32.Външна и вътрешна вяра

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Утринна молитва на ученика

Молитвен наряд за край:

Няма любов като Божията Любов

Външна и вътрешна вяра-беседа

Като дойдеш до света на чувствата и на мисълта, всякога се храни със здрави мисли и чувства. Приемеш ли едно гниещо чувство в сърцето си и една гниеща мисъл в ума си, непременно ще заболееш. Често религиозните и духовните хора, даже и учениците на окултизма, очакват да видят Господа отвън, така да видят Неговата помощ. Това е механически процес. То е все едно да нагорещяваш желязото в огъня: нагорещиш го, то се зачерви – извадиш го от огъня. Като постои малко вън от огъня, то изстива. Пак го нагорещиш, пак изстива. Ту го нагорещяваш, ту изстива – това е механически процес – външно нагряване. Докато слагаш въглища в печката, ще се топлиш; щом престанеш да слагаш въглища, печката изстива, но и ти изстиваш. При това печката гори добре, ако въглищата са хубави, едри. Ако слагаш прах, печката ще загасне. За да се стоплиш, сложи едри, хубави въглища. На същото основание, казвам: Не се занимавай с малки, дребни идеи. По-добре една идея, но Божествена, отколкото много идеи, но човешки. – „Ама едрите, хубавите въглища били скъпи.“ – Нищо от това – ще сложиш от тях по-малко. Какъв смисъл има да напълниш печката със ситни въглища, които само пушат и не топлят? Питате: „За кого говоря днес?“ – За всички кашличави, за всички недоволни, за всички обезсърчени, паднали духом; за всички, които се оплакват, че нямат дрехи, обувки, въглища и дърва. За онези, които имат всичко и не се оплакват, за тях няма защо да говоря. Те са разрешили въпросите си. Аз говоря за тези, които мислят само за старите си дрехи. Няма защо да говоря за онези, които имат нови дрехи – те са на прав път. Онези, със старите дрехи, питат: „Какво ще бъде положението ни в онзи свят?“ – Ако и там отидете със старите си възгледи, ще бъде същото, както и на земята. – „Как бедния Лазар го приеха в лоното на Аврама?“ – На земята той беше външно беден, а вътрешно богат. С години той седеше пред вратата на богатия, но никога не роптаеше. Той не завиждаше на богатия, не се смущаваше от отношението му към него. Той показа пример на търпение и смирение. Това подразбира човек, който не мисли за старите си дрехи...

Съвременните хора трябва да влязат в нова фаза на живота, за да се освободят от всички обикновени прояви. Да остане само едно различие: между светлината и тъмнината, доброто и злото, правдата и неправдата, любовта и омразата. И тогава, като говориш за Любовта, да знаеш, че живееш в любовта; като говориш за омразата, да знаеш, че живееш в нея. Това значи да различаваш нещата. Ако не ги различаваш, ще ме питаш обичам ли те или не. – Ето един въпрос, върху който никога не мисля и никога не съм си го задавал. Бог е Любов. Следователно как ще питам Господа, дали ме обича? Не можеш да обичаш един човек вън от Цялото. Това е немислимо. Как ще обичаш пръста на ръката си, вън от цялата ръка? Ако се отдели от ръката ти, той губи своята стойност. Ако ти се отделиш от Бога, никой не може да те обича. Ние обичаме човека дотолкова, доколкото той съставя част от Цялото, т.е. от Божественото. Щом се отдели от Цялото, никаква сила не е в състояние да ме накара да го обичам. Двама души могат да се обичат, ако имат общи идеи, общ център. Могат да се обичат две клончета, два листа, но ако са на един общ корен. Докато си в областта на Любовта, ти ще бъдеш радостен и весел. Вън от Любовта никаква радост не съществува. Радостта не е нещо отделно. Тя е като лъчите на светлината. Мине един лъч край тебе, огрее те и ти се зарадваш. Този лъч иде от Слънцето. – „Мога ли да го хвана?“ – Не можеш. Дрехата на лъча можеш да хванеш, но не самия лъч. Светлината е неуловима. Тя носи живот в себе си. Обаче дрехата на светлината е отражение на живота. Ако човек трябва да се грее на лунната светлина, с него всичко е свършено....

Външна и вътрешна вяра

[Лъчезарна]

Вие вярвате в мене, когото виждате отвън, но не вярвате в мене, който съм във вас. Силата на човека е в неговата външна и вътрешна вяра. Вие вярвате в Бога, Когото виждате отвън, във всичко, което Той е създал. Обаче не вярвате в Бога в себе си. Само външната вяра не може да ви спаси. Трябва да вярвате и външно, и вътрешно.

*

Ако възприемете едно учение по отражение, дълго време ще се греете на него и няма да се сгреете. Така много хора възприемат Христовото учение. Те не го търсят в своя ум и сърце, но искат да знаят какво казват за Него проповедниците, учените, философите и учителите. Казваш на някого: „Слушай ме, каквото ти казвам. Така е казал Учителят“. – Важно е какво ти си чул и как си го разбрал. Ако твоята кашлица е престанала, разбрал си думите ми. Тогава можеш да говориш и на другите. Ако кашлицата ти не може да мине, чул си думите ми, но не си ги разбрал.

*

Истинската безопасност е вътре в човека, а не вън от него. Безопасността е във вярата и в любовта ни към Бога. Външните неща са само пособия, по които ученикът учи. Те се менят, както се мени вярата на човека. Като дете, той вярва в едно; като възрастен, вярва в друго; като стар – в трето. Важно е човек да дойде до истинската вяра, която носи радост и щастие, свобода и вътрешен мир за човека.

*

Връзката с Бога трябва да се възстанови! Иначе, ако си беден, ще страдаш, ще се съмняваш и колебаеш в мисълта си. Ако си ученик, ще ходиш при един, втори, трети учител, да те учат, но в края на краищата ще бъдеш далеч от същественото. Една съществена лекция има. Тя е да знаеш основното в живота. Много лекции ви са нужни, но ако нямат същественото, те са без съдържание. Питате: „Кое верую е най-право?“ – Не е въпрос за правото верую. Обаче, ако някой ви учи как да мислите и какво да правите, това значи да ви ограничи. Ако някой ви учи едно, а прилага друго, той сам ви ограничава. Всъщност той трябва да ви покаже правия път, както и начина за освобождаване от ограниченията.

*

Тревогата и безпокойството нищо не допринасят. Основната идея, която трябва да занимава вашия ум, е да се свържете с Бога и да възстановите хармонията си с Него. От това гледище казвам: Една любов съществува в света – Любов към Бога. Който не може да люби Бога, нито себе си може да люби, нито своя ближен. Вън от Божията Любов никаква друга любов не съществува. Всяка друга любов е лъч от Бога, от Неговата Любов. Ако дадеш път на Божията Любов – изворът на живота в себе си, и твоята любов ще бъде нормална. Без този извор във вас човешката любов е анормална.

*

Това, което досега сте учили, нищо не е. Истинската наука ще ви направи щастливи. Тя ще ни покаже пътя на безсмъртието. Тя ще ни покаже истинското богатство, без да имаме желание да го обсебим. Считай, че каквото имаш, принадлежи на Бога. Това да стане твоя кръв и плът. Считай, че всички хора са едно.

*

Когато проповядвам истината, аз трябва да бъда свободен от всякакво користолюбие и егоизъм, да нямам предвид своите лични интереси. За мене е важно доброто на всички, не само моето добро. Ако искате да се повдигнете, дайте път на Божественото. То обединява частите в едно стройно цяло, както дървото обединява всички листа и клончета в стройна, хармонична система.

*

Едно се иска от човека: първо, да живее за Бога. След като познае Бога, тогава ще живее за себе си.

Казват: „Познай себе си!“ – Не, първо познай Бога, а после – себе си. Този е пътят, по който иде Истината. Който започва по обратен път, първо, да познае себе си, после ближния си и най-после – Бога, никога няма да придобие истината. Бог създаде човека, а не човек себе си. Следователно първо ще възлюбиш Бога, а после – себе си. Като приложите това, ще имате добри резултати. Това не става насила, но по вътрешно разположение. Направете опит, да видите какъв резултат ще имате. Умът ви ще просветне, сърцето ви ще се подобри. При това положение вие ще бъдете подготвени за другия свят. Няма по-голямо благо за човека от това, да влезе в другия свят подмладен, пречистен, като дете.

*

Искате или не искате, ще умрете. И Христос умря. Обаче след смъртта иде възкресението. – „Страшна е смъртта.“ – Страшна е, когато човек умира без любов и без знание. Щом умира с любов и със знание, смъртта е привилегия. Където присъства Бог, смъртта е привилегия. Нека остане у вас мисълта: Бог, Който е вън от вас, да влезе и вътре във вас. Опитайте се да възлюбите Бога вътре във вас.

Ще ви дам една диагноза, да познавате, обичате ли Бога. Кашляш много. Кажи си: „Обичам Господа“. Ако кашлицата престане, наистина обичаш Бога. Ако не престане, не Го обичаш. Беден си. Кажи си: „Обичам Бога“. Ако бедността те напусне, ти обичаш Бога. Не те ли напусне, не Го обичаш. Невежа си. Кажи си: „Обичам Господа“. Ако невежеството те напусне, ти обичаш Господа. Останеш ли си невежа, не Го обичаш.

*

Казваш: „Аз имам убеждение, сила“. – Ако можеш да заповядваш на скалата и тя те слуша, ти имаш сила, имаш и убеждение. Значи има нещо в тебе, на което можеш да разчиташ. Христос е казал: „Ако имате вяра, ще кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Та и вие, ако можете да кажете на канарата да се премести и тя ви послуша, това наричам вяра, разумност. И вие имате много канари в себе си, които трябва да преместите.

*

Коя е вратата към Бога? – Вярата. Христос казва: „Всичко, каквото попросите в мое име, ще ви бъде“. – Как ще просим? – С вяра и любов. Това се изисква от вас. Вие имате постижения, но временни. Това, което имате, е добро, но аз искам да придобиете нещо още по-добро. Това, именно, никой не може да ви го вземе.

"Казвате: „Да търсим Господа“.

– Ако във вашия ум не влезе една светла мисъл,

в сърцето ви – едно топло чувство

и във волята ви – едно добро действие,

никога няма да намерите Господа.

Този е пътят за приемане на Божественото.

Радвайте се, когато то влезе във вас."

Външна и вътрешна вяра

Редактирано Януари 15, 2011 от Лъчезарна

[Лъчезарна]

Казвате, че Христос умрял от любов към човечеството. Не, хората хванаха Христа, разпнаха го, насилие употребиха над Него. А Христос се пожертва за греховете на хората. Значи Той е страдал от Любов. Той понесъл греховете на хората от Любов, но не умрял от Любов. Казваш: „Готов съм да умра за тебе“. – Ако умреш за мене, кой ще ми слугува?

Аз предпочитам вола, който ми слугува, да живее, отколкото да умре и да ми покаже, че ме обича. Тази мисъл трябва да остане в ума ви. Само топлината може да противодейства на студа. Щом дойдеш до лошите условия на живота, разрешавай ги с Любов. Под „Любов“ разбирам онази пълнота, която разрешава всички противоречия. И след като разрешите въпроса за Любовта, тогава ще започнете истинската работа. Докато не си приел Любовта, ти си в затвор: краката ти са оковани, ръцете – също. Трябва да махнеш оковите и да излезеш от затвора. – „Какво ще правя след това?“ – Ще бъдеш свободен да работиш за Бога – без вериги, без белези на ръцете.

*

Срамно било да се вярва в Бога! По-голяма простотия от тази има ли? Ако не вярваш, в никого не вярвай. Вярвай в себе си. Защо ще вярваш в този или онзи авторитет? Какво са разрешили пророците? И те нищо не са разрешили. Казват, че Христос понесъл греховете на хората. И тази идея е неразбрана. – Защо? – Защото като мислите, че Христос понесъл греховете на човечеството, нищо не ви остава, освен да седнете на трапезата и свободно да ядете и пиете. – Не, и вие ще понесете част от тежестите и греховете на хората. Защо трябваше само Христос да носи греховете на света? Негови ли бяха? Той ли ги създаде?

Като говоря за вашето безверие, не искам да ви убедя в това, но казвам: Вие още не сте се освободили от вашите стари убеждения, от вярванията на вашите деди и прадеди. Ако един ангел ви каже да раздадете всичко на бедните, ще се съгласите ли? Ще го повярвате ли? Ще кажете: „Как да разбираме този ангел? Той може да ни изпитва“. Питам: Няма ли да вярвате на инженера, когото сте извикали да построи къщата? Той е опитен, знае как да я построи. Ако не знае, аз мога да ви покажа как да я построите. – Как? – Първо, ще ви покажа как да любите Господа. Ще любите Бога по особен начин, а не както любите своя приятел. Да обичаш Бога, това значи да забравиш себе си, без да изгубиш съзнанието си.

Външна и вътрешна вяра

Едно искам да ви дам: да мислите върху идеята за Бога – тя е недостъпна. Даже светии и велики адепти, като дойдат до нея, изпадат в голямо противоречие. Някои светии считат, че Бог ги е забравил.

И Христос, като се намери на кръста, извика: „Господи, защо си ме оставил?“ Това са думи, които излязоха от устата на Исуса, човекът. Той каза това, което беше на сърцето Му. Не е лесно да бъдеш прикован на кръста, а отдолу да се гаврят и казват: „Нали си Син Божи, слез от кръста! Щом не можеш сам да си помогнеш, ти си един самозванец“. Христос мълчи, търпи и не може да докаже, че те са на крив път. Да слезе от кръста, не може. Да, Онзи, с Когото работи, не е там. Най-после, Христос обърна погледа си вътре в себе си и там намери Господа. Тогава въздъхна дълбоко и каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си“. Така Христос намери Истината.

Хората търсят Истината и я намират по два начина: външен и вътрешен.

Като дойдеш до вътрешния начин, там ще падаш и ставаш, ще те разпъват на кръст, ще те бият, ще се гаврят с тебе. Ти ще бъдеш прикован на кръста, а отдолу ще викаш: „Радвай се, Царю Юдейски!“ Христос понесе тези страдания със смирение, затова на третия ден възкръсна. Той каза: „Онзи, чиято Любов познавам, не благоволи в тези изпитания и страдания. Да бъде Неговата воля!“ Така Христос разреши своите големи противоречия.

Всеки ще ги разреши по своему. Не искам да ви говоря за страданията. Те не могат да се обичат. Обаче аз искам зад страданията да виждате Любовта. Каквото страдание да ви дойде, знайте, че то е временно; зад него е Любовта. Щом го минете, кажете си: „Благодаря, Господи, че лесно се освободих“. Радвай се, че чрез страданията придоби Любовта. Мисли за Онзи, Който бди за твоята душа. Мисли за великата Божия Любов. Ако не познаваш Божията Любов, нищо не разбираш. Един ден, когато останеш сам, от всички изоставен, когато се срещнеш лице с лице със самотията, тогава ще познаеш силата си. Много пъти ще изпадаш в това положение, ще падаш и ставаш, докато най-после намериш Истината и разрешиш въпроса.

*

...ако питате какво се съдържа в името на Христа, казвам: Христос изразява Словото на Любовта. Няма по-велико нещо от Любовта. Тя разрешава всички въпроси. Щом разбереш Любовта и я приложиш, ти придобиваш и Истината. Това значи да бъдеш свободен, да правиш всичко, каквото желаеш. Твоите желания трябва да бъдат в съгласие с Божиите закони. Да обичаш, значи да изпълняваш Божията воля и да си в съгласие с всички добри хора, служители на Бога. Желая всички да бъдете добри служители на Бога!

Развити и недоразвити

Трябва да се приложи Любовта, но по свобода. Когато Бог дойде да живее в тебе, всичко, което те мъчи, което те обезсърчава, което те прави недоволен, ще изчезне. Тогава ще дойде истинското щастие и ще кажеш: „Сега вече разбирам всичко. Разбирам, че Бог живее и в мене“. – Да, но още не си Го възлюбил. Ти не си намерил вратата към Бога. – Коя е вратата към Бога? – Вярата. Христос казва: „Всичко, каквото попросите в мое име, ще ви бъде“. – Как ще просим? – С вяра и любов.

Външна и вътрешна вяра

[Розалина]

Вяра се иска от всички. Ако вярата ви е слаба, ще ви кажа какви ще бъдат резултатите.

Един богаташ направил опит да провери честността и вярата на своите длъжници. Той писал във вестниците: „Решил съм да изпълня Христовото учение. За тази цел подканвам всички свои длъжници в определен ден и час да се явят в дома ми, да им простя всички задължения. Всеки да носи полицата си, за да я унищожа“. Той имал 500 длъжници. Преди да се явят при него, събрали се 499 от тях и започнали да разискват: „Какви ли са намеренията на нашия кредитор? Той иска да ни изпита“. В определения ден и час, в дома на богаташа се явил само един от длъжниците и запитал: „Тук ли е господарят?“ Значи от 500 души само един повярвал в доброто намерение на своя кредитор. Останалите още разсъждават какво ли намерение има техният кредитор.

И досега още ние разсъждаваме какво искал да каже Господ.– Няма какво да разсъждаваш. Ще хлопаш и ще влезеш вътре. Трябва да се приложи Любовта, но по свобода. Когато Бог дойде да живее в тебе, всичко, което те мъчи, което те обезсърчава, което те прави недоволен, ще изчезне. Тогава ще дойде истинското щастие и ще кажеш: „Сега вече разбирам всичко. Разбирам, че Бог живее и в мене“. – Да, но още не си Го възлюбил. Ти не си намерил вратата към Бога. – Коя е вратата към Бога? – Вярата. Христос казва: „Всичко, каквото попросите в мое име, ще ви бъде“. – Как ще просим? – С вяра и любов.

Външна и вътрешна вяра