zshopova Добавено Февруари 24, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2011 Здравейте! Майка ми е на 78. Не познава често баща ми , пита го как се казва, къде е роден. Иска да излиза през нощта по магазините. Татко е на 81. Скоро получи мозъчен удар. Има нужда от доста грижи. Преди месец сами пожелаха да отидат при сестра ми в друг град. Сигурна съм, че не са лишени от нищо като храна ,хигиена, лекарства. Още от втория ден на пребиваването си започнаха да искат да се върнат в тяхното жилище, където живеят сами. През лятото дори майка беше направила малък пожар. Не зная по какъв начин трябва да се действа в подобна ситуация. И двете със сестра ми сме убедени , че не трябва да ги оставяме сами. Те не я оставят да спи по цяла нощ и постоянно я тормозят, с това , че трябва да си вървят. Ако може посъветвайте ме как да се справим с проблема. Казах справим защото този проблем засяга не само мен , сестра ми , родителите ни , но и нашите семейства. Силно се надявам да получа ценен съвет! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Февруари 25, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2011 Проблемът е сериозен,тъй като никой не може да си позволи да остане без работа и да седи вкъщи,за да ги гледа...А те се нуждаят от постоянно присъствие,не само от дом. Най-доброто решение, при положение,че работите ,е дом за възрастни хора. Има много държавни и частни такива.В София са доста скъпи частните,а държавните са пълни. Намерете такъв около града,в който живее сестра ви.Добре е да имате отзиви за него от хора,чиито родители са там,или са били в него.Това е практика по цял свят, друг е въпросът,какво можем ние тук да си позволим... Пламъче и B__ 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zshopova Добавено Февруари 25, 2011 Автор Доклад Share Добавено Февруари 25, 2011 Проблемът е сериозен,тъй като никой не може да си позволи да остане без работа и да седи вкъщи,за да ги гледа...А те се нуждаят от постоянно присъствие,не само от дом. Най-доброто решение, при положение,че работите ,е дом за възрастни хора. Има много държавни и частни такива.В София са доста скъпи частните,а държавните са пълни. Намерете такъв около града,в който живее сестра ви.Добре е да имате отзиви за него от хора,чиито родители са там,или са били в него.Това е практика по цял свят, друг е въпросът,какво можем ние тук да си позволим... Мария , благодаря за ценния съвет. Притеснявам се от това, че майка въпреки ,че не е с ума си казва ,че не иска никой да я "командва", т.е. да не и се казва кога да яде , кога да си пие лекарствата , кога да се къпе. Тя не иска да седи у сестра ми. Как ще я заведа в дом за възрастни хора. Затова първо бях насочила темата си към форума онлайн психотерапия, но модератора я е изместил, защото ми се иска да разбера може ли да им се приложи / на родителите ми/ първо някаква психотерапия. За съжаление нямам опит в тази насока. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Февруари 25, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2011 Може да се направи доста с хомеопатия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Февруари 25, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2011 За съжаление при такава диагноза психотерапията няма ефект. Инатливостта е един от признаците на това заболяване и прави болния труден за обгрижване. За съжаление единственото което можете да направите (след като не можете да осигурите човек който да се грижи за болната) е да я настаните в дом за хора с тези проблеми. Наш семеен познат беше доволен от грижите които полагаха за баща му в един дом за възрастни хора с ментални увреждания (беше болен от мозъчна склероза). zshopova 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Февруари 25, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2011 Баща ми е със съдова деменция,следствие от три инсулта.Аз се грижа за него от три години,трудно е защото хора с такава диагноза често губят представа за време и за място,а понякога стават и агресивни.Наистина имам проблем с работата,защото не мога да започна постоянна,а само почасова,на хонорар.Но какво да се прави, не мога да го изпратя в психиатрична клиника,защото сигурно за една седмица ще умре,не защото не се полагат грижи за него,а защото той се чувства силно свързан с дома.Когато се е налагало да лежи в неврология винаги бяга,иска да се прибере в къщи.Не знам какъв съвет да дам,аз се справям както мога,дано намерите решение и вие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 25, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2011 (edited) Илен, защо мислиш, че ще умре? Ще кажа само, че склерозата не е заболяване на възрастни хора, а тогава се проявява в пълната си сила. Склерозата почва обикновено около 20-те години. Да, на млади години. Тогава се появяват първите симптоми на не-гъвкаво мислене, ригидност, фикс-идеи, нежелание да се живее в реалността. Въз основа на това могат да се направят изводи какво да се направи. Редактирано Февруари 25, 2011 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Февруари 25, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2011 Божидар,диагнозата на баща ми е Съдова деменция,невролозите са категорични,че поръженията на мозъка са настъпили в следствие на кръвоизливите по време на инсултите.Мисля си,че ще умре защото,когато се е налагало да лежи по неврологични отделения,отказва да се храни и в момента в който се почувства по-добре,става и бяга от болницата,както си е с абоката на ръка.Винаги повтаря:искам си у дома.Това е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 25, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2011 (edited) Божидар,диагнозата на баща ми е Съдова деменция,невролозите са категорични,че поръженията на мозъка са настъпили в следствие на кръвоизливите по време на инсултите.Мисля си,че ще умре защото,когато се е налагало да лежи по неврологични отделения,отказва да се храни и в момента в който се почувства по-добре,става и бяга от болницата,както си е с абоката на ръка.Винаги повтаря:искам си у дома.Това е. Едно са инсултите, друго е неговото поведение, което като тип си го е имал и на млади години, ако се замислиш Е, може и да греша P.S. От известно време си мисля за капки на Бах за склероза, но още го няма вдухновението, за да седна да го измисля напълно. А и не е ясно колко ще помага в стара възраст Редактирано Февруари 25, 2011 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 25, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2011 Баща ми е със съдова деменция,следствие от три инсулта.Аз се грижа за него от три години,трудно е защото хора с такава диагноза често губят представа за време и за място,а понякога стават и агресивни.Наистина имам проблем с работата,защото не мога да започна постоянна,а само почасова,на хонорар.Но какво да се прави, не мога да го изпратя в психиатрична клиника,защото сигурно за една седмица ще умре,не защото не се полагат грижи за него,а защото той се чувства силно свързан с дома.Когато се е налагало да лежи в неврология винаги бяга,иска да се прибере в къщи.Не знам какъв съвет да дам,аз се справям както мога,дано намерите решение и вие. Илен, искрено ти съчувствам, само човек, който не се е сблъсквал с подобни проблеми, не знае. А то е страшно, наистина. Дядо ми, преди да почине, беше станал непоносим: тръгваше си нанякъде - в неговия въображаем друг дом, казваше на баба ми, че не му е жена, гонеше я, гонеше и нас. Не познаваше коя е майка ми, кой е брат й - никого. Неговата агония, продължила година изправи на нокти всички нас, цялото семейство. Сега, по същите стъпки върви и баба ми, след прекаран инсулт. Тръгва си и тя, помни перфектно миналото и дотук. Има запазена емоционалност, но никакъв разсъдък, нищо от това. Мъчително е да гледаш всичко това, мъчително е и да обгрижваш такъв човек, независимо дали ти е баба или дядо, баща или майка; това е жестоката истина. В България има хосписи за тежкоболни хора, като бях студентка реших да работя допълнително и се пробвах в центъра на София, на ул. Раковски има такъв хоспис. Издържах само седмица, повече не можах. Мислех, че мога, но избягах. Има добри жени, които се грижат за болните старци, сърцати жени. Тогава на месец това струваше 400 лева, сега не знам как е. Ако това е вариант за теб, направи го, иначе ще се съсипеш. С много любов към теб и към другата госпожа, която е отворила темата zshopova 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Февруари 25, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2011 Благодаря ти Мона, засега някак си успявам да се справя със ситуацията.Но ако съвсем излезе от контрол,/дано не се случи/ тогава ще търся варианти.Приела съм нещата такива,каквито са и не обичам да се оплаквам,всеки трябва да изживее съдбата си,гаранции няма за нищо и за никого.Живота е училище,нали така.Желая здраве на всички! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 26, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 26, 2011 Само да вмъкна, че в хосписите наистина гледат добре възрастните хора по мои наблюдения. Поне в повечето надявам се. Хората се стараят и си вършат работата. На доста хора би им изглеждало странно кой би се наел на такава работа и че тя е нещо много неприятно. Но служители там имат плам в очите и се стараят, вкл. да поддържат външния вид на старите хора опрятен. Едно обяснение е техен предварителен избор да се занимават с това в този живот, което се потвърждава и от външния вид на служителите и физическите недъзи на някои от тях. Техните задължения ги правят по-скоро щастливи си мисля аз. Относно инсулта, той е продължение на склерозата, когато мисловните модели довели до липсата на гъвкавост и чупливостта на кръвоносните съдове се разширяват с обида, озлобление, невъзможност за прощаване, разочарование. Не случайно на английски insult и apoplexy означават обида, озлобление. Ето на пръв поглед Бах капки, които биха помогнали при склерозни състояния: - изворна вода (срещу фиксидеите, закостенялостта и изолацията от другите; държането на своето въпреки реалността на ситуацията), - едногодишна хрущялка (за скоковете между крайности, за уравновесеност и гъвкавост, реалистично възприемане на ситуациите), - шипка (срещу очакването на смъртта и за повишаване на интереса към реалния свят), - гарвански лук (за преодоляване на шоковете понесени през живота), - мумулис (срещу страховете и тяхното преувеличаване) - жълта върба (за обидата, разочарованието и озлоблението) zshopova 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 26, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 26, 2011 Здравей zshopova Подобно на теб и на Мона, аз също съм се сблъскала с този проблем. Вече в миналото. С тези поражения на мозъка и деменцията + склерозата на майка ти, тези хора вече не са това съзнание, което познаваш. Да, хората са уж същите, в същите тела, със същите навици, но погледа им е друг и често съвсем чужд и непознат. На 78 и на 81 години, колкото и да е тъжно с тези заболявания не може да се помогне. Радвай се, че си ги познавала такива каквито са били и наемете човек да идва у дома да ви помага. Има професионални мед. сестри и друг медицински персонал, които биха идвали в определени часове, дни или както се разберете. Ако те притеснява ината на майка ти, представете помощника не като мед. персонал, а като твоя приятелка или нещо подобно, за да бъде приета ( вие най- добре ще решите как) . Може да не стане приемането изведнъж, но постепенно. И за вас и за роднините ви ще е голямо облекчение. Подобна грижа изисква много нерви, много търпение и не на последно място доза безпристрастност. Всичко хубаво. zshopova 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zshopova Добавено Април 16, 2011 Автор Доклад Share Добавено Април 16, 2011 МИЛИ ХОРА, БЛАГОДАРЯ ВИ! Изказването на различни мнения, споделянето на личен опит и наблюдение беше силна подкрепа за мен. Сега вече по-леко приемам действителността, която е наистина доста неприятна. Желая на всички весели празници! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 16, 2011 Доклад Share Добавено Април 16, 2011 МИЛИ ХОРА, БЛАГОДАРЯ ВИ! Изказването на различни мнения, споделянето на личен опит и наблюдение беше силна подкрепа за мен. Сега вече по-леко приемам действителността, която е наистина доста неприятна. Желая на всички весели празници! Това, което се случва, е урок, подсещане, насока, помощ. Не е само неприятно, ако се осъзнае. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Април 16, 2011 Доклад Share Добавено Април 16, 2011 Гледах наскоро фил за Петър Димков ,на 95 години мисля ,че беше и се възхитих на бистрият му ум ,на слухът му ,на ведроста му ,което е прекрасен пример за правилният начин на живот и философия ,която той е практикувал и ни е съветвал . Пламъче и B__ 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Април 17, 2011 Доклад Share Добавено Април 17, 2011 За проблема със склерозата бих казала, че не е от вчера.Той е съпътствувал живота на хората, безотговорни към своето здраве.Както казва по- горе veselinvasilev1981, Петър Димков е уникален пример за живот, но замислям се в служба на хората, безкористен лечител.Посветил е живота си на здравословното съществуване.Странни са човешките избори, на някои родители, да живеят живота, с болести, със стария начин на мислене, хранене.Е, в такъв случай вината е единствено в тях.Заради идеята, какво ще кажат хората.Как ще сме отстрани света, не не могат да сменят начин на мислене, на хранене.Но още по- пагубно е ако започнат да го налагат на младите.Имах една покойна прабаба, която когато я питахме:"Как си?"Тя весело отговаряше:"Добре съм, докторът каза, че ме е хванала "артилерията"/артериосклерозата/." veselinvalchev1981 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mim Добавено Ноември 1, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2011 дриада , ще си дадеш ли е-maila. искам да те попитам нещо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 2, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2011 ....Странни са човешките избори, на някои родители, да живеят живота, с болести, със стария начин на мислене, хранене.Е, в такъв случай вината е единствено в тях.Заради идеята, какво ще кажат хората.Как ще сме отстрани света, не не могат да сменят начин на мислене, на хранене.Но още по- пагубно е ако започнат да го налагат на младите..... Да, налагането е вредно. Налагането на начин на мислене е вредно. Но мислиш, че свръх здравословното хранене, постоянното следене за здравословен живот, е полезно?! Нима няма понякога смисъл в уж не-здравословния живот? Здравословно ли е било за Петър Димков да посвещава всяка свободна минута в писането на книгите си или да се бори със социалистическата машина, за да бъдат те издадени? Няма май много любов във съвсем здравословните неща. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.