Могат ли да се излекуват психични и емоционални травми?

[Idylle]

Здравейте,

Реших да се регистрирам в сайта за да споделя моята история.Аз съм момче на 21 години, което от доста време не се радва на живота.До скоро си мислех че просто изживявам временна депресия, но проблемите ми май са по сериозни.Преди година почина майка ми, човека който най - много обичах и ме обичаше, но не тогава започна всичко.Сигурен съм че аз в голяма степен съм виновен за нейната смърт.Почина заради проблеми със сърцето.Не можа да превъзмогне това че синът й си пада по момчета, а и самият аз също осъзнавам че това е проблем.Наскоро осъзнах и как всъщност стигнах до тук.Когато бях в първи клас изведнъж надебелях, и чак сега си давам сметка че съм започнал да се тъпча защото съм бил много тъжен от факта че баща ми ме беше набил много лошо заради едни пари които бях скъсал.Това обяснява отдалечеността ми от него и привързаността към майка ми.Проблемите които имах с килограмите доведоха до ниско самочувствие и комплекси, и то точно по време на пубертета когато човек започва да съзрява сексуално.При преместването ми в гимназия чийто паралелки са само от момчета изживях голям стрес причинен от новите ми съученици, който за да се докажат в новата среда нападаха по слабите от тях.Мисля че точно тогава се прецакаха нещата.Започнах да ходя с нежелание на училище,а често и не ходех.Появиха се и проблеми в общуването.Трудно общувам с непознати, особено ако са от мъжки пол.Най - вероятно подсъзнателно се страхувам от това че пак ще бъда обиждан и нараняван.В тези трудни моменти ролята на бащата който е олицетворение на сила и опора при мен липсва.Моят баща е безхарактерен човек, имащ проблем с нервите.Нямам социален живот,нямам приятели,нямам и надежди и стимул за един различен живот.Аз съм едно емоционално и психически травмирано момче, което няма амбиции и желание да продължи да живее.Ежедневието ми протича в пълна изолация.Ставам когато се наспя,изпушвам поне 5 цигари с кафето,върша всичката домакинска работа, и то не защото държа всичко да чисто, а защото когато майка ми имаше много работа го правех за нея.Видях че в форума има теми свързани с пристрастяването към порното и мастурбирането.И аз спадам към тази група хора.И съм пристрастен не само към тях, но и към храната,цигарите, интернет, и може би вече към алкохола. До скоро си издържах с пари който бях спечелил докато работех през лятото, но спестяванията ми свършиха и трябва да разчитам на баща си,което ми е много неприятно.Също така искам да споделя че страдам и заради едно момче с което имах връзка и твърдеше че ме обича много,но ме остави защото когато бях с него не можехме да се срещаме често понеже реших да споделя с майка си че имам гадже момче, което тя естествено не прие и искаше да не се виждаме.Още преди да почине майка ми исках да се самоубия, но мисълта че ще и причиня болка ме спираше.Ако го направя сега ще нараня баща си, но не ми пука, въпреки че не го обвинявам защото не смятам че умишлено е такъв, просто не е успял да бъде различен от това което е.Два пъти по няколко месеца приемах Золофт, но хапчетата не могат да променя нещата който са ми се случили и да излекуват душата ми.

Това е моята история.

Би ли могъл някой да ми да ми каже как да се справя с живота си?

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Дългият път е съставен от малки крачки.

Това което трябва да избереш да направиш още сега са три неща:

1. На два пъти в поста си пишеш, че си момче на 21 години. Това не е така. Ти си МЪЖ на 21 години. Нужно е да започнеш да осъзнаваш и приемаш този факт. Новата гледна точка, че си вече мъж /независимо хомо или хетеросексуален/, ще ти даде много сила и решителност, нещо, от което се нуждаеш в момента.

2. Веднага трябва да започнеш да си търсиш работа. Каквато и да е работа. Колкото и да е банално, трудът социализира. Парите, които ще получаваш, ще ти дадат относителна независимост.

3. За майка ти - умен си и знаеш, че нейната смърт няма нищо общо с теб. Ясно ти е че една любяща майка ще приеме детето си при всякакви условия. В този смисъл, ако е била разочарована и не е могла да те приеме, това е неин избор и той няма нищо общо със смъртта и. / дъщеря ми живее в един от градовете с много хомосексуални двойки, тя има много приятели с такава насоченост и с нея и майка и сме обсъждали въпроса, като отговора е един, тя е нашето дете и ние ще я обичаме и приемаме при каквито и да е условия/.

Така, хипотезата, че ти си причина за смъртта на майка си, не е издържана в никакво отношение.

Пиши когато започнеш работа за да ти дам нови стъпки.

Успех!

Редактирано Февруари 21, 2011 от д-р Тодор Първанов