Емоции и чувства. Дефиниция, разлики и прилики? Помага или пречат?

[Канел]

Моля някой ясно да ми дефинира тези понятия, разликите и приликите между тях, пречат или помагат на човека. Благодаря предварително.

[Станимир]

Емоциите са преходни и непостоянни, често една емоция се сменя с противоположната под влиянието на външни фактори. Чувствата са независими от външните условия. Емоциите като произтичащи от астралния свят са стихийни по природа, човек ги допуска себе си автоматично, по навик (който е изградил в течение на хилядолетия) при определени ситуации, т.е. предимно подсъзнателно. Чувствата са напълно свободно-избрано и осъзнато отношение на човека към света. Седалище на чувствата е самият човешки дух. Оставени сами на себе си емоциите се изчерпват, докато чувствата могат да нарастват до безкрайност.

[Канел]

Чувствата са напълно свободно-избрано и осъзнато отношение на човека към света.

Добре де, какви са следните:

гняв, ревност, скука, неудовлетвореност, отчаяние

смях, признателност, благодарност, състрадание, любов

Кои са емоции и кои чувства?

[Станимир]

Опитваш се да опростиш нещата по начин, който в действителност ще ги изопачи. Любовта примерно може да бъде както емоция, така и чувство. Всичко зависи от това дали обичаме дълбоко в духа си или емоционално и повърхностно. Гневът не мога да си го представя като чувство, защото той винаги е кратковременен. Ще си ядосан известно време и ще се изчерпиш. А и гняв произтичаща отвътре, ей така без външна причина, не може да има.

[Диляна Колева]

По принцип двете понятия до някъде се припокриват, но според психологията те се различават.

Най- грубо- емоцията е физиологично състояние и в него организмът не може да стои дълго време, например гнева е емоционално състояние в което човек изпада за кратко, докато чувството на неудовлетвореност е състояние в което човек може да остане доста дълго време и дори да навреди на действията му. Същото е със смеха, радостта, това са емоционални състояния които са краткотрайни, не може човек да се смее без прекъсване дълго време, смехът избухва и затихва внезапно. Докато чувството на удовлетвореност може да продължи доста дълго време.

Смята се че емоцията е свързана с физиологични промени в мозъка за това си има и цели теории.

Относно любовта е спорно, дават я като емоция, но аз не бих застанала зад това. По скоро влюбеното състояние е емоционалното, а любовта е вече изработено чувство, което може да поддържа дълго време.

Най- общо.

Редактирано Януари 13, 2011 от didi_ts

[KirilChurulingov]

"Човешката машина има седем различни функции:

1. Мислене (или интелект).

2. Чувства (или емоции).

3. Инстинктивна функция (вътрешна работа на организма).

4. Двигателна функция (външната работа на организма, движението в пространството и т.н.).

5. Сексуална функция (функцията на двете начала, мъжкото и женското, във всичките им проявления).

Освен тези пет функции има още две, за които в нашия обичаен език няма наименования и които се проявяват само във висшите състояния на съзнанието. Една от тях е висшата емоционална функция, проявяваща се в състояние на самосъзнание, а другата е висшата умствена функция, проявяваща се в състояние на обективно съзнание. Докато ние не се намираме в тези състояния на съзнанието, не можем да изучим тези функции или да експериментираме с тях.

В началото ние трябва да се постараем да разберем четирите главни функции. Аз смятам, че от само себе си се разбира вашето познание относно това, какво имам в предвид под интелектуална или мисловна функция. Тук се включват всички умствени процеси: осъзнаването на впечатленията, създаването на представи и понятия, разсъждаването, сравнението, утвърждението, отрицанието, словообразуването, речта, въображението и т. н.

Втората функция -това са чувствата или емоциите: радост, печал, страх, удивление. Дори и да съм уверен в това, че на вас ви е ясно, как и с какво емоциите се отличават от мислите, ще ви посъветвам да проверите възгледите си по този въпрос. Ние бъркаме мислите и чувствата в нашето всекидневно мислене и реч. Но за да започнем да изучаваме самите себе си, трябва ясно да знаем как да разграничаваме всяко едно от тях.

Двете следващи функции, инстинктивната и двигателната са по-трудни за разбиране, тъй като нито една от обичайните психологически системи не описва и не определя тези функции както трябва. Думите "инстинкт", "инстинктивен", се използват неправилно, а понякога въобще без всякакъв смисъл. В частност, на инстинкта обикновено се приписват външни функции, които в действителност принадлежат на двигателната, а понякога и на емоционалната функции. Инстинктивната функция на човека включва в себе си четири различни класа функции.

Първи клас: цялата вътрешна работа на организма, цялата т. нар."физиология": преработването и усвояването на храната, дишането, циркулацията на кръвта, цялата работа на вътрешните органи, строежа на нови клетки, елиминирането на отпадъчните продукти, работата на жлезите с вътрешна секреция.

Втори клас: т. нар."пет сетива": зрение, слух, обоняние, вкус, осезание, а така също и всички други усети, такива като усета за тежест, за температура, за сухота ИЛИ влажност, тоест ВСИЧКИ индиферентни усети - усещания, които сами по себе си не предизвикват нито удоволствие, нито неудоволствие.

Трети клас: всичките телесни емоции, тоест всички физически усещания, които са приятни, или неприятни. Това са различни видове болка или неудоволствие, например лош мирис или вкус и всички видове физически удоволствия, такива като приятния вкус или мирис.

Четвърти клас: всички рефлекси, даже най-сложните, такива като смях, прозяване, всякакъв вид физическа памет -памет за вкус, мирис, болка, които са в действителност просто вътрешни рефлекси.

Двигателната функция включва в себе си всички външни движения, такива като вървене, говорене, писане, приемане на храна и паметта за тях. Към двигателната функция се отнасят също така тези движения, които на обичаен език се наричат инстинктивни, например хващането на падащ предмет без всякакво мислене - инстинктивно.

Освен тези нормални двигателни функции, съществуват още някои странни двигателни функции, които представляват безполезната работа на човешката машина, т. е. функции, които не са влизали в намеренията на природата, но са се формирали и заемат твърде значително място в човешкия живот, като при това отнемат на човека огромно количество енергия. Към тях можем да отнесем образуването на сънища, въображението, бленуването, говоренето с някой за самото говорене и всякакъв вид празнословие, и въобще всички неконтролируеми и неподдаващи се на контрол проявления на тази функция.

Четирите функции - интелектуалната, емоционалната, инстинктивната и двигателната -отначало трябва да бъдат разбрани във всичките им проявления. Едва след това трябва да бъдат наблюдавани сами по себе си. Такова самонаблюдение, с предварително разбиране състоянието на съзнанието и различните функции, съставлява т. нар. изучаването на самия себе си. С други думи това е началото на психологията.

Важно е да се помни, че при наблюдаването на различните функции е полезно, в същото време да се наблюдава тяхното отношение към различните състояния на съзнанието. - сън, физическо бодърствуване (буден сън) и възможните проблясъци на самосъзнанието, както и четирите функции - мислене, чувство, инстинктивна и двигателна."

Из психология НА ЧОВЕШКИТЕ ЕВОЛЮЦИОННИ възможности П. Д. Успенский

[Guest pavletA]

Най естественото състояние за един човек е да не мисли.Естествено като да се облекчиш в гащите с извинение за сравнението.Когато отказваме да мислим, ние проявяваме своето его.Съпротивление на ситуацията.Действителността е такава, каквато е ние отреагирваме както ни хареса за добро или лошо.Проблема е в това да изразим правилно своята реакция на случващото се.Да се научим да показваме по най- подходящия начин емоцията си е дълъг, труден път.За да станат характерите ни като диаманти има толкова работа по шлифовката.Изразяването на емоцията е необходимо, може да ни помага в някои ситуации, може да ни пречи в други.Всичко е въпрос на учене, духовно израстване и устрем на духа ни.