Guest Христо Добавено Декември 30, 2010 Доклад Share Добавено Декември 30, 2010 Откакто пиша в интернет, досега съм чел за различни случаи, в които единият в една двойка ( съпрузи/гаджета) знае паролите на другия в интернет, или пък и двамата си знаят паролите един на друг, под предтекст че нямат какво да крият ( ако и двамата знаят един на друг) или че няма какво да крие ( другия, този от двамата, на когото единият знае паролите). Даже има съпрузи, които проверяват пощите на съпругите си. Преди време, гаджето на една съученичка ме блокира в нейния скайп, даже тя не беше разбрала.Беше чул, че и звъня на джиесема, за да я питам някои неща за училище, в скайпа също съм я питал, явно затова ме е блокирал. Като я попитах защо ме е блокирала, тя ми каза, че явно гаджето и ме е блокирало, защото той е бил на компютъра по това време. Що за нагласт ? Вие какво мислите за знаенето на чуждите пароли и за проверяването на пощи ? Пламъче и Ирина - Horus - Чебурашка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Декември 30, 2010 Доклад Share Добавено Декември 30, 2010 За мен няма проблем да дам достъп до пощи, профили и т.н. и както знаеш - го правя. Една от причините е, че лично аз нямам какво да крия и съм от хората на които като им се случи нещо - го споделят свободно и в публичното пространство. Другата причина е, че в интернет имам определени ангажименти към няколко сайта и групи, където публикувам различни неща (статии на различна тематика - научна, публицистична и недотам "традиционна"), както и различни мои музически състояния, изразени в стихове и есета в по-творчески специализирани сайтове. Или пък, ако правя някакво обръщение някъде. Тогава се случва профилът ми да се ползва от някой друг - с мое позволение или молба да се пусне от мое име предварително подготвен от мен материал. Никога не ми се е случвало да имам проблем с това или да бъда замесвана в някакви интриги. Вероятно защото честността и доверието, с които изхождам - стимулират такова и у отсрещните. На доста хора съм предоставила достъп. Единствено две мои пощи пазя ревностно, т.к. в тях си кореспондирам с пациенти и смятам споделеното за конфиденциално спрямо пациентите ми. Латина, Креми (късметче), B__ и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 30, 2010 Доклад Share Добавено Декември 30, 2010 Напълно нормално е човек да си има лично виртуално пространство. Както си има лично физическо пространство, лична кореспонденция, лични вещи и личен живот, така и виртуалното пространство като част от живота е нормално да има лични боксове. Ако човек води двойнствен живот в реалния живот или пък му се иска да води, а не може, виртуалните пространства са точно мястото за подобни изпълнения. Тук съм такъв, там съм друг и т.н. Разбира се има и необходимост от такъв, в определи професионални сфери, но в личен план у мен предизвикват усмивка. За това кой какво позволява в личното си виртуално пространство е въпрос на личен избор. ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 30, 2010 Доклад Share Добавено Декември 30, 2010 Хората имат ли право да изискват един от друг такова нещо ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Декември 30, 2010 Доклад Share Добавено Декември 30, 2010 Преди време дадох достъп на една близка до личното ми виртуално и реално пространство,което ми създаде доста семейни проблеми. Но грешките са за това - да се учим от тях. smehy 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 30, 2010 Доклад Share Добавено Декември 30, 2010 Хората имат ли право да изискват един от друг такова нещо ? Хората нямат право да изискват от никого нищо. Дори от себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 30, 2010 Доклад Share Добавено Декември 30, 2010 Как ще направиш нещо за себе си, ако преди това не го изискаш от себе си. Ирина - Horus - Чебурашка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Декември 30, 2010 Доклад Share Добавено Декември 30, 2010 Споделям напълно мнението на Донка.Според мен навлизането в личното пространство,пък било то и виртуално, си е вид насилие.Друг е въпросът,ако човек сам разреши такъв достъп доброволно,но не и да му изискват да го направи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 30, 2010 Доклад Share Добавено Декември 30, 2010 Как ще направиш нещо за себе си, ако преди това не го изискаш от себе си. Ами ей така - правиш го, защото ти е хубаво. Само тогава е добро. Ти защо учиш - защото го изисква някой или нещо от теб, защото го изискваш ти от себе си, или защото харесваш и ти е интересно това, което учиш , и искаш да се занимаваш с това? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Декември 30, 2010 Доклад Share Добавено Декември 30, 2010 (edited) На мен пък винаги са ми се виждали смешни хората, които имат нужда да се ровичкат в живота на другите, но ако направо ги накараш да си признаят - се правят на ощипани Даже стигат дотам сами да станат инициатори да дадат на партньора / -рката си уж пълен достъп (като запазят, обаче, "компрометиращите" си общувания в недостъпност) и така да настояват също да получат пълен достъп. И се случва отсрещния въобще да не се усети навреме и да го изпързалят впоследствие... Доста случаи са ми разказвали, а аз все не спирам да се питам откъде започва играта и къде свършва патологията на подобен род отношения.. На мен лично не ми е интересно да чета чужди писма, да бъркам в чужди джобове или каквото е там "бельо". Вижда ми се някак извратено воаьорско и бездушно. Не може да се сравни с това да преживееш реално мига на общуването, когато другият сам ще ти сподели това, което иска да ти каже. Обаче, познавам хора, които обичат да шпионират защото параноично си създават фобии и малоценности, без да го осъзнават. В случаите, за които по-горе писах, когато споделям с други хора общи източници на лично общуване - аз приемам на доверие информацията, която другите ми дават за себе си. И съм спокойна, защото ако някой се опитва да ме изпързаля или излъже - то идва момент, когато това лесно се разбира. Ще си призная, че на два пъти ми се случваше "насила" да "хакна" чужди пощи В единият случай ставаше въпрос за близък приятел и делови партньор за когото надушвах, че крие важна информация от мен и злоупотребява с нея. Типично в мой стил - заклещих го в ъгъла и поисках да ми каже истината. Той изсумтя два-три пъти и продължи да мълчи. Тогава му казах, че ще разбера сама и съвсем по Арсен Люпеновски го предупредих, че ще "вляза с взлом" Вторият случай беше свързан с лични отношения и ставаше въпрос да разбера паролите на човек, който беше умрял и трябваше да залича важна кореспонденция, за да не се злоупотреби с нея. И в двата случая "хакнах" паролите като ползвах махалцето - лесно е, просто се проверява последователността на буквите и символите от клавиатурата Редактирано Декември 30, 2010 от Ирина - Horus - Чебурашка Латина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 30, 2010 Доклад Share Добавено Декември 30, 2010 (edited) Човек трябва да учи.В момент не съм сигурен/не мога да преценя обективно дали на света съществува работа, която да искам да работя с удоволствие. Нямам особено отношение към това, което уча, но се надявам да ми харесва заплащането, а и случаите, с които сигурно ще се занимавам да са ми интересни. Хороскопите, които аз или други хора са правили за мен, показват че такава работа е най - подходяща за мен. Най - приятната работа за мен ще е, такава при която да ми плащат за развитието и контрола ( там където имам власт) на форумите, в които участвам, да ми плащат че играя FIFA 10, да ми плащат че пиша/търся/съставям статии за блога ми. И в двата случая "хакнах" паролите като ползвах махалцето - лесно е, просто се проверява последователността на буквите и символите от клавиатурата Публикувано изображение Ирина, ти и една твоя колежка не можахте да познаете нито една от темите, които се паднаха на един от изпитите ми в първи курс.Въпреки че темите, които трябваше да се учат за изпита,не бяха чак толкова много. Добре че бях учил. Редактирано Декември 30, 2010 от Христо Ирина - Horus - Чебурашка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Декември 30, 2010 Доклад Share Добавено Декември 30, 2010 Ирина, ти и една твоя колежка не можахте да познаете нито една от темите, които се паднаха на един от изпитите ми в първи курс.Въпреки че темите, които трябваше да се учат за изпита,не бяха чак толкова много. Добре че бях учил. да, на теб никога не съм можела да ти позная изпитите по конспекта - и слава Богу, че и без това ми нямаш доверие и учиш Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 30, 2010 Доклад Share Добавено Декември 30, 2010 (edited) Но ти си правила само един опит. Редактирано Декември 30, 2010 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Декември 30, 2010 Доклад Share Добавено Декември 30, 2010 Не е мястото в тази тема да правя лични излияния или оправдания, а и в темата за Радиестезия съм писала доста по въпроса как емоциите и чувствата пречат при работата с махало.. особено, когато обичаш някого и си зависим от собствената си телепатия-телеестезия на емоциите. В твоят случай бях накарала въпросите да провери и моя близка приятелка - това също беше грешка, защото нейното махало прихвана и индикира пак моите отговори Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 30, 2010 Доклад Share Добавено Декември 30, 2010 (edited) Ще ми помогнеш ли в хакването на акаунти. Един от моите генерали веднъж пробва, но не се получи. Все пак вероятно сме стреснали врага и той се кротна. Редактирано Декември 30, 2010 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iskraivanova84 Добавено Януари 8, 2011 Доклад Share Добавено Януари 8, 2011 Не желая да ми знаят паролите, нито аз имам някакви претенции към чуждата поща или друг вид регистрация. Всеки да си знае мястото. Дори не казвам къде какъв ми е ника, за да предотвратя евентуално любопитство какво пиша. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vankata_97 Добавено Януари 8, 2011 Доклад Share Добавено Януари 8, 2011 ми аз много мразя да ми се бъркат в личното пространство( било то виртуално или реално ) много трудно допускам хора до себе си не знам защо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sladuranata- Добавено Февруари 19, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2011 ами щом е личното виртуално пространство би трябвало никой да не знае паролите аз мразя някой да са бърка в личния ми живот та нали той затова е личен. Не е хубаво някой дори най- близкия ти човек да ти знае виртуалните пароли Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
i-l-k-o Добавено Февруари 19, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2011 Трябва да си имаме лично пространство, аз съм против това гаджето и други близки хора да знапт пароли за скайп и така нататък. В крайна сметка ако си имаш доверие с някого, защо ти е да искаш достъп до личната му информация. Тва в горния пример с блокирането е доста гадно наистина, на една позната приятеля ревнува по същия начин и как да кажа по скайп с нея не може да си кажем много първо, защото не знам кой е седнал на компютъра ( може пък да е приятеля и) и второ, защото знам, че всеки един разговор може да бъде „прегледан“ от него по късно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 19, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2011 (edited) A на мен това ми се струва странно съждение - "Щом си имаш доверие с някого, то не бива той да ти знае паролите." Що за доверие е това се чудя? И значи ли, че всички вие, които криете паролите си, всъщност криете неща от най-близките си хора, притеснявате се (по някаква причина) от най-близките си хора? А задавате ли си въпроса, доколко близки са ви те в такъв случай? Редактирано Февруари 19, 2011 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 20, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2011 Ако нещо не засяга другия, не виждам защо трябва да го знае. Близостта си е близост, но всеки сам си преценя какво да сподели. И много връзки се прекъсват заради прекалено споделяне. Когато има близост ел. поща на гаджето ти въобще не би трябвало да те интересува. Ако има съмнение, то дори и човек да знае паролата му, пак ще се съмнява дали няма и друга поща. Близост означава да споделиш с партньора си това, което го засяга, а не всичко. Другото е обсебване. Ако приятелката ми поиска паролите за регистрация в някои места в интеренет, това ще означава преди всичко, че тя ми няма доверие. Аз съм си аз, а не тя. Може да и дам някоя парола, но не просто ей така заради любопитството й, а защото участието й може да е полезно с нещо.Също можем да си регистрираме някъде общ акаунт и така да участваме заедно и това да е израз на близостта ни. Но това аз да искам да знам всичко за нея и тя всичко за мене или аз да искам тя да знае всичко за мене, а тя – аз за нея, не е близост, а нещо друго. smehy, Пламъче, i-l-k-o и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kashmir Добавено Март 3, 2011 Доклад Share Добавено Март 3, 2011 Мога да дам достъп до паролите от пощите си на някого, не допускам той да ги ползва без знанието и нарочната ми молба. Това е част от доверието помежду ни. Изключение прави т.н. служебна поща при която компромиси няма. Преди време бях засегната от поведението на един човек към паролите. Седяхме на съседни компютри в интернет клуб и той закри с тяло клавиатурата докато въвеждаше паролата на пощата си. Беше ми за урок как не бива да очаквам от другите да имат сходно с моето отношение към зачитането на личното пространство на другия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Март 3, 2011 Доклад Share Добавено Март 3, 2011 Хм,да личното пространство е много важно.Никога не съм допускала някой в него. Но наскоро това се наложи ,дадох на майка ми разни пароли ,за да може да се идентифицира с моя акаунт по разни сайтове. Но засега не съжалявам ,не е човек ,който ще тръгне да ми тършува из скайп-а или фейсбук-а. Просто ползва моите акаунти в някои сайтове.По принцип съм много свободолюбив човек и не мога да понасям намеса в личното ми пространство изобщо ,не само виртуалното. Дори обичам сама да си създавам свои пространства и навици ,които да са свързани само и единствено с мен,прекарване на определно време насаме . Колкото и да общувам ,а това обичам да правя,някакси винаги си оставям вратичка за време със себе си. Мисля,че това е много важно ,за да бъде човек събран в мислите и действията си. А може и да съм самодостатъчна понякога ,което също е опасно ,не е препоръчително.Човек става саможив и трудно разбираем за останалите хора . Изобщо двете крайности не са добри. Прекалената доверчивост или пък прекалената мнителност ,да не би някой да се възползва от твоето лично виртуално пространство не водят до добри последици. Уверявам се ,че човек трябва да пази личното си виртуално пространство,но без да става мнителен и прекалено изискващ към другите строга конфиденциалност. Изморително е дори да общуваш с един подозрителен към теб човек,който постоянно се съмнява,който постоянно да уверяваш ,че не правиш нищо лошо ,просто си част от живота му по някакъв начин. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Жива Добавено Март 4, 2011 Доклад Share Добавено Март 4, 2011 Доверието е голяма благодат. Особено, когато е взаимно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Март 4, 2011 Доклад Share Добавено Март 4, 2011 (edited) как пък си давате паролите, дори и на най-близките ви хора, не мога да разбера това да не ви е игра, в която например 2-3 играят с един и същ акаунт, за да го развиват по-бързо колкото и да нямате тайни от другия, то парола не се дава като нямате тайни си разказвайте един на друг какво ви се случва в интернета но така някой да ви ровичка из акунтите, докато вие не сте онлайн ми се струва направо зверско Редактирано Март 4, 2011 от mvm Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.