Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Захарта - горчивата истина !


томи

Recommended Posts

Guest Емил от Льонеберя

Захарта е един подсладител, но поне с естествен произход.

Не е коварна като цикламат, аспартам, захарин и прочие.

Сега става модерно да се консумират маджуни на запад -

Меласа, маджун, петмез, както искате му кажете, аз за едно и също си мисля...

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 47
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

А вярно ли е това за меда, че организмът не хаби никаква енергия, а го усвоява директно, а при захарта се налага да хаби, за да я преработи до нужните му съставки?

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Да кажем, че е по-скоро драматизация с елементи на театрална постановка.

Не вярвам някой да иска да ни каже, че медът ще се усвоява по-бързо от захарозата, понеже представлява инвертна захар, докато захарозата трябва да бъде хидролизирана до глюкоза и фруктоза?

Ще ме накарате да си купя и аз от тия гъсти медени сиропи ... стевия ли беше, агаве ли беше... ще направя малко маркетингов рисърч /ще отида до пазара/ и вероятно следващата седмица ще имам впечатления.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

О, то има борба?

Попитай родителското си тяло на какво базира това свое умозаключение? Щото и аз утре мога да заявя, че морето е до колене, ама трябва да се обоснова как съм установил това? Да не се окаже, че съм мерил морето по коляното на Родоския колос и то само за морето в рамките на залива на северния плаж на село Китен?

Какви ресурси хаби организма за усвояване на глюкозата от хляба и какви ресурси се губят за усвояване от захарта?

Самият мед, освен инвертната захар /с други думи глюкоза и фруктоза/ съдържа и захароза...

...

За мен медът си е като маджун от цветя... с малко извънземна намеса от страна на пчелите. А захарта е пречистен маджун.

Не мога да очаквам някаква фрапантна разлика...

...

С разликата... че консумирането на големи количества чиста захар и чист мед имат коренно противоположен ефект /"регулиране" и "дерегулиране" на нередовния или редовния стомах... хаха/.

...

Редактирано от Емил от Льонеберя
Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Необуздано неконтролирано консумиране със супена лъжица ...

Апропо, днес ходих до един супер, тоя сироп от Агаве е 25 лв/кг,

а стевията са я смесили с подсладител и я продават на таблетки...

...

с други думи - мисия невъзможна

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Обаче намерих една малка опаковчица от Агаве, която взех с дегустционно-демонстрационно-изследователска цел.

Вчера органолептичният анализ показа, че на вкус е добро, сладко, няма силен специфичен вкус, прилича на рехав мед по консистенция,

а днес извърших модулно тестване на нано-филм от агаве върху крушка. Крушката беше зряла, но не много сладка.

Резултатите от диференциалния анализ са строго положителни.

Стевията я продават на хапчета, това много ме депресира. Открих я без допълнителен подсладител в един магазин, но фактът, че прилича на хапче, ме депресира.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Тука моята дългокрака стопанка ми казва, че съм драматизирал, и съм се тръшкал излишно.

Ми тръшка ми се, ще си се тръшкам. Но ще внеса уточнение - агавето може човек да си го купи за 7-8 лв и да му се радва.

И понеже е много сладък сиропът, разходът е малък.

Мааауууууу!!!

И стевията я има и на листа - гледайте по биомагазините, аз току-що видях няколко онлайн биомагазина ... има всичко.

Линкове няма да пускам, че тука тия мудератори ще кажат, че е риклама.

Линк към коментар
Share on other sites

Напоследък си купувам сурова тръстикова захар,златиста на цвят,съвсем леко сладни и има особен вкус,който ми харесва.Насипна,продава се в био-магазините. С нея заместих меда.

Линк към коментар
Share on other sites

Защо, какво му е на меда? Аз с друго, освен с мед и плодове почти не се подслаждам, а и черен шоколад си хапвам.Стевията,/пробвала съм я в кафето на хапчета/ не ми харесва, като вкус, затова си слагам мед, макар, че повечето като ме видят повдигат устни с отвръщение: "И това, ако е кафе? Егати и блутвежа!" Е, да ама на мен си ми каресва........... Един възрастен роднина обичаше да казва:"Въпрос на вкус!" - казала маймуната и си облизала задника. Извинявам се........ :3d_104:

Линк към коментар
Share on other sites

Опитайте да опечете тиква поръсена с листенца на стевия ... ммм, чудесно е!

И аз да попитам - какво му е на меда?

Нашето семейство консумира около 10кг мед годишно и 2-3 кг тръстикова захар. Е, понякога се изкушаваме и от готови сладкарски изделия, но това е рядко. А, и шоколад купуваме по малко, предимно черен.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

А вярно ли е това за меда, че организмът не хаби никаква енергия, а го усвоява директно, а при захарта се налага да хаби, за да я преработи до нужните му съставки?

Отговорът, който получих беше е, че медът е съставен от монозахариди, които директно се приемат от тялото, а захарта е полизахарид, който трябва да се разбие до 2 монозахарида, преди да се приеме от тялото.

От Уикипедия прочетох следното за захарта преди малко:

"Естествените хранителни източници на въглехидрати, като например плодовете, освен захари, съдържат фибри, витамини и микроелементи. Последните са необходими на организма за да могат захарите да бъдат усвоени. При сукрозата обаче, такива липсват, понеже в процеса на нейното получаване те са извлечени от захарната тръстика. В този случай, за да метаболизира и усвои неестествения продукт, организма започва да черпи от своите запаси от микроелементи, витамини, ензими и пр."

Бяла захар

(Хранителна стойност за 100 g) Енергия 1619 kJ (390 kcal) Въглехидрати 99.98 g Захари 99.80 g Сукроза 99.80 g Глюкоза 0 g Фруктоза 0 g Лактоза 0 g Малтоза 0 g Влакна 0 g Мазнини 0 g Белтъчини 0 g Вода 0.03 g Витамини Рибофлавин (B2) 0.019 mg (1%) Минерали Калций, Ca 1 mg (0%) Желязо, Fe 0.01 mg (0%) Калий, K 2 mg (0%)

Пчелен мед

(Honey)

(Хранителна стойност за 100 g) Енергия 1272 kJ (300 kcal) Въглехидрати 82.4 g Захари 82.12 g Сукроза 0.89 g Глюкоза 35.75 g Фруктоза 40.94 g Малтоза 1.44 g Галактоза 3.1 g Влакна 0.2 g Мазнини 0 g Наситени 0 g Мононенаситени 0 g Полиненаситени 0 g Холестерол 0 mg Белтъчини 0.3 g Вода 17.1 g Пепел 0.2 g Витамини Витамин A 0 μg (0%) a-каротин 0 μg b-каротин 0 μg (0%) Тиамин (B1) 0 mg (0%) Рибофлавин (B2) 0.038 mg (3%) Ниацин (B3) 0.121 mg (1%) Холин (B4) 2.2 mg (0%) Пантотенова к-на (B5) 0.068 mg (1%) Пиридоксин (B6) 0.024 mg (2%) Фолиева к-на (B9) 2 μg (1%) Кобаламин (B12) 0 μg (0%) Витамин C 0.5 mg (1%) Витамин D 0 μg (0%) Витамин Е 0 mg (0%) Витамин K 0 μg (0%) Ликопен 0 μg Минерали Калций, Ca 6 mg (1%) Желязо, Fe 0.42 mg (5%) Магнезий, Mg 2 mg (1%) Фосфор, P 4 mg (1%) Калий, K 52 mg (1%) Натрий, Na 4 mg (0%) Цинк, Zn 0.22 mg (2%) Мед, Cu 0.036 mg (4%) Манган, Mn 0.08 mg (3%) Селен, Se 0.8 μg (1%) Аминокиселини Триптофан 0.004 g Треонин 0.004 g Изолевцин 0.008 g Левцин 0.01 g Лизин 0.008 g Метионин 0.001 g Цистин 0.003 g Фенилаланин 0.011 g Тирозин 0.008 g Валин 0.009 g Аргинин 0.005 g Хистидин 0.001 g Аланин 0.006 g Аспарагинова к-на 0.027 g Глутаминова к-на 0.018 g Глицин 0.007 g Пролин 0.09 g Серин 0.006 g Други Алкохол 0 g Кофеин 0 mg Теобромин 0 mg

Редактирано от catch22
Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Захарта ако е полизахарид, давайте колелцата и да тръгвам по релсите!!!

Цитатът от википедия няма смисъл от коментар.

Какво ще рече, че фибрите влияят на правилното усвояване на захарите?

Ала-бала.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Мдобре, приемам го за отговор.

Захарта, щом е съставена от два захарида, значи е двузахарид /дизахарид, че да звучи по-културно/.

Разграждането й става изключително лесно и бързо.

Фибрите са изключително важни за нормалното ни храносмилане, за нормалния метаболизъм и здраве. Скоростта на резорбцията на глюкозата в червата пада значително, понеже се затруднява от фибрите, което е добре, понеже иначе панкреатичните клетки трябва да се пръснат от секретиране на инсулин. С други думи консумирането на фибри "регулира нередовния стомах", но и ни поддържа здрави и без диабет.

Консумирането на захар само по себе си не е проблем, проблем е прекомерната консумация на газирани напитки тип лимонада с цвят ... пембян /кока-кола/ и подобни.

Ако възнамеряваш да хапнеш бая шоколад, предвиди движение след консумацията му... уф, и аз колко много зная, ама и мен ме мързи да си трътля дебелото дупе по паважа и лежа на възглавничката върху канапето...

Линк към коментар
Share on other sites

Намерих нещо и го копирам. Може пък и да се окаже полезно за дискусията:

"

ВЪГЛЕХИДРАТИТЕ - ПРИЧИНАТА ДА БЪДЕМ ДЕБЕЛИ

През последните петнайсет години капацитетите по здравословното хранене възпяват непрестанно дос­тойнствата на въглехидратите. Непрекъснато ни пов­тарят, че точно те са добрите герои в храненето и ако приемаме повечко от тях, светът ще се превърне в ед­но по-добро място. В него няма да съществуват неща като сърдечни заболявания и затлъстяване, твърдят експертите. Водени от подобни хвалебствия, американ­ците започнаха да нагъват хляб, зърнени храни и тес­тени изделия така настървено, сякаш това бе послед­ният им ден, като опитваха отчаяно да достигнат оне­зи 80 до 85% от общото количество калории, пропо­вядвани от екстремистите на високо въглехидратното хранене.

За нещастие, мнозина даже нямат понятие какво представляват тези съставки. За много хора това са сладкишите и тестените изделия. Попитайте ги какво представлява даден плод или зеленчук и те най-веро­ятно ще отговорят, че си е плод или зеленчук, сякаш са отделен тип храна - тип, който могат да консуми­рат в неограничени количества, без да пълнеят.

Е, това може и да ви изненада, но всичко спомена­то дотук - и сладкишите, и тестените изделия, и пло­довете, и зеленчуците - са въглехидрати. Въглехид­ратите са просто различни форми на прости захари, свързани в полимери - нещо като годна за консума­ция пластмаса.

Разбира се, всички се нуждаем от определено ко­личество въглехидрати в своето меню. Тялото трябва да ги приема непрекъснато, за да храни мозъка, който използва глюкоза (форма на захарта) като основен енергиен източник. Мозъкът е един истински ненасит­ник за глюкоза и консумира над две трети от циркули­ращите в кръвта въглехидрати, когато не извършваме физическа дейност. За да изхрани този ненаситен кон­суматор на глюкоза, тялото приема непрекъснато въглехидрати и ги превръща в глюкоза.

Всъщност положението е малко по-сложно, откол­кото изглежда на пръв поглед. Неизползваните ведна­га от тялото въглехидрати ще бъдат складирани под формата на гликоген (дълга верига от свързани помеж­ду си молекули глюкоза). Те се складират на две места: в черния дроб и в мускулите. Натрупаният в мускули­те гликоген не може да бъде използван от мозъка. Само онзи, складиран в черния дроб, може да се разгради и да се изпрати обратно в кръвния поток, така че да под­държа нужните за правилното функциониране на мо­зъка нива на захарта.

Способността на черния дроб да съхранява въг­лехидрати под формата на гликоген е много ограни­чена и те могат лесно да се изчерпят за десет-дванайсет часа. Следователно резервите от гликоген в черния дроб трябва да се подхранват непрестанно. Именно за­това ядем въглехидрати.

Въпросът, който никой досега не си е направил тру­да да зададе, е следният: какво става, когато приемем прекалено голямо количество въглехидрати? А ето и отговора: способността на тялото да ги складира, не­зависимо дали в черния дроб или в мускулите, е край­но ограничена. Човек може да натрупа средно триста-четиристотин грама въглехидрати в мускулите си, но не може да прибегне до тях. В черния дроб, където въглехидратите могат да бъдат преобразувани в глю­коза, могат да се съхраняват едва шейсет до деветде­сет грама. Това е равностойно на приблизително две чаши варени макарони или на три сладки десерта от типа на „Сникърс"; толкова е цялата ви резерва за под­държане правилното функциониране на мозъка.

Щом се попълнят всички възможни складове за гликоген в мускулите и черния дроб, въглехидратите ня­мат друг избор, освен да бъдат превърнати в мазнини и да бъдат складирани в мастните тъкани. Накратко, макар самите въглехидрати да не съдържат мазнини, излишъкът от тях в крайна сметка се превръща в излишни тлъстини.

И това не е най-лошото. Всяко богато на въглехид­рати ядене покачва рязко нивото на глюкозата в кръвта. За да се приспособи към това рязко покачване, панк­реасът отделя хормона инсулин, който пък на свой ред понижава нивото на глюкозата в кръвния поток.

Проблемът е там, че този хормон в основата си е свързан със складирането на резерви в организма; не­говата задача е да превръща излишните въглехидрат­ни калории в мазнини в случай на евентуален бъдещ глад. Следователно инсулинът, стимулиран чрез изли­шъка от въглехидрати агресивно допринася за натруп­ването на мазнини.

С други думи, когато консумираме прекалено мно­го въглехидрати, чрез инсулина изпращаме послание до тялото (по-точно до мастните клетки), което гласи: „Складирайте мазнини."

Но почакайте, тепърва ще стане още по-лошо. Уве­личеното количество на този хормон не само кара тя­лото да съхранява въглехидратите във вид на мазнини, а и да не освобождава вече складираните. По този на­чин става невъзможно да използваме собствените си мазнини като източник на енергия. Следователно из­лишните въглехидрати в храната не само ни карат да напълнеем, ами и да си останем пълни. Вредата е дво­яка и може да се окаже фатална.

С други думи, прекалено многото въглехидрати оз­начават и прекалено много инсулин, а многото инсу­лин ви извежда от Зоната. А щом не сте в Зоната, следователно трупате излишни тлъстини и не можете да се избавите от тях.

Това е в общи линии въглехидратната картина. А сега нека разширим фокуса. Ключът към натрупване­то на мазнини е скоростта, с която въглехидратите нав­лизат в кръвния поток, тъй като именно това контро­лира количеството отделян инсулин. Стомахът е в ос­новата си непретенциозна цистерна с киселина, която поема всички въглехидрати - независимо дали са във вид на пръхкав оризов сладкиш, рафинирана захар, моркови или тестени изделия - и ги разлага на прости захари, които могат да се абсорбират. Онова, което от­личава различните въглехидрати, е скоростта, с която те навлизат в кръвния поток.

До 1980 година никой не си правеше труда да си зададе точно този въпрос - за различното темпо, с ко­ето навлизат в кръвта различните типове въглехидрати. Когато този проблем бе най-сетне изучен, изводите трябваше да преобърнат с главата надолу много от до­сегашните схващания на специалистите в областта на храненето. Кой знае как предполагаемите „прости" захари като фруктоза навлизаха в кръвния поток мно­го по-бавно от уж „сложните" въглехидрати като раз­личните тестени изделия. Този факт е от огромно зна­чение за онези, които са решили да влязат в Зоната.

Скоростта, с която въглехидратите навлизат в кръв­ния поток е известна като „гликемичен индекс". Кол­кото по-нисък е той, толкова по-ниска е скоростта на абсорбция. Колкото и невероятно да ви се струва, ра­финираната захар има по-малък гликемичен индекс от зърнените храни. Въглехидратът, който се оказа с един от най-високите индекси - т. е., който навлиза най-бър­зо в кръвния поток - е един от най-горещо препоръч­ваните продукти на много програми за отслабване: пръхкавият оризов сладкиш. Нещо повече, той има много по-висок гликемичен индекс дори от сладоледа, който се смята за най-големия неприятел на желаещи­те да отслабнат или да запазят килограмите си хора.

От какво се определя гликемичният индекс? Ос­новните фактори са: 1. структурата на простите заха­ри в кръвта, 2. съдържанието на разтворими влакна (или целулоза) и 3. мастното съдържание. Към послед­ното ще се върна след малко; нека най-напред да по­говорим за първите две.

Как структурата на простата захар влияе върху ско­ростта, с която тя навлиза в кръвния поток? Спомнете си, че всички „сложни" въглехидрати трябва да бъдат разложени на прости захари, за да могат да се абсор­бират. Всички въглехидрати, които поглъщаме, се оп­ростяват до три вида захари; всяка една от тях има раз­лична молекулярна структура и именно тя в крайна сметка определя темпото на навлизане в кръвния по­ток. Глюкозата е най-често срещаната от тях, следва­на от фруктозата и галактозата.

Глюкоза съдържат зърнените храни, тестените из­делия, хлябът, закуските на зърнена основа, нишесте­то и зеленчуците. Фруктозата се съдържа предимно в плодовете. Галактозата е част от млечните продукти. Но, докато всички тези прости захари се абсорбират бързо от черния дроб, само глюкозата може да попад­не директно в кръвния поток. Именно поради това бо­гатите на глюкоза въглехидрати като хляба и тестени­те изделия буквално се изстрелват от черния дроб об­ратно в кръвния поток, докато галактозата и фрукто­зата, които първо трябва да бъдат преобразувани в глю­коза в черния дроб, навлизат по-бавно в кръвта.

Особено за фруктозата процесът е изключително бавен. Именно поради това, макар да са съставени от прости захари, съдържащите фруктоза въглехидрати (предимно плодове), имат много нисък гликемичен индекс, сравнени със съдържащите глюкоза и галактоза въглехидрати.

А целулозата? Целулозата (която е несмилаем въг­лехидрат) не се абсорбира и следователно не влияе пря­ко върху инсулина. Тя обаче действа като спирачка на скоростта, с която другите въглехидрати навлизат в кръвния поток. Колкото по-високо е съдържанието на целулоза на даден въглехидрат, толкова по-бавно се аб­сорбира той. Отделете целулозата от него и темпото ще се увеличи. Следователно целулозата е важен фак­тор за контролиране на скоростта, с която тялото пог­лъща въглехидратите. Тя действа като бариера и пред­пазва прекаленото нарастване на темпото на поглъща­не на въглехидратите. (Между другото атомните реак­тори имат подобен ограничител, предпазващ от потен­циално опасното ускоряване на реакциите.)

Ето защо добилото напоследък популярност пра­вене на сокове (т. е. отделянето на целулозата от пло­довете) е истинска катастрофа. По този начин просто се премахва контролиращата бариера (в случая - це­лулозата) от въглехидратите, което означава, че те нав­лизат прекалено бързо в кръвния поток.

Това принуждава панкреаса да произвежда големи количества инсулин. И докато понижава нивото на кръ­вната захар, той в същото време „нарежда" на тялото да складира мазнината и да я пази в това състояние.

Следователно прекалено многото високоглекимични въглехидрати не само могат да станат причина да напълнеете, ами и да не ви позволят да се отървете от излишните мазнини. Пълен списък на гликемичния ин­декс на въглехидратите е даден в Приложение VIII. С помощта на тези прости правила ще може да опреде­ляте дали гликемичният индекс на даден въглехидрат е висок или нисък. Почти всички плодове (с изключе­ние на бананите и сушените плодове) и почти всички богати на целулоза зеленчуци (с изключение на мор­ковите и царевицата) са нискогликемични въглехид­рати. Всички зърнени и нишестени храни и тестени из­делия са високогликемични въглехидрати.

Колкото и да е иронично, високогликемични въг­лехидрати като зърнени храни, хляб и тестени изделия са основата на новата и, както се предполага, здравос­ловна „хранителна пирамида", построена от американ­ското правителство. Точно те обаче предизвикват отделянето на по-големи дози инсулин, а както вече раз­брахте, по-високите нива инсулин са причина да напълняваме.

Следователно, ако се опитвате да отслабнете, пог­лъщането на прекалено много въглехидрати, особено високоглекимични - и последващото увеличаване ни­вото на инсулина - ще даде точно обратния ефект. Вместо да изгаряте вече складираните мазнини, вие до­бавяте към тях нови. Вместо да отслабнете, вие напълнявате още повече.

Може би ще пожелаете да се съобразите с този факт следващия път, когато посегнете към сладкишите."

ГЛИКЕМИЧЕН ИНДЕКС НА ВЪГЛЕХИДРАТИТЕ

ВЪГЛЕХИДРАТИ, ВЪЗДЕЙСТВАЩИ БЪРЗО НА ИНСУЛИНА

ГЛИКЕМИЧЕН ИНДЕКС НАД 100%

Зърнени храни

Корн флейкс

Просо

Инстантен ориз

Инстантни картофи

Приготвени в микровълнова фурна картофи

Френски хляб

Прости захари

Малтоза (малцова захар)

Глюкоза

Леки закуски

Тофу сладолед

Бухнали оризоми сладкиши

ГЛИКЕМИЧЕН ИНДЕКС СТАНДАРТ = 100%

Бял хляб

ГЛИКЕМИЧЕН ИНДЕКС МЕЖДУ 80 И 100%

Зърнени храни

Пълнозърнест хляб

Овесени трици

Инстантно картофено пюре

Бял ориз

Кафяв ориз

Мюсли

Начупен овес

Зеленчуци

Моркови

Пащърнак

Царевица

Плодове

Банани

Стафиди

Кайсии

Папая

Манго

Леки закуски

Сладолед (нискомаслен)

Царевичен чипс (дребна тортиля)

ВЪГЛЕХИДРАТИ, ВЪЗДЕЙСТВАЩИ УМЕРЕНО БЪРЗО НА ИНСУЛИНА

ГЛИКЕМИЧЕН ИНДЕКС МЕЖДУ 50 И 80%

Зърнени храни

Спагети (от бяло брашно)

Спагети (пълнозърнести)

Други видове макаронени изделия

Черен хляб

Закуски на базата на зърнени храни с триците

Плодове

Портокал

Портокалов сок

Зеленчуци

Грах

Бял фасул

Печен боб

Прости захари

Лактоза

Захароза

Леки закуски

Десертен блок

Картофи чипс (с мазнина)

ВЪГЛЕХИДРАТИ, ПРЕДИЗВИКВАЩИ НАМАЛЕНО ОТДЕЛЯНЕ НА ИНСУЛИН

ГЛИКЕМИЧЕН ИНДЕКС МЕЖДУ 30 И 50%

Зърнени храни

Ечемик

Овесена каша (приготвена на слаб огън)

Пълнозърнест ръжен хляб

Плодове

Ябълка

Ябълков сок

Ябълково пюре

Круша

Грозде

Праскови

Зеленчуци

Бял фасул

Леща

Нахут

Доматена супа Грах

Млечни продукти

Сладолед (с високо съдържание на мазнини)' Прясно мляко (обезмаслено) Прясно мляко Кисело мляко

ГЛИКЕМИЧЕН ИНДЕКС 30% ИЛИ ПО-МАЛКО

Плодове

Череши

Сливи

Грейпфрут

Прости захари

Фруктоза

Зеленчуци

Соя*

Леки закуски

Фъстъци
*

* Високото съдържание на мазнини ще забави абсорбирането на въглехидратите в тялото - Б. а.

Авторът е д-р Бари Сиърс.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Понеже ме хвана срам, че писах, че ми е трътлесто дупето и ме мързи да го влача по паважа, реших днес по този повод да изконсумирам ябълките в торбичката си... малко да замажа положението.

Знаете за известната ябълкова диета, няма нужда да споменавам...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 years later...

Копирано от Стевия Фор Лайф

СТЕВИЯ ЕНЦИКЛОПЕДИЯ
 

Стевия

Стевия e род от около 240 вида билки и храсти в слънчогледово семейството (Asteraceae), растящ в субтропичните и тропичните региони от западната част на Северна Америка до Южна Америка. Видът Stevia Rebaudiana, по-известен като
sweetleaf (сладко листо) или sugarleaf (захарно листо) или просто стевия, е широко разпространен заради скадкия вкус на листата си. Като подсладител и заместител на захарта, от гледна точка на вкус стевия има по-бавно начало на действие и

stevia.jpg

по-голяма продължителност от тази на захарта и някои екстракти могат да имат горчив, както и остатъчен вкус при високи концентрации. Със своят екстракт от стевиол гликозиди с до 300 пъти сладостта на захарта, стевия привлича вниманието с нарастване на търсенето на ниско-въглехидратни, с ниско съдържание на захар подсладители. Причината е че стевия има незначителен ефект върху кръвната захар и е привлекателна за хора на диети с контролиран прием на въглехидрати. Наличието на стевия е различно в различните държави. В някои страни се предлага като подсладител в продължение на десетилетия или столетия. Например, широко използвана е в продължение на десетилетия като подсладител в Япония. В някои страни здравните въпроси и политическите спорове са ограничили нейната достъпност, например, Съединените щати забраняват стевия в началото на 1990, освен ако не е етикетирана като хранителна добавка, но през 2008г. Ребаудиозид A екстракт бива одобрен като хранителна добавка. С течение на годините броят на страните, в които стевия е на разположение като подсладител се увеличава. През 2011 г. стевията е одобрена за използване в ЕС.

История и употреба

Родът Stevia се състои от 240 вида растения произхождащи от Южна Америка, Централна Америка и Мексико, с няколко вида които се намират далеч на север като в Аризона, Ню Мексико и Тексас. Те за пръв път са проучвани от испанския ботаник и лекар Petrus Jacobus Stevus (Педро Естеве, 1500-1556), от чиято фамилия произхожда латинската дума stevia. Употребата от хора на сладките видове Stevia Rebaudiana произхожда от Южна Америка. Листата на растението стевия са 30-45 пъти по-сладки от захарозата (обикновената трапезна захар). Листата могат да се консумират пресни, или в чайове и храни.

Steviol_structure.svg

Стевиол е основният градивен елемент на сладки гликозиди на стевия.

Растението се използва широко от народа гуарани, повече от 1500 години, а има и дълга история на употреба за лечебни цели в Парагвай и Бразилия. Листата са били традиционно използвани в продължение на стотици години в Парагвай и Бразилия за подслаждане на чайове, като лекарства и като “сладко лечение”.

През 1899г. швейцарския ботаник Моисес Сантяго Бертони, по време на изследванията си в източната част на Парагвай, описва за първи път растението и сладкия му вкус в детайли. Проучванията по темата са били ограничени, докато през 1931г. двама френски химици изолират гликозидите, които дават на стевията сладкия вкус. Тези съединения, стевиозид и ребаудиозид, са 250-300 пъти по-сладки от захароза, топлоустойчиви, рН-стабилни, и не ферментират.
Точната структура на агликона и гликозида бяха публикувани през 1955 година. В началото на 1970-те години, за подсладители като цикламат и захарин се подозира, че са канцерогенни. Следователно Япония започва култивиране на стевия като алтернатива. Листата на растението или по-точно воден екстракт от листата и пречистени стевиозиди са разработени като подсладители. Първият подсладител стевия за търговски цели в Япония е бил произведен от японската фирма Морита Кагуко Когьо Ко ООД през 1971 година. Японците са използвали стевията в хранителни продукти, безалкохолни напитки (включително Coca Cola), и за сервиране на масата. Япония в момента консумира повече стевия, отколкото всяка друга страна, като стевия представлява 40% от подсладителния пазар. Днес, стевия се отглежда и се използва в хранителната индустрия и другаде в Източна Азия, включително Китай (от 1984 г.), Корея, Тайван, Тайланд и Малайзия. Тя може да се намери в Сейнт Китс и Невис, в някои части на Южна Америка (Бразилия, Колумбия, Перу, Парагвай, Уругвай) и Израел. Китай е най-големият износител на стевиосид в света.
Stevia видове се срещат в дивата природа в семиаридни местообитания, вариращи от затревени площи до планински терен. Те произвеждат семена, но само малък процент от тях покълват. Засаждане на „клонирана“ стевия е по-ефективен метод за размножаване.

Народната медицина и научните изследвания

В продължение на векове народите гуарани на Парагвай са употребявали стевия, която наричали каахее (“сладка трева”), като подсладител в ерба мате и други храни, като лекарство сърдечен стимулант, за затлъстяване, хипертония и киселини в стомаха, и за намаляване на нивата на пикочната киселина. Съвременните изследвания доказват неговото въздействие върху затлъстяването и хипертонията. Stevia има незначителен ефект върху кръвната захар, и дори може да подобри глюкозния толеранс; може да бъде полезно като естествен подсладител за диабетици и други диети с контролиран прием на въглехидрати.

Извличане на екстракта

Stevia_rebaudiana_foliage.jpg

S. rebaudiana листа

Ребаудиозид A е най-малко горчив от всички стевиол гликозиди в растението стевия. За да се произведе Ребаудиозид, стевия растения се сушат и се подлагат на процес на извличане чрез вода. Този суров екстракт съдържа около 50% ребаудиозид А; различните молекули гликозидни се разделят чрез техника наречена кристализация, обикновено чрез използване на етанол или метанол като разтворител. Това позволява на производителя да изолира чист ребаудиозид А. Националният изследователски съвет на Канада е патентовал метод за извличане на сладки съединения от стевия чрез колонна екстракция при температура 0-25 ° C, последвано от пречистване чрез нанофилтруване. Микрофилтрация се прилага като предварителна обработка и се използва за пречистване на екстракта. Пречистването става чрез ултрафилтрация, последвана от нанофилтруване.

Начин на действие

Гликозидите са молекули, които съдържат глюкоза и други не-захарни вещества, наречени агликони (молекули с други захари са полизахариди). На вкусовите рецептори на езика реагират на глюкозата в гликозидите – тези с повече глюкоза (ребаудиозид) имат по-сладък вкус, отколкото тези с по-малко (стевиозид). Някои от горчивите рецептори на езика реагират на агликоните. В храносмилателния тракт, rebaudiosid-ите се метаболизират в стевиосид. Тогава стевиосидът се разгражда до глюкоза и стевиол. Глюкозата освободена в този процес се използва от бактерии в дебелото черво и не се абсорбира в кръвния поток. Стевията не може да бъде допълнително смелена и се изхвърля от тялото.

Здраве и безопастност

stevia.jpg

Stevia листата са били използвани в продължение на векове в Южна Америка , като преминават през няколко поколения традиция за лечение на захарен диабет. Милиони японци използват стевия повече от тридесет години, като не е съобщавано за вредни ефекти. През 2012 г. FDA заяви, че не е позволено използването на целите листа Stevia или суров Stevia екстракт позовавайки се на възможни опасения по отношение на кръвната захар и ефекти върху репродуктивната , сърдечно-съдовата и бъбречната системи. През 2009 г. FDA променя становището си и определя ребаудиозид A за безопасен. Докладът съдържа подробен списък на международни проучвания , препоръки, и химичен анализ . Две проучвания през 2010 не откриват здравословни проблеми при използване на стевия или нейните екстракти подсладители . Освен това, от 2009г. Оценката от проучване установи, че стевиозид и сродни съединения имат анти-хипергликемия , анти-хипертензивно , противовъзпалително , анти-туморна , против диария , диуретично и имуномодулиращи действия. Европейският орган за безопасност на храните направи оценка на безопасността на стевиол гликозиди, извлечени от листата на растението Stevia Rebaudiana Bertoni , като подсладител и представи становището си на 10 март 2010 година. Органът определили Приемлив дневен прием на стевиол гликозиди , изразени като стевиол еквивалент , на 4 мг на кг телесно тегло на ден . На 11 ноември 2011г. Европейската комисия позволи използването на стевиол гликозиди като добавка в храните, като създаде максимални нива на съдържание за различни видове храни и напитки. Предварителните изследвания върху хора показват, че стевия може да понижи кръвното налягане, въпреки че друго изследване показва, че няма ефект върху хипертония. През 2006г. Световната здравна организация оцени експериментални изследвания на стевиозид и steviols , проведени върху животни и хора, и заключи че “стевиозид и ребаудиозид А не са генотоксични ин витро и ин виво и че генотоксичността на стевиол и някои от неговите оксидативни производни ин витро не се изразява ин виво.” Доклада също не намери доказателства за канцерогенна активност . Освен това в доклада се отбелязва: „стевиозид показа фармакологични ефекти при пациенти с хипертония или захарен диабет тип 2″, но допълнително проучване е необходимо да се определи точната доза . Съвместния комитет експерти по хранителните добавки на СЗО е одобрил въз основа на дългосрочни проучвания , допустимата дневна доза на стевиол гликозиди да е до 4 милиграма на килограм телесно тегло. Проучване от 1985 съобщава, че стевиол , производния продукт от разграждането на стевиозид и ребаудиозид (две от сладките стевиол гликозиди в листата от стевия) е мутаген в присъствието на екстракт от черния дроб от плъхове предварително третирани със смес – но констатацията е критикувана. През следващите години проучвания са показали

Stevia-CC-Tjall-Fotalia.jpg

смесени резултати от гледна точка на токсикологията и нежеланите реакции на съставките на стевия. Доклади ясно заявяват, че стевиол и стевиозид са слаби мутагени, но по-голямата част от проучванията показват липса на вредни ефекти. Няма данни че съставките на стевия причиняват рак или вродени дефекти. Във връзка с диабет проучванията показват, че стевия има възможно трофично действие върху β -клетките на панкреаса, подобряванА на инсулиновата чувствителност при плъхове, и дори е възможно да се насърчи допълнително производство на инсулин , което помага да се обърне диабет или метаболитен синдром. Stevia консумирана преди хранене значително намалява постпрандиалните нива на инсулин в сравнение с аспартам и захароза. Оценка от проучване през 2011 заключава, че стевия подсладителите вероятно ще са полезни на пациенти с диабет . През 2013 проучване с листа от стевия на диабетни плъхове идентифицира бъбречен и чернодробен защитен ефект и намаляване на риска от оксидативен стрес, в допълнение към по-известните хипогликемични ползи.

http://steviaforlife.com/стевия-енциклопедия/

 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...