Поля67 Добавено Януари 28, 2011 Доклад Share Добавено Януари 28, 2011 От 10г имам депресия и страхова невроза,страхувам се да излизам от къщи , да оставам сама , да пътувам. Три години пих Оропрам и се чувствах добре,спрях го по настояване на психиатъра си. Сега отново всичко се повтаря и най-лошото е че давам страхотни странични ефекти от всеки един антидепресант и лекаря ми се чуди какво да ме прави. Моля за някаква информация или консултация и помощ. Всяко мнение ще ми е добре дошло. Орлин Баев 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Radita Добавено Януари 28, 2011 Доклад Share Добавено Януари 28, 2011 Ами хипнотерапия,опита ли? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Поля67 Добавено Януари 28, 2011 Автор Доклад Share Добавено Януари 28, 2011 Не какво е това? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 28, 2011 Доклад Share Добавено Януари 28, 2011 Поля, вие повече трябва да се обърнете към реалния живот Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Lifetime Добавено Януари 28, 2011 Доклад Share Добавено Януари 28, 2011 От 10г имам депресия и страхова невроза,страхувам се да излизам от къщи , да оставам сама , да пътувам. Три години пих Оропрам и се чувствах добре,спрях го по настояване на психиатъра си. Сега отново всичко се повтаря и най-лошото е че давам страхотни странични ефекти от всеки един антидепресант и лекаря ми се чуди какво да ме прави. Моля за някаква информация или консултация и помощ. Всяко мнение ще ми е добре дошло. Здравей! Бих те посъветвала да започнеш с малки крачки. Намери си някакво занимание, вкопчи се в него. Ако трябва го прави на сила (ако ти е възможно). Можеш да опиташ, например, с йога - наложи си да ходиш на посещения в определени дни в седмицата, или ако те е страх да го направиш, или да излезеш, започни вкъщи, даже всеки ден, макар и по малко. Хубаво е за депресивните ти състояния да излизаш възможно най-много, да си сред природа, да се движиш, да се опитваш да съсредоточаваш вниманието си върху нещо - било четене, било нещо друго, колкото можеш - толкова. Важното е да го правиш. Опитай с някой близък, на когото имаш доверие, да пътуваш на кратки разстояния и ги удължи с времето. Излизай, колкото по-често го правиш, толкова по-лесно ще става, гарантирам ти. Изобщо, ограничи лекарствата и подходи по-осмислено, по-осъзнато към ситуацията. Вероятно имаш проблеми със съня, опитай нещо билково, не се трови излишно с анти депресанти. Има едни таблетки Дормиплант, те са на билкова основа, безвредни, информирай се за тях, аз ги намирам за много добри, ако не ти помогнат, то със сигурност няма да ти навредят. Химията е излишна. Просто намери мотивация. Дали ще е в грижата за някого или нещо, дали ще е в някакъв план за развитие, това ще си решиш ти, но си постави цел, към която да се стремиш. И най-добре да поддържаш подходящ интензитет на терапия, тя винаги е от полза, стига да е при добър специалист! Анти депресантите често са повече във вреда, отколкото от полза. Можеш и без тях! Ако си достатъчно мотивирана да се излекуваш и си достатъчно отговорна към сесиите при някой добър терапевт, вероятно проблемите ти ще се разрешат много по-бързо, отколкото си очаквала. Желая ти успех! pavli82 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Поля67 Добавено Януари 29, 2011 Автор Доклад Share Добавено Януари 29, 2011 Благодаря ви за отговора . При мен проблема е че останах без работа и по цял ден съм в къщи сама.Съпруга ми и детето ми работят а аз стоя никому ненужа и се чудя как да реша нещата. Има и друг проблем при мен се получи пристрастяване към Транксен. Психотерапевта ми ми го изписваше като бонбони и чак после разбрах че към него има пристрастяване. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Поля67 Добавено Януари 29, 2011 Автор Доклад Share Добавено Януари 29, 2011 Днес ми предписаха Золофт и ривотрил. Някой има ли наблюдения и личен опит. Порових се из другите форуми но мненията са противоречиви. Страхувам се и от страничните ефекти. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 29, 2011 Доклад Share Добавено Януари 29, 2011 (edited) Поля67, извини ме, че се намесвам, защото пишеш в подфорум Психотерапия онлайн, но виждам, че питаш и се интересуваш предимно от различни препарати, които биха ти помогнали. В такъв случай, защо не пробваш нещо по-здравословно, без привикващ ефект, примерно билки, шуслерови соли, есенции на д-р Бах? Например шуслерова сол №5 действа общо благотворно на психиката и нервната система, а май и при депресия. Редактирано Януари 29, 2011 от Диана Илиева pavli82 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 29, 2011 Доклад Share Добавено Януари 29, 2011 Темата отначало беше в друг подфорум и после някой от модераторите я е прехвърлил тук... Здравейте, Поля! Золофтът и ривотрилът са помощни средства, които е добре да се употребяват само временно, докато правите нещо реално по справяне със страховете си! Ако го искате, разбира се! Запитайте се и отговорете тук на следните въпроси, ако желаете: - Какво в съвременното информирано общество ме задържа десет години да не предприема реални стъпки по справянето с неврозата си? - Какво ме кара единствено да се дрогирам с легализирани наркотични вещества, така постепенно усилвайки пси механизма на преживяванията си още повече с течение на времето, бягайки от посрещане на преживяваното и научаване на уроците му? - Има ли нещо, което зад външните оплаквания неврозата ми задоволява? - Наистина ли искам да съм смела, да поема мислите и емоциите в ръцете на свободната си воля или предпочитам да се приемам в ролята на жертва и занапред. както го правих десет години? - Какво в подсъзнанието ми е задоволявано от ролята ми на жертва? Може би така получавам някакво, макар и изсмукано внимание от околните, имам извинение да не поемам отговорности, може би така бидейки в зависима позиция на нещо в мен му харесва? - Какво би станало, ако трансформирам тази чудесна енергия, страха, до смела мотивация? Искам ли наистина активния и устремен, пълен с отговорности, понякога нелесен, но силен живот, който бих имала тогава? Ако решите да ми отговорите, моля направете го на всеки един от горните въпроси поотделно и изчераптелно! Ако искате просто споделяне и приемайки се за жертва, каквато не сте, продължаване на оплакването, не се безпокойте, ще преместим темата обратно! Орлин Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Поля67 Добавено Януари 30, 2011 Автор Доклад Share Добавено Януари 30, 2011 Хиляди пъти съм отговаряла на тези въпроси с Да искам да успея,искам да направя нещо със себе си, НЕ не искам досадните хапчета,но незнам как. Затова съм тук и търся отговори. Изчетох какво ли не, как мислите че намерих този портал. Искам да се преборя с това. Лятото трябваше да замина за Испания и не можах заради страха от пътуване. АКО НЯКОЙ МОЖЕ И ИМА ЖЕЛАНИЕ ДА МЕ НАУЧИ КАК ЩЕ СЪМ МУ БЛАГОДАРНА ДО ГРОБ!!!!! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 30, 2011 Доклад Share Добавено Януари 30, 2011 Отговорът ви не ме задоволява. Помолих за нещо съвсем просто - отговор не на някакви свръхобобщени въпроси, идващи от вас, а на конкретните, които зададох, един по един и смислено! Ще се радвам да ви помогна, ако проявите малко уважение. Благодаря ви за отделеното време за поглед навътре и работа по себе си! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Поля67 Добавено Януари 31, 2011 Автор Доклад Share Добавено Януари 31, 2011 1/ Когато това заболяване се появи интернет още не беше навлязъл толкова широко. А аз дълги години( почти7г) си мислех че никой друг не е като мен и се срамувах. Едва когато стана непоносимо отидох при личния си лекар и той ми обясни как стоят нещата. После ми изпрати при психиатър и той ми помогна с хапчета, а когато човек е добре не се замисля за последиците. Спрях хапчетата и едва когато всичко се върна отново започнах да се замислям и да търся алтернативи. 2/Страха,незнанието или просто още не съм попаднала на подходяща помощ. 3/ не 4/Наистина искам много искам 5/О, не чувствам се виновна за това си състояние имисля че от части и тази вина ме депресира. Аз бях много силен характер и сега съм бясна на това което съм. 6/Нищо не искам повече от това в момента чета книгата"Подсъзнанието може всичко" и се опитвам да си помагам по някакъв начин. Ако найстина можете да ми помогнете ще приема на драго сърце. И простете за това което ще кажа но се надявам ,че сте ЧЕСТЕН ЧОВЕК простете още веднъж. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 31, 2011 Доклад Share Добавено Януари 31, 2011 Няма за какво да ви прощавам. Колко съм честен Господ определя... От кой град сте, какво мислите за известен период психотерапия? Тя би ви научила на подходящото отношение към тревожността ви, което неутрализира симптомите. При желание от ваша страна, работата продължава с по-цялостната ви психика. С вината, несъзнаваните вярвания в подсъзнанието (което може всичко, даже да съсипе живота ни, но и да го подобри), характера. Казвате, че зад външната тревожност и изявите и не стои нищо друго - възможно е, ако е на чисто физиологична база. Но даже и така да е, отново психиката може да промени или влоши преживяванията. А и много, много рядко е на чисто физиологична база, тъй като в тази същата физиология се случва психиката ни и двете са неизменно тясно преплетени. Със сигурност имате известна дисоциация на несъзнавани съдържания, които не виждате - нормално е за преживяванията ви! Какви точно са тези съдържания, е индивидуално. Обща е най-честата характерова реакция на тези подсъзнателни наличности: борба или бягство. Бягство у дома, от места и ситуации, които предизвикват страховите преживявания. Механизмът борба/бягство обаче има общ неврален корелат и задейства и двете. Човек е в постоянна битка със себе си, със сянката си, в която са изтласканите страхове и вярвания, за които споменах по-горе - какви точно са те, се разбира чрез анализ и когнитивни техники. Това напрежение е както характерово, но и телесно и самото то провокира паническите преживявания. Засега ви моля за следното: прочетете всички теми за панически атаки тук в този форум и по-специално отговорите, които сме давали на питащите! Прочетете също и тази статия- в нея са обяснени някои неща, които имат връзка с преживяванията ви! Поздрави, Орлин Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 31, 2011 Доклад Share Добавено Януари 31, 2011 ,,,Но се надявам, че сте ЧЕСТЕН ЧОВЕК'' Аз не бих отминал тези думи и веднага бих попитал Поля- а какво би станало ако Орлин е нечестен човек.Какви последствия би имало това за Вас и другите които той съветва - разбирате,че ако той е НЕЧЕСТЕН ЧОВЕК това няма да е само спрямо вас, а спрямо всички. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Поля67 Добавено Януари 31, 2011 Автор Доклад Share Добавено Януари 31, 2011 (edited) Аз съм от гр. Ловеч и да мислила съм и за психо терапия но не мога да си я позволя. Обещавам да прочета това което ми посочихте. А колкото до моя страх от Нечестните хора попаднах на човек който ми обеща че срещу 2000лв ще се излекувам и никога повече няма да имам проблеми. Попитах го как ще стане и той ми обясни че щял да ми прави някакви психо сеанси само че трябвало да изпратя парите предварително. Това ме накара да раязбера че е мошеник и че се възползва от безисходицата на хората. Затова още веднъж ви моля да ми простите за това което написах. Прочетох доста неща от това което ми препоръчахте,някой от тях разбрах други са ми непонятни ,но общо взето започвам да разбирам че всичко зависи от мен от начина ми на мислене и на приемане на страха. Виждам много логика във всичко това и мисля ,че мога да си помогна поне малко. Доверявам ви се напълно и се радвам че се запознах с вас. Сега съм много по-обнадеждена но мисля че сама няма да мога да се справя със всичко само с някой неща. БЛАГОДАРЯ!! Все още искам да си помогна,но мисля че сама няма да успея!!! Редактирано Февруари 2, 2011 от Орлин Баев обединяване на мнения Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 2, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2011 (edited) Сама е възможно, но с много мотивация от ваша страна! Това значи, че е нужно да се запознаете с методите, подходящи за самопомощ при тревожност и п.а. и да ги практикувате системно, упорито и целенасочено! Някои започват и самостоятелно да се анализират, което само по себе си е чудесно, но далеч не винаги е подходящ метод за самопомощ, а и не всеки има метакогнитивния капацитет (способност за самосъзнание) да го прави сам. Аз бих ви препоръчал, когато четете за паническите атаки, да се фокусирате върху разказите на хора, които успешно са се справили с тях, вместо на безкрайните оплаквания и отричащо отношение, които обикновено мнизина преживяващи тези състояния поддържат! От друга страна, нека направим следното сравнение. Вие от десет години сте полу инвалидизирана от преживяванията си. Трудно ви е да излизате, да работите, да бъдете щастлив и пълноценен човек. Това ви психическо състояние може да се сравни успешно с физиологично състояние на инвалидност - все едно сте на количка, живеете, движите се, но не съвсем дейно и спокойно. Ако знаехте, че има начин да се изправите на крака и захвърлите инвалидната количка и че само на час или два път има хора, които могат да ви помогнат, нямаше ли да направите всичко възможно да намерите начин да ги посещавате веднъж седмично за по 2 часа примерно? Веднъж седмично за някакви си 1.5 месеца. след това още две-три посещения през две седмици. Или друго сравнение. Ако имахте гниещи зъби и десет години вместо да ги лекувате при зъболеар, какъвто примерно няма в града ви, отивате при невролог и той ви предписва болкоуспокояващи. Чудесно, болките намаляват, но зъбите продължават да гният. С течение на времето е нужно да вземате все по-силни болкоуспокояващи, за да не чувствате течащия гангренозен процес в устата си, но вече и силните хапчета не помагат. Те никога не са помагали истински, а само са допринасяли за погрешната ви реакция по изтласкаваща проблема битка и бягане от него! Заместете зъболекаря с психотерапевт и зъбите с психиката си и метафората става ясна! Запитайте с екой е най-близкият до Ловеч град, в който има добър психотерапевт, намерете го и започнете курс на терапия! Не съм сигурен, че причината за отлагане е в парите или разстоянията. В България големи разстояния няма. Най-голямото разстояние е колкото два близки съседни града в Канада примерно. Сроковете на терапия не са големи и пътуването само може да внесе малко разнообразие в живота ви! А за парите - в Б-я парите з апсихотерапия са наистина немного. Аз съм почти напълно сигурен, че проблемът е в отношението ви към психотерапията - вашето, на съпруга ви, на близките ви и т.н. В придаването на ниска стойност на тази дейност... Както и цялостното положение около психическата хигиена в Б-я...В никакъв случай не ви виня. Просто се опитвам да ви мотивирам да предприемете мерки за справяне! Вижте се сега - минали са десет години. десет години от живота ви са минали, а неразбирането на ставащото в ума ви и погрешната ви мисловна, емоционална и поведенческа реакция на него са променили живота ви почти до неузнаваемост. Можете ли д акажете, че сте една радостна и спокойна жена, каквато сте била някога? Колко време смятате да продължавате така? Животът е наистина много, много кратък и всеки ден е ценен! Отнасяйки се към проблема си в същия дух, вие се променяте - можете ли сега да се познаете, като се погледнете отстрани? Тези десет години допринесоха ли за мъдростта, щастието и добруването ви? Или ви направиха една много уплашена и бягаща от всичко, а в крайна сметка от живота си жена? Всичко може да се промени, стига да го искате. Не с битка, а с осъзнаване и обикване, с разбиране и извличане мъдростта и силата от ставащото! Когато преживяванията ви са започнали, те са били повик да погледнете навътре в себе си и постигнет епо-високо ниво на себе разбиране и оцялостяване. Поели сте по лесния път на отричането, който става все по-труден и по-труден. Позволете на специалист да води стъпките по пътеката на душата ви към силата и щастието! Ако решите да го правите сама, чудесно - но бъдете мотивирана и упорита. изградете едно благодарно отношение към страха си, обикнете го, доеверете се на посланията му - той е във вас, част от вас, е. Зов на собствената ви психика е! Сприятелете се с него и го успокойте с разбиращото си и великодушно отношение на приемане и доверие! Редактирано Февруари 2, 2011 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Поля67 Добавено Февруари 2, 2011 Автор Доклад Share Добавено Февруари 2, 2011 Чета вашето послание и всяка дума от него се забива в сърцето ми. Дори не можете да си представите колко сте прав за мен и колко точно ме обрисувахте.Да обещавам ще се опитам да направя всичко възможно и да започна психотерапия. А на вас едно голямо БЛАГОДАРЯ за подкрепата,за" милите" истини скоито успяхте да ми върнете надеждата.Съжалявам че не се срещнах с вас по-рано вие сте най-благородния човек когото съм срещала. БЛАГОДАРЯ!!! Орлин Баев 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 2, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2011 Е, и аз благодаря за хубавите думи! Бъдете здрава и щастлива! Орлин Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Поля67 Добавено Февруари 8, 2011 Автор Доклад Share Добавено Февруари 8, 2011 (edited) Моля отново за помоща ви. Както вече ви казах аз съм от Ловеч и по ваш съвет потърсих психотерапевт. Попаднах на д-р ........., млада и амбициозна лекарка и според сайта във интернет много способна. Запознах я с проблемите си и я помолих да ме насочи към специалист с който мога да проведа психо или друг вид терапия. Освен ,че бях доста поругана ,че вярвам на подобни неща ми беше обяснено че без медикаменти заболяването ми е невъзможно да мине. Беше ми предписан Золофт и с това се приключи. Обръщам се към вас не за да се оплаквам а с молба ако е възможно да ме насочите към добър специалист в Ловеч и региона. Искам също и да ви благодаря за чудесните отговори, коiто давате във форумите,чета много от тях и мисля, че започват да ми помагат. Благодаря на Орлин. Редактирано Февруари 8, 2011 от Орлин Баев конфиденциалност при позоваване името на колега Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 8, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 8, 2011 (edited) На конференциите, семинарите и обученията по когнитивна психотерапия присъстващите са поравно психолози-психотерапевти и психиатри-психотерапевти. Но, както сама виждате, в по-малките градове в страната ни все още витаят някои недоразумения, атавистични разбирания, които влизат в пряко противоречие с актуално действеното в психичната помощ. Да се отрекат лекарствата при лечението на психоневрози би било преувеличено свръхобобщение на базата на пожелателно мислене! Разбира се, че си имат мястото! Но ограничено, само в периода преди и в началото на една действена психотерапия. Приемани успоредно с терапията, медикаментите подкопават резултатността и, тъй като подсъзнанието на човека разчита основно на тях, а не на терапията! А ако се разчита само на тях, без психотерапия, това е един много сигурен начин за увековечаване на психичните механизми, които всъщност пораждат неврозата. Защото хапчетата потискат тези механизми, но не ги лекуват. Така потиснати, те не изчезват, а напротив, нагнетяват се и търсят път за изява през една или друга симптоматика! Разбира се, при тежките психози без антипсихотици не може. Но и там основната истински помагаща живот ана човека дейност пак е психотерапията! ... При някои невротични разстройства понякога антидепресантите временно са наложителни: при упорито натрапчиво мислене например. Но като цяло, по отношение на медикаментите се наблюдава изкуствено стимулирана свръхупотреба. Зад тях стоят мощни бизнеси! Предписването им е далеч по-лесно от тежкото, дълго, скъпо и изискващо много личностови качества обучение в няколко школи по психотерапия! Колко по-лесно е да си в ролята на легализиран дилър на дрога, отколкото да резонираш с пациента, да водиш стъпките му по пътеката на щастието му упорито и смело. Колко усилия се изискват да извървяваш личната пътека на хармонията на всеки нов пациент... Лекарката, която сте посетила, няма никаква вина в случая. Учила е в България, при професори със съответните разбирания. В Б-я дори в менталните клиники не се практикува психотерапия, което най-малкото е странно на фона на световния опит в областта... Както и да е. Можете да благодарите на госпожата за това, че ви дава възможност за ясно мислене, личен избор и тръгване по пътя на щастието ви! Не ви казвам нищо за вашия собствен прием на медикаменти, разсъждавам принципно! Как да процедирате може да ви каже психотерапевтът ви и психиатърът, с който той работи в екип. Горните думи пиша на базата на опита с пациентите си. Имам вече много случаи на хора, които по пет, десет и повече години са разчитали на дрога, водени от убежденията на психиатрите си, добре вплитащи се в естествения им когнитивен механизъм за бягство, изтласкване на проблема им. След десетина години прием на различни лекарства, смяната им, постоянното пробване на нови и нови хапчета, след силни странични ефекти, човекът най-накрая стига до извода, че нещо не е наред в този подход... Тогава идва на психотерапия. Тогава лекуването на неврозата е нужно да се съчетае примерно с лекуването на зависимостта от ривотрил или транксен, с абстинентните преживявания при отнемането на веществото на антидепресанта... И преди всичко, тогава човекът е нужно да се сблъска с дълбоката, дълго време залагана психична дисоциация между съзнанието, работната му памет и несъзнавания невротично пораждащ механизъм в дългосрочната му емоционална, семантична и процедурна памет. Дисоциация, която той е разширявал като ерозирала пропаст между съзнанието и оцялостеното му щастие... За щастие положението се променя. Аз познавам доста психиатри, които са психотерапевти и други такива, които не са, но имат съвременно мислене и работят в екип с психотерапевти. За психотерапевт в Ловеч: потърсете в сайтовете със списъци на психотерапевти: -линк -линк Въпросът е да е интегрално работещ и ефективен! Ако все пак не успеете да намерите психотерапевт от вашето населено място, замислете се за посещение при такъв от друг град! България е с територията и населението на голям град... ! Редактирано Февруари 8, 2011 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Никола 7 Добавено Ноември 22, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2011 Здравей, Аз също имам проблеми с панически атаки но вече повече от две години не съм имал нещо повече от съвсем леки които напълно контролирам. Ще формулирам накратко какво върши работа при мен в физически план. Много време прекарвам високо в планината. Спорт с повечко потене Петимата тибетци редовно си изпълнявам Като съм в града гледам да си лягам най късно в 11 часа. Зимата даже в 10. Хранителен режим - вегетариански. От млечните продукти само кефир. Гледам да ям малко. Като хапна повече няколко дни подред винаги усещам напрегнатост на нервната система. Дори да е лека храна прекомерното ядене не е добре поне в моя случай. Мазнина - студено пресован зехтин. Гледам винаги да ям повече сурова храна. Ядки,коноп,лен,овес. Често в блендера с мед. Повечко зеленчуци и плодове. Много малко хляб и нишестени изделия. Много вода около 2 литра на ден. Най много ми помага хрян. 2:1 хрян и оцет си ги пасирам с блендера и в бурканчета в хладилника. Винаги като съм в града сутрин пия по половин чаена лъжичка. Отвреме на време трябва да се правят почивки. Да кажем гледам грубо през половината дни от годината да пия. При криза още половин чаена лъжичка решава проблема бързо. При мен настъпват плавно и затова успявам да си взема дозичката. В Стара Загора има един билкар продава билкова смес за страхова невроза. Преди да открия хряна имаше осезателно подобрение от редовното и пиене. Сега не я ползвам. Но се замислям да взема да изпия една опаковка че тази година нещо много ми е напрегнато ежедневието. Основната билка там е бял имел. Ако се взема отделно много трябва да се внимава с него. Добре се повлиявам от сок от плода на черен бъз. Отвреме навреме като нямам енергия - екстракт от челядник. Неща които обострят - Много работа,притеснение,работа на компютър особенно вечер. Изобщо майката му е природосъобразен живот. Когато съм бил в планината никога не съм имал пристъп. Като се изключи веднъж като ме хвана гръмотевична буря на билото,но не беше силен. Успех Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
rainbow_ Добавено Август 8, 2012 Доклад Share Добавено Август 8, 2012 (edited) Здравейте, Бих искала да споделя своя опит със страха. Докато пиша тези редове вече всичко е зад мен. Това преживяване беше много трудно за мен, но то беше едно изключително пътуване към мен самата. Всяка трудност, всяко изпитание ни се дава за да научим нещо. Дава ни се за да разберем, че не сме на правилния път. Че не живеем правилно за нас самите. От страха и страховата невроза аз научих много. Научих, че не вярвам достатъчно в себе си, че не се обичам и приемам напълно такава каквато съм. Може да ви се струват далечни тези неща и ненужни, но искам да ви кажа, че няма по-ценно нещо от вас самите на този свят. Това, че сте тук и живеете този живот е нещо изключително. Вие сте уникални. И докато не започнете да се отнасяте с уважение и любов към себе си, нещо все няма да е наред. Мисля че не е нужно да споделям с подробности, какво преживях последните 7 месеца. Всеки който се е сблъсквал със страха във пълната му степен познава ужаса и безпомощността, в която той те вкарва. Омагьосания кръг, в който влизаш и от който ти се струва че няма изход. В края на това преживяване аз се страхувах от самия страх. Искам да споделя със вас нещата които ми помогнаха и всичко което опитах. Тук само ще ги изредя само, без да описвам подробностите. Ако някой има въпроси с удоволствие ще му отговоря. Искам пак да подчертая, че това е моя личен опит и всеки носи отговорността за действията си. Основното което ме крепеше през цялото това време и ми помагаше бяха моите молитви. Молех се постоянно. По няколко пъти на ден. Благодарях и продължавам да благодаря всеки ден за всичко което имам. Благодарях че съм жива и здрава, въпреки трудностите през които преминавах. В началото на това изживяване при мен попаднаха две книги. Започвам списъка със тях. - Диана Мечкова – “Книги от Светлината” - Психотерапия – ходих няколко пъти и спрях - НЛП – закупих си книга и се опитах да прилагам тази техника - Бахови капки – опитах се сама да преценя от кои смеси имам нужда, но препоръчвам да се консултирате със специалист - Апетонин + акупресура за страхова невроза – прочетох го във книга и започнах да прилагам сама - Леене на коршум - Витамин Б комплекс + здравословно хранене + йога - Антидепресанти – пих ги един месец и ги спрях по схема - Билки – Невролаксин и Жълт кантарион - Минералотерапия – планински кристал + пирит + вода йонизирана с клиноптилолит ( книга Минералотерапия Митев ) - Книги - “Човекът господар на мислите и чувствата си” Орисън Марден ; “Освободи се от страха” Сюзън Джефърс - ТЕС – тази техника е много хубава. Запознавайки се с нея осъзнах че всичкко е на енергийна основа. Всяка негативна емоция е прекъсване на енергийната система в човешкото тяло. Майка ми беше присъствала на семинар, от който беше останала очарована. Каза ми че иска да ме заведе при човек който в момента бил във Варна, но попринцип живеел в София. Когато я помолих да ми обясни, тя просто каза “Довери ми се”. Каза ми че бил нещо като енерготерапевт. И аз и се доверих. Искам да изкажа огромната си благодарност към този човек. Това коета преживях не може да се опише със думи. Тези хора ми помогнаха да бъда отново свободна. Да бъда в хармония със себе си и света и дълбоко да приема всичко което ми се случва. Благодаря ви. Това е email-a ми, с удоволствие ще отговоря ако някой има въпроси към мен g_kehaiova@abv.bg Пожелавам ви много любов и светлина. Редактирано Август 8, 2012 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
LuXoR Добавено Август 12, 2012 Доклад Share Добавено Август 12, 2012 Здравейте , Бих желал да отправя един въпрос който ме вълнува страшно силно. На 10.06.2012 почина и от тогава нещо не се чуствам както трябва , принципно имам страх от високо но от тогава страхът от високо ми се засили също така един ден ми се наложи да пресека един булевард обаче не можах да го пресека защото ме хвана голям страх и се обадих на един приятел който дойде да ме вземе. Също така самия аз се чуствам не сигурен като трябва да пресека някоя улица или булевард и просто го пресичам със страх да не взема да припадна защото преди години ми бяха открили епилепсия която в последствие се оказа че я няма също така лежах в болница защото си мислех че ми има нещо от епилепсията но се оказа че физически съм добре и моят личен лекар като ми видя епикризата той каза че това за него било страхова невроза а и също така ми се мота главата което мисля че не е нормално и сега съм на два вида анти депресанти като единият вид се казва Cipralex а другия Xanax. Бих желал да разбера вашето мнение какво е по въпроса защото ми писна вече от тая история и не мога да стоя сам вкъщи . Благодаря предварително. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 13, 2012 Доклад Share Добавено Август 13, 2012 Прочети тук в темите за агорафобия и генерализирана тревожност! Ако имаш въпроси, тогава питай - но първо прочети и осмисли! Смъртта, която си преживял е била само спусък на преживяванията ти. Смърт има и това, което въздейства, е не тя самата, а реакцията ни спрямо нея! А тя идва от моделите ни на мислене, чувстване и възприятие на света, хората и живота. Те пък идват от дълбоко гравираните в нас програми от ранните и по-късни години, тоест от характера ни! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
boi4eto Добавено Август 13, 2012 Доклад Share Добавено Август 13, 2012 (edited) Здравейте.Страдам от паническо разтройство вече 6 години.В момента съм стигнала етапа,в който съм затворена в къщи не се срещам с никого и не излизам навън.Мога,но не винаги вечер,когато няма никой навън да изляза.Единственото ми разнообразие е грижата за моят племенник за няколко часа на ден.Ходих на терапия(групова и индивидуална),пих лекарства Сероксат,флоанксол,ривотрил,капките на бах,водорасли,чаят Демир Бозан,мента,глог и валериан,в първите години и много много успокоителни и антидепресанти,но помнят ли се вече,ходила съм и на хипноза и сега съм в дупка.Не мога отново да посещавам терапия,не работя,а парите са от майка ми.За която, на мен ми няма нищо.Моля за помощ.Омръзна ми да чувам,трябва да се справиш сама,нищо ти няма.Не мога да се справя.Глупаво е да се отказвам,но не мога сама.Като изляза имам разтройство стомашно и ми се гади(даже и повръщам),завива ми се свят и се изпотявам.Как да не се притесняваш,че ще се изпуснеш пред хората.Случвало ми се е да се изхождам зад дърво и да ме гледат хора и да ми се смеят.Как следващия път да изляза,като това е всеки път.Пиша и плача,защото съм се предала.Не знам как отново,ще си стъпя на краката. Преди 6 години имах една връзка.Бях влюбена за първи път истински.Но той замина за чужбина и аз изпаднах в депресия.Дойде си,заряза ме.Замина отново.И той си живее,а аз гасна ден след ден. Аз съм от провинцията,а в този мини град тези състояния са непознати.Никой не те разбира.Единствено мъжа ми,който от понеделник до събота е на работа в Гърция.Но и с него напоследък имаме дърпания,че трябва да работя,неговите пари не стигали.И в един момент разбираш,че си сам. Ще съм Ви благодарна,ако ми помогнете да се върна към нормалния начин на живот. Редактирано Август 13, 2012 от Орлин Баев Уголемяване на шрифт Стоянка-таня 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts