128.Дойди след Мен

[Розалина]

Молитвен наряд за начало:

В началото бе Словото (албум Песента на Ангелите) или тук

Добрата молитва

128. "Дойди след Мен" Беседа от Учителя, държана на 19 юни 1921 г. в София.

Молитвен наряд за край:

Молитва на Братството,

"Киамет Зену"

"Кажи ми ти Истината"

Господнята молитва

„И рече му: „Дойди след Мене!““ (Матей 9:9)

И като минаваше Исус оттам, видя едного человека, че седеше на митарницата, Матей на име. И рече му: „Дойди след мене!“ И той стана и отиде след Него.

В този стих има две важни положения: Исус, Който минавал, и Матей, който седял на своята митарница. Аз разглеждам света като митарница, в която всички хора седят и митарстват. Те са чиновници в тази голяма митарница. Каквито и да са те, каквото положение и да заемат, всички работят с известни материали. В цялата митарница има взимане и даване. Какво представя митарницата? – Учреждение, в което влизат и излизат различни стоки. Така те донасят известни приходи на митарницата. Това е външната работа на митарницата. И човек сам за себе си е митар. И в него постоянно влиза и излиза нещо. Вратата на тази митарница е човешката уста, от която някога излизат много хубави работи, а някога – много лоши.

„Минаваше Исус оттам“ – един обикновен човек, без никакво обществено положение, без никакво звание. Той каза на митаря: „Ела след мене!“ Матей напуска митарницата и тръгва след Исус. От гледището на съвременните културни хора така може да постъпва само осигуреният човек. Само той може да напусне работата си и без да очаква някакво благо да тръгне след Исус – човек, който проповядва някакво учение. Защо и за какво напуска митарницата, не се знае.

Честита Нова Година съфорумци -2011.На втория ден ,от 11 година на новото хилядолетие,имам удоволствието да споделя с вас една много хубава беседа от цикъла -неделни.Изнесена през още по-далечната , 1921 година.,беседата започва с горния цитат.

Основните въпроси поставени в тази беседа са :

Питам: Кое е накарало митаря да напусне своята митарница?

Митарят, без никакво обяснение, напуска митарницата и тръгва след Христа. Кое го накарало да постъпи така?

Отговор:Любовта

За да се приложи любовта в своята пълнота, нужно е вяра. Основа на вярата е Любовта като принцип, който поддържа всичко в света.

Помнете: Доброто, както и животът, идат по закон. Изобщо всички положителни неща идат по закон, а отрицателните – смъртта, омразата, завистта, са без закон.

Важно е да знаете, че човешкият организъм е съставен от безброй живи клетки: едни от тях образуват външното, физичното тяло на човека; други образуват етерния му двойник; трети образуват чувствената душа на човека, т.е. астралното му тяло; четвърти образуват низшия и висшия ум на човека. Всички клетки заедно образуват целокупния човек

Като изучи външния стремеж на човешкия организъм, той ще разбере защо някои неща в живота му стават по един начин, а други – по друг начин. Само така човек ще разбере, че няма случайности в неговия живот, че всички неща са определени строго математически. И когато човек е в хармония с възвишения свят, който регулира всички светове, животът му тече плавно, естествено. Щом влезе в разрез с тоя свят, животът му става дисхармоничен, пълен с противоречия и страдания. Следователно страданията показват, че човек е влязъл в разрез със законите на живата разумна природа.

„И отиде след Него.“ Тоя стих се отнася само до човек, който може да мисли. Само оня може да възприеме Божественото учение, който има възвишени мисли; неговият ум е добре развит, способен за право мислене. Оня, който не мисли право, живее само в чувствения свят, т.е. в света на чувствата. Като знаете това, работете върху ума си, да се развивате правилно.

„И отиде след Него.“ – Де отиде? – Да се учи. Митарят разбрал, че всичко в света е предвидено, че животът на човека е осигурен и казал: „Не искам повече да мисля за осигуряване. Толкова години вече се лутам в тая митарница. Ще отида след Христа да се уча“. Напуснал митарницата и отишъл да се учи.

Митарят имаше привилегията да бъде поканен от Христа, да тръгне след Него и той отговори на тая покана. Това е едно от изключенията в Битието. Христос започна от митаря, от човека, който е прекарал живота си в безсмислие и на когото шишето е абсолютно празно. Христос му каза: „Дойди след мене!“ И митарят тръгна след Христа. Той беше смел и решителен човек, без никакво съмнение и колебание. Умен човек беше той! За да бъдеш митар, трябва да си умен човек. Митарят не се лъже. Той е изучавал древната математика и знае какво дава и какво взима. Значи Христос повика един умен човек, с голяма житейска опитност, който разбира слабостите на хората, както и доброто, което носят в себе си. Който иска да тръгне след Христа, трябва да носи опитностите на живота в себе си, да бъде умен, смел и решителен, пред нищо да не се колебае.

Какво печели човек, ако целия ден умът му е зает с мисли за пари, за къщи, за ядене и пиене, за даване тоя-оня под съд? Това е безсмислен живот. Човешкият живот е нареден по човешки, по своя собствена система. Животът на сегашните хора не е абсолютно Божествен. По форма и съдържание е Божествен, а по проява е човешки. Казано е в Писанието: „Образът на тоя свят прехожда“. – Защо? – Защото Отец не го е насадил. Казано е: „Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени“. Значи човешкият свят ще се изкорени, а Божественият ще остане.

„И отиде след Него.“ Митарят разбра, че човешкият свят отхожда, и напусна митарницата по-рано, за да разбере и научи вътрешния смисъл на живота.

Едно се иска от вас: да обичате братята и сестрите си. Ако обичаш, както трябва, няма да се намери брат или сестра в света, които да не отворят сърцето си за тебе и ти помогнат. Ако похлопате на някое сърце и не ви се отвори, нямате Любов в себе си. При когото и да отидете, щом имате желание да помагате, всеки ще ви отвори. Ако искате света да се оправи, прилагайте Любовта. Да приложите закона на Любовта, това значи да служите даром. Майки и бащи, ученици и учители, духовници и пасоми, управници и управляеми, служете даром. Както съществува закон на Любовта, така съществува закон на дарбите и добродетелите. Това са методи, които се изучават в Божественото училище, а резултатите им се виждат на земята. „Дойди след мене!“ Сега аз говоря принципно за митаря, като единичен и като колективен живот. Тоя митар е живял преди две хиляди години, но живее и днес.

"Дойди след Мен"

Редактирано Януари 3, 2011 от Розалина

[Розалина]

„Исус видя едного человека, че седеше на митарницата, на име Матей.“ Какъв е бил митарят се вижда от името му. Буквата „М“, с която започва името му, показва, че след като е минал през философията на материалния свят, разбрал, че всичко това е празна работа. Той дошъл до заключението, че материалният живот е мелница, която постоянно мели. Той не намирал никакъв смисъл в меленето и дълго време мислил как да се освободи от тоя живот. Буквата „М“ представя още шише, обърнато с устата надолу, за да се изпразни. Втората буква „И“ показва, че умът на тоя човек бил свободен от всякакви противоречия, от всякакви софизми. Той дошъл до едно прозрение, до пробуждане на висшия ум в него, поради което започнал да се занимава с малките математически величини. Аз разглеждам буквата „М“ като символ на малките величини. Затова и Мъдростта, която започва с буквата „М“, е наука за малките величини.

Третата буква „Т“ в думата митар показва защо митарят тръгнал след Христа. Той тръгнал след Христа, за да разбере двата велики закона на Любовта и Мъдростта. Хоризонталната линия в буквата „Т“ показва стремежа на човека към Бога. Тя е великият диаметър, в който се съсредоточават всички линии. Отвесната линия, която с първата образува перпендикуляр, от време-навреме го спира в пътя и го запитва: „Като отиваш при Господа, какво искаш: пари, храна, или знание?“ И мъдростта спира човека в пътя и го запитва: „Защо се жениш, да учиш ли?“ Жената казва: „Досега бях робиня при майка си. Не отивам да се уча, но да си поживея малко. Търся охолен живот“. Мъдростта отговаря: „Ще видиш какво значи охолен живот, че ще го помниш с години“.

Наистина, щом се ожениш, дойдат страданията и мъчнотиите и ти започваш да се разкайваш и казваш: „Защо ми трябваше да се женя“. Тогава хоризонталната линия на Мъдростта отговаря: „Женитбата е училище. Всяко училище има смисъл. Ако гледаш на женитбата като условие за лек живот, ти си на крив път“.

Четвъртата буква от думата „митар“ е „А“. Тази буква показва стремежа на човека да помага на своя ближен. Човек слиза отгоре с цел да помага. Буквата „Р“ показва, че като е живял на земята, човек се научил да различава доброто от злото. Той знае причините за съществуване на злото и доброто.

Митарят е човек, който се занимава с математиката на Мъдростта и на Любовта, приложил е тия знания за своя полза, както и за полза на своите ближни. Веднъж решил да изпълнява Божията воля, той бил готов да тръгне след Христа. Питам: Когато Христос мине край вашата митарница, ще намери ли там вашия митар? Ако не го намери, всичко е свършено с митарницата. Митарят казва: „Не искам да служа на митарница без закони. Ще тръгна след Христа“. Казвам: Докато седите на митарницата и взимате повече мита, отколкото трябва, вашата работа е пропаднала. Кажете и вие като митаря: „Не искам вече да служа на такава митарница! Не искам да изпълнявам вълчите закони. Отивам да служа на Христовия закон, дето отношенията на взимания и давания са хармонични“. Тогава Христос му каза: „Дойди след мене!“ И той отиде след Него.

"Дойди след Мен"

За мен е много ценно да изваждам от беседите,които чета мисли за числата,буквите и думите ,които Учителят ни дава в тях.В горния цитат виждаме един такъв анализ.За да поясни думата митар,Учителят прави много интересни, от моя гледна точка ,коментари на букви от нашата азбука.Тези значения на буквите могат да ни ползват,ако сме будни и търсещи,но още по-важно--ако прилагаме.Основен е въпроса за приоложението на новото учение.Без приложение всичко е просто една безплодна работа на ума и пропиляно време.

Хубав ден на всички и приятно четене на беседата.

Редактирано Януари 3, 2011 от Розалина

[Слънчева]

Благодаря Розичка! Много си права за приложението. То става по един вътрешен начин, мъничко, бавно, но постепенно с търпение ставаме все по-уверени и съзнанието ни се разширява, разбираме повечко неща и сякаш нов свят ни се отваря...

„И рече му: „Дойди след Мене!““ (Матей 9:9) И като минаваше Исус оттам, видя едного человека, че седеше на митарницата, Матей на име. И рече му: „Дойди след мене!“ И той стана и отиде след Него.

В този стих има две важни положения: Исус, Който минавал, и Матей, който седял на своята митарница. Аз разглеждам света като митарница, в която всички хора седят и митарстват. Те са чиновници в тази голяма митарница. Каквито и да са те, каквото положение и да заемат, всички работят с известни материали. В цялата митарница има взимане и даване. Какво представя митарницата? – Учреждение, в което влизат и излизат различни стоки. Така те донасят известни приходи на митарницата. Това е външната работа на митарницата. И човек сам за себе си е митар. И в него постоянно влиза и излиза нещо. Вратата на тази митарница е човешката уста, от която някога излизат много хубави работи, а някога – много лоши.

Позволявам си един пример-ако имам магазин, например, търговец съм, няма нищо лошо, професия е, но ако използвам това, за да се уча и придобивам вътрешното знание, ума си да развивам, чесността си, добродетели...

Казвам: В живота срещате мома и момци, които се увличат едни в други. – Защо? – Защото очите, носът, челото, косата им са хубави. Естествено е да се увлича човек от красотата. Какво ще кажете, обаче, когато момци се увличат в грозни моми, а моми – в грозни момци. Има грозни моми и момци, които те е страх да погледнеш, но и в тях се увличат. Коя е причината за това? Момата казва: „Хората намират, че моят възлюбен е грозен, но аз не виждам това. За мене той е красив. Те не виждат в него това, което аз виждам“. И на момъка говорят, че възлюбената му не е с всичкия си ум, но той вижда друго нещо в нея. – За кой ум се говори? – За обективния ум. От гледището на тоя ум всички хора се увличат, но от гледището на вътрешния, субективния ум, и момъкът, и момата са прави. Тоя ум се занимава с отвлечени неща. Ето защо, като разглеждате нещата чрез обективния и субективния ум, вие ги оценявате двояко. Представете си, че имате книга с отлично съдържание, със златни листа, със златни корички, украсена отгоре със скъпоценни камъни. Ако тая книга попадне в ръцете на човек, който обръща внимание на материалната страна на нещата, ще каже: „Хубава е тая книга!“ След това ще вземе златото и скъпоценните камъни от нея и ще ги продаде, а парите ще използва за ядене и пиене. Който обръща внимание на вътрешната страна на нещата, ще отвори книгата и ще започне да чете. Каквото научи от нея, ще го използва за благото на своите ближни. Значи хората разглеждат живота от две становища: като външно благо, което носи условия само за ядене и пиене, и като вътрешно благо, което носи условия за вътрешно растене и развиване на човека. Митарят разбра вътрешния смисъл на живота, затова напусна митарницата и тръгна след Христа. – Какво е научил той? – Трябва да го извикаме пред нас, сам да разкаже своите опитности. Ако той сам не ни разкаже какво е научил от Христа, ние ще правим ред догадки и предположения. Ако митарят беше единственият, който е приел Христовото учение, аз щях да го извикам пред вас да каже какво е научил, но понеже и вие приехте това учение, аз ви извиквам тук да кажете какво е говорил Христос на митаря... Питам: Кое е накарало митаря да напусне своята митарница? Ако един чиновник си позволи да напусне митарницата без разрешение, веднага ще го питат: „Кой ти даде право да напускаш работата си без знанието на началството си?“ Най-малко месец преди напускане на работата си трябва да съобщи това на началника си. Иначе ще го държат отговорен. Митарят, без никакво обяснение, напуска митарницата и тръгва след Христа. Кое го накарало да постъпи така? Понеже вие мълчите, аз ще извикам една от сегашните моми, да даде отговор на въпроса. Ако я питате защо напусна митарницата и тръгна след своя възлюбен, тя ще каже: „Обичам го“. – Ето разрешението на въпроса. Ако искате, отречете това разрешение. Според мене тази любов струва повече от всички митарници в света. Момата казва: „Щом имам любов в душата си, никаква митарница не може да ме задържи“. Когато хората се натъкнат на любовта, те започват да спорят трябва ли да се жертват за нея. Любовта на сегашните хора не може да издържи изпита си – всякога пропада. Днес, в края на века, всички мъже и жени ще държат изпит за любовта си. Ако ме питате защо съществуват толкова противоречия, казвам: Противоречията се дължат на неиздържания изпит на любовта. Назначена е вече комисия да ви изпита.

Бъдещата любов ще се различава коренно от сегашната. Новата любов ще се отличава с две съществени качества: Благото на едного ще бъде благо за всички; благото на всички е благо и за едного. И сега казват така, но на думи. Дойде ли до приложение, работата не излиза така. Казваш: „Помогнете ми да се повдигна, да уредя материалните си работи, че после ще уредя и вашите“. Обаче не става така. Наредиш своите, а забравяш другите. Вие сте опитали обещанията на хората и виждате, че като дойде до прилагането, работата не излиза добре. Мъжът казва на жена си: „Възложи на мене любовта си! Ще видиш, какво ще стане“. И жената казва на мъжа си: „Възложи на мене любовта си! Ще видиш, какво ще стане“. И двамата възлагат любовта си един на друг и после виждат какво става. Те са приложили само предговора на любовта. За да се приложи любовта в своята пълнота, нужно е вяра. Основа на вярата е Любовта като принцип, който поддържа всичко в света.

Думата „любов“ е съставена от пет букви. Буквата „Л“ е съставена от две прави, които образуват остър ъгъл, насочен с върха нагоре. – На колко градуса се равнява тоя ъгъл? – Около 30 градуса. Тая буква показва, че две сили идат от земята от различни посоки. Те се стремят към небето, но между тях няма още равновесие. От гледището на геометрията правите линии са мъртви, но от психична гледна точка те са живи линии. Това са две живи, разумни същества, които, изхождайки от своите лични интереси, се стремят към една обща точка – идеал на тяхната душа. Те се стремят към един идеал, но, всъщност, не се допират в една точка. Наистина, когато двама души се обичат, макар и да се стремят към общ център, те не могат още да се докоснат до центъра на истинската любов, докато не дойде между тях друга права да ги съедини. Тая права наричам равнодействаща сила. Тя е жива, разумна сила и примирява всички противоречия. Това е съвършения човек – нито мъж, нито жена, наречен в Писанието Син Человечески или Син Божи...

Днес много хора искат да видят Христа. – Защо? – Да ги направи щастливи, да благуват. Като казвам това, не засягам вашия живот. Стремежът ви да се храните и обличате добре е естествен. Това желание е честно и благородно. Друг е въпросът, ако човек е осигурен и се стреми към осигуряване. Това желание е неестествено, незаконно. Какво печели човек, ако целия ден умът му е зает с мисли за пари, за къщи, за ядене и пиене, за даване тоя-оня под съд? Това е безсмислен живот. Човешкият живот е нареден по човешки, по своя собствена система. Животът на сегашните хора не е абсолютно Божествен. По форма и съдържание е Божествен, а по проява е човешки. Казано е в Писанието: „Образът на тоя свят прехожда“. – Защо? – Защото Отец не го е насадил. Казано е: „Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени“. Значи човешкият свят ще се изкорени, а Божественият ще остане. „И отиде след Него.“ Митарят разбра, че човешкият свят отхожда, и напусна митарницата по-рано, за да разбере и научи вътрешния смисъл на живота. Това значи да разбере човек, че е осигурен. Едно се иска от вас: да обичате братята и сестрите си. Ако обичаш, както трябва, няма да се намери брат или сестра в света, които да не отворят сърцето си за тебе и ти помогнат. Ако похлопате на някое сърце и не ви се отвори, нямате Любов в себе си. При когото и да отидете, щом имате желание да помагате, всеки ще ви отвори. Ако искате света да се оправи, прилагайте Любовта. Да приложите закона на Любовта, това значи да служите даром. Майки и бащи, ученици и учители, духовници и пасоми, управници и управляеми, служете даром. Както съществува закон на Любовта, така съществува закон на дарбите и добродетелите. Това са методи, които се изучават в Божественото училище, а резултатите им се виждат на земята. „Дойди след мене!“ Сега аз говоря принципно за митаря, като единичен и като колективен живот. Тоя митар е живял преди две хиляди години, но живее и днес. Много от вас се намират в голямо противоречие, страхуват се от живота, не знаят как ще го прекарат. – Добре ще го прекарате. – Тогава защо страдаме? – Защото не прилагате живите закони на Любовта, Мъдростта и Истината. Хората страдат, защото не познават Господа. Срещна някого и го питам: Познаваш ли Господа? – Не Го познавам. Казвам: „Ако човек не познава Господа, от Когото получава всички блага, какво може да очаква от своя подобен?“

Христос казва на учениците си: „Плът и кръв не са ви открили това, но Отец ми, Който живее във вас. Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го привлече“. Казваш: „Еди-кой си ме привлече към себе си“. – „Не си прав“. Само Отец може да привлече човека към себе си. – Защо само Отец привлича хората? – Защото Той е Любов. Само Любовта носи живот. Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно“. – Какъв живот? – Който носи Любовта. Кой не търси тоя живот? Който приеме тоя живот и разбере Христа, в него ще стане коренна промяна. Повечето хора са далеч от тоя живот, затова са недоволни едни от други и виждат само погрешките си. Често при мене идват хора да ме изпитват, да видят наистина ли съм такъв, за какъвто ме смятат. Те ме изпитват, но и аз ги изпитвам. Казват: „Ние мислихме, че си светия, а ти си бил обикновен човек“. – По-добре да мислиш, че съм обикновен човек, отколкото днес да ме хвалиш, а утре да ме кориш. Така не се постъпва. Който може да укорява човека, може и да го бие...

Това е законът, който Христос е изказал чрез стиха: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“. Следователно, когато търсим Божественото, трябва да пристъпваме с всичката си искреност. От вас се иска абсолютна искреност, абсолютна чистота и абсолютно знание. Ако вярвате, че има закон, който регулира отношенията в света, той ще ви заведе при Великия Източник на живота. Да намерите Божественото в себе си, това значи да намерите Христа. Като Го намерите, животът ви ще се осмисли. В който дом влезе Христос ще донесе мир между мъжа и жената, между децата и родителите. Тоя дом ще бъде пример за всички. Дето има мир и хармония, там е Любовта. Бог привлича всички хора при Сина, Който е изявление на Неговата Любов. И тъй, освободете се от заблужденията и не питайте де е Христос и как може да Го намерите. Жената може да намери Христа в мъжа, а мъжът – в жена си. Братът може да намери Христа в своята сестра, а сестрата – в брата си. Обаче, който изгуби Любовта си, ще изгуби и Христа. – „Аз търся Любовта.“ – Ще я търсиш, разбира се. Любовта е Бог, Който осмисля живота. Когато намериш Господа, т.е. Любовта, твоето свръхсъзнание ще се пробуди и ти ще минеш от физическия свят в духовния и от духовния в Божествения. Минаването от единия свят в другия не може да се опише с думи. Само виждането ще покаже какви са тия светове. Виждането има отношение към възприемането на Любовта. Обаче вие сте още в предисловието на Любовта. Това, което наричате любов, е според българите „сляпата събота“. Днес между хората действа сляпата любов. В бъдеще ще дойде великата Любов, която ще работи за обединяване на всички души в едно цяло – служители на Бога. Мъже, жени, деца, това са обекти, чрез които се проявява законът на Любовта. Хиляди същества са работили на земята и в невидимия свят, за да създадат условия за изявяване на Великия Господ като Любов. Това, което иде сега в света, е толкова велико, че всички ангели надзъртат от небето да видят какво иде и какво става на земята. Цялото небе, цялото Битие се интересува от това.

Велик момент настъпва! Изявяването на Великия Господ се очаква с интерес от всички добри, разумни и възвишени същества. Тия, у които съзнанието е пробудено, ще възприемат Божия лъч и ще възкръснат. Останалите, на които съзнанието не е пробудено, ще спят. Казано е в Писанието: „Будни бъдете, защото не знаете в кой час или в кой ден ще дойде Бог“. Това е оня тържествен час, в който Христос ще мине край твоята митарница и ще каже: „Дойди след мене!“ Ще бъде ли съзнанието ти будно или ще кажеш: „Господи, почакай малко, имам да уредя някои сметки с митарницата“. Извика ли те Господ, веднага тръгни след Него. Никакво уреждане на сметките, никакво чакане! Веднага ще ликвидираш с всички сметки, моментално ще решиш въпроса. Никаква философия! Че така било писано, че иначе било писано. Писаното ще се тълкува от нашата будна душа. Само тя познава истината. Това означава стихът: „Всички ще бъдем научени от Господа“. Няма да се учите от човеците, но от Господа. И аз няма да ви уча, но искам да ви освободя от всички заблуждения, които са вложени във вашите умове. От неправдата помен няма да остане. От старите вярвания също помен няма да остане...

Сега вие се занимавате с обикновени работи и казвате: „Или съществува Бог, или не съществува; или е така, или не е. По-добре да се държим за старото, да не го изгубим“. – Старото представя свещените човешки глупости, а новото – Любовта, която иде сега да преобрази хората, да реформира живота им, да ги освободи. Като освобождава хората, тя ще освободи всички животни и растения. Любовта ще внесе ред и порядък на земята, както и в цялото Битие. Любовта - това е Божественото учение. – „То е неприложимо.“ – Приложимо е, ако приемете закона на Любовта в себе си. Любовта няма да дойде без жертви. Аз почитам всички хора, които са станали жертва за истината на Любовта, т.е. за своя идеал. Всички, които са пострадали и страдат за повдигането на човечеството, се ползват от почитта и уважението на добрите и праведни хора.

Днес Христос минава край вашата митарница и извиква: „Матей!“ – Кой е Матей? Първозваният ли? Щом чуете думата „Матей“, кажете: „Ида, Господи!“ Когато мъжът чуе, че Господ го вика, да каже: „Ида, Господи!“ Ако жената чуе, че я викат, да каже: „Ида, Господи!“ – Какво ще каже Христос? – И на двамата ще каже: „Върнете се у дома си да приложите моето учение“. Той ще извика и дъщерята, и сина, и ще им каже: „Върнете се у дома да приложите моето учение“. Като приложите това учение, говорете навсякъде за него – в обществото, в семейството. То ще подобри живота на всички хора.

И тъй, ще отидете след Христа, ще се върнете и ще донесете новото учение. Тогава Христос ще заговори чрез хиляди и милиони уста и ще бъде слава и хвала навсякъде. Хората ще се познаят като братя и сестри. Това е бъдещото учение.

„Матей!“

Дойди след Мен

Редактирано Януари 3, 2011 от Слънчева

[Лъчезарна]

"Ще ме извините, ако ви кажа, че вие още не сте стъпили на границата на реалния живот. Когато влезете в реалния, в неизменния живот, страданията ще изчезнат. И да имате страдания, те ще ви причиняват радост. Сега понеже сте още в преходното, даже радостите ви се превръщат в страдания.

*

Да живееш, за това има закон. Следователно ние живеем поради желанието на Бога. Няма закон, който определя смъртта на човека. Значи страданията са без закон, а радостите – със закон. Да се радвате, да се веселите, да благувате, за това има закон.

*

Господ ни е призовал в тоя свят само да се учим. За всичко останало Той е помислил. Като не съзнаваме това, казваме: „Бог не е помислил за нас“. Щом кажем така, започваме да се грижим сами за пелени, за храна, за жилище и, от усилен труд, постепенно се идиотизираме. Нашата задача е строго определена: само да учим. Щом се учим, всичко ще ни се даде.

*

Всички хора, у които е пробудено Божественото съзнание, служат на един закон. Те представят единицата, която е жива, съзнателна, разумна величина.

*

В един стих от книгата на Йезекил се пита: „Могат ли тия мъртви кости да оживеят?“ Костите представят физическия свят. Само Бог знае дали тия кости могат да оживеят. Като дошла плътта, облякла костите, свързала ги и ги оформила. След това животът започнал да се проявява. Най-после дошъл Духът. Едни хора са мъртви кости, други – облечени в плът, а трети очакват идването на Духа. Сегашните хора са в положение на кости, облечени в плът и кръв. Те мислят, че като дойде Духът, ще възкръснат. Както костите, мускулите и Духът се съединяват в едно цяло, така трябва да се съединят физическият, духовният и умственият свят. Физическият свят е основа на астралния или духовния свят. Астралният свят е на чувствата. Божественият свят определя какви трябва да бъдат чувствата и действията на човека. За да сте в хармония с духовния свят, чувствата ви трябва да бъдат правилни. Ако не са правилни, мислите се изопачават.

*

Изявяването на Великия Господ се очаква с интерес от всички добри, разумни и възвишени същества. Тия, у които съзнанието е пробудено, ще възприемат Божия лъч и ще възкръснат. Останалите, на които съзнанието не е пробудено, ще спят.

Казано е в Писанието: „Будни бъдете, защото не знаете в кой час или в кой ден ще дойде Бог“. Това е оня тържествен час, в който Христос ще мине край твоята митарница и ще каже: „Дойди след мене!“ Ще бъде ли съзнанието ти будно или ще кажеш: „Господи, почакай малко, имам да уредя някои сметки с митарницата“. Извика ли те Господ, веднага тръгни след Него. Никакво уреждане на сметките, никакво чакане! Веднага ще ликвидираш с всички сметки, моментално ще решиш въпроса.

Никаква философия! Че така било писано, че иначе било писано. Писаното ще се тълкува от нашата будна душа. Само тя познава истината. Това означава стихът: „Всички ще бъдем научени от Господа“. Няма да се учите от човеците, но от Господа. И аз няма да ви уча, но искам да ви освободя от всички заблуждения, които са вложени във вашите умове. От неправдата помен няма да остане. От старите вярвания също помен няма да остане.

*

И тъй, за да схванете правилно Христовото учение и да Го приложите, от вас се изисква абсолютна чистота на сърцето и светлина на ума. Учението на Христа ще реформира света. Единствено то е в сила да оправи човешкия живот. Както светлината, въздухът, водата и храната, като външни сили, реформират човешкия живот, така и учението на Христа, като Божествена сила, го реформира отвътре. Това учение освобождава човека от всички лъжи и заблуждения. Отдето и да дойде свободата, тя е Божествена сила. Всеки, който иде при вас с желание да ви освободи, е пратен от Бога.

*

Защо някои хора са свободни, а други нямат свобода? – Много просто. Свободен човек е оня, през когото тече широката, велика Божия Любов. Той е извор, който няма кран и постоянно тече. Казваш: „Искам да бъда свободен“. – Докато имаш кран и течеш отвреме-навреме, не можеш да бъдеш свободен. – „Кога ще се освободя?“ – Когато се съединиш с великия Божествен закон и Христос заповяда отгоре да се махне крана и да потече повече вода през тебе. ... Докато гледате на живота като на дисхармония, вие всякога ще страдате и ще нарушавате Божиите закони."

Дойди след Мен

[Надеждна]

Благодаря ти, Розичке за вълнуващото представяне на беседата "Дойди след Мен"! Благодаря ви и на вас, Слънчева и Лъчезарна, за цитатите и разсъжденията! Много от моите цитати съвпадат с подбраните от вас, но реших да не избягвам повторението, защото само по себе си то е доказателство за неограниченото въздействие на Словото и то в многопластови аспекти.

Докато четях, си мислех, че всичко, което Учителя ни е казал за Христос, с пълна сила се отнася и до него, до нашето отношение към него. Това, че не сме били в пряк контакт с физическия му образ, че не сме присъствали на беседите му в съответното време, ни задължава още повече да бъдем бдителни и трезви най-напред в личния си живот, със семействата и хората, с които живеем и сме обградени, и в не по-малка степен - в отношенията ни помежду си. Трудно е да се самоанализираме, но всяко противоречие трябва да ни кара да търсим истинската причина,която го е породила. Наскоро, в "Свещени думи на Учителя" прочетох следното: "Ако искаш да помогнеш на човечеството, изправи своя живот.Тогава ти постъпваш по законите на извора." За да има "изправяне" естествено е преди това да сме "кривнали", но по-важно е, че чуваме сега думата "Матей" и с готовност отговаряме: "Ида, Господи!" Това значи, че учим и, дай Боже, осъществяваме мисията си на земята.

Човек се увлича лесно, когато се интересува само от външните форми, от своите временни преживявания и чувствания. Това е естествено. Външните неща всякога оказват силно влияние върху човека. Обаче има неща в живота, които оказват вътрешно влияние върху човека.

Казвам: В живота срещате мома и момци, които се увличат едни в други. – Защо? – Защото очите, носът, челото, косата им са хубави. Естествено е да се увлича човек от красотата. Какво ще кажете, обаче, когато момци се увличат в грозни моми, а моми – в грозни момци. Има грозни моми и момци, които те е страх да погледнеш, но и в тях се увличат. Коя е причината за това? Момата казва: „Хората намират, че моят възлюбен е грозен, но аз не виждам това. За мене той е красив. Те не виждат в него това, което аз виждам“. И на момъка говорят, че възлюбената му не е с всичкия си ум, но той вижда друго нещо в нея. – За кой ум се говори? – За обективния ум. От гледището на тоя ум всички хора се увличат, но от гледището на вътрешния, субективния ум, и момъкът, и момата са прави. Тоя ум се занимава с отвлечени неща. Ето защо, като разглеждате нещата чрез обективния и субективния ум, вие ги оценявате двояко. Представете си, че имате книга с отлично съдържание, със златни листа, със златни корички, украсена отгоре със скъпоценни камъни. Ако тая книга попадне в ръцете на човек, който обръща внимание на материалната страна на нещата, ще каже: „Хубава е тая книга!“ След това ще вземе златото и скъпоценните камъни от нея и ще ги продаде, а парите ще използва за ядене и пиене. Който обръща внимание на вътрешната страна на нещата, ще отвори книгата и ще започне да чете. Каквото научи от нея, ще го използва за благото на своите ближни. Значи хората разглеждат живота от две становища: като външно благо, което носи условия само за ядене и пиене, и като вътрешно благо, което носи условия за вътрешно растене и развиване на човека. Митарят разбра вътрешния смисъл на живота, затова напусна митарницата и тръгна след Христа.

Митарят, без никакво обяснение, напуска митарницата и тръгва след Христа. Кое го накарало да постъпи така? Понеже вие мълчите, аз ще извикам една от сегашните моми, да даде отговор на въпроса. Ако я питате защо напусна митарницата и тръгна след своя възлюбен, тя ще каже: „Обичам го“. – Ето разрешението на въпроса. Ако искате, отречете това разрешение. Според мене тази любов струва повече от всички митарници в света. Момата казва: „Щом имам любов в душата си, никаква митарница не може да ме задържи“. Когато хората се натъкнат на любовта, те започват да спорят трябва ли да се жертват за нея. Любовта на сегашните хора не може да издържи изпита си – всякога пропада. Днес, в края на века, всички мъже и жени ще държат изпит за любовта си. Ако ме питате защо съществуват толкова противоречия, казвам: Противоречията се дължат на неиздържания изпит на любовта. Назначена е вече комисия да ви изпита.

Думата „любов“ е съставена от пет букви. Буквата „Л“ е съставена от две прави, които образуват остър ъгъл, насочен с върха нагоре. – На колко градуса се равнява тоя ъгъл? – Около 30 градуса. Тая буква показва, че две сили идат от земята от различни посоки. Те се стремят към небето, но между тях няма още равновесие. От гледището на геометрията правите линии са мъртви, но от психична гледна точка те са живи линии. Това са две живи, разумни същества, които, изхождайки от своите лични интереси, се стремят към една обща точка – идеал на тяхната душа. Те се стремят към един идеал, но, всъщност, не се допират в една точка. Наистина, когато двама души се обичат, макар и да се стремят към общ център, те не могат още да се докоснат до центъра на истинската любов, докато не дойде между тях друга права да ги съедини. Тая права наричам равнодействаща сила. Тя е жива, разумна сила и примирява всички противоречия. Това е съвършения човек – нито мъж, нито жена, наречен в Писанието Син Человечески или Син Божи.

И тъй, от сегашния човек се изисква дълбоко познаване на окултните науки, да знае как е създаден и докъде е достигнал в развитието си. Като изучи външния стремеж на човешкия организъм, той ще разбере защо някои неща в живота му стават по един начин, а други – по друг начин. Само така човек ще разбере, че няма случайности в неговия живот, че всички неща са определени строго математически. И когато човек е в хармония с възвишения свят, който регулира всички светове, животът му тече плавно, естествено. Щом влезе в разрез с тоя свят, животът му става дисхармоничен, пълен с противоречия и страдания. Следователно страданията показват, че човек е влязъл в разрез със законите на живата разумна природа.

Не се занимавайте с дребнавостите на живота, с математиката на лука, на чесъна, на месцето, на обувките и дрехите. Сегашният човек се занимава повече с тия работи. За оправдание той казва: „Ако аз не мисля за себе си, няма кой друг да мисли“. Питам: Кой се грижи за пелените на детето – майката или то само? Казваш: „Какво ще правя, ако тръгна в Божествения път?“ – Питай детето кой се грижи за пелените, за храната и облеклото му. Щом се роди, то намира всичко готово: и храна, и пелени, и дрешки. Майката го осигурила. Тя му казва: „От тебе искам само едно – да се учиш. Ако не учиш, ще съжалявам, че ти дадох всички условия за растене и развиване: храна, пелени, дрешки“. Господ ни е призовал в тоя свят само да се учим. За всичко останало Той е помислил. Като не съзнаваме това, казваме: „Бог не е помислил за нас“. Щом кажем така, започваме да се грижим сами за пелени, за храна, за жилище и, от усилен труд, постепенно се идиотизираме. Нашата задача е строго определена: само да учим. Щом се учим, всичко ще ни се даде.

Както костите, мускулите и Духът се съединяват в едно цяло, така трябва да се съединят физическият, духовният и умственият свят. Физическият свят е основа на астралния или духовния свят. Астралният свят е на чувствата. Божественият свят определя какви трябва да бъдат чувствата и действията на човека. За да сте в хармония с духовния свят, чувствата ви трябва да бъдат правилни. Ако не са правилни, мислите се изопачават. Тогава, като отидеш на гости и видиш, че домакинът е неразположен, ще извадиш заключение, че и той има нещо против тебе. Ако кракът ти е счупен и дойде лекар да го намести, ще извадиш заключение, че той не е добър лекар. – Защо не е добър лекар? – Защото изпитваш болка. Това са криви заключения. Нито домакинът има нещо против тебе, нито лекарят е лош. И момата, когато трябва да запази доброто си впечатление от своя възлюбен, затваря очите си. Това не показва, че е недоволна от него. Ако момата е с отворени очи за света, още на другия ден ще продаде своя възлюбен. Казвам: През деня бъди с затворени очи, а вечер – с отворени; на светлина с затворени очи, а в тъмнина – с отворени.

Мисля си, че това, което ни кара жадно да поглъщаме Словото на Учителя, е именно неподправеното му умение да въздейства върху чувствения ни свят чрез Божествената мъдрост и така да "изправя" мисленето ни. Наскоро в разговор с приятел, споделих, че за мен Учителя е най-финият психоаналитик, който някога съм чела - и ме "лекува" и сякаш ме "тегли" напред и нагоре. Помага ми да открия Христос в хората, с които общувам, а те ми отговарят със същото.

Ако приемете Любовта и Мъдростта и ги приложите, от днес нататък животът ви ще бъде такъв, какъвто е денят, на който сега се радвате. Всичко ще бъде тъй ясно и свежо. Не заличавайте стария си живот, но заличете своите стари и криви разбирания и недоразумения. Заличете старите си смущения и безпокойства и напишете върху тях: „Матей, напусни митарницата и тръгни след мене!“ – „Ида, Господи!“ Това е новият надпис, който трябва да си поставите. Като дойде някой и прочете надписа, ще каже: „Матей не е тук“. Той е свършил работата със своята митарница.

Дойди след Мен

Ясен и свеж е днешният неделен ден в Пловдив.

[Розалина]

Ако приемете Любовта и Мъдростта и ги приложите, от днес нататък животът ви ще бъде такъв, какъвто е денят, на който сега се радвате. Всичко ще бъде тъй ясно и свежо. Не заличавайте стария си живот, но заличете своите стари и криви разбирания и недоразумения. Заличете старите си смущения и безпокойства и напишете върху тях: „Матей, напусни митарницата и тръгни след мене!“ – „Ида, Господи!“ Това е новият надпис, който трябва да си поставите. Като дойде някой и прочете надписа, ще каже: „Матей не е тук“. Той е свършил работата със своята митарница.

Дойди след Мен

Ясен и свеж е днешният неделен ден в Пловдив.

Благодаря ви,Слънчева,Лъчезарна, Надеждна..Когато се чете в компания е по-весело и приятно.Не си говориш сам.Пожелавам си през тази година,ние всички и все повече хора да успеем да прилагме в живота си Любовта и Мъдростта .В темата за мисълта за деня,цветна дъга ,е споделила какво получава от четенето на беседите.Аз, от своя страна ,тук ,искам да кажа,е че именно от беседите ,научавам много ценни неща,получавам съвети и дори решения,отговори на въпроси,които ме занимават.Ето ,вижте колко ясно ,в следния мотив от беседата ни се казва,че докато не се заемем сериозно с приложение ще се оправят работите ни,но ще минаваме през глоби за целта.

„Тръгни след мене!“ С готовността си да следва Христа, митарят даде отличен пример на човечеството. Какъв пример сте дали вие досега? Събирате се, попеете си малко, въодушевите се и си отивате по домовете. След това казвате: „Не може да се приложи учението на Христа“. Щом мине седмицата, чакате друга, да чуете нещо ново, да ви се сготви вкусно ядене. Обаче един ден ще затворя гостилницата си и ще кажа: „Не приемам никого“. – Защо? – Защото е писано, че има храна само за ония, които се учат. Само за тях е отпуснат кредит. За всяко дете, което е готово да слуша майка си, има пелени, има и храна. Ако детето не е готово да слуша майка си, никакви пелени, никаква храна не се отпуща. Докато нещата стават чрез насилие, нищо не може да се очаква. Тази е причината, дето животът на хората не е уреден. Те се чудят защо за всяко нещо плащат глоба. Като плащате глоба, работите ви се нареждат. Казвате: „Всичко ни е в изправност“. – Да, защото плащате глоби.

Редактирано Януари 2, 2011 от Розалина

[Aliya]

Когато покрай теб мине един Исус, или един Буда, или човек като Учителят, не може да не го последваш. В такъв човек Любовта се е изляла и когато погледнеш в очите му, безкраят те понася със себе си. Едно просветлено човешко същество е като магнит за човешките сърца, като полъх от вечността, който разгаря позагасващия и посипан с пепелта на безброй ненужни желания огън в собствената ти душа.

Когато Исус те погледне, цялото Съществувание те гледа през неговите очи. И тогава разбираш, че всичко, към което си се стремял до сега - постове, пари, имане, е просто плява, подир която напразно си търчал да я събираш през всичките отминали години. Когато Самата Любов те гледа през очите на един Учител, ти самият вече не си, разтваряш се в Неизразимата Единствена Истина, разтапя се металната броня на всичките ти досегашни съображения и вярвания и заедно с разтопения метал си отива и всичко ненужно и излишно от живота ти. Пръстите на ръцете ти, доскоро стискали в здрава хватка любими притежания, вещи и хора, заблуди и идеи, отпускат своя юмрук и през тях оставяш да изтече цялата "митарница". Защото ти вече не си митар на служба, а си се превърнал в танцуващ в екстаз дервиш, открил най-ценното съкровище - свободата да бъдеш себе си.

[Ани]

Благодаря на Розалина за интересната беседа и на всички коментирали до тук.

Когато покрай теб мине един Исус, или един Буда, или човек като Учителят, не може да не го последваш. В такъв човек Любовта се е изляла и когато погледнеш в очите му, безкраят те понася със себе си. Едно просветлено човешко същество е като магнит за човешките сърца, като полъх от вечността, който разгаря позагасващия и посипан с пепелта на безброй ненужни желания огън в собствената ти душа.

Проблемът е да мине според мен. Защото човек може цял живот да си прекара в митарницата в очакване.

Питам: Кое е накарало митаря да напусне своята митарница?

- отговорът тук е даден ясно – Любовта

Аз се запитах друго - защо Христос избира Матей, един митар? Защо не покани някой от юдейските първенци или духовните водачи на Израил по това време - фарисеите и садукеите? Всъщност май всичките апостоли са поканени. Не са се присъединили на своя глава...? Поне според моите познания в Библията....?

Кой може да бъде поканен от Христос?

Ето някои отговори които намерих в беседата:

Митарят имаше привилегията да бъде поканен от Христа, да тръгне след Него и той отговори на тая покана. Това е едно от изключенията в Битието. Христос започна от митаря, от човека, който е прекарал живота си в безсмислие и на когото шишето е абсолютно празно. Христос му каза: „Дойди след мене!“ И митарят тръгна след Христа. Той беше смел и решителен човек, без никакво съмнение и колебание. Умен човек беше той! За да бъдеш митар, трябва да си умен човек. Митарят не се лъже. Той е изучавал древната математика и знае какво дава и какво взима. Значи Христос повика един умен човек, с голяма житейска опитност, който разбира слабостите на хората, както и доброто, което носят в себе си. Който иска да тръгне след Христа, трябва да носи опитностите на живота в себе си, да бъде умен, смел и решителен, пред нищо да не се колебае.

Значи трябва да е умен, да е събрал опитностите на материалния свят? Митарят е минал през тях. Прескачане на светския живот май не се допуска?

Какъв е бил митарят се вижда от името му. Буквата „М“, с която започва името му, показва, че след като е минал през философията на материалния свят, разбрал, че всичко това е празна работа

След като е минал през този свят, поканеният трябва да е разбрал неговата преходност. Да се е събудило в него желанието за нещо повече...

И рече му Христос: „Дойди след мене!“ Митарят напуска митарницата и тръгна след Христа. И вие може да напуснете митарницата, но това не е достатъчно – трябва да приложите учението на Христа вътрешно, а не отвън, както днес се прилага. Казвате: „Не е дошло още време за прилагане на Христовото учение“. – За когото е дошло времето, да Го приложи. За когото още не е дошло време, да чака.

Ако една жена е бременна на три месеца, тя трябва да чака, има още време докато детето се роди. Ако е на девет месеца, не трябва да чака. Ако детето още не се ражда, това показва, че е мъртво. Чака ли повече от девет месеца и тя е загубена, и детето е загубено.

Ето защо казвам: За някои от вас е дошло време да възприемете и приложите учението на Христа, за да осмислите живота си.

Много интересна аналогия. Това за все още „неготовото” бебе ми е ясно. Също и за нормалното раждане – това е именно митарят Матей. Но какво означава според вас третата аналогия – мъртвия плод? Мъртъв защото е много чакано, не е приложено знанието, не е отговорено на поканата на Христос? Или нещо друго...? Дали не може да се каже това за фарисеите и садукеите – хора с голямо, но мъртво, не приложено знание? Може би отговорът се крие в следващите думи:

„Дойди след мене!“ Тук не става въпрос за физическия човек. Тоя апел не се отправя към него.

Спрягали ли сте глагола „отивам, ида“? „И отиде след Него.“ Тоя стих се отнася само до човек, който може да мисли. Само оня може да възприеме Божественото учение, който има възвишени мисли; неговият ум е добре развит, способен за право мислене.

Под физически човек разбирам, че става дума за още несъбудилия се, този който все още пребивава в „митарницата”. Будния тръгва след Христос. А как ли може да се нарече човекът „чакал повече от 9 месеца” ?

Всички цитати са от беседата "Дойди след мен".

[Aliya]

... Проблемът е да мине според мен. Защото човек може цял живот да си прекара в митарницата в очакване.

Много пъти Исус е минавал покрай теб, и още много пъти ще минава. Проблемът е в теб, в твоите "широко" затворени очи За да видиш Исус, трябва самият ти да си готов за това.

Кой може да бъде поканен от Христос?

... Значи трябва да е умен, да е събрал опитностите на материалния свят?

Това е твое лично тълкуване. Опитностите на материалния свят и тяхното преследване не те правят умен, а сляп и глух за себе си, за истинската ти същност на Божие чедо. Само когато разбереш илюзорността на материалния свят и неговите опитности, само тогава очите ти ще прогледнат за Истината и за Христос, който я носи и преминава край теб.

[Ани]

Кой може да бъде поканен от Христос?

... Значи трябва да е умен, да е събрал опитностите на материалния свят?

Това е твое лично тълкуване. Опитностите на материалния свят и тяхното преследване не те правят умен, а сляп и глух за себе си, за истинската ти същност на Божие чедо. Само когато разбереш илюзорността на материалния свят и неговите опитности, само тогава очите ти ще прогледнат за Истината и за Христос, който я носи и преминава край теб.

Какво се разбира под умен тогава в този цитат?

Той беше смел и решителен човек, без никакво съмнение и колебание. Умен човек беше той! За да бъдеш митар, трябва да си умен човек. Митарят не се лъже. Той е изучавал древната математика и знае какво дава и какво взима. Значи Христос повика един умен човек, с голяма житейска опитност, който разбира слабостите на хората, както и доброто, което носят в себе си. Който иска да тръгне след Христа, трябва да носи опитностите на живота в себе си, да бъде умен, смел и решителен, пред нищо да не се колебае.

Според мен вследствие на опитностите от физическия свят, митарят придобива ум, житейска опитност. За да бъде митар все пак му е необходим ум. Но идва един момент, когато проглежда за Истината. За това му е необходим все пак ум...? Аз така го тълкувам.

Редактирано Януари 3, 2011 от Ани

[Aliya]

Какво се разбира под умен тогава в този цитат?

Той беше смел и решителен човек, без никакво съмнение и колебание. Умен човек беше той! За да бъдеш митар, трябва да си умен човек. Митарят не се лъже. Той е изучавал древната математика и знае какво дава и какво взима. Значи Христос повика един умен човек, с голяма житейска опитност, който разбира слабостите на хората, както и доброто, което носят в себе си. Който иска да тръгне след Христа, трябва да носи опитностите на живота в себе си, да бъде умен, смел и решителен, пред нищо да не се колебае.

Умен е само този, който е разбрал!!!

Митарят е разбрал, че цялото му умение на митар, всичките древни знания по математика, които е събрал, цялата митарница на този свят, са само илюзии и те на са в състояние да го направя щастлив, да задоволят повика на сърцето му към Бог, към Истината, Любовта, Блаженството. Защото ние се раждаме с този дълбок вътрешен повик на сърцето и само един Исус го разбира и събужда.

[Розалина]

Добре дошла на Aliya във форум неделни беседи.Благодаря за коментариите.

Ани,

Значи трябва да е умен, да е събрал опитностите на материалния свят? Митарят е минал през тях. Прескачане на светския живот май не се допуска?

Какъв е бил митарят се вижда от името му. Буквата „М“, с която започва името му, показва, че след като е минал през философията на материалния свят, разбрал, че всичко това е празна работа

След като е минал през този свят, поканеният трябва да е разбрал неговата преходност. Да се е събудило в него желанието за нещо повече...

И рече му Христос: „Дойди след мене!“ Митарят напуска митарницата и тръгна след Христа. И вие може да напуснете митарницата, но това не е достатъчно – трябва да приложите учението на Христа вътрешно, а не отвън, както днес се прилага. Казвате: „Не е дошло още време за прилагане на Христовото учение“. – За когото е дошло времето, да Го приложи. За когото още не е дошло време, да чака.

Ако една жена е бременна на три месеца, тя трябва да чака, има още време докато детето се роди. Ако е на девет месеца, не трябва да чака. Ако детето още не се ражда, това показва, че е мъртво. Чака ли повече от девет месеца и тя е загубена, и детето е загубено.

Ето защо казвам: За някои от вас е дошло време да възприемете и приложите учението на Христа, за да осмислите живота си.

Много интересна аналогия. Това за все още „неготовото” бебе ми е ясно. Също и за нормалното раждане – това е именно митарят Матей. Но какво означава според вас третата аналогия – мъртвия плод? Мъртъв ,защото е много чакано, не е приложено знанието, не е отговорено на поканата на Христос? Или нещо друго...? Дали не може да се каже това за фарисеите и садукеите – хора с голямо, но мъртво, не приложено знание? Може би отговорът се крие в следващите думи:

„Дойди след мене!“ Тук не става въпрос за физическия човек. Тоя апел не се отправя към него.

Спрягали ли сте глагола „отивам, ида“? „И отиде след Него.“ Тоя стих се отнася само до човек, който може да мисли. Само оня може да възприеме Божественото учение, който има възвишени мисли; неговият ум е добре развит, способен за право мислене.

Под физически човек разбирам, че става дума за още несъбудилия се, този който все още пребивава в „митарницата”. Будния тръгва след Христос. А как ли може да се нарече човекът „чакал повече от 9 месеца” ?

Всички цитати са от беседата "Дойди след мен".

Ани, задаваш въпроси и отговаряш на тях точно и ясно с мотиви от беседата..Оставила си оворен само един въпрос -за мъртвия плод.

Ще ти отговоря с една друга аналогия,която Учителят често прави в беседите си-тази за равностранния триъгълник.Или друг негов израз,че за всяка идея и мисъл си има точно определен момент.Пропуснеш ли момента в изчакване, (очевидно за това става дума,ако много дълго се отлага дадено решение ,равносилно е на преносването),проблемът си е твой-напразно си се подготвял.Влакът е заминал и ти оставаш на перона.Има един интересен случай,който съм чела в книгата на Георги Гълов за Петър Дънов.Ставаше дума за един човек,който по време на Школата се чудел дали да учи или не си струва.Според мене слаба му е била вярата .Посещавал е беседите очевидно,но само слушал ,а не се решавал да се определи .Минавали годините.Дошла му музата да иска да се учи и тръгнал да търси Учителя.Било е в края на 1944 година,когато Учителят се е подготвял да си заминава от тук и вече не приемал никого.Отива човекът ,вика и хлопа , иска да бъде приет , обещава да бъде старателен ученик,но е пропуснал времето....Това е мъртвия плод.

Родил се е този човек във времето на Школата.Сигурно не е случаен този факт,но от умуване и изчакване е пропуснал благоприятния момент да се учи.<br>И в тази беседа Учителят казва нещо в тая връзка.Аз го цитирах в предишното си мнение,но в друг контекст.:

„Тръгни след мене!“ С готовността си да следва Христа, митарят даде отличен пример на човечеството. Какъв пример сте дали вие досега? Събирате се, попеете си малко, въодушевите се и си отивате по домовете. След това казвате: „Не може да се приложи учението на Христа“. Щом мине седмицата, чакате друга, да чуете нещо ново, да ви се сготви вкусно ядене. Обаче един ден ще затворя гостилницата си и ще кажа: „Не приемам никого“. – Защо? – Защото е писано, че има храна само за ония, които се учат. Само за тях е отпуснат кредит. За всяко дете, което е готово да слуша майка си, има пелени, има и храна. Ако детето не е готово да слуша майка си, никакви пелени, никаква храна не се отпуща. Докато нещата стават чрез насилие, нищо не може да се очаква. Тази е причината, дето животът на хората не е уреден. Те се чудят защо за всяко нещо плащат глоба. Като плащате глоба, работите ви се нареждат. Казвате: „Всичко ни е в изправност“. – Да, защото плащате глоби.

Редактирано Януари 3, 2011 от Розалина

[Ани]

... за всяка идея и мисъл си има точно определен момент.Пропуснеш ли момента в изчакване, (очевидно за това става дума,ако много дълго се отлага дадено решение ,равносилно е на преносването),проблемът си е твой-напразно си се подготвял. Влакът е заминал и ти оставаш на перона.

...

Да, за това ставаше дума. Да се нацели момента - нито по-рано, нито по-късно. Благодаря за отговора. Розалина!

Може и други аналогии да се направят, но за мен е важен моментът със закъснението (или избързването). Понякога човек се оплита в много различни учения, различни Учители и така се заплесва на перона, че изтървава своя влак.

[Донка]

Благодаря също за интересната беседа и разговор!

Днес "случайно" попаднах на още нещо свързано с беседата:

Докато фарисеят не стане митар, той не може да бъде християнин.

[Aliya]

Благодаря също за интересната беседа и разговор!

Днес "случайно" попаднах на още нещо свързано с беседата:

Докато фарисеят не стане митар, той не може да бъде християнин.

Точно така, Донка,

"докато не стане митар и не се покае" фарисеят не може да стане християнин, т.е. само покаянието, осъзнаването на фалшивостта и илюзорността на митарницата, на материалния, външния свят, може да направи един човек последовател на Исус, или на Учителя.

[Aliya]

Когато един Учител мине край теб, много кураж се иска да имаш, за да го последваш. Мнозина живяха по времето на Исус, но само неколцина, една шепа бедни рибари "дойдоха, та го последваха"! Същото се отнася и за Учителя - много идваха на беседите му, но още повече бяха онези, които не събраха смелост наистина да го последват.

Да тръгнеш подир Учител означава да оставиш всичко, което имаш - майка и баща, дом и семейство, и да се отправиш на дълъг път към Неизвестното, към Непознаваемото. Да последваш Учителя е да оставиш сърцето си отворено за него, а умът си смълчан в смирение, за да може Учителят да излее своето Същество, своята опитност, в теб. Да бъдеш с Учителя означава да се откажеш от всичко научено и натрупано като информация досега, да се откажеш от закостенялата си ученост и предубеждения и да оставиш Учителят да ти говори.

Само искрени и неподправеи сърца могат да тръгнат след Учител, само смели сърца могат да се откажат от удобствата на безметежния си сън в блажено неосъзнаване и да тръгнат напред към среща с Безкрая. Така, както малкото семенце, за да израсте в силен и могъщ дъб, трябва да се престраши и да разчупи закрилящата го обвивка, да напусне топлата и удобна земя, в която е посадено, за да се изправи на повърхността, брулено от ветрове и покосявано от дъждове. Защото малкото семенце носи в себе си копнежа към Неизвестното и Непознаваемето, така, както всяко едно човешко сърце е създадено със същия този копнеж към Бог. Когато си готов да чуеш този копнеж в душата си, тогава си готов да последваш и Учителя.

Ако обаче предпочетеш да останеш семе, сгушено в земята, то ти никога няма да израстеш в дъба, в който се предначертан да се превърнеш. Тогава колкото и Учители да минат край теб, ти не ще ги забележиш и отговорносстта за това ще бъде изцяло твоя.

[Ани]

Донка и Алая, благодаря за отговорите.

[Донка]

Благодаря също за интересната беседа и разговор!

Днес "случайно" попаднах на още нещо свързано с беседата:

Докато фарисеят не стане митар, той не може да бъде християнин.

Точно така, Донка,

"докато не стане митар и не се покае" фарисеят не може да стане християнин, т.е. само покаянието, осъзнаването на фалшивостта и илюзорността на митарницата, на материалния, външния свят, може да направи един човек последовател на Исус, или на Учителя.

Хм, обаче има продължение:

Павел, в 7 глава Послание към Римляном, дълго стоя митар, за да стане християнин.

Гордостта води към падане. Тя е предвестница към падането.

Гордостта е признак на фарисея. С духовната гордост не се става християнин.

Признакът на митаря според мен не е това, че той работи с материалното, а че той изобщо е в състояние:

1. да живее и работи в материалния вят, да познава и прилага неговите закони

но и много важно!

2. Да е в състояние да осъзнае своето място и роля във вселената, да види този свят и себе си в него от по-високо.

Ако само се отрече от материалния свят, презре го, той не се издига, а се откъсва от Божиите творения и потъва в света на своите идеи, ценности, правила, догми. Те не са божествените, те са именно човешките. Следователно ако човек отхвърли материалния свят, той точно тогава охвърля Бога и го замества със себе си.

Да мине през стадия на митаря - това означава да се учи от Бога - да живее и работи в материалния свят, защото това е неговия учебник, но идеите му в краен резултат да са Божествени.

Лично разбиране

[Aliya]

Павел, в 7 глава Послание към Римляном, дълго стоя митар, за да стане християнин.

Гордостта води към падане. Тя е предвестница към падането.

Гордостта е признак на фарисея. С духовната гордост не се става християнин.

Признакът на митаря според мен не е това, че той работи с материалното, а че той изобщо е в състояние:

1. да живее и работи в материалния вят, да познава и прилага неговите закони

но и много важно!

2. Да е в състояние да осъзнае своето място и роля във вселената, да види този свят и себе си в него от по-високо.

Ако само се отрече от материалния свят, презре го, той не се издига, а се откъсва от Божиите творения и потъва в света на своите идеи, ценности, правила, догми. Те не са божествените, те са именно човешките. Следователно ако човек отхвърли материалния свят, той точно тогава охвърля Бога и го замества със себе си.

Да мине през стадия на митаря - това означава да се учи от Бога - да живее и работи в материалния свят, защото това е неговия учебник, но идеите му в краен резултат да са Божествени.

Лично разбиране

В този цитат Учителят говори за гордостта като качество и на фарисея, и на митаря. Всеки, който смята, че е натрупал притежания в материалния свят /в случая с митаря - вещи, пари/ и в "Духовния" свят /в случая с фарисея - вярвания, духовно превъзходство над другите/, всеки един, който ламти да притежава, независимо дали в този, материалния/ или онзи /духовния/ свят, е горделив човек, човек с огромно его. Неговата гордост ще го доведе до падане. И когато падне и съумее да събере в себе си сили за покаяние, горделивият човек ще разбере, че нито едно притежение не може да се сравни с Несравнимия, с Единствения. Само един смирен човек, познал илюзиите на ламтенето, е готов като митаря в притчата за Исус да стане и да последва Божественото.

Докато един човек все още ламти за притежания, за престиж, за почести, независимо дали материални или духовни, то той все още н е се е покаял и носи в сърцето си алчността и незадоволеността. Само човек, който след като е притежавал и се е покаял, като митаря от притчата, може да стане последовател на един Учител. Ето защо за фарисея е необходимо да се покае като митаря тръгнал след Исус. И не само фарисея, всяко едно човешко същество трябва да извърви пътя на покаянието. Като под покаяние Учителят не разбира отричане на материалния свят и затваряне в изолирана пещера, защото дори и тогава човек може да носи света в сърцето си. Под покаяние се разбира отказване от ламтеж и алчност чрез Висше разбиране за истинскята ценност в живота ти - и тя е връзката ти с Божествения свят.

Редактирано Януари 4, 2011 от Aliya