Как се връща мотивацията ?

[гост-3]

Здравейте ,

от доста време нямам мотивация за нищо . Отдавна нямам цели , планове , амбиции , а на всичкото отгоре , не виждам и смисъл в живота . Ако трябва да се връщам назад в миналото , то това състояние е още в първите ми спомени , с отказа ми от храна в ранна възраст , с нежеланието да присъствам в детските колективи и така продължава и до днешни дни с разлика , че вече детството е отминало и трябва да проявя качества характерни за зрялата възраст , които при мен сякаш липсват . Но най-лошото е че не виждам никъде мястото си . Чела съм много беседи от Учителя , следвала съм съвети дадени от него , прочиствала съм много извори в планините , включвала съм се при почистването на планините и друг доброволчески труд , но няма никаква промяна в мирогледа ми .Ходила съм на паневритмия , научих се да релаксирам от йога , но това отново не дава отговора защо е тази апатия към активния социален живот . Близките вече ме мразят , но съм жива благодарение на тяхната милост .

Някои казват , че не е срамно когато паднеш , а тогава когато паднеш и не можеш да се изправиш . Не можах да разбера кога паднах , а може е да се лъжа , просто да ми се иска да съм паднала , когато никога не съм се изправяла .

Не знам накъде да тръгна , как да продължа ?

[Орлин Баев]

Долното е нещо като импровизирана анкета, серия от въпроси, с които се опитвам да "напипам" състоянието ти. Ще се радвам, ако отделиш време и отговориш с каквато подробност искаш и с изчерпателността, която желаеш!

............................................................................................................................................................

- А като си настрани от хората липсва ли ти общуването с тях или не?

- Страниш от хората защото 1) ти се струва, че са злонамерени или 2) ти се струва, че ти си неадекватна и те е страх от оценката им или 3) просто ти е добре настрани от компанията им и са ти по-скоро безразлични?

- Опиши апатията си и по-подробно мислите и чувствата си относно общуването и апатията си, моля те!

- Тази апатия или празнина отвътре постоянна ли е или има изключения?

- Ако един хубав ден се беше събудила и всичко бе различно - имаше огромни финансови ресурси, обожатели, възможности от всякакъв род, тогава по-добре ли би се чувствала и какво би правила?

- Имаш ли дейности, които ти доставят удоволствие и кои с те?

- Има ли хора, към които да проявяваш топлина, желание за общуване с тях, приятели?

- Обичала ли си някога някого? А гневиш ли се нормално на някого понякога?

- Понякога иска ли ти се да бъдеш похвалена? А как реагираш на критика?

- Имаш ли сексуално желание? А имаш ли желание да имаш приятел, секс, интимност?

- Как се чувстваш в колектив?

- Казваш, че нямаш мечти, фантазии - винаги ли е така или понякога имаш?

- Как се отнасяш към социалните норми и правила?

................................................................................................................................

Благодаря ти!

Редактирано Януари 31, 2011 от Орлин Баев
въпроси

[гост-3]

Добро утро !

Благодаря за отговора.

.............................................................................................................................................................................................................................................

-когато съм в страни от хората , не ми липсва общуването с тях

-апатията е по отношение на външния , социален живот , а вътрешната празнина не е постоянна. вътрешния свят много често е наситен с образи , чувства и преживявания , но се налага да живея във външния свят.

-намирам , че общуването , което до този момент съм имала , не е никак смислено .Приказки , думи , шум , зад който не намирам никой , нито хората от другата страна , нито себе си .Всичко е като някакви звуци които достигат преграда , разпръскват се в различни посоки докато затихнат и отново се появяват нови произведени от хората и за какво е всичко това ? Общуване - сблъсък на различни намерения , борба за налагане на своето виждане и желание върху другите .Това е което поражда вътрешното напрежение , и няма как да се премахне докато , не се отдалечат хората един от друг .

-ако един ден се събудя с огромни финансови средства , едва ли ще ги вложа в някакъв бизнес , защото не мога да застана нито от страната на бизнесмена , нито от страната на работника и двете позиции са ми отблъскващи .

Бих дала голяма част от тези средства , за нещо , което ще направи хора радости , на видя хора , които се радват наистина , а не си слагат маска на радостта , да мога да върна на някого надеждата (но не на думи , защото след като повярва в думите и това не се случи отчаянието е вече много голямо ), аз сигурно пак ще живея в изолация , но ще наблюдавам от страни , този път вече без да тежа на никого защото сядам на масата му.

-все още ми доставя удоволствие да ходя в планината

-познавам хора , с който сме в по-топли отношения , но сме на дистанция

-ако за мъж питаш дали съм обичала , обичала съм .

гневя се най -вече на себе си и също на природата , че ме е създала толкова несъвършена и слаба

-не ме интересува дали ще ме хвалят , когато виждам лицемерие или лични цели зад похвалите.критиката , като по-често присъстваща в живота ми , ме е накарала да "претръпна" към нея , но защо отново да слушам празни приказки ?

-нямам сексуални желания

-не се чувствам добре , когато съм в колектив

-трудно ме е да намеря мечти , защото постепенно трябваше да се откажа от мечтите си , е вече се случи

-социалните норми и правила се стремя да спазвам , въпреки , че не всички от тях са адекватни към социалното положение на хората .нямам противообществени прояви.

[Орлин Баев]

Здравей!

Прочети за шизоидното личностово разстройство - на английски или руски има много материали. В никакъв случай не ти лепвам диагноза, нито ми е работа, нито те познавам, нито интернет общуването е начин за това. Просто ми се струва, че характеровите ти черти имат елементи, които са в тази посока. Само в тази посока, разбира се, нищо повече ... Думичката шизоиден няма нищо общо с шизофренията или другите подобни нея термини: шизотипно л.р., шизоафективно р-во и т.н. Нищо общо! Става дума просто за желание за социална изолация, крайна интравертност, нежелание за контакти с хората, но не защото са считани за лоши или нараняващи, а просто за безинтересни, а контактът за безсмислен. От друга страна самият човек с шизоидни характеристики дълбоко в себе си също не се смята за непълноценен и общо взето, не се влияе особено от мнението на хората за него. освен може би от най-близките. Просто е различен! Има дейности, които му носят радост и го вдъхновяват, най-често самотни такива. Сама казваш, че обичаш планината, не ти липсва компанията на другите и сама ти е хубаво! Имаш дълбока душевност, силен и добър ум! Просто си различна! Аз не бих казал, че имаш нужда от лечение, защото не си болна, а просто си различна! Би имала нужда от малко приятелски насоки, нищо повече! Това да се слага всичко различно от някаква предполагаема и сива средностатистическа норма в категория болест или пси разстройство, си е порочна съвременна практика на етикетиране... Етикетирането само по себе си е когнитивно изкривяване и представлява крайна свръхгенерализация, стигматизиране! Нямаш нужда от това - просто си различна! Тенденциите за етикетиране в съвременната психология и психиатрия съществуват по две прични: свръхмерна болестна фиксация (вместо в доброто и здравето) и нивото на съвременната наука като цяло, застинала на етапа на конкретно формално мислене. Мислене, което категоризира всичко, но е неспособно да интегрира и обхване с визията си различността! Както и да е...

Казваш, че имаш дейности, които те радват, а ако имаше някакъв доход и не зависеше от роднините си, чувството за апатия би изчезнало! Със сигурност би изчезнало, когато си позволиш да бъдеш това, което си, намирайки начин за добиване на някакви доходи по подходящ за теб начин! Вероятно апатията идва от това, че се опитваш да бъдеш такава, каквато не си насилстверно и така се сблъскваш с вътрешните си настройки, различаващи се от тези на другите. А това поражда отчаянието на апатията! Не ти липсва смисъл! Имаш си го! Но по твой си начин, не по този на майка ти или баща ти или на който и да е друг! Имаш си любими дейности, имаш си комфорт, който знаеш как да поддържаш по твой различен от на другите начин! И никому не пречиш социално! Когато човек чуе категорията личностово разстройство и веднага си представя параноидно или асоциално л.р. При първото индивидът се ранява от най-малкото, според него всички са по презумпция злонамерени, избухлив е и силно мнителен и т.н. При асоциалното л.р. човекът просто обича да ранява другите. Няма никакъв морал и вина, просто го прави всячески, защото това му носи удовлетворение... При шизоидната персоналност човекът не вреди никому, живее тихо, мирно и спокойно, има си ниво на щастие и добруване, стига да си позволи да бъде себе си, да намери начин да се прехранва по резониращ с психиката му начин. Етиологията е спорна и не винаги тук причина са ранните години... Все пак, ако желаеш, разкажи за родителите си, за отношението им към теб и между тях, особено като си била по-малка, но и сега. Каква е сега ситуацията в дома ти?

Какво образование имаш? Какво би могла да правиш, примерно преводи или работа през интернет....?

Като те чета, чувствам едно много фино същество с голямо душевно богатство и дълбочина! Просто имаш нужда от малко баланс в социалния, финансов и емоционален живот, в целите и посоката си, нищо повече!

Редактирано Февруари 1, 2011 от Орлин Баев

[гост-3]

Много изчерпателен отговор . Страхотен си , целиш направо в десятката .

Може и шизофреничка да съм , какво да се притеснявам за това , когато нищо не мога да променя .

Когато съм изморена имам видения , понякога чувам музика , но е толкова накъсана , сякаш се пуска и се спира от някъде .

Но не мога да се оплаквам за тези видения , а единствено мога да благодаря , защото , за да съм жива до този момент именно такива видения са ми помагали .

Но когато трябва да направя нещо в посока личностно израстване , нямам никаква воля за действие .

" Просто имаш нужда от малко баланс в социалния, финансов и емоционален живот, в целите и посоката си, нищо повече!"

Нямам идея откъде да го намеря този баланс .

[Орлин Баев]

Относно умората и споделеното от теб - всеки когато е изморен има допир с автоматичната работа на ума си, това е нормално!

Ти вече го имаш този баланс, няма нужда да го търсиш външно! Сама казваш, че "апатията е по отношение на външния , социален живот , а вътрешната празнина не е постоянна. вътрешния свят много често е наситен с образи , чувства и преживявания , но се налага да живея във външния свят." А може би не е нужно да си налагаш кой знае какви социални контакти, ако не искаш! Защо да ТРЯБВА? Ео това "трябва" противоречи на психичните ти настройки и причинява апатията. Ти имаш уникална психична структура. Гордей се с това! Повярвай си! С тази психика имаш дълбочина, каквато един екстраверт не би могъл да си представи по никакъв начин! Довери се на тази си дълбочина! Сама чувстваш, че там има много уют и щастие! Единствено имаш нужда от някаква работа, ангажираност, носеща ти някакви доходи. Работа може да се работи и от вкъщи през интернет. Колко си годишна, какво си учила, какво би искала да правиш? Просто сподели, каквото и да е то, дори да е много различно от професиите на другите! А какво още обичаш да правиш по принцип?

[гост-3]

Когато се стигне да въпроса , какво мога , се срамувам от себе си , доста съм изостанала , но нещата са свързани .

Сегашната безизходица е липса на цели в миналото , а какво бъдеще да очаквам , когато сега нямам посока и воля за действие . Никой не ми е виновен , че се "замотах"така . Отчасти това се дължи , на нежеланието за живот в миналото , защо му е на този , който ще мре образование ? Все едно на онзи свят ще му искат диплома .

Но който има земни дни , като че трябва да си ги изкара , независимо колко "идиотски" може да изглежда живота му отстрани.

Работила съм рутинна дейност в магазин, в кухня , но в тези сектори естеството на работа налага непрекъснат работен режим и трябва задължително човек да обича това което прави . Тогава живота се завърта около работата .Често се работи без прекъсване , а това ме отдалечава от планините , които усещам като свой дом . Без реките , цветята , скалите , вятъра , само с гледане на красиви залези и местности в нета , не може да замести преживяването от контакта с природата.

Опитвала съм да продавам уелнес продукти , но не мога да убедя хората да си ги купуват , защото лично за себе си не бих ги приела. Производителите им твърдят , че са направени от природни продукти , но за мен това са поредните химии , прикрити зад естествени компоненти.Трябва доста да се понапъна да излъжа , че точно това ще ти помогне , ако имаш проблем , когато знам щедростта на природата към всички създания , не само към хората.

Обичам растенията , познавам някои от лечебните им качества . Не отдавна даже имаше обява за работа в билкова дрогерия (за човек , който да приготвя смеси по установени от тях рецепти ) за която кандидатствах по електронен път . Не ме допуснаха до интервю , за до разбера , какво по-точно искаха от кандидатите .

Бих могла да работя към някоя организация за запазване на животинските и растителните видове (стига да отговарям на изискванията им).

Също мога да се снимам като статист във филмовата индустрия , едно отработено "умение" , да стоя в едно положение , докато животът премине .Научих се да наблюдавам живота отстрани и за мен ще е естествено да мина като фон на някакво действие .

Какво още обичам . Да чета тук в портала , да с ровя из древни източни текстове , въпреки , че не винаги разбирам съдържанието им . Обичам музиката .

Имам все още интереси към живота , но нямам реализация , защото амбициите са слаби , мисля , че това е свързано със слаба воля .