nickles Добавено Януари 29, 2011 Доклад Share Добавено Януари 29, 2011 Здравейте,изчетох поста!Случи ми се съвсем наскоро,но и преди съм се чувствал така,но не искам да задълбавам историята,защото ме е срам да не се изложа.Проблемът е следният,че имам т.н."натрапчиви мисли",прочел съм доста неща за тях,когато го правя и тук съм спокоен.Но когато остана сам сякаш отново се връщам в "първи клас"и пак се поддавам на тях.Понякога си повтарям една мантра"това са само едни негативни мисли" и успявам,друг път-не.Стотици пъти се връщам назад за изясняването на причината за появата им,дали е това,че съм студент и се преместих в малък град и единствената ми позната е моята приятелка.Не ме е страх от излизане,правя го когато се налага.Може би защото съм много социален човек и изведнъж се поставих в коренно противоположна позиция!Чета много постове с този проблем и някакви страшни години борба и се притеснявам.Знам,че всичко е характер и много индивидуално.В живота си съм човек,който не му е поднасяно на поднос напротив-трудех се доста,амбицията също я имах,даже желаех във всичко да съм първи,ако може така да се нарече.И хоп изведнъж сякаш всичко се срути.Мн.ме е яд,че не мога да използвам собственият си инат срещу всичко случващо се,а той сякаш ми съдейства да ставам по-зле.Имам желание като всеки човек да изляза от тази ситуация,не знам с кой подход да го направя,за да не сгреша.От физическите симптоми на ОКР единствено се оплаквам от безсъние и като,че ли понякога забравям някои неща..Водя си дневник,макар и да е смешно,а след това чета на глас.Също така много се анализирам,да не кажа непрекъснато,знаете как е-мисля си нещо,после се оборвам,после се повтаря,идва друга мисъл,понякога успявам да се надсмея вътрешно над всичко.Страх ме е още,че ако оставя тези мисли хей така спокойно да се реят и не им обръщам внимание и страха изчезне,а остане само импулса да не се превърне наистина в желание.Защото понякога имам чувство,че все едно е едно голямо желание и просто пак се страхувам.Покрай обекта на моят страх минавам всеки божи ден и си казвам:"Това е просто един блок"!Благодаря предварително,очаквам само позитивни мнения и градивни критики Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 30, 2011 Доклад Share Добавено Януари 30, 2011 (edited) Авторът на поста, мислейки, че не съм го видял, ми е писал и на лични. Видях още снощи поста му, но няма какво ново да предложа. Давал съм консултации на много места по темата, като мнението ми категорично опира до следното: при ОКР човек трябва да потърси непременно специализирана помощ, всичко друго е губене на време и излишни страдания.. Това, което може да се прави самостоятелно са следните неща: 1. Непременно трябва да сподели с близките си за проблема, като под близки разбирам хората, с които живее в момента. Несподелянето и криенето води до допълнително напрежение и затруднява решаването на проблема. Най-често укриването става при жените, които се страхуват мъжете им да не ги помислят за луди и да ги изоставят. Даже тези, с деца, си представят как и децата им са отнети от тях. Тези мисли сами по себе си поддържат натрапливостите и затрудняват психотерапията. Поради това аз не се съгласявам да започна работа с човек с ОКР, без той да дойде с партньора си. Затова призивът ми към всички е спокойно да споделят с половинките си за проблема. 2. Непременно тряба да се включи спорта като средство за намаляване напрежнието. 3.Има много начини за справяне, но аз не вярвам, че човек може да ги приложи сам. И причината е, че състоянието на натрапливи мисли, може да се приравни с вид автохипноза и е изключително трудно самохипнотизиралия се сам да се изведе от това състояние. (за да съм коректен, ще подчертая, че понякога нещата са неовладими само с психотерапия и препоръчвам, изключително рядко, прием на медикаменти, на чиито фон да се прави психотерапията) Редактирано Януари 30, 2011 от hip Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nickles Добавено Януари 30, 2011 Автор Доклад Share Добавено Януари 30, 2011 Благодаря Ви,споделих с моята приятелка,но на нея никога не й се е случвало това,тъй като е по-спокоен човек.А семейството ми ме подкрепя,но понякога казват"Все още ли мислиш за такива неща"или "Веднага да си ги избиеш от главата".Нов съм в града(който споменах),не познавам и съм питал за добри специалисти,но отговор не получих! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 30, 2011 Доклад Share Добавено Януари 30, 2011 Съгласен съм с теб, че оплакванията са свързани с повишения стрес. Започни със спорта. Намери със търсачката начини за справяне със стреса, прочети 5-6 теми за това, набележи си точките, които трябва да изпълняваш и ги прави в рамките на един месец. Искам да излезеш от темата "ОКР" и да влезеш в темата "справяне със стреса". Ако след един месец нямаш отчетливо подобрение, ще се наложи да потърсиш специалист. Ако подобрението е налице,просто продължаваш да правиш нещата, които правиш за справяне със стреса. Но според мен по-големия проблем е четенето по форумите. Казах, че натрапливостите са вид самохипноза. Ясно ти е, че колкото повече четеш, толкова повече ще се плашиш и симптоматиката се разширява. Избери какво ще правиш и след това спри изцяло влизането във психологични форуми и сайтове Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nickles Добавено Януари 30, 2011 Автор Доклад Share Добавено Януари 30, 2011 Така и ще направя,мога ли само да попитам нещо?Внушил съм си,че ако не кажа всичко на моята приятелка за миналото ми и за всичко,което съм й причинил мога да направя наистина нещо.Сега съм мн.уплашен,защото всеки ден й "забивам по един нож в гърба",и си казвам"ако не й кажа",това внушение или мисъл ще ме докара до край!Какво ми стана не знам,плаша се от себе си направо! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 31, 2011 Доклад Share Добавено Януари 31, 2011 Няма нужда да казваш нищо на приятелката си. Направи следното: напиши всичко, което смяташ, че трябва да и кажеш, на един лист, запечатай го в плик и го надпиши с адреса на приятелката си. Всеки ден отрязвай с ножица лента с дебелина 4-5 мм. от късата страна на плика и я изгаряй. Трябва да го правиш по едно и също време. С изгарянето на всяко едно парче ще се чувстваш все по-спокоен и по- спокоен. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
neuznavaemata Добавено Януари 31, 2011 Доклад Share Добавено Януари 31, 2011 Няма нужда да казваш нищо на приятелката си. Направи следното: напиши всичко, което смяташ, че трябва да и кажеш, на един лист, запечатай го в плик и го надпиши с адреса на приятелката си. Всеки ден отрязвай с ножица лента с дебелина 4-5 мм. от късата страна на плика и я изгаряй. Трябва да го правиш по едно и също време. С изгарянето на всяко едно парче ще се чувстваш все по-спокоен и по- спокоен. правих го веднъж,написах на лист всичките си страхове.Запалих го и го гледах докато гореше,но само веднъж и беше на бял лист,ще го пробвам! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nickles Добавено Януари 31, 2011 Автор Доклад Share Добавено Януари 31, 2011 Ще пробвам! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nickles Добавено Февруари 5, 2011 Автор Доклад Share Добавено Февруари 5, 2011 Не искам да ставам нахален,но напоследък ми се случи нещо ужасно!След като разказах на приятелката си за всичко,което в нормална ситуация нямаше как да се случи,с това ровене в миналото и с тези "керливи ризи" започнаха едни съмнения във всяка моя мисъл.Знам,че това пак е вид"натрапчивост",но не ми дават мира.В съчетание с другото направо се чувствам нито жив,нито умрял.Сега не знам как да си избия това съмнение направо,пак се получава един"затворен кръг",бих отишъл на специалист(hip) тъй като той е близо,но как да погледна в очите човек и да му кажа"Аз идвам за помощ,но да знаете,че се съмнявам във всичко!Нали именно доверието крепи!".Вътрешно в себе си съм убеден,но за всяко нещо започва една контра атака,треперене на тялото,и стягане в главата и слепоочията!Имам чувство,че "полудявам"от страх и,че съм бомба със закъснител!Ако някой знае нещо да помага!Не съм се предал,но сякаш всеки ден е"последен" Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 6, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2011 Ставаше дума за Ботевград, нали? Виж този линк- http://botevgrad.com/news/27742/D-r-Stoyan-Stoyanov--psihiatar-Decata-na-9-10-godishna-vazrast-tryabva-da-gledat-televiziya-30-minuti-ili-maksimum-1-chas-dnevno/ Познавам този психиатър, трябва да е добър. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nickles Добавено Февруари 6, 2011 Автор Доклад Share Добавено Февруари 6, 2011 мс,разучих за него,идва веднъж в седмицата! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts