Guest Мона Добавено Януари 13, 2011 Доклад Share Добавено Януари 13, 2011 Това, че лошото никога не идва само, за мен е неоспорим факт и имам известни обяснения защо това е така. Но от повече глави, повече мнения. Какво мислите вие затова? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 13, 2011 Доклад Share Добавено Януари 13, 2011 (edited) А какво значи "лошото не идва само"? Редактирано Януари 13, 2011 от БожидарЗим Дъгата 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 13, 2011 Доклад Share Добавено Януари 13, 2011 (edited) А какво значи "лошото не идва само"? Какво значи ли, мисля че всеки знае и не нужно да се обяснява какво точно значи. Подобни въпроси като твоят ми се струват странни. Ако някой има подобни впечателния, нека пише. Нямам сили тепърва да разсъждавам какво значи и какво не значи лошото не идва само. Редактирано Януари 13, 2011 от Мона Ани и Ирина - Horus - Чебурашка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Януари 13, 2011 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Януари 13, 2011 (edited) Това, че лошото никога не идва само, за мен е неоспорим факт и имам известни обяснения защо това е така. Какво мислите вие затова? Мона, поздравление за темата. Отново поставяш важни в житейско отношение въпроси За да си обясним закономерностите на "черните периоди” в живота ни – първо трябва да се направи едно важно уточнение, а именно: Не трябва да разглеждаме случващите ни се неприятности като нещо извън нас. Защото те са следствие на причина, която е в нас самите, и която ги е привлякла. Също така, не е точно и определението ми, че те са "неприятности”, защото те са такива само докато ги преживяваме, а после се оказва, че са били важни полезности, благодарение на които сме си възвърнали баланса на състоянието. Имам предвид следното: Нещата могат да се обяснят и по простите закони на физиката и химията. Тук действат съответни центробежни и/или центростремителни сили на привличане и/или отблъскване. В зависимост какво привличаме или отблъскваме с мислите си. Ако си направим самонаблюдение и анализ за периода преди да са се случили неприятните събития в живота ни – ще установим, че и в нас самите е имало промяна съм негативна нагласа, която е нарушила равновесието ни. С други думи: всякакви събития и случки, отговарящи на параметрите на мисловното ни излъчване – ще бъдат привлечени и материализирани в живота ни. В този смисъл – винаги и за всяко нещо първо трябва да търсим причината в себе си. Като при всеки – тази причина е индивидуална. Понеже нашият живот е огледало на нашето отношение към него. И докато обикновеното огледало отразява веднага изменящия се образ, то на житейското огледало му трябва известно време за да създаде съответната конфигурация от събития, отговаряща на нашето вътрешно състояние. Така "черните периоди” в живота ни – са отражение на вътрешното ни състояние (независимо дали веднага си даваме сметка за това или след време). А събитията, които ни се случват и хората, които участват в тях - са само инструменти, чрез които се реализират тези събития, които сме привлекли в живота си, посредством нашето отношение към него. И пак нашето отношение става основа те да бъдат "оцветени" като "черни или бели" събития и периоди. Редактирано Януари 13, 2011 от Ирина - Horus - Чебурашка Рассвет, KirilChurulingov, Розалина и 4 others 7 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лора Витанова Добавено Януари 13, 2011 Доклад Share Добавено Януари 13, 2011 Не съм се замисляла защо това е точно така, но всъщност е факт. Понякога си мисля, че е нещо като порочен кръг, от който няма излизане. Започва от "малко" лошо и става лошото все по-голямо. В моето семейство около 10 години се случваха много лоши неща, най-лошите - най-страшната болест, смърт и то не една. Мислила съм си, защо се случва точно това, точно така, но нямам обяснение, поне не досега. Между другото много интересна тема! Поздравления. Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 13, 2011 Доклад Share Добавено Януари 13, 2011 Това, че лошото никога не идва само, за мен е неоспорим факт и имам известни обяснения защо това е така. Какво мислите вие затова? Мона, поздравление за темата. Отново поставяш важни в житейско отношение въпроси За да си обясним закономерностите на "черните периоди” в живота ни – първо трябва да се направи едно важно уточнение, а именно: Не трябва да разглеждаме случващите ни се неприятности като нещо извън нас. Защото те са следствие на причина, която е в нас самите, и която ги е привлякла. Също така, не е точно и определението ми, че те са "неприятности”, защото те са такива само докато ги преживяваме, а после се оказва, че са били важни полезности, благодарение на които сме си възвърнали баланса на състоянието. Имам предвид следното: Нещата могат да се обяснят и по простите закони на физиката и химията. Тук действат съответни центробежни и/или центростремителни сили на привличане и/или отблъскване. В зависимост какво привличаме или отблъскваме с мислите си. Ако си направим самонаблюдение и анализ за периода преди да са се случили неприятните събития в живота ни – ще установим, че и в нас самите е имало промяна съм негативна нагласа, която е нарушила равновесието ни. С други думи: всякакви събития и случки, отговарящи на параметрите на мисловното ни излъчване – ще бъдат привлечени и материализирани в живота ни. В този смисъл – винаги и за всяко нещо първо трябва да търсим причината в себе си. Като при всеки – тази причина е индивидуална. Понеже нашият живот е огледало на нашето отношение към него. И докато обикновеното огледало отразява веднага изменящия се образ, то на житейското огледало му трябва известно време за да създаде съответната конфигурация от събития, отговаряща на нашето вътрешно състояние. Така "черните периоди” в живота ни – са отражение на вътрешното ни състояние (независимо дали веднага си даваме сметка за това или след време). А събитията, които ни се случват и хората, които участват в тях - са само инструменти, чрез които се реализират тези събития, които сме привлекли в живота си, посредством нашето отношение към него. И пак нашето отношение става основа те да бъдат "оцветени" като "черни или бели" събития и периоди. Благодаря ти, че точно ти пишеш тук Имам напоследък някои наблюдения: компенсаторният механизъм на Вселената не работи добре: синдромът на Йов е необясним и той не се изчерпва само с условно черни периоди. Съгласна съмс теб, че причината е предимно в нас, но и това съвсем не е така: много неща са както извън нашия контрол, така и извън нашата поносимост за определени събития. Човешката психика (а ти си психолог), има своя предел на поносимост. Следващият период е ... лудост или временна невменяемост. Онова, което зависи от нас, то е променяемо, но онова, което никак не зависи ... Далече съм от утопиите за промяна на човешкото битие само с мисъл; която и да е енергия, трябва да е по-мощна от енергията на един-единствен атом, че да може да се надява на промяна. НО пък и всяка изнасилена промяна после се награждава с тотален застой (аз го наричам шпек салам ). Осъзнаването си мисля, не е достатъчно, нито пък вярата в бога - тя само отдалечава съзнанието от реалността, от друга страна, втурването в инобитието, понякога смазва със законите си, неразбирами, ала железни закони. Част от пътя ли? Кое какво привлича и защо? Едно лошо събитие привлича поне 5 други, без изобщо да го искаш и без изобщо да е поучително, каквото и да ми говорят за уроците и за кръстовете ... Щастието не привлича още щастие - щастието е един изолиран остров, дори и въображаемо временен, засега, в човешкия живот - отвъд бога и представата за него, човекът е захвърлен в света. Започвам да разсъждавам като древните трагици Софокъл и Еврипид - при които човешката съдба е подхвърлен камък. Пък и за друго се сещам, за един цитат от Еклесиаст: Това, от което се страхувах, ме сполетя, онова, от което бягах, ме застигна ... И защо? Разбира се, човек се вторачва в подобни казуистики, когато му се случват на самия него, което безпределно доказва изборът за лечение - но не на "лошите периоди", а на душата - в молитвите и в бога спасения не намирам, то е временно убежище, което не обяснява нещата. То е мехлем, но козметичен, поне за мене. Ще се радвам, ако задълбочиш мненията си, знам че има какво да кажеш. KirilChurulingov, Ирина - Horus - Чебурашка и Пламъче 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Януари 13, 2011 Доклад Share Добавено Януари 13, 2011 (edited) Ирина ,всяка дума от горното ти мнение напълно съвпада със собствените ми изводи по темата. Имам само едно мъничко допълнение.И то е следното. Първо ,изхождам от собствена опитност,при която ,преди няколко години, в един ден ме затиснаха два много сериозни житейски проблема.Не преувеличавам в оценката -много сериозни.Доста по-късно ,когато и двата се решиха и аз се освободих от влиянието им ,при анализа на ситуацията, стигнах до изводите ,за които пишеш и ти.Обаче в хода на този анализ прочетох случайно една статия за сатурновите кризи .Оказа се,че точно в периода на моето струпване на проблеми ,аз съм била в т.нар сатурнова криза на съвпада,която се случва веднъж на 30 години и т.н.Знаците и характеристиките на тази криза,при мене абсолютно съвпадаха с описаните в статията (Изт.) Моят извод е,че случващите се неприятности не са нещо извън нас,но могат да бъдат много сериозно подсилени от обстоятелства все пак извън нас. Поздрави Редактирано Януари 13, 2011 от Розалина Дъгата, Ирина - Horus - Чебурашка и Рассвет 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Януари 13, 2011 Доклад Share Добавено Януари 13, 2011 Мона, даже и крадците са винаги по двама с изключения на оня крадец за който горихме преди (смъртта). Ама и там знам ли, може да са цял батальон. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 13, 2011 Доклад Share Добавено Януари 13, 2011 Това, че лошото никога не идва само, за мен е неоспорим факт и имам известни обяснения защо това е така.<br />Но от повече глави, повече мнения.<br />Какво мислите вие затова?<br /> Ами може би иска да ни покаже, че нещата винаги могат да станат и по-зле Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 13, 2011 Доклад Share Добавено Януари 13, 2011 (edited) A aз въобще не съм съгласна, че лошото/неприятностите/проблемите са само и единствено в нас или непременно ние някак ги привличаме. Случва се и това, разбира се, но никак не е задължително. Лошото ... Ами всеки човек попада понякога на едни възелчета, в някаква пресечна точка на събития и хора, или мога да кажа съдби/житейски линии, в която би могъл да бъде обект на т.нар. лошо. Това се вижда прекрасно от много места (астрология, хиромантия и т.н.). Вече съвсем друг е въпроса, доколко и как това лошо ще засегне човека. И точно тук вече зависи какъв е човека. Защото на много хора им се случва примерно да загубят (или да им откраднат) нещо важно и/или скъпо, но далеч не всички си го получават по някакъв начин обратно; друг пример - с кой духовен учител, че изключих в момента, имаше случка, когато на улицата среща човек с пистолет, който го насочва към него с думите: "Ще те застрелям!", но самото му излъчване и простичкия въпрос "Защо?" кара човека не да стреля, а да избяга. А защо не идва само - според мен понякога все пак идва само, в смисъл единично лошо ; но понякога сме попаднали на такава отсечка, че се случват именно поредица от лоши неща. Различно. Редактирано Януари 13, 2011 от Диана Илиева Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Януари 13, 2011 Доклад Share Добавено Януари 13, 2011 Мона, мисълта ти е като многоцветна пеперуда, кръжаща в сферите на познанието, докосвайки и събирайки прашец отвсякъде.. Но, за медът е пагубно, ако му сложим и катран.. А в много от цветята, към които е устремен взора ти – има и катран и е по-добре да не поглеждаш натам, за да не объркаш съзнанието си с излишна чужда философия, която на практика ти е безполезна. Защото всички правилни отговори са.. в Теб Аз съм стоик, който винаги опростява нещата на съставните им елементи, съпоставя ги и прави причинно-следствените връзки. Така виждам нещата отгоре и безстрастно ги анализирам. И лесно намирам пробойните на всяка една теория, която издиша от някъде. А философията определено издиша отвсякъде и не е удачен (според мен) метод за обяснение на нещата. Тя дава вероятности и хипотези – но не и закони и аксиоми. Според мен, няма нещо, което да не зависи от нас. В съдбата ни няма пръст свръхестествена или мистификационна сила, а само простите закони на привличането и причинно-следствените връзки от изборите, които правим. И също като теб мисля да не намесваме и Бог в цялата каша, защото, знаеш, че дори и оттам погледнато – ние сме образ и подобие Негово и нашата воля е и Негова Воля. А това на практика значи – че от една страна самите ние сме съ-творци на собствения си живот, а от друга страна означава, че нам ни се въздава, според делата ни. Казано поетично: “Внимавай за мислите си - те стават думи. Внимавай за думите си - те стават действия. Внимавай за действията си - те стават навици. Внимавай за навиците си - те стават характер. Внимавай за характера си - той става твоя съдба.” А относно дали има и външни влияния и закономерности (за които също споменава Розалина): Смятам, че и те са също избрани и привлечени от нас. Сами избираме кога и къде да се родим, през какви изпитания да минем (Само дето не си спомняме, че сме го направили този избор и какъв е в детайли. Единствено интуицията ни шепти верните отговори на тези въпроси.). Дори и разположението на планетите и звездите ни съдействат в това. И ние можем да се възползваме от тях при промяна на жизнената си линия, ако желаем ( Друго си е като те подритват и планетите от време на време ). Звездите така или иначе си имат периоди на влияние. Но не влияят еднакво на всички. Обаче, при избор от наша страна – бихме могли да използваме това влияние (благоприятно или не) като катализатор и движеща сила при решаване на житейски задачи. Това също е въпрос на индивидуален избор и лична потребност дали да се вземе предвид. Може мнението ми да се различава от това на някои хора, вярващи, че са пионки в шахматната дъска на Съдбата. Но, аз считам себе си за основен сценарист на Съдбата си, а Бог за мой Арбитър. Стремя се "Оскар”–ите ми да са повече и винаги да играя главната роля в живота си - за добро или зло Розалина, Слънчева, Дъгата и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 13, 2011 Доклад Share Добавено Януари 13, 2011 (edited) Ами питах , за да разбера какво се разбира под този израз в тази тема. Явно се разбира внезапното струпване на множество неприятни за човека събития наведнъж. Причината за това се корени в личностите на повечето хора и затова явно се е появил израза "злото не идва само". От една страна човек не очаква, че е заслужил толкова много зло. Кае се и се тръшка: "ама защо Аз, защо Аааааааз?!". Забравя, че Божият промисъл не е нито добър, нито лош, а справедлив. А пък човек винаги се опитва, дори и пред себе си, да омаловажи грешките си или да се представи за много светла личност. Другата причина е, че хората все отлагат да работят над себе си. Правят нещо, не се опитват да го оправят и за това нещо в бъдещето им се очертава лошо събитие. През това време правят втора грешка, треата и се натрупват. Човек вижда, че "злото не идва само", а пък нехае, че натрупва грешки и всички тези злини просто закономерно идват рано или късно и то накуп. Накуп, защото колкото са повече, толкова по-бърза и всеобхватна ще е обратната реакция. Та всичко е заради това, че човек не иска да признае грешките си, дори когато му бодат очите и отлага, отлага, отлага решаването им. ....Човешката психика (а ти си психолог), има своя предел на поносимост. Следващият период е ... лудост или временна невменяемост.... Не е точно така. Не психиката има предел на поносимост, а човек не иска да се "предаде", прекалено е ригиден, за да си позволи да осъзнае грешките си. За него да признае грешките си е да се "предаде". Вследствие, за да бъде запазен от още по-големи грешки, психиката му се затваря, лудва и т.н. .... Осъзнаването си мисля, не е достатъчно, нито пък вярата в бога - тя само отдалечава съзнанието от реалността, от друга страна, втурването в инобитието, понякога смазва със законите си, неразбирами, ала железни закони. Част от пътя ли? ...... Осъзнаването не е достатъчно, когато не се прави или по-точно, когато човек се заблуждава, че го прави, а пък егото продължава да скрива важните неща. Абе Мона, това не го разбрах. Вярата в Бога отдалечава човек от реалността?!?! Има два варианта: 1 - вярата е някаква измислена и пак самозаблуждение, че е вяра; 2 - неразбиране, че реалността е Божия промисъл (в ролята на Арбитър - това много ми хареса). При всички случай тук е хубаво как да се прочете това, което Ирина е написала П.С. Допълнение към това, което Ирина казва за философията. Абстрактното мислене може да те доведе до такъв пустинен остров, че с години да не можеш да излезеш оттам.......Всичко трябва да се прекарва през личния опит и преживяване, а не през абстрактен анализ. Редактирано Януари 13, 2011 от БожидарЗим Дъгата, Рассвет и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 13, 2011 Доклад Share Добавено Януари 13, 2011 (edited) Аз съм стоик, който винаги опростява нещата на съставните им елементи, съпоставя ги и прави причинно-следствените връзки. Така виждам нещата отгоре и безстрастно ги анализирам. И лесно намирам пробойните на всяка една теория, която издиша от някъде. А философията определено издиша отвсякъде и не е удачен (според мен) метод за обяснение на нещата. Тя дава вероятности и хипотези – но не и закони и аксиоми. Коя е философията, която опростява нещата? Аз не виждам и не зная нито една философия да опростява каквото и да било. По-скоро вярата в Бога опростява битието. Има бог - има смисъл, нали така? Т.е. лесно е. Има проблем - има решение. Аз говоря не за вероятности и за хипотези, говоря за факти и не плача. Търся отовори, тъй като моето познание не ми достига и очаквам анализа от чуждото познание, не сравнения между човешкото и божественото - недоказуми предпоставки. За разлика от това, човекът страда; ухиленият генотип на мнозинството приема нещата по-базисно, останалият търси причините у себе си, но какъв е отговорът - архетипът мълчи или се явява в образите на прастари сънища ... Защо злото привлича Зло, условно казано зло - дори от гледна точка на божественото да е добро - ала ако майката е болна (мечката), бащата е болен (лъвът), животното е болно, всички са болни или умирающи няма как да е твоя проекция, ще ме прощавате ... Дори изпитва перверзна болка от това да се среща със самото себе си по кръстопътищата на отчаянието. Да се радва и да приеме статуса by default. Човек очаква да бъде щастлив и няма по-естествено от това. Страданието влиза в сметката като пипер или като куркума, но не и като поука - поука може да бъде за оправдаващите се, че са измислили лек. Не знам, просто мисли. Редактирано Януари 13, 2011 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
erendil Добавено Януари 14, 2011 Доклад Share Добавено Януари 14, 2011 Коя е философията, която опростява нещата? Една философия: Натоварваме се като магарета и тръгваме да изкачваме планини. Трудно е с целия този багаж, невъзможно е за интелигентен човек. Ние не сме магарета ... Но ако сме, започваме да спорим с живота или със някого в живота. Обаче живота е съвършен и всеки човек е прав за себе си. Тогава започваме да се инатим - а едно магаре като се инати, започват да го бият, първо по самарчето, после... А тези действия на инатене са огромна загуба на енергия. Ината се нарича съпротивление, и познай срещу какво...срещу благополучието. И защото, като отиваме на плаж да ни огрее слънцето, първо се събличаме голи, и си вземаме приятното настроение и добрите очаквания, затова като искаме да ни огрее живота се събличаме голи, да ни огрее пълната истина. Вярно в началото ще ни изгори един два пъти, но като хванем тен, даже ставаме хубави и здрави. Затова колкото по-голи сме срещу Слънцето толкова по-добре ни е. <img> Ирина - Horus - Чебурашка и Мария-София 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 14, 2011 Доклад Share Добавено Януари 14, 2011 (edited) Интересен въпрос задава Мона. Не ми се искаше да пиша в тази тема, защото нямам съответната теоретична основа за това как привличаме злото или не го привличаме. За това, че едва ли не ние сме си виновни, ако започнат да ни се случват едно след друго нещастия. Може в дълбочина погледнато и така да е... Но понякога е трудно сам да се измъкнеш. Като барон Мюнхаузен... Всъщност - минавала съм през това... Лошотиите се навързват в даден период от време и е много трудно да се мобилизираш и да започнеш да мислиш положително, когато един след друг си отиват от този свят много близки хора, когато се разболяваш тежко и също си на път... В такъв момент думи като: „привличаш злото с мислите си” не помагат. Изобщо не помагат. Само забиват човека по-дълбоко в отчаянието. Че той е виновен за нещастията, които му се случват. От езотерична гледна точка може и така да е? Може би в такива моменти просто плащаме. Когато на мен ми се случи да мина през подобен и то доста дълъг тъмен период все още не бях наясно с думи като карма, самсара,...дори Бог... Синдромът на Йов, както е написала Мона е много труден. Не всеки е наясно какво иска съдбата от него в такъв момент. Осъзнаването идва след това, когато излезеш от този период. Но докато си в него просто имаш нужда от окуражаване, от една добра дума, от подкрепа. Спомням си думите, които ми каза една обикновена санитарка в Пирогов, преди 15 години. Каза ми – „спокойно, само си помисли – Бог пред мене,... и остави да става, каквото ще става.” Аз тогава не бях много наясно с Бога. Не че сега съм. Но тези думи ми дадоха по-голяма сила, отколкото, ако се беше появил някой мъдрец до мен да ми обяснява как с мислите си трябва да оправя злото, което сама съм си докарала на главата... И най-лошото си има край. Може би трябва да се стигне до дъното? Но защо – тук вече не съм много наясно? Има нещастия в живота на които можем да въздействаме с мислите си. Но има и такива, за които е написала Жур – „мислиш си защо се случва точно това, точно така”. Как се оправя с положителни мисли една загуба на дете например? Нещата тук са много по-дълбоки... Колкото до доброто – и то се навързва. Забелязала съм го. След всеки тъмен период идва и светъл. Редактирано Януари 15, 2011 от Ани Eлф, Рассвет, Слънчева и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Януари 14, 2011 Доклад Share Добавено Януари 14, 2011 Аз вече изказах мнението си и няма да се мотая излишно тук, за да не заемам пространство, което другите биха използвали за излагане на личната си гледна точка. Само ще внеса уточнение относно едно объркване, което виждам, че е станало снощи. към Мона: Не си прочела внимателно изложението ми и не си ме разбрала относно философията. Никъде не съм казала, че тя опростява нещата, а че аз стоя надалече от всякакви философии и че аз опростявам нещата, посредством разумен и безстрастен анализ на причинно-следствните им връзки.. Цитатът ми, който си коментирала - ясно излага тезата ми, но вероятно не си ме разбрала. А иначе, не съм съгласна и че примерът ти за болните животни е верен по презумция. Споделих мнението си, че сами избираме къде и при какви условия да се родим. И съвсем не е задължително на повтаряме грешните модели (генетични, психични, емоционални и всякакви). Въпрос на избор е и това. Независимо, че хората не го осъзнават и удобно прехвърлят вината другиму. Ани, принципът на силата на мисълта не е да въздействаме на света, а на себе си. Наистина няма такова нещо като вечно позитивно мислене, защото то граничи с идиотизъм. Става въпрос, че винаги можем да въздействаме на собствените си мисли, което в един момент ще влезе в резонанс със съответните магнитни сили и ще се материализира в живота ни. Този принцип май не се разбира много добре и затова не дава резултати - защото хората погрешно се опитват да въздействат върху света, вместо върху себе си. И никой не казва, че това ни спестява болката. Болката винаги я има на земята, сред тази гъста и тежка материя от преплетени човешки съдби. Просто трябва да я разглеждаме разумно и да търсим отново причинно-следствените връзки на нейната закономерна поява в живота ни. Дъгата, Розалина, Рассвет и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Януари 14, 2011 Доклад Share Добавено Януари 14, 2011 При всички условия на живота не губи своя мир... Пламъче, B__, erendil и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Януари 14, 2011 Доклад Share Добавено Януари 14, 2011 Темата дублира многото теми за страданието. Част от тях като препратки: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=3084&st=0&p=57615&hl=страданието&fromsearch=1&#entry57615 http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10011&st=0&p=122729&fromsearch=1&#entry122729 http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10674&st=0&p=130581&hl=страданието&fromsearch=1&#entry130581 http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=8290&st=0&p=102687&hl=страданието&fromsearch=1&#entry102687 http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=490&st=0&p=98766&hl=страданието&fromsearch=1&#entry98766 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 14, 2011 Доклад Share Добавено Януари 14, 2011 Защо лошото никога не идва само? Ще дам още един оптимистичен отговор в стила на предходното си мнение: За да не би случайно да му избягаме. Това последното не е само шега. Имам и друг отговор на въпроса, но ми е трудно да го формулирам с думи. Всичко е въпрос на условия. Щом в живота ни (обкръжението ни) се постигнат необходимите условия да се прояви нещо лошо, то тези условия са благоприятни и за появата на нещо друго лошо. Въпросът е и до съответствие на нашия вътрешен свят с външния. Вътрешната хармония в мислите ни ще се отрази и на външния ни живот. Малко са хората обаче, които когато им се случи нещо лошо, остават вътрешно в хармония, а това само създава условия за по-голяма изява на силите, които са причинили дисхармонията (т.е. лошото). Друга насока за размисъл е, че за да бъде злото истински преодоляно, то трябва да се прояви изцяло, в пълната си сила и в цялата си абсурдност. Не можем да преодолеем нещо, което не забелязваме. Разбира се злото ще се прояви изцяло едва когато човек е способен да го преодолее. Преди това ще се изявява в различна степен за да може човека да развива способностите си да се бори с него. Животът е сложен и не можем да кажем, че причината за едно или друго събитие или низ от събития е точно определена. Има неизменни закони, които регулират събитията в живота ни, но начините по които тези събития могат да се проявят са безкрайни. Случващото се вън от човека може да бъде преодоляно преди всичко с победата му вътре в човека, т.е. в човешките мисли и в цялостното равновесие на вътрешните енергии. Преслава Петрова, Рассвет, Донка и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 14, 2011 Доклад Share Добавено Януари 14, 2011 към Мона: Не си прочела внимателно изложението ми и не си ме разбрала относно философията. Никъде не съм казала, че тя опростява нещата, а че аз стоя надалече от всякакви философии и че аз опростявам нещата, посредством разумен и безстрастен анализ на причинно-следствните им връзки.. Цитатът ми, който си коментирала - ясно излага тезата ми, но вероятно не си ме разбрала. А иначе, не съм съгласна и че примерът ти за болните животни е верен по презумция. Споделих мнението си, че сами избираме къде и при какви условия да се родим. И съвсем не е задължително на повтаряме грешните модели (генетични, психични, емоционални и всякакви). Въпрос на избор е и това. Независимо, че хората не го осъзнават и удобно прехвърлят вината другиму. Добре, може и да не съм те разбрала правилно относно философията. Аз обаче не споделям мнението, че ние избираме къде и как да се родим, просто не вярвам в това. Повтаряме грешните модели - да, но те са архетипно унаследени. Както пише по-горе Ани - всички знаят, че трябва да се стигне до дъното - ала въпросът е защо; липсват отговори. Не съм убедена и че след подобни периоди идват светли - ок, всичко е цикъл, но понякога цикълът е само от нощта на Брама, за да използвам тази алегория: примери в човешката история има много. При всички условия на живота не губи своя мир... Ако на теб това ти се получава, мога само да ти завиждам Темата дублира многото теми за страданието. Да, навсякъде, където има ключова дума страдание, ще има и дублиране. Сигурно думата страдание е често използвана, нормално. Само, че тази тема акцентира върху друг проблем: устойчивата фраза Лошото не идва само предполага друг тип анализ, поне според мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Януари 14, 2011 Доклад Share Добавено Януари 14, 2011 Само, че тази тема акцентира върху друг проблем: устойчивата фраза Лошото не идва само предполага друг тип анализ, поне според мен. Когато се струпа много лошо,то не е случайно, и няма как да се разглежда само за себе си,според мен. Неминуемо изплува въпросът за кармата,изпитанията в живота,съответната астрологична конфигурация, анализът на собствения емоционален баланс,смирението,промяната,съобразена с новите реалности, и ако му е дошло времето-намиране на онази светлинка в мрака,която ни води и ни кара да търсим кои сме всъщност и защо ни се случва това.... Рассвет, Дъгата и Розалина 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 14, 2011 Доклад Share Добавено Януари 14, 2011 Отново ще повторя, че не бих подкрепила тезата - сами си предизвикваме лошото да дойде при нас. Да, случва се и това, но далеч не винаги. Освен всичко друго, такъв начин на мислене е твърде обременителен за мен, твърде натоварващ с чувство за вина, което на всичко отгоре в много случаи е напълно безпочвено. Но най-важното - поддръжниците на тази идея определено не броят обективната реалност за 2 стотинки дори; също уж има карма, причина и следствие, а тази теза абсолютно (макар и неявно)отхвърля генерирането на нова карма или поставянето на човека при нови, така да се каже незаслужени обстоятелства, за да се види как ще отреагира. Пък ако има някой, който е толкова силен, осъзнат, овладян и едва ли не може да си съперничи с Твореца, Ок. Аз говоря за обикновените хора, като мен. В крайна сметка ние не живеем отделно, откъснати, сами за себе си. Ние сме песъчинки в морето от човеци, в океана на природата. Случащото се около нас няма начин да не засегне и нас, независимо от това какво мислим ,правим и т.н. Пък както вече казах, доколко и как ще ни засегне, това вече си зависи от нас. Ако аз съм една клетка в бодър и здрав организъм е едно, ако съм клетка в болен - друго. Каквото и да правя само аз, една единствена клетка, много малко ще променя глобално нещата, да не кажа никак. Виж ако повече клетки решат да се променят и да действат конструктивно, за глобално подобрение, тогава шансовете са много по-големи. Извинявам се, че леко се отклоних от темата, но в този ред на мисли бих споделила нещо интересно и скоро порчетено от мен от Щайнер - той казва, че бивши посветени и много напреднали души от минали инкарнации е напълно възможно днес да не са някакви много особени и надарени с необичайни спосбности хора, защото душата се проявява спрямо възможностите на тялото и времето, в което се е появила. Дъгата и Ани 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 14, 2011 Доклад Share Добавено Януари 14, 2011 (edited) Ами има не само причина и следствие за самия човек, но и такива за неговата група и за човечеството. Може да страдам, например, че не живея на Сириус, но съм част от човечеството. Предопределено му е да живее на Земята и затова живея на Земята. Има безброй случай, когато конкретният човек лично не е направил нищо, но понася всичко, което се случва на групата, защото в същността си е част от групата и прилича на групата. Такъв пример е земетресението в Хаити. Обаче, Диана, всеки човек реагира индивидуално на тези прояви на груповата карма, а тази реакция пък може да задейства личната карма. Човек може да избива съгражданите си за храна, но може и да разботи заедно с тях за оцеляване. Не всичко лошо, което идва е по вина на човека, но идва поради същността на човека. Което също може удобно да се използва човек да си генерира чувство на вина Но чувството на вина, т.е. невъзможността да простиш на себе си е също една от грешките, едно от действията навличащи лоша карма. Редактирано Януари 14, 2011 от БожидарЗим Мария-София 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Януари 14, 2011 Доклад Share Добавено Януари 14, 2011 Да ви кажа,наистина е много трудно,когато едно след друго започват да те връхлитат все непредвидени каръци,било със здраве/твое или на близък човек/,било с работа,било в личен аспект и така повече от 10г..В един момент си мислиш:няма ли край?Струва ти се,че живееш в някакъв ад. Добре е,че в такива моменти ми идва наум една молитва:"Помогни ми Господи да приема това,което немога да променя!"И пак е трудно.Помагат ми донякъде и радостите от малките неща,мен може да ме зарадва и малкото врабче,и цветето и слънчевия хоризонт.В такъв период и смирението е с мен,няма начин.Мария-София каза нещо,кое също ми минава често през ума-въпроса с кармата.Явно всеки трябва да намери своя начин за справяне с нещастията или с приемането им.Незнам,психолозите сигурно повече могат да помогнат.Желая на всички успех. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. Станимир Добавено Януари 14, 2011 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Януари 14, 2011 Ако се случи някакво нещастие или низ от нещастия, няма никакво значение дали това е породено от минала карма или е в резултат от нечие действие (избор), или нещо трето. Единствено от значение е моята реакция на това събитие. Тази реакция ще определи моето бъдеще. Ако тя е неадекватна, то това означава, че трябва да работя над себе си и закона за кармата ще ми осигури необходимите условия за това, като ме поставя и за в бъдеще в аналогични ситуации. Ако реакцията ми е адекватна, то с отминаването на въпросната ситуация всичко ще приключи. Нещастието, което ми се случва обаче, ако предизвика неправилна реакция от моя страна, при всички случаи се оказва справедливо, тъй като просто изявява едно несъвършенство в мене, над което трябва да работя. Дори и да не съм го предизвикал с минали действия, дори и да е плод на нечия чужда воля, то е справедливо, защото еволюцията предполага аз да не се повлиявам от подобни неща и ако се повлиявам, то значи нещастието е от полза за мене, показвайки ми, че не владея добре себе си или по-точно мислите и емоциите си. Eлф, Пламъче, Преслава Петрова и 5 others 8 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.