Проблем с вестибуларния апарат

[svetlin]

Здравейте на всички. Надявам се да съм улучил правилния раздел за публикуването на темата си. Моят проблем е следният - намирам се в затворен кръг. От няколко месеца започнах да получавам световъртежи и олюляване, понякога до невъзможност за придвижване сам. Посетих специалист и след пълни изследвания той потвърди че проблемът е само и единствено във вестибуларния апарат. Предписа ми лекарства за вестибуларния апарат от които се почувствах по-добре, но те не могат да се пият постоянно. Вследствие на вестибуларните кризи развих и паника - всеки път когато ми се завие свят се плаша, това усилва още понече световъртежа и завършва с паническа криза, която пък от своя страна дразни вестибуларния апарат отново. Световъртежа не се влияе от това дали съм си вкъщи или навън. Просто вестибуларния апарат се раздразва от нещо - пътуване, трамвай, компютър и т.н, а след това паниката поддържа огнището и го дразни наново. Лекарят ме посъветва да започна психотерапия, за да се науча да не се паникьосвам от вестибуларните кризи и да ги приемам спокойно, при което те ще намалеят значително, защото каза че нервната система също има значение за тях и когато се успокоя и спра да им обръщам толкова внимание,тогава и те ще намалеят. Проблема е че аз си имам реален физцически проблем, а не съм като другите които получават панически кризи от нищото. Моля за съвет, как да постъпя.

[д-р Тодор Първанов]

Психотерапията навлиза масово като метод за лечение на соматични заболявания през седемдесетте години. Причината за това са нейните успехи в лечението на рака. Сам разбирате, че там подлежащият физически проблем е дори по- реален от вашият.

Няма какво повече да добавя към мнението на невролога.

[svetlin]

Прав сте но виждам че по другите теми помагате на хората като им давате различни съвети какво точно да направят.Искам и аз да знам как точно да не се паникьосвам от вестибуларните кризи и как точно да запазя самообладание като пропадам с леглото и всичко около мен се върти и мн други симптоми.Те не са постоянни а само докато трае кризата но много ме плашат и бих искал да знам как точно да не ме плашат толкова

[гост-3]

И аз имах преди 2 години проблеми с вестибуларния апарат . Получавах пристъпи на световъртеж , и всеки път се ужасявах когато всичко ми се въртеше и залитах безконтролно. Бяха ми дали медикамент за известен период от време , но въпреки това продължаваха пристъпите . Тогава се отчаях много . Не можех да приема , че това ще продължава винаги . Стигнах до там , че не можех да ходя дори до близкия магазин на около 100метра от блока , в който живея .

Не знам дали с помоща на силното ми желание , да се движа нормално или , нещо друго , но постепенно преодолях тези състояния . Започнах да правя леки упражнения и винаги ми се завиваше свят още в началото и спирах , но продължавах отново следващия ден . Започнах да излизам на по- често около блока и много пъти ми се е случвало да сядам на тротоарите , когато ми ставаше лошо , но мен не ме е срам . Хората просто ме заобикаляха мислейки ми за дрогирана или пияна .

Веднъж отидох на по-далечно разстояние от блока ми , беше на свечеряване и нямаше много хора . Когато се прибирах , вече на около 300метра от входа пак ми се зави ужасно свят и побързах да седна . Седях на едни стълби пред затворен магазин и стоях очаквайки това да премине . Тогава от близките храсти изпълзя един човек , който там си живееше върху едни кашони и ме погледна уплашено да не би да му завзема територията . Изпитвах безпомощност , но знаех , че ако не стана , трябваше да ползвам картонената "квартира" , това ме ужасяваше много повече отколкото да падна на улицата пред някоя кола . Станах и тръгнах . Беше най-дългото ми прибиране към къщи . След този случай , пристъпите ми намаляха , а година по-късно мога да се поваля , че почти изчезнаха .

Ползвай медикамента който са ти дали , но започни полека да правиш опити да се раздвижваш . Бъди смел и не се притеснявай как изглеждаш отстрани .

[Жива]

Не знам как да помогна, освен да споделя личен опит. От дете винаги ми прилошаваше в кола или автобус. В часовете по физическо ми ставаше лошо от кълбо напред. Но истинските световъртежи започнаха в 10 клас и бяха ужасни - не смеех да си затворя очите, нито да ги мръдна, а при всяко ставане, което се налагаше няколко пъти на ден, повръщах. Сложиха ми инжекция Марофен, която не мисля, че помогна. Още тогава установих, че единственото временно спасение е да се фокусирам в една точка. Оттогава ми се случва по 2-3 пъти в годината. Световъртежите ми са с различен интензитет и различна продължителност - от 2-3 дни до 1-2 седмици. Пробвала съм (по лекарско предписание) Марофен, Бета Серк и Милгама и установих, че просто не ми действат. Препоръчаха ми нискосолна диета, но аз поначало не ям много сол, така че и това не проработи. Направиха ми всякакви тестове, включително ядрено-магнитен резонанс, но не установиха нищо. Вероятната диагноза, която всички споменаваха беше Мениерова болест, за която лечение няма. Освен това след някои от кризите започнаха и проблеми със слуха. Тогава извиках Неволята. Реших да бъда по-наблюдателна и да се опитам да разбера какво провокира пристъпите ми. Стигнах до извода, че комбинацията от хронично недоспиване+физическа преумора+стрес е вероятния причинител. Сега се опитвам да се наблюдавам и самоконтролирам. Започнах да усещам началните сигнали - съвсем леко замайване при движение на очите, особено сутрин или вечер. Също, малко като усетя, че пак ми се натрупва недоспиване с повече работа, опитвам се да реприоритизирам задачите (с други думи зарязвам всичко, което не е неотложно) и директно в леглото. И вече 5 години не взимам никакви лекарства. Та моят съвет е да се наблегне на профилактиката - повече самонаблюдение и повече да се разчита на себе си. Също много важно и много трудно постижимо (поне за мен) е контрол на мислите, за да се избегнат страха и паниката. Предполагам, че може да се опитат различни форми на релаксация, докато се намери най-подходящата. Но пак повтарям тези съвети са превантивна мярка. А ако изпусна профилактиката и започне пристъп, лежа и гледам в една точка и чакам да ми мине. Дотук съм стигнала със самопомощта.

[svetlin]

Пускам нова тема защото искам някой който е преминал през това да ми каже как точно може да спре да ме е страх от симптомите на паниката а те при мен са замайване,затруднено дишане,сърцебиене,световъртеж,изтръпване на ръцете и други.При мен най силния симптом е световъртежа и замайването.Ходих при няколко отоневролози и те казаха че си имам леко нарушение във вестибуларния апарат но за тях по скоро световъртежът е психогенен т.е на психична основа.Как според вас най-ефективно мога да загубя страха от всичките тези силни телесни симптоми.Тук по темите четох мнения на д-р Баев че страхът се изгубва като ги приемеш за нещо хубаво.Аз много пъти се опитвам да ги приема но това въобще не се получава.Това за мен е все едно да те боли зъб и ти да приемеш болката за нещо хубаво и радостно.Опитвам се но не става толкова ми е дискомфортно по време на тези телесни симптоми че най малкото което мога да направя е да ги приема за нещо хубаво.Появява се много силен световартеж и други симптоми.Аз прочетох и знам че те не са опасни за моето здраве но въпреки това едно че си ме е страх от тях и второ че просто са ми неприятни искам да ги разкарам да се махнат и да не влошават живота ми повече.Как може да стане това

[Креми (късметче)]

Светлин, моля те, пусни и линк към старата, за да може всеки да се ориентира в ситуацията.

[д-р Тодор Първанов]

Здравей Светлин,

Следя темата и отговорите в нея. Препоръките които ти дадоха Гост-3 и Жива са много разумни. По тази причина не писах след тях.

Питаш ,, Как според вас най-ефективно мога да загубя страха от всичките тези силни телесни симптоми.’’

Най- ефективният начин да изчезне страхът е като се изправиш срещу него. По принцип всичко зависи от човека и неговият характер. Да се изправиш срещу него наистина се изисква силна мотивация и здрав разум.

Прочети пак поста на Гост 3.

Виж какво пише тя

,,не можех да приема , че това ще продължава винаги .’’

,, не знам дали с помоща на силното ми желание’’-точно така е, трябва много силно желание.

Така че ти имаш много добри съвети – остава упорито да ги следваш и ако след 3-4 месеца няма ефект да потърсиш лична среща с психотерапевт, за да може да се работи по някакъв друг алгоритъм.

Но пак казвам, ако обединиш съветите на Гост -3 и Жива, не виждам защо да не успееш.

[Лора Витанова]

Svetlin, аз също имам подобни симптоми. Сега са по-малко от преди, но ги има. Преди три години дори беше много страшно. Случваше ми се по няколко пъти на ден, беше ме страх къде може да се получи пристъпа, а той се появяваше неочаквано и навсякъде, дори когато седях на стол. При мен започваше със стягане в главата и много силно замайване, от което можех да падна, просто губех равновесие. Слухът също намаляваше след нещо подобно, а по време на всичко това чувах много слабо. Можеше да продължава от секунди до минути. Всичко това продължи около две-три седмици, всеки ден. Беше ме страх да слизам по стълби. На няколко пъти щях да падна в банята, тогава вече отидох на лекар, дадоха ми нещо, но не помня вече какво беше. Нямаше кой знае какъв ефект от него. Но аз установих, че може би това е било от това, че бях започнаха работа, учех задочно, много пътувах, вечер четях до късно и всичко това натрупано за около половин година просто ми се отрази. Напрежението беше огромно и в едни момент просто изби.

И сега имам такива симптоми, но не са толкова силни и стряскащи, по-леки са, но ги има.

Не мога да ти дам съвет, а само споделям как беше при мен. Най-добре потърси други лекари-специалисти, и аз не мисля, че като се изправиш срещу този страх, ще се получи, може би трябва да намалиш напрежението.

[Eлф]

Гост 3 направо ми е описала състоянието... Аз следвам един съвет на Орлин Баев, опитвам се да се сприятля с това състояние и да се чувствам като в приказка, като на летящото килимче на Аладин, за сега имам доста добър напредък смея да се похваля въпреки, че понякога пак се паникьосвам, но не е както беше. За по- тежките моменти личната ми лекарка ми е изписала коаксил и когато почувствам истинска необходимост си вземам по едно хапче, обаче все още не мога да се реша да предприема пътуване, например до София както правех едно време, а аз мнооого обичах да пътувам. Обаче сега съм щастлива, че поне мога да обикалям из града. Ако знаете само какво щастие съм изпитвала от това, че съм навън и се движа сред хората... Да, човек не оценява тези неща докато не ги загуби, мисли ги за даденост . Светлин, вярвам, че ще се справиш! Ще се справим! Поздрави!

[гост-3]

Svetlin ,

не се предавай на това състояние . Прави всекидневни опити за преодоляването му и знай , че винаги можеш да разчиташ и на помощ от специалист , ако не постигнеш желания резултат. Но ако се справиш , ще се чувстваш по-силен , ще бъдеш победител над слабостта си .

"Опитвам се но не става толкова ми е дискомфортно по време на тези телесни симптоми че най малкото което мога да направя е да ги приема за нещо хубаво."

Знам колко е гадно и аз не мога да го приема за нормално , нито хубаво , но го приемам като нещо преходно , и спокойствието което запазвам в такъв момента довежда до по-бързо преминаване на пристъпа . Много важно нещо ти е казала Жива , което и аз ползвам , когато ми се вие свят , фокусиране на погледа върху определена точка , по възможност след намиране на удобно положение на главата и прекратяване временно на всякакво движение .

Скоро пак ми се случи . Събудих се през ноща и когато отворих очи видях как ми се "движи " всичко в стаята .Намерих си поза за главата , при който се усещах най-удобно в момента , хванах една точка на стената , гледах я около 30 мин. без да движа главата си и всичко премина . Първия път , когато ми се случи подобно завиване на свят , беше пак през ноща и тогава страшно се изплаших , получих сърцебиене , треперене и изтръпване на ръцете , въртях се наляво -надясно и това увеличи световъртежа , което доведе до гадене и повръщане , но постепенно разбрах , че дори в такова състояние с действията си човек може доста да си помогне .

Ако ти се завие свят докато си прав и изгубиш за момент равновесие , търси опората на нещо стабилно и седни временно докато премине , но не се отказваш да опитваш .

Елф , много добре разбирам радостта и щастието от движението , за което пишеш . Да можеш да се върнеш и да се движиш сред хората , така както всички . Щом можеш да пътуваш на кратки разстояния , скоро ще можеш и на по далечни . Организма може да се пренастрои , ако му се подава по малко от дразнителя към който проявява крайни реакции .Пък и има лекарства , които помагат при прилошаване по време на пътуване . Понякога ползвам такива .