33.Добри проводници

[Розалина]

Молитвен наряд за начало:

В началото бе Словото - песен

Добрата молитва

Псалом 61

33. Добри проводници

(Утринно Слово от Учителя, държано на 15 януари 1933 г., София, Изгрев.)

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

Размишление

Ще прочета 17-та глава от Матея.

Мъчението, страданието е нещо обективно. То е отношение към нещата. Когато не се поставиш, както трябва, ти се мъчиш. Ако не поставяш нещата, както трябва, ти ще имаш мъчения, страдания и несполуки в живота си. Щом започнеш да постъпваш разумно, животът ти ще се подобри.

Ние трябва да имаме един идеал, една мярка в живота. Аз вадя следния извод: Бог е наш Баща само тогава, когато може да ни предаде това, което носи в себе си. Разумността е качество на Бога. Ако не може да ни я предаде, Той не е наш Баща. Благата, които Бог има, се предават и на нас. Той ни предава своята мисъл, своята сила и ни прави свободни. Значи това, което има Бог, ние трябва да го възприемем. Иначе не можем да бъдем свободни.

Ако не разбираш Неговите мисли, това, което Той е създал – растенията, животните, хората, както и цялата природа, ти си човек без вяра, ти си слаб, хилав човек.

Всички наши вярвания трябва да се преобразят, да минат в нова форма. Не трябва да се освободим от страданията си, но да ги превърнем в радост и веселие

На какво прилича вашето положение? – На човек с изкълчен крак. Преди няколко деня дойде при мене един човек с изкълчен крак. Аз започнах да му проповядвам. Той каза: „Не ми говори за Господа, за онзи свят. Кракът ме боли, изкълчих го“. – Какво друго да ти говоря? Аз мога да ти поправя крака, ако слушаш какво ти говоря. Ако ме слушаш да ти говоря за Господа и ти е приятно, след половин час никаква болка няма да остане в тебе. – „Ама кракът ме боли. Първо ми помогни да оздравее кракът ми, тогава ще те слушам да ми говориш за Господа. Не си играй с мене. Никога ли си не изкълчвал крака си?“ – Ако ти беше на моето място, а аз на твоето, щях да те слушам. – „Ама кракът ме боли, разбери!“ – И аз искам да ме разбереш. – „Ти искаш да си играеш с мене. Можеш ли да ме разбереш?“ – И аз те питам: Ти можеш ли да ме слушаш или не? Какво ме интересува, че кракът ти се изкълчил? Не си внимавал, затова кракът ти пострадал. За какво мислеше, като се изкълчи кракът ти? Аз ще ти кажа коя е причината. Ти имаше да взимаш десет хиляди лева от един беден човек и отиваше да го съдиш. Той има една нива от десет декара, а ти искаше да му я продадеш. Така ли е? – „Е, да...“ Казвам: Или ще се откажеш от парите, които имаш да взимаш, или ще страдаш още. Отказваш ли се? Ако се откажеш, ще ти излекувам крака. И като излезеш оттук, няма да имаш никаква болка. Обаче ще се подпишеш, че няма да искаш парите си, половината даже няма да искаш. Излекуването на крака струва точно толкова, колкото имаш да взимаш. – „Ами ако се подпиша и не ме излекуваш? Така ще ми отидат парите.“ – Тогава ще намериш едно доверено лице, на което ще дадем договора. Аз ще имам вяра в това лице и в тебе. Като оздравее кракът ти, тогава ще се подпишеш, че се отказваш от парите си. Как мислите, добре ли се свърши тази работа? Този човек отказа ли се от парите си? Оставям на вас да си направите заключението. И вие, като дойдете до разумния свят, ще се намерите в същото положение.

Искаш да постигнеш нещо. Ако не се откажеш от едно нещо за сметка на друго, нищо не можеш да постигнеш. Нещастията ви се дължат, именно, на неразбиране на живота, на порядките, които Бог е създал. Казвате: „Човек има право да живее, да диша свободно“. – Така е, но в това право има една мярка, според която трябва да се живее. Колцина от вас сте готови да си помагате един на друг? Като ви наблюдавам, виждам, че всеки се задълбочил в себе си, мисли как ще прекара тези критични времена. Прави сте, но ако човек се концентрира в себе си и живее само за себе си, какво ще постигне? Нищо особено. В даден момент ще бъде щастлив, но следващия момент щастието ще се обърне против него. Ето защо, като живееш, ще мислиш и за другите и ще се жертваш. Без жертва не може. Под „жертва“ разбирам разумен процес. Жертвата дава сила, подем. Да се жертваш, това не е насилие. Където има насилие, там има престъпление, в каквато и да е форма. Да се жертваш, това значи да направиш най-разумното в своя живот.

Например, носиш един хляб. Срещаш човек, който е гладувал три дни. Веднага разчупваш хляба и му даваш половината. Това е разумна жертва. Следователно, ще жертваш половината от това, което носиш в себе си. Така ще се освободиш от излишъците в своя живот. Вие седите, мъчите се, какви ли мисли не ви нападат.

Няма защо да се мъчите. Животът е красив. Красотата се заключава във взаимното подпомагане. Ако цялото човечество имаше една мисъл, че Бог живее във всички, че Неговата мисъл е наша мисъл, щяхте ли да се безпокоите как ще живеете, как ще се прехранвате и обличате? Сега всеки работи за себе си и се безпокои какво ще стане с него. Колкото повече се безпокои човек, толкова е по-самотен. Ако не се безпокоиш, ти няма да бъдеш самотен. Под „самотен“ разбирам голямо безпокойство. Когато настане мир в тебе, ти се свързваш с всички разумни същества, които ценят твоя живот, както ценят и своя. Това наричам вяра в Бога.

Вярата дава всички възможности на човека. Тя води към блаженство, към щастие. Това е придобивка в живота. Не говоря за онази гола, сляпа вяра – да гладуваш, да страдаш и да казваш, че имаш вяра. Истинската вяра подразбира реализиране на всичко, за което мечтаеш.

Всяко знание, неизползвано навреме, се обезценява. Какъв смисъл има това знание? Следователно всяко благо, всяко знание, което може да се използва навреме, допринася нещо за цялото човечество, за благото на цялото Битие.

Желая ви да имате правилно разбиране за живота, да бъдете носители на Божествените мисли, на Божия живот, на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Ако постигнете това, много сте придобили. Онези, които ръководят съдбините на цялото човечество, на напредналите души, определят за всеки човек съответен метод. Всички хора не могат да придобият благата по един и същ начин. Може ли някой да мине край розовото масло и да не замирише? Може ли човек да бъде проводник на Божията мисъл и тя да не се прояви? Това е невъзможно. Мнозина са лоши проводници, благодарение на което и резултатите на техния живот са лоши. Нека у вас остане единственото желание да бъдете проводници на Божията Любов, Мъдрост и Истина не еднократно, но в продължителен период на време. Колкото и да сте малки, всеки може да бъде проводник на Божиите мисли. Това е благото на живота. Това е новото за вас. Ако не можете да го постигнете, всичко останало е товар в живота ви. То ще ви причинява скръб.

Добри проводници-Утринно Слово от Учителя, държано на 15 януари 1933 г., София, Изгрев.

[Лъчезарна]

...Не е въпрос да се отрича истината. Това, което отричаш, трябва да се потвърди с нещо. Грехът и злото, вън от доброто, са немислими. И доброто, вън от злото, е немислимо. Не можеш да говориш за доброто, ако не разбираш злото. И обратно: не можеш да говориш за злото, ако не разбираш доброто. Това е антитеза. Това са две противоречиви мисли, които едновременно съществуват. Изобщо, в природата съществуват противоречия.

...Казвате, че знаете много неща. Какво ни ползва вашето знание? Обаче, когато ангелите пеят, светлината иде и вие се ползвате от нея. Докато има светлина около мене, аз мога да ходя навсякъде. Щом светлината изчезне и дойде тъмнината, аз вече съм ограничен, нищо не мога да правя.

...Под „небето“ разбирам разумното в света. Значи едновременно човек е и на небето, и на земята. Адът е създаден от твоето неразбиране, от твоята изопачена мисъл. Всичко зависи от твоя дух, от твоето право разбиране. Човек може да създаде и небето, и ада за себе си – от него зависи. Като влезеш в противоречие, ти създаваш ада. Като влезеш в хармония със себе си, ти създаваш рая.

...Има една последователност в законите на природата и ако я спазвате, за вас всичко ще бъде възможно.

...Има една временна философия, чрез която искате да се освободите от страданията и нещастията си. Не е въпрос да се освободите от тях, но трябва да мислите, чувствате и постъпвате правилно. Мъчението, страданието е нещо обективно. То е отношение към нещата. Когато не се поставиш, както трябва, ти се мъчиш. Ако не поставяш нещата, както трябва, ти ще имаш мъчения, страдания и несполуки в живота си. Щом започнеш да постъпваш разумно, животът ти ще се подобри.

...Вярата дава всички възможности на човека. Тя води към блаженство, към щастие. Това е придобивка в живота. Не говоря за онази гола, сляпа вяра – да гладуваш, да страдаш и да казваш, че имаш вяра. Истинската вяра подразбира реализиране на всичко, за което мечтаеш. При такава вяра достатъчно е да вдигна двата си пръста и всичко се нарежда. Аз говоря за себе си, а не за вас. Като вдигна единия си пръст, аз разбирам Бога в човека, Който всичко прави. Единият всичко може да направи. – „Как така, като вдигнеш пръста си, всичко постигаш?“ – Като вдигна пръста си, разбирам Разумния, Който е създал света. За Него всичко е възможно. Като вдигна двата си пръста, разбирам, че аз живея в Него и чрез Него всичко мога да постигна. Той слага, аз издигам. Тогава между мене и Бога има съгласие. Ако не спазвам това, несъгласието между мене и Бога се нарушава.

Който не знае как да издига, не може да върши волята Божия. Само Бог може да слага, а ние – да издигаме. Сега вие взимате и двете служби: слагате и издигате. Казваш: „Аз мога да сложа“. – Нищо не можеш да сложиш. – „Аз мога да направя това-онова.“ – Нищо не можеш да направиш. Ти можеш да направиш само направеното вече от Великата Разумна Природа. Ти можеш само да издигаш. – „Аз мога да запаля печката, да наклада огън.“ – Огънят е запален преди милиони години. Който е запалил Слънцето – огънят на живота, Той преди тебе е направил всичко. Ти можеш само да издигнеш огъня, т.е. да запалиш печката. Това, което ти правиш, не е палене на огъня, но пренасяне на огъня от едно място на друго.

Онзи, Който слага, е Бог. Този, Който дава живот, Който дава мисъл на хората, е само Бог. Онзи, Който ги импулсира да работят, е само Бог. Като мислиш така, ти ще си създадеш права философия. Не мисли, че можеш да вземеш силата на Бога и да си играеш с Него. – Не, такива отношения между Бога и хората не могат да съществуват.

...вашите страдания имат велик смисъл. Ако нищо не допринасят, те са безполезни. Ако и радостите ви нищо не допринасят, също са безполезни. Значи вашите радости и скърби са полезни за хората. Не е важно дали съзнавате това или не. Този е новият начин, по който трябва да разсъждавате. Като знаете това, не се стремете да се освободите от страданията. Не ги механизирайте. Знайте, че това е велик закон, чрез който трябва да работите, да се самоусъвършенствате, да вървите в правия път. Ако не спазвате този закон, никакви постижения не може да имате. Вие имате много знания, но към тях трябва да прибавите още. Знанието ви трябва да се постави на опит, да се реализира.

Добри проводници

[Слънчева]

Момичета благодаря ви! Беседата е прекрасна.

Сега и вие, след като сте слушали толкова да ви се говори, какво сте спечелили? Аз поставям въпроса конкретно. Говоря за истинските придобивки. Казвате за някого, че е религиозен. Дали е религиозен или не, това за мене нищо не значи. – „Но той е учен човек.“ – И това нищо не значи за мене. Че някой е религиозен, учен или силен, за мене това са понятия. Нужно е дълбоко разбиране на нещата. Какво се ползвате от едно просто обяснение на нещата? Какъв смисъл има за вас хубавият и много припечен хляб, ако нямате зъби? Можете ли да ядете този корав хляб? – Не можете да го ядете. Казвате, че Словото на Истината е твърдо като кост. Значи не можете да го използвате. Въпреки това, мислите, че много знаете. Ако подложат знанията ви на пресяване, ще видите колко малко знаете. И от това, което ви остава, много малко се ползвате. Някога мислите, че сте много силни, че всичко можете да направите. Съгласен съм, но това е само когато сте здрави. Вън от здравето, да мислите, че сте силни, вие се заблуждавате.

Често хората се натъкват на едно противоречие, което изхожда от стиха, където Христос казва: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, нежели богатият да влезе в Царството Божие“. Въпреки това всички хора желаят да бъдат богати. Няма човек на земята, който да не ламти за богатство, да има парички. Каква била идеята на Христа, когато казал, че богатият не може да влезе в Царството Божие? Ако разглеждате този стих в буквален смисъл, ще излезе, че само бедните ще влязат в Царството Божие. Следователно голяма привилегия е да бъдеш сиромах. Въпреки това никой не иска тази привилегия. – Защо? – Защото не вярват в Бога. Даже и религиозните, които се молят по три пъти на ден, не вярват в Бога. Всеки казва: „Да прекарам добре на земята, че аз от онзи свят малко се интересувам“. Това не е ли отричане на нещата? Макар че хората вярват в онзи свят, всъщност той остава неразрешен въпрос....

Следователно злото, което е отрова за хората, е храна за други същества. Тогава тази отрова, като мине през растенията и се преработи, става храна за човека. Какво ще кажете на това според вашата философия? Вие имате една обикновена философия, която никъде не съществува. Човек трябва да бъде нагоден да влезе в другия свят, където ангели ще пеят и свирят на китари. Малцина знаят да свирят на китара. Тамошните китари не приличат на нашите, които са много прости. Под „китара“ разбирам инструмент, който съдържа всички останали инструменти. Тя е прародител на всички инструменти. Ако не е така, това е една обикновена идея. Следователно, ако под „китара“ разбирате обикновената китара с шест струни, това е проста работа. Ето защо, пеенето на ангела се отличава по броя на трептенията. Те са повече даже от трептенията на нашата светлина. Какво ще кажете на това? Когато ангелите пеят, нашето слънце свети. – Защо е така? – И когато ангелите престанат да пеят, у нас се образува тъмнина. Тогава те си почиват. Когато ангелите отново запяват, светлината пак иде. Пеенето на ангелите е светлина за нас, а почивката им – тъмнина. Това твърдение е за мъдреците. Казвате, че знаете много неща. Какво ни ползва вашето знание? Обаче, когато ангелите пеят, светлината иде и вие се ползвате от нея.

Вие искате да прогресирате. Прави сте. Има една последователност в законите на природата и ако я спазвате, за вас всичко ще бъде възможно. Ако си петгодишно дете и носиш товар от пет килограма, невъзможно е да се справиш с него. Питам: Като разумен човек, каква тежест трябва да сложа на гърба на това дете? Ще му сложа най-много половин или един килограм тежест. Това значи разумен човек. Като имам предвид теглото на детето, веднага ще разбера каква тежест може да носи то. Колко тежи новороденото дете? – Около три килограма и половина. – В пет години на колко може да се увеличи това тегло? Колко може да тежи едно петгодишно дете? – Най-много 20 килограма. – На дете, което тежи 20 килограма, каква тежест му отговаря? Ако на 10 килограма сложа един килограм тежест, значи на 20 килограма най-много два килограма. На същото основание и в умствено отношение има тежки идеи, които мъчно се решават. На вас, понеже не сте деца, мога да сложа по-тежки идеи. Който може да разреши една трудна задача, нека ме слуша. Нека използва възможностите, които му са дадени. Не говоря за външните възможности, не си правя илюзии. Това, което мога да направя в бъдеще, и на него не разчитам. В дадения случай аз разчитам на онова, което сега мога да направя. Аз зная защо някои неща не стават и не могат да стават. То е толкова просто. Отивам в един дом и казвам: Сега не мога да обядвам. – Защо? – Хлябът едва е замесен, а тесто не мога да ям. След един час ще ям. Това значи, че след един час ще ми предложат опечения хляб. – „Сега не можеш ли да го направиш?“ – Не мога.

За всичко си има време и място, разумният човек се ползва от условията и ако е в хармония със света нещата лесно му се подреждат. Всеки може да носи определен товар, всичко прекомерно е излишно и нарушава хармонията. Опитвала съм и повече да нося, не става, и да се отърва, пак не е добре.

Много е важно да разбираме защо ни се дава определено страдание, изпит. Тогава израстваме, вървим напред.

Ние трябва да имаме един идеал, една мярка в живота. Аз вадя следния извод: Бог е наш Баща само тогава, когато може да ни предаде това, което носи в себе си. Разумността е качество на Бога. Ако не може да ни я предаде, Той не е наш Баща. Благата, които Бог има, се предават и на нас. Той ни предава своята мисъл, своята сила и ни прави свободни. Значи това, което има Бог, ние трябва да го възприемем. Иначе не можем да бъдем свободни. Ако не разбираш Неговите мисли, това, което Той е създал – растенията, животните, хората, както и цялата природа, ти си човек без вяра, ти си слаб, хилав човек. Сега аз не искам да останете със старите си възгледи, но за новите още не сте готови. Не искам вашите възгледи да влязат в стълкновение с моите, да стана причина за известно сблъскване. Не искам да кажете, че това, което досега сте имали, е непотребно. – Не, всичко, което сте имали, е на място. Ще се стремите към богатство, но към разумното богатство. Ето какво разбирам под „богат човек“...

...Оставям на вас да си направите заключението. И вие, като дойдете до разумния свят, ще се намерите в същото положение. Искаш да постигнеш нещо. Ако не се откажеш от едно нещо за сметка на друго, нищо не можеш да постигнеш. Нещастията ви се дължат, именно, на неразбиране на живота, на порядките, които Бог е създал. Казвате: „Човек има право да живее, да диша свободно“. – Така е, но в това право има една мярка, според която трябва да се живее. Колцина от вас сте готови да си помагате един на друг? Като ви наблюдавам, виждам, че всеки се задълбочил в себе си, мисли как ще прекара тези критични времена. Прави сте, но ако човек се концентрира в себе си и живее само за себе си, какво ще постигне? Нищо особено. В даден момент ще бъде щастлив, но следващия момент щастието ще се обърне против него. Ето защо, като живееш, ще мислиш и за другите и ще се жертваш. Без жертва не може. Под „жертва“ разбирам разумен процес. Жертвата дава сила, подем. Да се жертваш, това не е насилие. Където има насилие, там има престъпление, в каквато и да е форма. Да се жертваш, това значи да направиш най-разумното в своя живот. Например, носиш един хляб. Срещаш човек, който е гладувал три дни. Веднага разчупваш хляба и му даваш половината. Това е разумна жертва. Следователно, ще жертваш половината от това, което носиш в себе си. Така ще се освободиш от излишъците в своя живот. Вие седите, мъчите се, какви ли мисли не ви нападат. Няма защо да се мъчите. Животът е красив. Красотата се заключава във взаимното подпомагане. Ако цялото човечество имаше една мисъл, че Бог живее във всички, че Неговата мисъл е наша мисъл, щяхте ли да се безпокоите как ще живеете, как ще се прехранвате и обличате? Сега всеки работи за себе си и се безпокои какво ще стане с него. Колкото повече се безпокои човек, толкова е по-самотен. Ако не се безпокоиш, ти няма да бъдеш самотен. Под „самотен“ разбирам голямо безпокойство. Когато настане мир в тебе, ти се свързваш с всички разумни същества, които ценят твоя живот, както ценят и своя. Това наричам вяра в Бога.

... Всяко знание, неизползвано навреме, се обезценява. Какъв смисъл има това знание? Следователно всяко благо, всяко знание, което може да се използва навреме, допринася нещо за цялото човечество, за благото на цялото Битие. Желая ви да имате правилно разбиране за живота, да бъдете носители на Божествените мисли, на Божия живот, на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Ако постигнете това, много сте придобили. Онези, които ръководят съдбините на цялото човечество, на напредналите души, определят за всеки човек съответен метод. Всички хора не могат да придобият благата по един и същ начин. Може ли някой да мине край розовото масло и да не замирише? Може ли човек да бъде проводник на Божията мисъл и тя да не се прояви? Това е невъзможно. Мнозина са лоши проводници, благодарение на което и резултатите на техния живот са лоши. Нека у вас остане единственото желание да бъдете проводници на Божията Любов, Мъдрост и Истина не еднократно, но в продължителен период на време. Колкото и да сте малки, всеки може да бъде проводник на Божиите мисли. Това е благото на живота. Това е новото за вас. Ако не можете да го постигнете, всичко останало е товар в живота ви. То ще ви причинява скръб. Ще ви дам за размишление 13-та глава, Послание към римляните, от 11-ти до 14-ти стих включително.

Добри проводници