136. Плачът

[Розалина]

Молитвен наряд за начало:

В началото бе Словото - песен

Добрата молитва

Псалом 61

136.Плачът Беседа, държана на 16 ноември 1921 г. в София.

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

Които казват: „Махни се от мене, не се допирай до мене, защото съм по-свет от тебе“: Те са дим в ноздрите ми, огън горещ вес ден. (Исая 65:5)

Съзнателният живот – това е една велика загадка в природата. Не само за нас, хората от двадесети век, но и за ония преди нас и след нас, до скончание на века, все ще бъде една велика загадка. А само в загадките има учение, знание и мъдрост.

Сега, израилският пророк се спира върху учените хора в негово време, върху духовните, набожните хора, които са били посветени в тогавашните мистерии и които са казвали: „Махни се от мене, не се допирай до мене, аз съм по-свет от тебе“, т.е. повече знания имам. И той цитира думите: „Бог за такива хора казва: „Те са дим в ноздрите ми“. Следователно, казва пророкът, не трябва да се спираме върху негативната страна на хората – че те били невежи, защото това не е важно. Важно е, какво трябва ние да знаем в живота, т.е. как може да разрешим правилно тази загадка.

Днешната беседа, според мене, съдържа много важни послания.Едното е "Хора-не се самозабравяйте.Не си мислете,че вие сте най-учени,най-умни .Не гледайте на другите от високо....."

Второто послание е свързано с милосърдието,като основна човешка добродетел,която трябва да развиваме у себе си.

Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила. Ти, когато даваш, не трябва да съжаляваш, и когато вземаш, пак не трябва да съжаляваш

Който иска да влезе в това велико училище, трябва да разбере дълбокия смисъл на живота – трябва да постъпи като царския син – постоянно да праща дъжд и слънце на цветята си. Трябва да облагородим мислите си, чувствата си, желанията си и действията си. Но не изведнъж. Аз не разбирам тази работа, която сега правим, да бъде изведнъж завършена

Аз зная само един човек в света, който е плакал. Кой е той, знаете ли? – Христос. Да. Той истински е плакал. И казва Христос: „Колко пъти исках да ви събера като пилци, но вие не рачихте, и затова от нине върху вас ще дойдат големи страдания, заради вашето неразбиране“. И той плака за бъдещите страдания, за бъдещите падания на тези души. И още плаче Христос. И днес аз го виждам, че още плаче. Сега се събират да оправят света без него. Не питат какво казва той, а какво са писали светите Отци. А светите Отци са плакали все от хрема. Да! Да ви кажа аз това – от хрема. Тия капки върху техните постановления са все от хрема. Такава хрема и аз я имам по някой път. Не считайте това за извънредно. Не се заблуждавайте. Онзи, който плаче, казва истината. Детето, което плаче, показва, че има живот в него. Онези хора, които не плачат, те са мъртви. И питам: Колко свещеници има, които са плакали? Има някои, които плачат, но те са все от хремавите. Аз съм слушал някой проповедник да разказва как потъвал някой параход в океана и как някоя майка давала детето си и какво казвала, и натъжил се проповедникът, разплакал се, разплакали се и другите. Но като излезе вън, дето плаче някой беден пред него, той не го вижда. И казвам: Съвременният християнски свят е хремав: ако плачат някои, то е от хрема. Аз бих желал да ги видя да заплачат, но тъй, както Христос е плакал. И аз бих се радвал и бих изпял една от най-хубавите песни, и бих казал: Дошло е спасението на света. И искам и вие сега да заплачете.

Редактирано Февруари 27, 2011 от Розалина

[Светлина и Хармония]

Дълбоко разтърсващи думи. Поне за мен!

[Светлина и Хармония]

Изчетохме беседата на глас (двама) да чуят и отвъдните духове. Има страхотен ефект. Мир и Светлина!.....Поздравления!

Интересно ще бъде ако повече хора се включат от различни места из България, защо не и по цялата земя. Така днес щесе пуснат тия мисли усилени от нашите умове. ....Спасителни мисли.....Идеята е чудесна.

[Слънчева]

Благодаря за беседата!

Пророкът се обръща към ония хора, които изопачено са разбирали живота, като са казвали на тия, малките: „Махни се от мене, аз съм по-свет“. И днес е същото. Светът в туй отношение много не е напреднал. Тази е една от спънките, която навсякъде срещаме. В християнския свят казват: „Ти малко настрана да седиш. Не се допирайте до нас, светите хора, излезте вънка! Вие сте такива, онакива“. Ако аз поставя за българския народ един толкова висок и недосегаем морал, т.е. какви трябва да бъдат българите, колко българи ще има тогава, които биха издържали? Помислете само, ако аз бих почнал да ги пресявам, колко българи биха останали в моето сито? Аз няма да ви реша въпроса, но ако те искат, да направим опит. Ще ги турна в ситото си. Аз ще сея, а те да броят. Като свърша сеенето, ще кажа: „Пребройте ги сега“. В тази работа аз съм „непричём“, не съм замесен, нямам такава предумисъл, да не ми се сърдите.

Днес у българите се вижда една гордост без покритие, ето видите ли, ние шеста раса ще правим. Да, ама - не. Шестата раса ще бъде за разумните, добрите хора, тези дето са решили да следват Бога. В шестата раса ще се раждат не българи, американци и др. А Новият човек, с Нови качества. Опитах жилото и наложените стари разбирания. Но зная, че те още не са прогледнали и за жалост си причиняват много страдания... Не знаят, че чрез Словото работи Бялото Братство, т. е. Йерархията от Светли и възвишени същества, начело с Христос.

Ще взема само стиха: „И Словото бе у Бога.“ Една стара форма. Аз взимам „Словото бе у Бога“, това е проявеният свят, това е космосът, това е, което съществува, което виждаме, което изучаваме и това е, което има да изучаваме за бъдеще. Словото, това е великото, разумното; това е началото на битието. Всеки един живот трябва да започне от Словото. Това е първичната причина, която дава тласък. От този тласък, от този подтик зависи целият развой на вселената, развоят на всяко разумно същество. Онези, които съзнават този подтик, са щастливи; онези, които не го съзнават, са нещастни. Онези, които го съзнават, са в реда на нещата; онези, които не го съзнават, са в безпорядъка.

Словото

Много ме впечатли разказът за краските/цветовете.

Следователно ние трябва да разбираме живота в неговите дълбоки прояви, да знаем причината, защо е тъй, а не другояче. И туй, което тогава се е считало за голямо нещастие, днес е едно благо: краските дават импулс за развитие. Щом изчезнат краските, всяка култура изчезва. Последната от дъщерите почерняла като въглен, защото чувствата у нея били най-силни и най-груби. Всичките тия краски трябва да се изправят и облагородят. Питат ме някои: „Защо този има червено лице?“ Казвам: „Той е видял, когато царският син е целунал дъщерята“. Че туй е вярно, може да проверите: когато някой в света се подига или когато видите, че един се подига, ще изпитате една от тези краски. Ако на вас не дадат тази целувка – не ви правят юбилей, ще станете или червен, или зелен, или жълт, или син, или най-после черен, и ще кажете: „Няма оправия на земята!“ Но този юбилей или тази целувка е нещо много случайно. То не е целувка, то е един начин да се отмахне злото.

Целувка може да има само между хора, които са завършили своето развитие, чиито души са обгърнати с Любов, чиито умове са оградени от Мъдрост, и чиито духове са проникнати от Истината, – само те могат да си дават целувка. А това е велик закон. Какъв? Да те целуна, но ако нямам Любов, какъв ще станеш? Ще станеш червен. Ако нямам Мъдрост, ще оглупееш; ако Истината я нямам, ти ще се опорочиш.

Сега вие пренесете този разказ и във вашия личен живот – но схванете го в неговата цялост, в неговото бъдещо проявление какъв трябва да бъде.

Аз в миналата беседа ви говорих какъв трябва да бъде ученикът. Сега не ви говоря за спасение: за спасение нека говорят други. Но онези, които са спасени, избавени ли са от неблагоприятните условия на земята? – Не.

Вие искате да станете ученици – волята Божия, Любовта Божия трябва да проникне в душите ви, да станете братя и сестри и майка на Христа.

Ученик може да бъде само онзи, който е брат, сестра и майка, според великия Божествен Закон. Така седи работата в този свят. Вие може да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде ученик като окултист, или мистик, или брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви. Сега вие ще ме запитате: „Може ли това?“ – Може. Това не е насила.

Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила. Ти, когато даваш, не трябва да съжаляваш, и когато вземаш, пак не трябва да съжаляваш. Всичко ще даваш и всичко ще вземаш, това е според великия Божествен Закон. А съвременните хора малко дават, всичко вземат. Това е моралът на съвременното човечество...

Та казвам: Животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешаване. И пак ще ви кажа: За да разрешите живота, трябва да турите за основа Любовта; за да разрешите правилно загадката, започнете с Любовта, тогава ще ви дойде на помощ Мъдростта, и най-после Истината. А дойдат ли тия три велики принципа в живота, вие ще разрешите тази велика загадка. Аз не искам днес да я разрешите, но вие, като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като ученици...

Съвременният християнски свят е хремав: ако плачат някои, то е от хрема. Аз бих желал да ги видя да заплачат, но тъй, както Христос е плакал. И аз бих се радвал и бих изпял една от най-хубавите песни, и бих казал: Дошло е спасението на света. И искам и вие сега да заплачете. Второто нещо, следователно, за един ученик, като влезе в училището, е да заплаче. Не заплаче ли, учителят няма да му предаде нищо. Може да го приемат, но като влезе в училището, той трябва да заплаче. Това е символ. Ще го преведа. Тогава Великият Учител на това Божествено училище ще му предаде първия урок. Той е урокът на Любовта. Когато малкото детенце излезе из утробата на майката и заплаче, то казва: „Мамо, без тебе аз погинвам“. А майката го вземе на ръцете си и казва: „Не бой се, ти си в моята ръка на Любовта, аз ще положа всичките грижи за тебе“. То е пак символ. Аз вземам всички примери от природата, говоря за възрастни, а не за деца. Това, което аз говоря, вие знаете, че е тъй. Детето, което заплаче, започва да живее. Следователно и ние като заплачем, в нас се ражда съзнателният живот, ние ще бъдем благородни и никой няма да може да ни подкупи.

Божието Слово, което Учителя ни оставя, докосва душите на готовите. Интуитивно следваме Пътя и постепенно разбираме Силата на Словото. Т. е. ние сме на тази честота, вибрация и То определя, изтъкава Живота ни. Има хора, които се чудят как като четем беседите можем да се променяме. Но пропускат нещо много важно - "В начало бе Словото. И Словото бе у Бога. И Словото бе Бог..." /цитирам по памет/.

Състрадание към болките на другия, желание да помогнем за разбиране на проблемите... Казвам това от опит, защото съм го усетила и наблюдавала. Как понякога виждам, че някой греши, но не желае да чуе, да разбере съвет и просто трябва да го оставя, да си научи урока...

И тъй, плачът е нещо свещено, който показва началото на един нов живот. И тогава няма да казваме: „Махни се ти“. Време е вече за вас всички да станете братя, и сестри, и майка на Христа. И в жилите ни, в сърцата ни, в умовете и духовете ни да тече тая Божествена кръв, от горе до долу – Неговото живо слово. И тогава във вас ще има един непреодолим стремеж във всичкото ви битие да вършите волята Божия. И всички ще я вършим и правилно ще разрешаваме тази велика загадка на живота: Какво нещо е животът и защо е той? И тъй, „Блажени, които плачат“, казва Христос: Разбрахте ли сега защо казва Христос: „Блажени, които плачат“?

Това е дълбокият, окултен смисъл на тази велика истина, която е скрита в това дълбоко учение на Христа.

Плачът Редактирано Март 2, 2011 от Слънчева

[Розалина]

Слънчева много точни изводи.

Окултния разказ от беседата е наистина много интересен .И ,както казва Учителят в беседата,ни е даден ,за да бъде схванат в цялост.А за това е нужно да приложим и наученото от миналата беседа "В Египет".

Сега вие пренесете този разказ и във вашия личен живот – но схванете го в неговата цялост, в неговото бъдещо проявление какъв трябва да бъде.

Поздрави и успешна седмица на всички.

Редактирано Февруари 27, 2011 от Розалина

[Ани]

Благодаря за беседата и интересните коментари. Мисля, че тя е свързана с беседата „Братя и сестри на Христа” и други някои беседи преди нея. Плачът е второто условие за да стане един човек ученик.

Тия са условията, при които ние може да бъдем ученици на Христа. Върху тия два принципа лежи учението. В друга беседа аз ще говоря върху един трети елемент.

Първото условие е: Да почнеш да изпълняваш волята Божия – да станеш брат, сестра и майка на Христа.

И второто, за да познаеш Мъдростта, да заплачеш веднъж като Него. Веднъж заплачеш ли, то после хиляди векове ще ти държи влага. Заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения живот и в тебе започва Божествената музика.

Лошо ли е да се плаче? Не е лошо. То е едно благословение, а вие плачете от хрема. Не искам да ви съдя, че не сте спасени. Християни сте, спасени сте и в църквата Божия ще влезете, но ви казвам: Братя, и сестри, и майка на Христа не сте, и ученици още не сте, още не ви се преподава тази велика Мъдрост. Общо казвам. Може да има някой, но това са малцина. А за онези, които се готвят, това е условието.

Вие може да бягате от единия край на земята до другия, да отидете в планините, да се покалугерите, царе може да станете, нищо няма да ви помогне. И мъж, и жена да сте – не помага. Само едно условие се изисква: Да изпълним волята на нашия Баща, който ни е пратил на земята. Изпълним ли я веднъж, считат ни, че в нашите жили тече Неговата кръв; ние сме братя, и сестри, и майка на Христа и имаме право да влезем в туй велико училище.

Като дадеш всичко и заплачеш, това подразбира, че новият живот ще дойде – ще преминеш от смърт в живот. Бирникът, като отиде при някого, вземе му всичко и човекът се разплаква, но той не е дал всичко.

И Христос казва: Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в живот.

Детето в утробата на майката не плаче, то само рита: там е друг живот. И първото нещо, като излезе на белия свят, то трябва да заплаче, и вие почувствате една радост. Един христянин трябва да плаче. „Защо си будала, че плачеш?“, ще каже някой. – Не е будала. Добре е, че плаче, не го осъждайте. Ако той плаче, то е най-свещеното нещо. Истинският живот с плач започва. Плач трябва, ама истински плач. И този плач ще покаже, че започва новият живот, ново дишане има.

Има разлика между спасен и ученик...? Изглежда, че аналог на спасения е детето в майката преди да се роди, а ученик – роденото вече дете. Но дали има знак на равенство между ученик и новороден? Аз мисля, че няма.

Споменава се за трети принцип, който също е необходим. Предполагам, че ще е в друга беседа.

Редактирано Февруари 28, 2011 от Ани

[Розалина]

Здравей Ани.Съгласна съм с тебе,че в беседата "Плачът" намират продължение теми от предходни беседи.

Поставени са някои съвсем ясни правила за онези,които ще решат да нарекат себе си ученици на школата.

Аз мисля,че въпросът за спасението ,в беседата , се поставя като незначителна и погрешна посока.

Учителят казва:

Аз в миналата беседа ви говорих какъв трябва да бъде ученикът. Сега не ви говоря за спасение: за спасение нека говорят други. Но онези, които са спасени, избавени ли са от неблагоприятните условия на земята? – Не.

Вие искате да станете ученици – волята Божия, Любовта Божия трябва да проникне в душите ви, да станете братя и сестри и майка на Христа.

А щом не са избавени от неблагоприятните условия на живота,значи става дума не за спасение на душите,а за нещо друго.

Та казвам: Животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешаване. И пак ще ви кажа: За да разрешите живота, трябва да турите за основа Любовта; за да разрешите правилно загадката, започнете с Любовта, тогава ще ви дойде на помощ Мъдростта, и най-после Истината. А дойдат ли тия три велики принципа в живота, вие ще разрешите тази велика загадка

В заглавието на тази беседа,а също в примерите за плачът и какъв да бъде той -от хрема или друг,аз видях поставен въпросът за милосърдието.

Ако човек не е милосърден не може да достигне до него и Любовта.

Поздрави

Милосърдието -Песен 13 от албума Пролетна песен

Редактирано Февруари 28, 2011 от Розалина

[Слънчева]

Момичета, Учителя не говори за спасението, защото има спасение, освобождение на душите, но то идва като резултат от работата на ученика. А на физическо ниво ние продължаваме да си работим сред привидно неблагоприятни условия. Т. е. ученикът знае, че дори и в много тежко изпитание да се намира има скрит смисъл за него-невидимият свят го учи, той възпитава у себе си например-устойчив характер... И ученикът търси причините за всичко вътре в себе си, не във външния свят...

Не е случайно, че в предишни беседи ни се говори за разширено съзнание. Ние би трябвало да имаме вече по-широк поглед на нещата, да приемаме и да си обясняваме скритият смисъл на случващото се.

Започваме с Любовта-ако успеем да отворим сърцето си за някого, /например ако сме влюбени ние виждаме само прекрасните черти на човека/ и ако продължим, задържим тази любов, пренесем я върху повече хора и към себе си, започваме да се разбираме и да разбираме, идва търпението и мъдростта.

А за Истината е нужно да се научим да виждаме нещата такива, каквито са, с помощта на интуицията...

Светъл, усмихнат ден...

Редактирано Март 1, 2011 от Слънчева

[Ани]

Розалина и Слънчева, благодаря за разясненията. За спасените – и аз го чувствам по този начин. Но акцентът в беседите е за ученика.

Ученик може да бъде само онзи, който е брат, сестра и майка, според великия Божествен Закон. Така седи работата в този свят. Вие може да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде ученик като окултист, или мистик, или брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви. Сега вие ще ме запитате: „Може ли това?“ – Може. Това не е насила.

Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила. Ти, когато даваш, не трябва да съжаляваш, и когато вземаш, пак не трябва да съжаляваш. Всичко ще даваш и всичко ще вземаш, това е според великия Божествен Закон.

С Любовта влизаме в училището. Ставаме ученици, а с плачът получаваме първия урок.

Второто нещо, следователно, за един ученик, като влезе в училището, е да заплаче. Не заплаче ли, учителят няма да му предаде нищо. Може да го приемат, но като влезе в училището, той трябва да заплаче. Това е символ. Ще го преведа. Тогава Великият Учител на това Божествено училище ще му предаде първия урок. Той е урокът на Любовта.

Да се заплаче според думите на Учителя, означава да се познае Мъдростта. Тя носи милосърдието, което е споменала Розалина. (Благодаря за чудесната песен! ) И състраданието? ... Има и много други.

Влизане в училище означава работа. И то не лека. Влизането е само началото. Така ми се струва?

Четейки беседата, си заддадох въпроса - ученик ли съм? Или все още съм от тези за които Учителя казва:

Братя, и сестри, и майка на Христа не сте, и ученици още не сте, още не ви се преподава тази велика Мъдрост. Общо казвам. Може да има някой, но това са малцина. А за онези, които се готвят, това е условието.