pass_to Добавено Януари 27, 2011 Доклад Share Добавено Януари 27, 2011 Здарвейте, не съм сигурна дали имам някакъв проблем и за това искам да чуя и вашето мнение... от малка съм болнава, страхлива и прекалено чувствителна.....с възрастта се научих в някаква степен да изключвам тази чувствителност(но пък отидох в другата крайност - станах студена, агресивна, гневна и манипулативна като прибавим към това и страхливостта ми всичко остава в мен и не ми дава мира - искам да поясня, че съм наясно с отрицателните си качества и от скоро съзнателно се опитвам да ги махна, разбера или преработя) и горе долу имам ясно съзнание и предства за себе си...... винаги съм имала периоди на депресии ...по-скоро в лека форма....... приятеля ми ми казва, че съм била асоциална и пасивна;ходя на един курс, там всички са по големи от мен поне с 15-20 години и чувам реплики от страна на приятеля ми, че съм излизала с лелки и т.н.......не обичам шумните комапнии и многото хора, всъщност хората не предстваляват интерес за мен, много бързо ми стават безинтересни и се отегчавам пък и много рядко се намират такива, които да ме разбират особено жени.... напоследък се чувствам зле...... сякаш времето е спряло, а аз съм затворена в една малка/тясна стая и се блъскам вътре като затворено животно....страх ме е ...страх ме е да стоя сама и да ям каквото и да е..имам алергии...скоро получих алергични рекации, не тежки, защото имам хапче...но след тях много ме е страх ...после като се замислих тези реакции е напълно възможно да се дължат на мойто психиране......лошото е, че ми е трудно да се контролирам...да контролирам страха да стоя сама, става ми нвероятно гадно започва да ми прилошава и сърцето ми сякаш спира или си сменя ритъма или превключва, получавам и сърцебиене, също от там и се задъхвам, започвам да ми се стяга ченето, понякога треперя.......получавмам всякакви усещния в тялото, за които сигурно си въобразявам....повечето неща се случват вечер ....... опитвам се да се боря с тях, но не се получава........изтощавам се и се вкарвам в някакъв омагьосан кръг...никой не може да ми помогне дори и родителите ми...всички ме обвиняват, че си втълпявам ....искам просто да съм спокойна и да спя, защото докато спя не ме е страх.... освен това имам някакви натрапчиви действия, които правя винаги......когато тръгвам след работа или излизам от вкъщи ....проверявам всички електрически уреди(всеки отделен си го повтарям на ум, а понякога и на глас, че е изключен и го гледам дали му свети копчето и темподобни) и докато не приключа безпроблемно с повтрящите се проверки не съм спокойна......когато има фактори, които да ми пречат чак се изнервям(примерно някой да говори около мен или звуци и шумове....разконцентрират ме, в крайни случаи се разплквам, но това е предимно когато съм много уморена и напрегната) има и някалъв момент на натрапчивост и когато си мия ръцете, но не е толкова силно там.... напоследък най-големия проблем е страха...страх от всякакъв характер...освен това не мога да понасям хората с техните "много важни" изисквания или несъобразителност....това особено важи за работа....не съм роб на никого, никой няма право да си изхвърля л****** върху мен чувствам се безсилна и подтисната....имам съмнения относно способностите си да се справям в живота......трудно може нещо да ме зарадва, не искам да ходя никъде, не искам да се занимавам с хората...искам спокойствие в момента повечето от усещанията са ми изострени, макар че до таква степен са изострени, че чак започват да стават постоянно състояние..... съвсем скоро излязох на квартира с приятеля ми..... загубвам страст и интерес към неща, които са ми любими и не мога без тях.....опитвам се да релаксирам, но нищо не се получава....сякаш глават ми е празна и съм включила на автопилот, животното...трудно се справям с гнева...... опитвам се да разбера страховете си ..от къде идват и как да ги спра, но не става.....времето спира и оставам сама с тях...... позволих си излияние тук......ако не си обръщам чак толкова внимание дали ще се справя и как да си върна интереса към другите неща....прекалено голяма егоистка ли съм....?? какво да направя та да сепочувствам нормално.....?? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 28, 2011 Доклад Share Добавено Януари 28, 2011 (edited) Ще се справиш точно като обърнеш внимание на програмите в подсъзнанието си и ги успокоиш! Сама казваш, че се чувстваш безсилна, потисната, лесно се нараняваш от реакциите на хората, струва ти се, че не те разбират, че те неглижират, пренебрегват, недооценяват, отхвърлят и т.н. Тези програми в теб причиняват общата ти завишена тревожност, която причинява натрапчивостите ти и понякога се покачва до леки панически атаки. Пробваш да се справиш чрез емоционалната си реакция "хората са ми безинтересни и бързо ми омръзват", която е един вид бягство от нараняващото те общуване. Критикуваш себе си, другите, дразниш се лесно, пробваш да манипулираш - все като реакция на страховете си, на програмите си в дългосрочната си памет, подсъзнанието. Така обаче се самовъвличаш в една поддържаща тези програми цикличност от напрегнато отбягване на тревожещи те ситуации, което за малко помага, но в дългосрочен план задълбочава напрежението ти и поражда отчаянието, известна депресивност! Всъщност хората не са толкова лоши, колкото вероятно ги възприемаш, нито пък животът ти като цяло реално погледнато е така безнаджден, както тези програми в теб те карат да го виждаш! Ако друго момиче с друга психика бъде поставено в точно същите житейски събития, обстоятелства, със същия приятел и същите социални контакти, тя би възприела всичко много по-бодро и различно! Та, за да се чувстваш добре, имаш нужда от плевене на психичната си градина ! По-повърхностно или по-дълбоко, зависи от начина, който избереш и способностите на терапевта, на когото се довериш! Животът е хубав, ти си чудесно момиче! Точно тези ти преживявания могат да бъдат добър трамплин към щастието ти! Мъката ти сега ще бъде като тор за добруването ти след като разкопаеш психичната си градина и промениш нещата - тоест след два три месеца психотерапия! п.п.: алергиите също са ти психосоматика! Най-добрият начин за повлияването им е психотерапията! Ако искаш пиши и тук, ще ти отговаряме с готовност и радост! Орлин Редактирано Януари 28, 2011 от Орлин Баев п.п. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pass_to Добавено Януари 28, 2011 Автор Доклад Share Добавено Януари 28, 2011 Благодаря за съвета и разбирането..... а защо сама не мога да стигна до подсъзнанието си.......защо то само не ми покаже страховете ми и изкривените ми модели...? аз все пак се опитвам да ги намеря и разкрия...до някъде съм стигнала, но защо сама не мога да ги изкореня..... изучавам астрология от около 2 години чрез нея видях и осъзнах много от нещата, които не са ми от полза....и/или които мога да превърна в предимство.... и се успокоявам, че все пак не съм толкова некъдърна или неспособна......или аз не знам какво...като бях малка всички деца ми се присмиваха или нападаха все за нещо...или пък без причина...всичките ми спомени от дестството са все негативни....още от детската градина..... родила съм се с астма....бях чела, че астмата отразявала един вид проблема за вземането и даването, за любовта и обичта.... защо не мога да преценя до колко реална е оценката ми за мен, за хората за нещата..... защо бягам от страховете си и нямам кураж да се изправя пред тях, защо хората са ми безинтересни......? защо съм с такава нагласа в живота, дали всички тези негативни изживявания са за хубаво...както казват хората всяко зло за добро...? кое е това, което се крие и защо се крие?...зло ли е? а дали е съвестта ми, която ако трябва да слушам ще ме подлуди....нямам нерви и сили се занимавам....като съм се занимавала винаги нещата са ставали по-трудни...... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pass_to Добавено Януари 29, 2011 Автор Доклад Share Добавено Януари 29, 2011 хората с психически или психологически проблеми по-малко пригодни ли са за/към живота...? по-малко качествени ли са? и означава ли, че ако не успеят да оправят вътрешните си проблеми са един вид второ качество...? и защо трябва, за да получат някакво признание(тук имам предвид да ги приемат като нормални, средностатистически хора) от обществото въобще, кой е измислил тези неща...?...защо трябва да се вкарваме в рамките на другите и не се живеем живота такива каквито сме(без значение слаб или силен, амбициозен или предпочитащ спокойствието), жесток ли е света..? естествения подбор важи ли при хората с психологически проблеми.....защо медицината и хората са измислили всички категории а във врзъак с езотериката......ознчава ли, че не могат да се развиват наравно с другите и да постигнат самоосъзнатост наравно с тях, защото са "луди"....? защо ********* ми самооценка е толкова ниска ...какво съм сторила, за да се случи така..? трудно ми е да се изразя по друг начин и да реагирам по друг начин.... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 29, 2011 Доклад Share Добавено Януари 29, 2011 Благодаря за съвета и разбирането..... а защо сама не мога да стигна до подсъзнанието си.......защо то само не ми покаже страховете ми и изкривените ми модели...? Чела ли си приказките з абарон фон Мюнхаузен? В една от тях той с еизмъква от блатото, като се хваща за косата си и се дръпва... Хубаво, но това противоречи на законите на физиката, няма опорна точка. Така и ти. Нямайки опорната точка, се хлъзгаш обратно! Нужно ти е малко помощ, но и мотивирани усилия от твоя страна! изучавам астрология от около 2 години чрез нея видях и осъзнах много от нещата, които не са ми от полза....и/или които мога да превърна в предимство....Чудесно! Астрологията дава много смисъл, светлина и цялостна картина на нещата! Обаче не посочва ясни методи за промяна на бурените на комплексите ти, за съжаление! и се успокоявам, че все пак не съм толкова некъдърна или неспособна......или аз не знам какво...като бях малка всички деца ми се присмиваха или нападаха все за нещо...или пък без причина...всичките ми спомени от дестството са все негативни....още от детската градина..... Разбира се, че не си неспособна - напротив! Чувствам, че имаш толков амного заряд и способности, които просто е нужно да побутнеш оттул оттам, да просветлее психичното ти небе за да влезе в него светлината на духа ти, на слънцето на самоувереността и спокойствието ти! родила съм се с астма....бях чела, че астмата отразявала един вид проблема за вземането и даването, за любовта и обичта.... Да, така е, астмата и любовта имат връзка! Но, астмата се лекува - не само и не толкова с химически вещества, а с промяна на отношението към нея, с намиране на творчеството в живота ти, което разпръсква емоционалното задушаване и настанява радостта трайно в живота ти! Има и директен помощен подход, с който в Русия са излекувани много хиляди хора с астма - вид дишане, което ако се тренира редовно, повлиява заболяването мощно, а и влияе на психиката и цялостното отношение към живота също! Това дишане в йога се нарича кевали и се свързва пряко с практиката на съзерцание... защо не мога да преценя до колко реална е оценката ми за мен, за хората за нещата..... защо бягам от страховете си и нямам кураж да се изправя пред тях, защо хората са ми безинтересни......? защо съм с такава нагласа в живота, дали всички тези негативни изживявания са за хубаво...както казват хората всяко зло за добро...? кое е това, което се крие и защо се крие?...зло ли е? а дали е съвестта ми, която ако трябва да слушам ще ме подлуди....нямам нерви и сили се занимавам....като съм се занимавала винаги нещата са ставали по-трудни...... Нямаш ясна преценка, защото гледаш света, себе си и хората през опушеното стъкло на страховете си! те са мощен ресурс, който може да се разгори и от пушечния дим на тревогата да с епревърне в чистия огън на любовта ти! Бягаш от страховете си, защото това е нормална реакция на мозъка ти, която обаче е малко атавистична за съвременното общество и затова има нужда да бъде обработена - вместо борба или бягане, в трети вариант - смелост, светла спокойна и пълна със сила смелост! Ти сама си господарка на съдбата си, но малко помощ и водене в правилна посока биха ти били от полза, според скромното ми мнение! Защо хората са ти безинтересни ти отговорих в предното си мнение - прочети, моля те! Няма зло и добро, освен в умовете ни и социалното споделяне на тези категории. Имаш проблем, има решение! Защо го имаш? Сама споменаваш за детските си години... лесно може да се види защо след само час разговор с теб. Но въпросът е да започнеш работа по промяната му! Понякога е по-бързо, понякога е по-бавно, но е напълно възможна и нормална работа! Има ги едни хора, които ги наричат психотерапевти - намери терапевт и промени живота си! Със сърдене и мислене, че си жертва няма да стане промяната се случва с анализ, осъзнаване, разум, воля, въображение, труд и усилия в подходяща посока! хората с психически или психологически проблеми по-малко пригодни ли са за/към живота...? по-малко качествени ли са? и означава ли, че ако не успеят да оправят вътрешните си проблеми са един вид второ качество...? Не са по-малко пригодни! те са по-чувствителни, по-дъбоки отвътре и затова по-раними, но и с голям потенциал! Задачата на такива хора е да надскочат оплакването и да впрегнат големия си потенциал! Ти го имаш! и защо трябва, за да получат някакво признание(тук имам предвид да ги приемат като нормални, средностатистически хора) от обществото въобще, кой е измислил тези неща...?...защо трябва да се вкарваме в рамките на другите и не се живеем живота такива каквито сме(без значение слаб или силен, амбициозен или предпочитащ спокойствието), жесток ли е света..? Някакви категории са нужни, защото дават ред и структура на обществото ни! Някакво нормално придържане към външния ред е нужно - с мярка! Защото отвътре имаш цяла вселена от безгранични възможности, които външният ред не може да обхване. Някаква нормална обратна връзка от другите е нужна - с тях живеем, заедно сме. Но от друга страна и прекомерното нагаждане към тях също не е нужно! Да, права си, бъди каквато си! За да си такава обаче, е нужно да поразчистиш ума си - защото сега някои неща в него скриват теб самата... Обърни се към психотерапевта си! Ако нямаш личен такъв, разбираемо е. В страна от третия свят сме и тук психичната хигиена е под всякакво ниво. Ти нямаш вина з атова. Съветът ми към теб е: намери психотерапевт, на когото можеш д а едовериш! Ако си на по-малко от 18 години (не споделяш възрастта си), помоли родителите ти да те насочат! Бъди щастлива! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pass_to Добавено Януари 30, 2011 Автор Доклад Share Добавено Януари 30, 2011 Благодаря отново г-н Баев, обикновено човек си мисли, че му се е натрупал повече стрес и му е трудно разбере, че нещата не са чак толкова прости и не може да справи сам.... още утре ще си запазя час Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pass_to Добавено Февруари 1, 2011 Автор Доклад Share Добавено Февруари 1, 2011 тази сутрин ходих при психотерапевт... г-н Баев благодаря за всичко..... нещата наистина могат да се поправят....сега възниква друг проблем.... близките ми и приятеля ми ми казват, че няма нужда да ходя на психотерапия, а според приятеля ми това са изхвърлени пари(освен това според него при такъв специалист ходели хората, които не са добре).....хората около мен не могат да ме разберат и ми слагат ограничения(освен другите, които ми налага живота)...остава да обрека себе си заради другите(а аз не искам..защо някой няма да иска доброт ми след като ми се пише близък??).....защото всички си мислят, че знаят повече от мен за мен...всички си мислят, че са специалисти ......+ това не съм на 18 или под 18 за да ми казва някой какво да правя и кое е добро за мен.....никой няма право да ме изнудва..... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 1, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2011 (edited) Благодари вътрешно за отношението на близките си към психотерапията! Прости им и им прати любовта и светлината си! Разбери ги: осъзнай, че първо на първо са българи, а в Б-я психотерапия има от само няколко години и те просто не знаят з акакво става дума. Второ, те са от друго поколение, в което думичката психолечение се спрягаше наистина само с медикаменти и психиатрии - отново им е простено, нямат си представа хората! Спокойното себеотстояване, с усмивка и вътрешна центрираност ще е цел, която ще постигнеш в психотерапията си, ведно с всичко друго! А отношението на родителите и приятеля ти е чудесно гориво за развиване на спокойната ти стабилност - радвай се за него! Поздрави терапевта си от мен! Успехи, Орлин Редактирано Февруари 1, 2011 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 1, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2011 През 20-те години на миналия век Фройд в една от лекциите си се обръща към бъдещите лекари в Австрия с призив да не стават психиатри, защото всеки един австриец мисли, че знае повече от който и да е психиатър и така те ще умрат от глад. В България развитието на психотерапията е такова, че тепърва хората научават за нея. За приятеля си препоръчвам да направите следното: Да отидете и двамата на срещата с психотерапевта. Негова работа е да разясни на приятелят ви с какво провеждането на психотерапията ще бъде полезна не само за вас самата, но и за него като ваш приятел, както и за близките ви. Аз, ако съм на мястото на вашия психотерапевт и вие ми кажете какво е мнението на вашия приятел за това да ме посещавате, бих настоявал на следващата среща да дойдете и двамата(подчертавам, че това е моя стил на работа и той не е задължителен , но по този начин аз ще махна една много важна пречка за бързата и ефективна психотерапия) Ако продължите да ходите на терапия и знаете, че той е против, ще се чувствате гузна, ще започнете да се криете, от друга страна ще се настроите срещу него и ще го обвинявате, че не ви разбира и по тази причина терапията или ще върви много бавно, или ще се откажете от нея. В този смисъл мое задължение е да убедя и мотивирам вашия приятел и дори го включа като активна съставна част в терапевтичния поцес. Още повече ако психотерапевта ви е мъж, защото няма начин вашият приятел да не започне без да иска да ревнува, не знаейки какво правите там на сесиите. Но дори да е жена, ние мъжете сме склонни да се чувстваме отговорни за всеки един проблем,който приятелките или съпругите ни споделят. И когато ние не можем да помогнем, защото нямаме нужната компетентност, виждайки, че партньорите ни отиват при друг , го приемаме като усещане за провал на самите нас. Оттам идва голямата съпротива. Всичко това трябва да бъде преодоляно. Лина Коцева, omen и Denicafileva 3 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 1, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2011 Да, д-р Първанов е прав! Вчера имах подобна среща с приятеля на момиче-пациентка... Denicafileva 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts