Силна или не толкова силна воля?!

[B__]

От около година като си говорим с теб стигаме много бързо до нещото, около което градиш основните си виждания В което лошо няма де

В случая това нещо може да се изрази с израза "волята е една".

Историята познава много случаи, когато човек си мисли, че изпълнява Божията воля, а пък всъщност накрая се оказва, че е грешал и е вършил нещата срещу Божията воля.Например дейците на Инквизицията.

Мога да дам и други примери за това как волята на човека се разминава с Божията воля. Хитлер и обркъжението му искаха да завладеят целия цвят, но това беше срещу Божията воля и Германия капитулира, а Хитлер бе самоубит. Хитлер вложи много воля в своите начинания.

Ако волята беше една, то такива разминавания не би могло да има. Затова има човешка воля, има и Божия воля. Волята не може да бъде една.

Интересното е, че не може да следваме Божията воля като прилагаме човешка такава. Можем да си кажем, че ей сега почваме да прилагаме волята си, за да следваме Божествената воля.

Да, ама не. Говорихме, че Бог е непознаваем и неосъзнат. Затова не можеш да осъзнаеш във всеки момент и всяка ситуация каква точно е Божията воля. Затова, колкото и да се пъне човек с човешката си воля не може да изпълни нещо, което не може да осъзнае.

Човешката воля се ръководи от осъзнати неща и осъзнати цели и логически изводи. С нея не може да изпълниш нещо, което не осъзнаваш. Може да постигнеш Божията воля като се оставиш на несъзнаваните сигнали, които са външните и видими за човека признаци на Божията воля.

Затова човек изпълнява Божията воля като силно ограничи човешката воля и се остави на подтиците на несъзнаваното.

Има и друга гледна точка, която показва, че волята не е една. Това е свободната воля. Ако приемем, че волята е една, то свободна воля няма. Парадоксалността на това допускане показва, че волята не може да е една.

Редактирано Януари 26, 2011 от БожидарЗим

[Станимир]

„Волята е една“, т.е. на този, който е изразява. Човек не може да изрази, чужда воля (на друг човек или по-висше същество, или пък Бог) без участието на неговата воля (съзнателно или несъзнателно няма значение). Някой може да е толкова лековерен, че да следва сляпо всичко, което му казват неговите приятели, чете във вестниците или гледа по телевизията. Тук, той приема чуждата воля и това, дори и на пръв поглед да изглежда, че става без санкция на неговата собствена воля, не е точно така. Той има воля и това, че не я използва също е израз на тази воля. За липса на воля може да се говори само, когато липсва и самата възможност волята да се прояви.

Сега за самото понятие Божия воля, аз разбирам съвкупната воля на управляващите човешката (а и на планетата като цяло) еволюция разуми. Това е което касае нас хората. По-висшите реалности са твърде далечни за да сме в състояние да ги обсъждаме. Или с други думи, това е волята на съвсем реални същества, които вече са преминали през това, през което преминаваме ние. Всичко в Космоса е организирано максимално практично. Не е нужно нещо Абсолютно и Безгранично да се грижи пряко за конкретното ни развитие. Космическите принципи и закони са еднакви навсякъде, но конкретните решения за човешката еволюция не се вземат от някакво абсолютно и всеобхватно същество, а от същества с един или два цикъла по-напред в развитието си от хората. Всичко друго би било неефективно, нецелесъобразни и дори абсурдно. Малко се отклоних от темата, но считам това за необходимо.

Сега нека да разгледаме въпроса за волята от един друг ъгъл: Волята може да се представи като вектор с определена дължина и посока. Моята воля е един такъв вектор и волята на някой друг човек, друго по-духовно същество или Бог също е вектор. Тук за да разберем взаимодействието между волите, просто трябва да съберем въпросните вектори. Ако имаме еднопосочност, то в резултат ще се получи лъч с дължина сбора на двата съставящи го лъча (воли). При разминаване резултатът ще е трети лъч с посока и дължина според съставящите го лъчи. Разликата между волите на човек, по-развитите духовно същества и Бог е само в тяхната сила, т.е. лъчите при развитите духовно същества ще са с много по-голяма дължина, а при Бог ще имаме един безкраен лъч, определящ общата посока на еволюция на цялото битие, която посока нищо не може да измени. Но по-важното на което исках да обърна внимание в примера е, че когато волите на две същества са еднопосочни, то те не само че няма как да загубят от по-силната индивидуална воля на всяко от тях, но винаги печелят. Загуба се получава само когато волите действат в различни посоки, а са най-големи, когато посоката е противоположна. Затова че силната човешка воля може да пречи на силната Божия воля, само когато имаме разминаване между двете и в зависимост от ъгъла на разминаването между двете.

[B__]

Да, определено човешката воля трябва да се използва особено при човешките взаимоотношения. Както казваш, не можеш да изпълняваш всичко, което ти казват приятелите.

Също така няма как да не се съглася, че потискането на човешката воля е пак дело на волята на човека. Никой не би прекарвал време в медитация в немислене, без да има необходимата за това минимална воля.

Съвсем вярно е, че най-висшите сили не биха съветвали много в работите на отделния човек, а по-скоро това го правят сили няколко стъпала над нас като ангел-хранителя и Висшия Аз.

Сега се сещам и май е важно, че ангел-хранителят не е просто ангел хранител, а той ни създава и изпитанията, през които трябва да преминем. Тези сили не просто ни направляват, а подлагат на изпитание и свободната ни воля. Това на пръв поглед ме кара да мисля, че има моменти, в които човешката воля е изключително важна за преминаването на изпитанията.

От друга страна какви са обикновено изпитанията, през които преминаваме? Свързани са с усещането ни за Божествената любов, как я проявяваме в нашия живот и как възприемаме околния свят като Божи промисъл, в който няма нищо случайно.

Това пак ми напомня за Учителя, който казва, че волята на любовта означава да не правим на другите това, което не искаме да правят на нас. Това със горните ми мисли ме кара да смятам, че нещата с човешката воля са по-прости, отколкото ги мисля. За да напаснем вектора на човешката ни воля с вектора на по-висшите сили май са достатъчни следните неща:

- всеприемане - приемане на хората, приемане на действията им, приемане на околния свят като най-добър Божи промисъл.

Така излиза, че трябва да приемем и своята его-същност като инструмент за придобиване на опит. Но това означава, че и нашият човешки живот е инструмент за придобиване на опит. Което означава, че нашата човешка воля е инструмент за придобиване на опит. Тя е преходна и затова не трябва да се обвързваме прекалено с нея. Иначе казано, Божията воля може да изисква човек понякога да е безволев.

Така въпросът с волята не може да има своето крайно решение и не подлежи на дефиниция. Всяка ситуация изисква премерено количество воля. А това е интуиция. Връзка с Висшия Аз. Човешката воля е просто средство. Начинът на използването й не зависи от самата воля. Или поне не трябва да зависи, ако не искаме да изневеряваме на любовта.

П.С.

Гледам, записал съм си алхимия във връзка с волята. Трите етапа на алхимичната промяна: откриване на тъмните страни, изсветляване, алхимична сватба между противоположностите.

Какво е човешката воля? Метод за налагане на избор между две противоположности. Например между добро и зло. Какъв е крайният епап в алхимията? Обединение на противоположностите. Излиза, че при преминаването към свръхсъзнание човешката воля трябва да умре.

[Слънчева]

Ако изградим силна воля, то е възможно да тръгнем против Провидението и волята на Създателя, който най-добре знае какво е добре за нас. Избираме си цел, която мислим, че е истинската и с огромна воля я следваме и налагаме волята си около себе си. Да, ама може да сме сбъркали целта, а силната ни воля да пречи на средата да ни преориентира.

Ако волята ни е по-слаба, сме доста по-гъвкави спрямо околната среда и Провидението, но пък остават съмненията дали наистина сме на правия път, защото реално не прилагаме особена воля. Чисто човешки нямаме усещането, че НИЕ правим нещо.

Какво ли би било хармоничното състояние?!

Воля, съчетана с Любов и Вяра+стремеж към Истината

Пример: Воля да правя добро, да обичам и прощавам. А не-воля да правя зло, да отмъщавам и завиждам...

[B__]

Да направя едно уточнение. Не може напълно да се махне личната воля. Както казва Учителя, дори човек да изкачи своята Голгота, си остава личност.

Смисълът е, че волята трябва да се използва за любов и за откриване на това, което е истинмската воля. А това няма как да стане чрез човещки логически разсъждения. Слънчева, ти казваш добро и зло, но знаеш ли наистина кое е добро и зло. Това идва от несъзнаваното, т.е. от висщите сили.

Волята трябва да се използва за връзка с несъзнаваното и по-точно свръхсъзнанието, но това не изисква специални техники, а проста бдителност за собствените чивства и състояния.