133. Синът Божи

[Ани]

Moлитвен наряд за начало:

Молитва Изворът на Доброто - молитва;

Бог е Любов - песен;

Да пребъде твоят Дух в нашите сърца - формула;

Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего единародного, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен. (Ев. Йоан 3:16)

Беседа: Синът Божи

Mолитвен наряд за край:

Псалом 117

Господнята молитва

Ученикът трябва да има

Сега Йоан казва: „Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего единороднаго – света възлюби, – за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен“.

Синът, това е висшият разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва – разумният живот е, в който човек трябва да вярва, да го възприема и да го приложи. Защото между знание и действителен живот има една междина. Да знаеш е едно нещо, а да приложиш и да преживееш – то е друго.

Сега, значи Бог, за да възлюби света, имало е нещо в този свят. Какво ще възлюби в света? В света са всички ония духове, които са излезли от Него. И изпрати Любовта Си, за да може да повярват, т.е. да приложат този принцип, за да имат вечен живот. Туй е Божественото желание – да направи всички безсмъртни, както е Той. Но туй безсмъртие не се дава отвън. Като станеш безсмъртен, Йоан казва: „Трябва да повярваш в Неговия син“, а Неговият син е израз на всичката Божествена Мъдрост, която е скрита в Него. Това не може да разберете. Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие вечния живот като възнаграждение.

И тъй, вие се намирате в едно неразбиране на живота, и от едната, и от другата страна – мъже и жени, всякога има противоречия в света. Защото често вие се ангажирвате да вършите неща, които сами по себе си представят нещо несъществено. И мнозина искат да разберат какъв е вечният живот, какъв е Господ, и след туй да познаят живота. Чрез ума си вие никога няма да разберете какво нещо е Господ. И всички философи, които са писали за Господа, това даже не съставлява никакво предисловие на Бога. Всичките философи, които са писали въведение на Господа, какво нещо е Господ, още не са написали нищо за Бога. И когато те опитат това и онова, аз казвам: Още въведение за Божествената философия в живота нямаме.

Синът Божи

[Слънчева]

Благодаря за беседата!

Може да се каже, че от съвременните книги, ако искате да разберете някой автор, трябва да прочетете въведението. То е най-интересно. Т.е. според степента, в която ние съвременните хора се намираме, въведението в живота е най-важно. И тъй, встъплението, или въведението на живота, как ще го определите? Кое представя въведението на сегашното битие, или на сегашния наш живот? Аз ще ви кажа, няма да ви оставя в тъмнота...

Аз ви давам само символи да мислите. Яденето, това е първото въведение на природата, най-необходимото дело. А най-приятното нещо в самосъзнателния живот е музиката, пеенето. Музиката е въведение на умствения живот и човек, който не знае да пее, той е „изгубена Станка“. Сега ще ме извините, аз вземам това сравнение, което казват българите, в неговия добър и разумен смисъл. Човек, който е престанал да яде, да пее, да се моли, останалото е Станка без баща, майка и родство. А най-великото в света, това е молитвата. Следователно най-необходимото е яденето, най-приятното е музиката, а най-великото е молитвата, тя ни свързва с Бога, с туй, вечното, вътре в себе си, което ни дава смисъла. Пък молитвата е въведение на Божествения живот. Тъй че в света има три въведения. Въведение на яденето, въведение на музиката и въведение на молитвата. Някой ще каже: „Защо трябва да се молим?“ Ще четеш туй въведение, за да разбереш вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот...

Спира се Йоан и казва: „Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен“.

Това не е един акт само на чувствания, това е един акт на най-възвишената Божествена мисъл.

„Който вярва“, а вярата е принцип на ума – едно състояние, – за да го минете, вие трябва да сте минали вече първото предисловие на яденето и да сте влезли във второто предисловие на музиката. Тогава може да разберете, че Бог възлюби света. Когато Любовта се яви, човек веднага почва да си тананика. Всяко същество, колкото малко и да е то, прави усилие да покаже какво е пеенето. То почва да пее, за да разбере смисъла на новия живот. И тъй, ще ядете, ще пеете и ще се молите. Но това не мислете, че е същността на живота. Това е въведение, встъпление само на вечното.

И тъй, аз говоря за онази вяра, която е създала човешката интелигентност. Аз няма да говоря за спасение от страх, от болести. Не. Спасение се разбира, да се придобият ония условия, да се живее един разумен живот, да се освободим от всички страдания. Понеже вие имате страдания и не знаете причините. Кои са причините? За мене причината е ясна. Боли ви главата, боли ви стомахът, боли ви кръстът, имате сърцебиене, сърцето ви боли, за мене причината е ясна, тя не седи в самото сърце или главата. Тя е извънка. Тази дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с ония велики закони, които регулират битието, законите, които регулират разумния живот. Щом твоята глава не е в съгласие с ония течения на ума, ще имаш главоболие. Щом стомахът ти не е в съгласие с теченията на храносмилането, ще имаш болки в стомаха. Туй показва. Ако те боли сърцето, показва, че твоето сърце не е в съгласие с ония желания на съзнателния душевен живот, и т.н. Значи в природата има една разумна жива сила, която действа по разнообразни начини. Тази сила индусите я наричат „tattvas“, санскритска дума, която значи жива енергия, която прониква цялото пространство и е основа за движението на всичките небесни тела, и е причина за произвеждане на всичкия живот във вселената. От тази „tattvas“, татвическа енергия, праната е едно видоизменение. И онзи научен начин да използвате тази жива енергия индусите го наричат „Prânâyâma“...

...Яденето ще ви даде здраве, пеенето – щастие, молитвата – блаженство. Един българин във варненско, Стоян му било името, бил много беден, но бил здрав. Обаче той не бил доволен с туй „голо здраве“ и казал: „Защо ми трябва туй здраве, аз съм най-беден, къща нямам, пари нямам, дал ми Господ здраве, не му искам голото здраве“. И действително, спечелва той пари, направил си къщи, имал вече изобилно да яде и пие, но разболял се и три години лежал на легло и казвал: „Господи, вземи ми всичките къщи и пари, не искам нищо друго, дай ми „голото здраве“, няма по-хубаво нещо от здравето“. И Стоян е трябвало три години да седи, за да разбере смисъла на здравето. Сега съвременните хора ще кажете: „Що ни трябва голото здраве?“ – Господ ще ти даде къщи, ще ти вземе здравето, ще каже: „Туй, което искаш, дадох ти“. А здравият човек е всякога богат. Щом казвам: „здрав човек“, той не може да бъде глупав и лош човек. Щом някой каже: „здрав човек“, аз подразбирам всичките качества на добрия човек. Кажат ли ми, че той обича да пее, същото разбирам; кажат ли, че се моли – този човек не може да бъде лош човек, той е добър, изправен и благонадежден човек. Сега съвременните хора имат особени понятия за морала, особени разбирания, и трябва да минат хиляди години, за да може да разберат вътрешния смисъл на живота.

Но когато човек се пробуди в съзнанието, ще дойде този княз: при всяко едного иде по един княз, по един царски син. И като дойде, ще бъдете ли готови? Той е „висшето аз“, това, което теософите наричат – Божествено съзнание – а аз го наричам: Божествена съзнателна душа в човека. Когато тя дойде, ти може ли да я възприемеш? Тоя Божествен съзнателен Дух? И „Дух“ и „душа“ се употребяват двояко. Следователно, когато Божественият Дух дойде във вас, всичките ваши постъпки, всичките ваши действия, целувки, трябва да бъдат отмерени; от цялото ви сърце трябва да диша една Божествена благодат, тя да лъха от вас. Няма да бързаш да целуваш. Няма да казваш: „Чакай да подпиша полицата“. Ама тази полица трябва да се плаща. Най-първо ще видиш в касата си имаш ли пари. „Днес с пари, утре на вяра“, тъй ли казват? Не, във вас, щом се пробуди истинският живот, на вяра няма вече. На вяра – то е смисълът. Сега ще бъде: речено – свършено, то е животът на съзнателния живот вътре в нас. И ако всинца ние почнем да работим с тези мисли... ама ще кажете: „А-а, труден е животът“. Не, той е най-лесният живот, но вие трябваше добре да разберете въведението на яденето, на пеенето и на молитвата. И тогава ще ви стане ясен този стих: „Защото Бог толкоз възлюби света, че даде Сина Своего единородного, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен“. Възлюби Бог света – в Него се събуди тая Божествена Любов и като се събуди, той даде всичко, каквото е имал, а това е единственият син, когото пожертва за всички тия души, които са били доле, за да могат да добият този живот, който е в Него. И тогава, като се върнем в Небето, този Господ на Любовта, този Син Божи, той ще ни даде една целувка, и когато ние влезем в този живот, ангелите ще запеят, защото ще бъдем готови да разбираме. И в тази песен ще научим смисъла на живота. Пеенето в Небето, това е наука, която човек трябва да преживее. Не само, както мислят някои, с китарите си ще свирят, туй подразбира целокупния живот на Мъдростта. Живот, свързан с Божествената Мъдрост. И желая да повярвате в Сина Божия. Аз не говоря за обикновената вяра. Първият акт за вас е необикновената вяра, т.е. тази вяра се отнася само до ония, в които се е събудило Божественото съзнание. „Вярвам в Бога, който е скрит в своя Син. Вярвам, че този Син е изпратен от Отца.“ А този син е великият Божествен Дух, който иде в света и иска да твори, то е Духът, и той иска да се яви. Той е пред вратата и хлопа. Само на ония, в които Божественото Съзнание е близо да се събуди, там Христос хлопа. И тогава, като дойде Христос, как ще постъпите вие? Както английският лекар, Уилсън, или както този българин Кирил? Как ще постъпите? Първият отказал, защото едва след 10 години ще бъде свободен, но момиченцето казало: „Тогава аз не мога“. Българинът разрешил въпроса много лесно: той, без да мисли много, целува момиченцето, но когато се изправил, тя го запитала: „Като какъв ме целуна ти? Като брат, като сестра или като предател, който ме продава да робувам? Кажи ми сега“. Това са символи, с които може да се засегне една от най-свещените области на човешкия живот, на човешката душа. Сега вие още себе си не познавате.

Първото нещо е следното: тази енергия, която слиза отгоре и произтича от Любовта, тя може да се използва само от ония, които имат съзнателен живот. След като се свържете с този Божествен закон, тази енергия ще потече във вашата душа. Вие можете да направите в един живот отличен опит. – Някой ме пита: „Аз мога ли да бъда ученик?“ Казвам: Ти можеш ли да любиш? – „Че аз досега все на любов съм се отдавал, ако искаш, дай да те целуна.“ Казвам: Не, сега не може. – „Защо?“ – Защото те са обикновени целувки. И колко жени са заразени от сифилистични усти на мъже! Това целувка ли е? Не, не. Чистота се иска. Чистота и святост вътре в нас, по всичките правила. И тази чистота всеки може да я добие. Това е едно качество, едно благо, което чака да се придобие. Ще кажете: „Аз съм женена, мъж имам, какво да направя сега?“ Не си женена, кой те е женил? – Майка ти, баща ти. Питам тогава: Майка ти, баща ти, кой ги ожени? Кой ви жени вас? Мислите, че това е закон: „Трябваше да се оженя“. Де е писано, че трябваше да се ожениш? Я ми кажете? Вие хората правите жененето. Ако твоето женене стане причина да те спъне, да не намериш истината в живота, не се жени!, но ако то стане причина ти да намериш Истината, Любовта и Мъдростта, ожени се тогава, аз ще те съветвам. Мъж ли, жена ли, всички да се женят; но ако туй женене ви спъне да станете свободни, не се женете! „Ама какво ще стане със света?“ – Каквото ще, нека стане с тоя свят, ние друг, нов свят ще направим, по други закони! И овде, и онде не може. Ние трябва да имаме една определена философия...

Синът Божи Редактирано Февруари 6, 2011 от Слънчева

[Розалина]

Здравейте и от мен.

Днес ,преди курса по паневритмия, зачетох беседата,но прочетох само първата страничка -въведението и трябваше да тръгвам.Още встъпителните думи хванаха вниманието ми и бяха точното нещо,което е било нужно да чуя ,да прочета днес:

Кое представя въведението на сегашното битие, или на сегашния наш живот? Аз ще ви кажа, няма да ви оставя в тъмнота.

Има три неща важни в живота: Няма по-необходимо нещо от яденето. То е предисловието на физическия живот.

Аз го наричам: въведение на подсъзнателния и съзнателния живот.

Аз ви давам само символи да мислите. Яденето, това е първото въведение на природата, най-необходимото дело. А най-приятното нещо в самосъзнателния живот е музиката, пеенето. Музиката е въведение на умствения живот и човек, който не знае да пее, той е „изгубена Станка“.

А най-великото в света, това е молитвата. Следователно най-необходимото е яденето, най-приятното е музиката, а най-великото е молитвата, тя ни свързва с Бога, с туй, вечното, вътре в себе си, което ни дава смисъла. Пък молитвата е въведение на Божествения живот. Тъй че в света има три въведения. Въведение на яденето, въведение на музиката и въведение на молитвата. Някой ще каже: „Защо трябва да се молим?“ Ще четеш туй въведение, за да разбереш вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот.

Само това бях прочела,но то вече беше хванало здраво вниманието ми.След курса по паневритмия прочетохме цялата беседа заедно с братята и сестрите,които бяха днес на курс.Както казва и Учителят , в беседата се говори с доста символи.

За себе си отбелязах и ще запомня следните мотиви :

Понеже вие имате страдания и не знаете причините. Кои са причините? За мене причината е ясна. Боли ви главата, боли ви стомахът, боли ви кръстът, имате сърцебиене, сърцето ви боли, за мене причината е ясна, тя не седи в самото сърце или главата. Тя е извънка. Тази дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с ония велики закони, които регулират битието, законите, които регулират разумния живот. Щом твоята глава не е в съгласие с ония течения на ума, ще имаш главоболие. Щом стомахът ти не е в съгласие с теченията на храносмилането, ще имаш болки в стомаха. Туй показва. Ако те боли сърцето, показва, че твоето сърце не е в съгласие с ония желания на съзнателния душевен живот, и т.н. Значи в природата има една разумна жива сила, която действа по разнообразни начини. Тази сила индусите я наричат „tattvas“, санскритска дума, която значи жива енергия, която прониква цялото пространство и е основа за движението на всичките небесни тела, и е причина за произвеждане на всичкия живот във вселената. От тази „tattvas“, татвическа енергия, праната е едно видоизменение. И онзи научен начин да използвате тази жива енергия индусите го наричат „Prânâyâma“.

Сега Йоан казва: „Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего единороднаго – света възлюби, – за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен“.

Синът, това е висшият разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва – разумният живот е, в който човек трябва да вярва, да го възприема и да го приложи. Защото между знание и действителен живот има една междина. Да знаеш е едно нещо, а да приложиш и да преживееш – то е друго. Щом имате знание, казвам, то е първата стъпка – наял си се, чел си само първото въведение. Второто нещо – ще пееш; на трето място какво трябва да правиш? – Ще се молиш. Ако си разбрал дълбокия смисъл на живота, ще се качиш горе; пък ако не, пак ще се върнеш при ядене, музика, при молитва; ядене, музика, молитва, и все тъй ще обикаляш. А то е най-приятното в живота, което трябва да се върши.

И тъй, някой казва: „Ти вярваш ли в Христа?“ – „Да.“ „Вярваш ли в Сина Божи?“ – „Вярвам.“ „Ревматизъм имаш ли?“ – „Слава Богу, намира се на двете рамена.“ „Глава боли ли те?“ – „Хваща ме по някой път.“ „Сърцебиене имаш ли?“ – „И от него не съм се освободил, но пак имам вяра, не съм като другите хора.“ Туй е едно обикновено вярване. Аз не говоря за обикновено вярване. Тази обикновена вяра, ние свършихме с нея и започваме с необикновената вяра. А необикновената вяра никога не пита: „Как може да бъде това?“ Никодим беше, който питаше как може да бъде това. А Христос какво му отговори? – „Ти си учител израилев и не знаеш ли това? Не заслужаваш повече да ти разправям“. Следователно трябва да имаме едно велико, дълбоко разбиране – да сме разбрали защо трябва да ядем, да пеем и да се молим. Яденето, казвал съм и друг път, е наука за трансформиране на енергиите от едно състояние в друго. Яденето е трансформиране на грубата енергия в умствена. След като се наядеш, ще почнеш да пееш, по този начин ще превърнеш умствената енергия в духовна. А що е молитвата? И тя е закон за трансформиране на умствените енергии. Защо трябва да се молиш? За да може да бъдеш силен. Защо трябва да пееш? Когато войниците пеят, всички се въодушевяват, герои са. Уплашат ли се, престанат да пеят.

Следователно музиката, сама по себе си, е едно средство да премахне оная меланхолия, когато хората казват: „Животът няма смисъл“. Изучете първото въведение на живота – яденето. В туй ядене е скрита една велика Божествена сила.

По същия начин, яденето, музиката и моленето, това са условия, при които сегашният живот може да се изразява вътре във вас. В какво? Яденето ще ви даде здраве, пеенето – щастие, молитвата – блаженство.

Синът Божи

Редактирано Февруари 6, 2011 от Розалина

[Лъчезарна]

Ако аз положа една хубава мастилница на масата си, имам и перо и един лист. Да кажем, че не сте запознати с това изкуство – писане. Аз топя с перото и почвам да дращя, изпразни се мастилото, пак потопя – дращя, топя – дращя. Ще кажете: „Този човек ту в мастилницата бръква, ту дращи, изчерни цялата книга“. Обаче в туй дращене има един вътрешен смисъл. Ако вие почнете да анализирате мастилницата, книгата и да мислите, че сте научили истината, какво се крие в написаното, нищо няма да научите. Тайната, която съм вложил, не е нито в перото, нито в мастилото. Това са само условия да се изрази една скрита мисъл символично. Следователно яденето е мастилница, ти ще се наядеш, че като дойде умът, да бръкне вътре. Чувствата, сърцето, те представят мастилницата, а щом дойде перото, хоп на книгата в живота: „тръс, тръс, тръс“, и после пак. Ще каже някой: „Защо ми е тази мастилница?“ – Тя е потребна. „Защо ми е перото?“ Трябва един ум, да се напише смисълът на живота. Ако е ръждясало твоето перо, нищо не можеш да напишеш. Златно перо ще имаш, което да не се окислява.

...мнозина искат да разберат какъв е вечният живот, какъв е Господ, и след туй да познаят живота. Чрез ума си вие никога няма да разберете какво нещо е Господ. И всички философи, които са писали за Господа, това даже не съставлява никакво предисловие на Бога. Всичките философи, които са писали въведение на Господа, какво нещо е Господ, още не са написали нищо за Бога. И когато те опитат това и онова, аз казвам: Още въведение за Божествената философия в живота нямаме. Който пее, това е музиката – има въведение. Почнеш ли да пееш, има въведение. Духовните хора, и те философстват, и те нямат въведение. И тъй, философите въведение за Божествената философия нямат, и духовните хора за духовния живот нямат въведение. Въведението на философите за умствения живот е пеенето, а въведението на духовните хора за духовния живот е молитвата. И тогава само ти имаш въведение на великия духовен живот, и тогава ти ще го разбереш. А това е едно вътрешно велико преживяване на самата душа. Душата трябва сама да опита нещата, а това значи да опиташ нещата с Бога наедно. А Бог обича, като отиваш при Него, сам да бъдеш.

И Христос пита всякога: „Ти свободен ли си?“ Жената казва: „Обещание имам сега, след 10 години ще бъда свободна“. Но Господ казва: „Тогава аз не мога да бъда свободен“. Защо няма да бъде свободен? Любовта не може да се ограничава. И ние не може да я ограничаваме. Когато тя мине в живота, ти трябва да бъдеш тъй готов, както си готов, когато тръгва тренът. Тя е толкова точна, че няма да отмине нито една десетмилионна част от милиметъра. Всички трябва да бъдете точно на времето; когато Любовта дойде във вас, вие трябва да я използвате разумно. Някой може да каже: „Да се повеселим малко“. Веселие има в яденето, а в Любовта веселие няма. Преди да е дошла, ти ще ядеш, ще пиеш и ще се молиш, но когато тя дойде, има нещо по-велико, което не може да се разправи на човешки език. Разбирате ли? Но туй, което не може да се разправи на човешки език, може да се изпита.

...Засега програмата на живота ни е, че ние се стремим към вечния живот. Ние искаме да излезнем от временния и да се отправим към вечния живот. И това е спасение. „Да не погине всеки, който вярва в Мен“. Значи трябва да има една цел. То е вечният живот. Само във вечния живот ние може по-иначе да изучаваме Любовта и Мъдростта. Вечният живот може да ни даде единствените условия да изучим Любовта и Мъдростта. Аз мога да ги изменя в себе си, ей сега мога да ги изменя, и в този живот мога да изменя вечните условия, или мога да отложа това. То е един преходен период, рязък в своите определения, тъй рязък, както е рязка слънчевата светлина: щом дойде, веднага просветне, и щом се скрие, веднага потъмнява. Ако ти решиш в себе си това, веднага този лъч, тази енергия „tattvas“ ще проникне в тебе и ти ще почувстваш едно разширение на твоя ум и сърце, ще бъдеш силен. Но усъмниш ли се малко, да кажеш: „Аз ли съм?“, веднага токът се прекъсва, и ти, като някоя гайда, когато гайдарят спре да я надува, се свиваш и ще изгубиш връзката, ще кажеш: „От мене нищо няма да стане“. Защо? Защо ти си се усъмнил в Сина Божи, т.е. в ония велики закони, които работят в съзнанието. Ако ти приемеш в даден момент без страх тази енергия, тогава тя ще произведе в тебе вътрешната виделина – ти си във връзка с Божия Син. И всичко можеш да направиш. И когато аз ви казвам: Не се съмнявайте, това значи: Не прекъсвайте Божествените токове във вас. Ти не се съмнявай.

Синът Божи

[Розалина]

Лъчезарна

Днес ме провокира темата за духовния аскетизъм в нашият форум и се сетих за една от историите,разказани във вчерашната беседа:

Ще ви приведа два примера, за да може да си изясните вътрешната страна на този живот.

Ето какво разправя един английски лекар, доктор Уилсън. Той бил млад лекар, много способен, талантлив, свършил университет с отличие, имал отлична практика в Англия. На млади години той се заинтересувал от окултизма в някое братство, и там той трябвало да даде обещание: 10 години да не даде никому, нито на мъж, нито на жена, да го целунат, нито даже ръката му. А като минат 10 години, той е свободен. И започва доктор Уилсън своя подвиг. 5 години минали благополучно. Един ден го въвеждат в едно благородно семейство. Там имало две малки момичета, едното на 10, другото на 12 години. По-голямото на 12 години било заболяло от тифозна треска. Идва този доктор и сполучва, като млад лекар, да го излекува. Когато момиченцето оздравяло, идва малкото момиченце при доктора и иска да го целуне, задето той излекува сестричето ѝ. – „Недей ме целува – казал лекарят, – недей, лицето ми е нечисто, не го целувай.“ – „Тогава дайте поне ръцете.“ – „Но... недей, не ги бутай!“ – „Защо да не те целувам, аз толкова съм ти благодарна, защото ти спаси моето сестриче.“ – „Но и ръцете ми са нечисти; като стана чист, а ти като станеш голяма мома, аз ще дойда и може тогава да ме целунеш.“ – „Но след 10 години, тогава аз не мога, какво ще кажат мама и тате, хората какво ще кажат?“ – „Тогава аз ще те целуна.“ – „Сега ме целуни.“ – „Сега не може.“ Малкото момиченце не разбира този особен доктор, защо и за какво, и казва: „Аз сега съм малка и няма опасност“. – „Не, не, сега не съм чист, след 10 години ще бъда чист, тогава.“ Но тя му казала: „Тогава може да бъда оженена, а ако ме намериш оженена, тогава не можеш да ме целунеш“. Той сега дал обещание да го не целува никой, а след 10 години тя ще се намери на същото негово място. „Сега, ако искаш, целуни ме.“ Питам сега: момиченцето намира, че сега му е времето. Той намира, че не му е сега времето, но тогава защо е дал обещание, а в противен случай той ще бъде безчестен. След 10 години момиченцето казва: „Тогава аз почвам моето посвещение“. Сега Христос като ви намери на пътя, и вие всички сте в такова положение, всеки има по едно обещание. „Свързани сме със света“, казвате. Туй момиченце иска да му отблагодари, а той има обещание – след 10 години. Тя каза: „Тогава аз ще бъда голяма, тогава не може“.

И тъй, вие се намирате в едно неразбиране на живота, и от едната, и от другата страна – мъже и жени, всякога има противоречия в света. Защото често вие се ангажирвате да вършите неща, които сами по себе си представят нещо несъществено. И мнозина искат да разберат какъв е вечният живот, какъв е Господ, и след туй да познаят живота. Чрез ума си вие никога няма да разберете какво нещо е Господ.

Всеки от вас има по една цел в живота. Искате да спечелите много пари; някой иска да се ожени, после деца да има, друг професор иска да стане и т.н., но никой не пожелава това, което трябва да стане. Не казвам, че вашите избори са лоши, и сега ви казвам: Трябва да направите един избор. Той е – да повярвате в Сина Божи, да разберете великата сила Божия. Туй е великото! Това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност, това е, което индусите наричат: „tattvas“.

Аз разбирам този пример по следния начин:

Д-р Уилсън е приел нещо несъщестествено за своя цел.За него ,самоналоженото ограничение е личен изпит в твърдост на убежденията и принадлежността към едно духовно общество..Да ,но се оказва има случаи ,в които подобни ограничения макар и в името на благороден замисъл,са доста странни и ненужни.

Вие как разчитате този пример даден ни от Учителя?