Ноетика

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Ноетика или какво преживя Едгар Мичъл на връщане от Луната

Институтът по ноетика е основан от астронавта от „Аполо 14” Едгар Мичъл през 1973 година след неговото мистично преживяване на връщане от Луната през 1971:

„Неочаквано зад хоризонта на Луната бавно и невероятно величаво се показва искряща в синьо и бяло скъпоценност – светеща в нежно небесносиньо сфера, обточена с бавни, спираловидно въртящи се бели воали, – която се издига лека-полека като малка перла в гъст океан от черна загадъчност. Доста време е нужно, преди да осъзнаем напълно, че това е Земята – нашият дом. На връщане към дома, вперил поглед през ширналото се на 240 000 мили космическо пространство към звездите и планетата, от която бях дошъл, внезапно усетих Вселената като нещо интелигентно, любящо, хармонично.…На отиване към Луната бях прагматичен пилот-изпитател, инженер и учен като много от колегите си. Но когато видях как планетата Земя се носи в безбрежния космос… почти осезаемо долових присъствието на Божеството и осъзнах, че животът във Вселената не е просто случайност, основаваща се на произволен процес.”

Божественото проникновение на Мичъл му вдъхва решимост да „разшири знанието за природата и възможностите на ума и на съзнанието и да приложи това знание за увеличаване на човешкото благо и за подобряване на качеството на живот на планетата”, поради което две години по-късно той създава Института по ноетика. Названието на организацията произлиза от гръцката дума `ноетикос`, която означава „вътрешно, интуитивно познание”.

През следващите три десетилетия Институтът по ноетика, разположен на площ от около 800 декара северно от Сан Франциско, работи с висококвалифицирани изследователи от цял свят и изследва същността на съзнанието от най-различни новаторски гледни точки. Организацията е свързана с някои от първите проучвания във връзка с „виждане от разстояние”, проведени от Ръсел Тарг и Харолд Путоф от Станфордския изследователски институт, впоследствие превърнали се в програма „Старгейт” на американската армия.

Институтът по ноетика си сътрудничи и с изследователи от Принстънския университет в областта на аномалните взаимодействия между съзнание и материя и във връзка с програма, изследваща ефикасността на терапията чрез визуализация при нелечимо болни от рак, а освен това предлага стипендии на изследователи, проучващи въздействието на молитвата и на решителността върху лечението.

Председателят на Института по ноетика Джеймс О’Дий неотдавна очерта настоящата мисия на организацията: „Има ясна нужда от смел нов синтез на резултатите от нашите открития относно природата на съзнанието и от също толкова смело приложение – смята О’Дий. – Институтът по ноетика ще бъде връзка и умело ще демонстрира как промяната на светогледа може да осигури по-добро здраве, творчески способности и мир за всички човешки същества.”

Пределни науки

За мнозина изследванията и целите на Института по ноетика вероятно изглеждат по-скоро в духа на Ню Ейдж и доста спекулативни. Само че преди да отхвърлите тези идеи, поразсъждавайте над следните бележки на един изтъкнат учен:

„Посредством прилагането на стандартните средства на всички останали науки е направено заключението, че психичните функции са добре проучени. Статистическите резултати от разгледаните изследвания значително надхвърлят онова, което се очаква по случайност… Няма почти никаква полза да се продължава с експерименти, конструирани така, че да предлагат доказателства, тъй като почти нищо повече не може да се предложи на някого, който не приема досега събраните данни.”

Това е изключително обобщение на статистичката от Калифорнийския университет професор Джесика Атс. Мнението е от нейния обзор на класифицираното и финансирано от правителството изследване на т.нар. „пси” феномени, екстрасензорни способности, и по-конкретно на способността за „виждане от разстояние” (ясновидство). Атс участва в провеждан от двама човека обзор, възложен от Американския конгрес, целящ оценката на корпуса от експерименти, предприети за две десетилетия. Нейният партньор в начинанието е известният скептик професор Рей Хайман. Изводите му се отличават от тези на Атс малко, но показателно. Той смята, че:

„…експериментите са добре замислени и изследователите са се постарали да отстранят известните от предишни парапсихологически изследвания грешки. Не мога да дам подходящи примери за грешки, ако изобщо има такива. Също така е принципно невъзможно да се каже, че конкретен експеримент или поредица от експерименти са напълно лишени от недостатъци.”

Разбира се, критично мислещият човек ще забележи, че всъщност единствената „критика” на Хайман е твърдение, засягащо научните опити по принцип, и коментарите му ни най-малко не поставят под съмнение валидността на положителните данни. Атс конкретно споменава този факт (съдейки по фразата „прилагането на стандартните средства на всички останали науки”), а твърдението на Хайман говори за човек, забелязал резултати, които не са в съгласие с неговия светоглед, и поради това допускащ, че макар да не вижда грешка, просто би трябвало да има такава. Тези думи от устата на Хайман са най-близкото възможно подобие на потвърждение, дадено от „краен скептик”, за съществуването на „пси” феномени.

Виждането от разстояние е класифицирано като вид екстрасензорно възприятие и описва дейност, посредством която човек е способен да опише подробно действия и места („цели”), недостъпни за обичайните сетива. Резултатът изглежда не се влияе от разстоянието и експериментите дават еднакви резултати при отдалеченост на няколко метра и на хиляди километри.

Показателен пример за съвременен човек, който вижда от разстояние, е бившият полицейски комисар и бивш заместник-кмет на Бърбанк, Калифорния, покойният Пат Прайс. По време на първия неофициален опит, свързан с паранормалните му способности, той е смайващо точен, успява дори да прочете етикетите на папки, заключени в картотека. Прайс демонстрира в хода на множество експерименти великолепна способност да вижда от разстояние и дори провеждащият опитите д-р Хал Путоф отбелязва, че прецизността на Пат „започна да поражда у мен параноичен страх, че може би Прайс и директорът на отдела заговорничат, за да проверят дали съм способен да уловя измамата”.

Заключението на Джесика Атс относно изследването на способността за виждане от разстояние е важна стъпка напред в признаването на факта, че ние все още имаме много да учим за същността на Вселената и за границите на човешките способности. Друго неотдавна проведено проучване подкрепя този факт. В Принстън професорът по физика Робърт Джан и психоложката Бренда Дън намират доказателства, че човекът е способен да влияе на поведението на физически апарати само със силата на мисълта – „съзнанието владее материята”.

Джан и Дън са провели и опити с виждане от разстояние, дали положителни резултати. След продължили 28 години изследвания лабораторията е закрита през 2007 година, защото по думите на Робърт Джан:

„…няма смисъл да останем и да бълваме още от същите данни. Ако хората не ни вярват след вече постигнатите резултати, значи никога няма да ни повярват… Време е за нова епоха, за някого, който да установи какви са последиците от нашите резултати за човешката култура.”

През 90-те години на ХХ век учените от Лабораторията за аномални изследвания и от Лабораторията за изследване на съзнанието към университета в Невада работят над феномен, който наричат „полево съзнание”. Проектът „Глобално съзнание” стартира през 1998 година и провежда експерименти, изучаващи въздействието на важни световни събития върху устройства, генериращи случайни числа. В проекта участва международен екип от около 100 изследователи и данните от него сочат, че „груповото съзнание” на голям брой хора, които гледат телевизионни предавания на живо – например връчването на наградите „Оскар” или съдебния процес срещу О’Джей Симпсън, – могат да окажат въздействие върху физическия свят.

Дийн Рейдин, работил в Лабораторията за изследване на съзнанието – в момента старши учен в Института по ноетика – също е събрал данни, които сочат, че хората притежават способността да изпитват емоция преди случването на дадено събитие – вид предварително усещане, наречено предчувствие. Подобни експерименти са извършени и в независими лаборатории и са отговорили на изискванията за валидност на която и да е „общоприета” научна хипотеза.

източник