, имаме възможност да направим друго?

Това може ли да се възприеме като косвено доказателство за известна свободна воля/избор?

Нещо май не мога да разбера въпроса. Защо трябва знакът да отменя свободния избор? Аз примерно може да получа потвърждение по няколко начина, че утре ще е много горещо, но да си облека зимен кожух. Изборът никой не може да ми го отнеме.

[Пламъче]

Според мен Станимир е прав - и да виждаме знаците,ние избираме дали да се съобразим с тях или не,т.е. изборът е винаги наш.

[Велина Василева]

А може би само така ни изглежда... Т.е. - ние безусловно се подчиняваме на вътрешния си Ментор и приемаме неговия избор за свой... В този смисъл - въпросът е - кой съм аз, който избирам нещо и дали вътрешният ми Ментор няма и тази сила, да ме убеди, че изборът ми е мой, а не е - резултат на умела манипулация , за добро?... Или - това е параноя?... Кой ще реши загадката?

Учителят казва, че в зависимост от това - кой ум е водещият у нас - дали е егото, или е Висшият Аз - ще имаме два типа, диаметрално противоположни разбирания...

Като знаем, че Патрон на егото е Дяволът, а пък - Висшият Аз - това е Христос в нас - остава ни само личната преценка, на база на информацията, която сме събрали, до този момент... Тя е нашата база от данни, която ще ни даде резултатът...

И в двата случая - резултатът - винаги е за добро... Друга опция няма... Дори, когато човек се заблуждава, чрез последвалото страдание, той се учи и така напредва в еволюцията си...

Човек трябва да съзнава, че - започва търсенето на Истината, от някъде и че той никога не е сам... Човекът е колективно същество, не бива да го изпускаме из предвид...Знаците са оставени от любящи възвишени същества, които ненатрапливо ни наблюдават...

Знаците , около нас - винаги ни помагат... Бих казала - те ни подкрепят, това е назначението им, така мисля...

[Диана Илиева]

...

И ако знаците са

косвени признаци за определени скрити процеси, определен вид индикатори.

защо в такъв случай, въпреки знака, имаме възможност да направим друго?

Това може ли да се възприеме като косвено доказателство за известна свободна воля/избор?

Нещо май не мога да разбера въпроса. Защо трябва знакът да отменя свободния избор? Аз примерно може да получа потвърждение по няколко начина, че утре ще е много горещо, но да си облека зимен кожух. Изборът никой не може да ми го отнеме.

Ами ще поясня - ако знакът е индикатор за определени процеси, вече протекли на по-фините нива, защо успяваме да направим друго, а не това, което вече се е случило примерно на каузален план.

Или не са такива признаци/индикатори, а са това, което казва Велина - знаци, оставени за нас от други, висши същества ... Но и така да е Велинче, допускаш ли, че тези висши същества вече знаят какво ще се случи?

А изборът дали е твой, Стан ... никак не можеш да докажеш, нито че е твой, нито че не е твой.

Редактирано Юли 10, 2010 от Диана Илиева

[Велина Василева]

Но и така да е Велинче, допускаш ли, че тези висши същества вече знаят какво ще се случи?

Ами, мисля си, че, гледайки от един "по-висок" план, от "по-високо място", вече са го видели, или са го "предвидили", както още ни се казва на нас, простосмъртните... Най-малкото, те имат висша сетивност (напр. Учителят е знаел предварително нещата, защото не е виждал от "земен" план) – ако са странични наблюдатели... Обаче - аз вярвам, че не са "странични", а са просто нашите ангели-хранители...

[Диана Илиева]

Но и така да е Велинче, допускаш ли, че тези висши същества вече знаят какво ще се случи?

Ами, мисля си, че, гледайки от един "по-висок" план, от "по-високо място", вече са го видели, или са го "предвидили", както още ни се казва на нас, простосмъртните... Най-малкото, те имат висша сетивност (напр. Учителят е знаел предварително нещата, защото не е виждал от "земен" план) – ако са странични наблюдатели... Обаче - аз вярвам, че не са "странични", а са просто нашите ангели-хранители...

Хм, ами в такъв случай, вече стана съвсем объркано.

Щом вече са го видели, че така ще стане определено нещо, защо ни дават знак да не го правим примерно?

Да кажем тръгваме към дадена институция, на вратата се оказва, че сме забравили някакви документи, връщаме се да ги вземем и ... цял ден спънки и забавяне, обаче в крайна сметка успяваме да свършим работата, за която сме се запътили; а след време ще се окаже, че по-добре е било да не сме правили това в тази институция.

Ясно, че за наше добро, ама те сигурно успяват да видят и това, че ние няма да видим техния знак или дори и да го видим, че няма да му повярваме или няма да си го изтълкуваме правилно и пак ще си направим това, което ние (пък дали точно ние ) сме си наумили.

А ако пък видим знака и се вслушаме в него ( в горния пример - откажем се да ходим до тази институция), тогава няма да стане това, което тези висши същества са предвидили, че ще стане.

Такаааа, и аз много объркано обясних, дано някой ме разбере

[Велина Василева]

Учителят, в "Какво знамение показваш" :

Има някои неща, които човек може да предписва по-[от]напред какво ще стане.

Може да ви разправям, но всеки един от вас чувствува какво има да му стане. Не искам да привеждам примери, които ще внесат във вас суеверие. Някой път ще те заболи безименният пръст, някой път ще те заболи средният пръст или палецът или показалецът.

Това е поличба.

Ако разбираш закона на заболяването на твоя пръст, то е свързано с нещо, което е станало в твоя живот.

Заболи те ухото – трябва да вземеш мерки. Заболи те окото – трябва да вземеш мерки. Не само да излекуваш болестта.

Свързано е с известни психически работи, които ще станат в твоя живот. Ако не ги вземеш предвид, ще имаш една горчива опитност.

Една млада ученичка от 7-ия клас във Варна ми казваше: „Две неща с мене се случват. След като кажа една лъжа, ще падна да се ударя. И всякога ще излезе на езика ми пришка, веднага излиза пришка. Ще мине една-две седмици, докато се освободя. Хем голяма пришка ще излезе! Наплашила съм се. Като дойде да излъжа, веднага – казва – пришката на езика.“ Лекарите ще кажат, ще обяснят причината. То е така, едно съвпадение, но не е още наука.

Понеже искам да ви предам положителната страна – не че съдбата стои, не зависи всичката съдба. Като казваме: „Съдбата е в неговите ръце“, разбираме:

съдбата на човека зависи от неговата глава, от неговото сърце и от неговата разумна воля.

Понеже съдбата е свързана с умствения живот, с Божествения свят.

Сърцето е свързано с ония същества развити, съвършени, които наричат ангели.

А пък човешката воля е свързана с всичките разумни хора. [С] най-силните и добрите хора е свързана човешката воля.

Добрата воля е свързана с разумните хора на Земята, които от памтивека живеят.

Следователно някои искат да кажат, че вие не може да се запознаете.

Само добрите хора на Земята,

ако нямате една добра воля, ако нямате един добър ангел, ако нямате едно добро сърце и ако нямате един отличен ум,

с Бога не може да се свържете – туй трябва да знаете.

Сега може да се проповядва, но за да се запознаете, вие и сега още имате условия. Че колко примери на мене са ми разправяли. Разправяше ми един: седи, остава му един лев в джоба, седи и си мисли какво да прави. Един лев само има. По едно време гледа, една бедна вдовица идва при него, а там насядали хиляди хора. И изважда лева и го дава. Той си казва: „Втасахме я!“ Тя не се спира при другите, но отива при него. Този човек има упование на един лев да му оправи работата. Господ казва: „Ти трябва съвсем да закъсаш, за да се оправи работата. Ти уповаваш на парите, а трябва да уповаваш на нещо, което не се мени.“ Ако вие сте умни и добри, Земята е пълна само с пари.

Редактирано Юли 10, 2010 от velinavasileva

[Орлин Баев]

Знаците, мда...

Синхроничност, знаци - с темата много може да се спекулира. При психозите болните виждат знаци навсякъде например. Та - внимателно!

Аз искам да спомена едни други поличбени значета... Вървя си по улицата и що да видя... мургав брат. Пътувам си в тролейо и що да видя: мургав брат. В парка съм и що да видя: мургав брат. В България съм и що да видя - мургави братя като основна извадка на населението. Мургав брат = привилегии - няма плащане на ток, вода, билети. Пълен пакет социални осигуровки, гарантирано толериран мързел и безделие. Живея в държавата и хоп, знак - циганизиране, подкрепяно от много високо, отвъд малките ни граници. Живея си и хоп значе - масова чалга култура. Живея си и хоп, знак - умните някакси се стопиха. Пак знак - главна ценност: тарикатлъкът, силата и кражбата на всякакво ниво, а честността, човечността задължително трябва да носят срам, мизерия и вина. Хоп, значе: всичко се ръководи от политическа мафия, а тя от ...другаде. Вървя си аз по улицата и ето, поличба: звъни ми баба ми да ми каже, че времето на бахамите е чудесно, а круизът и прекрасен. Ох, пардон, тов апоследното бе сън. Поличба - де що има ум, белота, култура, се дискриминира и над него се упражнява геноцид. Пускам си телевизора и хоп, поличба: шоуто на бай Ганьо (Слави Ганьов де). Хопала, поличба, станал съм жертва на вулгарния предтелевизионен тълпизъм и зяпам цинични пошли сугестии: господари на кефира, шоуто на циниците, парламентарен цирк с надлъгващи народеца дипломаймуни... Вдишвам вечерния ветрец на терасата иии, ето знак: чалгата на масовото изпростяване и да ти е.а майката отвсякъде се носи заедно с ветреца. Ох, пълно с поличби в тази държава, затова сме толкова специални! Ехеее, родът Дуло, специалните ни енергии, знаеш ли ти. А ненадминатото ни гостоприемство и полова мощ, ехеее, немаме равни

Редактирано Юли 10, 2010 от Орлин Баев

[Велина Василева]

Лесно се задават въпроси, но мъчно се отговаря на тях. Изобщо, може да се каже, че нашият живот се състои от ред въпроси, които се задават и които трябва да се разрешат.

За да покаже човек каквото и да е знание, той трябва да има някаква сила в себе си. Като е бил търговците с камшика в храма, според въпроса дали по този начин Той е могъл да изчисти еврейската църква със своя бич. На времето си Той е изпъдил няколко търговци с бича си от Йерусалимския храм, но ако днес дойде на Земята, ще види, че храмовете са пълни пак с търговци.

Какво показва това? Че ние и до днес още искаме да уредим живота си по един материален начин. Това обаче е невъзможно, защото в материалния живот всички неща са временни. Човек може да живее на Земята около 120 години и повече даже. Но повечето хора, като станат на 70–80 години, хваща ги склерозата и сърцето им не може да издържа повече. Сърцето е най-силната помпа, която съществува в света. Почти цели 120 години сърцето постоянно работи, с много малки поправки.

Казвам: Животът има една вътрешна страна, която хората не разбират. Какво представя физическият, какво духовният и какво Божественият свят, те не знаят. Това са само понятия за тях. Казвате: „Човек трябва да бъде духовен. Трябва да бъде телесно здрав.“ Това са само въпроси. По кой начин човек може да бъде здрав? Здравето е само резултат на физическия свят от мислите и чувствата на човека.

Ние виждаме, че колкото хората са по-учени, толкова и техните произведения, както и техните работи, които те правят, са по-устойчиви. Например, по часовника вие може да познаете какъв е майсторът, който го е правил. И като разглежда тялото си, човек сам за себе си трябва да разбира какво има в себе си, какво е създал сам той. Човек има едно тяло, но не е запознат с него, не го познава. Ние живеем в една къща, в един дом, но не познаваме устройството на този дом, на своето тяло. Вън от това, ние имаме такъв замах, като че сме господари на живота си и си задаваме въпроса защо светът е така създаден.

Тъй както вие задавате въпроса, светът не може да се създаде. Какво е светът? Светлината, която изтича от Бога, създадена ли е? Това са дълбоки въпроси, върху които хората няма защо да спорят. Може да се запитвате: тъй както светът е създаден, Бог ли го е създал? Хората са писали много по този въпрос. Но дали е вярно това, което те са писали?...

... И сега, ако от един пример не се извади една поука, той сам за себе си нищо не означава. Маймуната представя низшето в човека. Човек има желание да се покаже. Той има особено понятие за себе си. Човек мяза на малко дете, което още нищо не знае, но има желание, стремеж да заповядва на майка си и на баща си...

...Знамението се отнася за онзи, който разбира законите на природата. Щастието и добрият живот се обуславят от човешкия ум, от човешкото сърце и от човешките постъпки. Щастието на човека зависи от устройството на неговия мозък, от неговата глава. Затова казват, че човек тегли от главата си, както и от мозъка си. Същото може да се каже и за сърцето на човека...

... Когато човек се научи правилно да мисли, да чувствува и да постъпва, той се намира вече на път, дето може да устрои живота си донякъде в съгласие с великите закони на природата...

...Споровете, които стават между хората, трябва да се поставят на съвсем друга база. Всеки човек има известни възгледи за света и тези възгледи са до известна степен прави. Те са частични наши схващания. Например, какво нещо е моралът? За всички хора моралът не представя едно и също нещо. Всички хора не са еднакво морални, еднакво добри, еднакво честни и еднакво здрави. Това е написано върху техния организъм. Който не разбира закона, хората ще го обират. Който разбира закона, никога няма да го обират. Който не разбира закона, всички нещастия… който не разбира закона, той ще се натъкне на ред неприятности и нещастия в живота.

Засега е неприятно да се разправя на хората тази наука за живота, която служи за възпитанието им, защото всички използуват науката за изучаване на престъпните типове. Забелязал съм, че хората започват да изучават живота още от ненормалните прояви...

...И сега казваме, че Бог е създал всички хора по Свой образ. Има нещо в човека, създадено от Бога, но тази дреха, в която сега сме облечени, не е създадена от Бога. И затова Писанието казва: „Роденото от Духа дух е, роденото от плътта плът е.“ Създаденият човек по дух, т.е. истинският човек, още не се проявява.

Засега както живее човек, в него се проявява животното-човек.

Когато се говори за хора, създадени от Бога, те не се различават помежду си, те са еднакви, вследствие на което между тях не съществува никакъв спор. Откак светът съществува, няма нито един случай, когато тия хора да са си казали една лоша дума или да са се скарали.

А тия на Земята, създадени от плът, по 10 пъти на ден се карат. При това пак минават за хора, които са от Бога създадени.

Това не е научно изяснение на въпроса.

Това са анормалности в нашия живот, които ние искаме да прикрием, и казваме: „Така Господ ни е създал.“ Не, ни най-малко не ни е създал такива Господ.

Какво знамение показваш нам?

[Guest Христо6]

Ако пишеш много дълго лс и точно когато понечиш да го изпратиш ти се разпадне интернет връзката, това би ли могло да се изтълкува като поличба, че не е трябвало да го пращаш ? Особено ако съобщението е негативно и ако преди това не си имал проблеми с нета дълго време. Неприятно е да ти се скапе нета ( или сайта) точноооо когато пращаш нещо по - Дълго, особено ако не е свързано с агресия и не виждаш причина външна сила да ти попречи да си пратиш лс-то. Възможно ли е такива житейски ситуации да са вид "лекарство". Например някой да се е вкопчил във волята си, контрола над ситуацията и от горе да го лекуват с такива "гаврички" : писал си писал си много лс и коментари и точно като напишеш някой дълго лс и да не успееш да го пратиш ? Преди две години трябваше десетина пъти да пускам една статия, докато ми излезе цялата в блога. Тогава се чудех дали е възможно зад техническите причини да се крият някакви съдбовни поличби : а именно в статията да е имало вредна/неправилна информация. Нали казват, че няма нищо случайно, особено ако нещата ти се провалят/объркат в най - важния момент.