129. В правда, истина и святост

[Ани]

Молитвен наряд за начало:

Добрата молитва

Преди беседата е добре да се прочете: Ефесяни, гл.4 18

Беседа: В правда, истина и святост

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

„И да се облечете с новия человек, създадения по образа на Бога, в правда и светост на истината.“ (Ефес 4:24)

„И да се облечете с новия човек.“ Всички хора – мъже и жени, майки и бащи, синове и дъщери, съдии и свещеници познават стария човек, разбират добре неговия език и говор. Сегашната култура, в общи черти, е израз на стария човек. Той не е в състояние да разбере Христовото учение. За да Го разбере, той трябва да се роди изново, да стане нов човек, с нови разбирания. Според Павел, новият човек трябва да притежава следните качества: да има правда в сърцето си, истина в ума си и святост като съединителна връзка между ума и сърцето. Само при тези качества човек може да разбере новото учение. Когато се гневи и обижда, в правда, истина и святост ли живее? Когато лъже и завижда, в правда, истина и святост ли живее? Когато люби, обича и проявява милосърдие, човек живее в правда, истина и святост. Всички положителни качества, всички добродетели се проявяват в правда, истина и святост.

„Да се облечете с новия человек.“ – Кой е новият човек? – Христос. Сегашните християни говорят за Христа, но нямат връзка с Него, нямат връзка с новия човек в себе си. За да се облекат с новия човек, трябва да имат връзка с него. Само така ще се създадат условия да дойде Христос у тях. Може да прекарате целия си живот в църква, в палене на кандила и свещи, в четене и тълкуване на Библията, но ако нямате връзка с новия човек, няма да се домогнете до великата истина, за която душата ви копнее.

В правда, истина и святост

Беседата е много интересна, но и трудна според мен. Бих цитирала и коментирала много. Но реших, че е най-добре всеки да я прочете на саме със себе си и да сподели какво му е направило впечатление.

[Слънчева]

Ани, благодаря за беседата!

Днес и християните казват: усложнения има в учението на Христа, затова не може да се разбере. Как ще се разбере, когато правдата не е легнала в сърцето ти, истината – в ума ти, а святостта не е станала връзка между ума и сърцето? Новият човек иде вече в света с правда, истина и святост. Старият човек отминава. За него в своята книга Еклисиаст Соломон казва, че Бог му дал голямо богатство и всичко, каквото душата му пожелала, но го лишил от възможността да яде. Питам: Как ще ядете, ако стомахът ви е разстроен? Всичко имате за ядене, но стомахът ви нищо не приема. Всеки човек, на когото стомахът е развален, трябва да знае, че правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му. – Какво трябва да прави, за да регулира стомаха си? – Да внесе правдата в сърцето си и истината в ума си. – Защо ни е истината? – За да се изправи стомахът ни. Да мели храната и да обработва соковете, необходими за поддържане на човешкия организъм. Значи истината, в най-простата си форма, е необходима за възстановяване равновесието в организма; тя държи храносмилателната система в изправност. Това е моето определение за истината. Истината написваме още с „иси“; това значи да влезе и излезе нещо от ума ти, за да се научиш да мислиш. Частицата „си“ подразбира ония елементи, които отнемат наслояванията от ума, за да могат силите му да действат правилно. Както умът действа върху стомаха, така и стомахът действа върху храната. Правдата пък трябва да легне в основата на сърцето, да направи човека здрав.

Питате ме защо ви е нужна правдата. Казвам: Правдата държи в изправност дейността на сърцето и на белите дробове. Който се оплаква от порок на сърцето и неправилно дишане, той няма правда. Дето правдата отсъства, там има меланхолия. Ако си меланхоличен, ще знаеш, че правдата отсъства от сърцето ти. Аз разсъждавам принципиално върху въпросите, както са поставени в Битието или, на ваш език, в живата природа. Тя не се занимава с изопачените човешки разбирания. Който влиза в общение с разумната природа, трябва да бъде смирен, да не мисли, че знае много. Досега хората са изучавали само определенията и допълненията в живота. Те говорят за къщи, за пари, за търговия, за ядене и пиене, за бани, за разходки и други. В това няма нищо съществено. Какво печелите, ако придобиете всичко, към което се стремите? Ако имате къщи, пари, имоти, ще станете ли по-красиви, по-здрави, по-учени? Освен грижи и безпокойства нищо друго няма да придобиете. Ако къщата ви е голяма, ще давате под наем, и наемателите ви няма да плащат наема си. Ще носите в ума си тия наематели и ще се занимавате с дела: този ще осъдите, онзи ще осъдите. Съдията ще ви глобява, както свещеникът осветява масло. Всеки месец ще ви глобява, докато най-после и вие се убедите, че с глобяване работите не се оправят. На хората липсва нещо съществено, което може да оправи техните работи. – Какво им липсва? – Истината не е в умовете им, правдата не е в сърцата им и светостта не ги свързва.

Легендата за царската дъщеря е интересна. Не е нужно да даваме сърцето си на царски син или царска дъщеря. "Сине мой, дай ми сърцето си" е казано, т. е. в сърцата ни да има любов към Бога.

...Следователно, когато правдата, истината и святостта се вселят в човешката душа, те правят човека сляп. Думите на Христа „да се отречем от себе си“ означават да станем слепи за света, да задържим в съзнанието си само един образ – образът на Бога. Всеки знае какво значи да носиш два образа в съзнанието си. Всеки знае какво става, когато в сърцето на жената живеят два образа. Тук мъжете имат думата. Нека кажат жените какво става, когато в сърцето на мъжа влязат два образа. Това е наука, която Алгемара познавала, затова казвала, че сърцето трябва да бъде сляпо. С други думи казано: Човешката душа трябва да държи в себе си само образа на Бога. За всички останали образи тя трябва да бъде сляпа.

И тъй, докато очите на хората не са извадени, те всякога ще се карат. Аз познавам на кого царската дъщеря извадила очите и на кого още не ги извадила. Оня, на когото са извадени очите, е доволен от всичко. Като се приближи до него слугинята, той мисли, че е царската дъщеря. Оня, на когото и двете очи са мястото, от нищо не е доволен. Той е готов да се кара с всички хора. Който е доволен от живота, той е сляп за злото. Ако ме питате защо съществува злото в света, казвам: Злото съществува само за ония хора, които не са се влюбили в царската дъщеря, не знаят какво ще иска от тях и не са готови още да се жертват за нея. Един ден, когато се влюбят в нея, тя ще поиска и от тях това, което искала от своите кандидати. За да покажат любовта си към нея, те ще пожертват очите си и ще ослепеят за злото...

Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Това се отнася до човека, в когото живее правдата, истината и святостта. Не си правете илюзии да мислите, че без тия добродетели ще постигнете нещо. Без тях не може да постигнете целта, към която се стремите. Без тях никакъв окултизъм не съществува...

„Облечете се в новия човек, създаден по образ Божи в правда, истина и святост.“ Когато хората се облекат в новия човек, храмът им ще се обнови и те ще престанат да се делят. Мнозина казват, че Духът ги е посетил, че имат Божието благословение, че радост и любов пълни сърцата им, но виждам, че те се самоизлъгват. Те са още сектанти. Посетил ги е Духът, а правят разлика между хората, делят се на религиозни, православни и светски. Не всякога радостта е признак, че Духът ви е посетил. Веселието, разположението също не са признак на посещението на Духа. Разкаянието също не е признак за присъствието на Духа в човека. Да изплатиш дълга си, това още не показва, че си честен човек. Може да имаш намерение да направиш нов дълг. Когато правдата влезе в сърцата ви, истината влезе в умовете ви и святостта във волята ви, само тогава може да кажете, че сте едно с Христа и че Духът ви е посетил. Тогава, каквото попросите в името Божие, ще ви се даде. Апостолите, които бяха първите Христови ученици, с молитва можеха да снемат оковите от краката на Петър и да го освободят от затвора. Казвате: „Едно време апостолите се молеха и молитвата им се чу. Дойде ангел и свали оковите от краката на Петър. Хайде и ние да се помолим!“ Молите се, но молитвата ви не се чува. Ще кажете, че това е ставало само във времето на апостолите. – И сега може да стане същото, но при условие – правдата да е в сърцата ви, истината в умовете ви, и святостта във волята ви. Нямате ли тия добродетели, нищо не става и Бог не е с вас.

Казвате: „Като умрем, тогава ще ни се отворят очите, тогава ще придобием правда, истина и святост“. Не мислете, че ако се държите за църквата, ще придобиете всичко каквото искате. Преди всичко това, което ви проповядвам, е съгласно с Бога. Дали е съгласно с църквата не е важно. Новото учение трябва да е абсолютно съгласно с Божиите закони, а не с църквата и с вселенските събори. Те трябва да бъдат в съгласие с Бога, а не Бог с тях. Всяко учение, което не е в съгласие с Божия закон, е от лукавия. Онези, които ме съдят, са свободни, но аз бих ги запитал: Носят ли те правдата в сърцата си, истината в умовете си и святостта във волята си? Ако тия добродетели не са в тях, не могат да ме съдят. Някоя църква щяла да ме съди. Ако правдата, истината и святостта са в нея, нека ме съди. Ако не са в нея, не може да ме съди. Някой народ щял да ме съди. Ако правдата, истината и святостта живеят в него, може да ме съди. Ако правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му, и святостта не е във волята му, няма право да ме съди. Аз приемам съдба, която произлиза от праведни, истинолюбиви и свети хора. Може да ме съди и най-последният човек от църквата или от народа, ако в него живее правдата, истината и святостта. И цар да си, ако нямаш правда, истина и святост, не позволявам косъм от главата ми да вземеш. Така трябва да гледате и вие на въпроса, ако искате да бъдете свободни граждани на Царството Божие. Ако и вие не живеете по Божия закон, все ще влезете в някое царство, но там ще стрижат вълната ви, ще взимат млякото ви, ще дерат кожите ви, а с вашите малки ще играят господарските деца.

Между народите, между хората все борби за влияние се виждат. Уж за свобода всеки проповядва, но кой всъщност я е дал? Манипулиране във всякакъв вид.

Правда, Истина, Святост. Дали някой е разбрал вътрешния, дълбок смисъл и значение на тези думи?...Имаме ли ги в себе си?...

...Като ви е пратил на земята, Бог е написал на вратата, през която минавате: „Всеки, който слиза на земята да се учи, трябва да вложи правдата в сърцето си, истината в ума си и святостта във волята си. Ако не направи това, няма право да мине през тази врата“. Аз съм чел този надпис. Ако не вярвате, идете сами да го прочетете. Ако не вярвате, питайте светиите. И те ще потвърдят моите думи. Обаче има още една врата, през която минавате. На нея пише: „Не се занимавайте с правдата, истината и святостта. Това е празна работа. И без тях се живее“. Сега вие сте объркали тия надписи и казвате: „Не може да се живее с правда, истина и святост. Всеки не може да бъде правдив, да говори истината и да живее в святостта“. Не е така. Всеки може да бъде правдив, истинолюбив и свят. Това е съществено учение, от прилагането на което зависи разрешаването на всички важни въпроси в живота ви. Не отлагайте нещата! Казваш на някого: „Първо ти стани правдив, истинолюбив и свят и аз ще вървя след тебе“. Всеки ще работи за себе си – никой никого не може да спаси. Когато сатаната изкушаваше Христа, последният му отговори: „Махни се от мене ти, в когото отсъстват правдата, истината и святостта!“

Сега, като ви наблюдавам, забелязвам, че се смущавате и казвате: „Чудно нещо! Толкова години вече се подвизаваме като християни и не сме придобили още правдата, истината и святостта! Какво сме правили тогава?“ Както виждам в сърцата ви е влязло само крачето на правдата, в умовете ви – крачето на истината, и във волята ви – крачето на святостта. Това не е достатъчно. Цялата правда трябва да влезе в сърцата ви, цялата истина в умовете ви и цялата святост във волята ви. Това изисква великият Божи закон. Всички религиозни – православни и протестанти, пеят и очакват Христа отново да дойде на земята. Евангелистите казват: „Ние печатаме Евангелието и го изпращаме по целия свят. Чак в Япония и Китай сме го изпратили“. Христос пита: „Как го прогласихте? С правда в сърцата, с истина в умовете и със святост във волята си? С пари ли проповядвахте?“ – „С пари разбира се.“ – Тогава „ идете малко настрана, ще ви имам предвид.“ После ще дойдат православните при Христа и ще кажат: „Господи, колко църкви направихме в Твое име, колко молитви четохме за Тебе, колко кандила палихме, колко еретици изгорихме!“ Христос ще ги запита: „Как направихте това? Как проповядвахте, с пари или с правда в сърцата, с истина в умовете и със святост във волята?“ – „С пари проповядвахме.“ Христос ще им каже: „Стойте и вие малко настрана. Ще ви имам предвид“. Всички хора ще застанат от лявата страна на Христа и ще чакат своя ред. Това са хората, които са разбрали силата на парата и се покланят пред чудесата, които тя върши. Петко Славейков възпява парата с думите: „Парице, парице, всесилна царице; с тебе в рая, без тебе в ада“. Обаче Христос говори и ще говори другояче за парата. – Кога ще дойде Христос на земята? – Когато правдата влезе в сърцата ви, истината – в умовете ви, а святостта – във волята ви. Не стане ли това Христос никога няма да дойде на земята. Много брошури се пишат, много сказки се държат, все в полза на правдата и истината. Всички защищават истината, но нищо не постигат. Казвате: „Прави са хората!“ – Прави са те, но без правда; истинолюбиви, но без истина, и свети без святост. И православни, и евенгелисти говорят за истината, но всички имат предвид своите интереси.

Апостол Павел казва: „Да се облечете в новия човек, създаден по образа Божи, в правда, истина и святост“. Като знаят това, християните не трябва да си правят илюзии, да мислят, че лесно ще придобият правдата, истината и святостта. Първо, трябва да се преобразят, коренно да изменят живота си според Божествените закони. На земята животът трябва да се приложи по земному, а в Божествения свят – по Божественому.

Сега мога да ви кажа три неща, от изпълнението на които зависи познаването на Христа. Който познае Христа, и Христос ще го познае. Аз не говоря за историческия Христос, Който пострада на кръста, но за възкръсналия Христос. Възкресението подразбира проява на Великата Божия Любов. Без Любов никакво възкресение не съществува. Ако Любовта не те озари, не можеш да възкръснеш. Стремете се да придобиете трите елемента в себе си – правда, истина и святост. Щом ги придобиете, Христос ще дойде във вас. Тогава може да кажете: „Аз и Христос едно сме“. Не дойде ли Христос във вас, може да Го обичате, да говорите за Него без да имате някакъв резултат. Обичате Го без правда, мислите за Него без истина, прегръщате Го без святост. Това е само външното отношение към Христа. Ние се нуждаем от сърца, пълни с Любов; от умове, чиято мисъл е огрята от истината, и от воля, която прегръща със святост. Дето е святостта, там и милувката, и целувката, и прегръдката са свети. Целунеш ли без светост, ще причиниш страдание.

В правда, истина и святост

Много силна беседа.

Редактирано Януари 9, 2011 от Слънчева

[Розалина]

Здравейте и от мен.На първия ден, от деветата година на Порталът,Ани ни е дала за размисъл една много хубава и( съгласна съм Ани),трудна беседа.

Да си призная ,до тази беседа,аз за себе си се затруднявах в определението на добродетелите Истина и Правда.Сливаха ми се. Като думи от нашия език,винаги съм ги възприемала като синоними .Днешната беседа ми даде ключ към разбирането на Истина,Правда и връзката между тях -святостта.

Ето цитатите от беседата,които извадих за себе си,като подсказка за тази беседа,която няма как и няма смисъл да се резюмира.Всеки ,който желае, следва за себе си ,да я разнищи.

Качествата на новия човек са правда, истина и святост. Правдата е за душата, за сърцето, за чувствата. Истината е за духа, за ума и за мислите, а святостта е вътрешната връзка между духа и душата, ума и сърцето, мислите и чувствата. Следователно ако правдата не е легнала в сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила в ума ви и ако святостта не е свързала ума и сърцето в едно цяло, питам: Как ще разберете Христовото учение? Без правда, истина и святост Христовото учение не може да се разбере. Хората правят опити да Го приложат и в края на краищата, казват: „Това учение е неприложимо“. Съберат се християни на молитва около някой болен и в резултат болният не само че не оздравява, но умира. За да не се изложат, те казват: „Така му било писано, такава му е кармата. Голям грешник е тоя човек, не може да се спаси“. Така казват и лекарите, които не познават добре работата си. Като изпрати болния на оня свят, лекарят казва, че се явило усложнение, с което организмът не могъл да се справи. Това е за оправдание. Всъщност лекарят не могъл да даде точна диагноза на болестта, затова се явило усложнение. Тия усложнения нямат край.

Днес и християните казват: усложнения има в учението на Христа, затова не може да се разбере. Как ще се разбере, когато правдата не е легнала в сърцето ти, истината – в ума ти, а святостта не е станала връзка между ума и сърцето? Новият човек иде вече в света с правда, истина и святост. Старият човек отминава

Сегашната култура, в общи черти, е израз на стария човек. Той не е в състояние да разбере Христовото учение. За да Го разбере, той трябва да се роди изново, да стане нов човек, с нови разбирания. Според Павел, новият човек трябва да притежава следните качества: да има правда в сърцето си, истина в ума си и святост като съединителна връзка между ума и сърцето. Само при тези качества човек може да разбере новото учение. Когато се гневи и обижда, в правда, истина и святост ли живее? Когато лъже и завижда, в правда, истина и святост ли живее? Когато люби, обича и проявява милосърдие, човек живее в правда, истина и святост. Всички положителни качества, всички добродетели се проявяват в правда, истина и святост.

Другото интересно при мен ,по време на прочита на тази беседа беше.,че като приключих четенето ,в главата ми зазвуча една песен,която споделям с вас.Това е песента Бог е Любов .Може да се чуе и тук.(14 в албума Духът Божий) Музиката и текста , на тази песен ,също ми помогнаха в анализа и разбирането на беседата.

Благодаря Ани и Слънчева за коментариите и споделените мисли.

Редактирано Януари 9, 2011 от Розалина

[Слънчева]

Розичка аз си бях пуснала песента 12"На белия цвят" от албума "Пролетна песен".

И някак ми даде сили и енергия, позитивно настроение. Има моменти, в дадена тема или беседа, когато ми изниква зазвучава някоя песен и ми помага.

Извинявам се за отклонението!

[Лъчезарна]

За мен беседата е проникваща...

Като ме слушате да говоря, мнозина се запитват: „Кой е тоя, който говори там?“ – Кой съм, не е важно; какъв съм, също не е важно. Аз съм човекът, в сърцето на когото живее правдата, в ума живее истината, а святостта е съединителната връзка между тях. – Защо? – Защото Божият закон е такъв и аз се подчинявам на тоя закон. Аз живея и се радвам в изпълнението на великата Божия воля. Казвам и на вас: Вие ще ме познаете, но кога? – Когато правдата влезе във вашите сърца, истината – във вашите умове и святостта бъде съединителна връзка между тях. При сегашните условия няма да разберете кой съм и какъв съм. Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влезе и във вас.

*

В Писанието се казва: „Да не кажеш една празна дума пред ангела, който те ръководи, защото Бог ще разруши твоите дела“. Значи ако не уважаваш ангела, който те ръководи, ще изгубиш всичко и ще се почувстваш крайно нещастен. Ти си пренебрегнал правдата, която е основа на истинското богатство и знание. Без правда, истина и святост, човек непременно ще фалира. Ако се колебаете и съмнявате в истината и святостта, вие ще преживеете страшни страдания. Това всеки ще опита. И, когато се натъкне на големи страдания, ще знае, че правдата не е в сърцето му, и истината не е в ума му. За да се освободите от страданията, приложете правдата и истината в живота си. Не е достатъчно само да кажете, че вярвате в Господа и Го обичате. Не може да обичате докато правдата не е в сърцето ви; не може да мислите докато истината не е в ума ви; не може да вършите святи дела докато святостта не е съединителна връзка между ума и сърцето ви.

*

Питат ме: „Защо проповядваш?“ – За да покажа на хората, че без правда, истина и святост нищо не се постига. Това е едно строго определено учение, което почива на здрава основа, а не на въздуха. – Защо ни е нужна правдата? – За урегулиране енергиите на вашия стомах. Щом стомахът ви е здрав, ще вършите работите си спокойно. Ако си майка, ще имаш добри деца; ако си учител, ще имаш добри ученици. – Защо ми е истината? – Да имаш светъл ум, да разсъждаваш правилно. – Защо ми е светостта? – Да калиш волята си, за да не се колебаеш в живота. На каквито мъчнотии и да се натъкваш, да ги преодоляваш. Ако не вярвате на думите ми, може да ги опитате.

Всяка религия, всяко учение, което изповядвате, трябва да бъде ясно, строго определено първо за самите вас. Християнството, което днес се проповядва и прилага, представя цяла каша: православна каша, евангелска каша, съботянска каша, спиритическа и човешка каша. Дето и да се обърнете, навсякъде виждате тая каша. За да се освободи от тая каша, всеки човек, всеки народ трябва да носи правдата в сърцето си, истината в ума си и святостта във волята си. Всеки дом, всяко общество, всяка църква, всяко училище трябва да носят правдата в сърцата си, истината в умовете си и святостта в волята си. Само така ще дойде великата, истинска култура в света. Днес повечето хора бръмчат, а не говорят. Едни казват, че има Бог, други Го отричат. Едни Го търсят на земята и, като не Го намерят, отричат Го. Други Го търсят на небето. – Говорите за небето без да знаете де е то. Говорите за земята, и нея не познавате. Казвате, че това, което виждате над себе си, е небе. Това, което тъпчете, е земя. – Не е така.

*

Когато правдата влезе в сърцата ви, истината влезе в умовете ви и святостта във волята ви, само тогава може да кажете, че сте едно с Христа и че Духът ви е посетил. Тогава, каквото попросите в името Божие, ще ви се даде.

*

Новото учение трябва да е абсолютно съгласно с Божиите закони, а не с църквата и с вселенските събори. Те трябва да бъдат в съгласие с Бога, а не Бог с тях. Всяко учение, което не е в съгласие с Божия закон, е от лукавия.

Онези, които ме съдят, са свободни, но аз бих ги запитал: Носят ли те правдата в сърцата си, истината в умовете си и святостта във волята си? Ако тия добродетели не са в тях, не могат да ме съдят. Някоя църква щяла да ме съди. Ако правдата, истината и святостта са в нея, нека ме съди.Ако не са в нея, не може да ме съди. Някой народ щял да ме съди. Ако правдата, истината и святостта живеят в него, може да ме съди. Ако правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му, и святостта не е във волята му, няма право да ме съди. Аз приемам съдба, която произлиза от праведни, истинолюбиви и свети хора. Може да ме съди и най-последният човек от църквата или от народа, ако в него живее правдата, истината и святостта. И цар да си, ако нямаш правда, истина и святост, не позволявам косъм от главата ми да вземеш.

Така трябва да гледате и вие на въпроса, ако искате да бъдете свободни граждани на Царството Божие. Ако и вие не живеете по Божия закон, все ще влезете в някое царство, но там ще стрижат вълната ви, ще взимат млякото ви, ще дерат кожите ви, а с вашите малки ще играят господарските деца.

*

Апостол Павел казва: „Да се облечете в новия човек, създаден по образа Божи, в правда, истина и святост“. Като знаят това, християните не трябва да си правят илюзии, да мислят, че лесно ще придобият правдата, истината и святостта. Първо, трябва да се преобразят, коренно да изменят живота си според Божествените закони. На земята животът трябва да се приложи по земному, а в Божествения свят – по Божественому.

Ако искате да приложите Христовото учение в живота си, да станете силни, търсете първо грешките си в себе си, в своето сърце, в своя ум и в своята воля. Само така ще придобиете правдата, истината и святостта и ще влезете в новия живот. Той пресъздава, възражда всичко. Новият живот ще възроди народите, обществата, семействата, училищата, майките, бащите, свещениците, управниците. – Кога ще дойде новият живот? – Когато правдата, истината и святостта се поставят като основа на тоя живот.

В правда, истина и святост

Редактирано Януари 9, 2011 от Лъчезарна

[Ани]

Слънчева, Розалина, Лъчезарна, благодаря за споделените цитати. Във виртуалната среда е трудно една беседа да се разгледа така както се прави в група. Тук не се виждаме, не се и чуваме. Единственото което остава е да използваме възможностите на нета и всеки да сподели коя мисъл от беседата го е докоснала най-силно.

Често съм чувала, че беседите на Учителя не се четат, те се изучават. Всеки студент или ученик знае, че с едно прочитане на урока, няма да изкара висока оценка. Трябва да го научи. Научаването е трудна работа. Изисква осмисляне на прочетеното, изпълнение на зададените теми или упражнения. В неделните беседи няма такива теми за разлика от МОК (младежкия окултен курс). Може би защото тези беседи са били предназначени за по-широк кръг хора. На тях е можело да присъстват и ученици, и просто гости. Тези беседи са започвали в 10ч. Преди започване на беседата са се изпявали няколко песни. Този път аз не сложих песни, а само двете основни молитви за наряда. Много е хубаво това, че вие сте си пуснали подходящите песни. Или просто са зазвучали в главата ви. Трябва да си призная, че да се направи един наряд се изисква човек да е много навътре в учението, да е почувствал и осмислил дълбоко в себе си бесдата и да има голям опит в нарядите естетвено. Това за мен е все още трудно.

По-подробно за беседите ми се иска да пусна като мнение в началната тема на този подфорум главата „Неделни беседи” от книгата „Учителя” написана през 1947 г. от най-близките ученици на Петър Дънов – Методи Константинов (1902-1976), Боян Боев (1883-1963), Мария Тодорова (1898-1976) и Борис Николов (1900-1991). Или поне части от тази глава.

Бях решила да разсъждавам надълго и нашироко върху някои въпроси от легендата за царската дъщеря Алгемара, за извадените очи.... Но вчера ми се струпаха на главата големи противоречия и разочарованя (явно моите очи са си още на мястото ). Така, че ще сложа само два малки цитата, които в момента са ми най-близо.

Според Павел, новият човек трябва да притежава следните качества: да има правда в сърцето си, истина в ума си и святост като съединителна връзка между ума и сърцето. Само при тези качества човек може да разбере новото учение. Когато се гневи и обижда, в правда, истина и святост ли живее? Когато лъже и завижда, в правда, истина и святост ли живее? Когато люби, обича и проявява милосърдие, човек живее в правда, истина и святост. Всички положителни качества, всички добродетели се проявяват в правда, истина и святост

Ако искате да приложите Христовото учение в живота си, да станете силни, търсете първо грешките си в себе си, в своето сърце, в своя ум и в своята воля. Само така ще придобиете правдата, истината и святостта и ще влезете в новия живот.

В правда, истина и святост

Редактирано Януари 10, 2011 от Ани

[Розалина]

15. В правда, истина и святост

Беседа от Учителя, държана на 26 юни 1921 г. в София.

„И да се облечете с новия человек, създадения по образа на Бога, в правда и светост на истината.“ (Ефес 4:24)

Едно време, когато Господ създал света, херувимите и серафимите дошли на земята със задача да вложат Любовта в сърцата на хората. Като изпълнили задачата си, те се върнали на небето. Един от учените ангели, като направил изчисление, дошъл до заключението, че така, както серафимите и херувимите вложили Любовта в сърцата на хората, животът им няма да се развива добре. За тази цел той написал една обстойна дисертация върху грешката, която направили серафимите и херувимите. Той прочел своята дисертация пред съвета на ангелите, за да им докаже, че светът се нуждае от една малка корекция. За да изправи тая погрешка, Бог го изпратил на земята като царска дъщеря в царството на Алгемар. И тя се казвала Алгемара. Тя била толкова красива, умна, стройна, че всички говорели само за нея. В който дом влизала, всички говорели за нейните необикновени очи, ум, ръце, крака, движения. С една дума тя владеела всички хора. Дошло време царската дъщеря да се жени. Започнали да се изреждат кандидати, един след друг, отбор момци, влюбени в нея до забрава. Като дошъл първият кандидат, тя го приела ласкаво, угостила го и след няколко дни му казала: „Ако наистина ме обичаш, дай ми дясното си око“. Тя обичала да яде очи, добре опечени. За да изяви любовта си към нея, той казал: „Готов съм да извадя и двете си очи“. Понеже искала дясното му око, той го извадил и с любов й го предложил. Тя опекла окото и го изяла с удоволствие. След това тя казала на своя кандидат: „Ако ме обичаш, извади и лявото си око“. Той извадил и второто си око. Като останал сляп, тя започнала да се забавлява с него, но скоро му се наситила и го оставила на слугите си, те да го забавляват. След време дошъл друг кандидат. Царската дъщеря постъпила и с него по същия начин, както с първия: посрещнала го ласкаво, угостила го, после му предложила, ако я обича, да си извади дясното око и да й го даде в знак на любов. Той извадил дясното си око и го предложил на своята възлюбена. След време поискала и лявото му око. Тя го опекла и изяла. Така постъпвала тя с всичките си кандидати, като ги ослепявала.

Питам: Какво разбрахте от тая легенда? Ще кажете, че с постъпката си като царска дъщеря ангелът искал да каже на света, че сърцето трябва да бъде сляпо. Затова хората и до днес казват, че човек се жени, когато дойде сляпата събота. Питам: Може ли съботата да бъде сляпа? Като запитвали царската дъщеря защо постъпва така със своите кандидати, тя отговаряла: „Който веднъж е видял моя образ, трябва да бъде сляп за всички останали образи“. Следователно, когато правдата, истината и святостта се вселят в човешката душа, те правят човека сляп. Думите на Христа „да се отречем от себе си“ означават да станем слепи за света, да задържим в съзнанието си само един образ – образът на Бога. Всеки знае какво значи да носиш два образа в съзнанието си. Всеки знае какво става, когато в сърцето на жената живеят два образа. Тук мъжете имат думата. Нека кажат жените какво става, когато в сърцето на мъжа влязат два образа. Това е наука, която Алгемара познавала, затова казвала, че сърцето трябва да бъде сляпо. С други думи казано: Човешката душа трябва да държи в себе си само образа на Бога. За всички останали образи тя трябва да бъде сляпа.

Това е разказ, чрез който хората могат да се лекуват, т.е. да се освобождават от своите слабости. Ако се разглежда буквално, ще изпаднете в противоречия. Ще срещате хора с извадени очи без да е подобрен живота им и без да се ликвидирали със злото. Човек може да извади и двете си очи и пак да си остане лош. От окултно гледище слепотата разбира толкова възпитана воля, че човек да вижда само ония неща, които му причиняват добро; ония, които му причиняват зло, съзнателно да отблъсква. Да бъдеш сляп, това значи да разбираш същността на живота, да знаеш истинската цена на нещата, както банкерът различава златните монети от фалшивите.

Ани ,разказа за ангела ,който слязъл на земята като принцеса Алгемара е много интересен. Наистина това е разказ,чрез който хората могат да се лекуват,както пише по-надолу Учителят.Извода от него е много важен,а разказа е запомнящ се.

Редактирано Януари 10, 2011 от Розалина