Що е геройство

[Иво]

Що е геройство?

Предполагам всеки от нас помни някоя приказка, която често е чувал като малък. Приказките, митовете, легендите ни потапят в един свят на приключения и геройства, свят изпълнен с феи, чудеса и победи, свят на пробуждане на истинската ни същност.

Всяка приказка си има по един герой. Героят често се налага да прекоси безкрайни земи и океани, да се изправи срещу дракони и рицари, за да спечели ръката на своята любима, за да намери себе си.

Героят често се жертва за цел по-голяма от него самия. Той надскача предела на своите възможности, предел недостижим за мнозина. За да извърши подвиг, героят се налага да излезе от своята “зона на комфорт”. Налага се да влезе в зоната на неизвестното и несъзнатото, където се изправя пред редица приключения, търси източника на живота и силата в себе си, за да продължи напред. Често намира съмишленици и ментори, които му помагат в пътя. Пътят някак си сам се разкрива пред него, той се сблъсква точно с това, за което е готов. Този път изисква да преодолее множество изпитания и да жертва своите страхове и слабости; да се справи се с обезсърчението, отчаянието и съмнението; да победи дракона - своето его; да понесе много страдания; да събуди своите спящи дарби и способности; да изяви най-доброто от своята същност. И след като мине през всичко това, той отново се връща в своята ”родина”, но вече с едно ново ниво на съзнание. Съзнание в което царува един вътрешен мир и покой. Станала е трансформация, търсещият се е превърнал в герой. Той е станал герой, който вече е разбрал че “животът е най-голямата мистерия”, но сега той я разбира малко повече от преди.

Всъщност не мислите ли, че във всеки човек живее по един герой? Самото зачеване, излизане от корема на майката, порастване, изправяне срещу живота, срещу себе си е геройство. Всеки човек е един малък герой в драмата на своя живот. Но възниква естествения въпрос кой човек е истински герой. Ще отговоря с думите на мъдреца: “Истински герой е онзи, който може да пожертва живота си отначало докрай за една идея. Обикновени герои има много, но те проявяват геройство само в известни моменти.... Да бъдеш герой в един момент, а в друг да не си, това не е истинско геройство. Ако си герой, бъди такъв във всички моменти на живота си ...”

Може би в този смисъл истински герои са само великите гении на човечеството?

А може би истинските герои имат хиляди лица и проявления?

(справка: видео интервю с Joseph Campbell, Тhe power of Myth – the heroes adventure; както и книгата: A hero with a thousand faces)

Що е геройство според вас?

Кой човек е герой?

Примери от личния си живот за постъпки/хора, които смятате за героични?

Или от може би от историята?

А кои са другите лица на истинския герой?

[Благост]

Здравейте! Още малко от Словото на Учителя! Много ключова беседа.

За беседата "Пътят на героите" държана на 6 януари 1928 г. Учителя е казал:

"Тази беседа, който желае, може да я препише ръкописно за себе си, но не и на пишеща машина. Няма да я печатате."

По отъпканите пътища лесно се ходи, но по пътя, който сега се проправя, само герои ходят.

Оттук можете да разберете колко време е употребил Бог, докато създаде Вселената, докато нагласи времето и момента за дохождането на всички хора по лицето на земята, да ги постави в техните съответни гами. Каква велика хармония и музика има в това! Хиляди и милиони хора да изразят своя живот – всеки на своя час и на своята определена минута!

Сега задръжте тази хубава мисъл – връзка с Бога, та като се срещнете, да знаете, че всички имате тази връзка. Тя ще ви помогне да трансформирате всички състояния. Ако понякога сте лоши, то е по причина на това, че сте бедни. Беднотията е празна торба, невежеството е празна торба; всички недъзи, всички отрицателни качества са празни торби; болестите са празни торби; съмнението е празна торба; безнадежността е празна торба; безлюбието е празна торба. Щом сърцето ви се изпълни с Любов, то е пълна торба. Затова сърцето на човека трябва да бъде всякога пълно с Любов. Някой казва: „Сърцето ми е грешно“. – Щом сърцето ти е грешно, изхвърли греха навън и на празното място постави Любовта.

Ще ви прочета второ Послание Петрово, 2 глава от 13 до 20 стих. То се отнася до жителите на ада. Апостол Петър описва влиянието на жителите на ада. Те влизат в умовете на хората и постоянно им говорят; те развращават хората и мнозина падат. Често човек дохожда в стълкновение с тия жители на ада.

Ще ви прочета и от второто Послание на Йоана, 2 глава. Той пише за жителите на небето, описва какви са те. Силният трябва да побеждава.

През тази година гледайте да познавате тия състояния, да изучавате теченията, както и мислите, които постоянно проникват във вас.

И най-после, използвайте вашата опитност. Често ние казваме: „Аз мога“. При това виждаме, че не можем.

Когато една работа може да се свърши от трима души, а само единият от тях казва, че може да я свърши, той се намира в лъжливо положение. Ето защо, когато се намирате в трудно положение, употребете следната ценна формула: „Господи, Ти всичко можеш! Твоят Дух, Който си изпратил да ме ръководи, чрез Тебе всичко може. И аз, чрез Твоя Дух, всичко мога“. Така е: когато Бог всичко може, и Духът, който изтича от Него, всичко може, и аз, чрез Духа, който ме ръководи, всичко мога. Кажеш ли, че всичко можеш, без да имаш предвид Бога или Неговия Дух, ти си на крив път. Моисей само веднъж си позволи да каже: „Аз не мога ли да изкарам вода от тази канара?“ – и не можа да влезе в Ханаанската земя. Моисей беше велик пророк, но само заради тези думи, които отправи към евреите и не прослави Бога, отдели се от Цялото и не можа да влезе в Ханаанската земя. Казвам: Щом Моисей се подхлъзна и не можа да влезе в Ханаанската земя, колко повече един обикновен човек! Затова пред каквото положение да се намериш, ще кажеш: „Господи, ти всичко можеш! И Твоят Дух, Който излиза от Тебе, всичко може. И аз, чрез Духа, Който ме ръководи и упътва, всичко мога!“

Ще ме запитате: Кога да произнасяме тази формула? Когато се намерите в най-трудно положение. Произнесете тази формула един, два или три пъти, докато победите. Приятно е човек да побеждава. Лошо е, когато той изгуби присъствието на духа; когато изгуби смисъла на живота; когато отслабне. Тогава всичко наоколо му се вижда опако: хората – лоши, и той търси начин как да избяга. С бягане работа не става. Ако бягаш, в ада ще отидеш. Ако се качваш нагоре, на небето ще отидеш. Турците имат една поговорка: „Бягането на котката е до плевника“. И наистина, като подгониш една котка, тя хуква да бяга из къщата, из двора и като погледнеш – скрила се в плевника. По същия начин и вие казвате: „Да бягаме!“ С бягане въпросите не се разрешават. Де ще бягате? Да отидете при Бога, разбирам.

Оставете бягането, но кажете в себе си: „Колкото и да е трудна тази работа, аз ще я свърша с Бога и с Духа, който ме ръководи“.

източник

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Guest Мона]

Геройството, в смисъл на саможертва, е своеобразна сделка с космоса.

Според Юнг Героят, който страда, лишава се от много неща или от всичко, но както и всеки друг човек - рано или късно се изправя пред саможертвата и тогава му се налага да остави някоя ценена от него психологическа позиция. И това не е просто адаптация или "пътят на Героя", а травматичен отказ от познатото, от уютното... Човек отстъпва от една нагласа на Аза вполза на друга, защото в нея вижда по-голям смисъл.

Героят може да е компютърен маниак, който денонощно хаби очите си, за да се добере до важна информация. Може да е жена, която напуска добре платена работа, защото е решила да помага на болни хора. Може да е наркоман, монахиня, емигрант...

Вжното е, че всичко, което Героят прави, го прави с дълбоко философско убеждение и в захлас. Екстазът на Героя може да се сравни само с този на мистика или на новопосветения.

"Пристъпих до границата на смъртта, пристъпих до прага на Прозерпина и отново се върнах, преминавайки през всички изпитания..." (Златното магаре, Апулей)

Няма Слънце посред нощ, освен за Героя, тръгнал по пътя на саможертвата.

Редактирано Август 23, 2007 от Мона

[Eshavt]

За мен Герой е всеки човек успял да се съхрани морално в условията на днешна България

[Орлин Баев]

Наистина всеки, който съхранява моралните си стремежи в условията на финансов и културен геноцид (както е положението в България) е герой!

Наистина пътят на героя, както пише Мона, включва жертва и сблъсък с непознатото, с неочакваното, с предизвикателствата на собствените слабости, които са условия за растеж, стъпала към силата и знанието.

За мен герой е този, който успява да овладее себе си - да приеме и обязди страха, похотта, агресията и ги превърне в мъдрост, обич и воля!

[Станимир]

Геройството е откъсване от обичайността. Разбира се в положителна посока. Героят проправя пътищата за останалите. Срещу първия съпротивлението е най-голямо. Но хората предпочитат да виждат героя в поредния нашумял музикант или киноартист. Да, от общоприетата гледна точка те също живеят необичайно, но това е само привидно. Освен това им липсва геройската самоотверженост и възвишеност на целите. Героят винаги действа с вдъхновение. Той не е сам. Той е фокус на божественото, утвърждаващ божественото, служещ на всички. Героят строи храмът на бъдещето.

Редактирано Август 24, 2007 от Станимир

[Станимир]

Човек е дошъл на земята да воюва със злото, да се справи с него, да стане герой. Да воюваш, това не значи да убиваш.

С други думи казано: Само онзи може да види Божието лице, който е придобил свободата, който е пожертвал човешкото в себе си, т.е. всички човешки желания за сметка на Божественото. Той е приел Божия Дух в себе си, станал е едно с Бога. Такова е положението на всички, които приеха Христовото учение и се пожертваха за Него. Те отиваха с радост и песен на кладата и умряха като мъченици. Дайте път на Божественото в себе си, за да придобиете вечния живот, да станете едно с Бога.

Героите

Жалко е, че в нашето съвремие понятия като геройство, саможертва и себеотрицание са принизени до степен, че да бъдат осмивани и обявявани за утопия. В наши дни, в смелите действия първо търсим измамата и користта, и единствено ако имаме лична изгода от тях ги признаваме. А това неуважение към себеотрицанието е израз единствено на упадъка на тези които проявяват това неуважение. В наши дни героите ни се струват толкова далечни и напостижими. А геройството всъщност означава преди всичко победа над себе си, над нисшата си природа. Трудно е, но нима усилията не си заслужават? Нима в крайна сметка това не е целта на духовния ни път? Но хората правят какво ли не за да продължат обичайното си безотговорно съществуване, та дори и това да означава да отрекат Героят в себе си - своята Божествена същност, а оттам и Бог.

„Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи.“

Вървете по пътя на Любовта, която прави хората герои.

Търсете Царството Божие

Редактирано Април 4, 2008 от Станимир

[Viva Caselli]

Разликата между обикновения човек и героя, че обикновеният знае много добре докъде се простира силата му. Пред клетника стои Берлинска стена — знае, че отвъд е по-добре и все пак не бърза да я разруши. Героят ще намери начин да освободи духа от слабостта; и ако не намери такъв, той ще изтръгне и духа си, заедно със слабостта му, но няма да се примири. 

Това са хора, които са умряли за нас. 

[B__]

Разликата между обикновения човек и героя, че обикновеният знае много добре докъде се простира силата му. Пред клетника стои Берлинска стена — знае, че отвъд е по-добре и все пак не бърза да я разруши. Героят ще намери начин да освободи духа от слабостта; и ако не намери такъв, той ще изтръгне и духа си, заедно със слабостта му, но няма да се примири. 

Това са хора, които са умряли за нас. 

 

Героят е този, който ще донесе смирение. 

[Viva Caselli]

Героите са хора, които да са дали живота си за нас. Ето, че е най-трудно измежду всички неща е да разберем, че смъртта може да се забави, може е да различна, но краят и за героите, и за всички останали е еднакъв. Ние, хората нареждаме дълголетието сред първите неща и не си даваме сметка, че смъртта не е точно кабинет, пред който се вие опашка. Отиваме при нея, без направление... Тя не вика по списък от по-стар към по-млад. Те са знаели това и са бързали да прокарат великите си идеи и най-важно, че са имали силите да ги приложат.О, какъв силен морал са носили! Като знаем, че са се раждали и такива, които са бързали, трябва да поработим върху ленивостта и собствения уют. Героите са имали високи идеали, плановете им са били общи за човешкия род. Те са искали да изтръгнат из корен плевела несправедливост. Техното велико дело е събитие, което никога няма да загине. Те ще се помнят вечно и ще принуждават съзнанието ни да  застава срещу неправдите и да се стреми към освождение. Те са хората, на които можем да се облегнем в тежък момент и да си кажем, че е възможно да се измъкнем от трудна ситуация. Те са в сърцето ни. Когато сме слаби, викаме ги. Дълбок поклон и вечна признателност пред тях!

 

[Диана Илиева]

Viva, всичко, което си написал по принцип е така, но не мога да се въздържа да те попитам - Махатма Ганди герой ли е според теб?

[Viva Caselli]

Не знам много за него, за това прегледах накратко какво казва Уикипедиа. Направи ми впечатление, че е набирал доброволци за записване в армията, но е предупредил изрично, че лично той няма да убие никой. Изглежда се уплашил от войната. Не знам, това е предположение. Това да нараниш някого при самозащита не е грях и самият Дънов е казвал, че гневът е полезен, когато се браниш. Важно е да не изпитваш омраза. Просто да действаш правилно срещу злото, знаейки че ситуацията го налага. Герой е в някаква степен, която не ми е много ясна. Трябва да разуча повече за него и може да ме плени. Герой е, все пак много хора го смятат за такъв. 

[Диана Илиева]

Да, прочети за него, сигурна съм, че ще ти бъде интересно!

Мисълта ми беше следната - герой сме свикнали да наричаме именно такъв човек, какъвто ти описваш и като че ли най-същественото условие е, той да е загинал в името на каузата. А това далеч не е така! Отдаването на физическия живот не е най-важното, не е най-страшното ... Нещо повече, по правило хората, които са останали живи, по-често са успявали да доведат каузата до успешен финал, т.е много повече са помогнали на хората.

Даването на живота ... Ами той Ганди също си е дал живота, макар и не в буквалния смисъл, но така според мен дори е по-ангажиращо - той през цялото време не е имал личен живот, такъв какъвто всички ние си имаме и по правило не ценим.

[Ани]

Ненасилствената позиция и днес, както и преди две хиляди години, изисква героизъм, духовни сили. Хората избрали да се борят по този начин не се оттеглят от конфликтите, евентуалните опасности за живота им. Такива са били християнските мъченици по времето на Нерон, богомилите и катарите, Ганди и много други. Учителя Петър Дънов - също. Той е знаел срещу какво се изправя, но е продължавал да си върши работата за която е бил изпратен с любов и ненасилие.

 

Това не означава, че отричам и героизмът описан от Viva Caselli.

[АлександърТ.А.]

Поради водещата роля на физическите действия и резултати ,при определянето на ,,геройството".Мога да кажа , че героят е , бъдещият светец в юношеска възраст.

[Станимир]

Там, където се полагат правилни усилия, успехите рано или късно, но неминуемо ще последват. Това, което отличава истинските герои е полагането на огромни усилия в една или друга посока. Това може да е някаква обща кауза, от която полза ще получат всички... Героите са тези, които превъзмогват обичайното в себе си, издигат се над него, давайки по този начин пример на останалите за преходността на границите, които често сами си поставяме. Пред духа няма граници. Често за герои се приемат например спортисти и донякъде заслужено, защото те дават пример как с постоянство и тренировки могат да се достигнат желаните резултати, каквито иначе са недостижими. Но същото важи и за артистите, танцьорите, учените провеждащи с години експериментите си и др.

[B__]

хм, някои биха казали, че геройството е насилие. Най-малкото към себе си. И то ако съзнателно се прави нещо, за да станеш герой. Че е и смешно даже.

[Viva Caselli]

Диана Илиева,

В Италия, както и навсякъде, съдиите полагат клетва, че ще изпълняват стриктно служебните си задължения, поставяйки ги преди всичко. Благодарение на тази клетва и на мъжете удържали на нея, Италия се слави като страна, в която са се раждали едни от най-великите мъже, борци срещу мафията, приживе блажени, някои, от които биват посмъртно обезсмъртени с прославата на достойни мъже и биват канонизирани в светци. Те са се изправяли срещу една система, непобедима и властваща десетилетия наред, система от корумпирани политици, прокурори, съдии, обществени деятели, дори църковни служители — мафия; с ясното знание, че залагат живота и бъдещето на близките си хора. Всекидневно сa се изправяли срещу зверове, способни да отрежат ръка на дете, заклело се, че ще отмъсти на мафията, и докато е още живо и кръвта му изтича, да му кажат: "Тази ръка никога няма да посегне на мафията." О, най-велики сред героите!

И не, не става на въпрос, че отдаването и залагането на живота е геройство. И то е, но още по-голямо геройство е да имаш силите да заложиш и този: на децата си, на близките си, на приятелите си, въобще на всичко, което по някакъв начин има досег с тебе. И да направиш всичко това, за да помогнеш на страната си и по любов към справедливостта. Ами стресът, стресът е толкова голям, че смъртта е спасение и облекчение. Как са заспивали тези хора и дали са заспивали въобще?! А липсата на личен живот? И това, че са спали в бункери, че са носили шлемове и не са могли да видят слънцето през тях, както обикновените хора! Те са живяли и служили на всички нас, миролюбивите, за които най-важно е личното щастие. Правили са всичко това, за да могат мирните граждани да живеят нормален живот. Мисля, че им дължим много. Най-малкото е, че всеки може да си избере герой, според когото да равнява духа си, дали е напреднал в живота или само във възраста.

[B__]

Хм, Италия се слави като страна с най-голяма мафия.

 

Вива, в Италия сигурно има много като теб. Там, където има много изтъкнати моралисти, винаги моралът е потъпкан. 

[Диана Илиева]

Диана Илиева,

В Италия, както и навсякъде, съдиите полагат клетва, че ще изпълняват стриктно служебните си задължения, поставяйки ги преди всичко. Благодарение на тази клетва и на мъжете удържали на нея, Италия се слави като страна, в която са се раждали едни от най-великите мъже, борци срещу мафията, приживе блажени, някои, от които биват посмъртно обезсмъртени с прославата на достойни мъже и биват канонизирани в светци. Те са се изправяли срещу една система, непобедима и властваща десетилетия наред, система от корумпирани политици, прокурори, съдии, обществени деятели, дори църковни служители — мафия; с ясното знание, че залагат живота и бъдещето на близките си хора. Всекидневно сa се изправяли срещу зверове, способни да отрежат ръка на дете, заклело се, че ще отмъсти на мафията, и докато е още живо и кръвта му изтича, да му кажат: "Тази ръка никога няма да посегне на мафията." О, най-велики сред героите!

И не, не става на въпрос, че отдаването и залагането на живота е геройство. И то е, но още по-голямо геройство е да имаш силите да заложиш и този: на децата си, на близките си, на приятелите си, въобще на всичко, което по някакъв начин има досег с тебе. И да направиш всичко това, за да помогнеш на страната си и по любов към справедливостта. Ами стресът, стресът е толкова голям, че смъртта е спасение и облекчение. Как са заспивали тези хора и дали са заспивали въобще?! А липсата на личен живот? И това, че са спали в бункери, че са носили шлемове и не са могли да видят слънцето през тях, както обикновените хора! Те са живяли и служили на всички нас, миролюбивите, за които най-важно е личното щастие. Правили са всичко това, за да могат мирните граждани да живеят нормален живот. Мисля, че им дължим много. Най-малкото е, че всеки може да си избере герой, според когото да равнява духа си, дали е напреднал в живота или само във възраста.

Аз те разбирам чудесно, но явно аз не се изразявам добре. Сега ще опитам по друг начин.

Теб някак те кефи да има борба, някак те радва, че има борци, достойни мъже.

С какво Италия е по-добра от Норвегия примерно?! В Норвегия няма такива "най-велики" мъже, но пък няма и мафия, поне не такава, като в Италия.

Та, мисълта ми е, защо ти предпочиташ да има зло и герои, дето се борят с него, а някак не ти е драго да няма зло, като естествено няма да има и герои, щом няма срещу кого да проявяват своя героизъм?

Ако питаш мен, аз предпочитам да няма мафия и респективно няма да има и борци срещу нея. И съм сигурна, че тези велики мъже ще успеят да си намерят друго смислено и със сигурност по-полезно призвание в живота. Изобщо общество, което е допуснало в него да се разрасне такъв паразитен организъм като мафията, говори много зле за това общество. Защото е ясно, че ако болшинството хора в обществото не толерират мафията, тя няма да просъществува. Мафията вирее там, където няма активно, развито, съзнателно гражданско общество, както е и у нас между впрочем. Всеки мълчи и си кротува, докато не бъде застрашена с отрязване лично неговата или на неговото дете ръка. Жалко!

[Viva Caselli]

Ами нали героите ни показват пътя към промяна! Нали тази тема е за тях! Аз не разбирам защо ги отричаш, защото ти точно това правиш? Ти си мислиш, че щом си се развила достатъчно, към което прибавяш свои лични борби, израствания от типа на спрях цигарите с много мъка. Ах, това е геройство, преборих се със себе си. Нали те се борят срещу злото, нали всеки трябва да стане подобие на тях, за да има гражданско общество. Нали темата е за това да са замислим как да изчезне злото! Като предпочиташ да няма зло, пиши в темата за промяна на света. Пиши искам да няма зло и тогава вкупом ще ти кажат, че светът е перфектен. Сама казваш, че няма развито гражданско общество. Нали именно развитото гражданско общество го пряват героите! Нали затова са нужни. Нали от тях трябва да почерпим сила. Нали те ни променят. Нали ще изчезнат, заедно със злото. Аз не те разбирам защо не можеш да усетиш тежеста на делата им? Нали болшинство от хората трябва да заемат нечия страна. Нали трябва да имат нужда от добри примери. Затова са нужни. Нали те са тук, за да покажат, че искат съпричастност в борбата срещу злото. Нали хората са тези, които ще им я дадат. Сама казваш: всеки мълчи и си кротува. Това е от страх, силен страх и любов към живота и от такива хора, които си казват достатъчно е да не правиш нищо срещу злото, за да изчезне. Ако не е бил духът на Левски сега щеше да си в по-различно положение и не толкова свободна. Защо се страхуваш от героите? Затова че са повече от тебе ли?  Или и това ще отречеш?

Дънов е писал толкова за героите. Дънов не е бил миролюбив, както им се иска на хората тръгнали по неговата следа, по тази причина малцина постват негови думи, с които е искал да задължи хората да вършат геройски подвизи и да не отспъпват на злото. 

 

Навсякъде има герои. Има и в Норвегия. Когато Брейвик е стрелял по хората на озни остров е имало момче, което е закрило с тялото си момиче. Ето, че по време на война, то е намерило сили да спре кървавата разправа. Ето, че става пример и ни показва къде пътя се разделя. Тебе някак те кефи всеки да се уважава какъвто е. И такива номера с героите, сякаш ти звучат наивно, комплексарско и дори идиотско. 

 

 

 

 

[Ани]

Viva, Напълно те разбирам. И аз мислех така... доста време. Но сега вече си задавам въпроса – срещу какво е борбата? Понякога, искайки да махнем злото, неволно работим в полза на конкуриращото го зло? Това геройство ли е? Герой ли е този, който честно се бори, но не е наясно за резултата и до какво ще доведе неговата борба и саможертва? Колко много хора са били използвани по този начин от борещите се по между си различни мафиотски кланове...

 

Съгласна съм с Диана:

 

....

Теб някак те кефи да има борба, някак те радва, че има борци, достойни мъже.

С какво Италия е по-добра от Норвегия примерно?! В Норвегия няма такива "най-велики" мъже, но пък няма и мафия, поне не такава, като в Италия.

Та, мисълта ми е, защо ти предпочиташ да има зло и герои, дето се борят с него, а някак не ти е драго да няма зло, като естествено няма да има и герои, щом няма срещу кого да проявяват своя героизъм?

Ако питаш мен, аз предпочитам да няма мафия и респективно няма да има и борци срещу нея. И съм сигурна, че тези велики мъже ще успеят да си намерят друго смислено и със сигурност по-полезно призвание в живота. Изобщо общество, което е допуснало в него да се разрасне такъв паразитен организъм като мафията, говори много зле за това общество. Защото е ясно, че ако болшинството хора в обществото не толерират мафията, тя няма да просъществува. Мафията вирее там, където няма активно, развито, съзнателно гражданско общество, както е и у нас между впрочем. Всеки мълчи и си кротува, докато не бъде застрашена с отрязване лично неговата или на неговото дете ръка. Жалко!

 

Колкото до думите ти: "Ти си мислиш, че щом си се развила достатъчно, към което прибавяш свои лични борби, израствания от типа на спрях цигарите с много мъка. Ах, това е геройство, преборих се със себе си." - аз мисля, че все пак най-голямото геройство е да победиш себе си.

 

"Можеш да победиш хиляди мъже в жестока битка, но само онзи, който победи себе си, е най-доблестният победител.", Буда

[Диана Илиева]

Ами нали героите ни показват пътя към промяна! Нали тази тема е за тях! Аз не разбирам защо ги отричаш, защото ти точно това правиш? Ти си мислиш, че щом си се развила достатъчно, към което прибавяш свои лични борби, израствания от типа на спрях цигарите с много мъка. Ах, това е геройство, преборих се със себе си. Нали те се борят срещу злото, нали всеки трябва да стане подобие на тях, за да има гражданско общество. Нали темата е за това да са замислим как да изчезне злото! Като предпочиташ да няма зло, пиши в темата за промяна на света. Пиши искам да няма зло и тогава вкупом ще ти кажат, че светът е перфектен. Сама казваш, че няма развито гражданско общество. Нали именно развитото гражданско общество го пряват героите! Нали затова са нужни. Нали от тях трябва да почерпим сила. Нали те ни променят. Нали ще изчезнат, заедно със злото. Аз не те разбирам защо не можеш да усетиш тежеста на делата им? Нали болшинство от хората трябва да заемат нечия страна. Нали трябва да имат нужда от добри примери. Затова са нужни. Нали те са тук, за да покажат, че искат съпричастност в борбата срещу злото. Нали хората са тези, които ще им я дадат. Сама казваш: всеки мълчи и си кротува. Това е от страх, силен страх и любов към живота и от такива хора, които си казват достатъчно е да не правиш нищо срещу злото, за да изчезне. Ако не е бил духът на Левски сега щеше да си в по-различно положение и не толкова свободна. Защо се страхуваш от героите? Затова че са повече от тебе ли?  Или и това ще отречеш?

Дънов е писал толкова за героите. Дънов не е бил миролюбив, както им се иска на хората тръгнали по неговата следа, по тази причина малцина постват негови думи, с които е искал да задължи хората да вършат геройски подвизи и да не отспъпват на злото. 

 

Навсякъде има герои. Има и в Норвегия. Когато Брейвик е стрелял по хората на озни остров е имало момче, което е закрило с тялото си момиче. Ето, че по време на война, то е намерило сили да спре кървавата разправа. Ето, че става пример и ни показва къде пътя се разделя. Тебе някак те кефи всеки да се уважава какъвто е. И такива номера с героите, сякаш ти звучат наивно, комплексарско и дори идиотско. 

Спирам се на двете оцветени изречения, те дават логическата грешка в разсъжденията.

Червеното - не, героите не правят развитото гражданско общество. Развитото гражданско общество се прави от съзнателни и отговорни граждани, които да са повече от определен процент от населението. Това става с личностно израстване на хората, с разбирането им, че народа и държавата, това са те самите и живота им ще бъде такъв, какъвто те си го направят. Ето например в България колко хора все още симпатизират на Андрешко. Докато това не престане, няма да има гражданско общество у нас.

Герои се налага да се появят (и те се появяват) там, където няма развито гражданско общество, по простата причина, че такова общество не функционира добре, болно е; може да има мафия, но може и друго да има - примерно по време на феодализма какво е било? Спокойно може да приемеш феодала, че е сегашния тартор на една мафиотска група. И ти казваш аз да искам да има болни общества? И да се радвам дори?! Ами не се радвам и не искам.

 

Синьото - да, от страх и от егоизъм, не от любов! и разбира се от такива хора, които нищо не правят. Грешно впечателение имаш, че аз апелирам нищо да не се прави. Напротив - аз апелирам всеки в обществото или поне голямото болшинство да прави така, че на всички хора да им е добре. За това не е нужно някакво голямо геройство - да спазваш законите, да държиш и отстояваш своите права и свободи, да уважаваш другите, включително техните права и различия, да не си склонен да се корумпираш и др.под. (но кой знае, може пък и да е геройство за някои хора това). Иначе, както казах, всеки не реагира до като ножа не опре лично до него - това е егоизъм, това е тесногръдие, това е глупост дори, да разчиташ, че пожарът няма да стигне до теб, като съседа ти вече гори, но ти се правиш, че не забелязваш! То оттам е тръгнало - например мафията рекетира собственик на ресторант, всички клиенти виждат и знаят, но си мълчат, от една страна ги е страх, от друга обаче си мислят, че това тях не ги засяга, те са по-бедни, кротки и т.н., защо да се навират между шамарите, а дори си казват - Нека му на този ресторантьор, той печели от нас, нека мафията да му пусне малко кръв ... После обаче мафията подхваща някой друг, после трети и т.н., от същите тези, дето са знаели, но са мълчали и не са подкрепили съгражданина си. Но нали ти е ясно, че мафията не може да убие всички хора, най-малкото защото няма да останат живи, които да работят и да я хранят. И затова, ако никой не се поддава на мафиотските методи и е солидарен със съгражданите си, мафията е дотам. Та затова ти обяснявам, че мафията вирее само в болни, нефункциониращи общества, а това е ни повече, ни по-малко, а общество от незрели индивиди, егоистични ... И такова общество или тотално ще загине след време, или (по необходимост, защото не на всички им се вегетира така) се появява герой/герои. Този герой блесва на хоризонта като звезда и умира ... Показателно за това, колко незряло е обществото, е това, колко бързо умират (буквално, физически имам предвид) героите му. Да, вярно е, че героят внася малко светлина, но това не е достатъчно. Той е един, а голямата маса е заспала. Да, той ще събуди някои хора, но твърде малко на брой, а на твърде голяма цена. Защо трябва да е така? Защо ти искаш да е така?

По-голям и траен успех имат действия и работа в друг план, този на израстване на всички индивиди в обществото. Спомни си Паисий Хилендарски - О, неразумни юроде, поради що се срамиш да се наричаш българин ... Същото се отнася не само за народностната идентичност, ами и за социалната такава.

 

Помисли, и друг път съм казвала - имаш голям потенциал, отсей същественото, важното! Често то не е толкова ярко и не се забелязва толкова лесно, както постъпката на героя примерно.

Редактирано Юли 18, 2013 от Диана Илиева

[Viva Caselli]

Момичета, обръщението ми е такова, просто защото не мога да ви приема за зрели жени. Така че, момичета, ако обичате, не ме учете! Ясно е, че с вас общ език няма да намерим. Вие тичате надолу и енерцията ви носи, когато трябва да спрете не можете. Затова напразно се ядосвам, обяснявам нещо на хора с тапи в ушите. Не ми се сърдете за тези крайни, но честни слова. 

 

Който смята, че героите не са нужни, той може да бъде сигурен, че е загубил и последната капчица срам. А да загубиш чувството си срам, е може би най-опасната загуба. Докато пишем сега по света действат стотици герои, които работят за нас. Те внимават и поддържат живота ни жив. Докато нашите думи се пишат, те вършат велики дела. Затова често се случва многото философи и насоките как да живеем правилно да не ни учат, ограбват ни. Добре е всеки да си избере герой и да попива от делата му, защото зад думите може и да се крие измама, зад достойните дела — такава не може да срещнеш! Един ден, когато изчезне злото, героите ще бъдат други. Но това не означава, че ще се забравят тези, дето днес се изправят срещу злото. Както помним митологията, така ще помним и тяхната борба. Те пак ще са на почит.

 

Аз бях достатъчно ясен и разбрах вашата позиция, всеки да чисти своя двор. Само че това не може да се случи без светли примери, каквито достойните хора дават на обществото. Герои ще има винаги. Еволюцията го налага. Времето е такаво, че днес те се борят със злите постъпки. След хиляди години ще изглеждат по различен начин, но винаги ще съществуват личности достойни за поддръжание, гледащи хората от високо, ангелите в очите! 

 

Останете си със здраве! 

 

 

 

 

[Диана Илиева]

О, да, така е, прав си, не изпитвам чувство на срам. Защо е важно човек да се срамува според теб?