Що е геройство

[Viva Caselli]

Не можем да говорим за героизъм и да не засегнем думите обещание, клетва, приятелство, доверие.

 

Този разказ е доказателство за това колко велик е човешкият дух, когато на всяка цена защитава тези думи. Личности като Фред Чърчил изпълват живота със смисъл. 

 

 Джек Лондон, Доверие

 

[B__]

Ами нека да е геройство. Хайде да поговорим за геройството да се ОТКАЖЕШ.

 

Дайте примери. На всеки му идват  

[Станимир]

Ами нека да е геройство. Хайде да поговорим за геройството да НЕ се ОТКАЖЕШ.

 

Дайте примери. На всеки му идват

[Станимир]

Сега трябва да решим да се откажеш ли е по-голямо геройство или да не се откажеш.

[Viva Caselli]

Сега трябва да решим да се откажеш ли е по-голямо геройство или да не се откажеш.

От какво се отказваме и от какво не се, че не мога да разбера?

[Viva Caselli]

Сетих се за още една героична постъпка, без претенции да е полза на другите, не и пряко, но може да се поучим от този мъж. Рядко гледам филми, а когато се случи, ги хващам от средата. Все пак гледах един филм "Корабокрушенецът". Главният герой във филма след корабокрушение попадна на необитаем остров. През целият си престой на острова го крепеше вярата, че ще се спаси и пак ще прегърне любимата си. Премина през какви ли не премеждия, но в крайна сметка се спаси и се завърна в цивилизацията. Разочарованието му беше огромно, когато установи, че любимата му е вече щастливо женена. 

Проведоха един драматичен разказ, който запомних по памет. 

 

Тя — Съжалявам, но ми казаха, че си загинал. Тебе те нямаше една година! Аз вече съм женена. Трябвам ли ти сега!?

Той — Не, не ми трябваш, нали си щастлива с новия си мъж. Трябваше ми, когато бях сам на острова. Тогава ми помогна много, защото нямаше и миг да не си до мене. Мисълта за тебе и това, че след като се измъкна от острова отново ще бъдем заедно, тази мисъл беше велика за мене и тя ме спаси. Сега, когато виждам, че си щастлива, вече не ми трябваш. Остани си щастлива, скъпа!

 

И се целунаха.

 

Доверието, в което вярваше. Идеята, че го чака вярна любимата му. Това, че не се усъмни нито един път във вярата си в нея... Все неща, които поддържаха духа му жив. Ето, че след като видя какво е положението духът му отново остана чист. Това говори, че не се привързал към очакванията до степен, че спасен и сред цивилизацията да рухне, защото любимата му е се е оженила, докато се е мъчил да оцелее на острова. Че не е фанатик, а реалист. 

 

[АлександърТ.А.]

Ами нека да е геройство. Хайде да поговорим за геройството да се ОТКАЖЕШ.

 

Дайте примери. На всеки му идват

Оставам на страна негативността на думата ...Всеки човек има случки в живота си  ,когато се отказва от нещо ценно в името на Доброто.И на тази основа може да се огледа и забележи много примери в живота  че да се откажеш може да бъде и геройство .Нали Християнството седи на един значим отказ от земния живот .

Напълно съм съгласен с Viva , в следния пример:Какво се иска от човека, за да служи на любовта? – Пълно себеотрицание. Животът е пълен с примери на себеотрицание. В далечното минало, в едно руско село, се извършило голямо престъпление, но не могли да намелят виновника. Вместо него обвинили една бедна вдовица, с четири малки деца. Съдът решил да я изпратят в Сибир на заточение. Присъдата трябвало да се изпълни в 24 часа. Един младеж от същото село чул за присъдата на вдовицата и се ужасил от мисълта, на кого ще останат четирите малки деца. Той си казал: Аз съм без баща и майка, минавам за нехранимайко, на никого не съм нужен. Ще отида в съда и ще кажа, че аз извърших престъплението. Същия ден още той се явил пред съда и казал на прокурора и съдията, че престъплението е негово дело, а не на вдовицата. Така той освободил нещастната майка от затвора и поел нейната съдба върху себе си. След десет години един свещеник изповядвал един умиращ. Последният открил тайната, която носел десет години на съвестта си: признал си, че е истински виновник за престъплението., направено преди десет години. Веднага властта се разпоредила да освободят младия момък от затвора, но се оказало, че той е вече умрял. Значи, този млад човек е живял по човешки, а постъпвал по Божествено. Външно, този младеж носел дрехата на нехранимайко, на апаш, но вътрешно той работел върху себе си, облагородявал своята душа. Заслужава човек да се възхищава от подобни герои, които са готови на жертва. Те са смели, решителни, със стремеж към великото и възвишеното."

[Viva Caselli]

Александър, то оставаше да започнем спор и по този пример. 

 

 

Още една подобна история. 

 

Джек Лондон, Където пътят се разделя

[АлександърТ.А.]

Ами нека да е геройство. Хайде да поговорим за геройството да НЕ се ОТКАЖЕШ.

 

Дайте примери. На всеки му идват

Да се откажеш или не ,избираме всеки ден .Историята е пълна с примери,храна за размисъл...Решението на Христос да се откаже от земния живот е преплетено с решението да не се отказва от Волята Божия .

Много примери могат да се дадат.И всички ,те водят до заключението че всяко преодоляване на Егото.Всяко действие в името на ................. загърбващо личните удобства и харесвания , ни прави герои .

Героя не се прави от геройството , то е следствие.Героя е възможността на Духа да използва едно тяло за изпълнение ,на волята Божия .

Редактирано Юли 28, 2013 от АлександърТ.А.

[Viva Caselli]

Не е хубаво да скърбим за духовете героите. Те не са загубени или изчезнали безследно, просто са се преселили в друго място. По-добре да повярваме, че са отишли на място, за което и ние сме тръгнали. А това, че са пристигнали първи, значи само едно, че са по-напред от нас, а не че са умряли и най-вероятно те ще ни посрещнат първи. Това трябва да ни радва. Че са на друго място и живи, и здрави. Вероятно духовете на героите и сега се сражават с неправдите там, но не можем да си представим за каква битка става на въпрос. Гледах един научнопопулярен филм за Джак Изкормвача. Възтановката беше следната. Момичета, едни бедни проститутки, бяха представени така. Духът на една от жертвите след смъртта говореше: "Той най-нахално ми преряза гърлото, после ме изкорми, а най-после взе част от органите ми със себе си". Духът на това момиче не бе успял да разбере с какво е сгрешил на Земята толкова, че да е заслужил подобна участ и продължаваше да се тревожи в другия свят. Вероятно, ако повярваме, че живота след смъртта е такъв, то духовете на героите със сигурност успокояват духовете на убитите момичета. 

[Ани]

Но въпросът ми към другите остава, защото темата ми е интересна. Ани даде един пример, но той е доста еднозначен - имам предвид Димитър Общи. А какво мислите за Ботев?

 

И на мен ми е интересна, Диана. Димитър Общи не го броя за герой. Колкото до Ботев, накара ме да се замисля. Стигнах до извода, че има различни видове герои и героизъм.

 

Има герои, които неотклонно преследват целта си, напълно отричайки се от себе си почти през целия си съзнателен живот. Примери за такива – Левски, Гарибалди, Ганди. Тези хора са успели да преборят своите пороци, да придобият добродетели, необходими им в изпълнение на задачата за която са дошли във физическия свят. За да изпълнят своята мисия, понякога тези герои трябва да са духовно чисти.

 

Герои могат да се нарекат и хора, които цял живот са живели обикновен живот и дори са били подвластни на пороци, но в един момент, миг  извършват подвиг. Понякога с цената на живота си. Това са хора, които "хващат" Божествената воля и я изпълняват без да се замислят ... понякога. Действат на едно по-високо ниво според мен от физическия ум. Те имат еднократни задачи. При тях пороците не са проблем и мисля, че биват изкупвани с жертвата която правят. Пример за такъв герой е момчето - нехранимайко, описано от Александър. Мисля, че и Христо Ботев може да се причисли към този тип герои, макар че при него няма миг, а доста по-голям период от време...? 

 

Такъв шанс за героизъм се дава на всеки човек в даден миг, секунда. Важното е как ще действа – като герой, или обратното…  Сещам се за една много хубава песен от филма "17 мгновений весны". Ето един стих от нея:

 

У каждого мгновенья свой резон

Свои колокола, своя отметина

Мгновенья раздают кому-позор

Кому-беславье, а кому-бессмертие

 

 

 

 

... Левски и човекът преборил пороците си да се поставят в една графа. Това е лудост, това е висша форма на лудост!

 

 

Левски е бил човек преборил пороците си. Това е необходимо условие според мен за героя. Не би могъл да изгради мрежата от комитети, да създаде основата за Априлското въстание, ако нямаше авторитет сред хората. Българите не биха се доверили на един "герой" като Димитър Общи например. Истинският герой, който се е заел с изчистването на кривиците в света, първо трябва да е изчистил своите кривици.

 

Ани, четох в другата тема за геройството май беше твои думи, които ми харесаха, но сега виждам, че си променила светогледа си. Ти самата го каза по-рано в темата. Недей да се подглъгваш по другите и незабавно върни предишната си представа. 

 

За пороците. Искам да кажа, че героите не са успяли да сложат юзди на всички свои пороци. Затова наблегнах на описанието на Дънов за героя. Тоест, щеще ли да загуби от мощта си Дъновият герой, ако в ръката държеше цигара, а всичко останало от историята му беше непроменено? Можеш, ако искаш ти да ми отговориш, вместо АлександърТ. А. 

 

Viva, мисля, че имаш предвид затворената тема „Духовният живот като героизъм“?  Малко съм прекалила с емоциите там. :)

Диаметрална промяна в мирогледа ми по отношение на героите, героизма – няма. Харесвам истинските герои. Възхищавам им се. Благодарна съм им! Но започнах да  различавам истинския героизъм от фалшивия, погрешния. Понякога фанатизмът минава за геройство. За геройство може да мине и глупостта. Като например нощните гонки с мотори и коли. Героизъм според мен е да се бори човек срещу мафията. Но да жертва живота си за някой мафиотски бос – не.

 

Относно въпросът ти за героя описан от Учителя - в отговорът си на Диана описах различни видове герои. Шанс за героизъм от втория тип се предоставя почти на всеки. Човек може да изпълни Божията воля в даден миг дори и с цигара в устата. Проблемът тук е на момента да разбере какво се иска от него и да има смелост да го направи. Може да е атеист, да има много недостатъци – при този тип героизъм, моментния, това не е от значение. Но при другия, когато задачата е почти за целия живот – не бива да има пороци, ако от това зависи нейното изпълнение. Така мисля.  

[Диана Илиева]

Ани, радвам се, че успя да видиш разликата. Заговорихме за Левски и затова реших на този фон да ви обърна внимание на Ботев. И по една сякаш ирония на живота всички ние стоим прави със сирени на 2 юни, докато на 19 февруари има едно скромно честване в София, Карлово и още някъде може би.

Мисълта ми е тази - ние наричаме някого герой по един твърде субективен критерий.

Ето, Димитър Общи също се е проявявал някак ... как да го кажа ... юнашки, нестандартно, смел е бил, борил се е за същата кауза като Левски и Ботев, също умира заради нея, на бесилка мисля беше, но ето, единодушни сме, че не бива да се нарече герой. А сега като се замисля, учили сме и за него в училище, изброявали сме го сред изтъкнатите революционери... защо?

 

В такъв случай или приемаме твоята и на Александър идея, че има различни видове герои - герои, по-герои, най-герои ... и кой е по-по-най не е съвсем ясно. Или въобще концепцията за герой някак издиша.

Аз бих се съгласила с концепцията на Учителя: "Външно, този младеж носел дрехата на нехранимайко, на апаш, но вътрешно той работел върху себе си, облагородявал своята душа." Т.е човек, който предприема неща, които издигат и облагородяват душата му, е герой.

А откъде впрочем решихте, че младежа, който описва Учителя, е някакъв пропаднал такъв и изневиделица му щуква да спаси вдовицата - ами написано е "минавам за нехранимайко", а не че действително е бил такъв. Според мен далеч не всеки ще се реши на такава постъпка, нужно е благородство, нужна е любов.

 

Още един въпрос - може ли да станеш герой от отчаяние?

[B__]

.........

 

Още един въпрос - може ли да станеш герой от отчаяние?

 

Интересно.

 

Някъде в темите преди коментирахме по цитати на Учителя, че човекът е колективно същество. Той изразява колективните усилия на много хора и сили. Това може да са негови предци, но и множество в момента действащи сили. Затова човешкият живот не е точно свободен избор. 

 

Животът и силите ни принуждават да правим, каквото и да е. Пращат ни изпитания и страдания. Никой нормален човек не би станал герой доброволно (перифразирам Дон Хуан). Героите са принуждавани да бъдат такива. 

 

Е, има и хора, чието его им нашепва колко готино е да станеш герой. Те също могат да станат герои по някакъв техен си начин, който върши работа на тях, но не и на еволюцията. Но понякога егото действа в посоката необходима на силите. Че как иначе да ни подмамят

Редактирано Юли 30, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим

[Ани]

Ани, радвам се, че успя да видиш разликата. Заговорихме за Левски и затова реших на този фон да ви обърна внимание на Ботев. И по една сякаш ирония на живота всички ние стоим прави със сирени на 2 юни, докато на 19 февруари има едно скромно честване в София, Карлово и още някъде може би.

Мисълта ми е тази - ние наричаме някого герой по един твърде субективен критерий.

Ето, Димитър Общи също се е проявявал някак ... как да го кажа ... юнашки, нестандартно, смел е бил, борил се е за същата кауза като Левски и Ботев, също умира заради нея, на бесилка мисля беше, но ето, единодушни сме, че не бива да се нарече герой. А сега като се замисля, учили сме и за него в училище, изброявали сме го сред изтъкнатите революционери... защо?

 

В такъв случай или приемаме твоята и на Александър идея, че има различни видове герои - герои, по-герои, най-герои ... и кой е по-по-най не е съвсем ясно. Или въобще концепцията за герой някак издиша.

Аз бих се съгласила с концепцията на Учителя: "Външно, този младеж носел дрехата на нехранимайко, на апаш, но вътрешно той работел върху себе си, облагородявал своята душа." Т.е човек, който предприема неща, които издигат и облагородяват душата му, е герой.

А откъде впрочем решихте, че младежа, който описва Учителя, е някакъв пропаднал такъв и изневиделица му щуква да спаси вдовицата - ами написано е "минавам за нехранимайко", а не че действително е бил такъв. Според мен далеч не всеки ще се реши на такава постъпка, нужно е благородство, нужна е любов.

 

Още един въпрос - може ли да станеш герой от отчаяние?

За избора на датата - 2 юни или 19 февруари...? Не знам защо точно е избрано да се чества на 2 юни? Това за мен е символично припомняне, не само за Ботев, но и за всички други загинали за свободата. Както символични са и Коледа, и Великден. Тези дати нямат никаква връзка с историческия Христос... Те просто носят едно послание.

 

Аз не съм наричала никой по и най герой. Не е моя работа да правя такива оценки. Всеки си изпълнява задачата за която е дошъл на този свят. Дали някой цял живот ще служи на дадена кауза (все пак трябва да се внимава с вида на каузата ) или в даден миг ще реши да извърши героична постъпка - това за мен е героизъм. Оценката на героизма се дава от по-висша Инстанция.

 

Ето пример за една героична постъпка - на д-р Стефан Черкезов.

 

На 15 август 1963 г. младият, едва 26-годишен лекар на великотърновското село Стрелец д-р Стефан Черкезов  (изпратен е там по разпределение, току-що дипломирал се, на 1 януари същата  година) се връща от служебна  командировка в Горна Оряховица. Едва излязъл от града, препълненият автобус се сблъсква с камион и избухва в  пламъци. От взривната вълна д-р Черкезов, който пътува буквално на стъпенката, е изхвърлен в канавката. Няма му  нищо, но без колебание се хвърля и влиза в автобуса, за да вади пламналите хора. Запалва му се косата - изгася я  с ръце и продължава към пламъците. Изважда 47 души! През това време идват линейките от Горна Оряховица и той  товари пострадалите с носилките и ги поставя вътре. Отказва да бъде извозен, помага до последния човек. Накрая  тръгва пеша към града. По пътя го пресреща линейка и го качва - изнемощял, едва дишащ. Найлоновата му риза се е  разтопила по тялото му, кожата му буквално виси на парцали. В болницата отпраща втурналите се към него лекари с  думите: "Колеги, оставете ме мене, аз ще умра. Гледайте другите хора!"

 

На другия ден, сутринта в 6,30 угасва в адски мъки, но без дори да простене. Над главата му ридае младата му  съпруга Лидия Черкезова, майка на 5-месечната им дъщеричка.

/източник/

 

Виждала съм снимката на този лекар в здравната служба на с. Стрелец, но не можах да я открия в мрежата.

 

Колкото до даденият от Учителя в беседата "Като себе си" пример с руския младеж, минаващ пред съселяните си за нехранимайко - съгласна съм, че това е само външната му дреха. Но не съм сложила думата нехранимайко в кавички, тъй като и в беседата не е така. За да се разчете посланието, което носи мигът, нужни са много вътрешни качества - сила, смелост, благородство, себеотрицание. Може те да не се виждат от другите хора? Може дори човекът, който извършва подвига да не знае за тях? Но душата му знае.

Редактирано Юли 30, 2013 от Ани

[Станимир]

Както горе, така и долу. Колкото Бог е свободен в избора си да бъде Бог, толкова и героят е свободен в избора си да бъде герой. Нещата са прости: ако искаш да си герой, прояви се като герой; прояви тези качества, които съответстват на героя. Ако искаш да си Бог, прояви се като Бог; прояви тези качества, които съответстват на Бога. Ако можеш. Но трябва да имаме проявление. Не можем да говорим за героизъм, ако съответните качества не са проявени в живота. - Ама аз мога да ги проявя, ако ми се отдаде възможност. Не, ако можеше, възможността щеше да е налична. Всъщност не можем да твърдим, че притежаваме което и да е качество, ако не сме го проявили практически. Дотогава притежаването на съответното качество е просто едно добро пожелание.

В това човек да иска да бъде герой няма нищо лошо. Нещата в живота стават по този начин. Искаш да отидеш на опера и отиваш на опера. Пожелаваш да учиш право и учиш право. Някои неща са по-лесни, други по-трудни и изискващи повече познания и усилия, но принципът е един: пожелаваш и постигаш. Желанията може да са на място или да са съвсем илюзорни и ненужни - това е отделен въпрос. Следването им може да води до развитие или до деградация. Няма как да станеш добър музикант, ако не желаеш да се научиш да свириш виртуозно. И ако съзнанието ти е обзето от мисълта да си в полза на другите, това вече е крачка към героизма. И това е избор. Идеята може да не е формулирана в съзнанието ти буквално като: Аз искам да стана герой, но тя е там и ако бъде развита ще даде своите плодове.

[B__]

Ами аз бих си задал следните въпроси: Необходимо ли е да бъда герой? Нужно ли е да съм герой? Нужно ли е да съм герой точно сега в този момент? Няма ли нещо по-полезно, което да направя, вместо да ставам герой?

[Станимир]

Въпреки че въпросите ти отново са поставени тенденциозно, ще им отговоря.

Необходимо ли е да бъда герой?

Да, Светът има нужда от повече герои. Проявата на героизъм от моя страна не само, че не би била излишна, но би била от полза.

 

Нужно ли е да съм герой точно сега в този момент?

Именно точно сега, в този момент, е най-нужно.

 

Няма ли нещо по-полезно, което да направя, вместо да ставам герой?

Не, няма. Как може едно обикновено дело да е по-полезно от едно героично? Няма начин. Ако имаме възможност да проявим героизъм, но вместо това се задоволим с обичайни действия, то това е по-скоро бягство и пропиляване на възможността.

[B__]

Изглежда ти тенденциозно, защото си приел, че точно ти трябва да станеш герой, а пък нали знаеш героите са малко, хората са много, та се чудех как така го взе това решение  

[Станимир]

Не бе, ти стани герой ако искаш, ама няма да станеш, защото не можеш да повярваш, че е възможно. Няма да пропусна възможността да ти напомня, че ти във всички подобни теми пишеш едно и също, как хората подкрепящи героизма искат те да станат герои, но не и другите хора да станат герои. Ами хубаво, вменявай си на хората илюзиите си, пък виж може така да успееш да се отървеш от тях. Та, накратко: аз може и да не стана герой, но ти никога, ама съвсем никога няма да станеш, а ако се сблъскаш в живота с истински герой няма да си на негова страна, повярвай ми.

[B__]

Е, ти се разпали. 

Искам да кажа, че всеки от нас е герой в някаква степен, аз съм герой, ти си герой, но примерно не си доволен от начина, по който си герой. 

Всичко е относително и всичко го има в някаква степен 

[Станимир]

Пак правиш предположения. Не, не съм герой, в никаква степен. Поне в това си въплъщение, а за миналите нямам спомен. И хиляда пъти предпочитам да си остана негерой, отколкото да принизявам героизма за да мога да попадна в тази категория. Последното би било самозаблуда, докато високият идеал кара човека да се стреми към нещо възвишено и така да се развива.

Редактирано Юли 30, 2013 от Станимир

[Viva Caselli]

Търсейки различна информация за героите, по-точно коя част на света изобилства откъм герои, стигнах до заключението, природата е разпределила героите горе-долу по-равно. Няма как да е иначе, къде не са нужни герои? Природата се е погрижила да няма ощетени народи и е разпределила по-равно героите. Във всяко кътче на земята е създала минимум по един велик дух, натоварен с мисията да изкорени злото, за да докаже на хората, че условията, без значение какви са, не са пречка за героя. Всичко това идва ни каже, че посредствеността трябва да се избягва, а изключителността да се следва. Да имаме памет за миналото, тоест никога да не ги забравяме, след това да имаме и поглед за в бъдещето, за да е от полза паметта ни, за да можем да приложим това, което е в паметта. Че разполагаме с памет не оспорвам, но все още не сме развили това  — да я прилагаме на практика. Има страшен недостиг на герои, като казвам страшен, мисля си, звучи меко казано. И все пак, възможно е в най-скоро време да се появи абсолютен герой, който да напомни, че имаме несвършена работа. Но нека не чакаме.

[B__]

Пак правиш предположения. Не, не съм герой, в никаква степен. Поне в това си въплъщение, а за миналите нямам спомен. И хиляда пъти предпочитам да си остана негерой, отколкото да принизявам героизма за да мога да попадна в тази категория. Последното би било самозаблуда, докато високият идеал кара човека да се стреми към нещо възвишено и така да се развива.

 

Добре, смяташ, че не си герой и имаш висок идеал, към който се стремиш. По какво ще разбереш, че в даден момент си станал герой?

[Viva Caselli]

На 15 август 1963 г. младият, едва 26-годишен лекар на великотърновското село Стрелец д-р Стефан Черкезов  (изпратен е там по разпределение, току-що дипломирал се, на 1 януари същата  година) се връща от служебна  командировка в Горна Оряховица. Едва излязъл от града, препълненият автобус се сблъсква с камион и избухва в  пламъци. От взривната вълна д-р Черкезов, който пътува буквално на стъпенката, е изхвърлен в канавката. Няма му  нищо, но без колебание се хвърля и влиза в автобуса, за да вади пламналите хора. Запалва му се косата - изгася я  с ръце и продължава към пламъците. Изважда 47 души! През това време идват линейките от Горна Оряховица и той  товари пострадалите с носилките и ги поставя вътре. Отказва да бъде извозен, помага до последния човек. Накрая  тръгва пеша към града. По пътя го пресреща линейка и го качва - изнемощял, едва дишащ. Найлоновата му риза се е  разтопила по тялото му, кожата му буквално виси на парцали. В болницата отпраща втурналите се към него лекари с  думите: "Колеги, оставете ме мене, аз ще умра. Гледайте другите хора!"
  
На другия ден, сутринта в 6,30 угасва в адски мъки, но без дори да простене. Над главата му ридае младата му  съпруга Лидия Черкезова, майка на 5-месечната им дъщеричка.

Ани, аз също знам за подобен случай. Не може да не си гледала онова предаване по National Geographic "Разследване на самолетни катастрофи". В случая ставаше въпрос за самолет, който не си смомняк как, но беше останал без пилоти. Бяха ли припаднали, не знам. Последното нещо, което казват на диспечерите на летището е, че самолетът губи височина. След което връзката прекъсва. От летището изпращат специален самолет, който да види какво се случва с повреденият самолет. По-късно пилотът на специализирия самолет споделя, че се е приближил на метри от повредия самолет и е видял човек в кабината, който се мъчи да овладее разбеснелия се самолет. Оказва се, че това е едно младо момче, обикновен пътник, което в момент на паника и страх намира сили да си тръгне с достойнство от този свят. Не успява и самолета се разбива, но по-късно е провъзгласен за герой. Може и ти да си гледала въпросния епизод. Сигурен съм, че самолета се разби над Кипър или Гърция. 

 

[Станимир]

Пак правиш предположения. Не, не съм герой, в никаква степен. Поне в това си въплъщение, а за миналите нямам спомен. И хиляда пъти предпочитам да си остана негерой, отколкото да принизявам героизма за да мога да попадна в тази категория. Последното би било самозаблуда, докато високият идеал кара човека да се стреми към нещо възвишено и така да се развива.

 

Добре, смяташ, че не си герой и имаш висок идеал, към който се стремиш. По какво ще разбереш, че в даден момент си станал герой?

Ще разбера. Друго не ти трябва да знаеш. Ти искаш да анализираш, да класифицираш... Но възможните прояви на героизъм са безброй. Не можеш да ги изредиш в някакъв списък, колкото и изчерпателен да е той. Как мога предварително да ти посоча признаците по които ще различа евентуално моя бъдещ героизъм, след като формите в които той може да се прояви са безброй? Но със сигурност ще го различа.