Това е популярно мнение. Guest Мона Добавено Януари 7, 2011 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Януари 7, 2011 (edited) Нямаше такава тема и затова беше редно да се създаде. Въпреки усилията на мнозина, това изкуство все така остава непознато, и като че ли, малко са сетивата за него Отдавна българското оперно изкуство е до постиженията на една цивилизация, която най-близко ни свързва с държавите, които са като нас членове на ЕС. Именно оперното изкуство е най-големият дипломат в историята на българската държавност. Защото, ако то се е родило преди повече от 400 години в Италия и завладява ума и духа на милиони зрители, отдавна българските оперни гласове и вече българските оперни постановки са еталон, който е съизмерим с най-големите постижения, с най-големите театри в страни, където има богата икономическа действителност. Операта е възпитание, с нея човек се ражда, важна е отново семейната среда, аз съм отраснала с това и за мен операта е важна част от моето пробуждане като личност. Няма значение дали това е разбираемо, то е основополагащо за духа, за интелектуалното израстване, за хоризонтите на очакване и на проникновеност. Почвам темата с една от най-известните арии, арията от операта Норма на Белини (1801-1835), а именно Casta Diva. Редактирано Януари 11, 2011 от Надеждна Лъчезарна, Слънчева, Пламъче и 7 others 10 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 8, 2011 Доклад Share Добавено Януари 8, 2011 Чудесна тема, Мона! В операта има много красота. Арията на Норма е прекрасна. На мен ми харесва и една друга ария, по-малко известна, но много нежна - песента на Солвейг от "Пер Гинт" на Григ. Ето едно изпълнение на тази ария от Karita Mattila: http://www.youtube.com/watch?v=_2kWm7WE9Tk Злинчо, Пламъче, Надеждна и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Януари 8, 2011 Доклад Share Добавено Януари 8, 2011 Аз пък обичам оперите да са на български. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 8, 2011 Доклад Share Добавено Януари 8, 2011 Оратория Страстите на Матей, Бах P.S. Бих помолила темата да се премести в Сценично изкуство, защото по този начин темата е трудно намираема. Надеждна, Розалина, Пламъче и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 8, 2011 Доклад Share Добавено Януари 8, 2011 Едно уникално изпълнение на Райна Кабаиванска в ролята на Фиделия от малкоизвестната опера Едгар на Пучини. Арията е Addio , Mio Dolce Amor Аз не познавам по-добра изпълнителка на Пучини от нея, от Райна Кабаиванска. Розалина, Ани, Пламъче и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вятър* Добавено Януари 8, 2011 Доклад Share Добавено Януари 8, 2011 много известната Ана Нетребко в един също толкова известен дует от Лакме лично аз предпочитам този прочит Слънчева, Надеждна и Ани 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. Guest Мона Добавено Януари 8, 2011 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Януари 8, 2011 (edited) Mozart е най-трудният композитор за пеене, той е пише арии за трета октава - който знае какво е трета октава ще му настръхнат косите, това е почти непостижимо за човешкия глас; и въпреки това има и такива изпълнители. Неслучайно, оперите не Моцарт, са трудно изпълняеми и почти непосилни и непопулярни. Това е ария от Вълшебната флейта. . Никое друго оперно произведение не е така просто и същевременно сложно. Вълшебната флейта разказва за борбата между Доброто и Злото, за силата на музиката и най-вече за силата на любовта, която надживява всичко. Гьоте счита, че тази творба може да има редица тълкувания, че тя носи удоволствие на широк кръг от публика, като същевременно с това разкрива скритите си тайни на посветените. Моцарт обичал много своята последна творба. Той пише на съпругата си Констанс: „Тъкмо се върнах от операта. Залата както винаги бе пълна. Изпълниха на бис деута Mann und Weib, както и Glöckchenspiel от първо действие. Най-много обичам безмълвното възхищение”. По време на представленията Моцарт се промъквал тайно в ложите или зад сцената, за да свири със звънчета. Нека и ние се промъкнем тайно Редактирано Януари 8, 2011 от Мона Слънчева, Надеждна, Ани и 5 others 8 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Януари 8, 2011 Доклад Share Добавено Януари 8, 2011 http://www.youtube.com/watch?v=012dIqLM_qo&fmt=18 Надеждна, Ани, Злинчо и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Януари 9, 2011 Доклад Share Добавено Януари 9, 2011 (edited) Незабравимата Гена Димитрова в "Турандот" на Пучини. http://vbox7.com/play:a603b772 Редактирано Януари 9, 2011 от Пламъче Ани, Слънчева и Надеждна 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 10, 2011 Доклад Share Добавено Януари 10, 2011 (edited) Three Tenors - La Donna e Mobile & Brindisi Nessun Dorma Three Tenors 1994 Carreras, Domingo, Pavarotti Редактирано Януари 10, 2011 от Ани veselinvalchev1981, Рассвет, Надеждна и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Януари 10, 2011 Доклад Share Добавено Януари 10, 2011 (edited) Николай Гяуров (роля на Борис Годунов в операта на Модест Мусоргски) Редактирано Януари 10, 2011 от Рассвет Eлф, Розалина, Пламъче и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Януари 11, 2011 Доклад Share Добавено Януари 11, 2011 Да си спомним прекрасния Никола Николов в "Риголето" на Верди. http://vbox7.com/play:53c9b156 Надеждна, veselinvalchev1981, Ани и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 11, 2011 Доклад Share Добавено Януари 11, 2011 (edited) Благодаря за вълшебството Мона! И на всички които сте уважили темата. Редактирано Януари 11, 2011 от Слънчева Розалина, Ани, Надеждна и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 11, 2011 Доклад Share Добавено Януари 11, 2011 Уникалната Jessye Norman В още по-уникалната ария Dido's Lament (When I am laid in earth) от операта Dido and Aeneas (Дидона и Еней, 1685 г. ) на Henry Pursell (1659-1695). Една истинска барокова опера., считана за първата англоезична опера. Надеждна, Пламъче, Ани и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 11, 2011 Доклад Share Добавено Януари 11, 2011 (edited) Руджиеро Леонкавало (1858-1919). Заедно с Пиетро Маскани той е смятан за един от създателите на италианския оперен стил, познат под името веризъм“ и същевременно един от най-значителните му представители. Леонкавало е написал около 20 опери, между които „Бохеми“, „Заза“, „Едип-цар“, „Младият Фигаро“ и др., но от всичките му произведения непреходна стойност има само „Палячо“, която и до днес влиза в репертоарите на почти всички оперни театри. Операта Палячи ми е една от любимите, а арията Vesti la giubba - Една от най-силните тенорови арии.А това е наистина един невероятен тенор от Япония Patricio Ha. Неговият мощен глас поразява Вселената и отнова я ражда в плен на отвъдното ангелско сияние на незабравимия Luciano Pavarotti, Il Magestic ... И един различен поглед, отново от велик изпълнител, но на поп сцената, но изкушен от тази велика ария, а именно Michael Bolton: http://www.youtube.com/watch?v=KWZ1Kcol4CA&feature=related А ето я в изпълнение и на велик български тенор Димитър Узунов и то на български с оригиналния текст от либретото: http://vbox7.com/play:16000677 Редактирано Януари 11, 2011 от Мона Надеждна, Пламъче, Розалина и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 11, 2011 Доклад Share Добавено Януари 11, 2011 (edited) Великият Luciano Pavarotti романс на Mario Cavaradossi , 3-та част на операта Tosca (Puccini) http://www.youtube.com/watch?v=boBaYL8ZnrM&feature=related P.S. Аз предимно публикувам мои любими арии от опери, ще се радвам и вие да го направите. Т.е. моят избор е ограничен от гледна точка на вкусовете, но всеки има различни търсения. Редактирано Януари 11, 2011 от Мона Розалина, Рассвет, Пламъче и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 11, 2011 Доклад Share Добавено Януари 11, 2011 (edited) И да завърша този абзац, нещо толкова красиво: Una fortiva lagrima, от операта L'Elisir damore на Gaetano Donizetti (The Elixir of Love), 1832 г. http://www.youtube.com/watch?v=Fh2Vh8jwyQA Редактирано Януари 11, 2011 от Мона Надеждна, Пламъче, Розалина и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Януари 12, 2011 Доклад Share Добавено Януари 12, 2011 (edited) Илка Стефанова Попова е родена през 1905 година в София в семейството на публициста Стефан Мавродиев. През 1913 година започва да пее в детски любителски хор, а от 1921 година учи оперно пеене при Иван Вулпе в Държавната консерватория. На следващата година, едва седемнадесетгодишна, дебютира в Софийската опера в ролята на Амнерис в операта "Аида" от Джузепе Верди. След дипломирането си в София продължава обучението си в Италия,Австрия и Франция.В продължение на 21 години работи в Гран Опера в Париж и постига международна известност. Тя е и първата българска певица,пяла в операта Ла Скала в Милано.Напуска ни завинаги през 1979 година. Изт. Илка Попова в "Самсон и Далила" на К.Сен-Санс. http://vbox7.com/play:7a92716a Редактирано Януари 12, 2011 от Пламъче Ани, Рассвет и Надеждна 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 15, 2011 Доклад Share Добавено Януари 15, 2011 Жан Батист Люли е основоположник на френската класическа опера и балет, създател на френския национален оперен стил, на френската оперна увертюра и оркестрова сюита. Той е музикалният властелин на Франция по времето на Людвик XIV, краля – слънце. Живее и твори през втората половина на 17 век. В монументалните опери на Люли голямо място заемат ефектни зрелищни действия – жертвоприношения, шествия, заклинания, както и силно въздестващи върху публиката маршове. Стилът на оперната музика на Люли се характеризира с възвишеност, а заедно с това и с аристократична сдържаност, изящество. Сътрудничи си с Молиер относно либретата на някои опери. В балета пръв въвежда женските роли да се играят от жени – дотогава са се изпълнявали от дегизирани мъже. J. B. Lully - Le Divertissement Royal - Les Hommes et Femmes armés http://www.youtube.com/watch?v=Fa4Npw9nHys&feature=BF&list=PL9113E3B3462B56E0&index=11 Lully. Atys. Dança dos Zéfiros (Zephirs dance) През 2000 г. излезе филма- „Краля танцува“ (Le Roi Danse) – за Людвик XIV, за Люли, за Молиер. Ето един откъс от него: The best dance scenes from "Le Roi Danse." Music by Lully Розалина, Рассвет, Eлф и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Януари 15, 2011 Доклад Share Добавено Януари 15, 2011 Великия български бас – Борис Христов “Арията на Гремин” от операта “Евгени Онегин” на П.И. Чайковски http://www.youtube.com/watch?v=nk8wLe_Hme0&feature=related Либрето (на руски език) Пламъче, Eлф, Ани и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bugi Добавено Януари 15, 2011 Доклад Share Добавено Януари 15, 2011 Благодаря на Мона за идеята и реализацията на тази чудесна тема, както и на всички участници и посетители тук! Рассвет и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Януари 15, 2011 Доклад Share Добавено Януари 15, 2011 (edited) Присъединявам се .И също благодаря , за темата ,интересните акценти в нея и за удоволствието да се насладим на това изкуство макар и по този начин-чрез видеоклип. Ние сме интересна страна.Имаме море ,но много малко хора в държавата умеят да плуват.Имаме само няколко оперни театъра,а масовата практика е в големите ни градове(какво остава за малките) да няма дори една зала с добра акустика,в която да могат макар и рядко да гостуват оперни трупи.Въпреки този очевиден дефицит на условия ,ние сме държава,която както казва Мона в началното си мнение,отдавна се е наредила достойно до другите от ЕО по показателя-български гласове. Ето още един пример за български глас.Петър Данаилов (баритон) ПЕТЪР ДАНАИЛОВ е определян от немската музикална критика като „типичен белкантов певец, притежаващ дълбок и необикновен, изпълнен с нюанси, баритонов тембър, който чрез своята вокална интерепретация променя изразността от яростно до лирично звучене”. Два поредни сезона 2005-2006,2006-2007 е канен в Щаатсопер, Хамбург, за ролята на Жорж Жермон в „ Травиата ”на Верди и Шарплес в „Мадам Бътерфлай”. През сезона 2006 – 2007 пее също Набуко в едноименната опера на Верди на SAP Arena – Манхайм, както и Риголето в гр.Брауншвайг, Германия. Седем последователни години е гост-солист на оперния театър в Клагенфурт, Австрия в постановките на „ Дон Карлос” – Родриго, „ Бохеми ”- Марсел, „ Италианката в Алжир” – Тадео, „ Лучия ди Ламермур” – лорд Аштън През творческите сезони 2003/04, 2004/05 години е щатен солист на Оперния театър в Бон, Германия. За кратък период от време той се налага като водещ баритон на театъра и се превръща в любимец на публиката. На тази сцена певецът е дебютирал с триумфален успех в ролите на Макбет от едноименната опера на Верди, Шишков от „ Мъртвият дом” на Леош Яначек, Дон Карлос от „ Силата на съдбата” и Евгени Онегин от едноименната опера на Чайковски. Първите изяви на Петър Данаилов на професионална сцена са свързани изключително с Варненския оперен театър, където пресъздава образите на на Граф ди Луна от „ Трубадур” на Верди, Шарплес от „ Мадам Бътерфлай” на Пучини, Риголето от едноименната опера на Верди, Белкоре от „ Любовен елексир” на Доницети, Жорж Жармон от „ Травиата” на Верди, Ескамилио от „ Кармен” на Жорж Бизе, Набуко от едноименната опера на Верди. Ето едно изпълнение на Петър Данаилов от моя любима опера –Каватина на Фигаро от „Севилският бръснар”,Джоакино Росини. Редактирано Януари 15, 2011 от Розалина Рассвет, Слънчева, Пламъче и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
НелиТ Добавено Януари 18, 2011 Доклад Share Добавено Януари 18, 2011 (edited) .... Glöckchenspiel от първо действие. Най-много обичам безмълвното възхищение”. По време на представленията Моцарт се промъквал тайно в ложите или зад сцената, за да свири със звънчета. Нека и ние се промъкнем тайно Споменатата "Ария на звънчетата" беше като запазена марка на прекрасната ни оперна певица Катя Попова, която съм имала удоволствие в детството си да слушам. За съжаление не можах да открия запис от това "далечно"време. Катя Попова от Уикипедия, свободната енциклопедияНаправо към: навигация, търсене Катя Попова българска оперна певицаРодена:21 януари 1924 Плевен, БългарияПочинала:24 ноември 1966 Катя Асенова Попова е българска оперна певица (сопран). През 1947 година завършва пеене в Държавната музикална академия - София, в класа на Мара Цибулка. Съществен принос за формирането на изпълнителското и сценичното й поведение имат Асен Димитров и Катя Спиридонова. Попова дебютира в Софийската опера на 3 ноември 1947 г. в ролята на Есмералда в операта "Продадена невеста" от Бедржих Сметана. През 1955-56 година прави специализация в Болшой театър. Изпълнява с успех централни партии в опери на Шарл Гуно, Джакомо Пучини, Жул Масне, Пьотър Чайковски в Болшой театър, Гранд опера, Опера Комик в Париж, в оперните театри в Белград, Нови сад, Скопие, Прага, Виена, Атина, Ленинград, Киев, Одеса, Свердловск, Харков и др. Носителка на много награди от музикални конкурси, сред които I награда от IV световен младежки фестивал в Букурещ (1953), II награда на Международния музикален конкурс в Прага (1954). Наградена е с орден „Червено знаме на труда“ и „Народна република България“ - III степен (1959). През същата година е удостоена и с Димитровска награда - I степен за ролите си на Наташа във „Война и мир“ и Маргарита във „Фауст“. Катя Попова умира на 24 ноември 1966 г. в катастрофа със самолет Ил-18 по време на Полет LZ101 на ТАБСО Редактирано Януари 18, 2011 от НелиТ Рассвет, Пламъче, Слънчева и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Януари 18, 2011 Доклад Share Добавено Януари 18, 2011 (edited) ...прекрасната ни оперна певица Катя Попова... Шарл Гуно «Фауст» http://www.youtube.com/watch?v=ZmAoXi7eBrE Редактирано Януари 18, 2011 от Рассвет Пламъче, Розалина и Eлф 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Януари 19, 2011 Доклад Share Добавено Януари 19, 2011 Енрико Карузо Енрико Карузо (на италиански: Enrico Caruso) е един от най-бележитите тенори в историята на операта. Роден е в Неапол, Италия на 27 февруари 1873 г. Започва кариерата си в този град на 15 март 1895 г. Популярността му идва през 1897 година. В периода 1898 – 1899 г. Енрико Карузо гастролира в Санкт Петербург. За първи път пее на сцената на Ла Скала през 1900 година, а на лондонска сцена дебютира през 1902 г. с Риголето. Най-голям успех обаче жъне в Метрополитън опера в Ню Йорк от 1903 до 1920 година. Популярността му се дължи на необикновения му и оригинален глас - мощен, с широк диапазон, отлична техника и нюанси на баритон. Друга причина за това е, че Карузо е един от най-записваните певци за времето си. Повечето от неговите записи се пазят в Музея на Карузо в Ню Йорк. Първите записи са направени през 1902 г. Един от пионерите в тази дейност е американецът Фред Гейсбърг, който има усет към таланта, но и към търговията и техниката и който поема риска с Карузо като му заплаща исканата от него сума от 50 долара на плоча, която е съществена за това време. Карузо умира от плеврит на 2 август 1921 г. в Неапол. Изт. http://vbox7.com/play:2aeff5a7 http://vbox7.com/play:2e8da284 Слънчева и Рассвет 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.