Интервю с режисьора Стилиян Иванов. За празникът на дервишите в Коня

[Иво]

Вчера гледах интервю по Нова Телевизия със Стилиян Иванов за новия му филм: За празникът на дервишите в Коня

Можете да видите интервюто тук:

http://www.youtube.com/watch?v=VnvDbmvh5qU

В интервюто се споменават накратко и с голямо уважение: Ванга, Учителя Петър Дънов и Бялото братство, Вера Кочовска и т.н.

[Guest devashaktika]

Статия "Чудо! Танцуващи дервиши допуснаха нашата камера"

"Ашколсун! Не, това не е вариант на “Браво!”, с който си припомняме вековното минало. Изразът “Ашколсун” не се употребява правилно и сред голяма част от населението на Турция. Истинският му смисъл е “Да бъде любов!”, нещо като “Нека любовта да бъде с теб”. Това е поздрав между посветените мистици на Изтока и употребата му подсказва, че срещналите се вярват в едно и също нещо.

Когато тръгнахме с екипа на “Додофилм” за снимките за новата документална поредица “Репортажи за вярата” в турския гр. Коня, осъзнахме, че навлизаме в територии добре пазени от чужди и свои. При танцуващите дервиши, които трудно допускат външни хора, та камо ли с камери, пред нас се разкри свят, изпълнен с Любов и Вяра.Дервишите, наречени още мистици на Изтока, са мюсюлмани, които вярват в безсмъртието на душата, свързвайки се по този начин с хилядолетни духовни практики от Индия до Америка. Те не бият тъпана за своите вярвания, а избирателно, лично, между учител и ученик предават Знанието. За щастие или не, широката аудитория свързва дервишите с външната проява на тяхната вяра - танца, наречен “сема”. При него поклонникът се върти около остта си, докато изпадне в транс и се свърже с Бога. Тълкуватели обясняват, че тялото на дервиша свързва енергиите на небето и земята, но аз стигнах до извода, че “сема” е “медитация” и целта е личното общуване с Бога, а не приемането на посредник, свързочник или какъвто и да е свещеник.

Танцът никога не е бил предназначен за публика и затова да говорим за него, мислейки си, че говорим за мистицизма на дервишите, е все едно да говорим за книга, акцентирайки върху обложката й. Съвсем скоро телевизия “Тв Арт” ще излъчи цяла поредица за атрактивния танц, но от сега да знаете, че това е само първото стъпало към суфизма и то е част от огромна стълба към познанието на Изтока.

Основоположник на един от многото ордени на дервишите е роденият в началото на XIII век в древна Персия (днешен Афганистан) Мохамед Джелаледин. Наречен по-късно Мевляна, т. е. господин, учител, и Руми - по името на областта, в която живее и преподава. Той става известен не толкова с тълкуванията си на религиозни текстове, колкото с вълшебната си поезия. Живял и починал в Коня, днешна Турция, Руми има шанса да срещне скитащия дервиш Шамс, който преобръща светогледа му. След тази среща Бог вече не обитава някакви си небеса, а има за дом душата. Човек се оглежда в света около себе си и това, което му се случва, е абсолютно отражение на него самия.

Ако искате да изживеете вълшебство наяве, посетете Коня между 7 и 17 декември, когато поклонници от цял свят се стичат там, за да празнуват смъртта на своя учител - Руми. Не, няма грешка! Наистина празнуват смъртта му, защото той самият така е поискал, казвайки в часа на кончината си да не тъгуваме за него, а да празнуваме сватбата му с вечността.

Град Коня с право се гордее с гробницата на Руми. Като филмов декор тя извисява зелените си куполи над побелелите от сняг дървета и примамва всеки да влезе в нея. Неслучайно едно от най-известните стихотворения на Руми започва с поканата към всички независимо от тяхната религия и етнос да се присъединят към Любовта.

Освен гробницата на Мевляна в Коня може да се видят прочутите медресета от селджукско време, в които младите умове на Анатолия са търсели проявленията на бога в звездното небе чрез астрономията, в закономерностите чрез математиката, в красотата - чрез поезията и калиграфията.

Само на няколко километра оттук е Чаталхоюк - останки от най-значителната човешка революция. Преди 10 хил. години хората започват да строят първите селища, да засяват семена, да пекат глина... Започва цивилизацията! Мъжете и жените в Чаталхоюк били равноправни. Починалите погребвали в подовете на къщите си. Почитали както богинята-майка, покровителка на растителния и животинския свят, така и мъжко божество в образа на бик.

Една от най-новите научни теории, която е на път да промени из основи представата ни за човечеството, е, че от скитници хората започват да водят уседнал начин на живот, т. е. стават цивилизовани, именно в стремежа си да почитат боговете и предците си.

Филмовият екип на “Додофилм” и “Тв Арт” не би могъл да изживее всички тези приключения без помощта на турското правителство.

Стилиян ИВАНОВ,

режисьор

[helen]

Някой знае ли каква функция изпълнява човекът с черните дрехи, който се движи между дервишите докато те се въртят?