Слънчева Добавено Февруари 20, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2011 (edited) Молитвен наряд за начало: Псалом 31 - молитва В Египет - беседа Молитвен наряд за край: Няма любов, като Божията Любов - формула А след отиването им, ето, ангел Господен явява се насъне Йосифу и казва: „Стани, та вземи детето и майка му, и бягай в Египет, и бъди там, докогато ти река: защото Ирод ще търси детето да го погуби“. (Ев. Матей 2:13) Има два възгледа за живота, т.е. два възгледа има само между хората, а между животните – между рибите, между птиците, между млекопитающите – и между растенията има само един възглед. Щом дойдем до човека, ние намираме два възгледа за живота, и затова човекът се нарича „човек“; а тази дума значи първоначално: „същество на противоречия“. Защото всичката философия на нещата седи в това – в противоречията. За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на едно противоречие. Че туй е факт, психологически е вярно. Онези деца, които не срещат противоречия, не могат да мислят; също и онези възрастни хора, на които всичко е охолно, не могат да мислят. Охолно в пълния смисъл на думата значи, че сърцето има всичките блага, и такива хора не могат да мислят. Техният възглед е само един. То е възгледът на рибите, птиците и животните. Само когато почувстваме някакво противоречие вътре в живота, само тогава ние почваме да мислим. Противоречията съвременните философи обясняват по един начин; религиозните хора ги обясняват по друг начин; хората на практическия живот, и те си имат един начин, по който градят своите обяснения. Религиозните хора отдават всички противоречия на греха. Те казват, че някакво същество някъде паднало – не знаят кога, преди хиляди години, – туй същество завиждало на човека. И следователно този дух – наричат го демон, който ги измъчва, – той е, който е внесъл всички противоречия. И за каквото става в религиозния живот, кой е виноват? – Все този стар дявол. Стане нейде убийство, измяна, задигане на пари, жени, избухване на война, казват: „Този дявол отде се яви? Той е причината“. Т.е. ние разглеждаме живота субективно. С един замах – това е то философия, този дявол е виновен за всичко. Философите обаче намират противоречията в самата материя, в силите, в туй механическо устройство на вселената; а практическите хора казват: „Този дявол – това са икономическите условия – „папото“, туй „папо“ да не е, нищо няма, а има ли го туй „папо“, то създава всичките блага“. И според тях това, най-хубавото – „папото“, то създава всички противоречия и – най-големите злини. И аз мисля, че те са много по-близо до истината, отколкото религиозните. Да, „папото“ е, според тяхната философия, причината на злото. Те казват тъй: „Да грешат хората – това е вложено в човека още с първата хапка, която е влязла в устата“. И прави са, защото Ева, която е била девствена, чиста, когато е взела първата хапка от „папото“, и тя, и всички се опорочили. Това са техните аргументи. Аз не поддържам нито едните, нито другите, но казвам туй, което е. И следователно в нашето съществувание на земята животът е или разумен, или неразумен; или всичко е строго математически определено, или всичко това е едно съвпадение, възможност, вероятност. Тия два възгледа съществуват сега. Едните казват: „Всичко е случайно – хората се раждат случайно, ядат случайно, оженват се случайно, бият се случайно и умират пак случайно; загубил парите или спечелил – все случайно“. А другите казват: „Всичко е строго определено, нищо не е случайно, ти трябва да ядеш, защото има причини за това“. Че причините са разумни, няма съмнение. В Египет Редактирано Февруари 20, 2011 от Слънчева Надеждна, Пламъче, Рассвет и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. Ани Добавено Февруари 20, 2011 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Февруари 20, 2011 (edited) Много хубава беседа! Благодаря, Илияна! Чела съм я няколко пъти, както и „продължението” й – „От Египет”. Аз мисля, че основното тук е противоречията като стимул за мислене! За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на едно противоречие. Но не ми е ясно какво точно разбира под „противоречие” и „мислене” Учителя? В логически смисъл противоречие е когато две твърдения се сблъскат. Предполагам, че под противоречие понякога се разбират и трудностите, и страданията...? За мисленето във форума има доста теми. Наши ли са мислите, които минават през главите ни? Кога една мисъл става наша? Кога спираме да декламираме...? Все важни въпроси, които са поставени в тази беседа. Необходимостта от физическия свят ( Египет) за развитие на мисленето в човека. Ето някои думи от беседата, които задържаха вниманието ми: Следователно идеите са нещо, което ние трябва да придобием в света. И тия идеи се дават само чрез противоречията. Законът на еволюцията изисква противоречията като една необходимост. Това е закон само за човешкото царство. В другите царства няма грях, грях има само в човешкото царство, и всички ония същества, които са пряко или косвено свързани с хората, всички са заразени от греха. Значи идеите за нашето мислене ги придобиваме във физическия свят? Тук ми стана интересно за всички онези същества, които са свързани с нас...че те също са заразени от греха..? Как го разбирате? Това отнася ли се до домашноте любимци? Не ги ли пъхаме така да се каже и тях "между шамарите"? „И вземи майката“ – майката, това е противоречието, което ни заставя да мислим. А на еврейски буквата „М“ означава смърт. Значи смъртта има два процеса в природата. Единият, който разрушава, а другият, който гради. Не може да градиш, ако не си разрушил нещо. Тия два процеса работят едновременно в природата, и чрез тях става мисълта. И от всички видоизменения произлизат животът и смъртта. Мария е жената, която минава, разваля и чисти всичко. Тя родила едно дете и развалила работата на хората, и туй дете им създаде цяла беля. И знаете ли колко хора умряха зарад това дете? Само инквизицията е опърлила 50,000,000 такива хора. Ами Нерон, римският император, колко хора уби? Ами сега колко хора отидоха по бойните полета? Значи Мария, която роди едно дете, навлече беля на хората. Следователно тя иска да очисти, да изкорени всичко и да посади нещо ново, а като дойде Христос, ангелът му каза: „Иди в Египет“. А Египет е физическият свят. Това дете, за да разбере света, трябва да иде в Египет да се учи. Защо е земята? Материалният свят, физическият свят е свят за наука. И когато ви гонят отнякъде, Господ ви казва: „Да идеш в Египет да се научиш“, а като се върнеш пак, ще знаеш да разсъждаваш за ония неща, които природата е създала. И ако ме питате: „Защо сме на земята?“, ще ви кажа – да се учите. .... И този ангел сега иде и казва на вас: „Хайде вървете в Египет“. А вие ще въздишате за Йерусалим. Но този Йерусалим е място за жертвоприношения, а в Египет има Мъдрост, ред и порядък. И защо Господ съсипа Йерусалим? Там евреите почнаха да правят толкова жертвоприношения, че храмът започна да мирише на кръв. И Господ каза: „Съберете тоя храм, аз кръв не искам. Искам хората да мислят, да служат с ума, със сърцето си, с душата си“. И днес този Господ иде, и ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет. .... Има и други засегнати теми в беседата. Например за разликата между оня свят и този свят. Всъщност се оказва, че това което не ние известно – наричаме онзи свят. Така го разбрах. Бог има, защото в света съществува Любов. И онзи свят има, защото има тоя свят. И онзи свят, и този свят, той е един и същ свят. Когато говориш за „онзи свят“, говориш за един свят, който не разбираш, а когато говориш за този свят, говориш за един свят, който разбираш. Следователно света, който не разбирам, наричам го – онзи свят: а света, който разбирам, наричам го – този свят. Има онзи свят, който ние не познаваме, а този свят е, който познаваме. Следователно известното ние наричаме физическо, а неизвестното ние наричаме духовно. Но що е физическото и що е духовното? Физическият свят е проявеният свят, а духовният свят е непроявеният. Като казвам „непроявен“, това не значи, че всъщност той не съществува, а само че този свят не се е още оформил за нашите чувства, а само за нашето понятие, той е извън нашите чувства и ние го наричаме – духовен свят. И този духовен свят е причина на всичко, което става на земята. Всички цитати са от "В Египет" Редактирано Февруари 20, 2011 от Ани Надеждна, Донка, Слънчева и 4 others 7 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. Слънчева Добавено Февруари 20, 2011 Автор Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Февруари 20, 2011 (edited) Много интересна беседа. Теория на вероятностите /Айнщайн/ също внася светлина. Има интересен момент с примера за Дон Кихот и Санчо Панса „Всякога, когато една сила срещне съпротивление на пътя си, се образува търкане, огън, избухне“. Следователно парите в този случай, или всичките блага, това са все противодействия, и когато енергиите, които функционират в нас, се срещнат с тия противодействия, веднага се образува експлозия. Сега някой може да попита дали това е вярно. Вярно е. Нека бръкне жената в кесията на мъжа си – той има 10,000 лева, а тя му ги вземе, – веднага мъжът ще извика: „Де са парите ми?“ Губи се равновесието, парите са били на дъното на кораба, те са баласт на парахода и той е в равновесие. А жената, без да разбира този закон на баласта, взима го от дъното на кораба, и мъжът става и казва: „Де е баластът?“ – „Ама мене ми трябва.“ – „Но ти знаеш ли, че ние може да потънем?“ И тъй, зарад този баласт в света стават често спорове, понякога приятни, а понякога неприятни; понякога се уреждат по приятелски начин, а понякога се уреждат по методата на Дон Кихота или по метода на Санчо Панса. Т.е. не мислете, че Санчо Панса е бил много по-умен от Дон Кихота, но той е бил практичен човек, разбирал е отблизо живота; а Дон Кихот е бил идеалист, той идейно е разбирал живота, а практически не го е разбирал, а ние се смеем, като четем, но и Санчо Пансо е прав, и Дон Кихот е прав. И съвременният свят е пълен с Дон Кихотовци и Санчо Пансовци. Това не е обида, но констатирам един факт. Ако вие влезете в училищата, ще намерите много програми, които са наредени според идеала на Дон Кихота, там няма нищо практическо; други училища имат практическо приложение, но идейното го нямат. И тогава спорят. Когато дойде Дон Кихот, той ще приложи своите закони. На първо място – с Бога ще започне той, турне табела, на първо място трябва да се преподава религията, Закон Божи, а после всички други работи. Дойде Санчо Пансо: „Долу – казва – тази табела! То не е модерно, практичното е потребно, хората трябва да живеят – да ядат, „папо“ трябва. Като се наядем, после ще мислим за Господа“. И Санчо Пансо размишлява тъй: „Най-първо, за да мисли човек, трябва да се е наял. Гладен човек може ли да мисли?“ И Санчо Пансо казва: „Гладният човек ще мисли да открадне, а ситият човек ще мисли за някаква философия“. Сега, съвременните хора ще кажат: „Ние не сме нито Дон Кихотовци, нито Санчо Пансовци“. Радвам се, че сте така. Но трябва да ожените Дон Кихота със Санчо Пансо и да се роди едно дете, то ще бъде „третият“ и ще има възгледите на Санчо Пансо и Дон Кихота. От тия два съединени възгледа ще имате нещо ново. И светът пита: „Как ще стане спасението?“ – Като ожените Дон Кихота със Санчо Пансо. Това са символи: Санчо Пансо може да бъде мъж, може да бъде и жена. Всичко може да бъде и мъж, и жена, разбирам, по форма. А онзи, който е писал „Дон Кихот“, го е турил мъж. Защо? И Санчо Пансо, и той е мъж, по форма. Но Дон Кихот воюва заради своята възлюблена, заради своята Дулцинея. Жената е причина, за да прояви той своето геройство. Каквито подвизи и да прави – една красива жена има в неговия ум. Заради нея той е готов да пожертва живота си. И Санчо Пансо вярва в своя господар, но той си има съвсем друг възглед. Той казва на Дон Кихота: „Ти, когато завладееш твоето царство, да ми дадеш малко земица, да мога да я обработвам и да прехранвам децата си“. Затуй Дон Кихот е сух, с висок ръст, ръце дълги, сухи, нос дълъг и тънък, очи остри, челото изправено; а Санчо Пансо – той е късичък човек, около 145 сантиметра, като буренце е, има ръце късички, пръсти много дебели в основата, бърни дебелички, нос дебеличък. Като седне на ядене, да си похапне, той се засмее като някоя месечина и казва: „Това е смисълът на живота!“ Сега, ако съвременните хора, които критикуват, виждат само туй, смешното, в някой роман, в някоя пиеса, те не са разбрали високия смисъл; съвременните хора не са идейни, те са хора на преживяванията, но не учени. Значи, човек трябва в себе си да съчетава качествата на идеалиста и на прагматика. Идеалът трябва да се приложи. А особено пък българите не обичат много дългите дисертации. Българинът е практичен: „Кажи ми с две думи какво искаш да кажеш. Има ли Господ, или няма Господ? Има ли „онзи свят“; или няма „онзи свят“, а не да го опъваш много. Нямам време, трябва да вървя на нивата. Има ли Господ или няма? Ако няма, да ида да ора на нивата. Ако има Господ, ще ида да му служа; а ако няма, ще работя за себе си“. Тъй разрешава той въпроса: „Има ли онзи свят или няма? Питам да ми кажеш“. И след като му кажеш, че има онзи свят, българинът казва: „Ти ходил ли си там? Ти видял ли си го? Имаш ли опитност?“ И като му кажеш, че си ходил на онзи свят, ще каже: „Нима може да се ходи на онзи свят, брей, тогава и аз да ида!“ Много е практичен, иска да опита, готов е да направи всичко, но усети ли, че излъжеш веднъж, тогава работата се изменя. ...Само свободните хора могат да мислят, а хора, които не са свободни, те повтарят нещата. И следователно съвременните хора преповтарят, декламират, според мене, отлични декламации: „Зелена си, моя горо, миришеш на младост; но в сърце ми ти вселяваш само скръб и жалост“. А-а, отличен поет, той декламира отлично. „Аз – казва – вярвам в един триединен Бог.“ То е декламация. „Има Господ“ – декламираш; „българин съм“ – декламираш. „Ама аз съм учен“ – декламираш, нищо повече! Българин си, баща ти, майка ти са българи, родил си се между тях – декламираш. Я ми кажете вие, каква е българската кръв? По какво се отличава българската кръв? Някои казват, че аз не мога да разсъждавам. Днес ще разсъждавам философски и много обективно. Тези учени химици, естественици, анализирали ли са българската кръв и т.н. Де им са таблиците и изчисленията? Каква е българската кръв? Аз искам да я видя, да видим резултатите от нея. С какво се отличава тя? Когато някой естественик говори за някое семе, той трябва да опише не само външната форма и белезите, но и вътрешните, и даже всяко едно семе какви резултати може да даде. Българска кръв имаш. Каква е твоята кръв? Не само че българите не са определили по какво се тя отличава, но и англичаните, и те казват: „Англичанин съм, в моите жили тече английска кръв“. Но и техните химици не са определили каква е тяхната кръв. По какво се отличава тя? Съберат се българи, англичани, французи, руси, американци, и казват: „Тук българска кръв тече“. Англичанинът, и той казва: „Английска кръв тече“. Все българска, руска, американска кръв тече, но каква е кръвта там? Всички хора говорят с неизвестни числа, с предположения. И следователно аз ги обсъждам, казвам: Тия българи декламират отлично, и германци, англичани, французи и американци, всички декламират, и отлично декламират, но не мислят още. Теософите определят, че човек е „манас“ – същество, което мисли. Да, първите хора, които са дошли на земята, които създадоха земята, мислеха; но ония, които останаха да я управляват, те престанаха да мислят. Тази българска кръв какъв цвят дава на българското лице? – Възчерен, значи в българската кръв преобладава на първо място въглеродът, или въглеродната енергия, която го кара да се държи близо до земята, затова той е орач, градинар, пастир. А в кръвта на англичанина преобладава водородът, водородната енергия, затова той е търговец, ходи по морето навсякъде, неговите хора са по целия свят. Да, казвам аз, в кръвта на англичанина има повече вода. И ако искаш да станеш приятел с англичанина, напои го с хубава вода. А ако искаш да станеш приятел с българина, дай му едно парче земя, той ще те помни, ще каже: „Той ми даде много хубава земя“. И тъй, българите станаха българи, когато въглеродът взе надмощие в кръвта им; англичаните станаха англичани, когато водородът взе надмощие в тяхната кръв. Това са енергии вътре в природата. Но един ден тия енергии ще се изменят. И сегашният българин ще се измени, ще стане от него нещо ново и няма да се нарича българин. И ще дойде време, когато и англичаните ще се изменят. Няма да се наричат англичани. Нещо ново ще се нарекат. А съвременните българи и съвременните англичани ще останат в архивата, да ги проучват като старинно нещо – как те са се проявявали в миналото. И тъй, ние всички трябва да се повърнем, да почнем да мислим и да разсъждаваме най-първо за себе си, а не да се занимаваме с други философии. Най-първо трябва да се занимаваме с великата философия на нашето тяло, с ония велики причини, които отначало са почнали да действат, с причините, които са създали ръката. Ръката не е още завършена. Какво е мислила природата, когато е създала окото, ухото, човешката уста, език, нос, какъв е смисълът на всичките тия органи? Какво е тяхното предназначение? Нима човешкият език има за цел само да преобръща храната? За езика у млекопитающите хората мислят, че имал само едно предназначение – да преобръща храната. Всъщност обаче езикът има три служби: не само да прекарва храната в гърлото, но и да вкусва, да прави различие между храните, и третата служба, да говори и пее. Това са все служби на езика. Ще питам сега, ако природата е турила тия органи, какво е мислила тя първоначално? Вие нямата за това никакви спомени. Вие виждате, че имате език, че имате очи; но как са създадени тия очи, как е създаден този език, вашето ухо, мозъкът, вие абсолютно никакво понятие нямате. И ако аз бих попитал някого от вас: Знаете ли колко нерви има вътре в човешкото тяло? Колко нерви има, чрез които тялото функционира? От тук започва себепознанието. Да познаваме човека, себе си. Когато се познаваме, можем и да се контролираме, иначе сме подвластни на външните енергии. Правени са изследвания на кръвта, на ДНК, но за жалост са засекретявани. Дори тук, в България. Лошото е, че за не дотам добри цели се ползват... Има две думички-страх и власт... „И вземи майката“ – майката, това е противоречието, което ни заставя да мислим. А на еврейски буквата „М“ означава смърт. Значи смъртта има два процеса в природата. Единият, който разрушава, а другият, който гради. Не може да градиш, ако не си разрушил нещо. Тия два процеса работят едновременно в природата, и чрез тях става мисълта. И от всички видоизменения произлизат животът и смъртта. Мария е жената, която минава, разваля и чисти всичко. Тя родила едно дете и развалила работата на хората, и туй дете им създаде цяла беля. И знаете ли колко хора умряха зарад това дете? Само инквизицията е опърлила 50,000,000 такива хора. Ами Нерон, римският император, колко хора уби? Ами сега колко хора отидоха по бойните полета? Значи Мария, която роди едно дете, навлече беля на хората. Следователно тя иска да очисти, да изкорени всичко и да посади нещо ново, а като дойде Христос, ангелът му каза: „Иди в Египет“. А Египет е физическият свят. Това дете, за да разбере света, трябва да иде в Египет да се учи. Защо е земята? Материалният свят, физическият свят е свят за наука. И когато ви гонят отнякъде, Господ ви казва: „Да идеш в Египет да се научиш“, а като се върнеш пак, ще знаеш да разсъждаваш за ония неща, които природата е създала. И ако ме питате: „Защо сме на земята?“, ще ви кажа – да се учите. Във всяко учение има страдание, но самото учение не е страдание, произвежда страдание, а страданието е като основа, да можем да научим някои неща. Следователно ние сме на физическия свят да се учим. Е добре! Какво трябва да се учим? Казват: „Аз съм българин“, там друг някой ще каже: „Аз съм сърбин“. И после онези филолози на сърбите ще кажат: „Вие трябва да считате българите врагове, понеже те спъват вашата националност“. И българите ще кажат: „Вие трябва да мразите сърбите, те спъват вашата българска култура“. И в името на Бога се молят и едните, и другите, викат този Господ, като че този Господ не си знае работата, та те да го учат. Сърбите, онези правоверни отци на един народ, казват: „Ти, Господи, не искаш ли да знаеш какво правиш с нас?“ И Господ, като погледне отгоре, казва: „Тия мои много учени деца отлични философи са станали, те са се разделили на българи, сърби и т.н. и мислят, че техните игри са толкова сериозни, та трябва и аз да дойда да играя с тях. Но вие може хиляди години да си играете, и един ден, когато поумнеете и престанете да бъдете българи и сърби, аз ще дойда да ви оправя“. Тези думи не са мои. Христос е учил същото учение. И апостол Павел казва: „В Христа няма нито юдеи, нито елини, нито скит, нито раб“. Следователно всички тия противоречия са произлезли от декламиране, ние не мислим, ние преповтаряме, ние винаги декламираме и декламираме, докато се изгуби тая декламация. Но настанало е вече време и за мисъл – за сериозна мисъл. Декламацията вече се е изтъркала и станала безсмислена. Иде изпитна комисия, декламации не искат. Задават ти една задача, реши я вече, ръкавите ги хвърлят и другари няма да има, които да ти подсказват; искам да разсъждаваш сериозно. Старото трябва да си замине, това са жертвоприношенията, жаждата за власт. За това и страха от любовта, от идеала беше преследван от Инквизицията. Днес довърших книжката "Свръхфеноменът Слава Севрюкова"-Хр. Нанов. Та там се споменава, че Нерон е прероденият цар Ирод, а след това се връща като Хитлер... Хора, които носят едно и също-кръв, разруха, унищожение... страх. ...И тъй, ангелът казва: „Вземи сина си и майка му и идете в Египет да се учите“. И този ангел сега иде и казва на вас: „Хайде вървете в Египет“. А вие ще въздишате за Йерусалим. Но този Йерусалим е място за жертвоприношения, а в Египет има Мъдрост, ред и порядък. И защо Господ съсипа Йерусалим? Там евреите почнаха да правят толкова жертвоприношения, че храмът започна да мирише на кръв. И Господ каза: „Съберете тоя храм, аз кръв не искам. Искам хората да мислят, да служат с ума, със сърцето си, с душата си“. И днес този Господ иде, и ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет. По целия свят ще стане тъй, всичко ще се разруши. „Е-е – сега ще кажете, – докажи го!“ Аз ще ви пратя, когато храмовете се съсипят, ще ви пратя да ги видите и ще ви кажа: Вижте ги! Вярно ли е това? – „Защо стана това?“ – Защото не мислехте, не вършихте волята Божия, а вършихте своята воля. Вие не се учихте, а казвахте: „Лъжеш“. Когато дойде някой да говори истината, вие искате да го махнете. Лъжата събаря, а истината гради. Но ако аз бях първият, който говори истината, казвам ви: „Вие сте честити хора, аз ви уважавам“. Е, да видя културата ви, да видя вашите затвори, вашите църкви, училища, жените ви, вашите моми и момци, как живеете в домовете си. Аз бих желал да почерпя една поука от вашия възвишен морал. Аз съм готов да направя сега посещението. Имате ли вие този морал? Ако бяхте толкова умни, отде са тия ваши дългове? Имате повече от 20 милиарда да плащате. Имате повече от 10–15 министри избити по улиците като псета. Отде е това? Ами само това ли е? Аз съм толкова доблестен, че ви говоря една истина и не ви желая злото, не трябва да се лъжете, това не е българщина, но това е варващина. И когато западните народи искат да определят българите, казват: „Вие сте варвари“, и донякъде са прави. Българите са варвави, а онези вървят подир варварите. Време е вече да се мисли по нов начин. Няма българи, сърби, англичани, руси. Има разумни, мислещи хора, има хора, прилагащи доброто и други... Идва времето на Новият човек. Сега ще ви кажа: Можете ли вие да любите? „Хубаво – ще кажете, – тук сега ни барна нашето сърце, колко е топло!“ Радвам се, радвам се, това желая – Любов, но казвам, на вашата любов отгоре, на този огън може ли да се изкове нещо полезно, може ли да се изтъче някоя нишка? Или може ли на вашата любов да зреят плодове: ябълки, сливи, круши? Сега ще кажете: „Сега я втасахме!“ Какво? Да, когато от лъчите на нашето сърце почнат да зреят плодове, тогава ще се оправи светът. Може, на човешкото сърце може да узряват най-хубавите ябълки. На Любовта отгоре узряват най-хубавите круши, череши. И когато аз говоря по тоя начин, някои казват: „Този език е много загадъчен“. Не е загадъчен, защото ако почнете да изучавате човешкото тяло, ще видите цялата природа – човек е един микрокосмос; каквото става в цялата вселена, това става и в човека. В човека всичко зрее: ябълки, круши, череши, грозде! Следователно тия твои круши, ябълки не зреят на слънчевата светлина, а на твоята любов, та който вкуси, да каже: „Отлично грозде има този човек“. „Стани! – казва ангелът, – вземи детето и майка му и иди в Египет“. Египет, то е тялото, тук червеите ще го ядат. И тялото на оня, който не знае да разсъждава, червеите ще дойдат да го научат да разсъждава. Ако ти не си изучил твоя стомах, казваш: „Стомахът е един търбух, който Господ ще унищожи. Мозъкът е непотребен, това е непотребно, онова е непотребно“. Религиозните хора казват, че и без тяло може. Светските хора, и те отиват до друга крайност. Религиозните хора са Дон Кихотовци. Не искам да ви обиждам, ще ме извините сега. Разсъждението е такова. Ние ще живееем за Бога, няма да се опетняваме като Дон Кихота. Дон Кихота живее в ума си само за своята Дулцинея. А Санчо Пансо разсъждава, че трябва да яде, трепери над тялото, като го заболи нещо, и казва: „Господин докторе“, та агънца, та пуйчета: „Само с това човек може да живее“. Практичен човек е: за стомаха си мисли, че е воденица, дотам е дошъл, че трябва да мели. Като казваш на нетрезвия да пие вода, той казва: „Винцето е създадено от Бога за нас, а водата е за жабите“. Санчо Пансо тъй казва. Можете ли да ми докажете, че Господ е създал виното? Аз зная, че водата е създадена от Бога, а виното е от хората. Господ е създал гроздето, а виното е ваше. Следователно вие декламирате, а не мислите. И тогава ще вземат туй вино, ще го направят да стане „Христова кръв“. Но виното, което трябва да изтича из нашия език, то е разумното слово. Човек да не лъже. Разбирате ли? Когато аз говоря, мене ме боли на сърцето заради вас, като виждам, че вие сами си създавате всичкото нещастие. И когато говоря, аз имам всичкото желание да не страдате. Спасението е пред вас. Само един полукръг да направите, и ще измените фронта си. Това става всякога, когато натежнее на човека. И когато вие кажете: „В голяма беда съм“, аз казвам: Направи един полукръг и ще дойде щастието. Казвате: „Колко кръгове сме направили!“ В такава посока ще потеглите, към север и към изток, и тогава ще вложите всичко. Но вие ще кажете: „На север ли? Не знаеш ли, че там е студено? А пък от изток слънцето изгрява, какво ще търся там? Ще ида на юг и на запад“. Казвам: Досега в тия две места са се създавали всичките твои нещастия, и защото на юг се произвежда топлината, а западът създава гъстотата, материята е станала толкова гъста, а огънят, който прониква в тази материя, е станал толкова силен, че ти сам се мъчиш. Върви към Истината – тръгни на изток и на север, този огън ще се намали и разреди, и ще се образува топлина, в която твоите плодове може да зреят. Сега ще ми кажете: „Може ли да докажеш това?“ Хубаво, ще тръгнеш с мене, ще се хванем ръка за ръка, ще мислиш, както аз мисля, ще чувстваш като мене и ако за една година не видиш резултатите от моята наука, тогава може да кажеш нещо, но до една година нищо няма да казваш. Казва някой: „Аз мисля“. – Приятелю, ти досега не си мислил. Тебе жена ти е заповядвала – ако си мъж, разбира се. По улицата като вървиш и минеш вляво, стражарят ти казва да вървиш вдясно: „Върни се, тук не се позволява“. А ти казваш: „Аз разсъждавам, имам воля да се върна“. Ще се върнеш, какво ще правиш? Сега, понеже има легитимации, казваш: „Няма да излизам, не съм разположен“. Не, не, ти не си свободен. Един страх имаш, ти мислиш – стражарите какво са издали, а не мислиш за Божествената легитимация. На ум не ти е дошло да живееш по Бога – един чист, морален и възвишен живот. Казвате: „Сега сме млади, да си поживеем, че като остареем, тогава ще се молим цял ден“. Но посочете ми един стар човек, който се моли на Бога. Нито един. Не, не, младото поколение трябва да бъде духовно, не само с табели. На тия млади ние трябва да изясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче. Нека направят един опит. Това не е за упрек. Направете младите поколения да мислят, дайте им свобода да мислят. А старите казват: „Синко, ти на нещата в корена не рови, гледай човек да станеш“. Как ще станеш човек? – Ако си чиновник, завърти си ръката, когато Господ спи, бръкни, вземи парите и после ще направиш една малка добрина – ще помогнеш на сираците и Господ ще ти прости. И мислите ли, че тогава синът ще каже: „Това е морал“? С такава една религия искате младото поколения да влезе в църквата? Не, на младото поколение трябва друга религия, религия на истината, религия, която прави тия млади смели и решителни. А сегашните моми и момци се самоубиват и казват: „Няма смисъл в живота“. Защо? – Защото в тяхната кръв се е промъкнала лъжата, тя ги е направила крехки, и те не намират никакъв смисъл и казват: „Не искам да живея“. Не вижадаме ли това ежедневно около нас? Не виждаме ли обезверени млади хора? Търсещи смисъл... на грешно място?... По-добре е да не мислим и да се оставим на течението... Особено ако има неща, които ни причиняват дисхармония... Този ангел казва на Йосифа: „Стани! Вземи детето и майка му и бягай от Йерусалим“. Сиреч, бягай от тази, сегашната цивилизация, която е извратила всяка мисъл, която е осъдена: тя е обезличила хората и ги е приравнила. Има един окултен разказ за едного, който ходел да изучава източната наука и кой знае как, той попаднал между едни адепти слепи: очите на всички им били вдлъбнати. Те го хванали, разгледали го с ръцете навсякъде: „Всичкото е като в нас, само очите му не са като нашите. Трябва да се приравним“. И натискат му очите, и те да станат като техните. И в единственото нещо, с което човек може да намери пътя, те си турили там пръстите си: „Да станем еднакви“. И казват: „Искаме да приравним тези хора – да хлътнат очите им“. Господ е направил правилно очите ни. Когато българинът казва „хлътнали очи“, много добре разбира какво значи това, а на религиозните като хлътнат очите, веднага кажат: „Той е праведен станал“. На всеки човек, като изгуби всичко: имане, жена, деца, ще му хлътнат очите, а щом всичко върви в ред, изпъкнат очите му. Очите ни трябва да бъдат такива, каквито Господ ги е създал. Те не трябва да хлътват. И аз съм против хлътналите очи. Почнат ли да ви хлътват очите, това значи, че още не сте станали свети, но имате едно болезнено състояние и скоро ще си заминете от този свят, без да сте разбрали защо сте дошли тук. Много често ние искаме другите да са като нас, не приемаме различните. Съдим. /И аз включително/. А у всеки има нещо индивидуално и прекрасно. Страхуваме се да сме себе си, от страх, от съденето. Искаме да сме еднакви, дори на външен вид... Живеем по чужди правила и норми, защото искаме да ни приемат... А е най-важно ние сами да се приемем и да живеем в мир със себе си и с Бога. „Вземи сина си и майка му, иди в Египет, и чакай там, доде ти кажа да се върнеш.“ И сега аз слушам гласа на онзи ангел и казвам: „Върни се!“ Дано моят Господ да ви даде светлина, да ви даде своята Мъдрост, да ви даде своите знания да просветнете. Този Господ на Любовта, комуто аз служа, този Господ на Мъдростта, този Господ на Истината да ви даде всичкото Свое благословение, да Го познаете, за да разберете какъв е дълбокият вътрешен смисъл на този живот, който вие не познавате още. И да сте не българи, ами аз желая вие да сте дъщери и синове на този Господ, който е създал цялата вселена. Да имате достъп до неговото царство, да ходите свободно. Да бъдете достойни за неговата Любов, и да му благодарите и да го славите. Това ви желая на всички ви!В Египет /извинете за дългия пост/ Редактирано Февруари 20, 2011 от Слънчева Ани, Пламъче, Рассвет и 4 others 7 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Февруари 20, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2011 В Египет-беседа ,13 ноември 1921 г А след отиването им, ето, ангел Господен явява се насъне Йосифу и казва: „Стани, та вземи детето и майка му, и бягай в Египет, и бъди там, докогато ти река: защото Ирод ще търси детето да го погуби“. (Ев. Матей 2:13) Йосиф е човекът, който мисли и разсъждава. „И вземи майката“ – майката, това е противоречието, което ни заставя да мислим. „Иди в Египет“. А Египет е физическият свят. Мария, която роди едно дете, навлече беля на хората. Следователно тя иска да очисти, да изкорени всичко и да посади нещо ново, а като дойде Христос, ангелът му каза: „Иди в Египет“. А Египет е физическият свят. Това дете, за да разбере света, трябва да иде в Египет да се учи. Защо е земята? Материалният свят, физическият свят е свят за наука. И когато ви гонят отнякъде, Господ ви казва: „Да идеш в Египет да се научиш“, а като се върнеш пак, ще знаеш да разсъждаваш за ония неща, които природата е създала. И ако ме питате: „Защо сме на земята?“, ще ви кажа – да се учите. Във всяко учение има страдание, но самото учение не е страдание, произвежда страдание, а страданието е като основа, да можем да научим някои неща. Следователно ние сме на физическия свят да се учим. Е добре! Какво трябва да се учим? Казват: „Аз съм българин“, там друг някой ще каже: „Аз съм сърбин“. И после онези филолози на сърбите ще кажат: „Вие трябва да считате българите врагове, понеже те спъват вашата националност“. И българите ще кажат: „Вие трябва да мразите сърбите, те спъват вашата българска култура“. И в името на Бога се молят и едните, и другите, викат този Господ, като че този Господ не си знае работата, та те да го учат. Сърбите, онези правоверни отци на един народ, казват: „Ти, Господи, не искаш ли да знаеш какво правиш с нас?“ И Господ, като погледне отгоре, казва: „Тия мои много учени деца отлични философи са станали, те са се разделили на българи, сърби и т.н. и мислят, че техните игри са толкова сериозни, та трябва и аз да дойда да играя с тях. Но вие може хиляди години да си играете, и един ден, когато поумнеете и престанете да бъдете българи и сърби, аз ще дойда да ви оправя“. Тези думи не са мои. Христос е учил същото учение. И апостол Павел казва: „В Христа няма нито юдеи, нито елини, нито скит, нито раб“. Следователно всички тия противоречия са произлезли от декламиране, ние не мислим, ние преповтаряме, ние винаги декламираме и декламираме, докато се изгуби тая декламация. Но настанало е вече време и за мисъл – за сериозна мисъл. Декламацията вече се е изтъркала и станала безсмислена. Иде изпитна комисия, декламации не искат. Горният мотив,който е извадка от третата част на беседата "В Египет" ,за мен синтезира това,което Учителят ни казва с тази беседа. Но за да се стигне до тази есенция,в първата част на беседата се изяснява какво следва да разбираме под противоречия,за какво служат противоречията.: Щом дойдем до човека, ние намираме два възгледа за живота, и затова човекът се нарича „човек“; а тази дума значи първоначално: „същество на противоречия“. За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на едно противоречие.Че туй е факт, психологически е вярно. Онези деца, които не срещат противоречия, не могат да мислят; също и онези възрастни хора, на които всичко е охолно, не могат да мислят. Охолно в пълния смисъл на думата значи, че сърцето има всичките блага, и такива хора не могат да мислят. Само когато почувстваме някакво противоречие вътре в живота, само тогава ние почваме да мислим. Замислих се,каква е разликата между страдание и противоречие. Много са близки тези две понятия.И двете са свързани с човешката природа,с човешкия избор.Нашата мисъл се събужда от срещата ни с противоречията ,в училището на живота.А страданията въздействуват върху нашите чувства .Мисълта е за ума,а чуствата са за сърцето.Знаем,че тия два центъра в човека се обединяват от волята.Силна воля ,говори за добра връзка между ум и сърце,между дух и душа. И все пак между двете понятия има разлика.Страданията се изпращат на човек от невидимия свят и служат за неговото израстване и повдигане.Докато противоречието е особеност на човешкото същество,на човешката природа.И в страданието, което ни е отредено участвуваме с нашия % на избора,но противоречията в живота , май изцяло ние си създаваме.Затова Учителя говори за декламация,защото очевидно ние хората вместо да мислим,заменяме живата мисъл с човешки представи и щампи. Затова и примерът в беседата за Йерусалим: И този ангел сега иде и казва на вас: „Хайде вървете в Египет“. А вие ще въздишате за Йерусалим.]Но този Йерусалим е място за жертвоприношения, а в Египет има Мъдрост, ред и порядък. И защо Господ съсипа Йерусалим? Там евреите почнаха да правят толкова жертвоприношения, че храмът започна да мирише на кръв. И Господ каза: „Съберете тоя храм, аз кръв не искам. Искам хората да мислят, да служат с ума, със сърцето си, с душата си“. И днес този Господ иде, и ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет. Преди няколко дни четох една друга беседа,коята днес си спомних .. Беседата е "Вечно благовестие"-13.10.1929 ги в нея четем,следното: Съвременните хора търсят щастието, но намират нещастието и се запитват, защо съществуват противоречията, защо съществува смъртта и т.н. Противоречията, страданията, смъртта са резултат на някаква причина. Потърсете причината и ще я намерите. Не мислете, че тия неща са дадени от Бога. Желанието на Бога е ние да бъдем здрави, а не болни. Желанието на Бога е да живеем, а не да умираме. Той не е създал човека, за да се стреми към богатство, към слава. Богатството и сиромашията са дадени на човека като задачи, които го водят към усъвършенстване. Човек е дошъл на земята да учи, да разбере, че всички хора имат един Баща и трябва да изпълняват Неговата воля. Една мисъл, едно чувство, една воля има в света. Осъзнаете ли това, вие дохождате до онова единство, към което човешкият дух се стреми. В това единство, именно, седи свободата на духа. Човешкото тяло е организирано според законите на тази абсолютна свобода. Клетките на тялото живеят според законите на великата свобода, която изисква абсолютно задължение – задължение от любов, а не чрез насилие. Като е приела абсолютната свобода, клетката се е задължила, същевременно, да бъде абсолютно изправна в задълженията си. Ако хората биха се подчинили на законите на абсолютната свобода, те биха създали идеални семейства, идеални общества, идеални държави, с велик ред и порядък на нещата. Аз определено намирам много взаимни допълнения между тези две беседи.Интересно,че и двете са произнесени на 13 число. Пламъче, Ани и Надеждна 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 20, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2011 (edited) Много хубава беседа! Благодаря, Илияна! Чела съм я няколко пъти, както и „продължението” й – „От Египет”. Аз мисля, че основното тук е противоречията като стимул за мислене! За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на едно противоречие. Но не ми е ясно какво точно разбира под „противоречие” и „мислене” Учителя? В логически смисъл противоречие е когато две твърдения се сблъскат. Предполагам, че под противоречие понякога се разбират и трудностите, и страданията...? За мисленето във форума има доста теми. Наши ли са мислите, които минават през главите ни? Кога една мисъл става наша? Кога спираме да декламираме...? Все важни въпроси, които са поставени в тази беседа. Необходимостта от физическия свят ( Египет) за развитие на мисленето в човека. Всъщност диалектиката разглежда много задълбочено и подробно противоречията и мисленето като движеща сила на развитието. Обективно противоречия няма - те са функция на човешкия начин на отразяване на действителността. Ако съзнанието е на все още ниско ниво, противоречието клони към конфликт и се превръща в двойка "добро - зло". Ако човекът се откаже от тази схема, има шанс да събере двете противостоящи точки в триъгълника на Истината и Живота. Но за това се иска много светлина и топлина, Любов, енергия "отвътре"... Но съм мислила и за страданията - те се появяват, когато не успяваме да осъзнаем ролята на противоречията и тяхното единство, според мен. Без физическия свят няма реално мислене - още го наричаме липса на референтен индекс, а това води до "варене в соса на собствените понятия". И освен проблеми, друго не може да даде... Страданието е опит на живота да ни вкара в Пътя ни както тръните в петите ни сочат, че сме се отклонили от пътеката... Благодаря за беседата! Редактирано Февруари 20, 2011 от Донка Пламъче, Ани, Надеждна и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 21, 2011 Автор Доклад Share Добавено Февруари 21, 2011 Тези въпроси често съм си задавала: Защо е толкова пречещо самостоятелното мислене, различността? Дали сковаността ни и нежеланието да се променяме, его-то? Дали комплексите ни, /т. е. не сме наясно със себе си.../. Липсата на лична отговорност?... Има и едно такова стадно чувство, нужда от принадлежност към групата... Страхът и липсата на воля, за Живот! Както каза Донка - съзнание. Днешното ми споразумение дава отговор. Не прави предположения. Бъди себе си сред другите. Най-голямото предположение, което правим е, че всеки вижда живота като нас. Ние предполагаме, че другите мислят като нас, чувстват като нас, съдят като нас и обиждат като нас. Ние се страхуваме да бъдем себе си сред другите, защото мислим, че те ще ни осъдят, ще ни превърнат в жертва, ще ни обидят и ще ни обвинят, както самите ние постъпваме със себе си. Дон Мигел Руис Надеждна, Ани и Пламъче 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Февруари 21, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2011 (edited) Всъщност диалектиката разглежда много задълбочено и подробно противоречията и мисленето като движеща сила на развитието. Обективно противоречия няма - те са функция на човешкия начин на отразяване на действителността. Ако съзнанието е на все още ниско ниво, противоречието клони към конфликт и се превръща в двойка "добро - зло". Ако човекът се откаже от тази схема, има шанс да събере двете противостоящи точки в триъгълника на Истината и Живота. Но за това се иска много светлина и топлина, Любов, енергия "отвътре"... Но съм мислила и за страданията - те се появяват, когато не успяваме да осъзнаем ролята на противоречията и тяхното единство, според мен. Без физическия свят няма реално мислене - още го наричаме липса на референтен индекс, а това води до "варене в соса на собствените понятия". И освен проблеми, друго не може да даде... Страданието е опит на живота да ни вкара в Пътя ни както тръните в петите ни сочат, че сме се отклонили от пътеката... Благодаря за беседата! Донке, благодаря за отговора. Да, светлината, топлината, Любовта и вътрешната ни енергия са нещо много важно. Всеки ги има в една или друга степен. Но винаги ли свети нашето вътрешно слънце? Няма ли облачни дни така да се каже? Това което ми направи най-голямо впечатление в тази беседа са думите за мисълта – да се научи човек да мисли. Има два възгледа за живота, т.е. два възгледа има само между хората, а между животните – между рибите, между птиците, между млекопитающите – и между растенията има само един възглед. Щом дойдем до човека, ние намираме два възгледа за живота, и затова човекът се нарича „човек“; а тази дума значи първоначално: „същество на противоречия“. Защото всичката философия на нещата седи в това – в противоречията. За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на едно противоречие. Че туй е факт, психологически е вярно. Онези деца, които не срещат противоречия, не могат да мислят; също и онези възрастни хора, на които всичко е охолно, не могат да мислят. Но има декламиране и мислене. Само свободните хора могат да мислят, а хора, които не са свободни, те повтарят нещата. И следователно съвременните хора преповтарят, декламират, според мене, отлични декламации: „Зелена си, моя горо, миришеш на младост; но в сърце ми ти вселяваш само скръб и жалост“. А-а, отличен поет, той декламира отлично. „Аз – казва – вярвам в един триединен Бог.“ То е декламация. „Има Господ“ – декламираш; „българин съм“ – декламираш. „Ама аз съм учен“ – декламираш, нищо повече! Българин си, баща ти, майка ти са българи, родил си се между тях – декламираш. ... Декламацията вече се е изтъркала и станала безсмислена. Иде изпитна комисия, декламации не искат. Задават ти една задача, реши я вече. Тук Слънчева е права - "бъди себе си" (М.Руис) и ще си свободен! Всички ние в една или друга степен често „декламираме”. Дали цитираме или разсъждаваме със свои думи – понякога се увличаме и попадаме в декламация. Къде е разликата? Как я усещате? Кога думите които произнасяме много често като мантра стават мисъл? Тук се появява и един друг проблем (поне при мен...) – в психологията има методи за повтаряне на нещо към което се стремиш, самовнушението (автосугестията) . Пример - предложената от Емил Куе известна фраза-самовнушение :"Всеки ден, във всяко отношение, всичко около мен се развива все по-добре и по-добре". Според него, ако се повтаря на висок глас по двайсет пъти два пъти на ден в състояние на полу-съзнание, като мантра, тя започва да въздейства върху психиката и организма ни и да ни лекува. Такива фрази, които много често се срещат в Ню ейдж литературата, декламация ли са или мислене? Или декламация водеща към ...мислене? Имам и други въпроси по тази беседа, но засега този стига. Редактирано Февруари 21, 2011 от Ани Надеждна и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 21, 2011 Автор Доклад Share Добавено Февруари 21, 2011 Ани, когато сами сме стигнали например до извода "Бог е Любов"! Като житейски път, опитности, тогава не е декламация. Често ми се иска да кажа нещо, но в някоя беседа намирам откъс и знам, че не мога по-добре да го кажа. Нужно е интуицията ни да работи. Тогава също знаем, че нещо е така или - не. Без дори да можем да обясним, защо... Надеждна, Пламъче, Розалина и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Февруари 21, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2011 (edited) Ани, когато сами сме стигнали например до извода "Бог е Любов"! Като житейски път, опитности, тогава не е декламация. Често ми се иска да кажа нещо, но в някоя беседа намирам откъс и знам, че не мога по-добре да го кажа. Нужно е интуицията ни да работи. Тогава също знаем, че нещо е така или - не. Без дори да можем да обясним, защо... Да! Това е основното, но този извод трябва да се проникне изцяло в нас. Както казваш - към такова проникване се върви през житейските опитности. И тук е необходим Египет! Материалния свят. С неговите проблеми, задачи, противоречия, които постепенно превръщат утвърждението "Бог е Любов" в мисъл, нещо което е част от нас. Казваш интуицията... Много е важно това. Дали Египет помага и на нея..? В беседата не става дума за интуицията, но може би под "мисъл" Учителя разбира не само логическите разсъждения, а нещо повече? Редактирано Февруари 21, 2011 от Ани Надеждна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 21, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2011 ... Това което ми направи най-голямо впечатление в тази беседа са думите за мисълта – да се научи човек да мисли. Има два възгледа за живота, т.е. два възгледа има само между хората, а между животните – между рибите, между птиците, между млекопитающите – и между растенията има само един възглед. Щом дойдем до човека, ние намираме два възгледа за живота, и затова човекът се нарича „човек“; а тази дума значи първоначално: „същество на противоречия“. Защото всичката философия на нещата седи в това – в противоречията. За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на едно противоречие. Че туй е факт, психологически е вярно. Онези деца, които не срещат противоречия, не могат да мислят; също и онези възрастни хора, на които всичко е охолно, не могат да мислят. Но има декламиране и мислене. Само свободните хора могат да мислят, а хора, които не са свободни, те повтарят нещата. И следователно съвременните хора преповтарят, декламират, според мене, отлични декламации: „Зелена си, моя горо, миришеш на младост; но в сърце ми ти вселяваш само скръб и жалост“. А-а, отличен поет, той декламира отлично. „Аз – казва – вярвам в един триединен Бог.“ То е декламация. „Има Господ“ – декламираш; „българин съм“ – декламираш. „Ама аз съм учен“ – декламираш, нищо повече! Българин си, баща ти, майка ти са българи, родил си се между тях – декламираш. ... Декламацията вече се е изтъркала и станала безсмислена. Иде изпитна комисия, декламации не искат. Задават ти една задача, реши я вече. Тук Слънчева е права - "бъди себе си" (М.Руис) и ще си свободен! Всички ние в една или друга степен често „декламираме”. Дали цитираме или разсъждаваме със свои думи – понякога се увличаме и попадаме в декламация. Къде е разликата? Как я усещате? Кога думите които произнасяме много често като мантра стават мисъл? Тук се появява и един друг проблем (поне при мен...) – в психологията има методи за повтаряне на нещо към което се стремиш, самовнушението (автосугестията) . Пример - предложената от Емил Куе известна фраза-самовнушение :"Всеки ден, във всяко отношение, всичко около мен се развива все по-добре и по-добре". Според него, ако се повтаря на висок глас по двайсет пъти два пъти на ден в състояние на полу-съзнание, като мантра, тя започва да въздейства върху психиката и организма ни и да ни лекува. Такива фрази, които много често се срещат в Ню ейдж литературата, декламация ли са или мислене? Или декламация водеща към ...мислене? Имам и други въпроси по тази беседа, но засега този стига. О, много интересна беседа. И аз често съм си мислела за това, и тук, във форума, и когато общувам с хора, и като наблюдавам децата си и техните приятели ... Благодарна съм, че там, където съм учила, от началното до висшето си образование, без изключение съм попадала на места и преподаватели, за които много по-важно беше да ни научат да мислим, отколкото да запаметим определен обем правила и факти. Човек се ражда с определена нагласа - всички сте срещали хора, които са по-бързи такива, практични, не желаят да умуват много-много и се стараят да получат отговор на въпроса КАК? и това им е достатъчно, друго не ги интересува; а други са по-бавни, по-умозрителни, често (но не винаги) непрактични и тях много повече ги интересува въпроса ЗАЩО?. Но определено на децата може да се повлияе в голяма степен - в семейството или в училище, а най-добре и на двете места. За съжаление в уж все по-модерните и съвременни програми на обучение не се насърчава мисленето, а декламирането. Включително тестовата система на оценяване на знания силно подкопава самостоятелното мислене. А мисленето, както и Учителя, и Р.Щайнер, и много други изтъкват е много важно, особено за съвременния етап на развитие на човечеството. Да си призная честно, има пишещи тук във форума, които според мен предимно декламират; много от тях са чудесни хора и ми харесват като такива, но никак не ми е интересно това, което пишат и просто прескачам написаното от тях; нещо повече, ако видя, че точно такъв човек е писал по темата, нямам желание да я отворя въобще (и сигурно изпускам други потребители, написали свои мисли, а не декламации по въпроса). Предполагам не само аз се чувствам така, на никой не му е интересно да слуша (често една и съща) декламация. Все по-често се замислям за предоставената възможност да се абонирам за мненията само на определен кръг потребители. Но и това не е решение, така пък ще изпускам други, новопоявили се. Аз не съм съгласна, че не било възможно да се каже нещо със свои думи добре, защото видите ли не сме били на нивото на Учителя (по тази причина и рядко участвам в този подфорум, защото не виждам смисъл някой да ми публикува откъси от нещо, дето аз също съм го прочела преди или току що, често без нито една негова мисъл в добавка). Смятам, че никой няма да седне да сравнява моето или на някой друг писане с това на Учителя или на някой друг велик представител на човечеството. Но невъзможността да се изрази едно нещо със свои думи, означва само едно - че човекът го е приел на вяра, не го разбира така изтънко, дълбоко, и - което е най-същественото - не може да го приложи истински, съзнателно на практика; в смисъл, той може и да се опитва да го прилага, но тъй като му липсва дълбоко разбиране, губят му се разни тънки моменти, то го прави механично и съответно не му се получава или поне не съвсем. Не случайно на времето в училище ни караха да разкажем урока непременно със свои думи, а не дословно така, както е написан в учебника. И почти всички учители поставяха поне с 1 единица по-ниска оценка на съучениците ми, които отлично декламираха урока по история, или география, или каквото и да е, все едно, че е стихотворение. Съучениците ми се сърдеха на учителите, струваше им се, че са положили много и достатъчно труд. Но се оказваше, че както перфектно цитират от учебника какво е примерно провлак, така след това не успяваха да посочат на географската карта провлак на континент, който все още не сме изучили. Да не говорим, че само след месец наизустеното определение за провлак изчезваше от ума им. Не случайно ни караха да доказваме теоремите, които използваме за решаване на задачите. Сега това почти не се прави. Жалко за децата. Колкото до утвържденията, които се срещат в Ню ейдж литературата, те са нещо съвсем друго. Точно опит за автосугестия, както и ти си казала, Ани. Там по-скоро аз бих препоръчала на хората също да не подхождат папагалски и да повтарят на сляпо точно това, което са им предложили като утвърждение, а да си прочетат няколко пъти изречението, да вникнат в него, да преценят - пасва ли им, като цел, като начин на мислене, хубаво да помислят, да не би да има заложен (макар и неволен) капан (понякога от автора, понякога от преводача) и т.н. и ако е нужно да си го прекроят така, че да им е по-мярка на тях. И там също не адмирирам шаблоните и липсата на мислене. Ася_И, Ани, Розалина и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Февруари 21, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2011 " Вие сте на един кръстопът, на тази римлянка и на този млад светия. Вие сте на кръстопът, и как ще решите въпроса? Оставям вие, мъже и жени, да решите въпроса. Бъдещата култура зависи от туй разрешение." Декламиране и навик са едно и също нещо. А колко много неща правиме по навик! Навикът подържа цялата ни личност, навикът е основота на целия ни живот, на егото. Една компилация от стериотипи. Можем ли да погледнем нещо без предубедеността на собствените ни клишета? Колко сме свикнали да слагаме всичко в някакви рамки, да го подреждаме на собствената си лавица. Как става това виждане на истината? Като за миг поне не се домогваме до съветите на паметта си? Да забравяме от време на време за себе си? А колко много смелост е нужна за това. Да, смелостта е начало на мъдростта, начало и на истината. Розалина, Надеждна, Ани и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 22, 2011 Автор Доклад Share Добавено Февруари 22, 2011 (edited) Мисли, право мисли... Декламирането идва точно, от немисленето, от страха и неразбирането, че е добре да съм личност, да имам свое мнение, а не просто да съм скрита в стадото. Словото работи по специфичен начин, съжалявам, че се повтарям, но явно това не се разбира. То, Словото е вибрация. И ако опитате в момент, когато търсите отговори за себе си, по някакъв въпрос /мислите/ и отворите произволна беседа, томче, то ще имате отговор. Но пък и ние, хората вибрираме на различни честоти и е нормално да има привличане и отблъскване... ...Само свободните хора могат да мислят, а хора, които не са свободни, те повтарят нещата. И следователно съвременните хора преповтарят, декламират, според мене, отлични декламации: „Зелена си, моя горо, миришеш на младост; но в сърце ми ти вселяваш само скръб и жалост“. А-а, отличен поет, той декламира отлично. „Аз – казва – вярвам в един триединен Бог.“ То е декламация. „Има Господ“ – декламираш; „българин съм“ – декламираш. „Ама аз съм учен“ – декламираш, нищо повече! Българин си, баща ти, майка ти са българи, родил си се между тях – декламираш. В Египет Ще добавя-този е лош-декламираш, този е сребролюбец-декламираш, този пише глупости-декламираш... Когато сме проучили, опитали сме сами това определение можем да се произнесем. Но дори и тогава, ако имаме Любов няма да лепнем етикет. Какво значи, да си свободен? Да нямаш очаквания, да не лепваш етикет и да нямаш отрицание. А това значи, да нямаш пристрастия, /партийни, обществени и др./ Т. е мярката ти да е една, за всички, даже за най-близките! Четенето не е достатъчно условие да разбираме и да се учим. Приложенията са в самия живот. Диана е права, че е добре да се изразяваме със свои думи, защото, точно тогава, особено в темите проличава кой прилага... От няколко дни все за негативизма, съденето и хроничното недоволство на българина мисля. Разрешаването на въпросите се заключава във вселяването на Бога в човешката душа. Казано е в Писанието: „Аз ще се вселя в тях, те ще ми станат народ и аз ще им бъда Бог“. Слушате ли някой да плаче и да се оплаква от съдбата си, ще знаете, че той е слаб човек. Силният не се оплаква. – Защо? – Защото Бог се е вселил в него. Той е пожертвал живота си в служене на Великия. ...Докато живее само за себе си, или за своя ближен, човек служи на злото. Щом живее за всички, щом обича всички, той служи на доброто. Който иска да служи на доброто, той трябва да обича първо Бога, а после ближния си и себе си. В Единния са всички. Той включва в себе си не само хората, но и растенията, и животните. Дайте път на доброто в себе си, за да се всели Бог във вас и да обичате всички. Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да разшири сърцето си, да придобие вътрешен мир и спокойствие. Неоцененото богатство /Благодаря, цитата е от тук/ Браман също е прав-декламиране, навик, инертност... За да се отървем от тях е енужно да правим опити да надскочим немисленето си. Да се самовъзпитаме. Да и с утвърждения става, има различни методи. За всеки. Важен е резултата. Редактирано Февруари 22, 2011 от Слънчева Ани, Пламъче, Надеждна и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Февруари 22, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 22, 2011 (edited) Учителят ,от дистанцията на времето,май ни замисли върху мисленето и цитирането, с казаното в беседата -"В Египет". Ако човек не мисли,това личи във всичките му прояви.Както собствените му разсъждения,така и цитирането му, все е папагалско и става ясно,че говори заучени неща ,които не е преживял ,нито разбрал,а просто харесал и взел на заем. Онзи,който мисли,той и един цитат да публикува от беседа-на място е. Сега,някой може да си помисли,че защитавам себе си,защото аз публикувам цитати от беседите.Не ме блазни мисълта да се представя пред вас.Пиша ,защото мисля,че е нужно да запазим духа на търпение в нашия форум . Ще споделя само още следното: От един цитат или мисъл не можеш да разбереш посланието на една беседа.Нужно е да се прочете цялата.Но цитата насочва вниманието.Много често напоследък попадам на много хубави беседи точно по този начин.Някой участник ,тук ,публикува мисъл от Учителя или резюме на беседа .Обикновено за мен това е подтик да прочета.И съм безкрайно благодарна на хората,които го правят,защото без тяхното публикуване ,нямаше да съм прочела неща,които се оказаха важни тухлички за мен самата в тоя път,по който съм поела. Мога да дам много пимери.Лъчезарна имаше един импулс за такива публикации преди време,Слънчева прави много интересни спонтанни резюмета на беседи в мислите за деня,Ани с нейните въпроси,обикновено накланя везните на разсъжденията ми ,Станимир най-често в други теми ми подава интересни беседи .Сега нямам за цел да изброявам всички ,от които съм се поучила,затова ще спомена само последната си находка.Наскоро Канел разкри една тема в езотерика ,която не получи развитие ,но за мен беше повод да попадна на беседа,която цитирах тук в мнението си-Беседата е "Вечно благовестие"-13.10.1929 и я свързах с разглежданата беседа "В Египет-беседа ,13 ноември 1921 г. Така,че цитирането,за което се говори в беседата, аз лично не го разбирам само и единствено в буквалното му проявление -отговорил с цитат.Ако човекът има ясна мисъл ,то и цитата ще е точен.Ако няма мисъл,а щампи в главата си ,може много да пише и нищо да не каже. Мисля обаче,че разбирам и казаното от Диана.С публикуването на цитати не следва да се прекалява.То е като да пресолиш яденето .Всяка натрапена мъдрост отблъсква,вместо да постигне ефекта,който се търси-привличане на внимание към пишещия или към казаното. Така,че отново стигаме до баланса-до равностранния триъгълник и златната среда. Е, учим се ....Дано се научим. Поздрави . Редактирано Февруари 22, 2011 от Розалина Надеждна, Слънчева, Ани и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Февруари 22, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 22, 2011 Да, и двете са много важни. И съзнателната органична /а не механична/ работа с лекциите и беседите, изваждането на цитати + организирането им по теми, споделянето им и т.н., но също и личното претворяване чрез свои думи /а и не само думи/ и по свой начин. И двете развиват различни сили и способности и се допълват. Обикновено човек като работи по единия начин, след време има спонтанна нужда да работи по другия начин. В един момент може да работи свободно и с двата метода, без да вижда противоречие в това. За всичко си има подходящо време и място. Хубаво е, когато нещата се развиват естествено... Розалина, Надеждна, Слънчева и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Февруари 22, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 22, 2011 (edited) Упражнението „Мисли право, мисли” е прекрасно. Много интересни мисли са споделили и Диана, и Браман, и Слънчева, и Розалина. Според мен под декламация, Учителя не разбира буквално цитиране. Когато е произнасяна беседата, това не е било лесна работа – през 1921 г. не са имали тези възможности, които сега имаме (copy/paste). Но явно пак са декламирали? Стереотипи, клишета, категоризиране по лавиците... Според мен това е старата култура, натрупана в нас не само от този живот? Ние се учим да мислим, по-точно да използваме апарата си за мислене, който улавя сигнлите правилно. Както ми каза Лъчезарна – да „настроим антенките си”. Забравянето на стария опит, превърнал се в рутина, измъкването от навика не е лека работа. Изисква смелост (само смелият е свободен), изисква и постоянна будност и естествено идея на къде да се ходи, какво да се прави. Излизането от стереотипите... – предполагам, че това има предвид Учителя, казвайки: Този ангел казва на Йосифа: „Стани! Вземи детето и майка му и бягай от Йерусалим“. Сиреч, бягай от тази, сегашната цивилизация, която е извратила всяка мисъл, която е осъдена: тя е обезличила хората и ги е приравнила. Първоначално, прочитайки тези думи, се запитах – къде да се бяга. Какво разбира Учителя под „бягане в Египет”? Определено не в реалния Еипет – там сега хич не е за ходене. Явно това не е и „оня” свят – под Египет се разбира физическата реалност в която сме поставени и където трябва да се научим на нещо. Но от друга страна как можем да се научим в „сегашната цивилизация, която е извратила всяка мисъл, която е осъдена”? Може би имено излизането от стереотипите е това бягство. Да спрем да мислим по шаблона, който ни диктува памета, запълнена с понятията на Йерусалим. Един дребен пример – да спрем да вярваме на рекламите които ни заливат. Това може да е начало? Бягството/изтеглянето в Египет е временно решение – докато не получи човек знак за „връщане”: „Вземи сина си и майка му, иди в Египет, и чакай там, доде ти кажа да се върнеш.“ За това връщане става дума в други беседи. Явно, че неделната беседа „В Египет” не е била за учениците на Учителя, а по-скоро за симпатизантите. На тези беседи са идвали всякакви хора. Още неориентирани. Но търсещи. Също като римлянката Винцила от историята/притча?/, която е разказана в края на беседата. Хубаво е да се прочете тази притча. Тя запова с думитена Учителя: Сега една малка диверсия от тия мои философски разсъждения. Те са скрити малко, защото едновременно трябва да разсъждавам от една страна, да коригирам и да посаждам от друга. И завършва с цитата, който е направил впечатление и на Браман: Вие сте на кръстопът, и как ще решите въпроса? Оставям вие, мъже и жени, да решите въпроса. Бъдещата култура зависи от туй разрешение. Имам чувството, че е оставена отворена врата за решение – не се дава конкретен отговор, рецепта. Решението е в други беседи. Цитатите са от "В Египет" Редактирано Февруари 22, 2011 от Ани Розалина, Надеждна, Слънчева и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 22, 2011 Автор Доклад Share Добавено Февруари 22, 2011 (edited) Имам чувството, че е оставена отворена врата за решение – не се дава конкретен отговор, рецепта. Решението е в други беседи. Да, Ани, решението е и в нас, самите. В Египет-това значи в Ра-зумността. Не само в сърцето ни, не само чувствата ни, те са основа за доброто, но без Египт, разсъдъка, анализа, не можем да разширим съзнанието си. Египтяните мислеха... Има доста скрити послания в беседите, защото Словото работи и като разяснение, и да ни води по Нов Път, да посява нещо невидимо... и да изкоренява всичките ни подсъзнателни натрупвания /а те са и от минали животи/. Изобщо, да се научим да мислим самостоятелно значи да се научим да отсяваме, старото от новото, чуждото от нашето, човешкото от Божественото, да вървим напред Редактирано Февруари 22, 2011 от Слънчева Надеждна, Ани, Пламъче и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Февруари 23, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2011 "Ние трябва да разсъждаваме право: мислим ли ние, или не? ... Писал е пророкът: „Чудно и страшно“, той мисли, но с какво мисли? ... за да бъде един атом въглероден или водороден, то си има много по-дълбоки причини, отколкото съвременните химици мислят. Има си съвсем други причини, за които ние няма да се спираме, те са области, за които в бъдеще ще мислим. Тя е велика, дълбока наука. Тия енергии са прокарани на части, и тогава оня велик инсталатор е дошъл и почнал да поставя тая инсталация, и вашият мозък е почнал да работи, а вие почвате да мислите. ... И защо Господ съсипа Йерусалим? Там евреите почнаха да правят толкова жертвоприношения, че храмът започна да мирише на кръв. И Господ каза: „Съберете тоя храм, аз кръв не искам. Искам хората да мислят, да служат с ума, със сърцето си, с душата си“. И днес този Господ иде, и ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет. ... „Стани! – казва ангелът, – вземи детето и майка му и иди в Египет“. Египет, то е тялото, тук червеите ще го ядат. И тялото на оня, който не знае да разсъждава, червеите ще дойдат да го научат да разсъждава. Ако ти не си изучил твоя стомах, казваш: „Стомахът е един търбух, който Господ ще унищожи. Мозъкът е непотребен, това е непотребно, онова е непотребно“. Религиозните хора казват, че и без тяло може. Светските хора, и те отиват до друга крайност. ... На младото поколение трябва една свежа, кристална мисъл, Божествена мисъл, която да даде простор на душите им да хвръкнат, да ходят из пространството, да имат енергия, да мислят и сериозно да мислят. Следователно това е, което трябва и което ти е дадено: вложи истината в душата си, и тази истина като се вложи в обществения живот, ние може да го оправим по-скоро със знание, отколкото без знание. ... Сегашните моми и момци трябва да знаят смисъла на живота, как се създава човешкото тяло, каква е длъжността на майката, на бащата, на учителя. И не само по форма, но и по същество. Всички трябва да знаят своите задължения и да ги изпълняват най-добросъвестно за благото на ближния. И няма защо да се осъждаме ние. Този ангел казва на Йосифа: „Стани! Вземи детето и майка му и бягай от Йерусалим“. Сиреч, бягай от тази, сегашната цивилизация, която е извратила всяка мисъл, която е осъдена: тя е обезличила хората и ги е приравнила. ... Сега вие трябва да знаете един велик закон: Да имате свежи мисли и да разбирате защо са създадени вашите тела. ... Имаш мозък, то е реалното в живота. И прави са съвременните хора, когато казват, че трябва да почнем от видимия свят, за да разберем истинските нужди на нашето тяло. И след това ще дойдем да проучим първо физическите проявления на човешкия живот. Сега от памтивека много култури са се явявали, но светът още не е достигнал до този уровен, до който трябва да бъде. Защо? Защото хората още не мислят. ... „Вземи сина си и майка му, иди в Египет, и чакай там, доде ти кажа да се върнеш.“ ... Дано моят Господ да ви даде светлина, да ви даде своята Мъдрост, да ви даде своите знания да просветнете. Този Господ на Любовта, комуто аз служа, този Господ на Мъдростта, този Господ на Истината да ви даде всичкото Свое благословение, да Го познаете, за да разберете какъв е дълбокият вътрешен смисъл на този живот, който вие не познавате още. И да сте не българи, ами аз желая вие да сте дъщери и синове на този Господ, който е създал цялата вселена. Да имате достъп до неговото царство, да ходите свободно. Да бъдете достойни за неговата Любов, и да му благодарите и да го славите." В Египет "Някой човек казва: „Аз говоря така, аз мисля така“. Не, никой човек в света не може да говори; никой човек не може да мисли. В света само Бог се проявява, а всички хора са носители на великата Божия Мъдрост. Тя се излива чрез тях. И всеки човек, който заграбва Божественото и казва, че е негово, не е човек. Един от най-великите духове на първата създадена вселена се огледал веднъж в Божественото огледало и като видял своята красота, която била ненадмината от никой друг дух, казал: „Това съм аз!“ Но от момента, когато казал „това съм аз“, започнал да потъмнява, да губи красотата си. Защо? – Тази красота не е била негова. Ние наричаме този дух „денница“. ...Казват някои, че Бог е промислил за всичко. Да, Той отдавна е промислил за всичко, но ти сам трябва да отидеш на извора да си донесеш вода. Никой ангел няма да слезе от небето да ти донесе вода." Пътят на ученика "Това, което ние не виждаме в света, е Бог, Който мисли. Следователно между мисълта на Бога и нашата мисъл трябва да става правилна обмяна. Божията мисъл се изразява в разни форми. Слънцето, например, е една от формите на Божията мисъл. Луната, звездите също са образи на Божията мисъл. Самият човек, тъй както е сега създаден, в своята целокупност, е образ на Божията мисъл. Растенията, животните, водата, въздухът, огънят – всичко това са образи на Божията мисъл. Следователно, когато палиш огън, ако разбираш закона, на който той се подчинява, веднага ще влезеш в общение с Божията мисъл. И ако ти палиш огън, дето не трябва, непременно ще пострадаш. Важно нещо за учениците е правилното разбиране и прилагане на законите. Отидеш ли в някоя гора, ти имаш право да запалиш огън само ако имаш нужда да се стоплиш, или да си стоплиш вода за пиене, но нямаш право да си играеш с огъня. Когато отидеш при някой чист извор, ти имаш право да пиеш вода, или да си полееш върху главата, ако те боли, или да си измиеш ръцете и краката, ако са нечисти, но да си играеш с водата не е позволено. ...Според както вие сега разбирате и изучавате света, според както разбирате и изучавате духовния живот и доколкото разбирате законите на Божията мисъл – всичко това определя степента на развитието ви, до която сте достигнали. Кое е това, което се бори във вас? Борбата всякога произтича от несъгласие между вашата мисъл и Божията мисъл. ...когато ние говорим за Божественото учение, подразбираме коренно реформиране на целокупния живот. Затова ние трябва да се научим да мислим правилно, да чувстваме правилно и да действаме правилно. Следователно ние няма да се отричаме от живота, но ще го използваме в своето минало, настояще и бъдеще. Ние няма да изхвърляме нечистата вода, но ще я прецедим, за да отстраним примесените към нея вещества, а после ще я преварим, за да я освободим от бацилите." Духът на Господа Слънчева, Пламъче, val68z и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.